Дело C‑348/20 P
Nord Stream 2 AG
срещу
Европейски парламент
и
Съвет на Европейския съюз
Решение на Съда (голям състав) от 12 юли 2022 година
„Обжалване — Енергетика — Вътрешен пазар на природен газ — Директива 2009/73/ЕО — Директива (ЕС) 2019/692 — Разширяване на приложимостта на Директива 2009/73 спрямо газопроводите между държави членки и трети държави — Член 263, четвърта алинея ДФЕС — Жалба за отмяна —Условие жалбоподателят да е пряко засегнат от обжалваната от него мярка — Липса на право на преценка относно наложените на жалбоподателя задължения —Условие жалбоподателят да е лично засегнат от обжалваната от него мярка — Уредба на дерогациите, съгласно която жалбоподателят е единственият оператор, който не може да се ползва от тях — Искане за изваждане на документи от преписката — Правила относно представянето на доказателства пред съдилищата на Европейския съюз — Вътрешни документи на институциите на Съюза“
1. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Пряко засягане — Критерии — Директива за изменение, съгласно която към частта от преносните газопроводи, разположена между държава членка и трета държава, по принцип се прилагат правилата, приложими за вътрешния пазар на природен газ — Пряко засягане на собственик на газопроводи, което може да се дължи на разширяването на обхвата на разпоредбите на правото на Съюза — Условия — Директива, която пряко поражда последици за правното положение на собственика — Липса на свобода на преценка на държавите членки по отношение на прилагането на Директивата към него
(член 263, четвърта алинея ДФЕС, член 2, точка 17, членове 9, 32, 36 и 49а от Директива 2009/73 на Европейския парламент и на Съвета и член 1 от Директива 2019/692 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 43, 44, 62—67, 70, 74—77, 95, 97—112, 114 и 164)
2. Съдебно производство — Искане в хода на производството — Искане за изваждане на документи от преписката — Критерии за преценка — Вътрешни документи на институциите на Съюза — Задължение на съда на Съюза да претегли интересите на страните с оглед на тяхното право на справедлив съдебен процес — Обхват
(член 15, параграф 3, първа алинея ДФЕС, членове 42 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 4, параграф 1 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 128—134, 136—148)
3. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Лично засягане — Критерии — Директива за изменение, съгласно която към частта от преносните газопроводи, разположена между държава членка и трета държава, по принцип се прилагат правилата, приложими за вътрешния пазар на природен газ — Жалба на собственик на газопроводи, която може да се дължи на разширяването на обхвата на разпоредбите на правото на Съюза — Директива, позволяваща предоставянето на дерогации от националните регулаторни органи — Лично засягане на собственика, който съгласно Директивата е единственият оператор, който не може да се ползва от посочените дерогации — Допустимост
(член 263, четвърта алинея ДФЕС; член 2, точка 17, членове 36 и 49а от Директива 2009/73 на Европейския парламент и на Съвета и член 1 от Директива 2019/692 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 156—39)
Резюме
Жалбоподателят, Nord Stream 2, е дружество по швейцарското право, чийто единствен акционер е руското публично акционерно дружество Газпром. То отговаря за проектирането, изграждането и експлоатацията на морския газопровод „Северен поток 2“, предназначен да осигурява преноса на газ между Виборг (Русия) и Лубмин (Германия). Строителните работи започват през януари 2017 г.
На 17 април 2019 г. Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз приемат Директива 2019/692(1) за изменение на Директива 2009/73 относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ. Директива 2019/692 влиза в сила на 23 май 2019 г. и има за цел да гарантира, че правилата, които се прилагат по отношение на преносните газопроводи, свързващи две или повече държави членки, се прилагат в рамките на Европейския съюз и по отношение на преносните газопроводи до и от трети държави, какъвто е газопроводът „Северен поток 2“. Така след влизането в сила на посочената директива собствениците на газопроводи между държава членка и трета държава като жалбоподателя вече по принцип ще бъдат обвързани със задълженията, предвидени в Директива 2009/73, за частта от газопроводите им, разположена на територията на държави членки, в случая частта от газопровода „Северен поток 2“, разположена на територията на Федерална република Германия. За посочените оператори това по-специално води до задължението да се отделят газопреносните мрежи и операторите на газопреносни мрежи от структурите за производство и доставка(2), както и до въвеждането на недискриминационна система за достъп на трети страни до газопреносните системи въз основа на публикувани и одобрени тарифи(3).
С определение от 20 май 2020 г.(4) Общият съд отхвърля като недопустима подадената от жалбоподателя жалба за отмяна на спорната директива, на основание че последният не е пряко засегнат от нея. Той по-специално приема, че една директива не може сама по себе си да поражда задължения за частноправен субект при липсата на предварително приети мерки за транспониране. При тези обстоятелства Общият съд не разглежда въпроса дали жалбата е допустима с оглед на личното засягане на жалбоподателя. В производството по жалбата Общият съд разпорежда и изваждането от преписката на някои вътрешни документи, представени от жалбоподателя в жалбата му без разрешение от съответните институции.
Сезиран с жалба от жалбоподателя, Съдът, заседаващ в голям състав, отменя определението на Общия съд и обявява жалбата до посочения съд за допустима. По този повод Съдът уточнява практиката си относно допустимостта на подадени от частноправни субекти преки жалби против директиви. Той уточнява и ролята на Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи(5) при разглеждането на искания за изваждане на вътрешни документи от съдебната преписка.
Съображения на Съда
Съдът най-напред припомня, че съгласно втората част от изречението на член 263, четвърта алинея ДФЕС всяко физическо или юридическо лице може да обжалва решенията, които го засягат пряко и лично. За да бъде частноправен субект пряко засегнат от оспорвания акт, трябва да са изпълнени кумулативно два критерия. От една страна, оспорваната мярка трябва пряко да поражда последици за правното му положение и от друга страна, тя не трябва да оставя никакво право на преценка на адресатите, на които е възложено изпълнението ѝ.
Що се отнася до първото условие, което се отнася до пораждането на преки последици за правното положение на частноправен субект, Съдът отбелязва, че възможността даден акт да породи такива последици, не може да се преценява само с оглед на неговата форма и че следва да се съобрази същността на този акт. От това следва, че всеки акт може по принцип пряко да породи последици за правното положение на частноправен субект, и то независимо дали включва мерки за изпълнение, в това число мерки за транспониране, когато става въпрос за директива. Всъщност тези мерки не поставят под въпрос прекия характер на връзката, съществуваща между Директивата и посочените последици, при условие че Директивата не оставя на държавите членки никакво право на преценка относно налагането на посочените последици на частноправния субект.
В случая, като разширява приложното поле на Директива 2009/73 спрямо газопроводите между държавите членки и трети държави, спорната директива има за последица обвързването на жалбоподателя като собственик на такъв газопровод жалбоподателят с произтичащите от нея задължения. В това отношение е без значение дали за изпълнението на тези задължения е необходимо приемането на мерки за транспониране от съответната държава членка, в случая Федерална република Германия, доколкото тази държава членка не разполага със свобода на преценка, която може да е пречка за налагането на посочените задължения на жалбоподателя.
В резултат на това Съдът стига до заключението, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че спорната директива не поражда пряко последици за правното положение на жалбоподателя.
Във връзка с второто условие, което се отнася до свободата на преценка, предоставена на адресатите на даден акт за изпълнението му, Съдът уточнява, че наличието на такава свобода също трябва да се разгледа, като се съобрази същността на акта, и освен това трябва задължително да се прецени с оглед на конкретните правни последици, които са посочени в жалбата и могат действително да настъпят за правното положение на заинтересованото лице.
В случая обаче, макар държавите членки, адресати на спорната директива, да разполагат с известна свобода на действие, що се отнася до конкретизирането на задълженията, които тя налага, съответната държава членка не разполага с никаква свобода на преценка, що се отнася до налагането на тези задължения на жалбоподателя. По-специално тя не може да му предостави някоя от дерогациите, предвидени в Директива 2009/73(6). Всъщност независимо от свободата на преценка на държавите членки, що се отнася до предоставянето на предвидените в Директива 2009/73 дерогации на предприятията за газ, които отговарят на условията за предоставянето им, нито една от тези дерогации не може да се приложи към положението на жалбоподателя, който не отговаря на тези условия. В този смисъл е налице пряка връзка между влизането в сила на спорната директива и налагането на жалбоподателя на посочените в нея задължения.
Ето защо Съдът счита, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че спорната директива оставя свобода на преценка на държавите членки, без да вземе предвид положението на жалбоподателя и факта, че влизането в сила на спорната директива има за пряка последица обвързването му със задължения, които той не може да избегне.
По изложените съображения Съдът стига до заключението, че жалбоподателят е пряко засегнат от спорната директива.
На следващо място, Съдът разглежда искането на Съвета за изваждане от преписката на някои вътрешни документи, представени неправомерно от жалбоподателя в хода на производството. Става въпрос по-точно за препоръка на Европейската комисия до Съвета относно започването на преговори между Съюза и трета държава за сключването на международно споразумение, становище на правната служба на Съвета по посочената препоръка, както и становище на Федерална република Германия, изложено в рамките на законодателната процедура по приемане на спорната директива.
В самото начало Съдът отбелязва, че допустимостта на доказателства, представени неправомерно, каквито са вътрешните документи на институциите на Съюза, чието представяне не е било разрешено, зависи от претеглянето интересите на страните, по-специално с оглед на целта да се гарантира правото им на справедлив съдебен процес. В това отношение, макар Регламент № 1049/2001 да има определена указателна стойност при претеглянето на тези интереси, той не го урежда изчерпателно.
Ето защо, що се отнася до становището на правната служба на Съвета, Съдът, подобно на Общия съд, приема, че претеглянето на интересите е в полза на защитата на интересите на Съвета, чието право на справедлив съдебен процес и интересът му да получава открити, обективни и пълни становища биха били накърнени от запазването на посоченото становище в преписката по делото, като сам по себе си интересът на жалбоподателя да подкрепи доводите си с помощта на това становище, в случая не е достатъчен, за да обоснове запазването му в преписката, още повече че основателността на тези доводи изобщо не зависи от представянето на това становище. За сметка на това, що се отнася до препоръката на Комисията и становището на Федерална република Германия, Съдът констатира, че Общият съд в действителност е приложил само разпоредбите на Регламент № 1049/2001, без да извърши претегляне на наличните интереси и без да разгледа в този контекст дали запазването на същите документи в преписката е могло конкретно и действително да засегне изтъкнатия интерес, за да обоснове изваждането от преписката им, а именно обществения интерес по отношение на международните отношения(7).
След като уважава жалбата, упражнявайки правомощието си за окончателно решаване на спора, в заключение Съдът се произнася по въпроса дали жалбоподателят е лично засегнат от спорната директива. В това отношение той констатира, че жалбоподателят е лично засегнат от предвидените в нея условия за дерогация, тъй като той е единственият оператор, който се намира и може да се окаже в положение на невъзможност да се ползва от тях.
По изложените съображения Съдът обявява подадената от жалбоподателя жалба за отмяна за допустима и връща делото на Общия съд, за да се произнесе по същество.