РЕШЕНИЕ НА СЪДА (шести състав)
11 април 2024 година(*)(i)
„Преюдициално запитване — Интелектуална собственост — Авторско право и сродни права — Директива 2001/29/ЕО — Член 3, параграф 1 — Публично разгласяване — Понятие — Предоставяне на телевизионни приемници в хотел — Предаване на сигнал чрез коаксиален разпределител — Директива 93/83/ЕИО — Кабелно препредаване — Кабелни оператори — Понятия — Лицензионен договор с организациите за колективно управление на авторски права за кабелно препредаване — Препредаване на сигнала чрез кабелна разпределителна мрежа, собственост на хотела“
По дело C‑723/22
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Oberlandesgericht München (Висш областен съд Мюнхен, Германия) с акт от 24 ноември 2022 г., постъпил в Съда същия ден, в рамките на производство по дело
Citadines Betriebs GmbH
срещу
MPLC Deutschland GmbH,
СЪДЪТ (шести състав),
състоящ се от: T. von Danwitz, председател на състава, P. G. Xuereb и I. Ziemele (докладчик), съдии,
генерален адвокат: M. Szpunar,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за Citadines Betriebs GmbH, от A. Conrad и T. Schubert, Rechtsanwälte,
– за MPLC Deutschland GmbH, от M. König, Rechtsanwalt,
– за Европейската комисия, от J. Samnadda и G. von Rintelen, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (OВ L 167, 2001 г., стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Citadines Betriebs GmbH (наричано по-нататък „Citadines“), хотелиер, и MPLC Deutschland GmbH (наричано по-нататък „MPLC“), организация за колективно управление на авторски права, по повод твърдение за извършено от Citadines нарушение на изключителното право на публично разгласяване, което MPLC притежава върху епизод от телевизионен сериал, излъчен по обществена телевизия, който клиенти на този хотел са могли да гледат на телевизори, предоставени от Citadines на разположение в стаите, както и в спортната зала на посочения хотел.
Правна уредба
Правото на Съюза
Директива 93/83/ЕИО
3 Член 1, параграф 3 от Директива 93/83/ЕИО на Съвета от 27 септември 1993 година относно координирането на някои правила, отнасящи се до авторското право и сродните му права, приложими към спътниковото излъчване и кабелното препредаване (ОВ L 248, 1993 г. стр. 15; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 134) гласи:
„По смисъла на настоящата директива „кабелно препредаване“ означава едновременното, непромененото и несъкратено препредаване чрез кабел или свръхчестотна система на първоначално предаване от друга държава членка по жичен или безжичен път, включително чрез спътник, на телевизионни или радиопрограми, предназначени за приемането им от публиката“.
4 Член 8, параграф 1 от тази директива предвижда:
„Държавите членки осигуряват при кабелното препредаване на тяхна територия на програми от други държави членки да се прилага авторското право и сродни права и препредаването да се извършва на основата на индивидуални или колективни договори между собственици на авторско право, носители на сродни права и кабелни оператори“.
Директива 2001/29
5 Съображения 4, 9, 10, 23 и 27 от Директива 2001/29 гласят:
„(4) Хармонизирана правна рамка в областта на авторското право и сродните му права, като се повишава правната сигурност и едновременно с това се осигурява високо ниво на закрила на интелектуалната собственост, ще насърчи значителни инвестиции в творческите и иновационни дейности, включително в инфраструктурата на мрежи, и ще доведе на свой ред до растеж и засилена конкуренция на европейската промишленост […].
[…]
(9) Всяка хармонизация на авторското право и сродните му права трябва да се основава на висока степен на закрила, тъй като такива права са основни за интелектуалното творчество. Тяхната защита спомага, за да гарантира поддържането и развитието на творческия процес в интерес на авторите, артистите изпълнители, продуцентите, потребителите, културата, промишлеността и публиката като цяло. Интелектуалната собственост следователно е призната за неразделна част от собствеността.
(10) Ако авторите или артистите изпълнители следва да продължат творческата си и артистична работа, те трябва да получат съответно възнаграждение за използването на техните произведения, както и продуцентите, за да бъдат в състояние да финансират това произведение. Инвестициите, необходими за създаването на продукти като звукозаписи, филми или аудио-визуално произведение, и на услуги, например услугите „до поискване“, са значителни. Необходима е адекватна правна закрила на правата върху интелектуална собственост, за да се гарантира наличието на такова възнаграждение и за да се гарантира възможността за задоволителна възвращаемост от тези инвестиции.
[…]
(23) Настоящата директива следва да хармонизира в по-голяма степен правото на автора на съобщаване на публиката. Настоящото право следва да се разбира в широк смисъл, като обхваща всяко съобщаване на публиката, която не присъства на мястото, откъдето произхожда разгласяването. Това право следва да обхваща всяко такова предаване или препредаване на произведение на публиката по жичен или безжичен път, включително аудио-визуално излъчване. Това право не обхваща други действия.
[…]
(27) Самото предоставяне на физически съоръжения, които имат за цел да позволят или реализират разгласяването, не представлява само по себе си разгласяване по смисъла на настоящата директива“.
6 Член 3, параграф 1 от посочената директива предвижда:
„Държавите членки предоставят на авторите изключително право да разрешават или забраняват публичното разгласяване на техни произведения по жичен или безжичен път, включително предоставяне на публично разположение на техни произведения по такъв начин, че всеки може да има достъп до тях от място и във време, самостоятелно избрани от него“.
Германското право
7 Член 15, параграф 2 от Gesetz über Urheberrecht und verwandte Schutzrechte — Urheberrechtsgesetz (Закон за авторското право и сродните му права) от 9 септември 1965 г. (BGBl. 1965 I, стр. 1273), в редакцията, приложима към фактите по главното производство, предвижда:
„Авторът притежава и изключителното право да разгласява произведенията на публиката в невеществена форма (право на публично разгласяване). Правото на публично разгласяване включва по-специално:
1. право на представяне, на изпълнение и на показване (член 19),
2. право на предоставяне на публично разположение (член 19а),
3. право на излъчване (член 20),
4. право на разгласяване посредством визуални или звукови носители (член 21),
5. право на разгласяване от радиа и на предоставяне на публично разположение (член 22).
8 Член 20 от UrhG гласи:
„Правото на излъчване е правото да се предостави на публиката достъп до произведението чрез радио и телевизионно предаване, излъчване чрез сателит, по кабел или чрез други подобни технически средства“.
9 Член 20b, параграф 1 от UrhG предвижда:
„Правото произведение, излъчено в рамките на една и съща по време, непроменена и напълно препредадена програма, да бъде препредадено (препредаване), се предявява само чрез организациите за колективно управление. Това правило не се прилага за права, които радио- и телевизионен оператор предявява във връзка с предаванията си“.
10 Член 22 от UrhG гласи:
„Правото на разгласяване от радио и телевизионни предавания и от обществено достъпни източници е правото радио и телевизионните предавания и основаните на обществено достъпни източници разгласявания на произведение да бъдат публично видими чрез екран, говорител или други подобни технически съоръжения. Член 19, параграф 3 се прилага по аналогия“.
Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос
11 MPLC, независима според германското законодателство организация за колективно управление на авторски права, образувана с цел реализиране на печалба, предявява пред Landgericht München I (Областен съд Мюнхен I, Германия) иск срещу Citadines, хотелиер, за преустановяване на публичното разгласяване на епизод от телевизионен сериал чрез поставени от ответника телевизори в стаите за гости и в спортна зала на хотела, доколкото сигналът до телевизорите е подаван посредством коаксиален кабел или кабел за пренос на данни. Този епизод, излъчван от обществен телевизионен канал, бил гледан на 17 ноември 2019 г. от клиенти на посочения хотел, тъй като сигналът е пренасочен до телевизорите едновременно и непроменено чрез кабелна разпределителна мрежа, собственост на хотела. Citadines е сключило лицензионен договор за кабелно препредаване с германски организации за колективно управление на авторски права.
12 С определение за допускане на обезпечение от 17 януари 2020 г. Landgericht München I (Областен съд Мюнхен I) забранява на Citadines да предоставя на публично разположение посочения епизод.
13 С решение от 18 юни 2020 г. този съд потвърждава определението за обезпечителни мерки.
14 Citadines обжалва това решение пред Oberlandesgericht München (Висш областен съд Мюнхен, Германия), който е запитващата юрисдикция.
15 Дружеството счита, че има право да предоставя на своите клиенти на телевизионните приемници, инсталирани в стаите и в спортната зала на съответния хотел, програмите, излъчвани безплатно по обществената телевизия, тъй като притежава лицензи за кабелно препредаване.
16 За сметка на това MPLC твърди, че като препредава излъчвания сигнал чрез собствена на хотела кабелна разпределителна мрежа, Citadines нарушава притежаваното от него право на публично разгласяване. В това отношение било без значение, че Citadines е изяснило въпроса за правото на кабелно препредаване с организации за колективно управление на авторски права.
17 Запитващата юрисдикция отбелязва, че съгласно практиката на Съда, макар с оглед на съображение 27 от Директива 2001/29 самото предоставяне на приемници само по себе си да не представлява публично разгласяване, правото на публично разгласяване се нарушава, когато препредаването на сигнала нагоре по веригата от приемници се извършва чрез такава кабелна разпределителна мрежа.
18 Тази юрисдикция обаче отбелязва, че в случая извършените от Citadines действия, надхвърлящи рамките на обикновеното предоставяне на телевизионни приемници, се състоят единствено в препредаване на телевизионния сигнал чрез собствена на хотела кабелна разпределителна мрежа, което дружеството е имало право да направи въз основа на лиценза, който му е бил предоставен от организациите за колективно управление на авторски права. Публичното разгласяване според член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 се разделя в националното законодателство на право по член 20b от UrhG („Препредаване“) и право по член 22 от UrhG („Разгласяване на радио и телевизионни предавания“), което води до съмнение дали резултатът от деянието на ползвателя, за което той е оправомощен от лиценза по член 20b от UrhG, а именно кабелно препредаване в рамките на хотела, е следствие от съзнанието му, че като цяло е оправомощен за „акт на разгласяване“, когато деянието му се състои само в предоставяне на разположение на приемници, което не осъществява състава на нарушение на правото на публично разгласяване.
19 При тези обстоятелства Oberlandesgericht München (Висш областен съд Мюнхен) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива [2001/29] да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство или практика, съгласно което публично разгласяване е предоставянето на физически съоръжения, които имат за цел да позволят или реализират разгласяването, каквито са телевизорите в стаите за гости или във фитнес залата на хотела, като при това излъчващият сигнал се препредава на физическите съоръжения чрез кабелна разпределителна мрежа, собственост на хотела, и препредаването чрез кабел се извършва въз основа на правомерно получен от хотела лиценз?“.
По преюдициалния въпрос
Предварителни бележки
20 Видно от акта за преюдициално запитване, съмненията на запитващата юрисдикция произтичат, както бе отбелязано в точка 18 от настоящото решение, от „разделянето“ на публичното разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 в националното право между, от една страна, правото по член 20b от UrhG и от друга страна, правото по член 22 от UrhG, като съгласно посоченото в акта за преюдициално запитване тези права транспонират посочения член 3, параграф 1.
21 В отговора си на отправеното ѝ от Съда искане за разяснения в съответствие с член 101 от Процедурния правилник на Съда обаче запитващата юрисдикция отбелязва, че член 20b от UrhG по същество произтича от изменението на този закон с Viertes Gesetz zur Änderung des Urheberrechtsgesetzes vom 8. Май 1998 г. (Четвърти закон за изменение на UrhG от 8 май 1998 г.) (BGBl. 1998 I, стр. 902), който транспонира Директива 93/83 в германския правен ред.
22 Като посочва, че впоследствие, считано от 1 януари 2008 г., член 20b от UrhG е изменен с Zweites Gesetz zur Regelung des Urheberrechts in der Informationsgesellschaft vom 26. Oktober 2007 (Втори закон за регламентиране на авторското право в информационното общество от 26 октомври 2007 г.) (BGBl. 2007 I, стр. 2513), за да се продължи адаптирането на германското авторско право към развитието в областта на информационните и комуникационните технологии, както и за да се разрешат въпросите, които предвид краткия срок за транспониране на Директива 2001/29 не са могли да бъдат решени при предходната реформа на авторското право, тази юрисдикция подчертава, че съгласно мотивите към този закон „не е ставало въпрос за промяна на основната структура на правото на кабелно препредаване „с оглед на международните и европейските изисквания“.
23 Съгласно постоянната съдебна практика Съдът не следва да се произнася по тълкуването на национални разпоредби, тъй като това тълкуване попада в изключителната компетентност на националните юрисдикции. Съдът следователно не е компетентен да се произнесе по въпроса дали разпоредбите на член 20b от UrhG транспонират Директива 93/83 или Директива 2001/29 (вж. в този смисъл решение от 28 октомври 2021 г., A и B (Общо данъчно облагане на малки пивоварни), C‑221/20 и C‑223/20, EU:C:2021:890, т. 16 и 17 и цитираната съдебна практика).
24 След това уточнение трябва да се отбележи, че в отговора си, посочен в точка 21 от настоящото решение, запитващата юрисдикция ясно посочва, че четвъртият закон за изменение на UrhG от 8 май 1998 г., който въвежда член 20b в UrhG, транспонира Директива 93/83.
25 Съгласно член 1, параграф 3 от Директива 93/83 понятието „кабелно препредаване“ означава едновременното, непроменено и несъкратено препредаване чрез кабел или свръхчестотна система на първоначално предаване от друга държава членка по жичен или безжичен път, включително чрез спътник, на телевизионни или радиопрограми, предназначени за приемането им от публиката.
26 Както Съдът вече е постановил, Директива 93/83 урежда само упражняването на правото на кабелно препредаване, що се отнася до отношенията между притежателите на авторските и сродните му права, от една страна, и „кабелните оператори“, от друга страна. Понятието „кабелен оператор“ обаче обозначава операторите на конвенционалните кабелни мрежи (решение от 8 септември 2022 г., RTL Television, C‑716/20, EU:C:2022:643, т. 76 и 77).
27 От това следва, че хотелът не може да се счита за „кабелен оператор“ по смисъла на Директива 93/83 (вж. в този смисъл решение от 8 септември 2022 г., RTL Television, C‑716/20, EU:C:2022:643, т. 84 и 85).
28 На второ място, що се отнася до посоченото от запитващата юрисдикция обстоятелство, че в главното производство стопанисваният от Citadines хотел разполага с лицензионен договор, който разрешава разглежданото препредаване, следва да се констатира, че актът за преюдициално запитване не съдържа никакво уточнение относно вида действия, обхванати от такъв лицензионен договор.
29 В писменото си становище Citadines отбелязва, че макар да не оспорва, че като е препредавало предавания на телевизорите в хотела си, е извършило действия по публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, то също така твърди, че за тази цел е придобило всички изисквани лицензи от компетентните организации за колективно управление на авторски права, за които ежегодно плаща фиксирана такса за всяка хотелска стая.
30 От своя страна MPLC изтъква, че лицензионният договор, сключен от Citadines, не обхваща прякото и непрякото препредаване на радио- и телевизионни програми чрез собствена разпределителна мрежа на съответния хотел.
31 В това отношение съгласно постоянната съдебна практика в рамките на производството по член 267 ДФЕС, основано на ясно разделение на правомощията между националните юрисдикции и Съда, всяка преценка на фактите по делото е от компетентността на националния съд (решение от 17 декември 2020 г., BAKATI PLUS, C‑656/19, EU:C:2020:1045, т. 30 и цитираната съдебна практика).
32 Следователно запитващата юрисдикция трябва да определи дали в спора, с който е сезирана, сключеният от Citadines лицензионен договор обхваща извършените от това дружество евентуални действия по публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29.
33 В този контекст при всички положения е важно да се добави, че сключването на такъв лицензионен договор е без значение за това дали разглежданото препредаване представлява публично разгласяване по смисъла на тази разпоредба. За сметка на това, както отбелязва Европейската комисия в писменото си становище, наличието на такъв лицензионен договор може да установи дали подобно разгласяване, ако се предположи, че е доказано, е било разрешено от автора на съответното произведение.
34 На преюдициалния въпрос следва да се отговори с оглед на гореизложените съображения.
По същество
35 С въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че предоставянето на телевизионни приемници, инсталирани в стаите или в спортната зала на хотела, когато освен това сигналът се препредава на тези приемници чрез кабелна разпределителна мрежа, собственост на този хотел, представлява „публично разгласяване“ по смисъла на тази разпоредба
36 В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 „[д]ържавите членки предоставят на авторите изключително право да разрешават или забраняват публичното разгласяване на техни произведения по жичен или безжичен път, включително предоставяне на публично разположение на техни произведения по такъв начин, че всеки може да има достъп до тях от място и във време, самостоятелно избрани от него“.
37 Както многократно е постановявал Съдът, по силата на тази разпоредба авторите имат право с превантивен характер, позволяващо им да се противопоставят на публичното разгласяване на тяхното произведение, което евентуални ползватели могат да имат намерение да осъществят, за да забранят това разгласяване (решения от 31 май 2016 г., Reha Training, C‑117/15, EU:C:2016:379, т. 30, и от 22 юни 2021 г., YouTube и Cyando, C‑682/18 и C‑683/18, EU:C:2021:503, т. 62 и цитираната съдебна практика).
38 Що се отнася до съдържанието на понятието „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 то трябва, както се подчертава в съображение 23 от тази директива, да се разбира в широк смисъл, като обхващащо всяко разгласяване на публиката, която не присъства на мястото, откъдето произхожда разгласяването, и по този начин всяко такова предаване или препредаване на произведение на публиката по жичен или безжичен път, включително аудио-визуално излъчване. Всъщност от съображения 4, 9 и 10 от посочената директива следва, че нейната основна цел е да осигури високо равнище на закрила в полза на авторите, като им позволи да получават съответно възнаграждение за използването на техните произведения, по-специално в случаите на публично разгласяване (решение от 22 юни 2021 г., YouTube и Cyando, C‑682/18 и C‑683/18, EU:C:2021:503, т. 63 и цитираната съдебна практика).
39 В това отношение, както Съдът многократно е постановявал, това понятие обединява два кумулативни елемента, а именно акт на разгласяване на произведение и публичност на разгласяването, и предполага индивидуална преценка (решения от 31 май 2016 г., Reha Training, C‑117/15, EU:C:2016:379, т. 37, от 2 април 2020 г., Stim и SAMI, C‑753/18, EU:C:2020:268, т. 30, и от 22 юни 2021 г., YouTube и Cyando, C‑682/18 и C‑683/18, EU:C:2021:503, т. 66 и цитираната съдебна практика).
40 За целите на тази преценка трябва да се отчетат няколко допълнителни критерии, които не са самостоятелни и са взаимозависими. Тъй като в различните конкретни случаи тези критерии могат да имат много променлив интензитет, те трябва да се прилагат както поотделно, така и във взаимодействието им едни с други (вж. в този смисъл решение от 31 май 2016 г., Reha Training, C‑117/15, EU:C:2016:379, т. 35, и от 22 юни 2021 г., YouTube и Cyando, C‑682/18 и C‑683/18, EU:C:2021:50367, т. 67 и цитираната съдебна практика).
41 Сред тези критерии Съдът, от една страна, подчертава ключовата роля на ползвателя и умишления характер на неговата намеса. Всъщност той извършва „акт на разгласяване“, когато, като съзнава напълно последиците от своето поведение, се намесва, за да предостави на клиентите си достъп до произведение, което е обект на закрила, и по-специално когато без неговата намеса тези клиенти по принцип не биха могли да се ползват от разпространеното произведение (вж. в този смисъл решение от 22 юни 2021 г., YouTube и Cyando, C‑682/18 и C‑683/18, EU:C:2021:503, т. 68 и цитираната съдебна практика).
42 Освен това Съдът е постановил, че не е без значение дали публичното разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 е извършено с цел печалба (решение от 8 септември 2016 г., GS Media, C‑160/15, EU:C:2016:644, т. 38 и цитираната съдебна практика).
43 От друга страна, за да попадат в обхвата на понятието „публично разгласяване“ по смисъла на тази разпоредба, е необходимо също така защитените произведения действително да са разгласени публично (решения от 31 май 2016 г., Reha Training, C‑117/15, EU:C:2016:379, т. 40, и от 28 октомври 2020 г., BY (Снимка, представена като доказателство), C‑637/19, EU:C:2020:863, т. 25 и цитираната съдебна практика).
44 В това отношение Съдът е уточнил, че понятието „публично“ се отнася до неопределен брой потенциални адресати и освен това предполага наличие на доста голям брой лица (решения от 31 май 2016 г., Reha Training, C‑117/15, EU:C:2016:379, т. 41, и от 22 юни 2021 г., YouTube и Cyando, C‑682/18 и C‑683/18, EU:C:2021:503, т. 69 и цитираната съдебна практика).
45 От постоянната съдебна практика следва също, че за да бъде възприета правната квалификация „публично разгласяване“, закриляното произведение трябва да бъде разгласено, като се използва специфичен технически способ, различен от използваните дотогава, или, ако не е използван такъв способ — пред „нова публика“, тоест публика, която не е била вече взета предвид от притежателя на правото при даването на разрешение за първоначалното разгласяване на произведението му (решение от 22 юни 2021 г., YouTube и Cyando, C‑682/18 и C‑683/18, EU:C:2021:503, т. 70 и цитираната съдебна практика).
46 Именно с оглед на тези критерии и в съответствие с индивидуалната преценка, припомнена в точка 39 от настоящото решение, следва да се прецени дали в случай като разглеждания в главното производство хотелиерът, който предоставя в стаите и спортната зала на хотела телевизионни и/или радиоприемници, на които препредава излъчван сигнал, извършва акт на публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29.
47 Макар по принцип националният съд да е този, който трябва да определи дали това е така в конкретния случай и да направи всички окончателни фактически преценки в това отношение, Съдът е компетентен да предостави на запитващата юрисдикция всички насоки за тълкуване на правото на Съюза, за да прецени дали е налице такъв акт на публично разгласяване.
48 В това отношение, на първо място, следва да се приеме, че хотелиерът извършва действие по разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, когато целенасочено предава на клиентите си закриляни произведения, разпространявайки съзнателно сигнал посредством монтирани в този хотел телевизионни приемници (вж. в този смисъл решение от 31 май 2016 г., Reha Training, C‑117/15, EU:C:2016:379, т. 54 и цитираната съдебна практика).
49 На второ място, Съдът вече е постановил, че клиентите на хотела са неопределен брой потенциални адресати, доколкото достъпът на тези клиенти до услугите на този хотел по принцип е следствие от самостоятелно направения от всеки от тях избор и е ограничен само от капацитета за настаняване във въпросния хотел, и че клиентите на всеки хотел са доста голям брой лица, поради което трябва да се разглеждат като „публика“ (решение от 15 март 2012 г., Phonographic Performance (Ireland), C‑162/10, EU:C:2012:141, т. 41 и 42).
50 На трето място, Съдът е постановил, че за да е налице публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, трябва ползвателят, съзнавайки напълно последиците от своите действия, да предоставя достъп до излъчваното предаване, което съдържа закриляното произведение, на допълнителна публика и да е видно, че без намесата му излъчваното произведение по принцип не би могло да достигне до тази „нова“ публика, макар тя да се намира в зоната на разпространение на въпросното предаване. Така, когато хотелиерът целенасочено предава на клиентите си такова произведение, разпространявайки съзнателно сигнал посредством монтирани в съответния хотел радио- или телевизионни приемници, той, съзнавайки напълно последиците от своите действия, се намесва, за да предостави на клиентите си достъп до произведението. Всъщност без тази намеса посоченото произведение не би могло по принцип да достигне до тези клиенти, макар те да се намират в такава зона на разпространение (вж. в този смисъл решение от 31 май 2016 г., Reha Training, C‑117/15, EU:C:2016:379, т. 46 и 47 и цитираната съдебна практика).
51 На четвърто място, съгласно практиката на Съда, за да е налице публично разгласяване по смисъла на тази разпоредба, е достатъчно произведението да е предоставено на публично разположение, така че всеки да може да има достъп до него (вж. в този смисъл решение от 7 декември 2006 г., SGAE, C‑306/05, EU:C:2006:764, т. 43). От това следва, че е ирелевантно посоченото от запитващата юрисдикция обстоятелство, че телевизионните приемници са били пуснати не от Citadines, а от клиенти на стопанисвания от това дружество хотел.
52 На пето място, що се отнася до посочения в точка 42 от настоящото решение стопански характер, от практиката на Съда следва, че с действията на лицето, което стопанисва хотел, насочени към предоставяне на достъп на клиентите му до излъчваното произведение, се извършва допълнителна услуга, която има значение за престижа на хотела, а оттам и за цената на стаите, така че този акт има доходоносен характер (вж. в този смисъл решения от 7 декември 2006 г., SGAE, C‑306/05, EU:C:2006:764, т. 44, и от 15 март 2012 г., Phonographic Performance (Ireland), C‑162/10, EU:C:2012:141, т. 44 и 45).
53 На шесто и последно място, не може да се приеме, че предоставянето на телевизионни приемници в стаите и в спортната зала на разглеждания в главното производство хотел представлява „самото предоставяне на физически съоръжения“ по смисъла на съображение 27 от Директива 2001/29.
54 Всъщност, що се отнася до хотелите, от практиката на Съда следва, че макар самото предоставяне на физически съоръжения, в което освен такъв обект обикновено участват предприятия, специализирани в продажбата или отдаването под наем на телевизионни приемници, като такова да не представлява разгласяване по смисъла на Директива 2001/29, това не променя факта, че тези съоръжения могат да осигурят техническа възможност за публичен достъп до излъчваните произведения. Ето защо, когато чрез инсталирани по този начин телевизионни апарати хотелът разпространява сигнала до настанените в хотелските стаи клиенти, това представлява публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от тази директива, независимо с какви технически средства се предава сигналът (вж. в този смисъл решение от 7 декември 2006 г., SGAE, C‑306/05, EU:C:2006:764, т. 46).
55 С оглед на изложените по-горе съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че предоставянето на телевизионни приемници, инсталирани в стаите или в спортната зала на хотела, когато освен това сигналът се препредава на тези приемници чрез кабелна разпределителна мрежа, собственост на този хотел, представлява „публично разгласяване“ по смисъла на тази разпоредба.
По съдебните разноски
56 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (шести състав) реши:
Член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество
следва да се тълкува в смисъл, че
предоставянето на телевизионни приемници, инсталирани в стаите или в спортната зала на хотела, когато освен това сигналът се препредава на тези приемници чрез кабелна разпределителна мрежа, собственост на този хотел, представлява „публично разгласяване“ по смисъла на тази разпоредба.
Подписи
i След първоначалната публикация на този текст в електронния сборник са направени промени в точки 20, 46 и 52.