РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (пети състав)
18 октомври 2023 година(*)
„Публична служба — Длъжностни лица — Назначаване — Вътрешен конкурс COM/1/AD 10/18 — Решение името на жалбоподателя да не бъде включено в списъка с издържалите конкурса лица — Равно третиране — Неизменност на състава на конкурсната комисия — Пълен съдебен контрол — Неимуществени вреди“
По дело T‑535/22,
NZ, представлявана от H. Tagaras, avocat,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, представлявана от M. Brauhoff, T. Lilamand, I. Melo Sampaio и L. Vernier,
ответник,
ОБЩИЯТ СЪД (пети състав),
състоящ се от: J. Svenningsen (докладчик), председател, C. Mac Eochaidh и J. Martín y Pérez de Nanclares, съдии,
секретар: H. Eriksson, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
предвид изложеното в съдебното заседание от 11 юли 2023 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С жалбата си на основание член 270 ДФЕС жалбоподателката NZ иска отмяна на решението на конкурсната комисия от 10 февруари 2022 г., с което е отхвърлено искането ѝ за преразглеждане на решението на конкурсната комисия от 6 февруари 2020 г. името ѝ да не бъде включено в списъка с издържали конкурса лица от вътрешен конкурс COM/1/AD 10/18 (наричано по-нататък „решението от 10 февруари 2022 г.“).
I. Обстоятелствата по спора
2 На 20 ноември 2018 г. на основание член 29, параграф 1, буква г) от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“) Европейската комисия публикува обявление за вътрешен конкурс въз основа на квалификация и изпит с цел съставяне на списък с издържали конкурса лица за назначаване на администратори от степен AD 10 (COM/1/AD 10/18) и AD 12 (COM/2/AD 12/18) в пет области.
3 Жалбоподателката и още 217 човека кандидатстват във вътрешния конкурс COM/1/AD 10/18 в областта „Координация, комуникации, управление на човешките и бюджетните ресурси, одит“ (наричана по-нататък „разглежданата област“), за която органът по назначаването (наричан по-нататък „ОН“) е искал да състави списък с шестнадесет издържали конкурса лица.
4 С писмо от 10 октомври 2019 г. жалбоподателката е уведомена, че е получила една от най-добрите оценки при подбора въз основа на квалификация и че отговаря на предвидените условия да бъде поканена да участва в устния изпит.
5 На 28 ноември тя полага устния изпит. Общо 43 кандидати са положили устния изпит в периода 28 ноември—13 декември 2019 г.
6 С писмо от 6 февруари 2020 г. конкурсната комисия решава да не включи името на жалбоподателката в списъка с издържали конкурса лица с мотива, че тя е получила на устния изпит обща оценка 15,5/20, която е по-ниска от прага от 16/20, който трябва да бъде достигнат за включване сред шестнадесетте най-добри кандидати (наричано по-нататък „решението от 6 февруари 2020 г.“).
7 С писмо от 14 февруари 2020 г. жалбоподателката иска преразглеждане на решението от 6 февруари 2020 г. Това искане за преразглеждане е отхвърлено с решение на конкурсната комисия от 29 април 2020 г., срещу което жалбоподателката подава жалба на основание член 270 ДФЕС.
8 С решение от 6 октомври 2021 г., NZ/Комисия (T‑668/20, непубликувано, EU:T:2021:667), Общият съд отменя решението от 29 април 2020 г. поради непълнота на мотивите.
9 В изпълнение на решението от 6 октомври 2021 г., NZ/Комисия (T‑668/20, непубликувано, EU:T:2021:667), с решение от 10 февруари 2022 г., издадено в писмена процедура, конкурсната комисия уведомява жалбоподателката, че е решила да отхвърли нейното искане за преразглеждане от 14 февруари 2020 г., тъй като получената на устния изпит оценка (15,742/20, закръглена на 15,5/20) е по-ниска от минималната изисквана оценка за включване в списъка с издържали конкурса лица (15,75/20, закръглена на 16/20).
10 На 16 март 2022 г. жалбоподателката подава жалба по административен ред на основание член 90, параграф 2 от Правилника срещу решението от 10 февруари 2022 г., която е отхвърлена с решение на ОН от 19 юли същата година (наричано по-нататък „решението за отхвърляне на жалбата по административен ред“).
II. Искания на страните
11 Жалбоподателката моли Общия съд:
– да отмени решението от 10 февруари 2022 г. и решението за отхвърляне на жалбата по административен ред, а в условията на евентуалност и решението от 6 февруари 2020 г.;
– при всички случаи да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
12 Комисията моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата;
– да осъди жалбоподателката да заплати съдебните разноски.
III. От правна страна
A. По предмета на спора
13 Следва да се припомни, че според постоянната съдебна практика, когато кандидат в конкурс иска преразглеждане на решение, взето от конкурсна комисия, решението, прието от тази комисия след преразглеждането на положението на кандидата, е актът, който нарушава неговите интереси по смисъла на член 90, параграф 2 или евентуално на член 91, параграф 1 от Правилника. Така взетото след преразглеждането решение замества първоначалното решение на конкурсната комисия (вж. решение от 6 октомври 2021 г., NZ/Комисия, T‑668/20, непубликувано, EU:T:2021:667, т. 24 и цитираната съдебна практика).
14 Ето защо в случая следва да се приеме, че актът, който нарушава интересите на жалбоподателката, е решението от 10 февруари 2022 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“).
15 Що се отнася до искането, насочено срещу решението за отхвърляне на жалбата, подадена по административен ред, следва да се припомни, че жалбата по административен ред, предвидена в член 90, параграф 2 от Правилника, и нейното изрично или мълчаливо отхвърляне са неразделна част от сложна процедура и представляват само предварително условие за сезиране на съда. При тези условия обжалването, дори и формално насочено срещу отхвърлянето на жалбата, подадена по административен ред, води до сезиране на съда с жалба срещу увреждащия акт, срещу който е подадена жалбата по административен ред, освен в случаите, при които отхвърлянето на жалбата по административен ред има различно значение от това на акта, срещу който тя е насочена (вж. решение от 21 май 2014 г., Mocová/Комисия, T‑347/12 P, EU:T:2014:268, т. 34 и цитираната съдебна практика).
16 Всъщност всяко решение, с което се отхвърля мълчаливо или изрично жалба по административен ред, само потвърждава акта или отказа, който жалбоподателят оспорва, и разгледано самостоятелно е необжалваемо (вж. решение от 12 септември 2019 г., XI/Комисия, T‑528/18, непубликувано, EU:T:2019:594, т. 20 и цитираната съдебна практика), поради което искането за отмяна на това решение, което няма самостоятелно съдържание спрямо първоначалното решение, трябва да се счита за насочено срещу първоначалния акт.
17 В това отношение, обратно на твърденията на жалбоподателката, решението за отхвърляне на жалбата по административен ред няма обхват, различен от обхвата на обжалваното решение, като се има предвид, че ОН потвърждава решението на конкурсната комисия да не включи името ѝ в списъка с издържали конкурса лица. Самият факт, че в отговор на жалбата по административен ред ОН е трябвало да допълни или да измени мотивите на обжалваното решение, не е причина отхвърлянето на тази жалба по административен ред да се счита за самостоятелен увреждащ акт. Всъщност мотивите на посоченото решение за отхвърляне се считат за инкорпорирани в решението, срещу което е била насочена жалбата по административен ред (вж. в този смисъл решение от 6 юли 2022 г., VI/Комисия, T‑20/21, непубликувано, EU:T:2022:427, т. 17 и цитираната съдебна практика).
18 Следователно трябва да се счита, че настоящата жалба е насочена срещу обжалваното решение, чиято законосъобразност следва да се прецени, като се вземат предвид мотивите, съдържащи се в решението за отхвърляне на жалбата по административен ред.
B. По същество
1. По исканията за отмяна
19 В подкрепа на жалбата си жалбоподателката излага седем основания.
20 В третото основание тя твърди, че обжалваното решение е опорочено от нарушение на принципа на равно третиране, тъй като съставът на конкурсната комисия не е бил достатъчно постоянен по време на устния изпит и че приетите от тази комисия координационни мерки, ако се предположи, че такива са установени, са били неадекватни и недостатъчни.
21 Комисията оспорва тези доводи.
22 Тя счита, че конкурсната комисия е функционирала в постоянен състав по време на устните изпити, със заместник на председателя, който е изпълнявал координационни функции, и основно ядро от изпитващи, които са присъствали редовно.
23 Този постоянен състав на конкурсната комисия не изисквал толкова строги координационни мерки като мерките, прилагани в конкурсите на общо основание по модела „Център за оценяване“, организирани след 2010 г. В това отношение Комисията счита, че конкурсната комисия е въвела достатъчно координационни мерки, за да гарантира спазването на принципа на равно третиране на кандидатите.
24 При всяко положение жалбоподателката не доказала по какъв начин промяната в състава на конкурсната комисия, ако се предположи, че такава е установена, е засегнала нейните права.
a) Предварителни бележки
25 Преди всичко следва да се припомни, че наложеното от член 27 от Правилника задължение за назначаване на длъжностни лица с най-високи способности, ефикасност и почтеност предполага, че ОН и конкурсната комисия трябва да следят при упражняване на своите правомощия конкурсите да се провеждат при спазване на принципите на равно третиране на кандидатите и на обективност при оценяването (вж. решение от 6 юли 2022 г., VI/Комисия, Т‑20/21, непубликувано, EU:T:2022:427, т. 29 и цитираната съдебна практика).
26 За да може да се гарантира, че оценяването на всички явили се на изпитите кандидати от конкурсната комисия ще бъде направено при условията на равенство и обективност, е важно критериите за оценяване да бъдат еднакви и да се прилагат последователно към тези кандидати. Това предполага по-конкретно, че съставът на конкурсната комисия трябва, доколкото е възможно, да остане непроменен при провеждане на изпитите в конкурса (вж. решение от 7 февруари 2002 г., Felix/Комисия, T‑193/00, EU:T:2002:29, т. 37 и цитираната съдебна практика; вж. още в същия смисъл решение от 6 юли 2022 г., VI/Комисия, Т‑20/21, непубликувано, EU:T:2022:427, т. 31 и цитираната съдебна практика).
27 Това изискване се налага особено при устните изпити като разглежданите в настоящия спор, тъй като тези изпити по естеството си са унифицирани в по-малка степен отколкото писмените изпити (вж. решение от 13 януари 2021 г., Helbert/EUIPO, T‑548/18, EU:T:2021:4, т. 33 и цитираната съдебна практика).
28 Въпреки това се приема, че поддържането на неизменен състав на конкурсната комисия по време на изпитите не е самоцел, а е средство за гарантиране на спазването на принципа на равно третиране, последователността при оценяването и обективността на оценките (вж. в този смисъл решение от 6 юли 2022 г., VI/Комисия, Т‑20/21, непубликувано, EU:T:2022:427, т. 35 и цитираната съдебна практика).
29 Така конкурсната комисия може надлежно да осигури последователността при оценяването и обективността на оценките с други средства. В частност, предвид организацията на изпитите в даден конкурс и организацията на работата на конкурсната комисия може да се окаже достатъчно съставът на конкурсната комисия да се запази постоянен само в определени ключови фази на конкурса (вж. в този смисъл решение от 6 юли 2022 г., VI/Комисия, Т‑20/21, непубликувано, EU:T:2022:427, т. 34 и цитираната съдебна практика). Освен това, дори когато съставът на конкурсната комисия не е останал постоянен по време на изпитите, равното третиране на кандидатите може да бъде осигурено, ако конкурсната комисия въведе необходимата координация, за да се гарантира последователното прилагане на критериите за оценяване (вж. в този смисъл решение от 12 март 2008 г., Giannini/Комисия, T‑100/04, EU:T:2008:68, т. 208—216).
30 В случая, като решава конкурсът да включва пет области и пет отделни списъка с издържали конкурса лица, всеки от който съдържа различен брой успешно преминали конкурса кандидати, и като уточнява освен това, че кандидатите могат да бъдат вписани само в една от областите, ОН е изключил всяка възможност за сравнение между кандидатите в петте области на съответния вътрешен конкурс. Ето защо проверката за спазване на принципа на равно третиране следва да се извърши само по отношение на кандидатите, избрали разглежданата област.
b) По наличието на промени в състава на конкурсната комисия в хода на устните изпити
31 Най-напред е важно да се провери дали конкурсната комисия е работила в постоянен състав по време на устните изпити.
32 В случая в съдебното заседание Комисията посочва, че след пенсионирането на един от членовете на конкурсната комисия, комисията последно е била съставена от десет членове по време на устните изпити. Тези изпити са проведени в девет дни, от 28 ноември до 13 декември 2019 г., през които са изпитани 43 кандидати.
33 В началото е важно да се посочи, че с решение на конкурсната комисия от 5 септември 2019 г., за председател на конкурсната комисия в разглежданата област е бил определен А., един от заместниците на председателя. От друга страна, от таблицата за ежедневния състав на конкурсната комисия се установява, че заместващите членове са поели по-широка роля в сравнение с обичайната, тъй като са присъствали на по-голямата част от устните изпити.
34 В това отношение, макар по принцип един заместник на председателя да може да изпълнява функцията на председател на конкурсната комисия само когато титулярят е напуснал или не е в състояние да участва в резултат от събития, които не зависят от волята на администрацията, фактът, че конкурсната комисия е решила председателството в една от областите на конкурса по принцип да се поеме от заместник на председателя, чиято способност да ръководи работата на конкурсната комисия не се оспорва от жалбоподателката, не застрашава сам по себе си равенството и обективността на конкурса. Същите съображения се отнасят и до останалите заместващи членове на конкурсната комисия, чиято годност да изпълняват своите функции не е поставяна под съмнение. Всъщност изборът да заседава състав, в който постоянно участват квалифицирани членове, може само да засили благоприятните за равното третиране на всички кандидати в една и съща област условия (вж. по аналогия решение от 10 ноември 2004 г., Vonier/Комисия, T‑165/03, EU:T:2004:331, т. 37—41).
35 От таблицата за ежедневния състав на конкурсната комисия се установява обаче, че само за девет дни изпити конкурсната комисия е заседавала в десет различни тричленни състава. От друга страна, нито един от членовете, редовен или заместващ, не е участвал във всички изпити.
36 От това следва, че макар да става въпрос за конкурс с ограничено участие, който се провежда в кратък период от време, в състава на конкурсната комисия е имало значителни промени.
37 Наистина, както подчертава Комисията, известни промени в състава на конкурсната комисия са допустими в конкурсите на общо основание с многобройни участници поради практическите затруднения, присъщи на организацията на тези конкурси. Въпреки това в случая е ставало въпрос за вътрешен конкурс, който по естеството си е предполагал по-ограничено участие на този етап от конкурса.
38 Ето защо е позволено в такъв вътрешен конкурс да се изисква в по-голяма степен неизменност на състава на конкурсната комисия, в сравнение с конкурсите на общо основание с множество участници (вж. в този смисъл решение от 29 септември 2010 г., Brune/Комисия, F‑5/08, EU:F:2010:111, т. 62).
39 Като се имат предвид тези значителни промени в състава на конкурсната комисия е необходимо да се вземе предвид честотата на присъствие на А. — заместника на председателя, определен да председателства конкурсната комисия в разглежданата област — като се има предвид неговата важна роля в рамките на конкурсната комисия.
40 Всъщност по принцип той е длъжен да присъства на всички изпити, за да координира работата на конкурсната комисия и да следи тя да прилага еднакво едни и същи критерии за оценяване и да дава сравнителна оценка на всички кандидати (вж. решение от 29 септември 2010 г., Brune/Комисия, F‑5/08, EU:F:2010:111, т. 46 и цитираната съдебна практика).
41 В случая А. е отсъствал от изпитите на 6 и 13 декември 2019 г., от една страна поради конфликт на интереси, а от друга — поради невъзможност да участва. Така той е председателствал 33 от 43 изслушвания.
42 Наистина, отсъствието само по себе си не е в състояние да доведе до нарушаване на принципа на равно третиране (вж. в този смисъл решение от 29 септември 2010 г., Brune/Комисия, F‑5/08, EU:F:2010:111, т. 51). Всъщност отсъствията на председателя на конкурсната комисия не засягат последователността при оценяването и обективността на оценките, ако заместващият го по време на тези отсъствия също е присъствал на част от председателстваните от него изпити, за да възприеме насоките на конкурсната комисия при оценяването, така както са прилагани от титулярния председател (вж. в този смисъл решение от 12 март 2008 г., Giannini/Комисия, T‑100/04, EU:T:2008:68, т. 211).
43 Въпреки това поради решението на конкурсната комисия да определи заместник на председателя, който да председателства конкурсната комисия за разглежданата област, самият той не би могъл да бъде заместван от свой заместник.
44 Нещо повече, през двата дни, в които А. е отсъствал, той всеки път е бил заместван от две различни лица, а именно от B., титулярния председател, и от С., другия заместник на председателя — единия сутринта, а другия следобед. От друга страна, тези две лица не са присъствали на нито един от водените от А. изпити, за да възприемат насоките при оценяването и така да осигурят последователността в оценките на конкурсната комисия и да гарантират последователното и обективно прилагане на критериите за оценяване.
45 В това отношение Общият съд отбелязва, че отсъствията на А, или поне тези, които се дължат на конфликт на интереси, е можело да се предвидят, така че конкурсната комисия е можела да се организира по друг начин, за да осигури последователността в оценките на конкурсната комисия и еднаквото прилагане на критериите за оценяване.
46 Накрая, независимо от присъствието на председателя на конкурсната комисия по време на изпитите, необходимо е значително присъствие на достатъчен брой проверители, за да се гарантира последователността при оценяването и сравнителната преценка на кандидатите (решение от 29 септември 2010 г., Honnefelder/Комисия, F‑41/08, EU:F:2010:112, т. 48).
47 В това отношение от таблицата с ежедневния състав на конкурсната комисия се установява, че двамата най-често присъствали членове на комисията са присъствали съответно само шест (27 от 43 изслушвания) и четири (22 от 43 изслушвания) от изпитните дни. Тъй като става въпрос за вътрешен конкурс, който по естеството си предполага участие на ограничен брой кандидати, тази честота на присъствието е недостатъчна.
48 Цялостната проверка на организацията на устните изпити в този конкурс с ограничено участие показва най-напред, че конкурсната комисия е заседавала в десет различни състава за девет дни, след това, че А е отсъствал в два от изпитните дни, без да е заместван от друг председател, който да е присъствал на част от председателстваните от А. изслушвания, за да възприеме насоките при оценяването, и накрая, че честотата на присъствие на двамата членове на комисията, съставляващи „ядрото от проверяващи“, не е много голяма за конкурс с ограничено участие като разглеждания.
49 При тези условия следва да се приеме, че обратно на твърденията на Комисията, конкурсната комисия не е работила в достатъчно неизменен състав по време на устните изпити.
50 Въпреки това, съгласно припомнената в точки 28 и 29 по-горе съдебна практика, този извод сам по себе си не може да доведе до отмяна на обжалваното решение.
c) По запазване на неизменността на състава на конкурсната комисия в ключовите фази на конкурса и координационните мерки, приети от конкурсната комисия
51 Следва да се провери дали конкурсната комисия е останала в неизменен състав по време на ключовите фази на конкурса и дали е приела необходимите координационни мерки за провеждане на своята дейност при спазване на принципа на равно третиране на кандидатите.
52 В това отношение следва да се отбележи, че координационните мерки, на които се позовава Комисията, се различават от мерките, прилагани при устни изпити, организирани в конкурсите на общо основание, при които се прибягва до модела „Център за оценяване“. Всъщност при тези конкурси по-специално се предвиждат няколко мерки за отстраняване на различни когнитивни изкривявания, обичайно констатирани у оценителите, и за осигуряване по този начин на последователност при оценяването (вж. в този смисъл решение от 12 февруари 2014 г., De Mendoza Asensi/Комисия, F‑127/11, EU:F:2014:14, т. 24—26), каквито в настоящия случай липсват.
53 В случая Комисията се позовава единствено на факта, че конкурсната комисия се е събирала редовно, преди, по време и след устните изпити. В това отношение в решението за отхвърляне на жалбата по административен ред ОН е посочил, че стабилитетът и обективността на оценяването са били гарантирани чрез използване на едни и същи, определени чрез консенсус материали и че цялата конкурсна комисия се е събрала, за да вземе решение относно процедурата на устните изпити, за да постави заедно индивидуалните оценки и да одобри списъка с издържали конкурса лица.
54 В това отношение Общият съд приема, че Комисията трябва да докаже, че са били проведени предвидените координационни заседания и че всички членове на конкурсната комисия, а именно председателят, заместниците на председателя и оценителите, реално са присъствали на тези заседания, което следва да се провери въз основа на представените от Комисията документи и от присъствените списъци на тези заседания (решение от 6 юли 2022 г., VI/Комисия, Т‑20/21, непубликувано, EU:T:2022:427, т. 58).
1) По заседанията, проведени преди устните изпити
55 Важно е да се отбележи в самото начало, че съставът на конкурсната комисия се е променял по време на конкурсната процедура. В частност в съдебното заседание Комисията потвърди, че трима от членовете на комисията, сред които А, са били определени на 5 септември 2019 г. или след тази дата. Следователно те не са присъствали на координационните заседания на конкурсната комисия, проведени преди тази дата.
56 Що се отнася до заседанията, проведени преди устните изпити, първо, от преписката се установява, че конкурсната комисия се е събрала на 13 март 2019 г., за да участва в обучение, проведено от Европейската служба за подбор на персонал (EPSO), съдържащо много практическа информация за провеждането на конкурсната процедура. На това заседание не са били приети никакви координационни мерки.
57 Второ, на 11 и 29 април 2019 г. конкурсната комисия се е събрала, за да премине обучение за техниките и добрите практики при изслушване, както и за да подготви съдържанието на устния изпит и тежестта на отделните елементи в този изпит. От протокола от тези две заседания се установява още, че конкурсната комисия е започнала да подготвя съдържанието на устния изпит, и по-специално относителната тежест на отделните елементи от този изпит, както и въпросите, които ще бъдат задавани на кандидатите. Впрочем било е предвидено окончателните варианти на относителната тежест, изслушването и темите за презентация да бъдат завършени на пленарно заседание, предвидено за май 2019 г.
58 Въпреки това освен тримата членове на конкурсната комисия, които все още не са били определени да участват в работата на комисията, от заседанието на 29 април 2019 г. е отсъствал и един от заместващите членове. От друга страна, Комисията потвърди в съдебното заседание, че през май 2019 г. не е било провеждано заседание.
59 Трето, на заседание на 5 септември 2019 г. конкурсната комисия се е събрала, за да определи нов заместник на председателя, който да отговаря за работата на конкурсната комисия в разглежданата област. На това заседание, от което са отсъствали четирима от членовете на конкурсната комисия в окончателния ѝ състав, не е било взето никакво друго решение във връзка с устните изпити.
60 Четвърто, конкурсната комисия се е събрала и на 27 септември и на 4 октомври 2019 г. Въпреки това, обратно на твърденията на Комисията, от протоколите от тези заседания се установява, че на тях изобщо не е било обсъждано съдържанието на устните изпити.
61 Пето, Комисията посочва, че конкурсната комисия се е събрала на 13 ноември 2019 г., за да одобри съдържанието на устните изпити. Въпреки това от електронно съобщение, заместващо протокола от това заседание, предоставено на EPSO от В. — титулярния председател на конкурсната комисия — се установява, че що се отнася до разглежданата област, членовете на конкурсната комисия са се договорили единствено за „timing“ на устните изпити. Освен това четирима от членовете на конкурсната комисия в окончателния ѝ състав са отсъствали от това заседание.
62 Шесто, Комисията посочва, че конкурсната комисия се е събрала на 18 ноември 2019 г., за да завърши и одобри съдържанието на устния изпит. Въпреки това, макар от присъствения списък на това заседание да се установява, че някои от членовете на комисията са се събрали на тази дата, твърдението, че съдържанието на устния изпит е било одобрено и завършено на това заседание, не е подкрепено с протокол от посоченото заседание.
63 Освен това от присъствения списък на членовете на конкурсната комисия се установява, че шестима от членовете ѝ не са участвали в това заседание. Според протокола от заседанието от 29 април 2019 г., самата конкурсна комисия е била предвидила да одобри окончателния вариант на относителната тежест, изслушването и темите за устно представяне по време на следващо „пленарно“ заседание. Ето защо, дори да се приеме, че темата на заседанието от 18 ноември 2019 г. е била одобряването на такъв окончателен вариант, може само да се констатира, че това одобряване не е станало по време на „пленарно“ заседание.
64 В това отношение доводът, че броят на присъствалите на това заседание членове на конкурсната комисия е бил достатъчен за достигане на кворум, не може да бъде приет. Всъщност според съдебната практика обменът на гледища между членовете на конкурсната комисия преди изпитите е от особена важност за гарантиране на равното третиране на кандидатите, последователността при оценяването и обективността на оценките (вж. в този смисъл решение от 13 януари 2021 г., ZR/EUIPO, T‑610/18, непубликувано, EU:T:2021:5, т. 79 и цитираната съдебна практика). Нещо повече, както Комисията потвърди в съдебното заседание, правилото за присъствен кворум, прието от конкурсната комисия на нейното заседание от 13 март 2019 г., е било предназначено да ѝ позволи да вземе „спешни, необходими и непредвидени решения с ограничено действие“, каквито координационните мерки, приети с цел да се гарантира спазването на равното третиране при устните изпити, не са.
65 Седмо, конкурсната комисия се е събрала на 19 и 22 ноември 2019 г. Общият съд обаче не разполага с никаква информация за съдържанието на тези заседания, от които са отсъствали съответно шестима и четирима от членовете на конкурсната комисия.
66 От гореизложеното следва, че обратно на твърденията на ОН по-конкретно в решението за отхвърляне на жалбата по административен ред, в окончателния си състав конкурсната комисия никога не се е събирала в пълен състав преди началото на устните изпити. В частност, няколко от членовете на конкурсната комисия са отсъствали от заседанията на 11 и 29 април и на 18 ноември 2019 г., на които е било обсъждано и след това одобрено конкретното съдържание на устните изпити.
67 Освен това D., един от членовете на конкурсната комисия, който е присъствал на изпита на жалбоподателката, е бил определен за член на 20 септември 2019 г. с оглед предстоящото на 30 ноември 2019 г. пенсиониране на друг от членовете на конкурсната комисия. Комисията посочи в съдебното заседание, че D. е започнал да изпълнява функциите си от момента на започване на устните изпити, а именно на 28 ноември 2019 г. Така той не е присъствал на нито едно координационно заседание преди тези изпити.
68 Следователно Комисията не успява да докаже, че мерките, приети на проведените преди устните изпити заседания, сами по себе си са позволили да се осигури последователността при оценяването и обективността на оценките на всички кандидати по време на изпитите.
2) По обмена на гледища между членовете на конкурсната комисия по време на устните изпити
69 Комисията изтъква, че по време на устните изпити конкурсната комисия е обменяла гледища след края на всеки изпит и в края на всеки ден, за да сравни достойнствата на изпитаните през този ден кандидати. За тази цел тя представя клетвени декларации от титулярния председател и от заместника на председателя.
70 Наистина, макар да може да се предположи, че членовете на конкурсната комисия, които са изпитвали кандидатите, непременно са обсъждали тяхното представяне след всеки изпит и в края на всеки ден, все пак трябва да се посочи, че предвид броя на съставите, в които е заседавала конкурсната комисия, този обмен на гледища в най-добрия случай е позволил на конкурсната комисия да придобие частично сравнително впечатление за достойнствата на всеки кандидат.
71 Освен това, що се отнася до обмена на гледища между титулярния председател и заместника, определен да председателства конкурсната комисия в разглежданата област, следва да се посочи, че в съдебното заседание Комисията призна, че декларацията на заместника е неточна. При тези условия, в отсъствието на други представени от Комисията доказателства не е възможно да се направи извод, че титулярният председател и нейните двама заместници са разговаряли достатъчно през целия период на устните изпити, за да осигурят последователното оценяване на кандидатите.
72 Обменът на гледища между А., В. и С. по време на изпитите е бил още по-важен, тъй като, както се установява от точка 44 по-горе, А. е бил заместван или от В., или от С. през два от изпитните дни, без те изобщо да са присъствали на председателствани от А. изпити.
3) По обсъжданията на конкурсната комисия и приемането на списъка с издържали конкурса лица след устните изпити
73 След устните изпити конкурсната комисия се е събрала два пъти, на 17 декември 2019 г. и на 31 януари 2020 г., за да състави и да одобри списъка с издържали конкурса лица в разглежданата област. Според клетвените декларации на В и на А, тези заседания са били повод членовете на комисията да обсъдят представянето на някои кандидати, сред които жалбоподателката, за да преценят дали те притежават равностойни качества с кандидатите, получили минималната оценка от 16/20, което би оправдало включването им в списъка с издържали конкурса лица.
74 В това отношение от присъствените списъци се установява, че ако не се брои членът на конкурсната комисия, пенсионирал се преди началото на устните изпити, четирима от членовете на комисията са отсъствали от заседанието на 17 декември 2019 г., а трима от членовете на комисията не са присъствали на заседанието на 31 януари 2020 г.
75 Освен това D. не е присъствал на нито едно от тези две заседания. По този повод, макар Комисията да не признава, че този член на конкурсната комисия е отсъствал от всички заседания, подписът на заинтересованото лице не фигурира в нито един присъствен списък. В това отношение обясненията на Комисията, че неотбелязването на този член на конкурсната комисия е свързано с „неактуализирането на присъствените списъци“ или с факта, че „не е имало ред, на който той да подпише“ посочените списъци, не са нито убедителни, нито правдоподобни, като се има предвид по-специално фактът, че този член на конкурсната комисия е бил определен на 20 септември 2019 г., тоест много преди заседанията за последни обсъждания. При всяко положение не е имало пречка този член на комисията да добави на ръка своето име и подпис в присъствените списъци.
76 Така, обратно на твърденията на ОН по-специално в решението за отхвърляне на жалбата по административен ред, конкурсната комисия не се е събирала в пълен състав, за да обсъди сравнителното оценяване на кандидатите и да потвърди окончателните им оценки въз основа на резултатите от изпитите. Освен това двама от членовете на конкурсната комисия, които са изслушвали кандидати в разглежданата област, са отсъствали от заседанията на 17 декември 2019 г. и на 31 януари 2020 г.
77 От съдебната практика се установява, че тъй като съставянето на списък с издържали конкурса лица по естеството си представлява дейност по сравняване, от съществено значение е конкурсната комисия да се събере в пълния си състав (вж. в този смисъл решения от 1 април 1971 г., Rabe/Комисия, 76/69, EU:C:1971:33, т. 10, и от 6 юли 2022 г., VI/Комисия, T‑20/21, непубликувано, EU:T:2022:427, т. 67 и цитираната съдебна практика), което не е направено в случая.
78 Всъщност присъствието на всички членове на конкурсната комисия на заседанието за последни обсъждания е гаранция за кандидатите, че списъкът с издържали конкурса лица ще бъде резултат от съпоставка на всички сравнителни оценки на тяхното представяне и следователно плод на реално сравняване.
79 Присъствието на всички членове на конкурсната комисия на тези заседания за обсъждане е било още по-важно, тъй като, както се установява от точка 70 по-горе, по време на изпитите конкурсната комисия е придобила в най-добрия случай частично сравнително впечатление за достойнствата на кандидатите поради броя на различните състави, които са изпитвали кандидатите.
80 Важно е също така да се подчертае, че конкурсната комисия не е предвидила, че правилото за присъствен кворум може да се прилага към решенията, взети при окончателните обсъждания на списъка с издържали конкурса лица.
81 Предвид гореизложените съображения, следва да се приеме, че обжалваното решение нарушава принципа на равно третиране.
82 Що се отнася до довода на Комисията, че жалбоподателката не е доказала, че промените в състава на конкурсната комисия са засегнали нейните права, достатъчно е да се припомни, че предвид значимостта на принципа на равно третиране на кандидатите, неспазването от конкурсната комисия на неизменността на нейния състав представлява съществено процесуално нарушение. Ето защо решението, при което е допуснато такова нарушение, трябва да се отмени, без да е необходимо заинтересованата страна да обоснове някакви отрицателни последици за своите субективни права или да доказва, че резултатът от конкурса е можело да бъде различен, ако бяха спазени разглежданите процесуални норми (вж. в този смисъл решения от 10 ноември 2004 г., Vonier/Комисия, T‑165/03, EU:T:2004:331, т. 39, и от 13 януари 2021 г., Helbert/EUIPO, T‑548/18, EU:T:2021:4, т. 113).
83 Във всеки случай Общият съд още по-малко може да изключи евентуалното влияние на установените по-горе нарушения върху резултатите на жалбоподателката, тъй като нейната обща оценка (15,742/20, закръглена към 15,5/20) е само с 0,008 точки по-ниска от минималната изисквана оценка (15,75/20, закръглена към 16/20) за вписване в списъка с издържали конкурса лица (вж. по аналогия решение от 24 септември 2002 г., Bachotet/Комисия, T‑182/01, непубликувано, EU:T:2002:223, т. 33).
84 Ето защо третото основание следва да се приеме и да се отмени обжалваното решение, без да е необходимо разглеждане на останалите изложени от жалбоподателката основания, нито произнасяне по направените от нея искания за процесуално-организационни действия.
2. По искането за упражняване на пълен съдебен контрол съда
85 В съдебното заседание жалбоподателката поиска от Общия съд да упражни пълен съдебен контрол и да осъди Комисията да поправи имуществените и неимуществените вреди от обжалваното решение.
86 На поставен въпрос по този повод в съдебното заседание, Комисията моли Общия съд да отхвърли това искане.
87 Предоставената с член 91, параграф 1 от Правилника неограничена компетентност на съда на Съюза им възлага задачата да решават изцяло отнесените пред тях спорове от финансов характер. Целта на тази компетентност е да позволи на юрисдикциите на Съюза да гарантират практическата ефективност на произнесените от тях решения за отмяна в областта на публичната служба, така че, ако отмяната на незаконосъобразното решение на органа по назначаването не е достатъчна да осигури ефективна защита на правата и интересите на съответното длъжностно лице, компетентният съд на Съюза да може служебно да му присъди обезщетение за вреди (вж. решение от 20 май 2010 г., Gogos/Комисия, C‑583/08 P, EU:C:2010:287, т. 49 и 50 и цитираната съдебна практика). Така, дори при липса на редовно искане за това, не може да се повдига възражение за недопустимост поради несвоевременно направено искане по въпрос, който Общият съд е длъжен да разгледа и служебно (вж. в този смисъл решение от 10 юли 1992 г., Barbi/Комисия, T‑68/91, EU:T:1992:90, т. 43).
88 В случая от съдебната практика следва, че когато кандидат обжалва отхвърлянето на своята кандидатура в процедура за подбор с цел съставяне на списък с успешно издържали конкурса, което е пречка впоследствие той да бъде назначен на свободна длъжност в съответната институция и да се ползва от свързаните с това финансови предимства, спорът е от финансов характер (вж. в този смисъл решения от 21 февруари 2008 г., Комисия/Girardot, C‑348/06 P, EU:C:2008:107, т. 58, и от 6 юни 2006 г., Girardot/Комисия, T‑10/02, EU:T:2006:148, т. 53—56).
89 В случая от гореизложеното следва, че поради непостоянния си състав конкурсната комисия не е била в състояние да осигури равно третиране на кандидатите, изслушани при устните изпити. Така сравнителната оценка на достойнствата на всички кандидати е била опорочена от промените в състава на комисията. Следователно тази незаконосъобразност се отразява не само на оценката на жалбоподателката, но и на прага от 16/20 точки, от който зависи включването на името на даден кандидат в списъка с издържали конкурса лица.
90 На първо място, що се отнася до имуществените вреди, произтичащи от посочената в предходната точка незаконосъобразност, следва да се припомни, че вредата, за която се иска обезщетение, трябва да е действителна и сигурна (вж. решение от 21 февруари 2008 г., Комисия/Girardot, C‑348/06 P, EU:C:2008:107, т. 54 и цитираната съдебна практика).
91 В това отношение жалбоподателката не може да претендира имуществени вреди, произтичащи от факта, че в изпълнение на настоящото решение за отмяна нейното име би трябвало да бъде вписано направо в списъка с издържали конкурса лица. Всъщност такова вписване би означавало тя да бъде освободена от устния изпит, предвиден в точка 4 от обявлението за конкурса, посочено в точка 2 по-горе, според което включването на даден кандидат в списъка с издържали конкурса лица зависи от получаването на една от най-добрите оценки на този устен изпит и на изискуемия минимум за посочения изпит (вж. в този смисъл решение от 5 юни 2014 г., Brune/Комисия, T‑269/13 P, EU:T:2014:424, т. 57). При всяко положение включването на името на кандидат в списъка с издържали конкурса лица не поражда право на назначаване, а означава само че той отговаря на условията да бъде назначен (вж. в този смисъл решение от 11 юли 2007 г., Centeno Mediavilla и др./Комисия, T‑58/05, EU:T:2007:218, т. 52).
92 Освен това жалбоподателката не е загубила окончателно реалната възможност да издържи успешно разглеждания вътрешен конкурс и впоследствие да бъде назначена за длъжностно лице на Съюза със степен AD 10, като се има предвид, че организирането на нов устен изпит, проведен независимо от резултатите от първоначалния устен изпит (вж. в този смисъл решение от 5 юни 2014 г., Brune/Комисия, T‑269/13 P, EU:T:2014:424, т. 32 и цитираната съдебна практика) би имало за цел именно да ѝ върне тази възможност. В това отношение жалбоподателката не е заявила, че не може да се възползва от тази мярка за изпълнение на настоящото решение за отмяна, следователно Общият съд не би могъл да упражни пълен съдебен контрол и да осъди Комисията да обезщети тези имуществени вреди (вж. в този смисъл решение от 16 септември 2015 г., EMA/Drakeford, T‑231/14 P, EU:T:2015:639, т. 47 (непубликувано) и цитираната съдебна практика).
93 Ето защо, що се отнася до твърдените имуществени вреди, Общият съд счита, че не е доказано наличието на действителна и сигурна вреда.
94 На второ място, що се отнася до неимуществените вреди, Общият съд констатира, че дори новото провеждане на конкурса по отношение на жалбоподателката и организирането на устен изпит, независим от незаконосъобразния устен изпит, да са подходяща мярка за изпълнение на настоящото решение за отмяна, доколкото не са отменени всички резултати от конкурса, Комисията не е в състояние да възпроизведе отново условията, при които този конкурс е трябвало да бъде организиран, за да се гарантират равното третиране на всички кандидати и обективността при оценяването (вж. по аналогия решение от 19 май 2015 г., Brune/Комисия, F‑59/14, EU:F:2015:50, т. 81).
95 Ето защо отмяната на обжалваното решение не е достатъчна за ефективна защита на интересите на жалбоподателката. Всъщност самата отмяна не е в състояние да поправи безспорните неимуществени вреди, понесени от жалбоподателката в резултат от факта, че на 28 ноември 2019 г. не е могла да положи първоначалния устен изпит законосъобразно. При тези обстоятелства, като оценява претърпените от жалбоподателката вреди ex aequo et bono, Общият съд счита, че сумата 4000 евро представлява подходящо обезщетение за неимуществените вреди.
96 Предвид гореизложеното, Комисията трябва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателката сумата 4000 евро като неимуществени вреди, а искането за обезщетение да бъде отхвърлено в останалата част.
IV. По съдебните разноски
97 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Комисията е загубила делото, тя трябва да бъде осъдена да понесе както своите собствени разноски, така и съдебните разноски на жалбоподателката в съответствие с нейното искане.
По изложените съображения,
ОБЩИЯТ СЪД (пети състав)
реши:
1) Отменя решение от 10 февруари 2022 г., с което конкурсната комисия във вътрешен конкурс COM/1/AD 10/18 след преразглеждане отказва да впише името на NZ в списъка с издържали конкурса лица за назначаване на администратори от степен AD 10 в областта „Координация, комуникации, управление на човешките и бюджетните ресурси, одит“.
2) Осъжда Европейската комисия да заплати на NZ сумата 4000 евро като обезщетение за неимуществени вреди.
3) Осъжда Комисията да заплати съдебните разноски.
Svenningsen | Mac Eochaidh | Martín y Pérez de Nanclares |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 18 октомври 2023 година.
Подписи