Дело T‑466/16 RENV
NRW. Bank
срещу
Единен съвет за преструктуриране
Решение на Общия съд (осми разширен състав) от 21 февруари 2024 година
„Икономически и паричен съюз — Банков съюз — Единен механизъм за преструктуриране на кредитни институции и някои инвестиционни посредници (ЕМП) — Единен фонд за преструктуриране (ЕФП) — Решение на ЕСП относно изчисляването на предварителните вноски за 2016 г. — Задължение за мотивиране — Принцип за недопускане на прилагане с обратна сила — Член 5, параграф 1, буква е) от Делегиран регламент (ЕС) 2015/63 — Изключване на някои задължения при изчисляването на предварителните вноски — Насърчителни заеми — Спомагателни насърчителни дейности — Възражение за незаконосъобразност“
1. Икономическа и парична политика — Икономическа политика — Възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници — Насърчителна банка — Изчисляване на предварителните вноски в Единния фонд за преструктуриране (ЕФП) — Изключване при това изчисление на задълженията, свързани с насърчителните заеми — Обхват — Задължения, свързани със спомагателни насърчителни дейности, извършвани в конкурентна среда и със стопанска цел — Изключване
(съображение 13, член 3, точка 28 и член 5, параграф 1, буква е) от Регламент 2015/63 на Комисията)
(вж. т. 45, 50, 58—63 и 261)
2. Институции на Европейския съюз — Упражняване на правомощия — Предоставено на Комисията правомощие за приемане на делегирани актове — Обхват — Комплексни преценки и оценки — Широко право на преценка — Директива 2014/59 за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници — Определяне на критериите за коригиране на предварителните вноски — Съдебен контрол — Граници
(член 290 ДФЕС, съображение 41 от Регламент № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2014/59 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 90, 91, 97, 98 и 112)
3. Актове на институциите — Прилагане във времето — Забрана за прилагане с обратна сила — Изключения — Условия — Постигане на цел от общ интерес и зачитане на оправданите правни очаквания — Оттегляне на решение на Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) за определяне на предварителните вноски в Единния фонд за преструктуриране (ЕФП), за да се отстрани липсата на мотиви — Приемане на решение, което влиза в сила на датата на влизане в сила на предходното решение — Липса на изменение на размера и на изчислението на посочените вноски — Отчитане на целта на вноските в ЕФП — Допустимост
(член 2, член 67, параграф 4, членове 69 и 70 от Регламент № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 170, 172 и 173)
4. Право на Европейския съюз — Принципи — Право на защита — Право на изслушване — Обхват — Съобщение на Единния съвет за преструктуриране (ЕСП), с което се съобщава на жалбоподателя за оттеглянето на решение и неговата замяна — Допустимост — Нарушение на правото на изслушване — Липса
(член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз)
(вж. т. 235 и 243)
5. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение на Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) за определяне на предварителните вноски в Единния фонд за преструктуриране (ЕФП) — Задължение на ЕСП да предостави на съответните институции методиката за изчисляване на тези вноски и методиката за определяне на размера на годишното целево равнище
(член 69, параграфи 1 и 2 и член 70, параграф 2 от Регламент № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета, член 4 от Регламент № 2015/81 на Съвета; член 4, параграф 2 от Регламент № 2015/63 на Комисията; Директива 2014/59 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 283 и 292—303)
Резюме
Сезиран с жалба за отмяна, която отхвърля, срещу Решение SRB/ES/2022/23 на Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) от 27 април 2022 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“), Общият съд внася важни разяснения, от една страна, относно изчисляването на предварителните вноски в Единния фонд за преструктуриране (ЕФП), по-специално що се отнася до тълкуването и прилагането на член 5, параграф 1, буква е) от Делегиран регламент 2015/63(1), и от друга страна, относно мотивите за определянето на годишното целево равнище на ЕФП за периода на плащане на вноски за 2016 г.
Жалбоподателят, NRW.Bank, е насърчителната банка на Land Nordrhein-Westfalen (провинция Северен Рейн-Вестфалия, Германия).
На 15 април 2016 г. ЕСП приема решение за предварителните вноски за 2016 г. в Единния фонд за преструктуриране (SRB/ES/SRF/2016/06) на кредитните институции и на някои инвестиционни посредници, сред които е и жалбоподателят. На 20 май 2016 г. ЕСП приема решение за коригиране на предварителните вноски за 2016 г. в Единния фонд за преструктуриране, с което се допълва решението на ЕСП от 15 април 2016 г. за предварителните вноски за 2016 г. в Единния фонд за преструктуриране (SRB/ES/SRF/2016/13). Сезиран с жалба за отмяна, подадена от жалбоподателя срещу тези две решения (наричани по-нататък „първоначалните решения“), Общият съд с решение от 26 юни 2019 г., NRW.Bank/ЕСП (T‑466/16)(2), отхвърля жалбата като недопустима. С решение от 14 октомври 2021 г., NRW.Bank/ЕСП (C‑662/19 P)(3), Съдът, сезиран с жалба на жалбоподателя, отменя решението на Общия съд и му връща делото за ново разглеждане. На 27 април 2022 г. ЕСП приема обжалваното решение, с което оттегля и заменя първоначалните решения, за да отстрани липсата на мотиви на тези решения, която е констатирал след постановяването на решения на Общия съд(4).
Съображения на Общия съд
На първо място, жалбоподателят твърди, че разпоредбите на член 5, параграф 1, буква е) от Делегиран регламент 2015/63 трябва да се тълкуват в смисъл, че позволяват при изчисляването на предварителните вноски да се изключат задълженията, свързани с т.нар. „спомагателни насърчителни“ дейности, които се състоят по-специално в придобиването на дългови ценни книжа на капиталовия пазар (наричани по-нататък „съответните дейности“). Общият съд отбелязва, че тези разпоредби установяват, че разглежданите задължения могат да бъдат изключени при изчисляването на предварителната вноска на съответната институция само до размера на насърчителните заеми на тази институция. За да могат да бъдат квалифицирани като „насърчителни заеми“, разглежданите операции трябва да се извършват на неконкурентна основа и с нестопанска цел(5). Общият съд констатира, че съответните дейности се извършват, от една страна, на отворения капиталов пазар, на който осъществяват дейност други участници, които извършват същите видове дейности и могат да придобият същите дългови ценни книжа като насърчителните банки при същите пазарни условия като последните. На такъв пазар обаче насърчителните банки по дефиниция са в пряка конкуренция с тези други участници на пазара, така че съответните дейности не могат да се считат за упражнявани на неконкурентна основа. От друга страна, разглежданите дейности имат за цел да генерират и генерират приходи, доколкото се състоят в създаването на лихвени маржове, за да се финансира самата банкова дейност на насърчителните банки. Следователно тези дейности не могат да се разглеждат като извършвани с нестопанска цел.
Този извод не се поставя под въпрос от довода на жалбоподателя, че „крайната цел“ на посочените дейности не се състои в реализиране на печалба поради наложената му забрана да разпределя дивиденти. Всъщност нестопанската цел на дадена дейност(6) се преценява с оглед на естеството на всяка съответна дейност, без значение дали генерираната от тази дейност печалба впоследствие се използва за финансиране на насърчителните дейности, които от своя страна се упражняват с нестопанска цел. Всяко друго тълкуване би означавало да се приеме, че съответните дейности са с нестопанска цел само поради това че се упражняват от насърчителна банка, което би лишило от съдържание условието, произтичащо от употребата на израза „на неконкурентна основа и с нестопанска цел“(7).
Поради това Общият съд стига до извода, че член 5, параграф 1, буква е) от Делегиран регламент 2015/63 във връзка с член 3, точки 27 и 28 от същия този делегиран регламент трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска да се изключат задълженията, свързани със спомагателните насърчителни дейности на насърчителните банки като жалбоподателя, при изчисляването на предварителната им вноска.
На второ място, Общият съд подчертава, че в контекста на делегирано правомощие по смисъла на член 290 ДФЕС Европейската комисия разполага с широко право на преценка при упражняване на предоставените ѝ правомощия, когато е призвана по-специално да извършва комплексни преценки и оценки. Общият съд счита, че такъв е случаят, що се отнася до определянето на правилата, уточняващи понятието за коригиране на предварителните вноски в зависимост от рисковия профил на институциите(8). При това положение, що се отнася до методиката за коригиране в зависимост от риска на основните годишни вноски, контролът на съда на Съюза трябва да се свежда до проверка дали упражняването на предоставеното на Комисията право на преценка не е опорочено поради явна грешка или злоупотреба с власт, или пък дали тя явно не е превишила пределите на това право. Общият съд счита, жалбоподателят не е доказал, че член 5, параграф 1, буква е) от Делегиран регламент 2015/63 е опорочен от явна грешка или от злоупотреба с власт, или че явно е превишил пределите на правото на преценка на Комисията, тъй като не изключва задълженията, свързани със спомагателните насърчителни дейности на регионалните насърчителни банки, при изчисляването на предварителната им вноска.
На трето място, Общият съд припомня, че обжалваното решение е прието, за да се отстрани липсата на мотиви на първоначалните решения, която ЕСП е констатирал след постановяването на решения на Общия съд, без обжалваното решение или тези съдебни решения да изменят обхвата на задължението на жалбоподателя да плати предварителна вноска за периода на плащане на вноски за 2016 г., така, както е предвидена в първоначалните решения и каквато е съществувала за този период на плащане на вноски. При тези особени обстоятелства, ако ЕСП не беше приел обжалваното решение, като му придаде действие, считано от датата на влизане в сила на първото от първоначалните решения, обжалваното решение не би могло да породи действие през периода от 15 април 2016 г. до 27 април 2022 г., през който жалбоподателят е бил освободен от задължението си да плати предварителна вноска за периода на плащане на вноски за 2016 г., въпреки че е имал това задължение по силата на Регламент № 806/2014(9). Също така през този период ЕФП би бил лишен, в нарушение на същите тези разпоредби, от средствата от предварителните вноски на жалбоподателя, което би накърнило прилагането на Директива 2014/59, на Регламент № 806/2014 и на Делегиран регламент 2015/63. Следователно приемането на обжалваното решение с действие считано от 15 април 2016 г. има за цел да осигури съответствие между приложимостта на обжалваното решение и момента на възникване на задължението на жалбоподателя за плащане на предварителна вноска за 2016 г., и по този начин да избегне резултат, който противоречи на приложимата правна уредба. Постигането на тази цел обаче изисква това решение да влезе в сила на дата, която предхожда датата на приемането му.
На четвърто и последно място, Общият съд припомня, че институциите, които са задължени да плащат предварителни вноски, трябва да могат да разбират, при прочита на решението за определяне на тези вноски, поне основните етапи от методиката за изчисляване на размера на годишното целево равнище за съответния период на плащане на вноски.
Що се отнася до пълнотата на мотивите на обжалваното решение, Общият съд отбелязва, че периодът на плащане на вноски за 2016 г. съответства на първата година от първоначалния срок от осем години. От обжалваното решение следва, че ЕСП е определил годишното целево равнище, като е следвал следните два основни етапа. На първо място, той определя прогнозирания размер на крайното целево равнище, и на второ място, разделя този размер на осем, за да вземе предвид факта, че първоначалният срок включва осем години плащане на вноски. За сметка на това нищо не сочи, че изчисляването на годишното целево равнище за периода на плащане на вноски за 2016 г. е извършено съгласно различна от посочената в обжалваното решение математическа формула или че съдържа други допълнителни етапи, които не са изложени в обжалваното решение. При това положение Общият съд счита, че ЕСП не е пропуснал да изложи в обжалваното решение основните етапи на методиката за изчисляване на размера на годишното целево равнище за периода на плащане на вноски за 2016 г.
Що се отнася до прогнозирания размер на крайното целево равнище, Общият съд отбелязва, че този размер може да бъде изведен от математическата формула, посочена в обжалваното решение.
Що се отнася до начина, по който ЕСП е определил прогнозирания размер на крайното целево равнище, ЕСП е основал анализа си на факта, че съгласно Регламент № 806/2014 този размер трябва да съответства на най-малко 1 % от размера на гарантираните депозити, в края на първоначалния срок, на всички институции, лицензирани във всички участващи държави членки в Единния механизъм за преструктуриране. В това отношение ЕСП е взел предвид прогнозираното развитие на гарантираните депозити на всички институции, лицензирани във всички участващи държави членки, и то от размера на тези депозити през 2015 г. до края на първоначалния срок, тоест до края на 2023 г. Освен това, първоначално ЕСП е установил годишен процент на нарастване на посочените гарантирани депозити от 3 % между 2015 г. и 2023 г., но впоследствие е преразгледал този процент в посока неговото намаляване, за да вземе предвид анализа на фазата на икономическия цикъл и потенциалното проциклично въздействие, което предварителните вноски биха могли да окажат върху финансовото състояние на институциите. Така ЕСП е възприел годишен процент на нарастване на гарантираните депозити под 3 % между 2015 г. и 2023 г., за да определи крайното целево равнище.
Накрая, Общият съд отбелязва, че при определянето на годишното целево равнище за периода на плащане на вноски за 2016 г. ЕСП не е разполагал с надеждни данни за вероятното развитие на гарантираните депозити на институциите между 2015 г. и 2023 г., тъй като едва една година по-рано е въведено ново определение на гарантираните депозити(10). При липсата на такива данни ЕСП е трябвало да оцени прогнозираното развитие на посочените депозити въз основа на процента на нарастване на депозитите на домакинствата и депозитите на нефинансовите търговски дружества.
При тези особени обстоятелства и освен това предвид факта, че обжалваното решение се отнася до първия период на плащане на вноски след приемането на Регламент № 806/2014, институциите в качеството си на осведомени оператори са могли основателно да очакват, че за да определи годишното целево равнище за този период, ЕСП ще вземе предвид и прогнозирания размер на крайното целево равнище, както е посочен в изложението на мотивите към предложението на Комисията, довело до приемането на този регламент(11).
Ето защо Общият съд счита, че институциите са били в състояние да разберат основните правила, съгласно които ЕСП е щял определи крайното целево равнище за целите на определянето на годишното целево равнище за периода на плащане на вноски за 2016 г.