Language of document : ECLI:EU:C:2022:327

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

J. KOKOTT

от 28 април 2022 г.(1)

Дело C202/21 P

ABLV Bank AS, в ликвидация

срещу

Единен съвет за преструктуриране (ЕСП)

„Обжалване — Банков съюз — Единен механизъм за преструктуриране на кредитни институции и на някои инвестиционни посредници (ЕМП) — Регламент (ЕС) № 806/2014 (Регламент за ЕМП) — Единен фонд за преструктуриране (ЕФП) — Предварителни вноски на кредитна институция в ЕФП през първоначалния срок — Отнемане на лиценза на кредитна институция през годината на плащане на вноска — Делегиран регламент (ЕС) 2015/63 на Комисията — Отказ за пропорционално възстановяване на предварителните вноски — Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/81 на Съвета“






I.      Въведение

1.        За да бъде постигната една от целите на банковия съюз — спасяването на банки повече да не е за сметка на данъкоплатците — освен участието на инвеститорите в загубата в случай на неплатежоспособност на банка, са необходими алтернативни механизми за финансиране за евентуално организирано управление на преструктурирането на такива банки(2).

2.        Ето защо на 1 януари 2016 г. с Регламента за ЕМП(3) е създаден Единен фонд за преструктуриране (ЕФП) за финансиране на процедурите по преструктуриране, като финансовите средства в него постъпват от самия банков сектор в държавите членки от банковия съюз(4). Едновременно с това, считано от 1 януари 2015 г., ДВПБ задължава всички държави членки да въведат национални механизми за финансиране със съответните цели и финансиране(5).

3.        Гарантирането на ефективно и достатъчно финансиране за ЕФП е от първостепенно значение за доверието в ЕМП(6). Според законодателя за тази цел е необходимо да се наберат средства, съответстващи на най-малко 1 % от гарантираните депозити(7) на всички лицензирани кредитни институции в участващите държави членки (т.нар. целево равнище). Толкова голяма сума — около 55—70 милиарда евро — не може да бъде събрана наведнъж от банковия сектор. Поради това е предвидено Фондът да се попълва постепенно с предварителни вноски от банките през първоначален осемгодишен период (2016—2023), така че целевото равнище да бъде изцяло налично едва през 2024 г.

4.        По-конкретно през този период се събират по 1/8 годишно от (разчетната) сума на целевото равнище на ЕФП през 2024 т. Това се отнася за банките, които съответно на 1 януари в годината на плащане на вноска са лицензирани в участващите държави членки, като тяхното индивидуално задължение за плащане на вноска се определя според размера и профила на риска.

5.        Освен това, за да се гарантира, че ЕФП е способен да функционира от самото начало, вноските, събрани през 2015 г. от държавите членки от банковия съюз единствено на основание ДВПБ, т.е. преди влизането в сила на Регламента за ЕМП, към 31 януари 2016 г. вече са прехвърлени като „начален капитал“ в ЕФП. През първоначалния срок тези вноски се приспадат от годишните предварителни вноски на банките в ЕФП(8): всяка година 1/8 от вноската за 2015 г. се приспада от изчислената предварителна вноска за съответната година.  

6.        През 2018 г. Европейската централна банка (ЕЦБ) отнема лиценза за кредитна институция на жалбоподателя в първоинстанционното и в настоящото производство. Към този момент жалбоподателят вече е внесъл в ЕФП своята предварителна вноска за 2018 г. Ето защо той застъпва схващането, че тази сума, както и част от сумата за 2015 г., която все още не е приспадната от бъдещи вноски, би трябвало да му бъде възстановена пропорционално. Общият съд отхвърля тези искания.

7.        Действително Съдът вече е бил сезиран с различни аспекти на събирането на предварителни вноски в ЕФП(9). Въпреки това за произнасянето по разглежданата жалба е необходимо да се пояснят по-задълбочено начинът на функциониране на системата за предварителни вноски за създаването на ЕФП и във връзка с това естеството на тези вноски.

II.    Правна уредба

А.      Споразумение относно прехвърлянето на набраните вноски в ЕФП

8.        Подписаното междуправителствено Споразумение относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране (Intergovernmental Agreement, наричано по-нататък „IGA“) от 14 май 2014 година в съображенията (със съкращения) установява следното:

„(7)      С Регламента за ЕМП се установява по-специално Фондът и се определят редът и условията за неговото използване. С Директивата за възстановяване и преструктуриране и Регламента за ЕМП се въвеждат общите критерии за определяне и изчисляване на […] вноски […], необходими за […], както и задължението държавите членки да ги събират на национално равнище. Въпреки това участващите държави членки, които събират вноските от разположените на тяхна територия институции съгласно Директивата за възстановяване и преструктуриране и Регламента за ЕМП, остават компетентни по отношение на прехвърлянето на тези вноски във Фонда. Задължението за прехвърляне на събраните на национално равнище вноски към Фонда не произтича от правото на Съюза. Такова задължение ще бъде установено с настоящото споразумение, с което се определят условията, при които договарящите страни, в съответствие с конституционните си изисквания, се споразумяват съвместно да прехвърлят вноските, събирани от тях на национално равнище, към Фонда.

[…]

(12)      Националните законови и подзаконови актове за прилагане на Директивата за възстановяване и преструктуриране […] започват да се прилагат, считано от 1 януари 2015 г. Разпоредбите относно създаването на [ЕФП] по принцип ще са приложими от 1 януари 2016 г. Следователно договарящите страни ще набират вноски за националните механизми за финансиране на преструктурирането, които трябва да създадат преди датата на прилагане на Регламента за ЕМП, т.е. датата, на която ще започнат да набират вноските, предназначени за Фонда. За да се укрепи финансовият капацитет на Фонда още от неговото създаване, договарящите страни се задължават да прехвърлят във Фонда вноските, които са събрали съгласно Директивата за възстановяване и преструктуриране до датата на прилагане на Регламента за ЕМП“. |

9.        Член 1, параграф 1 от IGA предвижда:

„С настоящото споразумение договарящите страни се задължават:

а)      да прехвърлят вноските, събирани на национално равнище в съответствие с Директивата за възстановяване и преструктуриране и Регламента за ЕМП, в Единния фонд за преструктуриране […], създаден със същия регламент, и

б)      по време на преходен период, който […] изтича на датата, на която Фондът достигне целевото равнище, определено в член 68 от Регламента за ЕМП, но не по-късно от 8 години след датата на прилагане на настоящото споразумение […], да разпределят в съответствие с Регламента за ЕМП и Директивата за възстановяване и преструктуриране вноските, събрани на национално равнище в различни подразделения, съответстващи на всяка договаряща страна. Предвижда се постепенно взаимно използване на подразделенията, като в края на преходния период те престават да съществуват,

с което оказват подкрепа за ефективната дейност и функциониране на Фонда“.

10.      Член 3 от IGA предвижда:

„1.      Договарящите страни се задължават съвместно да прехвърлят необратимо във Фонда вноските, които събират от институциите, лицензирани на всяка от техните територии, съгласно членове 69 и 70 от Регламента за ЕМП и в съответствие с критериите, определени в тези членове и в делегираните актове и актовете за изпълнение, посочени в тях. Прехвърлянето на вноските се извършва в съответствие с условията, определени съгласно членове 4—10 от настоящото споразумение“.

[…]

3.      Вноските, събрани от договарящите страни в съответствие с членове 103 и 104 от Директивата за възстановяване и преструктуриране преди датата на прилагане на настоящото споразумение, се прехвърлят във Фонда най-късно до 31 януари 2016 г. или, ако споразумението не е влязло в сила до тази дата, най-късно един месец след датата на влизането му в сила.

[…]“.

Б.      Правото на Съюза

1.      Регламент за ЕМП

11.      С член 67, параграф 1 от Регламента за ЕМП(10) се създава Единният фонд за преструктуриране (ЕФП). Съгласно тази разпоредба ЕФП се попълва в съответствие с правилата за прехвърляне на средствата, набрани на национално равнище, към Фонда, както е предвидено в IGA. Съгласно параграф 3 от този член Съветът за преструктуриране е собственик на Единния фонд за преструктуриране (ЕФП).

12.      Член 69 от Регламента за ЕМП предвижда следното:

„1.      След изтичането на първоначален осемгодишен срок, считано от 1 януари 2016 г. […], наличните финансови средства на Фонда трябва да достигнат най-малко 1 % от размера на гарантираните депозити на всички лицензирани във всички участващи държави членки кредитни институции.

2.      През първоначалния срок, посочен в параграф 1, вноските във Фонда, изчислени съгласно член 70 и набрани в съответствие с член 67, параграф 4, се разпределят възможно най-равномерно във времето, докато се достигне целевото равнище, но като се отчита надлежно фазата на икономическия цикъл и въздействието, което процикличните вноски могат да окажат върху финансовото състояние на институциите, извършващи вноски.

[…]

4.      Ако след първоначалния срок, посочен в параграф 1, наличните финансови средства намалеят под целевото равнище по същия параграф, редовните вноски, изчислени в съответствие с член 70, продължават да се набират до достигане на целевото равнище. След като целевото равнище е било достигнато за първи път и наличните финансови средства впоследствие са намалели до по-малко от две трети от целевото равнище, тези вноски се определят на равнище, което позволява целевото равнище да се достигне в срок от шест години. […]“.

13.      Член 70 от Регламента за ЕМП гласи:

„1.      Индивидуалната вноска на всяка институция се набира най-малко веднъж годишно и се изчислява пропорционално на сумата на задълженията ѝ (с изключение на собствения капитал) минус гарантираните депозити, по отношение на съвкупните задължения (с изключение на собствения капитал) минус съвкупните гарантирани депозити, на всички лицензирани институции на териториите на всички участващи държави членки.

2.      Съветът за преструктуриране ежегодно, след консултация с ЕЦБ или с националния компетентен орган и в тясно сътрудничество с националните органи за преструктуриране, изчислява индивидуалните вноски, за да гарантира, че вноските, дължими от всички институции, лицензирани на териториите на всички участващи държави членки, не надхвърлят 12,5 % от целевото равнище. […]

3.      Наличните финансови средства, които се вземат предвид, за да се достигне целевото равнище, посочено в член 69, може да включват неотменими ангажименти за плащане, които са гарантирани в пълна степен с обезпечение от нискорискови активи, необременени с права на трети лица, които са на разположение свободно и са набелязани за изключително ползване от Съвета за преструктуриране за целите, посочени в член 76, параграф 1. Делът на тези неотменими ангажименти за плащане не може да надхвърля 30 % от общия размер на вноските, набрани съгласно настоящия член.

4.      Правомерно получените вноски от всеки субект по член 2 не се възстановяват на тези субекти.

[…]

6.      Прилагат се делегираните актове, в които се уточнява понятието за коригиране на вноските в зависимост от рисковия профил на институциите, приети от Комисията съгласно член 103, параграф 7 от [ДВПБ].

[…]“.

2.      ДВПБ

14.      Съгласно член 100, параграф 1 от ДВПБ(11) държавите членки създават механизми за финансиране, чието целево равнище по член 102, параграф 1 от ДВПБ достига поне 1 % от размера на гарантираните депозити на всички институции, лицензирани на тяхна територия.

15.      Член 103, параграфи 1 и 2 от ДВПБ гласят следното:

„1.      С цел да се достигне целевото равнище по член 102 държавите членки гарантират, че лицензираните на тяхна територия институции, включително клоновете в Съюза, правят вноските най-малко ежегодно.

2.      Вноската на всяка институция е пропорционална на сумата на нейните задължения (без собствения капитал) минус гарантираните депозити спрямо общите задължения (без собствения капитал) минус гарантираните депозити на всички институции, лицензирани на територията на съответната държава членка.

Тези вноски се коригират в зависимост от рисковия профил на институциите в съответствие с приетите съгласно параграф 7 критерии“.

16.      Съгласно член 103, параграф 7 от ДВПБ рисковите фактори включват, наред с другото, рисковите експозиции на институцията, включително и значимостта на дейности за търгуване, задбалансовите експозиции и ливъриджа, сигурността и разнообразието на източниците за финансиране на дружеството, финансовото състояние на институцията, вероятността институцията да бъде подложена на преструктуриране, сложността на структурата на институцията и възможността за преструктурирането ѝ, както и значението на институцията за стабилността на финансовата система или икономиката на една или повече държави членки или на Съюза.

3.      Регламент за изпълнение 2015/81

17.      Съображение 6 (със съкращения) от Регламент за изпълнение 2015/81(12) гласи следното:

„Вноските, набрани от участващите държави членки в съответствие с [членове 103 и 104 от ДВПБ] и прехвърлени във Фонда съгласно член 3, параграф 3 от [IGA], следва да бъдат включени при изчислението на индивидуалните вноски и следователно — приспаднати от сумата, дължима от всяка институция. […]“.

18.      Съображение 11 от посочения регламент предвижда следното:

„В рамките на единен фонд за преструктуриране с европейско целево равнище индивидуалните годишни вноски на институциите, лицензирани на териториите на всички участващи държави членки, зависят от годишните вноски на всички институции, за които се прилага ЕМП. От решаващо значение за ефективното функциониране на ЕМП и безпроблемното протичане на процеса по създаване на Фонда е всички институции да плащат своевременно пълния размер на годишните си вноски във Фонда“.

19.      Член 4 от Регламент за изпълнение 2015/81 гласи:

„За всеки период на плащане на вноски Съветът за преструктуриране изчислява годишната вноска, дължима от всяка институция, въз основа на годишното целево равнище на Фонда, след като се консултира с ЕЦБ или с националните компетентни органи и в тясно сътрудничество с националните органи за преструктуриране. Годишното целево равнище се определя въз основа на целевото равнище на Фонда, посочено в член 69, параграф 1 и член 70 от [Регламент за ЕМП], и в съответствие с методиката, определена в Делегиран регламент (ЕС) 2015/63“.

20.      Член 7, параграф 3 от посочения регламент гласи:

„Неотменимите ангажименти за плащане на дадена институция, която вече не попада в обхвата на [Регламент за ЕМП], се отменят, а обезпечението, свързано с тези ангажименти, се връща“.

21.      Член 8, параграф 2 от същия регламент предвижда следното:

„По време на първоначалния срок, когато се изчисляват индивидуалните вноски на всяка институция, Съветът за преструктуриране взема предвид вноските, набрани от участващите държави членки в съответствие с членове 103 и 104 от [ДВПБ] и прехвърлени към Фонда съгласно член 3, параграф 3 от [IGA], като ги приспада от сумата, дължима от всяка институция“.

4.      Делегиран регламент 2015/63

22.      Делегиран регламент (ЕС) 2015/63 на Комисията от 21 октомври 2014 година за допълване на Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на предварителните вноски в механизмите за финансиране на преструктурирането (наричан по-нататък „Делегиран регламент 2015/63“)(13) е приет по-специално на основание член 103, параграф 7 от ДВПБ. В член 3 от него се установява следното:

„[…]

(5)      „годишна вноска“ означава сумата, посочена в член 103 от [ДВПБ], събирана от органа за преструктуриране през периода на плащане на вноски от всяка от посочените в член 2 от настоящия регламент институции за националния механизъм за финансиране;

(6)      „период на плащане на вноски“ означава една календарна година;

[…]“.

23.      Член 4 от посочения регламент гласи:

„1.      Органите за преструктуриране определят годишните вноски, които се плащат от всяка институция пропорционално на нейния профил на риска, въз основа на информацията, предоставена от институцията в съответствие с член 14 и при прилагането на методиката, описана в настоящия раздел.

2.      Органът за преструктуриране определя годишната вноска, посочена в параграф 1, въз основа на годишното целево равнище на механизма за финансиране на преструктурирането, като се вземе предвид целевото равнище, което трябва да бъде постигнато до 31 декември 2024 г. в съответствие с член 102, параграф 1 от [ДВПБ], и въз основа на средния размер на гарантираните депозити за предходната година, изчислен на тримесечна база, на всички институции, лицензирани на територията, за която се простират правомощията му“.

24.      Член 12 от Делегиран регламент 2015/63 гласи:

„1.      Когато става въпрос за институция, която отскоро е под надзор само за част от период на плащане на вноски, частичната вноска се определя чрез прилагане на методиката по раздел 3 спрямо размера на нейната годишна вноска, изчислен през следващия период на плащане на вноски в зависимост от броя на пълните месеци от периода на плащане на вноски, за които институцията е под надзор.

2.      Промяната на статуса на институцията, включително на малка институция, по време на период на плащане на вноски не оказва влияние върху годишната вноска, която трябва да бъде платена през тази конкретна година“.

25.      Член 13 от посочения регламент предвижда следното:

„1.      Органът за преструктуриране уведомява всяка от институциите по член 2 за решението си за определяне на годишните вноски, дължими от всяка институция, най-късно до 1 май всяка година.

[…]

5.      Когато институцията е отскоро под надзор само за част от периода на плащане на вноски, частичната ѝ годишна вноска се събира заедно с годишните вноски, дължими за следващия период на плащане на вноски“.

26.      Член 14 от същия регламент предвижда:

„1.      Институциите представят на органа за преструктуриране най-актуалните заверени годишни финансови отчети, налични преди 31 декември на годината, предхождаща периода на плащане на вноски, заедно с мнението на задължителния одитор или одиторско дружество в съответствие с член 32 от Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета.

[…]

4.      Информацията по параграфи 1, 2 и 3 се предоставя най-късно до 31 януари на всяка година по отношение на изтеклата на 31 декември година или на съответната приложима финансова година. Ако 31 януари не е работен ден, информацията се предоставя на следващия го работен ден.

[…]“.

27.      Съгласно член 17, параграфи 3 и 4 от Делегиран регламент 2015/63:

„3.      Когато информацията, предоставена от институциите на органа за преструктуриране, подлежи на преизчисления или преразглеждания, органът за преструктуриране коригира годишните вноски в съответствие с актуализираната информация при изчисляването на годишната вноска на тази институция за следващия период на плащане на вноски.

4.      Всяка разлика между годишната вноска, изчислена и изплатена въз основа на информацията, обект на преизчисление или преразглеждане, и годишната вноска, която следва да се плати след корекцията на годишните вноски, се отразява в размера на годишната вноска, дължима за следващия период на плащане на вноски. Тази корекция се прави чрез намаляване или увеличаване на вноските за следващия период на плащане на вноски“.

5.      Делегиран регламент 2017/2361

28.      Делегиран регламент (ЕС) 2017/2361 от 14 септември 2017 година относно окончателната схема за вноските за покриване на административните разходи на Единния съвет за преструктуриране (наричан по-нататък „Делегиран регламент 2017/2361)(14) предвижда в член 7, параграф 1:

„Когато субект или група попада в обхвата на член 2 от [Регламента за ЕМП] само за част от финансовата година, неговата/нейната индивидуална годишна вноска за тази финансова година се изчислява в съответствие с броя на пълните месеци, през които субектът или групата попада в обхвата на този член“.

III. Обстоятелства в основата на спора и първоинстанционно производство пред Общия съд

29.      ABLV Bank AS, жалбоподател в първоинстанционното производство и в производството по обжалване (наричана по-нататък „жалбоподател“), е кредитна институция със седалище в Латвия и като „значимо лице“ по смисъла на Регламента за ЕНМ(15) до отнемането на лиценза ѝ през 2018 г. е била под надзора на ЕЦБ.

30.      През декември 2015 г. жалбоподателят получава от компетентния орган Finanšu un kapitāla tirgus komisija (Комисия за финансовите пазари и капитали, Латвия, наричана по-нататък „КФКП“) акт за събиране на вземания за определената съгласно член 103, параграф 1 от ДВПБ предварителна вноска за 2015 г. за националния механизъм за финансиране. Платената впоследствие от жалбоподателя сума е прехвърлена в ЕФП съгласно член 3, параграф 3 от IGA.

31.      На 23 февруари 2018 г. ЕЦБ стига до заключението, че жалбоподателят е проблемен или има вероятност да стане проблемен по смисъла на член 18, параграф 1 от Регламента за ЕМП. Същия ден ЕСП приема решение, че поради липса на обществен интерес от преструктуриране с публични средства няма да бъдат прилагани мерки за преструктуриране съгласно Регламента за ЕМП(16).

32.      Ето защо на 26 февруари 2018 г. акционерите на жалбоподателя започват процедура по ликвидация на банката и подават искане до КФКП за одобряване на плана за доброволна ликвидация.

33.      С решение от 12 април 2018 г. относно изчислението на предварителните вноски за 2018 г. ЕСП одобрява съответните годишни вноски в ЕФП за 2018 г.(17). На 27 април 2018 г. жалбоподателят получава от КФКП съответния акт за събиране на вземания. Жалбоподателят плаща посочената в него искана сума на 3 юли 2018 г.

34.      Със свое решение от 11 юли 2018 г. ЕЦБ отнема лиценза за кредитна институция на жалбоподателя.

35.      С писмо от 17 септември 2018 г. жалбоподателят иска от ЕСП да му възстанови „остатъка“ от предварителната вноска за 2015 г., както и вноската му за 2018 г. да бъде изчислена отново и пропорционално възстановена предвид излизането му от ЕНМ през същата година.

36.      ЕСП отхвърля това искане с писмо от 17 октомври 2018 г. (наричано по-нататък „обжалвано решение“). Като обосновка ЕСП посочва, че член 70, параграф 4 от Регламента за ЕМП не предвижда ново изчисляване на предварителната вноска от 2018 г. и изрично посочва, че правомерно получените вноски не се възстановяват. Според ЕСП отнемането на лиценза представлява промяна на статуса по смисъла на член 12, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/63, която според тази разпоредба не оказва влияние върху размера на вноската, която трябва да бъде платена през съответната година. Предварителната вноска за 2015 г. също не може да бъде пропорционално възстановена в случай на отнемане на лиценза на кредитна институция преди края на първоначалния срок. С оглед на член 70, параграф 4 от Регламента за ЕМП в това отношение е приложимо същото, както за всички правомерно получени вноски.

37.      На 21 декември 2018 г. жалбоподателят подава жалба срещу това решение пред Общия съд.

38.      В подкрепа на жалбата си той изтъква по същество, че с отпадането на качеството му на кредитна институция през 2018 г. повече не може да се ползва целогодишно от покритието, осигурявано от ЕФП. Нещо повече, едновременно с отпадането на риска за стабилността на финансовата система, свързан с жалбоподателя като кредитна институция, са намалели пропорционално и нуждите от финансиране на ЕФП. Поради това вноската била недължимо платена в това отношение и следователно „неправомерна“ по смисъла на член 70, параграф 4 от Регламента за ЕМП, ето защо трябвало да бъде пропорционално възстановена. Следователно при излизане от системата не можело да се говори за „промяна на статуса“ по смисъла на член 12, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/63, тъй като статусът като кредитна институция и произтичащото от това задължение за плащане на вноска отпадало изцяло. Член 70, параграф 4 от Регламента за ЕМП не намирал приложение по отношение на вноската за 2015 г., която е събрана единствено на основание ДВПБ. Тази вноска представлявала своеобразен „аванс“ за ЕФП. В това отношение от член 8, параграф 2 от Регламент за изпълнение 2015/81 следвало, че вноската за 2015 г. на дадена банка трябвало да ѝ бъде възстановена до края на първоначалния срок.

39.      С определение от 30 април 2019 г. Комисията е допусната да встъпи в производството в подкрепа на исканията на ЕСП.

40.      С решение от 20 януари 2021 г., ABLV Bank/ЕСП (T‑758/18, EU:T:2021:28) (наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), Общият съд отхвърля жалбата и осъжда жалбоподателя да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на ЕСП, като Комисията понася направените от нея съдебни разноски.

IV.    Производство по обжалване пред Съда

41.      С жалбата си, подадена на 30 март 2021 г., жалбоподателят иска от Съда:

–        да се отмени обжалваното съдебно решение,

–        да се отмени обжалваното решение,

–        да осъди ЕСП да заплати съдебните разноски на жалбоподателя и разноските, свързани с производството по обжалване,

–        доколкото Съдът не може да се произнесе по същество, да върне делото на Общия съд.

42.      ЕСП и Комисията искат от Съда:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

43.      В писмената фаза на производството пред Съда жалбоподателят, ЕСП и Комисията са изложили становища по жалбата. В съответствие с член 76, параграф 2 от процедурния си правилник Съдът решава да се произнесе по жалбата след обявяване на заключението на генералния адвокат, без да провежда устна фаза на производството.

V.      Правен анализ

44.      Обжалваното съдебно решение потвърждава решението на ЕСП, с което, от една страна, се отхвърля пропорционалното възстановяване на предварителната вноска за 2018 г., събрана от ABLV Bank, а от друга, възстановяването на „остатъка“ от предварителната вноска за 2015 г., която все още не е приспадната от бъдещи вноски.

А.      Обжалваното съдебно решение

45.      В точка 130 от обжалваното съдебно решение Общият съд мотивира извода си с факта, че член 70, параграф 4 от Регламента за ЕМП изключва възстановяването на всички правомерно получени от ЕФП вноски дори в случай че на кредитна институция, която има задължение за плащане на вноски, бъде отнет лицензът през дадена година на плащане на вноска по време на първоначалния период.

46.      По отношение на вноската за 2018 г. Общият съд по същество е застъпил схващането, че макар да се събират годишно, предварителните вноски не се плащат като насрещна престация за покритието или използването на ЕФП през дадена година и че следователно по силата на член 70, параграф 4 от Регламента за ЕМП не могат да бъдат възстановени, ако отпадне възможността за използване на ЕФП през дадената година поради излизането на кредитна институция от системата. Напротив, съгласно предвиденото в член 69, параграф 2 от Регламента за ЕМП годишно събираните вноски служели само за равномерното във времето разпределение на общия размер на целевото равнище, което трябва да бъде достигнато до края на първоначалния срок през 2024 г. За да може да се определи по надежден и правно сигурен начин размерът на вноската, която подлежи на събиране всяка година за всички кредитни институции, размерът ѝ следва да бъде изчислен към определена дата през съответната година(18). Ето защо член 12, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/63 предвижда, че вноската не може да бъде преизчислена и възстановена пропорционално, ако през годината на плащането ѝ настъпи промяна на статуса, което включва и отнемането на лиценза на кредитната институция(19). Общият съд отхвърля всички изтъкнати от жалбоподателя в първоинстанционното производство разпоредби и доводи, от които според последния следва, че е възможно да се извърши ново изчисляване и възстановяване в случай на отнемане на лиценза през дадена година на плащане на вноска(20).

47.      Що се отнася до вноската от 2015 г., Общият съд посочва, че от член 8, параграф 2 от Регламент за изпълнение 2015/81 не произтича задължение за възстановяване, в случай че кредитна институция излезе от системата през първоначалния период. Нещо повече, според IGA вноските за 2015 г. са прехвърлени окончателно в ЕФП и така стават неразделна част от сумата на целевото равнище, която трябва да бъде достигната до 2024 г. В това отношение разпоредбата за приспадане по член 8, параграф 2 от Регламента за изпълнение гарантира само, че прехвърлянето на вноските за 2015 г. в ЕФП няма да доведе до неравновесие между съответните банки, що се отнася до разпределението на финансовата тежест. Следователно с оглед на член 70, параграф 4 от Регламента за ЕМП по отношение на вноските за 2015 г. важи същото като за вноските, събирани през следващите години(21).

Б.      По жалбата до Съда

48.      Жалбоподателят оспорва това решение на Общия съд с общо 13 основания, които по същество се отнасят, първо, до възможността за частично възстановяване на вноската от 2018 г. (вж. по този въпрос точка 1 по-долу), второ, до възможността за възстановяване на „остатъка“ от вноската от 2015 г. (вж. по този въпрос т. 2 по-долу) и трето, до формалната законосъобразност на решението на ЕСП (вж. по този въпрос т. 3 по-долу).

1.      По възможността за частично възстановяване на вноската от 2018 г.

49.      С основания от първо до четвърто, седмо и осмо основание за обжалване жалбоподателят първоначално оспорва поотделно правните доводи, с които Общият съд обосновава тълкуването си на член 70, параграф 4 от Регламента за ЕМП и на член 12, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/63, според което тези разпоредби не допускат възстановяване на вноската от 2018 г. вследствие на отнемането на лиценза. След това в петото, десетото, единадесетото и дванадесетото основание за обжалване жалбоподателят твърди, че тълкуването от Общия съд на тези разпоредби противоречи на принципи от по-висок ранг. Поради това те следва да бъдат разгледани заедно.

а)      По първото, второто и четвъртото основание за обжалване

50.      В рамките на първото основание за обжалване жалбоподателят изтъква по същество, че Общият съд не е преценил правилно, че ЕФП осигурява защита на задължените да плащат вноски банки срещу риска от неплатежоспособност. В това отношение предварителната вноска от 2018 г. трябвало да се разглежда като вид застрахователна премия за покритието от ЕФП през тази година. Следователно гарантирането на тази застрахователна защита, съответно увеличаването на риска за финансовата стабилност, произтичащ от дейността като кредитна институция, били правното основание за задължението за плащане на вноски. С излизането му от системата обаче отпадали и двете. Ето защо вноската за 2018 г. за периода след отнемането на лиценза му на 11 юли 2018 г. не била направена „правомерно“ по смисъла на член 70, параграф 4 от Регламента за ЕМП и съответно трябвало да му бъде възстановена. Според четвъртото основание за обжалване Общият съд трябвало да стигне до същия извод, прилагайки принципа за забрана на неоснователно обогатяване, тъй като в това отношение вноската била направена без правно основание(22). От това следвало, че при тълкуването на член 70, параграф 4 от Регламента за ЕМП, според което тази разпоредба не допуска пропорционалното възстановяване на вноската от 2018 г., Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото(23).  

51.      По-скоро съществуването на член 12, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/63 показвало, че трябва да съществуват случаи, в които предварителната вноска да бъде предмет на последваща корекция. Всъщност тази разпоредба предвиждала единствено, че промяна на статуса през периода на плащане на вноски не оказва влияние върху размера на подлежащата на плащане вноска. От това можело да се направи извода, че всъщност трябва да бъдат взети предвид други промени. Излизането на институция от системата в резултат на отнемането на лиценза обаче не следвало да се счита за „промяна на статута“ по смисъла на член 12, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/63. Ето защо в рамките на второто основание за обжалване жалбоподателят упреква Общия съд, че неправилно е приел за приложим в случая член 12, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/63(24).  

52.      Доколкото Общият съд е мотивирал становището си в точки 61, 62 и 68—72 от обжалваното съдебно решение основно с функционирането и целите на системата за набиране на вноски през първоначалния период, тази проблематика следва да бъде разгледана на първо място (вж. по този въпрос т. 1 по-долу). Това всъщност ще позволи да се докаже на второ място, че първото, второто и четвъртото основание за обжалване се основават на погрешно разбиране на относимите разпоредби и естеството на предварителните вноски (вж. по този въпрос т. 2 по-долу).

1)      По функционирането и целта на системата за набиране на вноски през първоначалния период

53.      Целта на събирането на вноски съгласно член 69 и член 70 от Регламента за ЕМП е да се достигне определена сума на целевото равнище, която обаче не може да бъде събрана наведнъж поради значителния си размер. Ето защо в съответствие с член 69, параграф 2 от Регламента за ЕМП вноските се събират възможно най-равномерно във времето, тоест най-малко веднъж годишно(25), за да достигнат в края на тази фаза целевото равнище от 1 % от гарантираните депозити във всички участващи държави членки. Когато бъде достигнато целевото равнище, се преустановява по-нататъшното събиране на вноски(26).

54.      За да се осигури равномерно разпределение на вноските, съгласно член 70, параграф 2, първа алинея от Регламента за ЕМП от задължените да плащат вноски банки не може да се събира общо повече от 1/8 от целевото равнище през 2024 г. В това отношение следва да се отбележи, че за целевото равнище през 2024 г. може да има само оценки, доколкото понастоящем не е известен размерът на гарантираните депозити през 2024 г. Ето защо съгласно член 4, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/63(27) ЕФП се определя, опростено казано, според средния размер на гарантираните депозити на всички лицензирани кредитни институции в участващите държави членки през съответната предходна година, разделен на осем, като във Фонда се събира малко повече от 1 % от посочения размер, тъй като е налице тенденция на увеличаване на гарантираните депозити(28).

55.      След това индивидуалната вноска на всяка банка в така определения годишен целеви размер се изчислява в съответствие с разпоредбите на член 70, параграф 1 и параграф 2, втора алинея от Регламента за ЕМП в зависимост от нейния размер и профил на риска. Основа за това са данните на кредитните институции, които в съответствие с член 14 от Делегиран регламент 2015/63 трябва да бъдат предадени на ЕСП до края на предходната година(29).

56.      Така определената въз основа на данните от предходната година вноска в крайна сметка се набира и изплаща през следващата година от банките, лицензирани на територията на участващите държави членки към 1 януари на следващата година. Член 12, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/63 предвижда, че промени на статуса, настъпили по време на период на плащане на вноски, не оказват влияние върху размера на годишната вноска, която трябва да бъде платена през съответната година.

57.      Банките не трябва задължително да заплащат вноската с парични средства. Вместо това съгласно член 70, параграф 3 от Регламента за ЕМП до 30 % от общата сума, изисквана през дадена година на плащане на вноска, може да се внесе посредством т.нар. неотменими задължения за плащане, които трябва да бъдат депозирани с парично обезпечение.

58.      Член 70, параграф 4 от Регламента за ЕМП гласи, че правомерно получените вноски не се възстановяват.

2)      По последиците във връзка с възможността за възстановяване на вноската от 2018 г.

59.      Описаният начин на функциониране и цел на набирането на вноските показва, първо, че вноската от 2018 г. например, противно на твърдяното от жалбоподателя в рамките на първото основание за обжалване, не се „отнася“ за 2018 г. а само се събира през тази година.

60.      От една страна, с годишното събиране всъщност се цели единствено равномерното във времето разпределение, както е предвидено в член 69, параграф 2 от Регламента за ЕМП. Разбира се, то е можело да бъде структурирано и на по-кратки интервали, например на тримесечие. Това обаче би означавало несъразмерно по-голяма и вероятно непропорционална административна тежест. Всъщност няма никакви доказателства, че поделянето на осем годишни вноски в сравнение с 32 съответно по-малки тримесечни вноски води до прекомерна икономическа тежест за банките, които имат задължение за плащане на вноски. Именно предотвратяването на такава тежест обаче е смисълът и целта на разпределянето(30). Следователно решението за набиране на годишни вноски несъмнено попада в обхвата на широката свобода на преценка, с която разполага законодателят на Съюза в тази област(31).

61.      От друга страна, в този контекст 1 януари е само установената дата, към която се определя кръгът на банките, които имат задължение за плащане на вноски(32). Тази дата не означава отнасяне на вноската към съответната година. Аналогично законодателят е можел да посочи също така лицензираните кредитни институции на територията на участващите държави членки към 31 декември на предходната година. Това е така, тъй като дължимите през дадена година вноски се изчисляват въз основа на данните от предходната година(33).

62.      Дори само по тази причина събраната през 2018 г. вноска не може да бъде преизчислена или възстановена поради промени, настъпили през тази година. Следователно в извода по точка 69 от обжалваното съдебно решение Общият съд не е допуснал грешка при прилагането на правото.

63.      На второ място, функционирането и целта на системата показват, че предварителните вноски не са подобни на застрахователни премии, както правилно е приел Общият съд в точка 73 от обжалваното съдебно решение.

64.      Това е така, тъй като, от една страна, плащането на вноската от дадена кредитна институция не ѝ дава право на използване на ЕФП. Както Общият съд посочва в точка 70 от обжалваното съдебно решение, без да допусне каквато и да било грешка при прилагане на правото, ЕФП служи за гарантиране на финансовата стабилност на банковия съюз като такъв и не може да се смята за спасителен фонд за отделни банки(34). Преструктуриране съгласно член 18, параграф 1 от Регламента за ЕМП се извършва само в обществен интерес. Във връзка с това ЕФП следва да гарантират надеждността и функционирането на Единния механизъм за преструктуриране(35): от неговото съществуване законодателят очаква стабилизиране на банковия сектор, тъй като благодарение на наличието на такива структури могат да бъдат ограничени системните въздействия от затруднения на отделни институции(36).

65.      От друга страна, въпреки че изчисляването на индивидуалната вноска на дадена банка се основава на характерната за сектора на осигуряването логика, нейният размер не е резултат от прилагането на данъчна ставка към дадена данъчна основа(37). Вместо това размерът на вноските в крайна сметка зависи от целевото равнище, което трябва да бъде достигнато от сумата на всички събрани предварителни вноски до края на 2023 г.

66.      Следователно предварителната вноска на банка през дадена година представлява преди всичко част от целевото равнище и отразява само „допълнително“ нейния профил на риска. Или, казано по друг начин: ако изведнъж всички банки се окажат с нисък профил на риска при същия размер на депозитите, противно на твърдяното от жалбоподателя, това няма да доведе до по-малък общ размер на събираните предварителни вноски за годината. По-скоро ще бъде набрана общо еднаква сума, съответстваща на 1/8 от малко над 1 % от гарантираните депозити през предходната година, за да се получи в края на първоначалния период обща сума, съответстваща на най-малко 1 % от всички гарантирани депозити през 2024 г.(38)

67.      В същото време това означава, че определящ фактор за индивидуалната вноска на дадена банка винаги са броят на другите банки, които имат задължение за плащане на вноска през съответната година, т.е. към референтната дата, и техните индивидуални вноски(39). Следователно корекцията на вноската на една банка винаги налага корекция на вноските на другите банки. Ако вноските се коригират непрекъснато в рамките на дадена година на плащане на вноска, би било невъзможно да се определят надлежно индивидуалните вноски на всички банки(40). Поради тази причина член 12, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/63 предвижда, че промяна на статуса, настъпила по време на период на плащане на вноска, не оказва влияние върху размера на вноската, която трябва да бъде платена. Съответно член 70, параграф 4 от Регламента за ЕМП по принцип изключва възстановяването на вече получени вноски, тъй като в противен случай недостигът би трябвало да бъде събран от другите банки. Както Съдът вече е постановил, понятието „промяна на статуса“ трябва да се разбира в широк смисъл(41), тъй като в този контекст то трябва да обхваща всички случаи, които биха могли да окажат въздействие върху тежестта на вноската на другите банки, по-специално, включително и излизането от системата на банка със задължение за плащане на вноска.

68.      Следователно годишната предварителна вноска в ЕФП не е количествен измерител на постоянния риск за финансовата стабилност или за използването на средствата на Фонда, който поднадзорна банка представлява през дадена година. Поради тази причина продължителността на периода, през който дадена банка със задължение за плащане на вноска попада в обхвата на Регламента за ЕМП в годината на набиране на вноската, по принцип не е от значение за размера на дължимата вноска.

69.      От това следва, че годишната вноска се смята за „правомерно получена“ по смисъла на член 70, параграф 4 от Регламента за ЕМП не само когато банката остава в обхвата на Регламента за ЕМП през цялата година, в която е събрана вноската. Противно на твърдяното от жалбоподателя в рамките на четвъртото основание за обжалване, това обстоятелство не е правното основание за задължението за плащане на вноски. Определящ за задължението за плащане на вноски е по-скоро фактът, че кредитната институция е лицензирана на територията на участващите държави членки към установената дата. Това е отражение на принципното положение, че става въпрос за финансиране от банковия сектор като цяло в обществен интерес, а не в интерес на отделните банки(42).

70.      По този начин в зависимост от момента на получаване на лиценза си през първоначалния период на функциониране на ЕФП дадена банка ще допринесе в по-голяма или по-малка степен за достигане на целевото равнище на Фонда. Банките, които се присъединяват едва след първоначалния период, при определени обстоятелства може дори да не трябва да плащат (първоначално) никакви вноски. На пръв поглед това може да изглежда несправедливо. Въпреки това не съществува друга възможност, освен да се набират вноски от действащите понастоящем участници на пазара. Техният брой обаче естествено се променя.

71.      В този контекст член 12, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/63 потвърждава принципа, намерил отражение в член 70, параграф 4 от Регламента за ЕМП, че предварителните вноски се изчисляват според принципа на установената дата, тъй като в противен случай би било невъзможно надлежното изчисляване и събиране на вноските(43).

72.      Това уточнение се налага, тъй като член 12, параграф 1 предвижда изключение от принципа на установената дата. Съгласно тази разпоредба в случай на кредитна институция, която отскоро е поставена под надзор само за част от период на плащане на вноска, частичната вноска се определя в зависимост от броя на пълните месеци от първия период на плащане на вноска, за които институцията е под надзор. Член 13, параграф 5 от Делегиран регламент 2015/63 предвижда, че частичната годишна вноска на такава институция се събира заедно с годишните вноски, дължими за следващия период на плащане на вноска. С други думи, през първата година на плащане на вноска от новоприсъединилите се институции се събира допълнителна частична вноска „за предходната година“. Общият съд правилно посочва това в точка 144 от обжалваното съдебно решение.

73.      От друга страна обаче след 2019 г. от жалбоподателя няма да се събира повече вноска, въпреки че през част от 2018 г. все още е осъществявал дейността си и следователно е имал принос по-специално за размера на гарантираните депозити, който служи за основа при изчисляването на годишното целево равнище за 2019 г. Всъщност към установената дата 1 януари 2019 г. той вече не е част от кръга на банките със задължение за плащане на вноска. Това потвърждава обстоятелството, че свързаният с дадена банка конкретен риск през дадена година не е основен определящ фактор.

74.      Следователно, противно на поддържаното от жалбоподателя в рамките на второто основание за обжалване, член 12, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/63 не доказва, че всички промени през дадена година на плащане на вноска, които не са промени на статуса, трябва да доведат до коригиране (впоследствие) на вноските. По-скоро тази разпоредба само потвърждава принципа на установената дата, от който нейният параграф 1 се отклонява.

75.      Само от съображения за изчерпателност тук следва да се уточни, че член 12, параграф 1 от Делегиран регламент 2015/63 освен това не води до необосновано несправедливо третиране на новоприсъединилите се банки.

76.      Системата, предвидена в членове 69 и 70 от Регламента за ЕМП и доразвита с Регламент за изпълнение 2015/81 и Делегиран регламент 2015/63, гарантира, че тежестта в банковия сектор се разпределя възможно най-справедливо в рамките на банковия сектор, макар и не и напълно по равно(44). За това допринася и разпоредбата на член 12 от Делегиран регламент 2015/63, според която една новоприсъединила се банка трябва да плати „за миналото“, докато излизаща от системата банка повече няма задължение за плащане в бъдеще. Това е така, тъй като има вероятност новоприсъединила се банка да остане по-дълго време в банковия сектор, за чието стабилизиране теоретично служи единният надзорен механизъм. Поради тази причина решението за тази уредба също попада в обхвата на широката свобода на преценка, с която разполага законодателят в тази област(45).

3)      Междинно заключение

77.      От изложените по-горе съображения следва, че вноската за 2018 г. не може да бъде преизчислена и възстановена пропорционално поради отнемането на лиценза на жалбоподателя през 2018 г. Следователно първото, второто и четвъртото основание за обжалване следва да бъдат отхвърлени.

б)      По третото, седмото и осмото основание за обжалване

78.      Този извод не се поставя под съмнение от другите разпоредби, на които се позовава жалбоподателят в първоинстанционното производство в подкрепа на тезата си и за които в рамките на третото, седмото и осмото основание за обжалване твърди, че са неправилно тълкувани или приложени от Общия съд.

79.      Така член 7 от Делегиран регламент 2017/2361 действително предвижда изрично задължение само за пропорционално плащане на административните вноски в ЕСП, когато кредитна институция попада в приложното поле на Регламента за ЕМП само за част от финансовата година. В рамките на третото основание за обжалване жалбоподателят твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че тези вноски не са сходни с предварителните вноски в ЕФП и по този начин е изключил прилагането по аналогия на член 7 от Делегиран регламент 2017/2361 по отношение на последните(46).

80.      Общият съд обаче не е допуснал грешка при прилагане на правото, когато в точка 86 от обжалваното съдебно решение е приел, че за разлика от вноските в ЕФП административните вноски в ЕСП се плащат като насрещна престация за административните функции на ЕСП през дадена година. Следователно те съответстват на разходи pro rata temporis. В това отношение тези вноски действително „се отнасят“ за определена година. За разлика от това предварителните вноски в ЕФП имат за цел постепенното достигане през първоначалния период на целевото равнище, установено в член 69, параграф 1 от Регламента за ЕМП, и след това повече не сe дължат (най-малкото първоначално) независимо от изминалото време(47). От това следва, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е отхвърлил довода за сходство на тези два вида вноски.

81.      При тези обстоятелства третото основание за обжалване трябва да бъде отхвърлено.

82.      В този смисъл Общият съд освен това правилно стига до извода в точка 109 от обжалваното съдебно решение, че и от член 17, параграфи 3 и 4 от Делегиран регламент 2015/63 не произтича задължение за преизчисляване на вноската за 2018 г. в случай като разглеждания.

83.      Член 17, параграфи 3 и 4 от Делегиран регламент 2015/63 предвижда корекция на вноската при определени обстоятелства, ако посочените в член 14, параграфи 1—3 от същия регламент данни, които кредитните институции трябва да предоставят до 31 декември на предходната година, трябва да бъдат преизчислени впоследствие. Доколкото обаче жалбоподателят се позовава на тази разпоредба като доказателство за (абстрактната) възможност за преизчисляване впоследствие на вноските в рамките на седмото основание за обжалване, доводите му са неотносими. Всъщност, за да бъде уважена жалбата, от значение е единствено въпросът дали Общият съд неправилно е отхвърлил възможността за пропорционално възстановяване на вноската за 2018 г.

84.      Във всеки случай жалбоподателят не доказва по какъв начин отнемането на лиценза през 2018 г. налага промяна или преразглеждане на данните, които е трябвало да предостави на ЕСП до 31 декември 2017 г. Фактът, че член 17 от Делегиран регламент 2015/63 не предвижда никаква възможност за преизчисляване на данните през следващата година, се обяснява чисто и просто с това, че годишната вноска не се изчислява въз основа на данните за годината на плащане на съответната вноска(48).

85.      Следователно и седмото основание за обжалване трябва да бъде отхвърлено.

86.      Накрая, с осмото основание за обжалване жалбоподателят упреква Общия съд, че неправилно е отказал да приложи по аналогия член 7, параграф 3 от Регламент за изпълнение 2015/81 по отношение на неговото положение(49). По силата на тази разпоредба неотменимите ангажименти за плащане на дадена кредитна институция се отменят при излизането ѝ от системата. Тъй като съгласно член 70, параграф 3 от Регламента за ЕМП, вместо да бъде платена с парични средства, вноската може да бъде направена чрез неотменими ангажименти за плащане, предварителните вноски трябвало да имат „същото третиране“ в случай на излизане от системата като неотменимите задължения за плащане: следователно, ако последните биха били отменени в този случай, платените с парични средства вноски трябвало да бъдат възстановени.

87.      Член 7, параграф 3 от Регламент за изпълнение 2015/81 обаче предвижда единствено отмяна на неотменимите ангажименти за плащане и връщане на съответните обезпечения. Това обаче не означава, че размерът на неотменимото задължение за плащане се изплаща от ЕФП. Всъщност съгласно член 7, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81 връщането на неотменими ангажименти за плащане по никакъв начин не трябва да засяга финансовия капацитет или ликвидността на Фонда. Целта на този инструмент е единствено сумата да не трябва да се изплаща незабавно, а само при поискване. От член 7, параграф 2 от Регламент за изпълнение 2015/81 следва, че отмяната на неотменимо задължение за плащане и връщането на обезпечението винаги се извършват единствено срещу получаване на вноската. Следователно същото трябва да важи и в случай на излизане от системата в съответствие с параграф 3, тъй като в противен случай неотменимите задължения за плащане никога не биха могли да постигнат целта си. При това положение отмяната на неотменимото задължение за плащане и връщането на обезпечението не означават, че вноската, за която се отнася този инструмент, не трябва да бъде направена. Нещо повече, излизането от системата задължително води до покана за изпълнение на неотменимото задължение за плащане, което впрочем ЕСП потвърждава в производството по обжалване.

88.      Следователно член 7, параграф 3 от Регламент за изпълнение 2015/81 не може да обоснове (пропорционалното) възстановяване на изплатените с парични средства вноски в случай на излизане на кредитна институция от системата с оглед на необходимостта от еднакво третиране на неотменимите задължения за плащане и на изплатените с парични средства вноски.

89.      От това следва, че и осмото основание за обжалване трябва да бъде отхвърлено.

в)      По десетото основание за обжалване

90.      С оглед на гореизложеното следва да се отхвърли и десетото основание за обжалване, с което жалбоподателят упреква Общия съд, че в точка 136 от обжалваното съдебно решение неправилно е приел, че разпоредбата на член 70, параграф 4 от Регламента за ЕМП е недвусмислена и по този начин е нарушил изискванията на принципа на правна сигурност.

91.      Както беше посочено непосредствено по-горе, смисълът на член 70, параграф 4 от Регламента за ЕМП се извежда от функционирането и целите на системата за събиране на вноски в ЕФП.

92.      Следователно десетото основание за обжалване е изведено от неправилно разбиране на изискването за яснота на правните норми, което произтича от принципа на правна сигурност(50). Действително фактът, че дадена разпоредба трябва да се тълкува и разглежда във връзка с други норми, не означава, че тя противоречи на това изискване(51).

93.      Следователно десетото основание за обжалване също трябва да бъде отхвърлено.

г)      По петото и единадесетото основание за обжалване

94.      С единадесетото основание за обжалване жалбоподателят упреква Общия съд, че не се е съобразил с обхвата на принципа на пропорционалност при тълкуването на правните норми.

95.      Представените в този контекст доводи в крайна сметка се основават на погрешен прочит на решението, според който Общият съд е приел, че винаги и при всички обстоятелства е изключено възстановяване на основание член 70, параграф 4 от Регламента за ЕМП, което според жалбоподателя било непропорционално. Подобна констатация обаче явно би надхвърлила предмета на спора и не е направена от Общия съд в обжалваното съдебно решение.

96.      От друга страна, жалбоподателят не обяснява защо прилагането на член 70, параграф 4 от Регламента за ЕМП по отношение на него води до непропорционален резултат, а представя хипотетични примери за такъв резултат.

97.      Действително дванадесетото основание за обжалване заедно с петото такова, с което жалбоподателят упреква Общия съд, че в точка 147 от решението си е отхвърлил възражението му за незаконосъобразност на член 70, параграф 4 от Регламента за ЕМП, може да се разбира в смисъл, че жалбоподателят поддържа, че тази разпоредба е невалидна, тъй като в представените примери водела до непропорционални резултати. Жалбоподателят обаче не обяснява защо това е така и защо не е възможно пропорционално тълкуване на член 70, параграф 4 от Регламента за ЕМП, по-специално в представените примери(52). Това от своя страна се дължи на неправилното схващане на жалбоподателя, според което Общият съд е приел, че възстановяването на предварителните вноски на основание член 70, параграф 4 от Регламента за ЕМП е изключено във всички възможни случаи.

98.      Поради това петото и единадесетото основание за обжалване също трябва да бъдат отхвърлени.

д)      По дванадесетото основание за обжалване

99.      В рамките на дванадесетото основание жалбоподателят упреква Общия съд, че е тълкувал неправилно принципа nemo auditur propriam turpitudinem allegans. В точка 172 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно приел, че твърдяната противоправност на решението на ЕСП съгласно член 18, параграф 1 от Регламента за ЕМП от 23 февруари 2018 г., според което жалбоподателят е (има вероятност да стане) проблемен, но не са необходими мерки за преструктуриране, не оказвала влияние върху законосъобразността на обжалваното решение. Според жалбоподателя решението на ЕСП съгласно член 18, параграф 1 от Регламента за ЕМП е довело до отнемане на банковия му лиценз въобще едва на 11 юли 2018 г. Тъй като обаче това решение на ЕСП било противоправно, той не можел да се позове на него, за да откаже на жалбоподателя „защита“ чрез ЕФП в резултат на отнемането на лиценза, без същевременно да му възстанови предварителните вноски.

100. От изложеното по-горе обаче следва, от една страна, че твърдението, според което вследствие на отнемането на лиценза жалбоподателят няма да може да използва ЕФП, въпреки че е „платил“ за тази възможност, е фактически невярно(53). От друга страна, до отмяната им актовете на институциите на Съюза се ползват с презумпцията за законосъобразност и следователно са валидни(54). Следователно Общият съд правилно е посочил в точка 171 от обжалваното съдебно решение, че твърдяната противоправност на решението на ЕСП съгласно член 18, параграф 1 от Регламента за ЕМП не следва от тази процедура, тъй като тя не е предмет на настоящото производство.

101. Поради това и дванадесетото основание за обжалване трябва да бъде отхвърлено.

е)      Заключение

102. Ето защо по отношение на извода в точка 130 от обжалваното съдебно решение, че е изключено пропорционално възстановяване на вноската за 2018 г. поради отнемането на лиценза на жалбоподателя през тази година, Общият съд не е допуснал грешка при прилагането на правото.

2.      По възможността за изплащане на „остатъка“ от вноската за 2015 г. (шесто и девето основание за обжалване)

103. С шестото и деветото основание за обжалване по същество жалбоподателят оспорва направеното от Общия съд тълкуване на член 70, параграф 4 от Регламента за ЕМП по отношение на вноската за 2015 г. Според Общия съд въпреки механизма за приспадане по член 8, параграф 2 от Регламент за изпълнение 2015/81 тази разпоредба не допуска изплащане на „остатъка“ от вноската за 2015 г.

104. Нека припомня: от 1 януари 2015 г. ДВПБ задължава всички държави членки да въведат национални механизми за финансиране на преструктурирането, които в съответствие с членове 102 и 103 от посочената директива също ще се попълват от предварителни вноски от банките до достигане на определено целево равнище. За държавите членки от банковия съюз обаче практическото значение на това задължение е малко, тъй като от 1 януари 2016 г. за всички институции, попадащи в обхвата на Регламента за ЕМП, националните механизми за финансиране се заменят от ЕФП(55). Ето защо, за да се укрепи финансовата стабилност на ЕФП от момента на неговото създаване, държавите членки от банковия съюз се задължават в рамките на IGA да прехвърлят на ЕФП пълния размер на вноските, събрани от тези институции съгласно член 103 от ДВПБ(56) през 2015 г. От 1 януари 2016 г. вноските на тези институции по принцип(57) се изчисляват в съответствие с член 69 и член 70 от Регламента за ЕМП. Съгласно член 67, параграф 4 от Регламента за ЕМП те продължават да се събират от органите на държавите членки и се прехвърлят в ЕФП по силата на IGA.

105. Член 8, параграф 2 от Регламент за изпълнение 2015/81 предвижда, че по време на първоначалния срок на ЕФП вноската, платена от банките през 2015 г., постепенно се приспада от вноските, събирани на основание членове 69 и 70 от Регламента за ЕМП. На практика от годишната индивидуална вноска на дадена банка, изчислена съгласно член 70 от Регламента за ЕМП във връзка с Делегиран регламент 2015/63, се приспада 1/8 от вноската, платена от тази кредитна институция през 2015 г.(58)

106. Според жалбоподателя Общият съд не взел предвид факта, че от този механизъм следва, че вноската за 2015 г. представлява само „аванс“ за ЕФП, който в крайна сметка трябва да бъде върнат на банките, които са го платили. Доколкото банка, излязла от системата преди края на първоначалния период, няма да го получи посредством прихващане от бъдещи вноски, остатъкът трябвало да ѝ бъде изплатен в момента на излизането от системата. Решение SRB/ES/SRF/2018/03 за определяне на предварителните вноски за 2018 г. доказвало, че такова изплащане е възможно(59). Според това решение, когато след приспадането от годишната вноска на дадена банка за 2018 г. на частта от вноската ѝ от 2015 г., се получава отрицателна сума, тази разлика ѝ се изплаща. Следователно по отношение на извода, че възстановяването на „остатъка“ от вноската за 2015 г. е изключено по силата на член 70, параграф 4 от Регламента за ЕМП, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото.

107. Вярно е, че вноската за 2015 г. се приспада от годишните предварителни вноски на банките, които са платили такава вноска, и следователно в крайна сметка тя не се дължи „допълнително“ от тях. Нещо повече, по силата на член 8, параграф 2 от Регламент за изпълнение 2015/81 банка, която на 1 януари 2015 г. вече е била лицензирана в държава членка от банковия съюз и която е заплатила вноската за 2015 г., в края на първоначалния период ще е заплатила същата вноска, като банка със същия размер и профил на риска, която е започнала дейността си едва на 1 януари 2016 г. и която има задължение за плащане на вноски през целия първоначален период.

108. От това обаче не следва, че вноската за 2015 г. представлява подлежащ на възстановяване „аванс“. Това не означава също така, че все още неприспаднатият от бъдещи вноски „остатък“ от вноската за 2015 г. на дадена банка, която излиза от ЕНМ преди края на първоначалния период и следователно повече няма да заплаща вноски, може да бъде възстановен.

109. Всъщност, както Общият съд правилно констатира в точка 117 от обжалваното съдебно решение, тъй като вноските за 2015 г. са прехвърлени в ЕФП по силата на IGA, те са неразделна част от неговите финансови средства. Те се третират по същия начин, както всички останали вноски, които продължават да се събират на национално равнище, но по силата на IGA се прехвърлят в ЕФП(60). Впрочем това е логично, тъй като националните механизми за финансиране на държавите членки от банковия съюз така или иначе се заменят от ЕФП(61).

110. По този начин сумата от всички събрани през 2015 г. вноски е включена от самото начало в изчисляването на общата сума, която трябва да бъде набрана, за да бъде достигнато разчетното целево равнище на ЕФП за 2024 г. Ако остатъкът от плащането за 2015 г. бъде възстановен на всяка банка, която излиза от системата преди края на първоначалния период, това значи, че тези средства няма да са налични. Ето защо установеният в член 70, параграф 4 от Регламента за ЕМП принцип, че правомерно събраните вноски не подлежат на възстановяване, трябва да се прилага и по отношение на вноските за 2015 г.(62).

111. Обстоятелството, подчертано и в рамките на петото основание за обжалване, че приспадането на вноските по член 8, параграф 2 от Регламент за изпълнение 2015/81 в отделни случаи може да доведе до отрицателна сума, която впоследствие се изплаща на съответната банка, също не означава, че вноските за 2015 г. могат да бъдат изтеглени от ЕФП.

112. Това изплащане се дължи по-скоро на две системни причини: на първо място, съгласно член 70, параграф 2, първа алинея от Регламент за ЕМП годишно може да се събира не повече от 1/8 от целевото равнище, което се посочва и от Общия съд в точка 100 от обжалваното съдебно решение. Тази разпоредба има за цел да гарантира, че вноските ще бъдат разпределени равномерно и следователно няма да доведат до прекомерна икономическа тежест за банковия сектор, която може да се отрази дестабилизиращо. Ако обаче в резултат на приспадането се получи евентуално отрицателна сума и тя не бъде изплатена на съответната банка, набраната през тази година сума би надхвърлила 1/8 от целевото равнище. Всъщност след прехвърлянето им в ЕФП по силата на IGA вноските за 2015 г. са неразделна част от паричните средства на Фонда(63).

113. На второ място, банковият сектор като цяло трябва да предостави сума в размер най-малко на 1 % от всички гарантирани депозити в участващите държави членки в продължение на осем години. Отделните банки обаче трябва да внесат максимален дял от тази сума, който принципно се състои от осем годишни вноски. Действително законодателят е можел да определи и друг максимален размер на индивидуалната вноска, но няма доказателства, че преценката му по отношение на така определената горна граница е погрешна(64).

114. За да може обаче през първата година от съществуването си ЕФП вече да разполага с достатъчно средства, е било необходимо още през тази година да бъде предоставен начален капитал под формата на вноската за 2015 г. По този начин обаче не се увеличава целевото равнище, нито се намалява продължителността на първоначалния период.

115. Без приспадането, предвидено в член 8, параграф 2 от Регламент за изпълнение 2015/81 обаче, банка, която още преди влизането в сила на Регламента за ЕМП и до края на първоначалния период вече е била или е задължена да плаща вноски, би платила вноска, която е по-висока от определения максимален размер. Както правилно констатира Общият съд в точка 124 от обжалваното съдебно решение, механизмът за приспадане гарантира само, че прехвърлянето на вноските за 2015 г. в ЕФП няма да доведе до неравновесие между съответните банки, що се отнася до разпределението на финансовата тежест.

116. В това отношение, тъй като след 2019 г. жалбоподателят вече не е задължен да плаща вноски, във всеки случай общата платена сума остава под максималния размер, въпреки че „остатъкът“ не му е изплатен. Действително в резултат на това той е платил повече отколкото хипотетично сравнима банка със същия размер и профил на риска, която е започнала дейност едва на 1 януари 2016 г. и която е излязла от системата на същата дата като жалбоподателя.

117. Както обаче вече беше пояснено разликите в индивидуалната тежест на вноската в зависимост от датата на започване на дейност на дадена банка през първоначалния период са присъщи на системата и не могат да бъдат напълно избегнати(65). В крайна сметка това се дължи на обстоятелството, че целевото равнище не може да се набере наведнъж от банковия сектор, а единствено в продължение на по-дълъг период от време, и че съставът на банковия сектор се променя през този период. Това обаче не означава, че при всяка промяна отново трябва да се започва „отначало“. В противен случай изпълнението на целта за достигане на целевото равнище до 2024 г. ще бъде сериозно застрашено(66).

118. Следователно Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото и като е приел, че „остатъкът“ от вноската за 2015 г. в случай на излизане на банка от системата през първоначалния период не може да ѝ бъде изплатен.

119. Поради това шестото и деветото основание за обжалване трябва да бъдат отхвърлени.

3.      По формалната законосъобразност на обжалваното решение (тринадесето основание за обжалване)

120. Що се отнася до формалната законосъобразност на обжалваното решение, в точки 174—180 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че решението на ЕСП отговаря на изискването за мотивиране, предвидено в член 296 ДФЕС. Това е така, тъй като в него са посочени съществените фактически предпоставки, както и разбирането от страна на ЕСП на релевантното законодателство, на което той основава отхвърлянето на искането на жалбоподателя.

121. С тринадесетото основание за обжалване жалбоподателят по същество твърди, че Общият съд е приложил неправилен критерий в това отношение, тъй като за потвърждаването на решението на ЕСП било нужно да се разгледат допълнителни правни съображения в обжалваното съдебно решение и поради това то не можело да се счита за достатъчно мотивирано. Освен това въпросите и обсъжданията, проведени в хода на съдебното заседание пред Общия съд, показвали, че мотивите на ЕСП не били достатъчни.

122. Тези доводи очевидно не вземат предвид смисъла и целта на изискването за мотивиране. Съгласно постоянната съдебна практика целта на изискването за мотивиране е да се позволи на заинтересованите лица при пълно познаване на фактите да решат дали желаят да подадат жалба срещу решението, а на компетентната юрисдикция — да упражни контрол. Следователно не е необходимо мотивите на даден акт да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства(67). Спазването на изискването за мотивиране трябва да се разграничава от обосноваността на мотивите(68). Следователно неправилни по същество мотиви също може да са достатъчни с оглед на член 296 ДФЕС(69).

123. Следователно нито обстоятелството, че Общият съд е взел предвид допълнителни правни обстоятелства, за да потвърди правното тълкуване на ЕСП, нито фактът, че някои въпроси са били спорни, могат да докажат грешка при прилагане на правото в констатацията на Общия съд, че обжалваното решение е достатъчно мотивирано.

124. Следователно тринадесетото основание за обжалване също трябва да бъде отхвърлено.

В.      По съдебните разноски

125. От изложеното по-горе следва, че жалбата трябва да бъде отхвърлена в нейната цялост. От това следва, че Съдът се произнася по съдебните разноски съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник. Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник, приложим по отношение на производството по обжалване по член 184, параграф 1 от посочения правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като ЕСП е направил искане в този смисъл, жалбоподателят следва да бъде осъден да понесе направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски, възникнали в производството по обжалване, и тези на ЕСП.

126. Съгласно член 140, параграф 1 от Процедурния правилник, също така приложим по отношение на производството по обжалване, държавите членки и институциите, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Освен това съгласно 184, параграф 4 от Процедурния правилник, ако встъпила в първоинстанционното производство страна, без да тя самата да е жалбоподател, участва в писмената или устната фаза на производството пред Съда, последният може да реши тя да понесе направените от нея съдебни разноски. Ето защо следва да се постанови, че Комисията понася направените от нея съдебни разноски.

VI.    Заключение

127. В заключение предлагам на Съда да се произнесе по следния начин:

„1.      Отхвърля жалбата.

2.      ABLV Bank AS, в ликвидация, понася, наред с направените от нея съдебни разноски, и съдебните разноски, направени в производството по обжалване, както и тези на ЕСП.

3.      Комисията понася направените от нея съдебни разноски“.


1      Език на оригиналния текст: немски.


2      Вж. съображения 3 и 19 от Регламента за ЕМП (вж. позоваването по-долу в бележка под линия 3) и съображения 5, 76 и 104 от Директива (ЕС) 2014/59 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (наричана по-нататък „ДВПБ“) (ОВ L 173, 2014 г., стр. 190).


3      Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 година за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (наричан по-нататък „Регламент за ЕМП“) (ОВ L 225, 2014 г., стр. 1).


4      Това означава от лицензираните в дадена държава членка търговски банки, участващи в единния надзорен механизъм (ЕНМ). Това включва всички държави членки от еврозоната, а от 1 октомври 2020 г. нататък — Хърватия и България.


5      Вж. член 100 от ДВПБ. След 2016 г. за държавите членки от банковия съюз това задължение на практика е заменено с участието им в създаването на ЕФП.


6      Вж. съображение 107 от Регламента за ЕМП.


7      Съгласно член 6, параграф 1 от Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година относно схемите за гарантиране на депозити (ОВ L 173, 2014 г., стр. 149) държавите членки гарантират депозитите на всеки вложител в размер до 100 000 EUR.


8      Вж. член 8, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/81 на Съвета от 19 декември 2014 година за определяне на еднообразни условия за прилагане на Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на предварителните вноски в Единния фонд за преструктуриране (ОВ L 15, 2015 г., стр. 1) (наричан по-нататък „Регламент за изпълнение 2015/81“).


9      Вж. по-специално решения от 14 ноември 2019 г., State Street Bank International (C‑255/18, EU:C:2019:967), от 3 декември 2019 г., Iccrea Banca (C‑414/18, EU:C:2019:1036), и от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП (C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601).


10      Вж. позоваването в бележка под линия 3.


11      Вж. позоваването в бележка под линия 2.


12      Вж. позоваването в бележка под линия 8.


13      ОВ L 11, 2015 г., стр. 44.


14      ОВ L 337, 2017 г., стр. 6.


15      Вж. член 6, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор на кредитните институции (наричан по-нататък „Регламент за ЕНМ“) (ОВ L 287, 2013 г., стр. 63).


16      Решение SRB/EES/2018/09 от 23 февруари 2018 г.


17      SRB/ES/SRF/2018/03.


18      Точки 65—76 от обжалваното съдебно решение.


19      Точки 77—90, по-специално точка 84 от обжалваното съдебно решение.


20      Точки 77—111 от обжалваното съдебно решение.


21      Вж. по-специално точки 120—129 от обжалваното съдебно решение.


22      Вж. по този въпрос точки 92—96 от обжалваното съдебно решение.


23      Вж. по този въпрос точки 65—76 от обжалваното съдебно решение.


24      Вж. по-специално точки 80—89 от обжалваното съдебно решение.


25      Вж. член 70, параграф 1 от Регламента за ЕМП.


26      Най-малкото докато наличните средства не спаднат под 2/3 от размера на 1 % от всички гарантирани депозити към съответната дата в резултат на използване на Фонда или на допълнително увеличаване на гарантираните депозити, вж. член 69, параграф 4, първа алинея от Регламента за ЕМП.


27      Всъщност посоченият регламент са прилага пряко за набирането на вноски в националните механизми за финансиране. За държавите членки от банковия съюз обаче тези механизми за финансиране се заменят от ЕФП с влизането в сила на Регламента за ЕМП за всички попадащи в обхвата му институции. От това следва, че Делегиран регламент 2015/63 се прилага mutatis mutandis и за изчисляването на предварителните вноски в ЕФП, вж. член 70, параграф 6 от Регламента за ЕМП.


28      В действителност за основа се взема комбинация от средния размер на гарантираните депозити в съответната държава членка и от общия размер на гарантираните депозити във всички участващи държави членки през предходната година, вж. член 8, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81. Това обаче не е съществено за разбирането на това как функционира набирането на вноските. През последните години ЕСП определя съответно обща годишна сума, отговаряща на 1/8 от 1,05 % до 1,35 % от така изчисления среден размер на гарантираните депозити през предходната година, вж. https://www.srb.europa.eu/en/content/2020-srf-levies-ex-ante-contributions.


29      Вж. член 4, параграф 1 и член 14, параграфи 1—4 от Делегиран регламент 2015/63, както и решение от 14 ноември 2019 г., State Street Bank International (C‑255/18, EU:C:2019:967, т. 42).


30      Вж. и предложението на Комисията за Регламента за ЕМП от 10 юли 2013 г., COM(2013) 520 final, стр. 16—17.


31      Вж. по този въпрос решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП (C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 117).


32      Или датата на „моментната снимка“, както е формулирано в заключението на генералния адвокат Campos Sánchez-Bordona по дело State Street Bank International (C‑255/18, EU:C:2019:539, т. 71).


33      Вж. по-специално точки 54 и 55 от настоящото заключение.


34      Вж. и предложението на Комисията за регламента за ЕМП от 10 юли 2013 г., COM(2013) 520 final, стр. 15.


35      Вж. съображение 107 от Регламента за ЕМП.


36      Вж. по този въпрос и моето заключение по дело Aeris Invest/ЕСП и Algebris (Обединено кралство) и Anchorage Capital Group/ЕСП (C‑874/19 P и C‑934/19 P, EU:C:2021:563, т. 104). Вж. и предложението на Комисията за Регламента за ЕМП от 10 юли 2013 г., COM(2013) 520 final, стр. 15.


37      Решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП (C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 113).


38      Вж. по-горе точка 54 от настоящото заключение.


39      Вж. съображение 11 от Регламент за изпълнение 2015/81.


40      Вж. в този смисъл решение от 14 ноември 2019 г., State Street Bank International (C‑255/18, EU:C:2019:967, т. 43).


41      Решение от 14 ноември 2019 г., State Street Bank International (C‑255/18, EU:C:2019:967, т. 44).


42      Вж. съображения 20 и 102 от Регламента за ЕМП.


43      Вж. в този смисъл решение от 14 ноември 2019 г., State Street Bank International (C‑255/18, EU:C:2019:967, т. 43).


44      Вж. по този въпрос по-горе точка 69 от настоящото заключение.


45      Вж. по този въпрос решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП (C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 117).


46      По този въпрос вж. по-специално точка 86 от обжалваното съдебно решение.


47      Може да се събират отново вноски, ако целевото равнище спадне под 2/3 от размера на 1 % от гарантираните депозити, например в резултат на използване на финансови средства, вж. член 69, параграф 4, първа алинея от Регламента за ЕМП и точка 53 от настоящото заключение.


48      Вж. по този въпрос по-горе точки 54—56 от настоящото заключение.


49      Вж. точки 110 и 111 от обжалваното съдебно решение.


50      Вж. например решение от 9 юли 2015 г., Cabinet Medical Veterinar Dr. Tomoiagă Andrei (C‑144/14, EU:C:2015:452, т. 34 и 35).


51      Вж. в този смисъл решения от 28 юни 2005 г., Dansk Rørindustri и др./Комисия (C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, EU:C:2005:408, т. 217 и 218), и от 28 март 2017 г., Rosneft (C‑72/15, EU:C:2017:236, т. 167).


52      Всъщност дадена разпоредба трябва да се счита за невалидна само ако не е възможно тълкуване, което да е съвместимо с по-висши принципи или правни разпоредби, вж. в този смисъл решения от 29 юни 1995 г., Испания/Комисия (C‑135/93, EU:C:1995:201, т. 37), от 4 октомври 2001 г., Италия/Комисия (C‑403/99, EU:C:2001:507, т. 28 и 37), и от 26 юни 2007 г., Ordre des barreaux francophones et germanophone и др. (C‑305/05, EU:C:2007:383, т. 28).


53      Вж. по-специално точки 64—69 от настоящото заключение.


54      Вж. решения от 2 октомври 2014 г., Strack/Комисия (C‑127/13 P, EU:C:2014:2250, т. 78), от 28 януари 2016 г., Éditions Odile Jacob/Комисия (C‑514/14 P, непубликувано, EU:C:2016:55, т. 40), и от 10 септември 2019 г., HTTS/Съвет (C‑123/18 P, EU:C:2019:694, т. 100).


55      В държавите членки от банковия съюз вноските за националните механизми за финансиране се събират от предприятията, които не попадат в обхвата на Регламента за ЕМП.


56      Вж. съображение 12 и член 3, параграф 3 от IGA.


57      Вж. по-подробно член 8, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81.


58      Вж. точка 100 от обжалваното съдебно решение.


59      Вж. точка 33 от настоящото заключение.


60      Вж. член 67, параграф 4 от Регламента за ЕМП и член 1, параграф 1 и член 3, параграф 1 от IGA.


61      Вж. съображение 9 от IGA.


62      Вж. по този въпрос по-горе точка 67 от настоящото заключение.


63      Вж. по-горе точка 108 от настоящото заключение.


64      Относно широката свобода на преценка на законодателя в тази област вж. по-горе точки 60 и 76 от настоящото заключение.


65      Вж. по този въпрос по-горе точки 69 и 76 от настоящото заключение.


66      Вж. в този смисъл решение от 14 ноември 2019 г., State Street Bank International (C‑255/18, EU:C:2019:967, т. 43).


67      Вж. решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП (C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 103 и 104).


68      Вж. решения от 10 юли 2008 г., Bertelsmann и Sony Corporation of America/Impala (C‑413/06 P, EU:C:2008:392, т. 181), от 15 ноември 2012 г., Съвет/Bamba (C‑417/11 P, EU:C:2012:718, т. 60), и от 22 април 2021 г., Съвет/ПКК (C‑46/19 P, EU:C:2021:316, т. 55 и сл.).


69      Решение от 10 юли 2008 г., Bertelsmann и Sony Corporation of America/Impala (C‑413/06 Р, EU:C:2008:392, т. 181).