Дело T-306/20
Hijos de Moisés Rodríguez González, SA
срещу
Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост
Решение на Общия съд (шести разширен състав) от 29 юни 2022 година
„Марка на Европейския съюз — Производство за обявяване на недействителност — Фигуративна марка на Европейския съюз „La Irlandesa 1943“ — Основания за абсолютна недействителност — Обявяване на недействителност от разширения апелативен състав на EUIPO — Доказателства, представени за първи път пред Общия съд — Релевантна дата за проверка дали е налице основание за абсолютна недействителност — Марка, която може да въведе в заблуждение обществеността — Член 7, параграф 1, буква ж) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 7, параграф 1, буква ж) от Регламент (ЕС) 2017/1001) — Недобросъвестност — Член 52, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 59, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)“
1. Марка на Европейския съюз — Отказ, отмяна и недействителност — Основания за абсолютна недействителност — Регистрация, която е в противоречие с член 7 от Регламент № 207/2009 — Релевантна дата за проверка дали е налице основание за абсолютна недействителност — Дата на подаване на заявката за регистрация — Отчитане на доказателства от времето след тази дата — Допустимост — Условие
(член 7 и член 52, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 на Съвета)
(вж. т. 54, 67 и 68)
2. Марка на Европейския съюз — Отказ, отмяна и недействителност — Основания за абсолютна недействителност — Марки от естество да въведат в заблуждение обществеността — Марки, указващи географски произход — Преценяване на заблуждаващия характер, съществуващ към датата на подаване на заявката за регистрация — Противоречие между заявената марка и обхванатите стоки
(член 7, параграф 1, буква ж) и член 52, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 на Съвета)
(вж. т. 66 и 71—73)
3. Марка на Европейския съюз — Отказ, отмяна и недействителност — Основания за абсолютна недействителност — Недобросъвестност на заявителя към момента на подаване на заявката за марка — Критерии за преценка — Отчитане на всички релевантни фактори, съществуващи към момента на подаване на заявката за регистрация — Вземане предвид на използването на марката след подаване на заявката — Допустимост — Условие
(член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета)
(вж. т. 81—87 и 94)
4. Марка на Европейския съюз — Отказ, отмяна и недействителност — Основания за абсолютна недействителност — Недобросъвестност на заявителя към момента на подаване на заявката за марка — Фигуративна марка „La Irlandesa 1943“
(член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета)
(вж. т. 95—102, 105 и 106)
Резюме
Марка, съдържаща дума относно географски произход, използвана в миналото, която впоследствие е регистрирана и използвана за стоки, които вече нямат този произход, може да въведе потребителите в заблуждение по отношение на географския произход на тези стоки. Такава марка може да се счита за недобросъвестно регистрирана
В продължение на десетилетия жалбоподателят Hijos de Molisés Rodríguez González, SA купува от Ornua Co-operative Ltd ирландско масло и го продава на Канарските острови (Испания) под марки, включващи елемента „la irlandesa“. След прекратяването на тези търговски отношения през 2011 г. жалбоподателят продължава да продава стоки с тези марки.
През 2014 г. той регистрира в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) фигуративната марка на Европейския съюз „La Irlandesa 1943“ за различни хранителни стоки(1).
Ирландия и Ornua Co-operative подават пред EUIPO искане за обявяване на недействителност на тази марка, с мотива че тя има заблуждаващ характер и регистрацията ѝ е поискана недобросъвестно(2).
Отделът по отмяна на EUIPO отхвърля искането за обявяване на недействителност.
Разширеният апелативен състав на EUIPO обаче отменя решението на отдела по отмяна и обявява спорната марка за недействителна. Той приема, че към датата на подаване на заявката за регистрация тази марка би могла да въведе в заблуждение обществеността относно географския произход на разглежданите стоки и че регистрацията ѝ е била поискана недобросъвестно.
Жалбоподателят подава пред Общия съд жалба за отмяна на решението на разширения апелативен състав.
Общият съд отхвърля жалбата, като приема, че спорната марка не е била заблуждаваща към момента на подаване на заявката за регистрация, а че жалбоподателят е бил недобросъвестен при подаването на тази заявка. По този повод той внася уточнения относно условията за прилагане на понятията „заблуждаваща марка“ и „недобросъвестност на заявителя“ в контекста на марките, указващи географския произход на стоките.
Съображения на Общия съд
Най-напред, Общият съд отбелязва, че когато испаноговорещите потребители, които са съответните потребители, видят поставената върху разглежданите стоки спорна марка, те ще решат, че тези стоки са с произход от Ирландия.
По-нататък, що се отнася до заблуждаващия характер на спорната марка, Общият съд подчертава, че за разлика от разглеждането на искане за отмяна(3), което изисква да се вземат предвид по-късните спрямо датата на подаване на заявката за марка доказателства, като например използването ѝ, разглеждането на искане за обявяване на недействителност, основано на заблуждаващия характер на марката(4), изисква да се установи, че знакът, заявен за регистрация като марка, сам по себе си може да заблуди потребителя към момента на подаване на заявката за регистрация, тъй като последващото управление на посочения знак е ирелевантно. Всъщност, що се отнася до недействителността, трябва да се прецени дали марката не е трябвало да бъде регистрирана ab initio поради мотиви, които вече съществуват към датата на заявката за регистрация на марката, тъй като вземането предвид на по-късни доказателства може да служи само за изясняване на обстоятелствата, които са съществували към тази дата.
В случая разширеният апелативен състав е трябвало да провери дали към датата на подаване на заявката за регистрация не е съществувало противоречие между информацията, която спорната марка представя, и характеристиките на посочените в тази заявка стоки. Тъй като обаче списъкът на стоките не съдържа никакво указание за техния географски произход и следователно може да обхване стоки с произход от Ирландия, към датата на подаване на заявката не е съществувало такова противоречие, така че е било изключено да се констатира, че спорната марка има заблуждаващ характер към посочената дата. Така разширеният състав неправилно е упрекнал жалбоподателя, че не е ограничил този списък до стоките с произход от Ирландия. Освен това, тъй като спорната марка не може да се счита за въвеждаща в заблуждение към датата на подаване на заявката за регистрация, по-късните доказателства, които не се отнасят до ситуацията към тази дата, не могат да потвърдят наличието на такъв заблуждаващ характер. Следователно разширеният състав е допуснал грешка в това отношение.
Накрая, що се отнася до недобросъвестността на жалбоподателя при подаването на заявката за регистрация на спорната марка(5), Общият съд констатира, че за да се произнесе по този въпрос, разширеният апелативен състав е можел основателно да се позове на доказателства — и дори на използването на марката — които са по-късни от датата на подаване на заявката, тъй като представляват индиции за ситуацията към релевантната дата.
В случая, първо, значителна част от стоките, които жалбоподателят продава със спорната марка, не са били с ирландски произход и следователно не са съответствали на възприемането, което са имали за тях съответните потребители. Макар това обстоятелство да е ирелевантно за целите на разглеждането на заблуждаващия характер на марката, то не е ирелевантно за целите на разглеждането на недобросъвестността на жалбоподателя. Всъщност, тъй като испаноговорещите потребители са свикнали в продължение на десетилетия с поставянето на спорната марка върху масло с произход от Ирландия, те могат да бъдат въведени в заблуждение по отношение на географския произход на тези стоки, след като жалбоподателят е разширил обхвата на използване на марката по отношение на стоки, различни от масло с ирландски произход.
Второ, делата, по които EUIPO и испанските органи са отменили или отказали регистрация на марки, сходни с разглежданата в настоящия случай, потвърждават, че спорната марка може да бъде възприета като указваща ирландския произход на стоките. С тези дела също така се установява, че използването на спорната марка за стоки, които нямат ирландски произход, е предмет на спорове относно потенциално заблуждаващия ѝ характер, което жалбоподателят несъмнено е знаел към датата на подаване на заявката за регистрация и което следователно може да потвърди наличието на недобросъвестност от негова страна към посочената дата.
Трето, жалбоподателят е възприел търговска стратегия за асоцииране с марките, съдържащи елемента „la irlandesa“, свързани с негово предишно търговско отношение с Ornua Co-operative, за да продължи да извлича полза от това прекратено търговско отношение и от свързаните с него марки.
Поради това Общият съд констатира, че регистрацията на спорната марка противоречи на почтените практики в областта на промишлеността и търговията и че разширеният апелативен състав правилно е приел, че жалбоподателят е недобросъвестен. Тъй като този извод сам по себе си може да обоснове диспозитива на решението на големия апелативен състав, Общият съд отхвърля жалбата.