Дело T‑182/10
Associazione italiana delle società concessionarie per la costruzione e l’esercizio di autostrade e trafori stradali (Aiscat)
срещу
Европейска комисия
„Държавни помощи — Пряко предоставяне на концесия за строителни работи и за последващо управление на част от автомагистрала — Решение за прекратяване на преписка по оплакване — Жалба за отмяна — Акт, подлежащ на обжалване — Процесуална легитимация — Лично засягане — Допустимост — Понятие за помощ — Държавни ресурси“
Резюме — Решение на Общия съд (четвърти състав) от 15 януари 2013 г.
1. Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване — Актове, които могат да бъдат обжалвани от лицето, подало жалба, с която съобщава за държавна помощ — Писмо, с което Комисията информира жалбоподателя, че няма достатъчно основания случаят да бъде разгледан — Решение по смисъла на член 4 от Регламент № 659/1999 — Обжалваем акт
(член 108, параграфи 2 и 3 ДФЕС, член 263 ДФЕС, член 4, член 13 и член 20, параграф 2 от Регламент № 659/1999 на Съвета)
2. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Решение на Комисията, с което се приема, че националната мярка не е държавна помощ, без започване официална процедура по разследване — Жалба на заинтересованите страни по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС — Допустимост — Условия — Разлика между иск или жалба за защита на процесуални права и иск или жалба за оспорване на обосноваността на решението на Комисията
(член 108, параграфи 2 и 3 ДФЕС и член 263, четвърта алинея ДФЕС)
3. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Решение в областта на държавните помощи — Иск или жалба на сдружение, на което е възложено да защитава колективните интереси на предприятия — Допустимост — Условия
(член 108, параграфи 2 и 3 ДФЕС и член 263, четвърта алинея ДФЕС)
4. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Решение в областта на държавните помощи — Иск или жалба на сдружение, на което е възложено да защитава колективните интереси на предприятия — Допустимост — Необходимост от изрично упълномощаване от страна на членуващите предприятия — Липса
(член 108, параграфи 2 и 3 ДФЕС и член 263, четвърта алинея ДФЕС)
5. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Решение в областта на държавните помощи — Конкурентно предприятие на предприятието, получател на помощта — Право на жалба — Условия — Жалба от сдружение, защитаващо колективни интереси на членовете си — Лично засягане на членовете на сдружението — Съдебен контрол — Обхват
(член 108, параграфи 2 и 3 ДФЕС и член 263, четвърта алинея ДФЕС)
6. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Решение в областта на държавните помощи — Конкурентно предприятие на предприятието, получател на помощта — Право на жалба — Условия — Жалба от сдружение, защитаващо колективни интереси на членовете си — Доказване на същественото засягане на конкурентното му положение — Преценка
(член 108, параграфи 2 и 3 ДФЕС и член 263, четвърта алинея ДФЕС)
7. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Помощи, произхождащи от държавни ресурси — Финансиране построяването на определен автомагистрален участък с увеличаването на пътните такси за други автомагистрални участъци — Суми, прехвърлящи се директно само между частноправни дружества, стопанисващи съответните участъци — Изключване
(член 107, параграф 1 ДФЕС)
1. Разглеждането на оплакване в областта на държавните помощи неминуемо води до започване на предварително разследване, което Комисията е длъжна да приключи с приемането на решение на основание член 4 от Регламент № 659/1999 на Съвета за установяване на подробни правила за прилагането на член [88] ЕО. При положение че след разглеждане на оплакването Комисията констатира, че разследването няма да позволи да се приеме, че е налице държавна помощ, тя косвено отказва да започне официалната процедура по разследване — мярка, която е невъзможно да се квалифицира просто като предварителна. В този смисъл, след като подалото оплакването лице е представило допълнително становище след първото писмо на Комисията — с което на основание член 20, параграф 2, второ изречение от Регламент № 659/1999 тя го информира, че според нея няма достатъчно основания да се произнесе по случая — в съответствие с член 13, параграф 1 от посочения регламент Комисията е длъжна да приключи фазата на предварителното разглеждане с приемането на решение на основание член 4, параграф 2, 3 или 4 от този регламент, а именно решение, установяващо несъществуването на помощ, решение, което не повдига възражения, или решение за започване на официална процедура по разследване. Освен това, за да се определи дали даден акт на Комисията представлява такова решение, следва да се вземе предвид единствено неговата същност, а не дали отговаря на някакви формални изисквания, тъй като в противен случай Комисията би могла да избегне съдебния контрол просто чрез нарушаване на такива формални изисквания.
Задължението на Комисията да приеме решение след приключване на предварителното разглеждане или правната квалификация на отговора ѝ на оплакване не зависи от условие, свързано с качеството на информацията, представена от подалото оплакването лице, а именно от това дали същата е релевантна или подробна. Недостатъчно високото качество на информацията, предоставена в подкрепа на оплакване, не може следователно да освободи Комисията от задължението ѝ да започне предварително разглеждане, нито от това да приключи разглеждането с решение на основание член 4 от Регламент № 659/1999. Посоченото тълкуване не ѝ налага несъразмерно задължение за разглеждане в случаите, когато предоставената от подалото оплакване лице информация е неясна или се отнася до много широка област.
Следователно в случаите когато Комисията ясно е изразила позиция в смисъл, че според нея посочените от жалбоподателя мерки не представляват държавна помощ, това решение следва да се квалифицира като решение, прието на основание член 4, параграф 2 от Регламент № 659/1999, съгласно който „[к]огато Комисията след предварително разглеждане установи, че мярката, за която е уведомена, не представлява помощ, тя отбелязва тази констатация посредством решение“. Това решение представлява подлежащ на обжалване акт.
(вж. точки 27—31 и 33)
2. Вж. текста на решението.
(вж. точки 40—43)
3. Вж. текста на решението.
(вж. точка 48)
4. Сдружение, което съгласно устава си има за задача по-специално да защитава интересите на членовете си, не е необходимо изрично да е упълномощено от членовете си, чиито интереси защитава, за да му бъде призната процесуална легитимация пред юрисдикциите на Съюза. Освен това, след като подаването на жалба пред съд на Съюза спада към уставните задачи на такова сдружение, фактът, че някои от членовете му впоследствие могат да подадат отделна жалба, не води до отпадане на правния му интерес.
(вж. точки 53 и 54)
5. При разглеждане на допустимостта на жалба за отмяна, подадена от сдружение, на което е възложено да защитава колективните интереси на членовете си срещу решение в областта на държавните помощи, съдът на Съюза не следва да се произнася окончателно с оглед на личното засягане на членовете на сдружението по отношенията на конкуренция между тях и получилото субсидия предприятие. В този контекст само жалбоподателят следва да посочи надлежно причините, поради които предполагаемата помощ може да увреди законните интереси на един или няколко от неговите членове, засягайки съществено положението им на разглеждания пазар.
(вж. точка 60)
6. Вж. текста на решението.
(вж. точки 61, 64—66, 69, 78 и 79)
7. Единствено предимствата, предоставени пряко или непряко чрез ресурси на държавата, се считат за помощи по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Тази разпоредба обхваща всички имуществени средства, които публичните власти могат ефективно да използват, за да подкрепят някои предприятия, без значение дали тези средства спадат постоянно или не към патримониума на държавата. Ето защо, макар съответстващите на въпросната мярка суми да не са постоянно в притежание на публичните власти, обстоятелството, че остават непрекъснато под публичен контрол и следователно на разположение на компетентните национални власти, е достатъчно, за да бъдат квалифицирани като държавни ресурси.
Когато въпросните суми се прехвърлят директно само между частноправни дружества, без при това какъвто и да било публичноправен субект да придобие, макар и временно, собствеността или контрола им, не става въпрос за държавни ресурси. Такъв е случаят, при който в рамките на финансиране на строителството на автомагистрален участък чрез увеличаването на пътните такси по други участъци, сумите, съответстващи на доходите от увеличаването на пътните такси, се плащат директно на концесионера на съответния автомагистрален участък чрез други концесионери в качеството им частноправни дружества.
(вж. точки 103—105)