Жалба, подадена на 1 март 2021 г. от Lukáš Wagenknecht срещу определението, постановено от Общия съд (осми състав) на 17 декември 2020 г. по дело T-350/20, Wagenknecht/Комисия

(Дело C-130/21 P)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Lukáš Wagenknecht (представител: A. Koller, advokátka)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

да отмени определението на Общия съд по дело T-350/20, Wagenknecht/Комисия,

да осъди Комисията за заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Първото твърдение е за неизпълнение на задължението за безпристрастност в резултат от конфликт на интереси на съдия Laitenberger от Общия съд, произтичащ, първо, от обстоятелството, че до 2019 г. той е генерален директор в Европейската комисия и, второ, от обстоятелството, че докато заема тази длъжност, в комуникация с жалбоподателя през 2018 г. изразява официално становище чрез своя говорител, съгласно което Европейската комисия следва да се въздържа да проверява евентуалното наличие на неправомерна държавна помощ за групата Agrofert. Това положение създава обективно впечатление за конфликт на интереси на съдия Laitenberger, независимо дали е налице нарушение на конкретно правило за конфликт на интереси.

Второто твърдение е за неизпълнение на задължението за добросъвестност на съдиите в Общия съд, произтичащо от неспособността им да разпознаят основното значение на това дело във връзка с базовото институционално функциониране на Съюза и неговите основополагащи ценности и да съобразят тези аспекти в производството и определението, постановено в него.

Третото твърдение е за неизпълнение на задължението за независимост на осми състав на Общия съд поради безкритичното възприемане на процесуалната стратегия на Европейската комисия, насочена към избягване на контрола по същество на нейните актове като публична институция, както и поради ефективното отпадане на съдебния контрол над институциите на Европейския съюз, включително Европейската комисия, по отношение на задължението им да прилагат забраната за конфликт на интереси по отношение на бюджета на Съюза.

Четвъртото твърдение е за отказ на правосъдие на жалбоподателя от страна на Общия съд, тъй като не е допуснал санкциониране на публични институции на Съюза, включително на Европейската комисия, в случай на нарушение на конкретни разпоредби на правото на Съюза и накърняване на основополагащи негови ценности. Недопускането на граждани на Съюза и техни избрани представители да съдят институциите за бездействие представлявало „отказ на правосъдие“.

Петото твърдение е за нарушение на правото на живот на жалбоподателя, тъй като Общият съд не разгледал подкрепеното с доказателства твърдение на жалбоподателя, че животът му е застрашен поради това, че си търси правата пред Общия съд във връзка, макар и непряко, с конфликта на интереси на чешкия министър-председател Andrej Babiš.

Шестото твърдение е за нарушение на правото на справедлив процес по член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, първо, поради необсъждане на повечето негови доводи в резултат от неразбирането им в количествено и качествено отношение, второ, поради „изопачаването“ на някои негови доводи, изразяващо се в неправилно положително и отрицателно тълкуване, и трето, поради необсъждане на определени доводи.

Седмото твърдение е за нарушение на основополагащата ценност на демокрацията, тъй като цялостната неохота на институциите на Съюза да разрешат проблема с конфликта на интереси на чешкия министър-председател е благоприятна за тях, тъй като дава възможност на Европейската комисия и други държави членки по-лесно да „извлекат съгласие“ от Чешката република в Европейския съвет по въпроси, които са в интерес на тези други държави членки и на Европейската комисия, но не и в интерес на Чешката република, което всъщност занижава стойността на гласовете на Чешката република като държава — членка в Европейска съвет.

Осмото твърдение е за нарушение на основополагащата ценност на правовата държава от страна на Общия съд, когато приема, че член на парламента на държава членка няма правен интерес да сезира Съда по въпроса дали изпълнителната власт на Съюза (Комисията) изпълнява задълженията си, произтичащи от задължителни законодателни актове на Съюза, и че данъчнозадължено лице в Съюза няма правен интерес да сезира Съда чрез свой избран представител, председател на парламентарна комисия на Чешката република, за да упражни контрол за законосъобразното разпределяне на публични средства, както и по въпроса дали изпълнителната власт на Съюза (Комисията) изпълнява и прилага правилата за надлежно разпределяне на средствата на данъкоплатците.

Деветото твърдение е за нарушение на основополагащата ценност на равенството пред закона от страна на Общия съд, тъй като Съюзът вече нямало да бъде международна организация, зачитаща основната ценност на равенство пред закона, ако съгласно твърденията на Комисията, потвърдени от Общия съд, определени лица и (национални) институции са обвързани от член 61 от Финансовия регламент¹ и член 325, параграф 1 ДФЕС, а други лица (членовете на Комисията) и институции (Комисията) всъщност не биха били обвързани от него, тъй като няма кой да ги призове пред Съда, ако нарушават посочените разпоредби с бездействие, изразяващо се в неспазване на задълженията, произтичащи от въпросните разпоредби.

Десетото твърдение е за нарушение на основополагащата ценност на правовата държава, тъй като отказът да се предприемат действия, който е в нарушение на основополагащи ценности на Съюза, не може да се санира с продължаващо бездействие на Комисията.

Единадесетото твърдение е за нарушение на основните принципи на правото, общи за държавите членки, а именно на забрана за конфликт на интереси на държавните служители и длъжностните лица, включително членове на правителството, която включва и ефективното прилагане на този принцип, което на свой ред предполага възможност и лице с правен интерес, различен от този на институция на Европейския съюз, включително Европейската комисия, да предяви иск за неправомерно бездействие на Европейската комисия във връзка с ефективното прилагане на забраната за конфликт на интереси.

____________

¹ Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (ОВ L 193, 2018 г., стр. 1).