Иск, предявен на 23 октомври 2020 година – Република България / Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз

(Дело C-545/20)

Език на производството: български

Страни

Ищец: Република България (Л. Захариева, Цв. Митова, М. Георгиева, представители)

Ответници: Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят моли Съда на Европейския съюз:

- Да отмени следните разпоредби на Регламент (ЕС) 2020/1055¹ на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2020 година за изменение на регламенти (ЕО) № 1071/2009, (ЕО) № 1072/2009 и (ЕС) № 1024/2012 с оглед на адаптирането им към развитието в сектора на автомобилния транспорт;

• чл. 1(3), доколкото предвижда подпараграф (б) на чл. 5(1) от Регламент (ЕО) № 1071/2009. Като алтернатива, ако Съдът прецени, че не е възможно, България иска отмяната на чл. 1(3) изцяло; и

• чл. 2(4)(a). Като алтернатива, ако Съдът прецени, че не е възможно, България иска отмяната на чл. 2(4);

- Като алтернатива, ако Съдът прецени, че основният иск за частична отмяна на оспорвания Регламент не може да бъде уважен, да отмени изцяло Регламент (ЕС) 2020/1055 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2020 година за изменение на регламенти (ЕО) № 1071/2009, (ЕО) № 1072/2009 и (ЕС) № 1024/2012 с оглед на адаптирането им към развитието в сектора на автомобилния транспорт; и

- Да разпореди на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз да заплатят съдебните разноски по настоящото производство.

Правни основания и главни доводи

В подкрепа на жалбата жалбоподателят изтъква общо 7 правни основания:

1. Нарушение на чл. 90 от Договора за функционирането на Европейския съюз („ДФЕС“) във връзка с чл. 3(3) от Договора за Европейския съюз („ДЕС“), чл. 11 ДФЕС, чл. 37 от Хартата на основните права на Европейския съюз, чл. 3(5) ДЕС, чл. 208(2) и чл. 216(2) от ДФЕС и Парижкото споразумение.

2. Нарушение на принципа на пропорционалност, заложен в чл. 5(4) от ДЕС и чл. 1 от Протокол (№ 2).

3. Нарушение на принципа на равно третиране и недискриминация (чл. 18 от ДФЕС и чл. 20 и чл. 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз), принципа на равенство на държавите членки пред Договорите (чл. 4(2) от ДЕС), и ако е необходимо, чл. 95(1) от ДФЕС.

4. Нарушение на чл. 91(1) от ДФЕС.

5. Нарушение на чл. 90, чл. 91(2) от ДФЕС и чл. 94 от ДФЕС, чл. 3(3) от ДЕС.

6. Нарушение на свободата на упражняване на професия, правото на установяване по чл. 49 от ДФЕС и чл. 15 и чл. 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

7. Нарушение на чл. 58(1) във връзка с чл. 91 от ДФЕС и като алтернатива чл. 56 от ДФЕС.

____________

¹ OB 2020, L 249, стр. 17