Дело T‑396/09

Vereniging Milieudefensie и
Stichting Stop Luchtverontreiniging Utrecht

срещу

Европейска комисия

„Околна среда — Регламент (ЕО) № 1367/2006 — Задължение на държавите членки за опазване и подобряване на качеството на атмосферния въздух — Временна дерогация, предоставена на държава членка — Искане за вътрешно преразглеждане — Отказ — Мярка от индивидуален характер — Действителност — Орхуска конвенция“

Резюме на решението

1.      Жалба за отмяна — Компетентност на съда на Съюза — Искане за задължителни указания към институция — Недопустимост

(членове 263 ДФЕС и 266 ДФЕС)

2.      Актове на институциите — Решение на Комисията за предоставяне на временна дерогация на държава членка — Акт с общо приложение — Липса на административен акт, който може да бъде предмет на искане за вътрешно преразглеждане на основание Регламент № 1367/2006

(член 2, параграф 1, буква ж) и член 10, параграф 1 от Регламент № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета; член 22, параграф 4 от Директива 2008/50 на Европейския парламент и на Съвета)

3.      Международни споразумения — Споразумения на Съюза — Конвенция за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (Орхуска конвенция) — Последици — Предимство пред актовете от вторичното право на Съюза — Преценка на действителността на разпоредба от Регламент № 1367/2006 с оглед на тази конвенция — Условия

(член 300, параграф 7 ЕО; Орхуска конвенция; Регламент № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета)

4.      Международни споразумения — Споразумения на Съюза — Конвенция за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (Орхуска конвенция) — Ограничаване чрез разпоредба от Регламент № 1367/2006 на възможността за преразглеждане само до актовете от индивидуален характер — Недействителност с оглед на Конвенцията

(член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция; член 2, параграф 1, буква ж) и член 10, параграф 1 от Регламент № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета)

1.      Вж. текста на решението.

(вж. точка 18)

2.      Решение на Комисията, с което на държава членка се предоставя временна дерогация от задълженията, предвидени в Директива 2008/50 относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа, не представлява мярка от индивидуален характер и не може да бъде квалифицирано като административен акт по смисъла на член 2, параграф 1, буква ж) от Регламент № 1367/2006 относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността. Ето защо посоченото решение не може да бъде предмет на искане за вътрешно преразглеждане на основание член 10, параграф 1 от този регламент.

Всъщност, за да се определи приложното поле на даден акт, най-напред трябва да се вземат предвид предметът и съдържанието му. По този начин решение, чийто адресат е държава членка, има общ характер, ако се прилага към обективно определени положения и поражда правни последици спрямо категории лица, посочени общо и абстрактно.

Освен това включените в текста ограничения или дерогации с временен характер или които се отнасят до определена територия, са неразделна част от разпоредбите, в които се съдържат, и притежават техния общ характер, освен в случай на злоупотреба с власт.

Накрая, дерогации от общата правна уредба, каквито са решенията за потвърждаване, приемани от Комисията съгласно разпоредба от директива, също притежават общия характер на тази директива, тъй като са адресирани абстрактно до неопределени категории лица и се прилагат към обективно определени положения.

(вж.точки 26—28, 34 и 41)

3.      Институциите на Съюза са обвързани от Орхуската конвенция за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, която има предимство пред актовете от вторичното общностно право. Следователно действителността на Регламент № 1367/2006 относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция към институциите и органите на Общността може да бъде засегната от неговата несъвместимост с тази конвенция.

Ако Общността възнамерява да изпълни определено задължение, поето в рамките на международен договор, или ако актът препраща изрично към конкретни разпоредби от този договор, съдът на Съюза трябва да упражни контрол за законосъобразност на въпросния акт с оглед на правилата на този договор.

Така съдът на Съюза трябва да може да упражнит контрол за законосъобразност на даден регламент с оглед на международен договор — без преди това да проверяват дали естеството и структурата на международния договор го допускат и дали, предвид съдържанието им, разпоредбите на договора изглеждат безусловни и достатъчно точни, — ако този регламент цели привеждането в изпълнение на задължение, което е наложено на институциите на Съюза от същия международен договор.

(вж. точки 52—54)

4.      Член 10, параграф 1 от Регламент № 1367/2006 относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността е несъвместим с член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция, доколкото ограничава понятието за действия, които могат да бъдат оспорвани, по член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция само до административните актове, определени в член 2, параграф 1, буква ж) от същия регламент като мерки от индивидуален характер.

(вж. точка 69)