ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (шести състав)
16 февруари 2023 година(*)
„Преюдициално запитване — Член 99 от Процедурния правилник на Съда — Железопътен транспорт — Права и задължения на пътниците — Регламент (ЕО) № 1371/2007 — Член 3, точка 8 — Договор за превоз — Понятие — Пътник без билет при качването си във влак — Защита на потребителите“
По дело C‑530/22,
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Sąd Rejonowy dla Warszawy-Śródmieścia w Warszawie (Районен съд Варшава — Варшава Център, Полша) с акт от 20 юни 2022 г., постъпил в Съда на 9 август 2022 г., в рамките на производство по дело
Dunaj-Finanse sp. z o.o.
срещу
KG,
СЪДЪТ (шести състав),
състоящ се от: P. G. Xuereb, председател на състава, T. von Danwitz (докладчик) и A. Kumin, съдии,
генерален адвокат: G. Pitruzzella,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, да се произнесе с мотивирано определение на основание член 99 от Процедурния правилник на Съда,
постанови настоящото
Определение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3, точка 8 от Регламент (ЕО) № 1371/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 година относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт (ОВ L 315, 2007 г., стр. 14), и на член 6, параграфи 1 и 2 от допълнение А, съдържащо се в приложение I към този регламент.
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Dunaj-Finanse sp. z o.o. и KG относно предявената претенция срещу последния за заплащане на допълнителни такси заради това, че е пътувал във влак без документ за превоз.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Съображения 1 — 3 от Регламент № 1371/2007 гласят следното:
„(1) В рамките на общата транспортна политика е важно да се гарантират правата на ползватели на пътниците, използващи железопътен транспорт, и да се подобрят качеството и ефективността на услугите за железопътен превоз на пътници с оглед подпомагане увеличаването на дяла на железопътния транспорт спрямо другите видове транспорт.
(2) Съобщението на Комисията „Стратегия за политика за защита на потребителите 2002—2006 г.“ [ОВ, C 137, 2002 г., стр. 2] поставя за цел постигането на висока степен на защита на потребителя в областта на транспорта в съответствие с член 153, параграф 2 от Договора.
(3) Доколкото пътникът, използващ железопътен транспорт, е по-слабата страна по договора за превоз, правата на пътниците в това отношение следва да бъдат гарантирани“.
4 Член 1, буква a) от този регламент предвижда:
„С настоящия регламент се уреждат правилата относно:
а) информацията, която железопътните предприятия трябва да предоставят, сключването на договори за превоз, издаването на билети, както и въвеждането на Компютризирана система за информация и резервации за железопътния транспорт“.
5 Член 3 от посочения регламент гласи следното:
„За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:
[…]
2) „превозвач“ означава железопътно предприятие, действащо на договорен принцип, с което пътникът е сключил договор за превоз, или поредица от последователни железопътни предприятия, които носят отговорност по силата на този договор;
[…]
8) „договор за превоз“ означава възмезден или безвъзмезден договор за превоз между железопътно предприятие или продавач на билети и пътник за предоставяне на една или повече транспортни услуги;
[…]
16) „Общи условия за превоз“ означава условията на превозвача под формата на общи условия или тарифи в сила във всяка държава членка и които, по силата на сключения договор, са станали неразделна част от него;
[…]“.
6 Глава II от Регламент № 1371/2007, озаглавена „Договор за превоз, информация и билети“, съдържа членове 4—10. Член 4, озаглавен „Договор за превоз“, предвижда:
„При спазване на разпоредбите на настоящата глава, сключването и изпълнението на договор за превоз и предоставянето на информация и билети се урежда от разпоредбите на дял II и дял III от приложение I“.
7 Приложение I към Регламент № 1371/2007, озаглавено „Извлечение от Единните правила относно договора за международен железопътен превоз на пътници и багаж (CIV)“, се състои от дялове II—VII от допълнение А към Конвенцията за международни железопътни превози (COTIF) от 9 май 1980 г., изменена с Протокола от Вилнюс от 3 юни 1999 г. (наричана по-нататък „COTIF“). В това приложение I съответно се намира дял II от допълнение А, озаглавен „Сключване и изпълнение на договора за превоз“, в който се съдържат членове 6—11.
8 Съгласно член 6 от допълнение A към COTIF, озаглавен „Договор за превоз“:
„1. С договора за превоз превозвачът се задължава да превози пътника, както и при нужда — багаж и транспортни средства, до местоназначението и да достави багажа и транспортните средства на местоназначението.
2. Договорът за превоз трябва да бъде установен с един или повече документи за превоз, връчени на пътника. Въпреки това, без да се нарушават разпоредбите на член 9, липсата, нередовността или изгубването на документа за превоз не засяга нито съществуването, нито валидността на договора, който остава подчинен на настоящите Единни правила.
3. Документът за превоз удостоверява до доказване на противното сключването и съдържанието на договора за превоз“.
9 Член 9 от допълнение A, озаглавен „Право на превоз. Отстраняване от превоз“, гласи следното в параграф 1:
„От началото на пътуването пътникът трябва да бъде снабден с валиден документ за превоз, който да представи при проверка на документите за превоз. Общите условия на превоз могат да предвиждат:
а) че пътник, който не представи валиден документ за превоз, освен превозната цена трябва да заплати допълнителна такса;
б) че пътник, който откаже да заплати незабавно превозната цена или допълнителната такса, може да бъде изключен от превоза;
в) дали и при какви условия се прилага възстановяване на допълнителната такса“.
Полското право
Граждански кодекс
10 В член 117, параграфи 2 и 21 от Ustawa — Kodeks cywilny (Граждански кодекс) от 23 април 1964 г. (Dz. U., 1964 г., № 16, позиция 93), в приложимата към спора в главното производство редакция, е предвидено следното:
„§ 2. След изтичането на давностния срок длъжникът може да не изпълни своето задължение, освен ако откаже да се позове на изтеклата давност. […]
§ 21. След изтичането на давностния срок вече не е възможно да се предяви претенция срещу потребител“.
Закон за превозите
11 Съгласно член 16, параграф 1 от Ustawa Prawo przewozowe (Закон за превозите) от 15 ноември 1984 г. (Dz. U., 1984 г., № 53, позиция 272), в приложимата към спора в главното производство редакция (наричан по-нататък „Законът за превозите“):
„Договорът за превоз се сключва със закупуването на билет за превоз, преди пътуването да започне или с изпълнението на други условия за достъп до превозното средство, определени от превозвача или организатора на масовия обществен транспорт, а ако не са определени — със самото заемане на място в превозното средство“.
12 Член 33a, параграф 3 от Закона за превозите гласи следното:
„Когато превозвачът или организаторът на масовия обществен транспорт или оправомощено от него лице установи, че пътникът не притежава валиден документ за превоз, той събира съответната превозна цена и допълнителна такса или изготвя покана за плащане“.
13 Член 77, параграф 1 и параграф 3, точка 4 от този закон предвижда:
„1. Без да се засягат разпоредбите на параграф 2 и на член 78, исковете, основани на настоящия закон или на разпоредбите за неговото прилагане, се погасяват по давност в срок от една година.
[…]
3. Давностният срок започва да тече:
[…]
4) по искове за плащане или възстановяване на суми — считано от датата на плащането или ако такова не е направено, считано от датата, на която е трябвало да бъде извършено“.
Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос
14 На 10 септември 2016 г. KG пътува във влак, собственост на дружеството Koleje Mazowieckie — KM sp. z o.o., което е железопътно предприятие, без валиден документ за превоз. Съгласно тарифата на железопътния превозвач от него е била поискана сумата от 191,82 полски злоти (PLN) (приблизително 40,50 евро), съответстваща на цената на билета на стойност 6,82 полски злоти (приблизително 1,50 евро) и допълнителна такса от 185 полски злоти (приблизително 39 евро).
15 Въз основа на договор за цесия от 2 януари 2019 г., Dunaj-Finanse придобива вземането на превозвача срещу KG.
16 На 16 юни 2021 г. Dunaj-Finanse предявява иск пред запитващата юрисдикция — Sąd Rejonowy dla Warszawy-Śródmieścia w Warszawie (Районен съд Варшава — Варшава Център, Полша) — с цел KG да бъде осъден да заплати посочената сума, ведно със законната лихва за забава до датата на плащането, на основание член 33a, параграф 3 от Закона за превозите. Дружеството твърди, че съгласно член 16, параграф 1 от този закон между железопътния превозвач и KG не е бил сключен договор за превоз, поради което KG не може да се счита за страна по такъв договор, а следователно и за потребител. Ищецът допълва, че националната разпоредба, която предвижда, че съдът повдига служебно въпроса за погасяването по давност на претенция срещу потребител, не е приложима по делото в главното производство.
17 Запитващата юрисдикция уточнява, че от член 77 от посочения закон следва, че предявената претенция е била погасена по давност към датата на предявяване на иска — 16 юни 2021 г., но че съгласно член 117, параграф 21 от Гражданския кодекс, в приложимата към спора в главното производство редакция, тя може служебно да установи погасяването по давност и следователно да отхвърли иска само ако KG може да се счита за потребител, което предполага той да е сключил договор за превоз с железопътния превозвач. Ако обаче се приеме, че не е бил сключен договор и следователно KG не може да се счита за потребител, давностният срок може да бъде взет предвид само ако KG се позове на него, което не е направено, поради което искът следва да бъде уважен.
18 В това отношение запитващата юрисдикция уточнява, че макар договорът за превоз да може да бъде сключен мълчаливо в съответствие с общите правила на националното право, член 16, параграф 1 от Закона за превозите, така както е тълкуван по-специално в решение от 1 септември 2019 г. на Sąd Okręgowy w Kielcach (Окръжен съд Келце, Полша), не допуска съществуването на такъв договор, когато пътникът заема място във влак, без да е закупил документ за превоз, при положение че съгласно разглежданите в случая общи условия за превоз закупуването на билет и неговото валидиране или активиране са задължително условие за сключването на договор за превоз.
19 Поради това запитващата юрисдикция се съмнява дали такава национална правна уредба съответства на Регламент № 1371/2007, и по-специално на член 3, точка 8 от този регламент, съдържаща определение на понятието „договор за превоз“, така както то е тълкувано от Съда в решение от 7 ноември 2019 г., Kanyeba и др. (C‑349/18—C‑351/18, EU:C:2019:936).
20 В допълнение според запитващата юрисдикция трябва да се приеме, че разпоредбите от посочения регламент не допускат такава национална правна уредба, като подобен подход се подкрепя по-специално от принципа на ефективност. Всъщност тя отбелязва, че главната цел на Регламент № 1371/2007 е осигуряването на високо равнище на защита и сигурност на пътниците, които са по-слабата страна по договорите за превоз. Постигането на тази цел обаче би било частично осуетено, ако дори част от разпоредбите от този регламент не са приложими за определена категория пътници. Освен това пътник, който пътува без документ за превоз, не може да се счита за „потребител“ по силата на други разпоредби от правото на Съюза, като например тези от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 2, стр. 273), поради което правното положение на този пътник би се оказало отслабено в още по-голяма степен.
21 При това положение Sąd Rejonowy dla Warszawy-Śródmieścia w Warszawie (Районен съд Варшава — Варшава Център, Полша) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Трябва ли член 3, точка 8 от Регламент [№ 1371/2007], член 6, параграфи 1 и 2 от допълнение A, съдържащо се в приложение I към Регламент № 1371/2007, член 169, параграф 1 [ДФЕС], членове 20 и 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и принципите на ефективност, на равенство пред закона и на съгласуваност на правната система да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба от национално право, съгласно която между превозвач и пътник, заемащ място във влак без намерение да закупи билет, не се сключва договор за превоз?“.
По преюдициалния въпрос
22 Съгласно член 99 от Процедурния правилник на Съда, когато отговорът на преюдициалния въпрос се налага недвусмислено от съдебната практика или отговорът не оставя място за разумно съмнение, Съдът може във всеки един момент да се произнесе с мотивирано определение по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат.
23 Налице е основание за прилагането на тази разпоредба в настоящия случай.
24 Най-напред следва да се отбележи, че в своя въпрос запитващата юрисдикция се позовава на Регламент № 1371/2007, както и на член 169, параграф 1 ДФЕС, членове 20 и 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз и на принципите на ефективност, на равенство пред закона и на съгласуваност на правната система. От преюдициалното запитване обаче следва, че в настоящия случай се разглежда само понятието „договор за превоз“ по смисъла на посочения регламент.
25 В това отношение съгласно постоянната практика на Съда, в рамките на производството за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда, установено в член 267 ДФЕС, Съдът трябва да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът трябва да преформулира въпросите, които са му зададени (решения от 8 юни 2017 г., Freitag, C‑541/15, EU:C:2017:432, т. 29, и от 18 ноември 2021 г., A. S.A., C‑212/20, EU:C:2021:934, т. 36 и цитираната съдебна практика).
26 Поради това трябва да се приеме, че със своя въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 3, точка 8 от Регламент № 1371/2007 във връзка с член 6, параграфи 1 и 2 от допълнение A, съдържащо се в приложение I към този регламент, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба от национално право, съгласно която между превозвач и пътник, заемащ място във влак без намерение да закупи билет, не се сключва договор за превоз.
27 Важно е да се припомни, че при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част (решение от 7 ноември 2019 г., Kanyeba и др., C‑349/18—C‑351/18, EU:C:2019:936, т. 35 и цитираната съдебна практика).
28 Най-напред, що се отнася до текста на член 3, точка 8 от Регламент № 1371/2007, от една страна, терминът „договор“ в общоупотребимия му смисъл обозначава формирано със съвпадащи волеизявления съглашение за постигане на определени правни последици. От друга страна, в урежданата от Регламента област и предвид текста на тази разпоредба въпросните последици се състоят главно в задължаване на железопътното предприятие да предостави на пътника една или повече транспортни услуги и задължаване на пътника да плати цената за това, освен ако транспортната услуга не му се предоставя безвъзмездно (решение от 7 ноември 2019 г., Kanyeba и др., C‑349/18—C‑351/18, EU:C:2019:936, т. 36).
29 Следователно, от една страна, щом железопътното предприятие предоставя свободен достъп до своя влак, и от друга страна, щом пътникът се качва във влака с цел да пътува, то и двете страни изявяват съвпадаща воля да встъпят в договорно правоотношение, така че по принцип са изпълнени необходимите условия, за да се констатира наличието на договор за превоз. Текстът на член 3, точка 8 от Регламент № 1371/2007 обаче не позволява да се определи дали притежаването на билет от пътника е абсолютно необходима предпоставка, за да може да се приеме, че е налице „договор за превоз“ по смисъла на тази разпоредба (решение от 7 ноември 2019 г., Kanyeba и др., C‑349/18—C‑351/18, EU:C:2019:936, т. 37).
30 По-нататък, що се отнася до контекста на член 3, точка 8, от тази разпоредба ясно следва, че билетът, обозначен в допълнение А, съдържащо се в приложение I към този регламент, и с термина „документ за превоз“, е само средството, което материализира договора за превоз по смисъла на посочения регламент (решение от 7 ноември 2019 г., Kanyeba и др., C‑349/18—C‑351/18, EU:C:2019:936, т. 48).
31 В това отношение терминът „договор за превоз“ се съдържа в редица други разпоредби от същия регламент, по-конкретно в член 4, който предвижда, че „[п]ри спазване на разпоредбите на [глава II от Регламент № 1371/2007] сключването и изпълнението на договор за превоз и предоставянето на информация и билети се урежда от разпоредбите на дял II и дял III от приложение I“ към този регламент. Всъщност във въпросното приложение I е възпроизведен в частност дял II от допълнение А към COTIF, отнасящ се до сключването и изпълнението на договора за превоз и в член 6, параграф 1 от който се посочва, че „[с] договора за превоз превозвачът се задължава да превози пътника […] до местоназначението“, а в параграф 2 от същия член се уточнява, че договорът за превоз трябва да бъде установен с един или повече документи за превоз, връчени на пътника, и че без да се нарушават разпоредбите от член 9 от това допълнение, липсата, нередовността или изгубването на документа за превоз не засяга нито съществуването, нито валидността на договора, който остава подчинен на единните правила на COTIF (вж. в този смисъл решение от 7 ноември 2019 г., Kanyeba и др., C‑349/18—C‑351/18, EU:C:2019:936, т. 38, 40 и 41).
32 Що се отнася до член 9 от допълнение A, макар в параграф 1, първо изречение от него да се предвижда, че от началото на пътуването пътникът трябва да бъде снабден с валиден документ за превоз, съгласно уточнението в член 9, параграф 1, второ изречение, букви а) и б) общите условия за превоз могат да предвиждат, че пътник, който не представи валиден документ за превоз, освен превозната цена трябва да заплати допълнителна такса, и че пътник, който откаже да заплати незабавно превозната цена или допълнителната такса, може да бъде изключен от превоза (вж. в този смисъл решение от 7 ноември 2019 г., Kanyeba и др., C‑349/18—C‑351/18, EU:C:2019:936, т. 45).
33 Доколкото съгласно посочения член 9 общите условия за превоз може да се противопоставят на пътник, който не представи валиден документ за превоз или откаже незабавно да плати документа за превоз, и доколкото съгласно член 3, точка 16 във връзка с член 3, точка 2 от Регламента тези общи условия стават за целите на същия регламент неразделна част от договора за превоз между железопътното предприятие и пътника по силата на сключения договор, това означава, че такова предприятие, което оставя свободен достъп до влаковете си, и пътник, който се качва в такъв влак с цел да пътува, трябва да се смятат за страни по „договор за превоз“ по смисъла на същия регламент от момента, в който пътникът се намира във влака при такива условия. Всъщност в противен случай не би могло общите условия за превоз да се противопоставят на пътника въз основа на Регламент № 1371/2007 (решение от 7 ноември 2019 г., Kanyeba и др., C‑349/18—C‑351/18, EU:C:2019:936, т. 47).
34 Следователно текстът и контекстът на член 3, точка 8 от Регламент № 1371/2007 налагат извода, че понятието „договор за превоз“ по смисъла на тази разпоредба трябва за целите на Регламента да се разбира като независещо от това дали пътникът притежава билет и като обхващащо хипотезата, в която пътникът се качва във влак със свободен достъп с цел да пътува, без да си е набавил билет (решение от 7 ноември 2019 г., Kanyeba и др., C‑349/18—C‑351/18, EU:C:2019:936, т. 49).
35 Това тълкуване намира потвърждение в целите на Регламент № 1371/2007. От една страна, съгласно член 1, буква а) предмет на този регламент е установяването на правилата относно сключването на договори за превоз. От друга страна, в съображение 1 от Регламента в частност се подчертава, че в рамките на общата транспортна политика е важно да се гарантират правата на пътниците като ползватели на железопътен транспорт. Освен това от съображение 2 от същия регламент следва, че в областта на транспорта трябва да се постигне висока степен на защита на потребителя, а съгласно съображение 3, тъй като пътникът, използващ железопътен транспорт, е по-слабата страна по договора за превоз, правата му в това отношение следва да бъдат гарантирани (решение от 7 ноември 2019 г., Kanyeba и др., C‑349/18—C‑351/18, EU:C:2019:936, т. 50).
36 Би било в противоречие с тези цели да се приеме, че понятието „договор за превоз“ по смисъла на Регламент № 1371/2007 трябва да се тълкува в смисъл, че не обхваща хипотезата, в която пътникът се качва във влак със свободен достъп с цел да пътува, без да си е набавил билет. Всъщност, ако можеше да се приеме, че само защото не е имал билет при качването си във влака, такъв пътник не е страна по договорно отношение с железопътното предприятие, предоставило свободен достъп до своите влакове, щеше да е възможно по независещи от него причини този пътник да бъде лишен от правата, които Регламентът свързва със сключването на договор за превоз, а това би било в разрез с целта на Регламента, припомнена в съображения 1—3 от него, а именно да се защитят пътниците, използващи железопътен транспорт (решение от 7 ноември 2019 г., Kanyeba и др., C‑349/18—C‑351/18, EU:C:2019:936, т. 51).
37 Следователно понятието „договор за превоз“ по смисъла на член 3, точка 8 от Регламент № 1371/2007, което е автономно понятие от правото на Съюза, подлежащо на еднакво тълкуване във всички държави членки, обхваща хипотезата, в която пътникът се качва във влак със свободен достъп с цел да пътува, без да си е набавил билет, независимо дали възнамерява да закупи такъв билет (вж. в този смисъл решение от 7 ноември 2019 г., Kanyeba и др., C‑349/18—C‑351/18, EU:C:2019:936, т. 53).
38 Следователно държава членка не може да предвиди, че хипотезата, в която пътник се качва във влак със свободен достъп с цел да пътува, без да си е набавил билет и без да възнамерява да си закупи такъв, е изключена от обхвата на понятието „договор за превоз“.
39 Освен това следва да се припомни, че доколкото в Регламент № 1371/2007 няма разпоредби в това отношение, тълкуването, изложено в точка 37 от настоящото определение, не засяга въпросите за действителността на договора и за последиците от неизпълнението на договорните задължения на някоя от страните, въпроси, които продължават да се уреждат от приложимото национално право поради липсата на разпоредби в Регламента в това отношение (вж. в този смисъл решение от 7 ноември 2019 г., Kanyeba и др., C‑349/18—C‑351/18, EU:C:2019:936, т. 52).
40 С оглед на гореизложеното, на поставения въпрос следва да се отговори, че член 3, точка 8 от Регламент № 1371/2007 във връзка с член 6, параграфи 1 и 2 от допълнение А, съдържащо се в приложение I към този регламент, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба от национално право, съгласно която между превозвач и пътник, заемащ място във влак със свободен достъп без намерение да закупи билет, не се сключва договор за превоз.
По съдебните разноски
41 С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски.
По изложените съображения Съдът (шести състав) реши:
Член 3, точка 8 от Регламент (ЕО) № 1371/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 година относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт, във връзка с член 6, параграфи 1 и 2 от допълнение А, съдържащо се в приложение I към този регламент,
трябва да се тълкува в смисъл, че
не допуска разпоредба от национално право, съгласно която между превозвач и пътник, заемащ място във влак със свободен достъп без намерение да закупи билет, не се сключва договор за превоз.
Подписи