Дело T-444/07

Centre de promotion de l’emploi par la micro-entreprise (CPEM)

срещу

Комисия на Европейските общности

„ЕСФ — Отмяна на финансова помощ — Доклад на OLAF“

Резюме на решението

1.      Производство — Жалба в първоинстанционно производство — Изисквания за форма

(член 21, първа алинея от Статута на Съда; член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд)

2.      Общностно право — Принципи — Право на защита — Обхват

3.      Икономическо и социално сближаване — Структурни помощи — Финансиране от Общността

(член 24, параграфи 1 и 2 от Регламент № 4253/88 на Съвета)

4.      Общностно право — Принципи — Защита на оправданите правни очаквания — Условия

5.      Икономическо и социално сближаване — Структурни помощи — Финансиране от Общността

1.      С оглед на гарантиране на правната сигурност и на доброто правораздаване, за да са допустими искът или жалбата, е необходимо съществените правни и фактически обстоятелства, на които те се основават, да следват поне обобщено, но по логичен и разбираем начин от текста на самата искова молба или жалба. За да бъдат изпълнени тези изисквания, искова молба или жалба, целяща поправяне на вреди, за които се твърди, че са причинени от общностна институция, трябва да съдържа данни, които позволяват да се определи поведението на институцията, на което ищецът или жалбоподателят се позовава, причините, поради които счита, че съществува причинно-следствена връзка между това поведение и вредата, която твърди, че е понесъл, както и характерът и размерът на тази вреда. След като нищо не е посочено от жалбоподателя, Първоинстанционният съд не следва да преценява и проверява наличието на възможна причинно-следствена връзка между укоримото поведение и твърдяната вреда. Следователно всяко последващо посочване на тази връзка трябва да се отхвърли като несвоевременно направено.

(вж. точки 32, 33, 36 и 37)

2.      Принципът на зачитане на правото на защита изисква адресатите на решения, чиито интереси са осезаемо засегнати от тези решения, да имат възможност да представят по надлежен начин своето становище. От друга страна, процесуалното нарушение води до нарушение на правото на защита само доколкото е оказало конкретно въздействие върху възможността на засегнатите предприятия да се защитят. Така неспазването на действащите норми, които целят закрила на правото на защита, може да опорочи административна процедура само ако бъде доказано, че тя е можела да доведе до различен резултат, ако това неспазване не беше налице.

(вж. точки 51 и 53)

3.      Предвид естеството на финансовите помощи, отпускани от Общността, задължението за спазване на определените в Решението за предоставяне финансови условия, както и задължението за фактическо изпълнение на съответния проект, представлява едно от съществените задължения на бенефициера, поради което обуславя предоставянето на финансовата помощ от Общността. В този контекст член 24, параграфи 1 и 2 от Регламент № 4253/88 относно определяне на разпоредби за прилагането на Регламент № 2052/88 по отношение на координирането на дейностите на различните структурни фондове между тях самите и с операциите на Европейската инвестиционна банка и другите съществуващи финансови инструменти, изменен с Регламент № 2082/93, трябва да се тълкува в смисъл, че разрешава Комисията да отменя отпуснатата финансова помощ в случаи на нарушаване на финансовите условия, предвидени в Решението за предоставяне.

(вж. точки 92 и 101)

4.      Правото на позоваване на оправдани правни очаквания предполага наличието на три кумулативни условия. Първо, администрацията на Общността трябва да е предоставила на заинтересованото лице конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения, произтичащи от оправомощени и достоверни източници. Второ, тези уверения трябва да са от естество да породят легитимно очакване в съзнанието на този, докогото са адресирани. Трето, дадените уверения трябва да бъдат съобразени с приложимите норми.

(вж. точка 126)

5.      Що се отнася до контрола за изпълнението на задълженията на бенефициерите на финансова помощ от Общността, нормално е проверката, започнала по повод на нови обстоятелства, породили съмнения за наличие на нередности при някои проекти, да е по-задълбочена и да доведе до различни резултати спрямо предходна рутинна проверка, извършена при липса на всякакво съмнение. Следователно обстоятелството, че разследването на Европейската служба за борба с измамите е позволило да бъдат разкрити нередности, които не са били открити при одит, извършен от генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и равни възможности“ на Комисията, изобщо не съставлява несъгласуваност и не може да засегне законосъобразността на решение, основаващо се на резултатите от посоченото разследване.

(вж. точка 135)