Преюдициално запитване от Raad van State (Нидерландия), постъпило на 2 март 2022 г. — S, A, Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie; друга страна: United Nations High Commissioner for Refugees

(Дело C-151/22)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Raad van State

Страни в главното производство

Жалбоподатели: S, A, Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie

Друга страна: United Nations High Commissioner for Refugees

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 10, параграф 1, буква д) от Директивата за признаването¹ да се тълкува в смисъл, че на мотива за преследване, свързан с политическото мнение, могат да се позовават и молители, които само твърдят, че застъпват и/или изразяват политическо мнение, без да са предизвикали недоверието на субект на преследване докато са пребивавали в държавата си на произход и откакто пребивават в приемащата държава?

При утвърдителен отговор на първия въпрос, и следователно ако самото мнение по политически въпроси е достатъчно, за да се класифицира като политическо мнение, какво следва да е значението на силата на това политическо мнение, идеи или убеждения и на интереса на чужденеца да извършва действията, произтичащи от тях, при разглеждането и преценката на молба за убежище, т.е. в контекста на преценката на реалистичността на твърдяното от молителя опасение от преследване?

При отрицателен отговор на първия въпрос, приложим ли е критерият, съгласно който това политическо мнение трябва да е дълбоко вкоренено, и при отрицателен отговор, какъв критерий следва да се определи и как следва да се прилага?

В случай че е приложим критерият, съгласно който това политическо мнение трябва да е дълбоко вкоренено, може ли да се очаква от молител, който не докаже, че застъпва дълбоко вкоренено политическо мнение, да се откаже от изразяване на политическото си мнение след връщането в държавата си на произход, за да не предизвика недоверието на субект на преследване?

____________

¹ Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (ОВ L 337, 2011 г., стр. 9).