Language of document :

Жалба, подадена на 17 януари 2020 г. — Junqueras i Vies/Парламент

(Дело T-24/20)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Oriol Junqueras i Vies (Сан-Жоан-де-Вилаторрада, Испания) (представител: A. Van den Eynde Adroer, abogado)

Ответник: Европейски парламент

Искания

Жалбоподателят моли Общият съд да приеме за подадена в срок жалбата срещу обжалваните актове и приложенията към нея, да я допусне за разглеждане и в съответствие с изложените в нея искания да отмени обжалваните актове, като осъди ответника да заплати съдебните разноски

Основания и основни доводи

Настоящата жалба е насочена срещу решението на Европейския парламент, обявено от председателя Sassoli в пленарното заседание от 13 януари 2020 г., с което въз основа на решението на испанската Junta Electoral Central (Централна избирателна комисия) от 3 януари 2020 г., последвано от решението на Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания) от 9 януари 2020 г., се констатира, че считано от 3 януари 2020 г. мястото на г-н Oriol Junqueras i Vies е свободно в съответствие с Правилника на Парламента, както и срещу отхвърлянето с това решение на молбата за предприемане на спешни действия по защитата на имунитета на г-н Junqueras i Vies, подадена от негово име на 20 декември 2019 г. от г-жа Riba i Giner (депутат в Европейския парламент).

Жалбоподателят изтъква пет основания в подкрепа на жалбата.

Първо основание, изведено от нарушение на член 41, параграфи 1 и 2 от [Хартата на основните права на Европейския съюз, наричана по-нататък „Хартата“], доколкото член 13, параграф 3 от Акта за избиране на членове на Европейския парламент (1976 г.) и член 4, параграф 7 от Правилника за дейността на Европейския парламент трябва да се тълкуват в смисъл, че изискват процедура, която да е в съответствие с това законодателство и да позволява изтъкване и проверка на изключения от обявяването на мястото на г-н Oriol Junqueras i Vies за свободно.

Второ основание, изведено от нарушение на член 39 параграфи 1 и 2 от Хартата, член 14, параграф 3 ДЕС, член 1, параграф 3 от Акта за избиране на членове на Европейския парламент (1976 г.), на принципа на лоялно сътрудничество по член 4, параграф 3 ДЕС (в случай от Върховния съд), на принципа на предимство на правото на Европейския съюз, член 9 (параграф 2) от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз и член 6 от Правилника за дейността на Европейския парламент, доколкото не били изведени никакви практически последици от решението на Съда на Европейския съюз от 19 декември 2019 г. по дело C-502/19 именно относно г-н Oriol Junqueras i Vies, което изисквало да се отправи до Европейския парламент молба за снемане на депутатския имунитет. При условията на евентуалност жалбоподателят твърди, че член 13, параграф 3 от Акта за избиране на членове на Европейския парламент и член 4, параграф 7 от Правилника за дейността на Европейския парламент трябва да се тълкуват съобразно неговите твърдения, в смисъл, че Европейският парламент може да констатира, че са налице предвидените в тези разпоредби изключения от обявяването на мястото за свободно, когато е възможно да се разгледа основанието за това, без да се прави преценка на националното право.

Трето основание, изведено от нарушение на член 39, параграфи 1 и 2 от Хартата и на член 4, параграф 7 Правилника за дейността на Европейския парламент, тъй като националните решения, на които се основава обявяването на мястото за свободно, не са окончателни.

Четвърто основание, изведено от нарушение на член 39, параграфи 1 и 2 от Хартата, на член 3 Протокол № 1 към ЕКПЧ и на член 9 (параграф 1, букви а) и б) от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз и член 6 от Правилника за дейността на Европейския парламент, доколкото незаконно е отказано на г-н Oriol Junqueras i Vies да се ползва ефективно от имунитетите, на които има право.

Пето основание, изведено от нарушение на член 9 (параграф 1, буква а) от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, на член 39, параграфи 1 и 2 от Хартата и на член 3 Протокол № 1 към ЕКПЧ, на член 6 от Правилника за дейността на Европейския парламент, член 13, параграф 3 от Акта за избиране на членове на Европейския парламент (1976 г.), доколкото постановената ad hoc и ad homine практика на Върховния съд е в разрез с испанското законодателство, което изисква предварително да се направи искане за снемане на депутатския имунитет, за да може да се започне наказателно преследване срещу избран депутат, за което няма никакъв прецедент, както признава самият Върховен съд.

____________