РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (четвърти състав)
12 септември 2007 година(*)
„Марка на Общността — Процедура за обявяване на недействителност — Словна марка на Общността GRANA BIRAGHI — Защита на наименованието за произход „grana padano“ — Липса на родов характер — Член 142 от Регламент (ЕО) № 40/94 — Регламент (ЕИО) № 2081/92“
По дело T‑291/03
Consorzio per la tutela del formaggio Grana Padano, установен в Desenzano del Garda (Италия), за който се явяват адв. P. Perani, адв. P. Colombo и адв. A. Schmitt, avocats,
жалбоподател,
подпомаган от
Италианската република, за която се явява г‑н G. Aiello, avvocato dello Stato,
встъпила страна,
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП), за която се явяват г‑н M. Buffolo и г‑н O. Montalto, в качеството на представители,
ответник,
като другата страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Първоинстанционния съд, е
Biraghi SpA, установено в Cavallermaggiore (Италия), за което се явяват адв. F. Antenucci, адв. F. Giuggia, адв. P. Mayer и адв. J.-L. Schiltz, avocats,
с предмет жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 16 юни 2003 г. (дело R 153/2002‑1) в процедура за обявяване на недействителност между Consorzio per la tutela del formaggio Grana Padano и Biraghi SpA
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ (четвърти състав),
състоящ се от: г‑н H. Legal, председател, г‑жа I. Wiszniewska-Białecka и г‑н E. Moavero Milanesi, съдии,
секретар: г‑н J. Palacio González, главен администратор,
предвид жалбата, подадена в секретариата на Първоинстанционния съд на 21 август 2003 г.,
предвид писмените отговори, подадени в секретариата на Първоинстанционния съд от встъпилата страна и от СХВП съответно на 23 декември 2003 г. и на 17 февруари 2004 г.,
предвид писмените становища на жалбоподателя, на СХВП и на страната, встъпила в производството, относно молбата за встъпване на Италианската република от 18 декември 2003 г., подадени в секретариата на Първоинстанционния съд съответно на 29, 16 и 29 януари 2004 г.,
предвид определението на председателя на първи състав на Първоинстанционния съд от 5 март 2004 г., с което се допуска Италианската република да встъпи в производството в подкрепа на исканията на жалбоподателя,
предвид писменото становище при встъпване на Италианската република и писмените становища на страната, встъпила в производството, по отношение на последното становище, подадени в секретариата на Първоинстанционния съд съответно на 16 април и 21 май 2004 г.,
след съдебното заседание от 28 февруари 2007 г.,
постанови настоящото
Решение
Правна уредба
1 Член 142 от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1993 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146), в редакцията си, приложима към настоящия спор, гласи:
„Настоящият регламент не засяга разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 2081/92 на Съвета [...], и по-специално член 14.“
2 Регламент (ЕИО) № 2081/92 на Съвета от 14 юли 1992 година относно защитата на географските указания и на наименованията за произход на земеделски продукти и храни (ОВ L 208, стр. 1) в редакцията си, приложима към настоящия спор, уточнява в член 2 понятието „наименование за произход“ по следния начин:
„2. По смисъла на настоящия регламент
a) „наименование за произход“ означава името на регион, специфично място или в изключителни случаи на страна, използвани за описание на земеделски продукт или храна:
– произхождащ от този регион, специфично място или страна, и
– чието качество или характеристики са съществено или изключително дължащи се на географската среда с присъщите ѝ природни и човешки фактори и чието производство, преработка и подготовка се извършват в определената географска област;
[…]
3. Някои традиционни географски или негеографски означения, указващи земеделски продукт или храна, произхождащи от регион или специфично място, които изпълняват условията, посочени в параграф 2[, буква (а)], второ тире, също се считат за наименования за произход.“ [неофициален превод]
3 Член 3 от Регламент № 2081/92 гласи по-специално:
„1. Означения, които са станали родови, не могат да бъдат регистрирани.
За целите на настоящия регламент „означение, което е станало родово“ означава име на земеделски продукт или храна, които макар и да се свързват с мястото или региона, където този продукт или храна са били първоначално произвеждани или продавани, е станало нарицателно за даден земеделски продукт или храна.
За да се установи дали едно име е станало родово или не, трябва да се вземат предвид всички фактори и по-специално:
– съществуващото положение в държавата-членка, от която произлиза името, както и в областите на потребление,
– съществуващото положение в други държави-членки,
– съответното национално или общностно законодателство.“ [неофициален превод]
4 Член 13 от Регламент № 2081/92 гласи по-специално:
„1. Регистрираните означения са защитени от:
а) прякото или косвено търговско използване на регистрирано означение по отношение на продукти, които не са обхванати от регистрацията, доколкото тези продукти са сравними с продуктите, регистрирани под това означение, или доколкото употребата позволява възползване от репутацията на защитеното означение;
б) присвояване, имитация или пресъздаване, дори ако е посочен истинският произход на продукта или ако защитеното означение е преведено или придружено от израз като “стил”, “вид”, “метод”, “начин“, “имитация” или от подобни изрази;
в) всяка друга фалшива или заблуждаваща индикация по отношение на мястото, откъдето продуктът идва или произхода, относно естеството или съществените му качества, която фигурира върху вътрешната или външната опаковка, върху рекламен материал или документи, отнасящи се до съответния продукт, както и от използването за опаковката на продукта на съд, който може да създаде фалшива представа за неговия произход;
г) всяка друга практика, която би могла да заблуди потребителите по отношение на истинския произход на продукта.
Когато регистрирано означение съдържа в себе си името на земеделски продукт или храна, които се считат за родови, използването на това родово име върху съответните продукти или храни не се счита за противоречащо на параграф 1[, букви] а) или б).
2. В отклонение от параграф 1[, букви] а) и б) държавите-членки могат да запазят националните си правила, които разрешават използването на регистрираните по член 17 означения за период до пет години след датата на публикуване на регистрацията […].
3. Защитените означения не могат да станат родови.“ [неофициален превод]
5 Член 14, параграф 1 от Регламент № 2081/92 гласи по-специално:
„Когато наименование за произход или географско указание са регистрирани в съответствие с настоящия регламент, заявлението за регистрация на марка, съответстваща на едно от положенията, посочени в член 13, и отнасяща се до същия вид продукт, се отхвърля, при условие че заявлението за регистрация на марката е било подадено след датата на публикуването, предвидено в член 6, параграф 2.
Марки, регистрирани в нарушение на първата алинея, се обявяват за недействителни.“ [неофициален превод]
6 За приемането на мерките, предвидени в Регламент № 2081/92, член 15, параграф 1 от него предвижда:
„Комисията се подпомага от комитет [...]“
7 Член 17 от Регламент № 2081/92 гласи по-специално:
„1. В срок от шест месеца след влизането в сила на настоящия регламент държавите-членки информират Комисията за това кои от техните защитени по закон означения или в държавите-членки, където не съществува система на защита, кои от означенията, установени чрез употребата им, желаят да регистрират съгласно настоящия регламент [...]
2. В съответствие с процедурата, предвидена в член 15, Комисията регистрира означенията, посочени в параграф 1, които са в съответствие с членове 2 и 4. Член 7 не се прилага. Въпреки това родови означения не се регистрират.
[…]“ [неофициален превод]
8 Член 1 от Регламент (ЕО) № 1107/96 на Комисията от 12 юни 1996 година относно регистриране на географски указания и наименования за произход по процедурата, предвидена в член 17 на Регламент (ЕИО) № 2081/92 (ОВ L 148, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 19, стр. 44) гласи по-специално че „[о]значенията, изброени в приложението, се регистрират като защитени географски указания (ЗГУ) или защитени наименования за произход (ЗНП) съгласно член 17 от Регламент [...] № 2081/92.“ Точка А („Продукти, изброени в приложение II към Договора за ЕО, предназначени за консумация от хора“) от приложението към Регламент № 1107/96 по-специално посочва под „Сирена“, „Италия“ означенията „Grana Padano (ЗНП)“ и „Parmigiano Reggiano (ЗНП)“.
Обстоятелства, предхождащи спора
9 На 2 февруари 1998 г. Biraghi SpA подава в Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП) заявка за регистрация на словната марка GRANA BIRAGHI като марка на Общността на основание Регламент № 40/94.
10 Стоките, за които е заявена регистрацията, попадат в клас 29 по смисъла на Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г., ревизирана и допълнена, и отговарят на следното описание: „сирене, по-специално сирене от краве мляко, узряло сирене, твърдо сирене, сирене в големи форми, сирене на парчета с или без кора, опаковано сирене в различни големини, настъргано и опаковано сирене“.
11 Заявената марка е регистрирана на 2 юни 1999 г. и е публикувана в Бюлетина на марките на Общността на 26 юли 1999 г.
12 На 22 октомври 1999 г. Consorzio per la tutela del formaggio Grana Padano (наричан по-нататък „Consorzio“ или „жалбоподателят“) подава в СХВП искане за обявяване недействителността на марката на Общността GRANA BIRAGHI на основание член 55 от Регламент № 40/94. Той посочва, че регистрацията на тази марка е в противоречие със защитата на наименованието за произход „grana padano“ съобразно Регламент № 2081/92, както и с член 7, параграф 1, буква ж), с член 51, параграф 1, буква а), с член 8, параграф 1 и с член 52, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94, като по отношение на последната разпоредба се позовава на регистрацията на по-ранните национални и международни марки GRANA и GRANA PADANO.
13 С решение от 28 ноември 2001 г. отделът по заличаването на СХВП уважава искането на Consorzio за обявяване на недействителност на основание член 14 от Регламент № 2081/92.
14 На 24 януари 2002 г. Biraghi подава жалба срещу това решение, като се позовава на родовия и описателен характер на понятието „grana“.
15 С решение от 16 юни 2003 г. (дело R 153/2002-1, наричано по-нататък „оспорваното решение“), първи апелативен състав уважава жалбата на Biraghi, като отменя решението на отдела по заличаването и отхвърля искането за обявяване на недействителност на марката на Общността GRANA BIRAGHI. Апелативният състав заключава, че думата „grana“ е родова и описателна по отношение на съществено качество на разглежданите стоки. Следователно на основание член 13, параграф 1 от Регламент № 2081/92 наличието на ЗНП „grana padano“ не пречело по никакъв начин на регистрацията на знака GRANA BIRAGHI като марка на Общността.
Искания на страните
16 Жалбоподателят, подпомаган от Италианската република, иска от Първоинстанционния съд да обяви за недействителна регистрацията на марката на Общността GRANA BIRAGHI.
17 СХВП и Biraghi искат от Първоинстанционния съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
18 В съдебното заседание жалбоподателят допълва исканията си с това СХВП да бъде осъдена да заплати съдебните разноски. По този повод СХВП от своя страна заявява, че най-новата съдебна практика на Първоинстанционния съд ѝ позволява да се присъедини към исканията на жалбоподателя и че тя иска отмяната на оспорваното решение. Освен това СХВП заявява, че ще понесе направените от нея съдебни разноски. Първоинстанционният съд е отбелязал тези заявления в протокола от съдебното заседание.
По допустимостта
По исканията на жалбоподателя и на СХВП
19 Най-напред трябва да се приеме за установено, че макар исканията на жалбоподателя формално да се отнасят до отмяната на регистрацията на марката на Общността GRANA BIRAGHI, от жалбата ясно следва, както е потвърдено и по време на съдебното заседание, че с нея жалбоподателят цели по същество отмяна на оспорваното решение поради това, че апелативният състав погрешно счел, че съществуването на наименованието за произход „grana padano“ не представлявало пречка за регистрацията на посочената марка.
20 По отношение на исканията на СХВП трябва да се приеме за установено, че в писмения си отговор, подаден в секретариата на Първоинстанционния съд на 17 февруари 2004 г., СХВП иска отхвърляне на жалбата, но в същото време заявява, че апелативният състав не е приложил правилно критериите за оценка на родовия характер на едно от понятията, образуващо разглежданото ЗНП, и декларира, че в това отношение предоставя на преценката на Първоинстанционния съд.
21 По време на съдебното заседание СХВП заявява, че в светлината на Решение на Първоинстанционния съд от 30 юни 2004 г. по дело GE Betz/СХВП — Atofina Chemicals (BIOMATE) (T‑107/02, Recueil, стр. II‑1845), Решение на Първоинстанционния съд от 25 октомври 2005 г. по дело Peek & Cloppenburg/СХВП (Cloppenburg) (T‑379/03, Recueil, стр. II‑4633) и Решение на Първоинстанционния съд от 12 юли 2006 г. по дело Rossi/СХВП — Marcorossi (MARCOROSSI) (T‑97/05) тя не е длъжна да защитава систематично всички обжалвани решения на апелативните състави. СХВП следователно се присъединява към исканията на жалбоподателя и моли за отмяна на оспорваното решение.
22 Следва да се посочи, че СХВП може, без да променя обхвата на спора, да поиска да се уважат исканията на едната или на другата от страните по свой избор и да представи доводи в подкрепа на правните основания, посочени от тази страна. В замяна на това СХВП не може да предявява самостоятелни искания за отмяна или да посочва правни основания за отмяна, които не са повдигнати от другите страни (Решение на Първоинстанционния съд от 4 май 2005 г. по дело Reemark/СХВП — Bluenet (Westlife), T‑22/04, Recueil, стр. II‑1559, точка 18).
23 В настоящия случай както в писмения си отговор, така и в съдебното заседание СХВП ясно изразява волята си да подкрепи исканията и правните основания, посочени от жалбоподателя. В писмения си отговор тя посочва изрично, че иска официално отхвърлянето на жалбата само защото считала, че Регламент № 40/94 не ѝ позволявал да поиска отмяната на решение на апелативните състави. Като се има предвид, че по изложените в предходната точка причини и съобразно посочената от СХВП в съдебното заседание съдебна практика този анализ не отговаря на правното положение, следва исканията на СХВП да се преквалифицират и да се счита, че тя е поискала по същество да се уважат исканията на жалбоподателя. След извършването на тази преквалификация не съществува непоследователност между исканията и доводите, представени в писмения отговор и в съдебното заседание.
24 От горепосоченото следва, че в настоящия случай трябва да се разгледа законосъобразността на оспорваното решение съобразно правните основания, посочени в жалбата, като се държи сметка и за доводите, развити от СХВП.
По документите, представени за първи път пред Първоинстанционния съд
25 Приложения 48 (решение № 165/93 на Giurì di autodisciplina pubblicitaria (Комисия за саморегулиране на рекламата) от 22 октомври 1993 г.), 50 (Докладна записка на Генерална дирекция „Земеделие“ на Комисията от 20 май 1997 г.) и 51 (Докладна записка № 64969 на италианското Министерство на земеделието и горите от 3 август 1993 г.) към жалбата, както и приложения 1—3 (извадки от интернет страници относно Valle Grana и сиренето castelmagno, както и от сайта www.granapadano.com) към писменото становище при встъпване на Biraghi не са представени по време на производството пред апелативния състав.
26 По време на съдебното заседание жалбоподателят заявява, че се отказва от това приложения 48, 50 и 51 към жалбата да бъдат взети предвид от Първоинстанционния съд. От своя страна СХВП предоставя въпроса на преценката на Първоинстанционния съд.
27 От член 63, параграф 2 от Регламент № 40/94 следва, че обстоятелствата, които не са посочени от страните пред инстанциите на СХВП, не могат да бъдат да бъдат посочени на етапа обжалване пред Първоинстанционния съд, който всъщност е призован да прецени законосъобразността на решението на апелативния състав, като осъществи контрол върху прилагането на общностното право от последния, по-специално с оглед на представените пред този състав фактически обстоятелства. За сметка на това Първоинстанционният съд не може да осъществява контрол, като взема предвид нови фактически обстоятелства, представени пред него, освен ако се докаже, че апелативният състав е трябвало служебно да вземе предвид тези обстоятелства по време на административното производство, преди да вземе решение в конкретния случай (Решение на Съда от 13 март 2007 г. по дело СХВП/Kaul, C‑29/05 P, Recueil, стр. I‑2213, точка 54, и Решение на Първоинстанционния съд от 12 декември 2002 г. по дело eCopy/СХВП (ECOPY), T‑247/01, Recueil, стр. II‑5301, точка 46).
28 Поради това при проверката на законосъобразността на оспорваното решение съобразно член 63 от Регламент № 40/94 Първоинстанционният съд не може да вземе предвид горепосочените документи, които се отнасят до непознати за апелативния състав фактически обстоятелства. Следователно тези документи трябва да бъдат отстранени, без да е необходимо да се разглежда тяхното доказателствено значение.
По същество
29 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят се позовава по същество на едно правно основание, свързано с нарушение на разпоредбите на член 142 от Регламент № 40/94 и на член 14 от Регламент № 2081/92.
Доводи на страните
30 Жалбоподателят твърди най-напред, че „grana“ не е родово понятие предвид неговия разграничителен характер, произтичащ от признаването на ЗНП „grana padano“ както на национално ниво по силата на legge nº 125, Tutela delle denominazioni di origine e tipiche dei formaggi (Закон № 125 от 10 април 1954 г. относно защитата на наименованията за произход и типичните наименования на сирената, GURI, бр. 99 от 30 април 1954 г., стр. 1294, наричан по-нататък „Закон № 125/54“), така и на общностно ниво по силата на Регламент № 1107/96. Това признаване означавало, че всички производители, желаещи да използват ЗНП „grana padano“, трябвало да спазват специфични правила, определени в спецификацията за това ЗНП и предназначени да гарантират качеството на продукта, продаван на потребителите. Освен това жалбоподателят посочва, че Biraghi, който до 1997 г. е бил един от 200-та производители, членуващи в Consorzio, оттогава не е част от него, така че той не може да използва ЗНП „grana padano“ и вече не е задължен да се съобразява с тази спецификация. Ограничаването на използването на понятието „grana“ само до идентифициране на ЗНП „grana padano“ било потвърдено и с Decreto del Presidente della Repubblica, Modificazione al disciplinare di produzione del formaggio „Grana padano“ (Декрет от 26 януари 1987 г. на Президента на Републиката за изменение на спецификацията на сиренето grana padano, GURI, бр.°137 от 15 юни 1987 г., стр. 4), по силата на който възможността да се използва указанието „grana trentino“ се предоставя само при условие че спецификацията за производството на ЗНП „grana padano“ e спазена напълно.
31 Жалбоподателят и Италианската република подчертават, че по своя произход понятието „grana“ е израз от географско естество и с него се обозначава малък приток на река По, който се намира в долина, наречена точно Valle Grana. Италианската република посочва, че защитата на понятието „grana“ за обозначаване на сирене, което се ползва от ЗНП, следователно намира правно основание в член 2, параграф 3 от Регламент № 2081/92.
32 Жалбоподателят твърди по-нататък, че защитата на наименованието „grana“, дори без прилагателното „padano“, е била призната по-рано в Регламент № 1107/96. В това отношение той изтъква, че в протокола от заседанието на Комитета за регулиране на наименованията за произход и географските указания от 22 ноември 1995 г. се посочва, че „държавите-членки [са] заявили, че член 13 [от Регламент № 2081/92] [трябва] да се прилага за следните наименования: […], grana, padano, parmigiano, reggiano“.
33 Жалбоподателят напомня, че Съдът вече се е произнесъл против тезата за родовия характер на простите части на съставни означения за произход в решението си от 25 юни 2002 г. по дело Bigi (C‑66/00, Recueil, стр. I‑5917), което отричало родовия характер на наименованието „parmesan“, както е поискал Consorzio del Formaggio Parmigiano Reggiano.
34 Жалбоподателят посочва по-нататък, че с въвеждането на режима на наименованията за произход в Италия първоначално съществуващият род „grana“ е бил разделен на два вида, grana padano и parmigiano reggiano, като и двата се ползват от ЗНП. Първият се произвежда в териториите на север от По, а вторият — на юг от същата река.
35 Според жалбоподателя и Италианската република изричното признаване на родовия характер на понятието „grana“ и общото използване без разграничение на това понятие били в противоречие с Регламент № 2081/92, и по-специално с член 13, параграф 1 от него, който забранявал всяко използване на наименования, марки, имена или указания, което може да попречи на постигането на целите, преследвани с регистрацията на защитените от този регламент наименования за произход и географски указания.
36 Жалбоподателят твърди, че член 10 от Закон № 125/54 дори наказва като престъпление „всяко използване на наименования за произход или типични наименования, направено чрез промяна или частично изменение посредством прибавянето, дори и непряко, на уточняващи понятия като „тип“, „начин“, „вкус“ или подобни“.
37 Жалбоподателят се позовава също на съдебната практика на националните съдилища и на множество актове за установяване на нарушения, съставени между 1997 г. и 2000 г. от италианското Министерство на земеделието и горите и връчени на италианските производители, които незаконно поставяли върху своите продукти наименованието „grana“. Това заключение не се обезсилвало от Решение № 2562 от 28 ноември 1989 г. на Corte di cassazione (Касационен съд, Италия), според което използването на наименованието „grana“ не било обект на специални ограничения, тъй като това решение е било произнесено преди въвеждането на наименованията за произход с Регламент № 2081/92.
38 На последно място Италианската република се присъединява по същество към доводите на жалбоподателя като добавя, че понятието „grana“ може да се счита за съкратена форма, която всички потребители използват, за да обозначат сиренето grana padano. Тя отбелязва също, че в заявката си за регистрация на наименованието „grana padano“ съгласно производството, предвидено в член 17 от Регламент № 2081/92, италианското правителство не е направило бележка под линия, с която да изключи от защита всяко от понятията, които съставляват това наименование. Оттам според него трябвало да се заключи, че дори понятието „grana“, използвано самό, е защитено и запазено за ЗНП.
39 СХВП посочва, че според член 3 от Регламент № 2081/92, за да се определи дали едно име е станало родово, трябва да се вземат предвид множество фактори, и по-специално съществуващото положение в държавата-членка, от която произлиза името, и съществуващото положение в другите държави-членки. Също така трябвало да се изследва поведението и мнението на съответните потребители. В това отношение СХВП напомня от една страна, че организирането на проучвания на мнението е един от най-често използваните инструменти от Комисията и от държавите-членки, а от друга страна, че по смисъла на член 76 от Регламент № 40/94 апелативният състав можел да поиска мнението на Комисията или на националните власти.
40 Според СХВП не изглежда апелативният състав да се е консултирал с компетентните италиански или общностни власти, нито да е направил задълбочено изследване на италианския пазар или на пазарите в другите държави-членки. Апелативният състав по-скоро е основал решението си на изследване на намиращите се в текуща употреба италиански речници и на проучвания по интернет.
41 СХВП подчертава освен това, че като е цитирал Enciclopedia Zanichelli, Dizionario della lingua italiana, Monnier и Vocabolario della lingua italiana Zingarelli, самият апелативен състав е посочил, че за италианския потребител понятието „grana“ не означава само „полуобезмаслено твърдо сирене от кашкавален тип“, а и сирене, което притежава характеристиката да „произхожда от типичните области в Емилия и Ломбардия“. Обстоятелството, че речниците, в които е била направен справка, споменават определен район, било достатъчно само по себе си, за да се изключи родовият характер на понятието „grana“.
42 Освен това обстоятелството, че някои от тези речници, както и готварски рецепти посочват алтернативно понятията „grana“ или „grana padano“, по-скоро подкрепяло виждането, че за италианския потребител понятието „grana“ е синоним на „grana padano“.
43 СХВП отбелязва, че по смисъла на член 13, параграф 3 от Регламент № 2081/92 след като веднъж е регистрирано, едно ЗНП не може да стане родово. Така, докато Комисията или компетентните съдилища, общностни или национални, не са решили, че едно ЗНП е станало родово, органите на СХВП трябвало да считат регистрацията на това ЗНП за валидна и подлежаща на защита.
44 Според Biraghi понятието „grana“ има родов характер и обозначава вид бавнозреещо, полуобезмаслено, твърдо сирене от кашкавален тип със зърнеста структура. Това понятие буквално се отнасяло до зърнестата структура на сиренето, което дължало името си точно на тази характеристика, и само по себе си не обозначавало определена географска зона или област. В това отношение Biraghi твърди, че понастоящем във Valle Grana се произвежда само сиренето castelmagno, защитено със ЗНП.
45 По-нататък Biraghi отбелязва, че решението по дело Bigi, посочено по-горе, на което се позовава жалбоподателят, се отнася до сложно наименование, съставено от две понятия, всяко от които свързано с местата на производство: „parmigiano“ за сиренето, произведено в района около град Парма, и „reggiano“ за това, произведено в района на град Реджо Емилия.
46 Biraghi твърди също, че сиренето със зърнеста структура се наричало „grana“ много преди създаването на първите мандри в средата на ХІХ век, както впрочем го обяснявал самият жалбоподател в една от публикациите си, в която признавал че сиренето grana било произведено за първи път около 1135 г. и че името му, което вече се използвало през 1750 г., се дължало на зърнестата му структура.
47 Biraghi оспорва твърдението, че с въвеждането на режима на ЗНП в Италия сиренето grana се подразделя само на два вида от един и същ род, а именно grana padano и parmigiano reggiano, като и двата са защитени със ЗНП. Той добавя, че „grana“ не обозначава и трети вид сирене, различно от тези ЗНП. Напротив, понятието „grana“ обозначавало един и същ род твърдо сирене със зърнеста структура, към което спадали едновременно и grana Biraghi, и двете горепосочени ЗНП. По този начин фактът, че са били предвидени специални правила за производството и предлагането на пазара на grana padano и на parmigiano reggiano, не означавал, че сиренето grana е престанало да съществува.
48 От гледна точка на законодателството Biraghi отбелязва, че решение 96/536/ЕО на Комисията от 29 юли 1996 година за установяване на списък на продуктите на млечна основа, за които държавите-членки имат право да предоставят индивидуални или общи дерогации съгласно член 8, параграф 2 от Директива 92/46/ЕИО и за определяне на вида на дерогациите, прилагани за производството на тези продукти (ОВ L 230, стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 19, стр. 202), споменава по-специално „Dansk Grana“ и „Romonte — Typ Grana“.
49 Biraghi твърди, че съществуването на сиренето grana като род се потвърждава от множество трудове и речници, от решенията за отхвърляне на заявленията за регистрация на марките Grana Piemontese и Grana Reale, взети от Ufficio Italiano Brevetti e Marchi (Италианска служба за патентите и марките), от циркулярно писмо № 1 от 4 януари 1999 г. на професионалната асоциация Assolatte, в чието приложение са посочени три категории grana, а именно grana padano, parmiggiano reggiano и „други granas“, както и от факта, че тази последна категория се използва също така от Istituto Nazionale di Statistica (ISTAT, Национален статистически институт) за извадките му.
50 Обратно на жалбоподателя и на Италианската република, Biraghi поддържа, че наименованието, регистрирано като ЗНП по смисъла на членове 9 и 10 от Закон № 125/54 и на член 13 от Регламент № 2081/92, е само сложното наименование „grana padano“, но не и понятието „grana“. Според Biraghi понятието „grana“ не можело да бъде регистрирано само по себе си като ЗНП в съответствие с член 3, параграф 1 от Регламент № 2081/92, тъй като имало родов характер.
51 В това отношение Biraghi посочва, че въпросът за използването на понятието „grana“ без прилагателното „padano“ вече е бил разглеждан в Италия от Corte di Cassazione в решение № 2562 от 28 ноември 1989 г., в което той е постановил, че „макар сиренето grana padano да има признат произход и да се ползва следователно от наказателноправна защита срещу злоупотреба с наименованието, сиренето, наричано само „grana“, не е признато в действащото законодателство като вид сирене, така че използването на това наименование […] не е обект на специални ограничения и не представлява нарушение на закона [№ 125/54]“. Biraghi добавя също, че в решението си от 9 юни 1998 г. по дело Chiciak и Fol (C‑129/97 и C‑130/97, Recueil, стр. I‑3315), отнасящо се до ЗНП „époisses de Bourgogne“, Съдът е посочил, че „по отношение на „сложно“ наименование за произход [регистрирано по облекчената процедура, предвидена в член 17 от Регламент № 2081/92], фактът, че за [това наименование] няма посочване под формата на бележка под линия в приложението към Регламента [№ 1107/96], уточняващо, че заявката за регистрация не се отнася до една от частите на това наименование, не означава непременно, че всяка от тези части е защитена“. Защитата на родовите означения също така била изключена от Съда в Решение от 10 ноември 1992 г. по дело Exportur (C‑3/91, Recueil, стр. I‑5529) и Решение от 7 май 1997 г. по дело Pistre и др. (C‑321/94—C‑324/94, Recueil, стр. I‑2343).
52 С оглед на посочените съображения Biraghi счита, че използването на родовото понятие „grana“ не представлява нарушение на член 13, параграф 1 от Регламент № 2081/92, нито на националната правна уредба в областта на наименованията за произход. Всъщност Закон № 125/54 забранявал всяка употреба на наименования за произход, изменени или променени посредством понятия като „вид“, „употреба“, „вкус“, но не и простото използване на родово понятие като „grana“.
Съображения на Първоинстанционния съд
53 Член 142 от Регламент № 40/94 предвижда, че този регламент не засяга разпоредбите на Регламент № 2081/92, и по-специално член 14 от него.
54 Член 14 от Регламент № 2081/92 предвижда, че заявлението за регистрация на марка, съответстваща на едно от положенията, посочени в член 13 и отнасяща се до същия вид продукт, се отхвърля, при условие че заявлението за регистрация на марката е било подадено след датата на публикуването, предвидено в член 6, параграф 2. Марки, регистрирани в нарушение на тази разпоредба, се обявяват за недействителни.
55 От това следва, че СХВП е длъжна да прилага Регламент № 40/94 по такъв начин, че да не засегне защитата, предоставена на ЗНП с Регламент № 2081/92.
56 Следователно СХВП трябва да откаже регистрацията на всяка марка, която попада в някоя от хипотезите на член 13 от Регламент № 2081/92, а ако марката е била вече регистрирана, да я обяви за недействителна.
57 Освен това, от една страна, в съответствие с член 13, параграф 3 от Регламент № 2081/92 защитените наименования не могат да се превърнат в родови, а от друга страна фактът, че Регламент № 1107/96 не съдържа посочване под формата на бележка под линия, уточняващо, че не е поискана регистрацията на понятието „grana“, не означава непременно, че всяка от частите на наименованието „grana padano“ е защитена (вж. в този смисъл Решение по дело Chiciak и Fol, посочено по-горе, точка 39).
58 Член 13, параграф 1, втора алинея от Регламент № 2081/92 предвижда също, че „[к]огато регистрирано означение съдържа в себе си името на земеделски продукт или храна, които се считат за родови, използването на това родово име върху съответни продукти или храни няма да се счита за противоречащо на параграф 1[, букви] а) или б)“. От това следва, че когато ЗНП е съставено от няколко елемента, един от които представлява родово указание за земеделски продукт или храна, използването на това родово име в регистрирана марка трябва да се счита за съответстващо на член 13, първа алинея, букви а) или б) от Регламент № 2081/92, а искането за обявяване на недействителност, основано на ЗНП, трябва да бъде отхвърлено.
59 Във връзка с това от решението по дело Chiciak и Fol, посочено по-горе (точка 38), следва, че в общностната система за регистрация, установена с Регламент № 2081/92, въпросите, свързани със защитата на различните съставни части на едно означение, и по-специално с това дали се касае за родово означение или за съставна част, защитени срещу посочените в член 13 от този регламент практики, са предмет на преценка, която се извършва въз основа на подробен анализ на разглежданата фактическа обстановка.
60 Във връзка с това най-напред следва да се приеме за установено, че апелативният състав е бил компетентен да направи такъв вид анализ и евентуално да откаже защитата на родовата част на ЗНП. Всъщност тъй като не става въпрос за обявяване на недействителността на ЗНП само по себе си, фактът, че член 13, параграф 1, втора алинея от Регламент № 2081/92 изключва защитата на родовите означения, съдържащи се в ЗНП, оправомощава апелативния състав да провери дали разглежданото понятие действително представлява родово означение за земеделски продукт или храна.
61 Такъв анализ предполага проверката на определен брой условия, което до голяма степен изисква задълбочени познания както за особеностите на съответната държава-членка (вж. в този смисъл Решение на Съда от 6 декември 2001 г. по дело Carl Kühne и др., C‑269/99, Recueil, стр. I‑9517, точка 53), така и за положението в другите държави-членки (вж. в този смисъл Решение на Съда от 16 март 1999 г. по дело Дания и др./Комисия, С‑289/96, С‑293/96 и С‑299/96, Recueil, стр. І‑1541, точка 96).
62 При тези обстоятелства апелативният състав е бил длъжен да направи подробен анализ на всички фактори, които могат да определят този родов характер.
63 Член 3 от Регламент № 2081/92 посочва, че означенията, които са станали родови, не могат да бъдат регистрирани, след което предвижда, че за установяване на това дали едно име е станало родово следва да се вземат предвид всички фактори, и по-специално съществуващото положение в държавата-членка, от която произлиза името, това в областите на потребление, съществуващото положение в други държави-членки и съответното национално или общностно законодателство.
64 Същите критерии трябва да се приложат и във връзка с член 13, параграф 1, втора алинея от Регламент № 2081/92. Всъщност, както е установил Съдът, определението на понятието „означение, станало родово“, съдържащо се в член 3, параграф 1, втора алинея от същия регламент, е приложимо и към означенията, които винаги са били родови (Решение по дело Дания и др./Комисия, посочено по-горе, точка 80).
65 Така показателите от юридическо, икономическо, техническо, историческо, културно и социално естество, които позволяват да се направи необходимият подробен анализ, са по-специално: съответните национални и общностни законодателни актове, включително тяхната историческа еволюция; възприятието, което има средният потребител по отношение на означение, за което се твърди, че има родов характер, включително фактът, че известността на означението остава свързана с традиционното узряло сирене, произведено в селски район в резултат на това, че наименованието обикновено не се използва в други райони на държавата-членка или в Европейския съюз; обстоятелството, че даден продукт е бил законосъобразно предлаган на пазара под разглежданото означение в определени държави-членки; фактът, че даден продукт е бил законосъобразно произвеждан под разглежданото означение в държавата по произход на самото означение, без да се спазват традиционните методи на производство; обстоятелството, че такива операции са продължавали; количеството на продуктите, носещи разглежданото означение и произведени без да се спазват традиционните методи по отношение на количеството на продуктите, произведени съобразно тези методи; пазарният дял на продуктите, носещи разглежданото означение и произведени без да се спазват традиционните методи по отношение на количеството на продуктите, произведени съобразно тези методи; фактът, че продуктите, произведени без да се спазват традиционните методи, са представени по начин, който ги свързва с местата на производство на продуктите, произведени по посочените методи; защитата на разглежданото означение с международни спогодби и броят на държавите-членки, които евентуално се позовават на твърдения родов характер на разглежданото означение (вж. в този смисъл Решение по дело Дания и др./Комисия, посочено по-горе, точки 95, 96, 99 и 101; Решение по дело Bigi, посочено по-горе, точка 20; и Решение от 25 октомври 2005 г. по дело Германия и Дания/Комисия, C‑465/02 и C‑466/02, Recueil, стр. I‑9115, точки 75, 77, 78, 80, 83, 86, 87, 93 и 94).
66 Освен това Съдът не изключва възможността при изследването на родовия характер на дадено означение да се вземе предвид (вж. Решение по дело Дания и др./Комисия, посочено по-горе, точки 85—87) проучване на мнението на потребителите, което е организирано с цел да се установи възприемането на разглежданото означение от тях, или да се вземе предвид становище на комитета, създаден с Решение 93/53/ЕИО на Комисията от 21 декември 1992 година относно учредяването на научен комитет за наименованията за произход, географските указания и сертификатите за специфичен характер (ОВ 1993 г., L 13, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 12, стр. 75), който впоследствие е заместен от научна експертна група по наименованията за произход, географските указания и храните с традиционно специфичен характер, създадена с Решение 2007/71/ЕО на Комисията от 20 декември 2006 г. (ОВ 2007 г., L 32, стр. 177). Този комитет е съставен от висококвалифицирани специалисти в правната и земеделската област и има за задача да изследва по-специално родовия характер на означенията.
67 На последно място, възможно е да се вземат предвид и други елементи, по-специално определянето на едно означение като родово в Codex alimentarius (относно указателния характер на нормите на Codex alimentarius вж. Решение на Съда от 22 септември 1988 г. по дело Deserbais, 286/86, Recueil, стр. 4907, точка 15, и Решение на Съда от 5 декември 2000 г. по дело Guimont, C‑448/98, Recueil, стр. I‑10663, точка 32) и включването на означението в списъка от приложение ІІ към Международната конвенция за използването на наименованията за произход и означенията на сирената, подписана в Stresa на 1 юни 1951 г., доколкото това включване допуска използването на означението във всички държави, страни по спогодбата, при условие че се спазват правилата за производство и се посочва страната на производство, без да се ограничава тази възможност само до производителите от съответния географски район (вж. Заключение на генералния адвокат г‑н Ruiz-Jarabo Colomer към решението по дело Германия и Дания/Комисия, посочено по-горе, Recueil, стр. І‑9118, точка 168).
68 Следователно трябва да се приеме за установено, че апелативният състав е игнорирал критериите, разработени от общностната съдебна практика в областта на ЗНП и на член 3 от Регламент № 2081/92.
69 Всъщност апелативният състав не е взел предвид никой от тези елементи, които според посочената по-горе в точки 65—67 съдебна практика позволяват да се направи необходимият анализ на евентуалния родов характер на дадено означение или на една от съставните му части, нито е използвал проучвания на мнението на потребителите, нито становища на експерти в областта, нито е поискал информация от държавите-членки или от Комисията, която от своя стара би могла да сезира горепосочения научен комитет с въпроса, въпреки че — както правилно подчертава СХВП — той е имал тази възможност по силата на член 74, параграф 1 и на член 76 от Регламент № 40/94.
70 Доказателствата в подкрепа на оспорваното решение се състоят само от извадки от речници и проучвания по интернет, направени служебно от апелативния състав.
71 Честотата, с която едно понятие се среща в интернет, обаче сама по себе си не е в състояние да установи родовия характер на означението. Освен това всички определения на понятието „grana“ в речниците, на които се е позовал апелативният състав, правят връзка с мястото на производство на grana padano, което отговаря на определен район в равнината на По. Следователно — и обратно на това, което е преценил апелативният състав — тези речници доказват по-скоро, че означението „grana“ се използва в италианския език като съкратена форма на grana padano и че означението фактически и в съзнанието на хората е свързано с паданския произход на този продукт, което се потвърждава от двата германски речника, посочени в точки 50 и 51 на оспорваното решение. Що се отнася до определението, дадено в Enciclopedia Treccani, то от своя страна е нерелевантно, доколкото датира от 1949 г., т.е. от дата, предхождаща както Регламент № 1107/96, така и Закон № 125/54, в който за първи път се признава означението „grana padano“ като ЗНП.
72 В добавка на това следва да се приеме за установено, че ако апелативният състав надлежно беше взел предвид всички доказателства, представени от жалбоподателя, и ако беше приложил критериите, разработени в практиката на Съда, той е трябвало да заключи, че от правна страна родовият характер на означението „grana“ не е доказан в достатъчна степен.
73 Между тези фактори се намира преди всичко правната уредба относно защитата на означението „grana padano“ в Италия, както и нейната историческа еволюция.
74 Във връзка с това следва да се посочи, че означението „grana“ намира първото си законодателно признаване в Regio Decreto Legge n° 1177, Disposizioni integrative della disciplina della produzione e della vendita dei formaggi (Кралски закон-декрет № 1177 от 17 май 1938 г., съдържащ разпоредби в допълнение на уредбата на производството и продажбата на сирена, GURI, бр. 179 от 8 август 1938 г.). В този декрет, който определя минималното съдържание на мазнини в различните италиански сирена, се споменават grana parmigiano-reggiano, grana lodigiano, grana emiliano, grana lombardo и grana veneto. Този декрет свидетелства, че grana е бил произвеждан в много райони на паданската долина, в близост до Парма и Реждо Емилия, до Лоди, в Емилия, в Ломбардия и във Венеция. За сметка на това означението „grana padano“ не е споменато там.
75 Следва да се приеме за установено, че всички тези райони са включени в района на производство или на parmigiano reggiano (Парма, Реждо Емилия, Модена, Болоня на запад от Рено и Мантуа на изток от По), или на grana padano (Пиемонт, Ломбардия, Емилия-Романя, Венеция и провинция Тренто).
76 След въвеждането в Италия на първия режим по отношение на наименованията за произход със Закон № 125/54 и с Decreto del Presidente della Repubblica n° 1269, Riconoscimento delle denominazioni circa i metodi di lavorazione, caratteristiche merceologiche e zone di produzione dei formaggi (Декрет на президента на Републиката № 1269 от 30 октомври 1955 г. относно признаване на наименованията, свързани с методите на изработка, търговските характеристики и районите на производство на сирена, GURI, бр. 295 от 22 декември 1955 г., стр. 4401), който признава наименованието за произход „grana padano“, сиренето parmigiano reggiano загубва квалификацията си като grana поради особените си характеристики, докато всички други сирена grana са признати под наименованието „padano“.
77 Фактът, че италианското законодателство от 1938 г. посочва различни grana (parmigiano-reggiano, lodigiano, emiliano, lombardo и veneto), всички от които са произведени в района на равнината на По, без обаче да споменава grana padano, както и фактът, че последващото законодателство въвежда означението „grana padano“, като изоставя предишните означения, показва, че grana е сирене, което традиционно се произвежда в множество райони на равнината на По и което поради този факт в определен момент се идентифицира от италианския законодател с понятието „padano“, за да се опрости нормативната уредба и да се включат в едно-единствено означение различните по-ранни означения, всички произхождащи от паданската долина.
78 Квалификацията „padano“ следователно не е въведена, за да ограничи обхвата на ЗНП само до определени grana, а по-скоро за да бъдат поставени те под една и съща повишена защита, предоставена първоначално от италианското законодателство, а впоследствие и от Регламент № 2081/92. Следователно еволюцията на италианската правна уредба показва, че означението „grana“ не е родово.
79 Никой от доводите на Biraghi не може да постави под въпрос тези изводи. На първо място, що се отнася до съществуването на означението „grana trentino“, следва да се приеме за установено, че посоченият от Biraghi Декрет на Президента на Републиката, изменящ спецификацията на сиренето grana padano, разрешава добавянето на израза „trentino“ (от Тренто) за сиренето grana padano, произведено на територията на провинция Тренто. Тази възможност само подкрепя възгледа, че е възможно дадено сирене да се нарече „grana“ само ако е произведено съгласно спецификацията на grana padano.
80 На второ място, макар и да е вярно, че циркулярното писмо на асоциацията Assolatte посочва наличието на „други grana“, освен grana padano, следва да се приеме за установено, както следва от таблицата, приложена към циркулярното писмо, че тези „други grana“ са били изнасяни за страни, различни от държавите-членки на Европейската общност, и по-специално Съединените американски щати, Япония, Русия, Хърватска, Словения, като последната не е била членка на Европейския съюз към датата, до която се отнасят тези данни, а именно 1999 г. По отношение на сирене, предназначено за износ в страни, където означението „grana“ не се ползва от никаква специална законодателна защита, този довод е без значение в съответствие с принципа на териториалността, признат от Съда в областта на интелектуалната собственост в решението по дело Exportur, посочено по-горе (точка 12). Същото се отнася и за изготвените от ISTAT данни, на които се позовава Biraghi, които не са от значение, тъй като не посочват пазара, за който са предназначени „други[те] grana“.
81 На трето място, като твърди, че понятието „grana“ не обозначавало географски район като такъв, Biraghi цели по същество да докаже, че означението „grana“ не може по никакъв начин да се ползва от защитата, предоставена с Регламент № 2081/92, тъй като то не отговаря на определението за наименование за произход по член 2 от регламента. Без значение е обаче дали означението „grana“ води началото си от факта, че сиренето, което обозначава, има зърнеста структура, или от факта, че първоначално то е било произвеждано във Valle Grana, тъй като по силата на член 2, параграф 3 от Регламент № 2081/92 дадено ЗНП може да се състои и от традиционно негеографско означение, обозначаващо хранителен продукт, произхождащ от район или определено място, които се характеризират с хомогенни природни фактори, разграничаващи ги от съседните райони (решение по дело Германия и Дания/Комисия, посочено по-горе, точки 46—50). Във връзка с това не се оспорва, че сиренето grana произхожда от района на равнината на По. Следователно в това отношение то отговаря на условията, предвидени в член 2, параграф 3 от Регламент № 2081/92.
82 На четвърто място връзката, която Biraghi прави с решението по дело Германия и Дания/Комисия, посочено по-горе, за да подкрепи своята теза, е лишена от всякаква релевантност, доколкото Съдът не критикува възможността негеографско означение да представлява ЗНП, а оспорва само обхвата на района на производство на негеографското означение „feta“. Въз основа на този извод трябва да се отхвърли и доводът на Biraghi, че във Valle Grana се произвежда само сиренето castelmagno. По същия начин следва да се отхвърли и позоваването от Biraghi на решението по дело Pistre и др., посочено по-горе, тъй като, както следва от точка 35 на това решение, то се отнася до едно означение (montagne), което не отговаря на условията, за да се счита за наименование за произход по смисъла на член 2 от Регламент № 2081/92, доколкото не съществува пряка връзка между качествата или характеристиките на продукта и неговия специфичен географски произход.
83 На пето място, Решение № 96/536, което посочва датското сирене „Dansk Grana“ и немското сирене „Romonte — Typ Grana“, е прието във връзка с прилагане на Директива 92/46/ЕИО на Съвета от 16 юни 1992 г. за създаване на санитарни норми за производството и предлагането на пазара на сурово мляко, на термично обработено мляко и на продукти на млечна основа (ОВ L 268, стр. 1). Доколкото Решение № 96/536 само допуска изключения от санитарните норми, предвидени в Директива 92/46, то не може да има никакво влияние върху защитата на право на интелектуална собственост, каквото е защитеното означение за произход (вж. в този смисъл Решение по дело Германия и Дания /Комисия, посочено по-горе, точка 96). Дори да се допусне, че това посочване доказвало родовия характер на означението „grana“ в Дания и Германия, не е възможно това заключение да се разпростре спрямо цялата общностна територия или най-малкото спрямо нейна съществена част. Освен това Решение 96/536 се отнася до датската grana и до немско сирене, за което се посочва, че е от „вида“ grana, което предполага, че в Дания и Германия означението „grana“ само по себе си e запазило във всеки случай смисъла си на „grana padano“ (вж. в този смисъл Решение по дело Германия и Дания/Комисия, посочено по-горе, точка 92). На последно място, посоченото от Biraghi Решение № 96/536 датира от 1996 г., когато държавите-членки все още са могли да се позовават на изключението, предвидено в член 13, параграф 2 от Регламент № 2081/92, което им позволява да запазят националните си режими, допускащи използването на регистрирани по член 17 означения за срок до пет години след публикуването на регламента.
84 На шесто място, решението на Corte di cassazione от 28 ноември 1989 г. е постановено в рамките на наказателно производство и съдът изрично посочва, че оправдаването на подсъдимия е последица от липсата на наказание за неправомерно използване на означението „grana“. Освен това решението е постановено преди да влязат в сила Регламенти № 2081/92 и № 1107/96, т.е. преди нивото на защита на ЗНП да бъде определено на общностно равнище. Накрая от представените от жалбоподателя многобройни протоколи на l’Ispettorato centrale repressione frodi (Централна служба за борба със случаите на измама) към италианското Министерство на земеделието и горите за установяване на случаи на измама, всичките съставени след решението на Corte di cassazione и Регламент № 1107/96, следва, че италианските власти системно изземват сирена, носещи само указанието „grana“, тъй като такава практика представлява нарушение на защитеното от Регламент № 1107/96 ЗНП „grana padano“.
85 На последно място, посочените от Biraghi речници също не са релевантни. Всъщност, обратно на това, което твърди Biraghi, може да се забележи, че макар да е вярно, че Dictionnaire des fromages Larousse определя grana като „италиански сирена, които имат (определени) общи характеристики“, след това той посочва, че поредица италиански закони определят наименованието им, като разграничават сирената, произведени в определени провинции (parmigiano reggiano), от тези, произведени в определени други провинции (grana padano), като по този начин обосновава теза, обратна на тази за родовия характер на означението „grana“. В замяна на това никакво заключение не може да бъде извадено от Guide du fromage Androuët-Stock, който дори не посочва grana padano.
86 Италианската правна уредба впрочем не е била единственият показател, с който е разполагал апелативният състав, за да изключи родовия характер на означението „grana“. Всъщност на него е било известно, че никоя държава-членка не е повдигала въпроса за претендирания родов характер на означението „grana“ в рамките на комитета за регулиране, с който се е консултирала Комисията с оглед на приемането на Регламент № 1107/96. Освен това не му е било представено никакво доказателство за предлагането на пазара в рамките на Европейската общност на сирене, наречено „grana“.
87 На последно място, с оглед на задължението си да се информира служебно за приложимото национално право (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 20 април 2005 г. по дело Atomic Austria/СХВП — Fabricas Agrupadas de Muñecas de Onil (ATOMIC BLITZ), T‑318/03, Recueil, стр. II‑1319, точка 35), апелативният състав е можел също да вземе предвид съществуването на национални законодателства, които транспонират Международната конвенция за използването на наименованията за произход и означенията на сирената, посочена по-горе, и двустранни международни договори за защита на означението „grana“.
88 От изложеното по-горе следва, че апелативният състав не е бил в състояние да стигне до заключението, че регистрацията на марката GRANA BIRAGHI не представлява нарушение на ЗНП „grana padano“ по смисъла на член 13, параграф 1, първа алинея от Регламент № 2081/92.
89 Следователно жалбата е основателна, доколкото апелативният състав погрешно е приел, че означението „grana“ е родово и че наличието на ЗНП „grana padano“ не представлява пречка за регистрация на марката GRANA BIRAGHI по смисъла на член 14 от Регламент № 2081/92. Поради това оспорваното решение трябва да се отмени.
По съдебните разноски
90 Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Съгласно член 87, параграф 4, първа алинея от Процедурния правилник държавите-членки, които са встъпили в делото, понасят направените от тях съдебни разноски.
91 В съдебното заседание жалбоподателят е поискал СХВП да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.
92 От постоянната съдебна практика следва, че такова искане може да бъде уважено и тогава, когато спечелилата страна го е направила едва в съдебното заседание (Решение на Съда от 29 март 1979 г. по дело NTN Toyo Bearing и др./Съвет, 113/77, Recueil, стр. 1185, Решение на Първоинстанционния съд от 10 юли 1990 г. по дело Automec/Комисия, T‑64/89, Recueil, стр. II‑367, точка 79, и Решение на Първоинстанционния съд от 16 ноември 2006 г. по дело Jabones Pardo/СХВП — Quimi Romar (YUKI), T‑278/04, точка 75).
93 Тъй като решението на апелативния състав трябва да се отмени и поради това СХВП, независимо от исканията ѝ, да се счита за загубила делото страна, СХВП трябва да понесе съдебните разноски, направени от жалбоподателя съобразно неговите искания. Встъпилите страни понасят направените от тях съдебни разноски.
По изложените съображения,
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД (четвърти състав)
реши:
1) Отменя решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП) от 16 юни 2003 г. (дело R 153/2002-1).
2) Освен собствените си съдебни разноски СХВП понася и тези, направени от Consorzio per la tutela del formaggio Grana Padano.
3) Италианската република и Biraghi SpA понасят направените от всеки от тях съдебни разноски.
Legal | Wiszniewska-Białecka | Moavero Milanesi |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 12 септември 2007 година.