Жалба, подадена на 17 юли 2013 г. — Chatzianagnostou/Съвет и др.

(Дело T-383/13)

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподател: Antonios Chatzianagnostou (Серес, Гърция) (представител: адв. Ch. Makris)

Ответник: Съвет на Европейския съюз, Eulex Косово и Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени изцяло, на първо място, решението на началника на EULEX Косово от 10 май 2013 г., озаглавено „Окончателно решение по дисциплинарно производство 2/2013“, съобщено на жалбоподателя на 16 май 2013 г., и на второ място, решението на началника на EULEX от 10 май 2013 г., озаглавено „Окончателно решение по дисциплинарно производство 6/2013“, съобщено на жалбоподателя на 16 май 2013 г.,

да освободи жалбоподателя от всички обвинения, повдигнати срещу него от EULEX в дисциплинарното производство,

да осъди EULEX да предостави на жалбоподателя в рамките на настоящото производство копие от всички документи, съдържащи се в заведените срещу него дисциплинарни преписки,

да осъди ответниците да заплатят съдебните разноски, включително адвокатски хонорар.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет правни основания.

Първото правно основание е изведено от съществено процесуално нарушение поради липса на мотиви в обжалваните актове и от нарушение на член 296 ДФЕС и общите принципи на правото на държавите ― членки на ЕС, съгласно които всички административни актове, с които се засягат правата на правните субекти, се мотивират по достатъчен, изчерпателен и конкретен начин. В разглеждания случай жалбоподателят посочва, че обжалваните актове са напълно лишени от мотиви, независимо от тяхната задължителност.

Второто правно основание е изведено от нарушение, извършено от ответниците чрез обжалваните актове, на някои права на защита на жалбоподателя, произтичащи от ЕКЗПЧ и общите за държавите членки на ЕС принципи на правото. В рамките на дисциплинарно производство 6/2013, образувано от EULEX, на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание за действие, за което нито бил поканен да се защити, нито имал възможност да даде обяснения. Освен това жалбоподателят бил лишен и от правото му на лесен, бърз и ефективен достъп до правна помощ, а именно от възможността да бъде защитаван по достъпен начин от избран от него адвокат, притежаващ подходяща подготовка и пълна информация относно обвиненията в дисциплинарното производство, повдигнати срещу жалбоподателя от EULEX.

Третото правно основание е изведено от фактическа грешка, опорочила обжалваните актове. Жалбоподателят поддържа, че вторият обжалван акт се основава на предположение и на противоречиви и недостатъчни мотиви в нарушение на презумпцията за невиновност и правото му да не се самообвинява. Следователно посоченият акт бил неправилен, тъй като не признава, че жалбоподателят е допуснал извинима грешка или най-малкото не допуска съществуването на смекчаващи отговорността му обстоятелства като активно съдействие и разкаяние.

Четвъртото правно основание е изведено от нарушение на разпоредбите на член 19 от Международния пакт за граждански и политически права, член 10 от ЕКЗПЧ, член 15 ДФЕС, Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година¹ , на Директива 2003/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003² , както и на членове 41 и 42 от Хартата на основните права на ЕС. Обжалваните актове на началника на EULEX, с които се одобряват предложените по отношение на жалбоподателя дисциплинарни наказания, били опорочени от грешка при прилагането на правото, тъй като в противен случай щели да бъдат разгледани жалбите му за отмяна на въпросните наказания, по-специално поради нарушение на посочените по-горе разпоредби относно правото на достъп на жалбоподателя до преписките по двете дисциплинарни производства, образувани срещу него от EULEX.

Петото правно основание е изведено от нарушение посредством обжалваните актове на принципите на пропорционалност и справедливост при определяне на наложените на жалбоподателя дисциплинарни наказания.

____________

¹ Относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията.

² Относно повторната употреба на информацията в обществения сектор.