РЕШЕНИЕ НА СЪДА (седми състав)
22 юни 2016 година(*)
„Преюдициално запитване — Интелектуална собственост — Промишлен дизайн на Общността — Регламент (ЕО) № 6/2002 — Членове 32 и 33 — Лиценз — Регистър на промишлените дизайни на Общността — Право на притежателя на лиценз да предяви иск за нарушение на промишлен дизайн на Общността, макар лицензът да не е вписан в регистъра — Право на притежателя на лиценз да предяви иск за нарушение на промишлен дизайн на Общността, за да получи обезщетение за претърпените от него вреди“
По дело C‑419/15
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Oberlandesgericht Düsseldorf (Върховен регионален съд Дюселдорф, Германия) с акт от 21 юли 2015 г., постъпил в Съда на 30 юли 2015 г., в рамките на производство по дело
Thomas Philipps GmbH & Co. KG
срещу
Grüne Welle Vertriebs GmbH,
СЪДЪТ (седми състав),
състоящ се от: C. Toader, председател на състава, A. Rosas и E. Jarašiūnas (докладчик), съдии,
генерален адвокат: M. Wathelet,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за германското правителство, от T. Henze, J. Möller и J. Mentgen, в качеството на представители,
– за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 32, параграф 3 и член 33, параграф 2, първо изречение от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността (OВ L 3, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 70).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Thomas Philipps GmbH & Co. KG и Grüne Welle Vertriebs GmbH във връзка с иск за обезщетение на вредите, произтичащи от нарушение на промишлен дизайн на Общността, предявен от Grüne Welle Vertriebs срещу Thomas Philipps.
Правна уредба
3 Съгласно съображение 29 от Регламент № 6/2002:
„Особено важно е, упражняването на поверените от промишлени дизайни на Общността права да бъдат ефективно гарантирани за цялата територия на Общността“.
4 Членове 32 и 33 от Регламент № 6/2002, чието тълкуване се иска, както и членове 28 и 29 от него, се съдържат в дял III от Регламента, озаглавен „Промишлените дизайни на Общността като обект на собственост“.
5 Член 28 от този регламент, озаглавен „Прехвърляне на регистриран промишлен дизайн на Общността“, предвижда следното:
„Прехвърлянето на регистриран промишлен дизайн на Общността се подчинява на следните разпоредби:
a) по заявка на една от страните по прехвърлянето се прави вписване в регистъра и публикация;
б) до вписването на прехвърлянето в регистъра, правоприемникът не може да се позовава на права, произтичащи от регистрацията на промишлен дизайн на Общността;
[…]“.
6 Член 29 от същия регламент, озаглавен „Вещни права върху регистриран промишлен дизайн на Общността“, предвижда следното:
„1. Регистрираният промишлен дизайн на Общността може да бъде даван като обезпечение или да бъде обект на всякакви вещни права.
2. По искане на някоя от страните, посочените в параграф 1 права се вписват в регистъра и се публикуват“.
7 Съгласно член 32 от Регламент № 6/2002, озаглавен „Лицензиране“:
„1. Промишленият дизайн на Общността може да бъде обект на лицензиране за цялата или част от Общността. Лицензите могат да бъдат изключителни или неизключителни.
[…]
3. Без да се засягат разпоредбите на договора за лиценз, притежателят на лиценз може да започне производство за нарушение на промишления дизайн на Общността, само със съгласието на притежателя на правата върху него. Притежателят на изключителен лиценз може да започне такова производство, ако притежателят на правата за промишлен дизайн на Общността, след като е бил уведомен, не реагира в подходящ срок срещу нарушението.
4. Всеки притежател на лиценз може да вземе участие в производството по нарушение, започнато от притежателя на промишлен дизайн на Общността, с цел възстановяване на причинени вреди.
5. По искане на една от страните, даването или прехвърлянето на лиценз върху регистриран промишлен дизайн на Общността се вписва в регистъра и се публикува“.
8 Озаглавеният „Действие спрямо трети лица“ член 33 от Регламента предвижда:
„1. Спрямо правните последици за трети лица от правните действия, посочени в членове 28, 29, 30 и 32 се прилага правото на държавата членка, определена в съответствие с член 27.
2. За регистрираните промишлени дизайни на Общността, обаче, правните действия, посочени в членове 28, 29 и 32, могат да бъдат противопоставени на трети страни във всички държави членки, само след вписване в регистъра. Независимо от това, такова действие може да се противопостави на трети лица, придобили права върху регистрирания промишлен дизайн на Общността, след датата на това действие, ако те са знаели за него по време на придобиването на тези права.
3. Параграф 2 не се прилага по отношение на лице, придобило правото на регистриран промишлен дизайн на Общността или право на регистриран промишлен дизайн на Общността чрез прехвърляне на цялото предприятие или чрез друго универсалното правоприемство.
[…]“.
Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси
9 Grüne Welle Vertriebs е притежател на изключителен лиценз за Германия за промишлен дизайн на Общността за топки за пране, регистриран под номер 0008770030‑0001 от EMKER SA, чието седалище е в Швейцария. Този лиценз не е вписан в регистъра на промишлените дизайни на Общността (наричан по-нататък „регистърът“).
10 Thomas Philipps разпространява чрез около 200 филиала и по интернет стоки, които се продават при специални условия. Наред с други стоки, това лице разпространява топка за пране, наречена „Топка за перални машини с керамичен гранулат“.
11 Тъй като счита, че този продукт представлява имитация на регистрирания промишлен дизайн на топки за пране и че то е оправомощено от притежателя на този дизайн да упражнява от свое име всички свързани с него права, Grüne Welle Vertriebs приканва Thomas Philipps да се въздържа от разпространяването му, което последният се съгласява да направи.
12 Сезиран от Grüne Welle Vertriebs с иск за обезщетяване на неговите вреди, както и с искания за събиране на доказателства, първоинстанционният съд приема, че Thomas Philipps носи отговорност, тъй като ищецът е доказал, че има право да предяви от свое име иска за обезщетение. Thomas Phillips обжалва това решение и твърди пред Oberlandesgericht Düsseldorf (Върховен областен съд Дюселдорф, Германия), че Grüne Welle Vertriebs не е оправомощено да предявява права, свързани с промишления дизайн на Общността.
13 На първо място, Oberlandesgericht Düsseldorf (Върховен областен съд Дюселдорф) си задава въпроса дали искът на Grüne Welle Vertriebs, което действа със съгласието на притежателя на промишления дизайн, както е предвидено в член 32, параграф 3 от Регламент № 6/2002, е допустим, макар последното да не е било вписано като притежател на лиценз в регистъра. Този съд отбелязва, че изцяло буквалният прочит на тази разпоредба би могъл да доведе до отрицателен отговор, но че посоченото правило може също да се разбира в смисъл, че урежда само случаите на добросъвестно придобиване, в подкрепа на която теза е правилото, предвидено в член 33, параграф 2, второ изречение от Регламента.
14 На второ място, Oberlandesgericht Düsseldorf (Върховен областен съд Дюселдорф) си задава въпроси относно връзката между член 32, параграфи 3 и 4 от Регламент № 6/2002. Като установява, че Grüne Welle Vertriebs иска обезщетение на собствените си вреди, произтичащи от пропуснати ползи, този съд отбелязва, че при липсата на действия от страна на притежателя на дизайна, този иск може да бъде уважен само ако член 32, параграф 3 от посочения регламент позволява на притежателя на лиценз сам да предявява иск за обезщетение на вреди. За него не е ясно дали тази разпоредба позволява само упражняване на правата на притежателя на дизайна чрез процесуална субституция, или тя трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в нея производство включва и производствата за обезщетяване на вредите, претърпени от притежателите на лицензи. Освен това той отбелязва, че член 32, параграф 4 от този регламент би могъл да се разбира и в смисъл, че именно този параграф урежда изключително възможността на притежателя на лиценз да предявява подобен иск.
15 При тези условия Oberlandesgericht Düsseldorf (Върховен областен съд Дюселдорф) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Допуска ли член 33, параграф 2, първо изречение от Регламент № 6/2002 притежател на лиценз, който не е вписан в регистъра на промишлените дизайни на Общността, да предявява искове, свързани с нарушение на промишлен дизайн на Общността?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, може ли оправомощеният от притежателя на правата притежател на изключителен лиценз за промишлен дизайн на Общността да претендира обезщетение за претърпени от него вреди в производство, започнато само от него, на основание член 32, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 6/2002, или той може само да вземе участие в започнатото от самия притежател на правата производство за нарушение на притежавания от него промишлен дизайн на Общността съгласно параграф 4 от посочената разпоредба?“.
По преюдициалните въпроси
По първия въпрос
16 С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 33, параграф 2, първо изречение от Регламент № 6/2202 трябва да се тълкува в смисъл, че притежателят на лиценз не може да предявява искове, свързани с нарушение на регистриран промишлен дизайн на Общността, който е предмет на лиценза, ако последният не е бил вписан в регистъра.
17 От първото изречение на член 33, параграф 2 от Регламент № 6/2002, според което „[з]а регистрираните промишлени дизайни на Общността, обаче, правните действия, посочени в членове 28, 29 и 32, могат да бъдат противопоставени на трети страни във всички държави членки, само след вписване в регистъра“, следва, че посочените правни актове са прехвърлянето на регистрирания промишлен дизайн на Общността, учредяването на вещни права върху него и предоставянето на лицензи. Разгледано изолирано, това изречение би могло да се изтълкува в смисъл, че притежателят на лиценз не може да се позовава на предоставените му с лиценза права спрямо трети лица, включително срещу нарушителя на дизайна, ако лицензът не е бил вписан в регистъра.
18 При тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва обаче да се взема предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част (решения от 22 ноември 2012 г., Brain Products, C‑219/11, EU:C:2012:742, т. 13 и от 16 юли 2015 г., Lanigan, C‑237/15 PPU, EU:C:2015:474, т. 35 и цитираната съдебна практика).
19 Що се отнася до контекста, в който се разполага член 33, параграф 2, първо изречение от Регламент № 6/2002, следва да се отбележи най-напред, че с второто изречение от този параграф се смекчава съдържащото се в първото изречение правило, що се отнася до „трети лица, придобили права“ върху регистрирания промишлен дизайн на Общността, след датата на разглежданото правно действие, ако те са знаели за него по време на придобиването на тези права. От своя страна, в член 33, параграф 3 се предвижда изключение от това правило по отношение на „лице, придобило […] регистриран промишлен дизайн на Общността или право [върху] регистриран промишлен дизайн на Общността чрез прехвърляне на цялото предприятие или чрез друго универсалното правоприемство. Така едновременно буквалното и систематичното тълкуване на член 33, параграфи 2 и 3 от Регламент № 6/2002 подкрепя идеята, че целта на последния, разгледан в неговата цялост, е да уреди противопоставимостта на правните актове по членове 28, 29 и 32 от Регламента спрямо трети лица, които имат или е възможно да имат права върху регистриран промишлен дизайн на Общността (вж. по аналогия решение от 4 февруари 2016 г., Hassan, C‑163/15, EU:C:2016:71, т. 20).
20 На следващо място, трябва да се посочи, че дял III от Регламент № 6/2002, в който е включен член 33, е озаглавен „Промишлените дизайни на Общността като обект на собственост“. Всички следващи членове, съдържащи се под това заглавие, включват правила, свързани с промишлените дизайни на Общността като обект на собственост. Това важи за членове 28, 29 и 32 от този регламент, които се отнасят до действия, общото между които е, че имат като цел или ефект учредяване или прехвърляне на право върху промишлен дизайн.
21 На последно място, следва да се изтъкне, че в член 32, параграф 3, първо изречение от Регламент № 6/2002 се посочва, че без да се засягат разпоредбите на договора за лиценз, правото на притежателя на лиценз да започне производство за нарушение на промишления дизайн на Общността е подчинено само на изискването за съгласие на притежателя на дизайна.
22 Освен това трябва да се посочи, че съгласно член 32, параграф 5 от Регламент № 6/2002 вписването в регистъра се извършва по искане на една от страните. Същевременно този член, както и член 29 от Регламента, не съдържат разпоредба, аналогична на тази в член 28, буква б) от Регламента, според която „до вписването на прехвърлянето в регистъра, правоприемникът не може да се позовава на права, произтичащи от регистрацията на промишлен дизайн на Общността“.
23 От друга страна, член 28, буква б) от Регламент № 6/2002 би бил лишен от полезно действие, ако член 33, параграф 2 от този регламент трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска позоваване спрямо всички трети лица на всички правни актове по членове 28, 29 и 32 от Регламента, докато тези актове не се впишат в регистъра.
24 Що се отнася до целта на правилото, съдържащо се в член 33, параграф 2, първо изречение от Регламент № 6/2002, следва да се приеме, че предвид посоченото в точки 19 и 20 от настоящото решение, непротивопоставимостта спрямо трети лица на невписаните в регистъра правни актове по членове 28, 29 и 32 от този регламент, цели да защити този, който има или е възможно да има права върху промишлен дизайн на Общността като обект на собственост. От това следва, че член 33, параграф 2, първо изречение от Регламента не се прилага в случаи като този по главното производство, при който притежателят на лиценз твърди, че като е използвало неправомерно промишления дизайн, трето лице е нарушило правата, които дава регистрираният промишлен дизайн на Общността (вж. по аналогия решение от 4 февруари 2016 г., Hassan, C‑163/15, EU:C:2016:71, т. 25).
25 Предвид всички тези елементи на първия въпрос следва да се отговори, че член 33, параграф 2, първо изречение от Регламент № 6/2002 трябва да се тълкува в смисъл, че притежателят на лиценз може да предяви иск, свързан с нарушение на регистриран промишлен дизайн на Общността, който е предмет на лиценза, макар последният да не е бил вписан в регистъра.
По втория въпрос
26 С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 32, параграф 3 от Регламент № 6/2002 следва да се тълкува в смисъл, че притежателят на лиценз може да претендира обезщетение на претърпените от него вреди в рамките на започнато от него в съответствие с тази разпоредба производство, свързано с нарушение на регистриран промишлен дизайн на Общността.
27 Докато в член 32, параграф 4 от Регламент № 6/2002 се посочва, че всеки притежател на лиценз може да вземе участие в производството по нарушение, започнато от притежателя на промишлен дизайн на Общността, с цел възстановяване на причинени вреди, член 32, параграф 3 от този регламент не уточнява дали притежателят на лиценз може да иска възстановяване на тези вреди, когато сам той предяви предвидения в тази разпоредба иск за нарушение.
28 Тези две разпоредби, които установяват системата от правни средства за защита, предоставени на притежателя на лиценз върху промишлен дизайн срещу нарушителя на този дизайн, следва обаче да се разглеждат заедно. Те дават възможност на притежателя на лиценз да действа или като предяви иск, започвайки производство за нарушение със съгласието на притежателя на промишления дизайн или, в случай на изключителен лиценз — след като притежателят на дизайна е уведомен и не реагира в подходящ срок срещу нарушението, или като вземе участие, като се присъедини към производството по нарушение, започнато от притежателя на промишления дизайн. Само това последно средство има притежателят на неизключителен лиценз, който не получи съгласието на притежателя на промишления дизайн сам да предприеме действия.
29 Ако притежателят на лиценз може да поиска обезщетение за претърпените от него вреди, като вземе участие в производството по нарушение, започнато от притежателя на промишления дизайн, нищо не пречи той да може да го направи и когато сам предявява иск за нарушение със съгласието на притежателя на промишления дизайн или, ако е притежател на изключителен лиценз — без това съгласие при бездействие на притежателя на дизайна, след като е бил уведомен.
30 Освен това на описаната в точка 28 от настоящото решение система би липсвала последователност, ако притежателят на лиценз може да защити собствените си интереси само като се присъедини към иска, предявен от притежателя на промишления дизайн на Общността, докато той може да предприема действия сам, като предявява искове със съгласието на притежателя на дизайна, дори без това съгласие в случай на изключителен лиценз, за да защити техните общи интереси.
31 Освен това възможността в рамките на предвиденото в член 32, параграф 3 от Регламент № 6/2002 производство притежателят на лиценз да претендира обезщетение на претърпените от него вреди съответства на посочената в съображение 29 цел, а именно ефективно гарантиране на упражняването на поверените от промишлени дизайни на Общността права за цялата територия на Съюза, както и на целта на тази разпоредба и на член 32, параграф 4 от Регламента, която се състои в предоставяне на притежателя на лиценз на процесуалните средства, за да предприеме действия срещу нарушенията и за да защити посочените права, които са му били предоставени. Да му се забрани да предприема действия в тази насока в рамките на това производство, би го направило изцяло зависим, включително в случай на изключителен лиценз, от притежателя на промишления дизайн на Общността при обезщетяване на претърпените от него вреди и така би засегнало упражняването на същите тези права, ако притежателят на дизайна не предприеме действия. Ето защо подобна забрана би противоречала както на целта на Регламент № 6/2002, така и на целта на член 32, параграфи 3 и 4 от него.
32 Поради това на втория въпрос следва да се отговори, че член 32, параграф 3 от Регламент № 6/2002 трябва да се тълкува в смисъл, че притежателят на лиценз може да претендира обезщетение за претърпените от него вреди в рамките на започнато от него в съответствие с тази разпоредба производство, свързано с нарушение на регистриран промишлен дизайн на Общността.
По съдебните разноски
33 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (седми състав) реши:
1) Член 33, параграф 2, първо изречение от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че притежателят на лиценз може да предяви иск за нарушение на регистриран промишлен дизайн на Общността, който е предмет на лиценза, макар последният да не е бил вписан в регистъра на промишлените дизайни на Общността.
2) Член 32, параграф 3 от Регламент № 6/2002 трябва да се тълкува в смисъл, че притежателят на лиценз може да претендира обезщетение за претърпените от него вреди в рамките на започнато от него в съответствие с тази разпоредба производство, свързано с нарушение на регистриран промишлен дизайн на Общността.
Подписи