Жалба, подадена на 21 юли 2023 г. от eins energie in sachsen GmbH & Co. KG срещу решението, постановено от Общия съд (четвърти разширен състав) на 17 май 2023 г. по дело T-318/20, eins energie in sachsen GmbH & Co. KG/Европейска комисия
(Дело C-469/23 P)
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: eins energie in sachsen GmbH & Co. KG (представители: I. Zenke, Rechtsanwältin, T. Heymann, Rechtsanwalt)
Други страни в производството: Европейска комисия, Федерална република Германия, E.ON SE, RWE AG
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят моли Съда:
да отмени решението на Общия съд на Европейския съюз от 17 май 2023 г., eins energie in sachsen/Комисия (T-318/20), както и решението на Европейската комисия от 26 февруари 2019 г. относно концентрацията „RWE/E.ON Assets“ (дело M.8871, ОВ C 111, 2000 г., стр. 1);
1a. при условията на евентуалност спрямо предходното поне да върне дело T-318/20 на Общия съд за ново разглеждане и решаване на необходимите въпроси;
да осъди Комисията да заплати съдебните разноски, включително адвокатските и пътните разноски на жалбоподателя по дело T-318/20.
Основания и основни доводи
Като първо основание жалбоподателят изтъква непълнота на мотивите, изопачаване на фактите и нарушение на процесуалните му права.
Първо, обжалваното съдебно решение не било надлежно мотивирано, тъй като от него не личало дали/как Общият съд е оценил засягането на пазарната позиция на жалбоподателя (т. 23 и сл. от обжалваното съдебно решение).
Второ, Общият съд изопачил твърдението на жалбоподателя, когато приел, че няма особени обстоятелства във връзка със засягането на пазарната му позиция (т. 31 от обжалваното съдебно решение).
Трето, Общият съд нарушил процесуалните права на жалбоподателя, тъй като не разгледал въпроса за фактическото му засягане.
Като второ основание се твърди неправилно прилагане на член 263, четвърта алинея ДФЕС от страна на Общия съд. В съдебното решение неправилно се приемало, че жалбоподателят не е лично засегнат по смисъла на тази разпоредба.
Първо, Общият съд неправилно приел, че условието за констатиране на лично засягане на жалбоподателя е той формално да е участвал в производството относно концентрация M.8871.
Второ, Общият съд приложил завишени изисквания за доказването на други специфични обстоятелства за установяването на лично засягане на жалбоподателя.
Като трето основание жалбоподателят изтъква, че Общият съд не е проверил материалноправните основания, изтъкнати в жалбата му. Като се позовава на решението по дело T-312/20, той посочва, че Общият съд е тълкувал неправилно правото на Съюза, и конкретно член 101 ДФЕС и член 21, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 139/20041 .
Първо, нарушение на правото на Съюза съставлявало неприлагането на член 101 ДФЕС поради твърдян блокиращ ефект на член 21 от Регламент № 139/2004 (т. 392 и сл. от решение T-312/20).
Второ, не били взети предвид представените от жалбоподателя данни за картелно споразумение между RWE и E.ON по смисъла на член 101 ДФЕС (т. 392 и сл. от решение T-312/20).
Трето, несъобразяването на фактическото твърдение на жалбоподателя по формални причини трябвало да се разглежда като нарушение на процесуалните му права (т. 393 и 394, както и т. 406 и сл. от решение T-312/20).
Като четвърто основание жалбоподателят поддържа, че Общият съд е допуснал грешка, като не е приел производството за контрол на концентрациите пред Комисията по дела M.8871 и M.8870 и производството за контрол на концентрациите пред Bundeskartellamt (Федерална служба за защита на конкуренцията, Германия) по дело B8-28/19 като неразделни части от една-единствена концентрация, която е трябвало да се разгледа в рамките на единно производство.
Първо, Общият съд допуснал грешка, като изключил от обсъждането придобиването от RWE на 16,67-процентен дял в E.ON, предмет на дело B8-28/19 (т. 65 и сл. от решение T-312/20).
Второ, допуснати били грешки при тълкуването на понятието „отделна концентрация“ по член 3 във връзка със съображение 20 от Регламент № 139/2004 (т. 74 и сл. от решение T-312/20).
Като пето основание се изтъква, че Общият съд е действал в нарушение на член 2 от Регламент № 139/2004 и е приложил неправилно тази разпоредба поради неправилно определяне на пазара по дело M.8871.
Първо, Общият съд неправилно потвърдил подхода на Комисията да остави отворен въпроса за определянето на пазара (т. 220 и сл. от решение T-312/20).
Второ, Общият съд не санкционирал недостатъчната прогнозна оценка на Комисията за развитието на пазара (т. 229 и сл. от решение T-312/20).
Трето, жалбоподателят оспорва недостатъчната според него преценка на нарастващата пазарна мощ на RWE (т. 260 и сл. от решение T-312/20).
Четвърто, той възразява срещу ненадлежната оценка на конкурентните отношения между RWE и E.ON и на отстраняването на E.ON (т. 339 и сл. от решение T-312/20).
Накрая, като шесто основание се изтъква, че Общият съд е действал в нарушение на правилата за разпределяне на доказателствената тежест, тъй като в решение T-312/20 е поставил прекомерни изисквания за доказване (т. 273, 278 и сл., 328, 341, 344 и 382 от посоченото решение).
____________
1 Регламент (EO) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 година относно контрола върху концентрациите между предприятия (регламент за сливанията на ЕО) (ОВ L 24, 2004 г. стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 201).