Language of document :

Преюдициално запитване, отправено от Административен съд София-област (България) на 5 април 2024 година – „ЛУКОЙЛ България“ ЕООД и „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД / Комисия за защита на конкуренцията

(Дело C-245/24, ЛУКОЙЛ България и ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Административен съд София-област

Страни в главното производство

Жалбоподатели: „ЛУКОЙЛ България“ ЕООД и „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД

Ответник: Комисия за защита на конкуренцията

Преюдициални въпроси

1.    При установени от националния орган по конкуренция различни форми на поведение, част от които квалифицирани като отказ да се предостави достъп до съществено съоръжение, а други — като ограничаване на търговията, но обединени в обща стратегия на дружеството, допустимо ли е установяването на едно общо нарушение по чл.102 от ДФЕС или следва да бъдат установени отделни нарушения, квалифицирани като отказ да се предостави достъп до съществено съоръжение и съответно като ограничаване на търговията?

2.    Следва ли антимонополният орган да изключи приложението на теста Bronner, по отношение на твърдяното нарушение по чл.102 от ДФЕС отказ за доставка (refusal to supply) във всички случаи, когато господстващото предприятие за ключовата инфраструктура (essential facility) е получило публични средства (по силата на приватизационен договор/концесия), или следва да се преценява размерът на инвестицията, изпълнението на приватизационния договор/концесията (по силата на които е получена ключовата инфраструктура)/, както и дали инвестицията е направена във връзка с изпълнение на инвестиционния договор/концесия или е по собствена инициатива?

2.1 Ако отговорът на горния въпрос е положителен, гарантирано ли е спазването на принципа на пропорционалност, даден в Насоките за прилагане на чл. 102 ДФЕС, т.75 (раздел, refusal to supply и margin squeeze), когато господстващото предприятие е инвестирало в ключовата инфраструктура (essential facility), при използване на рестриктивни критерии, определени на принципа „най-необходимо“ за запазване на конкуренцията, при пропорционално отчитане на интереса на господстващото предприятие?

____________