Дело T-68/04
SGL Carbon AG
срещу
Комисия на Европейските общности
„Конкуренция — Картели — Пазар на стоки на основата на въглерод и графит за електрически и механични приложения — Насоки относно метода за определяне на размера на глобите — Тежест и продължителност на нарушението — Принцип на пропорционалност — Принцип на равно третиране — Максимална граница от 10 % от оборота — Мораторни лихви“
Резюме на решението
1. Конкуренция — Глоби — Решение за налагане на глоби — Задължение за мотивиране
(член 253 ЕО; член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета; Известие 98/C 9/03 на Комисията)
2. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Възпиращ характер — Право на преценка на Комисията
(член 81, параграф 1 и член 82 ЕО; член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета; Известие 98/C 9/03 на Комисията)
3. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Разпределяне на засегнатите предприятия в категории въз основа на специфичен изходен критерий
(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета; точка 1 А от Известие 98/C 9/03 на Комисията)
4. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Определяне на абсолютен начален размер в зависимост от естеството на нарушението, който впоследствие e приспособен за всяко предприятие
(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета; Известие 98/C 9/03 на Комисията)
5. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Оборот, който е взет предвид
(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета; Известие 98/C 9/03 на Комисията)
6. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Продължителност на нарушението — Продължително нарушение
(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета; точка 1 Б от Известие 98/C 9/03 на Комисията)
7. Конкуренция — Глоби — Размер — Граница, определена в член 15, параграф 2 от Регламент № 17
(член 81, параграф 1 ЕО; член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета)
8. Конкуренция — Глоби — Право на преценка на Комисията — Обхват — Правомощие за определяне на реда за плащане на глобите
(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета; член 86 от Регламент № 2342/2002 на Комисията)
1. По отношение на определянето на глобите за нарушаване на правото на конкуренцията Комисията изпълнява своето задължение за мотивиране, когато в решението си посочва подлежащите на преценка обстоятелства, които са ѝ позволили да установи тежестта и продължителността на извършеното нарушение, без да е длъжна да прави в него по-подробно изложение или да сочи цифри, свързани с начина на изчисляване на глобата. Посочването на цифрови данни, свързани с начина на изчисляване на глобите, колкото и полезни да са те, не е необходимо за спазването на задължението за мотивиране.
По отношение на мотивирането на началните размери като абсолютни стойности глобите са инструмент на политиката на Комисията в областта на конкуренцията и тя трябва да може да разполага с широка свобода на преценка при определянето на техния размер, за да насочи поведението на предприятията към спазване на правилата за конкуренция. Нещо повече следва да се избягва лесната предвидимост на глобите от икономическите оператори. Ето защо от Комисията не може да се изисква да излага в това отношение мотиви, различни от мотивите относно тежестта на нарушението.
(вж. точки 31 и 32)
2. Правомощието на Комисията за налагане на глоби на предприятия, които умишлено или по непредпазливост нарушават разпоредбите на член 81, параграф 1 ЕО или на член 82 ЕО, е едно от средствата, които са ѝ предоставени с цел изпълнение на задачата за надзор, поверена ѝ от общностното право. Тази задача със сигурност включва задължението за разследване и санкциониране на отделните нарушения, но обхваща и задължението за следване на обща политика, насочена към прилагане в областта на конкуренцията на принципите, установени в Договора, както и към направляване на поведението на предприятията в тази насока. От това следва, че Комисията е овластена да определя размера на глобите с цел засилване на техния възпиращ ефект, когато определен вид нарушения са относително често срещани, въпреки че тяхната незаконосъобразност е установена от самото начало от общностната политика в областта на конкуренцията, предвид ползата, която някои предприятия могат да извлекат от тях.
В случай че дадено предприятие участва едновременно в няколко отделни нарушения на разпоредбите на член 81, параграф 1 ЕО, което съответства на класическо нарушение на правото на конкуренцията и на поведение, което многократно е приемано за незаконосъобразно от Комисията, тя може да счете за необходимо да определи размер на глобата с достатъчно възпиращ ефект в границите, определени от Регламент № 17.
(вж. точки 52—54, 56)
3. Методът, състоящ се в разпределяне на членовете на картел в категории с цел диференцирано третиране на стадия на определяне на началния размер на глобите, чийто принцип е утвърден от Първоинстанционния съд, въпреки че пренебрегва разликите в големината на предприятията от една и съща категория, води до общо определяне на началния размер за предприятията от една и съща категория.
Комисията може по-конкретно да разпредели съответните предприятия в няколко категории с разлика от 5 % между пазарните дялове на отделните групи, като такъв начин на разпределяне все пак не е единственият, който позволява да се отрази пропорционалността на различните пазарни дялове без грешка в преценката във всяко производството по санкциониране на картел, водено от Комисията. При упражняване на широкото си право на преценка Комисията може също да обособи категории с разлика от 10 % между пазарните дялове на отделните групи.
Такова разпределяне обаче трябва да спазва принципа на равно третиране и размерът на глобите трябва да бъде най-малкото пропорционален по отношение на обстоятелствата, взети предвид при преценката на тежестта на нарушението, като общностният съд се ограничи до проверка на това дали разпределянето е последователно и обективно обосновано.
Във връзка с това разпределянето на съответните предприятия в три категории, а именно на големи, средни и малки оператори, е разумен начин за отразяване на относителното им значение на пазара с цел определяне на началния размер, стига това да не води до грубо деформирано представяне на съответния пазар. Освен това методът, използван от Комисията, състоящ се в определяне на праговете на категориите на 10 % и 20 %, a priori не може да се счита за лишен от вътрешна последователност.
От друга страна, в рамките на разпределянето на членовете на картела в категории нищо не задължава Комисията да определя съотношението между началните размери на глобите, определени в зависимост от съществуващото съотношение между пазарния дял на „най-голямото“ предприятие от най-високата категория и този на „най-малкото“ предприятие от най-ниската категория.
Накрая, дори ако поради разпределянето в категории за някои предприятия се прилага един и същ начален размер, независимо че те се различават по големина, тази разлика в третирането е обективно оправдана от по-голямото значение, което се придава на характера на нарушението в сравнение с големината на предприятията при определяне на тежестта на нарушението.
(вж. точки 62, 65, 66, 68—70, 79 и 92)
4. По отношение на нарушенията на правото на конкуренцията, които трябва да се квалифицират като „много сериозни“, Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС, само сочат, че размерът на вероятните глоби е „над 20 милиона евро“. Единствените посочени в Насоките тавани, приложими за такива нарушения, са общата граница от 10 % от общия оборот, установена в член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и таваните относно допълнителната сума, която може да бъде начислена заради продължителността на нарушението. Нищо в Насоките не забранява в случай на „много сериозно“ нарушение да се извърши голямо увеличаване на началния размер на глобата като абсолютна стойност.
(вж. точка 73)
5. В рамките на определянето на размера на глобите, наложени поради нарушаване на общностното право на конкуренцията, частта от оборота, свързана със стоките, предмет на нарушението, може да даде точни указания за обхвата на последното на съответния пазар. По-конкретно оборотът, реализиран със стоките, които са предмет на ограничителна практика, представлява обективен критерий, който дава точна мярка за вредата, нанесена от тази практика на нормалната конкуренция.
Следователно по отношение на определянето на обхвата на дадено нарушение на пазара и на частта от отговорността, която следва да се носи от всеки от участниците в картела, Комисията основателно отчита реализирания във връзка с въпросните стоки оборот и пазарния дял на всяко от предприятията, представени на съответния пазар през последната пълна календарна година от нарушението, а не положението на посочените предприятия в деня на приемане на Решението.
(вж. точки 99 и 100)
6. Дори ако се предположи, че за ценовите картели е присъщо, че се създават за продължителен период от време, на Комисията не може да бъде забранено да взема предвид реалната им продължителност във всеки отделен случай. Всъщност някои картели, въпреки че се планира да съществуват дълго време, биват разкрити от Комисията или участник в тях съобщава за съществуването им малко след реалното започване на дейността им. Така вредоносните им последици със сигурност са по-малки, отколкото ако те се прилагат продължително. Следователно в приложение на член 15, параграф 2 от Регламент № 17 трябва винаги да се провежда разграничение между действителната продължителност на нарушенията и тяхната тежест, произтичаща от самия им характер.
Освен това точка 1 Б, първа алинея, трето тире от Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС не предвижда автоматично увеличаване с 10 % на година за нарушенията за дълъг период, а предоставя на Комисията право на преценка във връзка с това. Следователно Комисията може да реши да увеличи началните размери на глобите с 10 % за всяка пълна година на нарушение за дълъг период и с допълнителни 5 % за всеки допълнителен период над шест месеца, но под една година, като при това е отчела продължителността на периода на нарушението. Ето защо обстоятелството, че Комисията възприема принципа на увеличаване с 10 % на година за всички предприятия, които са участвали в нарушението, квалифицирано като нарушение за дълъг период, с нищо не противоречи на Насоките. Освен това не е доказано съществуването в общностното право на „принцип на спадащо увеличаване на глобите“ при нарушенията за дълъг период.
Накрая, от разпоредбите на точка 1 Б от Насоките не следва, че първата година от нарушението не трябва да се взема предвид. Всъщност в това отношение се предвижда единствено, че за нарушенията с малка продължителност, която по принцип е под една година, не се прилага никакво увеличение. За сметка на това за нарушенията с по-голяма продължителност се прилага увеличение, което може да бъде 10 % годишно от началния размер, когато нарушението е продължило повече от пет години.
(вж. точки 109, 111, 112 и 120)
7. Макар Комисията да е свободна да преценява под контрола на общностния съд дали да намали глобите на основание на Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по преписките във връзка с картели предвид обстоятелствата по всяка преписка, тя е длъжна да съблюдава тавана от 10 %, посочен в член 15, параграф 2 от Регламент № 17. Комисията не разполага с оперативна самостоятелност във връзка с прилагането на този таван, което е свързано единствено с размера на оборота, предвиден в посочената по-горе разпоредба.
По отношение на изричното позоваване на оборота на предприятието таванът от 10 % има за цел да се избегне непропорционалност на глобите по отношение на големината на предприятието и тъй като само общият оборот може реално да даде приблизителни указания във връзка с това, този процент следва да се схваща като отнасящ се до общия оборот. Така дефинираната цел на тавана от 10 % не може да бъде отделена от текста и обхвата на член 15, параграф 2 от Регламент № 17, тъй като тази цел не може да обоснове тълкуване на посочения по-горе член, което противоречи на неговата формулировка.
Комисията може да наложи на дадено предприятие няколко отделни глоби, всяка от които съблюдава границите, определени в член 15, параграф 2 от Регламент № 17, при условие че това предприятие е извършило толкова различни нарушения на разпоредбите на член 81, параграф 1 ЕО. За тази цел Комисията може да образува само една процедура, която да води до приемането на едно-единствено решение, с което се установява съществуването на няколко отделни нарушения и на предприятието се налагат няколко отделни глоби или може да образува няколко процедури, като това не представлява „незаконно заобикаляне“ на тавана, предвиден в член 15, параграф 2 от Регламент № 17. Всъщност за прилагането на посочения таван е без значение дали различните нарушения на правилата на конкуренцията са санкционирани в хода на една-единствена процедура или в хода на отделни процедури, които са се развили по различно време, тъй като горната граница от 10 % се прилага отделно за всяко нарушение на член 81 ЕО, санкционирано от Комисията.
(вж. точки 124, 127, 131 и 132)
8. Правомощието, предоставено на Комисията съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17, включва възможността да определя датата, на която глобите стават изискуеми, и тази, от която започват да текат лихвите за забава, да определя размера на тези лихви, както и конкретните условия за прилагане на нейното решение, като при необходимост изисква представяне на банкова гаранция, покриваща размера на главното вземане и на лихвите за наложените глоби. При липса на такова правомощие предимството, което предприятията биха могли да извлекат от забавеното плащане на глобите, би отслабило ефекта на санкциите, наложени от Комисията в рамките на задачата ѝ да следи за прилагането на правилата на конкуренцията. Така прилагането на лихви за забава върху глобите е обосновано, за да се гарантира, че полезното действие на Договора няма да бъде осуетено от практики, едностранно прилагани от предприятията, които се бавят при плащането на наложените им глоби, и за да се изключи поставянето на тези предприятия в по-благоприятно положение спрямо предприятията, които плащат глобите си на установения падеж.
Комисията има право да определя лихвите за забава при прилагане на пазарния лихвен процент, завишен с 3,5 процентни точки, а в случай на представяне на банкова гаранция — при прилагане на пазарния лихвен процент, завишен с 1,5 процентна точка.
Тя има право да приеме референтна точка, по-висока от приложимия на пазара лихвен процент, който се предлага на средния заемател, доколкото това е необходимо, за да се противодейства на забавено плащане, без да нарушава правото на ефективна съдебна защита, която представлява общ принцип на общностното право.
В това отношение, за да предотврати последиците, които липсата на яснота относно продължителността на съдебното производство би могла да окаже върху размера на лихвата, предприятието може да поиска спиране на изпълнението на решението на Комисията, с което му се налага глоба, или да представи банкова гаранция, която му позволява да намали лихвения процент от 5,5 % на 3,5 %.
От друга страна, начислявайки лихва, която е с 0,1 % по-висока от минималния лихвен процент, предлаган за операциите по рефинансиране на Европейската централна банка, върху междинните плащания на глоби, извършени от предприятията, Комисията предоставя на съответното предприятие привилегия, която не произтича от разпоредбите на Договора, нито от тези на Регламент № 17 или на Регламент № 2342/2002 относно определянето на подробни правила за прилагането на Регламент № 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности. Лихвеният процент, прилаган от Комисията към глоби, които по-късно се оказват неоснователно платени, преследва съвсем различна цел от тази на лихвите за забава: първият лихвен процент цели предотвратяване на неоснователното обогатяване на Общностите в ущърб на предприятието, чиято жалба за отмяна на глобата е била уважена, докато вторият лихвен процент цели предотвратяване на злоупотреби, свързани със забавено плащане на глоби.
(вж. точки 143, 144, 146, 148, 149 и 152)