Дело T‑502/16

(публикувани откъси)

Stefano Missir Mamachi di Lusignano,
като наследник на Livio Missir Mamachi di Lusignano и др.

срещу

Европейска комисия

 Решение на Общия съд (осми състав) от 20 ноември 2019 година

„Публична служба — Длъжностни лица — Убийство на длъжностно лице и съпругата му — Задължение да се осигури безопасността на персонала на Съюза — Отговорност на институция за неимуществените вреди на роднините на починало длъжностно лице — Майка, брат и сестра на длъжностното лице — Искане за обезщетение — Допустимост — Процесуална легитимация по член 270 ДФЕС — Лице, за което се прилага Правилникът — Разумен срок“

1.      Жалби на длъжностните лица — Иск за обезщетение — Искане за отмяна на решението от досъдебната фаза, с което се отхвърля искането за обезщетение — Искане, което няма самостоятелен характер по отношение на искането за обезщетение

(член 91 от Правилника за длъжностните лица)

(вж. т. 29)

2.      Жалби на длъжностните лица — Процесуална легитимация — Лица, за които се прилага Правилникът — Понятие — Иск за обезщетение, предявен от братята и сестрите на починало длъжностно лице — Допустимост — Условия

(член 270 ДФЕС; член 1 от приложение I към Статута на Съда; членове 40, 42б, 55а, 73, 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

(вж. т. 42 и 50—57)

3.      Жалби на длъжностните лица — Искане за обезщетение, отправено до институция — Давностен срок — Изтичане на давността, което не е абсолютна процесуална пречка

(член 340, втора алинея ДФЕС; член 46, параграф 1 от Статута на Съда; член 90, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)

(вж. т. 68 и 69)

4.      Жалби на длъжностните лица — Срокове — Искане за обезщетение, отправено до институция — Спазване на разумен срок — Критерии за преценка

(член 46 от Статута на Съда; член 90 от Правилника за длъжностните лица)

(вж. т. 77—79)

5.      Извъндоговорна отговорност — Вреда — Вреда, подлежаща на обезщетяване — Неимуществени вреди, причинени от смъртта на близък — Включване — Оценяване ex æquo et bono

(член 340, втора алинея ДФЕС)

(вж. т. 146, 147, 167, 168, 171 и 172)

Резюме

Братята и сестрите на убито европейско длъжностно лице имат право на обезщетение за неимуществените вреди, които са претърпели като „лица, за които се прилага Правилникът“

В решение Missir Mamachi di Lusignano и др./Комисия (T‑502/16, EU:T:2019:795), постановено на 20 ноември 2019 г., Общият съд уважава исковете за обезщетение, предявени от майката, брата и сестрата на г‑н Alessandro Missir Mamachi di Lusignano (наричани по-нататък „ищците“), европейско длъжностно лице, убито в Рабат (Мароко).

Г‑н Alessandro Missir Mamachi di Lusignano (наричан по-нататък „г‑н Alessandro Missir“ или „починалото длъжностно лице“) и съпругата му са убити на 18 септември 2006 г. в Рабат (Мароко), където той е трябвало да встъпи в длъжността политически и дипломатически съветник в делегацията на Европейската комисия. Убийството е извършено в обзаведена къща, наета от делегацията за г‑н Alessandro Missir, съпругата му и четирите им деца. Искът е подаден от ищците след решението на Общия съд от 7 декември 2017 г., Missir Mamachi di Lusignano и др./Комисия (T‑401/11 P RENV RX, EU:T:2017:874), в което Общият съд се произнася по исканията за обезщетение, подадени от бащата и децата на починалото длъжностно лице. В становищата си ищците считат, че макар вече постановените решения да са довели до обезщетяване на някои вреди, други вреди все пак следва тепърва да бъдат разгледани в настоящото производство, а именно неимуществените вреди, претърпени от майката, брата и сестрата на починалото длъжностно лице. Комисията възразява, че искането за поправяне на неимуществените вреди, претендирани от майката на починалото длъжностно лице, е недопустимо, тъй като е просрочено. Що се отнася до неимуществените вреди, претендирани от брата и сестрата на г‑н Alessandro Missir, Комисията отговаря, че освен просрочието на исковете им, тези ищци не можели да се считат за лица, за които се прилага Правилникът за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“).

В това отношение Общият съд е следвало да се произнесе, на първо място, относно процесуалната легитимация на братята и сестрите на починало длъжностно лице да предявят искове за обезщетение по пътя на член 270 ДФЕС. Общият съд отбелязва, че критерият, който определя използването на този процесуален път, е този за „лице, за което се прилага Правилникът“ (член 91, параграф 1 от Правилника). Член 73 от Правилника обаче предвижда, в случай на смърт на осигуреното длъжностно лице изплащане на гарантирани обезщетения на неговия съпруг и на децата му, ако има такива, а ако няма — на другите низходящи на длъжностното лице, ако такива не са налице — на възходящите на длъжностното лице, а при липса и на такива — на институцията. Комисията поддържа, че доколкото този член мълчи по отношение на роднините по съребрена линия, те нямат право на обезщетение за претърпените вреди. Тя допълва, че макар роднините по съребрена линия да са посочени в членове 40, 42б и 55а от Правилника, това е неотносимо към конкретния случай, тъй като тези членове не се прилагат за длъжностно лице, което е загубило живота си поради неизпълнение от страна на институцията на задължението ѝ за закрила. Общият съд отбелязва, че критерият за „лице, за което се прилага Правилникът“ не може да се счита за изпълнен само поради факта че ищецът е посочен на някакво основание в Правилника. Необходимо е посочването или да отразява релевантна връзка между него и акта, който обжалва, или да отразява такава връзка между него и длъжностното лице, от засягането на интересите на което твърди, че е претърпял собствени вреди. Общият съд констатира, че такъв е случаят не само на възходящите, низходящите и съпруга на длъжностното лице, но и на неговите братя и сестри. Всъщност причината те да са сред лицата, за които се прилага Правилникът, независимо дали става въпрос за член 73 или за членове 40, 42б и 55а от този правилник, е именно защото волята на законодателя е била да отрази чрез конкретни разпоредби от Правилника близката им връзка с длъжностното лице. Поради това братята и сестрите трябва да се считат за „лица, за които се прилага Правилникът“ при преценката кое правно средство следва да се използва, за да се поиска поправяне на претърпените от тях неимуществени вреди поради смъртта на техния брат или сестра, длъжностно лице, за която те считат, че институцията е отговорна.

На второ място, Общият съд е следвало да се произнесе относно просрочието, на което се позовава Комисията, на исковете за обезщетение, подадени извън разумния срок, и на възражението на ищците, че това възражение за недопустимост е направено късно от Комисията. Общият съд отбелязва, че практиката на Съда, че спазването на давностния срок, предвиден в член 46, параграф 1 от Статута на Съда на Европейския съюз, не се разглежда служебно, се прилага mutatis mutandis и по отношение на погасителната давност, настъпила при изтичането на разумния срок, в който съгласно съдебната практика трябва да бъде направено искане за обезщетение, основано на Правилника. Следователно повдигнатото от Комисията възражение за недопустимост поради неспазването на разумен срок при подаването на искането за обезщетение не е абсолютна процесуална предпоставка, която Общият съд трябва да разгледа служебно. Поради това Общият съд приема възражението на ищците за късно повдигане на възражението за недопустимост и го отхвърля като неоснователно. Разглеждайки, по-нататък, възражението за недопустимост поради просрочие на исковете, той също го отхвърля, като уточнява, че макар петгодишният давностен срок, предвиден в член 46 от Статута на Съда на Европейския съюз по отношение на иск за извъндоговорна отговорност, да не намира приложение към споровете между Съюза и неговите служители, съгласно постоянната съдебна практика следва да се държи сметка за сравнението, предлагано от този срок, за да се прецени дали искането е направено в разумен срок.

На трето място, що се отнася до съществото на делото, следвайки принципите, приложени в решение Missir Mamachi di Lusignano и др./Комисия (T‑401/11 P RENV RX), Общият съд уважава иска за обезщетение на неимуществените вреди, предявен от майката на починалото длъжностно лице. Колкото до исковете за обезщетение, предявени от брата и сестрата на починалото длъжностно лице, и елементите от фактическия състав на това обезщетение, а именно вина, причинно-следствена връзка и неимуществени вреди, Общият съд отбелязва, че отговорността на Комисията за убийството на г‑н Alessandro Missir, установена с влязло в сила съдебно решение, и принципът на солидарната отговорност на Комисията за вредите, произтичащи от това убийство, са напълно приложими в настоящия случай. По отношение на неимуществените вреди, претърпени от брата и сестрата на починалото длъжностно лице, Общият съд отбелязва, че член 73 от Правилника, така както е тълкуван в съдебната практика, допуска братята и сестрите на починало длъжностно лице по вина на Съюза да могат евентуално да получат обезщетение за неимуществената вреда, претърпяна в резултат на тази смърт. При определянето на този въпрос в правото на Съюза Общият съд отбелязва, че от правото на държавите членки следва общ принцип, съгласно който при обстоятелства, подобни на тези в конкретния случай, националният съд признава дадено право на братята и сестрите на починалия работник да поискат при необходимост поправянето на неимуществените вреди, претърпени от тях в резултат на тази смърт.