Дела T‑124/13 и T‑191/13
Италианска република
и
Кралство Испания
срещу
Европейска комисия
„Езиков режим — Обявления за конкурси на общо основание за назначаване на администратори и асистенти — Избор на втория език измежду три езика — Език за общуване с кандидатите в конкурса — Регламент № 1 — Член 1г, параграф 1, член 27 и член 28, буква е) от Правилника за длъжностните лица — Принцип на недопускане на дискриминация — Пропорционалност“
Резюме — Решение на Общия съд (oсми състав) от 24 септември 2015 г.
1. Съдебно производство — Жалба — Изисквания за форма — Кратко изложение на посочените основания — Абстрактно излагане — Недопустимост
(член 21, ал. 1 от Статута на Съда; член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд)
2. Жалба за отмяна — Компетентност на съда на Съюза — Обхват — Забрана за произнасяне ultra petita — Задължение за съобразяване с определения от страните предмет на спора — Задължение за постановяване на решението само въз основа на изложените от страните доводи — Липса
(член 263 ДФЕС)
3. Европейски съюз — Езиков режим — Регламент № 1 — Приложно поле — Отношения между институциите и техните служители — Включване при липса на специални подзаконови разпоредби
(Регламент № 1 на Съвета)
4. Длъжностни лица — Конкурс — Провеждане на конкурс на общо основание — Езици за кореспонденция между Европейската служба за подбор на персонала (EPSO) и кандидатите — Ограничаване — Недопустимост
(член 1, параграф 2 от приложение III към Правилника за длъжностните лица; член 2 от Регламент № 1 на Съвета)
5. Длъжностни лица — Конкурс — Организация — Условия и ред за допускане — Право на преценка на органа по назначаване — Граници — Спазване на определения в Регламент № 1 езиков режим
(член 2 от Правилника за длъжностните лица; член 2 от Регламент № 1 на Съвета)
6. Жалба за отмяна — Основания — Липса или непълнота на мотивите — Разграничение от явна грешка в преценката
(член 263, втора алинея ДФЕС и член 296 ДФЕС)
7. Длъжностни лица — Конкурс — Провеждане на конкурс на общо основание — Езици за участие в изпитите — Ограничаване на избора на втория език — Дискриминация на основа на езика — Обосноваване с необходимостта от избор на ограничен брой езици за вътрешно общуване — Недопустимост
(член 1г и член 28, буква е) от Правилника за длъжностните лица и член 1, параграф 1, буква е) от приложение III към него; член 1 от Регламент № 1 на Съвета)
8. Длъжностни лица — Конкурс — Провеждане на конкурс на общо основание — Езици за участие в изпитите — Равно третиране — Съдебен контрол — Обхват
(член 1г и член 28, буква е) от Правилника за длъжностните лица и член 1, параграф 1, буква е) от приложение III към него; член 1 от Регламент № 1 на Съвета)
9. Жалби на длъжностните лица — Отменително решение — Последици — Отмяна на обявления за конкурси на общо основание — Оправдани правни очаквания на избраните кандидати — Липса на отражение върху резултатите от конкурсите
(член 266 ДФЕС; член 91 от Правилника за длъжностните лица)
1. Съгласно член 21, първа алинея от Статута на Съда и член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник жалбата трябва да съдържа предмета на спора и кратко изложение на изложените основания. Независимо от всички терминологични въпроси, това изложение трябва да бъде достатъчно ясно и точно, за да позволи на ответника да подготви защитата си, а на Общия съд — да упражни съдебен контрол. За да се гарантира правната сигурност и доброто правораздаване, е необходимо, за да бъде жалбата допустима, съществените фактически и правни обстоятелства, на които тя се основава, да следват поне обобщено, но по логичен и разбираем начин от текста на самата жалба. По-конкретно, ако следва да се приеме, че излагането на основанията на жалбата не е свързано с терминологията и с изброяването в Процедурния правилник и че представянето на тези основания по същество, а не чрез правната им квалификация, е достатъчно, това все пак е възможно само при условие, че тези основания могат достатъчно ясно да се изведат от жалбата. Само абстрактното излагане на основанията в жалбата не отговаря на изискванията на Статута на Съда и на Процедурния правилник, а използваният в тези текстове израз „кратко изложение на основанията“ означава, че в жалбата трябва изрично да се посочи в какво се състои основанието на жалбата.
От това следва, че с изключение на абсолютните основания за отмяна, които, ако има такива, съдът на Съюза трябва да разгледа служебно, жалбоподателят трябва да изложи в жалбата основанията, на които се позовава в подкрепа на жалбата си. Затова абстрактното излагане на наименованието на правно основание не е достатъчно. Трябва също да се обясни в какво се състои посоченото основание, с други думи, трябва изрично да се посочи връзката му с исканията в жалбата и да се обясни по какъв начин, ако се окаже основателно, то трябва да убеди съда да уважи тези искания.
(вж. т. 33 и 34)
2. В рамките на очертания от страните спор, макар да трябва да се произнася само по искането на страните, съдът на Съюза не е обвързан само от доводите, изтъкнати от тях в подкрепа на исканията им, защото в противен случай евентуално би се оказал принуден да основе решението си на погрешни правни съображения. По-конкретно, в спор между страните относно тълкуването и прилагането на разпоредба от правото на Съюза, съдът на Съюза следва да приложи релевантните за решаването на спора правни норми към представените му от страните факти. Наистина по силата на принципа iura novit curia определянето на смисъла на закона не попада в приложното поле на принципа на свободно разпореждане с предмета на спора от страните.
От това следва, че допустимостта на основание не зависи от използването на специална терминология. Достатъчно е същността на основанието да може да се изведе достатъчно ясно от текста на жалбата. Впрочем допустимостта на основание не зависи и от посочването на конкретни правни норми и принципи. Наистина съдът на Съюза трябва да определи относимите разпоредби и да ги приложи спрямо фактите, представени му от страните, дори ако страните не са се позовали на тези разпоредби или са се позовали на други разпоредби. От това следва също, че ако жалбоподателят повдигне по допустим начин основание, съдът не би могъл при разглеждането му да се ограничи само с доводите, посочени от тази страна, а трябва да му направи цялостен анализ, като държи сметка за всички приложими правни норми и принципи, именно за да не основе решението си на погрешни правни съображения.
(вж. т. 35—37)
3. При липсата на специални подзаконови разпоредби, приложими по отношение на длъжностните лица и другите служители на Съюза, и при липсата на разпоредби във връзка с това във вътрешните правилници на съответните институции, няма текст, въз основа на който да се направи изводът, че отношенията между тези институции и техните длъжностни лица и други служители са напълно изключени от приложното поле на Регламент № 1 за определяне на езиковия режим на Европейската икономическа общност. На по-силно основание същото важи за отношенията между институции и кандидати във външен конкурс, които по принцип не са нито длъжностни лица, нито други служители.
(вж. т. 56)
4. С обявление за конкурс на общо основание, в което се предвижда, че кандидатите в конкурсите трябва да осъществяват контактите си с Европейската служба за подбор на персонала (EPSO) на език, избран от тях измежду немски, английски и френски език, се нарушава член 2 от Регламент № 1 за определяне на езиковия режим на Европейската икономическа общност и поради това то трябва да се отмени. Наистина, формулярът за кандидатстване несъмнено е текст, адресиран до институциите, създали EPSO, от лице, подчинено на юрисдикцията на държава членка, а именно кандидата. Следователно въз основа на член 2 от Регламент № 1 това лице (кандидатът) има право да избере езика, на който да изготви този текст, измежду всички официални езици, изброени в член 1 от същия регламент. Ако в обявление за конкурс този избор е ограничен до немски, английски и френски език, с него са нарушени тези разпоредби. Същото важи и за евентуална друга информация, която може да се наложи кандидат да изпрати на EPSO във връзка с конкурсите, предмет на обявлението.
Освен това информацията, изпращана от EPSO на всеки кандидат, който ѝ е изпратил формуляр за кандидатстване, представлява отговор, по смисъла на член 2 от Регламент № 1, на формуляра за кандидатстване и на другите евентуално изпратени ѝ от този кандидат документи. Следователно въз основа на посочената разпоредба тези отговори трябва да бъдат написани на езика, избран от този кандидат за изготвянето на неговите документи измежду всички официални езици. Спазването от EPSO на това задължение е още по-важно, когато в обявлението за конкурс е предвиден „подбор по квалификации, осъществяван въз основа на информацията, посочена от кандидатите във формуляра за кандидатстване. Затова е важно тази информация да бъде изготвена на избрания от всеки кандидат език, евентуално на майчиния му език, а не на език, който за някои от тях няма да бъде езикът, на който се изразяват най-добре, въпреки че го владеят в задоволителна степен.
(вж. т. 60—63)
5. Наистина, по силата на принципа на функционална автономност на институциите на Съюза при избора на техните длъжностни лица и други служители, закрепен в член 2 от Правилника, те имат голяма свобода на преценка и автономност при създаването на длъжност за длъжностно лице или друг служител, при избора на длъжностното лице или другия служител, което/който да заеме създадената длъжност, и относно естеството на трудовото отношение между тях и служител. Тази автономност обаче не ги освобождава от задължението да спазват приложимите разпоредби от правото на Съюза, включително тези на член 2 от Регламент № 1 за определяне на езиковия режим на Европейската икономическа общност.
Впрочем необходимостта да се спазват произтичащите от Регламент № 1 задължения не е пречка за институциите на Съюза при упражняване на тяхната функционална автономност, сами да определят езиковите си нужди. Член 2 от Регламент № 1 не е пречка в обявление за конкурс да се предвиди изискване за конкретни езикови познания на кандидатите в конкурса. В него се предвижда само че дори при такива обстоятелства авторът на обявлението трябва да кореспондира с всеки кандидат на избрания от него официален език, а не на език, избран от по-ограничена група езици, дори ако, за да може да участва в конкурса, от кандидата ще се изисква да владее поне един от тези езици. В това отношение в член 2 от Регламент № 1 не са предвидени изключения от въведеното с него задължение, нито по причини, свързани с интереса на службата, нито по други причини.
(вж. т. 67—69 и 104)
6. Вж. текста на решението.
(вж. т. 81 и 82)
7. Ограничаването на избора на втория език на кандидатите в конкурс на Съюза до ограничен брой езици и изключването на другите официални езици е дискриминация на основа на езика. Очевидно е наистина, че с такова условие някои потенциални кандидати (тези, които владеят задоволително поне един от посочените езици) са поставени в по-благоприятно положение, тъй като те могат да участват в конкурса и по този начин да бъдат назначени на работа като длъжностни лица или други служители на Съюза, докато другите, които нямат такива познания, са изключени.
Независимо че във връзка с това в член 28, буква е) от Правилника се уточнява, че е необходимо задоволително владеене на друг език в степента, необходима за изпълнението на задълженията на кандидата, в него не са посочени критериите, които могат да се вземат предвид, за да се ограничи възможността за избор на този език измежду официалните езици, посочени в член 1 от Регламент № 1 за определяне на езиковия режим на Европейската икономическа общност. Освен това, независимо че според член 1, параграф 1, буква е) от приложение ІІІ към Правилника в обявлението за конкурс се посочват изискванията за владеене на език, ако има такива, предвид особения характер на длъжностите, от тази разпоредба обаче не следва, че е налице общо разрешение за дерогиране на изискванията по член 1 от Регламент № 1.
Следователно, тъй като член 1г от Правилника за длъжностните лица не забранява само дискриминацията, основана на гражданството, но също и няколко други форми на дискриминация, включително тази, основана на езика, само целта да има на разположение кандидати, които да могат да работят незабавно, може евентуално да обоснове дискриминация, основана на езика. Такава дискриминация обаче не може да улесни назначаването на длъжностни лица със способности, ефикасност и почтеност, отговарящи на най-високите стандарти, тъй като тези качества очевидно не зависят от езиковите познания на кандидата.
При тези обстоятелства не е достатъчно да се защитава принципът на ограничаване на избора на втори език на кандидатите в конкурс, като се посочва големият брой на езиците, признати в член 1 от Регламент № 1 като официални и работни езици на Съюза, и произтичащата от това необходимост да се избере по-ограничен брой езици, дори само един език, като езици/език за вътрешно общуване или „работни езици“. Трябва освен това обективно да се обоснове изборът на един език или повече конкретни езици и изключването на всички останали езици. Такова ограничаване не може да се счита обективно обосновано и пропорционално, когато сред езиците, измежду които може да се избира, освен език, чието владеене е желателно, дори необходимо, са включени други езици, които не дават никакво особено предимство. Ако като алтернатива на единствения език, чието владеене е предимство за новоназначено длъжностно лице, се приемат други езици, владеенето на които не е преимущество, няма никаква основателна причина да не се приемат също всички други официални езици.
Във всеки случай, дори да се предположи, че членовете на дадена институция използват изключително един или някои езици при разискванията, не би могло без повече обяснения да се презумира, че новоназначено длъжностно лице, което не владее нито един от тези езици, няма да бъде способно да върши веднага полезна работа в съответната институция.
(вж. т. 87, 88, 93, 94, 103, 117, 135 и 146)
8. Вярно е наистина, че в областите, които спадат към упражняването на дискреционни правомощия, принципът на недопускане на дискриминация се нарушава, когато съответната институция направи разграничение, което е произволно или явно неподходящо с оглед на целта на правната уредба. Това обаче не изключва всякакъв контрол от страна на съда на Съюза на евентуалните изисквания за конкретни езикови познания на кандидатите в конкурс за назначаване на длъжностни лица или на други служители на Съюза. Напротив, съдът на Съюза трябва да провери дали такива изисквания са обективно обосновани и пропорционални на реалните нужди на службата, с други думи, дали не са произволни и явно неподходящи с оглед на търсения резултат.
(вж. т. 105 и 106)
9. Вж. текста на решението.
(вж. т. 151)