Language of document : ECLI:EU:T:2020:561

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (трети състав)

25 ноември 2020 година(*)

„Марка на Европейския съюз — Международна регистрация, посочваща Европейския съюз — Триизмерен знак — Форма на тъмна бутилка — Абсолютно основание за отказ — Липса на отличителен характер — Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001“

По дело T‑862/19

Brasserie St Avold, установено в Сен-Авол (Франция), за което се явяват P. Greffe, D. Brun и F. Donaud, avocats,

жалбоподател,

срещу

Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), за която се явяват A. Folliard-Monguiral и V. Ruzek, в качеството на представители,

ответник,

с предмет жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 21 октомври 2019 г. (преписка R 466/2019‑4) относно международната регистрация, посочваща Европейския съюз, на триизмерен знак, състоящ се от формата на тъмна бутилка,

ОБЩИЯТ СЪД (трети състав),

състоящ се от: A. M. Collins, председател, V. Kreuschitz и G. Steinfatt (докладчик), съдии,

секретар: J. Pichon, администратор,

предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 18 декември 2019 г.,

предвид писмения отговор, подаден в секретариата на Общия съд на 28 февруари 2020 г.,

след съдебното заседание от 10 септември 2020 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелствата по спора

1        На 16 март 2018 г. жалбоподателят Brasserie St Avold посочва Европейския съюз за международна регистрация № 1408065 на триизмерен знак, състоящ се от формата на тъмна бутилка. Марката, предмет на международната регистрация, посочваща Европейския съюз, е триизмерният знак, възпроизведен по-долу:

Image not found

2        Стоките, за които се иска защита на марката, спадат към класове 32 и 33 съгласно ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г. и отговарят на следното описание:

–        клас 32: „Бира; минерални води (напитки); газирани води; плодови напитки; плодови сокове; сиропи за приготвяне на напитки; суровини за приготвяне на напитки; лимонади; плодови нектари; сода; безалкохолни аперитиви“,

–        клас 33: „Алкохолни напитки (с изключение на бира); вина; вина със защитени наименования за произход; вина със защитени географски указания“.

3        С решение от 25 януари 2019 г. проверителят от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) отказва защита на международната регистрация на основание член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 154, 2017 г., стр. 1).

4        На 20 февруари 2019 г. жалбоподателят подава пред EUIPO жалба срещу решението на проверителя на основание членове 66—71 от Регламент 2017/1001.

5        С решение от 21 октомври 2019 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) четвърти апелативен състав на EUIPO отхвърля жалбата с мотива, че спорната марка няма отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001.

6        За да стигне до този извод, апелативният състав първо приема, че като се има предвид, че спорният знак съответства на една от най-очевидните форми на амбалаж за алкохолните и безалкохолните напитки, посочени в молбата за защита, а именно бутилка, той може да се счита за отличителен само при условие че значително се отклонява от стандартното или обичайното за сектора. Тези отклонения трябва да са особени, запомнящи се и възприемани от потребителите като указания за търговския произход на стоките.

7        На второ място, апелативният състав приема, че съответните потребители са купувачите на алкохолни или безалкохолни напитки в целия Съюз.

8        На трето място, според апелативния състав тъмната на цвят форма на бутилка с капачка отгоре е обичайна за сектора на напитките. Що се отнася до белия етикет, навит под неправилна форма около тялото на бутилката, конкретните примери, дадени от проверителя, сочат, че става въпрос за характеристика, която не е необичайна за съответния сектор, независимо дали етикетът покрива цялата бутилка или част от нея. Тези конкретни примери подкрепят извода, че съответните потребители са склонни да определят търговския произход на алкохолните или безалкохолните напитки по-скоро оглед на словните елементи на етикетите, отколкото с оглед на тяхната форма и разположение. Съответните потребители няма да възприемат спорния знак като указание за произход, независимо дали етикетът се възприема като епископска митра или като кърпа за хранене, сгъната на триъгълник. Спорният знак не е лесно и незабавно запомнящ се от съответните потребители като отличителен знак. Освен това може да се помисли, че функцията на етикета е да спира капките при наливането на течност.

9        Така апелативният състав приема, че спорният знак е съставен само от комбинация от елементи, типични за съответните стоки, а именно бутилка и етикет, чиято форма и разположение не се различават съществено от някои основни форми на посочените стоки, а по-скоро са просто техен вариант. Твърдените разлики спрямо стандартното за сектора могат да бъдат възприети само при по-скоро внимателен преглед, какъвто средният потребител не прави, така че няма да бъдат възприети като указания за търговския произход на съответните стоки. Посоченият потребител ще възприеме спорния знак като естетическо, декоративно или функционално оформление на съответните стоки, което освен това и не се различава съществено от стандартното за сектора.

10      На четвърто място, апелативният състав уточнява, че при преценката си не е обвързан от регистрациите, получени във Франция и Съединените щати.

 Искания на страните

11      Жалбоподателят моли Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение,

–        да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

12      EUIPO моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

 По допустимостта на доказателствата, представени за първи път пред Общия съд

13      В точка 43 от жалбата са представени две снимки, които би трябвало да са съответно на етажерка с бутилки с етикети, отговарящи на това, което жалбоподателят твърди, че е стандартно за сектора, и етажерка със стоки на жалбоподателя с претендираната марка.

14      Тези представени за пръв път пред Общия съд доказателства не могат да бъдат взети предвид. Всъщност целта на жалбата пред Общия съд е да се упражни контрол за законосъобразност по отношение на решенията на апелативните състави на EUIPO по смисъла на член 72 от Регламент 2017/1001, така че задачата на Общия съд не е да преразглежда фактическите обстоятелства в светлината на представените за първи път пред него документи. Ето защо тези доказателства трябва да бъдат отхвърлени, без да е необходимо да се преценява доказателствената им сила (вж. в този смисъл решение от 24 ноември 2005 г., Sadas/СХВП — LTJ Diffusion (ARTHUR ET FELICIE), T‑346/04, EU:T:2005:420, т. 19 и цитираната съдебна практика).

 По същество

15      В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква само едно основание за отмяна, а именно нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001.

16      Посоченото основание се подразделя на три части. На първо място, жалбоподателят поддържа, че апелативният състав неправилно е възприел характеристиките и естеството на спорния знак. На второ място, апелативният състав по същество приложил неправилни критерии за целите на преценката на отличителния характер на спорния знак. На трето място, изводът на апелативния състав, че спорният знак няма отличителен характер, бил неправилен.

 По първата част — неправилно възприемане на характеристиките и естеството на заявената марка

17      В рамките на тази част на основанието за отмяна жалбоподателят излага по същество три оплаквания Първо, той твърди, че апелативният състав зле е определил спорния знак. Същият се състоял от етикета, разположен по особен начин върху бутилка, а самата бутилка не била част от спорния знак. Второ, поддържа, че формата и разположението на този етикет върху бутилката се отклоняват значително от това, което е стандартно и обичайно за сектора. Трето, посоченият етикет нямал никакъв функционален аспект.

18      Доколкото доводите, изложени във връзка с последните две оплаквания, се отнасят до конкретната преценка дали спорният знак има отличителен характер и допълват доводите, изложени във връзка с третата част на основанието за отмяна, те ще бъдат взети предвид при разглеждането на последната.

19      Що се отнася до първото оплакване, жалбоподателят изтъква, че спорният знак е съставен от следните елементи:

–        етикет във формата на правоъгълен триъгълник,

–        особен начин на поставяне на този етикет върху бутилка, при който хипотенузата се намира в долната част на бутилката, а етикетът обвива изцяло цилиндричното тяло на бутилката, така че височината му е различна по обиколката на бутилката, като от едната част оформя връх, а от противоположната — прорез във формата на главна буква V и така напомня за епископска митра; етикетът е с такава височина, че излиза извън цилиндричното тяло на бутилката, така че в частта, оформяща връх, не следва формата на бутилката.

20      Ето защо не било особено важно, че „тъмната бутилка с капачка корона е обичаен амбалаж на въпросните стоки“, тъй като това, върху което жалбоподателят претендирал права, било особен етикет, поставен по отличителен начин върху бутилка, а не самият амбалаж. Ето защо разглеждането на характеристиките на бутилката било неотносимо, а описание на спорния знак като направеното от апелативния състав: „триизмерно изображение от четири ъгъла на тъмна бутилка с капачка корона […] и бял етикет, увит около долната част на тялото на бутилката“. Напротив, апелативният състав трябвало да прецени дали комбинацията от елементите на етикета, уточнени в точка 19 по-горе, не представлява отличителен знак в своята цялост.

21      EUIPO оспорва доводите на жалбоподателя.

22      В това отношение, в отговор на въпрос, зададен от Общия съд в съдебното заседание, жалбоподателят уточнява, че знакът, който е заявен за регистрация, е наистина триизмерен знак, представен в точка 2 от жалбата и в молбата за защита, а именно бутилка с нейната капачка корона и с нейния етикет.

23      Така апелативният състав правилно е взел предвид общото впечатление от всички тези елементи.

24      Освен това, по-специално от точки 16, 17, 20, 22, 23 и 25 от обжалваното решение следва, че апелативният състав надлежно е отчел всички аспекти на възприемането на спорния знак от съответния потребител.

25      Следователно, като се има предвид уточнението, направено в точка 18 по-горе, твърденията по първата част на основанието за отмяна трябва да бъдат отхвърлени.

 По второто основание — прилагане на неправилни критерии за целите на преценката на отличителния характер на спорния знак

26      Като препраща към решение от 27 февруари 2002 г., Eurocool Logistik/СХВП (EUROCOOL) (T‑34/00, EU:T:2002:41, т. 39), жалбоподателят поддържа, че е достатъчен минимален отличителен характер, за да не се приложи член 7, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001. Спорният знак се състоял от комбинация от елементи, които ясно го отличавали от другите намиращи се на пазара форми на съответните стоки, така че, разгледан като цяло, той притежавал изискуемия минимален отличителен характер.

27      Този извод се потвърждавал от решение от 3 октомври 2018 г., Wajos/EUIPO (Форма на опаковъчна кутия) (T‑313/17, непубликувано, EU:T:2018:638, т. 26), съгласно което в сектора на храните, който се характеризира със силна конкуренция, стопанските субекти имат силен стимул да направят стоките си разпознаваеми спрямо тези на конкурентите, по-специално що се отнася до външния им вид и до замисъла на амбалажа им, с цел да привлекат вниманието на потребителите. Така средният потребител бил напълно способен да възприеме формата на амбалажа на съответните стоки като указание за техния търговски произход, стига тази форма да притежава достатъчно характеристики, за да задържи вниманието му.

28      В точка 11 от обжалваното решение апелативният състав обаче не се съобразил с тази съдебна практика, като по същество приел, че установяването на отличителния характер може да се окаже по-трудно при триизмерен знак, който се състои от външния вид на самата стока или от нейната опаковка, отколкото при словна или фигуративна марка. Съответно апелативният състав допуснал грешка при прилагане на правото, като изискал по-висока степен на отличителност за спорния знак.

29      EUIPO оспорва доводите на жалбоподателя.

30      В това отношение съгласно член 4 от Регламент 2017/1001 формата на стоката или нейната опаковка е годна да бъде марка на Съюза, при условие че тази форма може да отличи стоките на едно предприятие от тези на други предприятия.

31      Съгласно член 7, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001 се отказва регистрация на марките, които нямат отличителен характер.

32      От постоянната съдебна практика следва, че отличителният характер на марка по смисъла на последната разпоредба означава, че тази марка позволява да се установи, че стоката или услугата, за която се иска регистрацията, произхожда от определено предприятие, и съответно тази стока да бъде различена от стоките на други предприятия (вж. решения от 20 октомври 2011 г., Freixenet/СХВП, C‑344/10 P и C‑345/10 P, EU:C:2011:680, т. 42 и цитираната съдебна практика, и от 24 септември 2019 г., Fränkischer Weinbauverband/EUIPO (Форма на елипсовидна бутилка), T‑68/18, непубликувано, EU:T:2019:677, т. 15 и цитираната съдебна практика).

33      Този отличителен характер на марката следва да се преценява, от една страна, с оглед на стоките или услугите, за които е заявена регистрацията, и от друга страна, с оглед на възприемането на марката от съответните потребители (вж. решения от 20 октомври 2011 г., Freixenet/СХВП, C‑344/10 P и C‑345/10 P, EU:C:2011:680, т. 43 и цитираната съдебна практика, и от 16 януари 2014 г., Steiff/СХВП (Етикет с метално копче в средата на ухото на плюшена играчка), T‑434/12, непубликувано, EU:T:2014:6, т. 19 и цитираната съдебна практика).

34      Следва също така да се припомни, че за да се прецени дали марката има или няма отличителен характер, следва да се вземе предвид общото впечатление, което създава. Това обаче не означава, че не следва най-напред да се разгледат един след друг различните елементи на представяне, използвани за тази марка. Всъщност в хода на общата преценка може да е от полза да се анализира всеки от съставните елементи на съответната марка (вж. решение от 16 януари 2014 г., Етикет с метално копче в средата на ухото на плюшена играчка, T‑434/12, непубликувано, EU:T:2014:6, т. 18 и цитираната съдебна практика).

35      Освен това за да не бъде приложимо абсолютното основание за отказ по член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, е достатъчен минимален отличителен характер (вж. решение от 25 септември 2015 г., Bopp/СХВП (Изображение на зелена осмоъгълна рамка), T‑209/14, непубликувано, EU:T:2015:701, т. 45 и цитираната съдебна практика).

36      Съгласно постоянната съдебна практика критериите за преценка на отличителния характер на триизмерните марки, състоящи се от формата на самата стока, не са различни от приложимите към останалите категории марки. Все пак при прилагането на тези критерии възприемането от средния потребител не е непременно едно и също в случая на триизмерна марка, състояща се от външния вид на самата стока, и в случая на словна или фигуративна марка, състояща се от знак, който не зависи от начина, по който изглеждат обозначените с марката стоки. Наистина средните потребители нямат навика да предполагат какъв е произходът на стоките, изхождайки от тяхната форма или от формата на тяхната опаковка при липсата на какъвто и да било графичен или текстов елемент, и би могло да се окаже по-трудно да се установи отличителният характер на такава триизмерна марка, отколкото на словна или фигуративна марка (вж. решения от 20 октомври 2011 г., Freixenet/СХВП, C‑344/10 P и C‑345/10 P, EU:C:2011:680, т. 45 и 46 и цитираната съдебна практика, и от 24 септември 2019 г., Форма на елипсовидна бутилка, T‑68/18, непубликувано, EU:T:2019:677, т. 17 и цитираната съдебна практика; вж. също по аналогия решение от 8 април 2003 г., Linde и др., C‑53/01—C‑55/01, EU:C:2003:206, т. 48).

37      По-специално, тъй като опаковането на течна стока е задължително за нейното предлагане на пазара, средният потребител на първо място свързва опаковката с тази обикновена функция. Триизмерна марка, състояща се от такава опаковка, има отличителен характер само ако позволява на средния потребител на стоката, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, да различи тази стока от стоките на другите предприятия, без да ги анализира или сравнява и без да проявява особено внимание (вж. решение от 24 септември 2019 г., Форма на елипсовидна бутилка, T‑68/18, непубликувано, EU:T:2019:677, т. 18 и цитираната съдебна практика; вж. също по аналогия решение от 12 февруари 2004 г., Henkel, C‑218/01, EU:C:2004:88, т. 53).

38      При тези обстоятелства колкото повече формата, заявена за регистрация като марка, се доближава до най-вероятната форма, която ще приема съответната стока, толкова по-вероятно е тази форма да няма отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001. Само марка, която значително се отклонява от стандартното или обичайното за сектора и поради това може да изпълнява основната си функция — да указва произхода, не е лишена от отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 (вж. решения от 29 април 2004 г., Henkel/СХВП, C‑456/01 P и C‑457/01 P, EU:C:2004:258, т. 39 и от 12 декември 2019 г., EUIPO/Wajos, C‑783/18 P, непубликувано, EU:C:2019:1073, т. 24 и цитираната съдебна практика; вж. също по аналогия решение от 12 февруари 2004 г., Henkel, C‑218/01, EU:C:2004:88, т. 49).

39      Също така е важно да се припомни, че новостта или оригиналността не са релевантни критерии при преценката на отличителния характер на марка, така че, за да може да бъде регистрирана, не е достатъчно марката да е оригинална, тя трябва да се различава съществено от основните форми на съответната стока, които обикновено се използват в търговията, и да не е просто вариант или дори възможен вариант на тези форми. Освен това не е необходимо да се доказва, че формата е обичайна в търговията, за да се установи, че заявената марка има отличителен характер (вж. решение от 7 октомври 2015 г., The Smiley Company/OHMI (Форма на лице, изобразено като звезда), T‑244/14, непубликувано, EU:T:2015:764, т. 38 и цитираната съдебна практика; вж. в този смисъл решение от 28 юни 2019 г., Gibson Brands/EUIPO — Wilfer (Форма на корпус на китара), T‑340/18, непубликувано, EU:T:2019:455, т. 39).

40      Общият съд е уточнил също така, че присъствието на пазара на голям брой форми, с които се сблъсква потребителят, прави слабо вероятно той да приеме определен особен тип форма за произхождащ от конкретен производител, а не за израз на многообразието, присъщо на посочения пазар. Всъщност голямото разнообразие от вече присъстващи на пазара форми, чийто изглед е оригинален или е плод на фантазия, ограничава вероятността определена особена форма да бъде счетена за отклонение от стандартното за този пазар и съответно да бъде разпозната от потребителите въз основа само на нейната особеност или оригиналност (решение от 28 юни 2019 г., Форма на корпус на китара, T‑340/18, непубликувано, EU:T:2019:455, т. 36).

41      Следователно, когато триизмерна марка се състои от формата на стоката, за която е поискана регистрацията, или от формата на опаковката на тази стока, фактът, че тази форма е вариант на една от формите, обичайни за този тип стоки или за опаковките на този тип стоки, сам по себе си не е достатъчен, за да се установи, че посочената марка не е лишена от отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001. Следва винаги да се проверява дали подобна марка позволява на средния потребител на стоката, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, да различи тази стока от стоките на другите предприятия, без да ги анализира и без да проявява особено внимание (вж. решение от 12 декември 2019 г., EUIPO/Wajos, C‑783/18 P, непубликувано, EU:C:2019:1073, т. 25 и цитираната съдебна практика).

42      В случая, в точки 8—13 от обжалваното решение апелативният състав представя съдебната практика, приложима при преценката на отличителния характер на триизмерна марка, състояща се от формата на самата стока или нейната опаковка. По-специално той припомня изискването такава марка да се отклонява значително от стандартното или обичайното за сектора. В точки 14—27 от обжалваното решение той прилага тази съдебна практика по отношение на спорния знак и в точки 25—27 от това решение заключава първо, че този знак се състои само от комбинация от елементи, които са типични за съответните стоки, а именно бутилка и етикет, чиито форма и разположение не се различават съществено от някои основни форми на стоките, за които става въпрос, а по-скоро са просто техен вариант, второ, че твърдените разлики спрямо стандартното за сектора могат да бъдат възприети едва след по-скоро внимателно разглеждане, каквото средният потребител не прави, така че тези разлики няма да бъдат възприети като указание за търговския произход на заявените стоки, и трето, че посоченият потребител ще възприеме марката като естетическо, декоративно или функционално оформяне на обозначените с нея стоки и че това оформяне освен това не се различава съществено от стандартното за сектора.

43      Вярно е, че от точка 26 от решение от 3 октомври 2018 г., Форма на опаковъчна кутия (T‑313/17, непубликувано, EU:T:2018:638), към което препраща жалбоподателят, следва, че в сектора нa храните, който се характеризира със силна конкуренция, стопанските субекти имат силен стимул да направят стоките си разпознаваеми спрямо тези на конкурентите, по-специално що се отнася до външния им вид и до замисъла на амбалажа им, с цел да привлекат вниманието на потребителите, така че средният потребител е напълно в състояние да възприеме формата на опаковката на съответните стоки като указание за търговския им произход стига тази форма да притежава достатъчно особености, за да задържи вниманието му.

44      Въпреки това, от една страна, следва да се припомни, че както следва от решение от 8 април 2003 г., Linde и др. (C‑53/01—C‑55/01, EU:C:2003:206, т. 48), което е постановено във връзка с прилагането на Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 40, 1989 г., стр. 1; Специално издание на български език 2007 г., глава 17, том 1, стр. 92), но чиито принципи могат да бъдат приложени и в настоящия случай, в съдебната практика трайно се приема, че средните потребители нямат навика да предполагат какъв е произходът на стоките, изхождайки от тяхната форма или от формата на тяхната опаковка, когато липсва какъвто и да било графичен или текстов елемент, и че съответно може да се окаже по-трудно да се установи отличителният характер на такава триизмерна марка, отколкото на словна или фигуративна марка (вж. т. 36 по-горе).

45      От друга страна, в точка 26 от решение от 3 октомври 2018 г., Форма на опаковъчна кутия (T‑313/17, непубликувано, EU:T:2018:638), Общият съд се позовава на решението си от 3 декември 2003 г., Nestlé Waters France/СХВП (Форма на бутилка) (T‑305/02, EU:T:2003:328, т. 34), което е постановено, преди Съдът да уточни в решенията си от 12 февруари 2004 г., Henkel (C‑218/01, EU:C:2004:88, т. 49), от 29 април 2004 г., Henkel/СХВП (C‑456/01 P и C‑457/01 P, EU:C:2004:258, т. 39), и от 7 октомври 2004 г., Mag Instrument/СХВП (C‑136/02 P, EU:C:2004:592, т. 31), че при триизмерните марки, състоящи се от формата на самата стока или нейната опаковка, само марка, която значително се отклонява от стандартното или обичайното за сектора и поради това може да изпълнява основната си функция да указва произхода, не е лишена от отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001 (вж. т. 38 по-горе).

46      Така правилото, което се извежда от точка 34 от решение от 3 декември 2003 г., Форма на бутилка (T‑305/02, EU:T:2003:328), следва да бъде тълкувано в светлината на по-късната практика на Съда (вж. т. 36 и 38 по-горе). Следователно постановката, че средният потребител е напълно способен да възприеме формата на опаковката на съответните стоки като указание за търговския им произход, стига тази форма да притежава достатъчно особености, за да задържи вниманието му, трябва да се схваща в смисъл, че се отнася до случая, в който заявената триизмерна марка, състояща се от формата на самата стока или нейната опаковка, се отклонява значително от това, което е стандартно или обичайно за сектора.

47      Това е в още по-голяма степен вярно, тъй като в решението си от 3 октомври 2018 г., Форма на опаковъчна кутия (T‑313/17, непубликувано, EU:T:2018:638, т. 28), за да прецени отличителния характер на триизмерна марка, състояща се от формата на самата стока или от нейната опаковка, Общият съд уточнява, че следва да провери дали заявената марка се различава значително от стандартното или обичайното за сектора. В решение от 12 декември 2019 г., EUIPO/Wajos (C‑783/18 P, непубликувано, EU:C:2019:1073, т. 24, 26 и 30), Съдът изрично потвърждава, че в тази област се прилага проверката за „значително отклонение от стандартното и обичайното за съответния сектор“.

48      Следователно жалбоподателят неоснователно поддържа, че апелативният състав е приложил неправилни критерии при преценката дали заявената марка има отличителен характер.

49      Ето защо твърденията по втората част на основанието за отмяна трябва да бъдат отхвърлени.

 По третата част — неправилност на извода на апелативния състав за липса на отличителен характер на спорния знак

50      Като се има предвид уточнението, направено в точка 18 по-горе, третата част на основанието за отмяна обхваща две оплаквания на жалбоподателя. Първо, той по същество изтъква, че апелативният състав зле е определил кое е стандартно и обичайно за сектора. Второ, формата и разположението на етикета върху бутилката нямали никакъв функционален аспект и се отклонявали значително от стандартното и обичайното за сектора.

–       По първото оплакване — грешка при определяне на това, което е стандартно и обичайно за сектора

51      Жалбоподателят изтъква, че споменатите от апелативния състав примери не са представителни за това, което е стандартно и обичайно за сектора. В сектора на храните, и по-специално в този на алкохолните напитки стандартно върху бутилката се поставял етикет, който обикновено бил правоъгълен и се прикрепял изцяло върху част от цилиндричното тяло на бутилката.

52      EUIPO оспорва доводите на жалбоподателя.

53      В това отношение, доколкото жалбоподателят твърди въпреки анализа на EUIPO, че заявената марка има отличителен характер, съгласно постоянната съдебна практика той e този, който трябва да предостави конкретни и подкрепени с доказателства данни, че заявената марка има вътрешноприсъщ отличителен характер (вж. решения от 28 септември 2010 г., Rosenruist/СХВП (Изображение на две криви линии върху джоб), T‑388/09, непубликувано, EU:T:2010:410, т. 37 и цитираната съдебна практика, и от 21 ноември 2018 г., Bopp/EUIPO (Изображение на равностранен осмоъгълник), T‑460/17, непубликувано, EU:T:2018:816, т. 53 и цитираната съдебна практика).

54      Следва също така да се припомни, че апелативният състав не е длъжен освен това да посочва всички стандарти и обичаи в съответния сектор (вж. решение от 13 май 2020 г., Cognac Ferrand/EUIPO (Форма на оплетка върху бутилка), T‑172/19, непубликувано, EU:T:2020:202, т. 49 и цитираната съдебна практика).

55      В случая, като потвърждава извършения от проверителя анализ на разнообразието от форми на етикетите върху бутилките за напитки, включително що се отнася до тяхното разположение, и като възпроизвежда някои от тези форми в точка 17 от обжалваното решение, апелативният състав установява, че стандартно и обичайно за този сектор е голямото разнообразие на форми на представяне (вж. в този смисъл решение от 28 юни 2019 г., Форма на корпус на китара, T‑340/18, непубликувано, EU:T:2019:455, т. 38 и 39).

56      Така, дори да се предположи, че в повечето случаи етикетите на въпросните стоки имат правоъгълна форма и са изцяло прикрепени към част от цилиндричното тяло на бутилката, както твърди жалбоподателят, стандартното и обичайното за сектора не се свежда, както правилно поддържа EUIPO, до статистически най-разпространената форма, а обхваща всички форми, които потребителят е свикнал да вижда на пазара.

57      Следователно първото оплакване трябва да се отхвърли.

–       По второто оплакване — грешка при преценката на функционалния характер на етикета и на значителното отклонение от стандартното и обичайното за сектора

58      Първо, жалбоподателят поддържа, че формата на етикета и начинът, по който той е увит около бутилката, са твърде особени. Спорният знак се характеризирал със своя етикет във формата на правоъгълен триъгълник, чиято хипотенуза била разположена в долната част на бутилката и чиято височина била различна по обиколката на бутилката, като от едната страна оформял връх, а от противоположната — прорез във формата на главна буква V, с което напомнял за епископска митра. Височината на етикета излизала извън цилиндричното тяло на бутилката, така че в частта, оформяща връх, той не следвал формата на бутилката.

59      За сметка на това, в почти всички дадени от апелативния състав примери етикетът бил намачкан, а не гладък. Тези етикети следвали тялото на бутилката изцяло, а не частично. Единственият представен в обжалваното решение пример на етикет, увит около цялото тяло на бутилката, обаче се отнасял до правоъгълен етикет, чиято височина не била различна по обиколката на бутилката, а не до етикет с неравномерна височина, част от който е издадена като връх.

60      Така спорният знак бил твърде различен от тези примери и съответно от стандартното за сектора. Нито един от отбелязаните от апелативния състав примери не представял бутилка, чийто етикет има същите отличителни особености като спорния знак. Особеният изглед на спорния знак можел да бъде възприет дори и от разстояние. Ето защо съответните потребители нямало да го възприемат като класически вариант на възможните форми на съответните стоки, а като лесно запомнящо се указание за произход, което би им позволило, без дори да гледат написаното върху него, незабавно да различат стоките на жалбоподателя от тези с друг търговски произход.

61      Второ, изненадваща била констатацията на апелативния състав в точка 20 от обжалваното решение, че издадената като връх част от етикета можела да не бъде забележима или забелязана, ако консумиращият течността в бутилката хване с ръка тази част на бутилката. От една страна, издадената като връх част не се намирала върху тялото на бутилката, т.е. върху долната ѝ част, за която потребителят я хваща, когато желае да консумира течността, а при гърлото на бутилката, така че той не би я покрил с ръка, когато пие. От друга страна, изобщо не се изисквало знакът да е непрекъснато видим за потребителя, за да бъде отличителен. В противен случай нито една марка нямало да бъде защитима, тъй като всеки знак, поставен върху стока, в даден момент бил закриван в зависимост от начина на складиране или използване на стоката.

62      Трето, противно на посоченото от апелативния състав в точка 24 от обжалваното решение, заявеният от жалбоподателя етикет нямал никакъв функционален аспект и не бил предназначен да поеме капката от течността, която остава на гърлото на бутилката непосредствено след наливането в чаша или отпиването направо от бутилката. Всъщност не ставало дума за салфетка, а за етикет от тънка хартия, който нямал никакви попиващи свойства. Капка, стичаща се по бутилката, независимо дали от страната на издадената като връх част на етикета или от страната на разреза във формата на V, нямало да бъде спряна от въпросния етикет повече отколкото от който и да е друг хартиен етикет.

63      EUIPO оспорва доводите на жалбоподателя.

64      В това отношение първо следва да се припомни, че спорният знак се състои от триизмерно представяне от четири ъгъла на тъмна бутилка, затворена с капачка корона. Бял етикет е увит неправилно около долната част на тялото на бутилката с изключение на сочещ нагоре връх, който не обхваща тялото на бутилката в тази част. От другата страна на бутилката етикетът образува прорез във формата на главна буква V.

65      Както апелативният състав, така и проверителят са доказали, че секторът на напитките се характеризира с голямо разнообразие на форми и начини на разполагане на етикетите върху бутилките. По-специално съществуват смачкани или гладки, като разглеждания, етикети, както и етикети, които покриват бутилката изцяло или само отчасти, подобно на разглеждания. Някои етикети са изцяло залепени за бутилката, докато други, като разглеждания, са частично отделени от нея. Освен това съществуват правоъгълни етикети, кръгли етикети и етикети с други форми като разглеждания. Макар да не е изключено етикет като посочения в заявката за регистрация и дори много сходен на него етикет да не присъстват още на пазара на съответните стоки, все пак трябва да се припомни, че новостта или оригиналността не са релевантни критерии за преценката на отличителния характер на марка. Изгледът и разположението на въпросния етикет върху бутилката са продължение на формите, които потребителят обикновено може да види на пазара. Както по същество следва по-специално от точки 17—25 от обжалваното решение, този етикет не само че не се отклонява значително от стандартното и обичайното за сектора, а представлява вариант на вече съществуващи форми.

66      Както правилно констатира апелативният състав по-специално в точки 23 и 26 от обжалваното решение, за да се възприемат разликите между етикета, обхванат от спорния знак, и другите обичайно присъстващи на пазара форми на етикети, е нужно внимателно разглеждане, което средният потребител на въпросните стоки няма да направи. Така той няма да обърне внимание на посочените разлики и няма да ги запомни като отличителен знак (вж. съдебната практика, припомнена в т. 37 и 41 по-горе).

67      При всяко положение простото отклонение от стандартното или обичайното за сектора не е достатъчно, за да се приеме, че спорният знак има отличителен характер (решение от 13 май 2020 г., Форма на оплетка върху бутилка, T‑172/19, непубликувано, EU:T:2020:202, т. 55).

68      Второ, както следва от точки 18, 19, 22 и 27 от обжалваното решение и както с основание поддържа EUIPO, средните потребители ще очакват етикетът да бъде носител на информация за въпросните стоки, включително върху него да е посочен търговският им произход, а не че сам по себе си, т.е. при липсата на какъвто и да било графичен или фигуративен елемент, той ще обозначава търговския произход. Впрочем жалбоподателят признава, че етикетът ще бъде покрит със словни елементи (вж. т. 60 по-горе). Потребителите биха могли също така да възприемат етикета като естетическо оформяне. При липсата на данни, които могат да привлекат вниманието на тези потребители върху обстоятелството, че се предполага този знак да обозначава търговския произход на съответните стоки, те не биха били в състояние да си представят, че се предполага въпросният знак да обозначава конкретен производител, и не биха му обърнали специално внимание (вж. по аналогия решения от 9 октомври 2002 г., Glaverbel/СХВП (Повърхност на стъклена плоча), T‑36/01, EU:T:2002:245, т. 28 и от 21 ноември 2018 г., Bopp/EUIPO (Изображение на равностранен осмоъгълник), T‑460/17, непубликувано, EU:T:2018:816, т. 63).

69      Следователно спорният знак не е годен да обозначава произхода на въпросните стоки. При това положение той не притежава изискуемия минимален отличителен характер.

70      Доводите на жалбоподателя не поставят под въпрос този извод.

71      Първо, жалбоподателят не е доказал, че средният потребител би схванал етикета като намек за епископска митра, което би допринесло, за да го отличи от стандартното и обичайното за сектора. От една страна, за разлика от посочения етикет, епископската митра обикновено има два върха — един отпред и един отзад. От друга страна, потребителите на равнището на Съюза като цяло трябва да схващат значението на етикета като епископска митра. Митрата с остри върхове обаче обикновено е част от одеждите на епископите на католическата и англиканската църква, както и на други църкви с по-малко последователи. Тя не се използва в православните или евангелистките църкви, които имат много последователи в няколко държави членки. При всяко положение в съдебното заседание жалбоподателят уточнява, че не е особено важно потребителите да разпознават етикета като намек за митра.

72      Второ, констатацията на апелативния състав в точка 20 от обжалваното решение, че по същество потребителите биха могли да не схванат, че върхът на етикета е отделен от горната част на бутилката, в зависимост от начина, по който я държат, докато консумират съдържанието ѝ, трябва да се разглежда в светлината на съдебната практика, цитирана в точки 37 и 41 по-горе и припомнена и приложена по-специално в точки 12, 22, 23 и 26 от обжалваното решение, съгласно която въпросните потребители, които са относително осведомени и в разумни граници наблюдателни, като цяло не внимават особено при покупката на съответните стоки, така че въпросният етикет, както и начинът, по който е поставен върху бутилката, наистина няма да привлекат вниманието им. Също така апелативният състав не е констатирал, че нито един потребител няма да забележи този елемент. Така той само е споменал, че е възможно относително наблюдателният потребител да не може да възприеме тази особеност, ако държи бутилката по определен начин. Всъщност обаче това не може да бъде изключено, макар да е възможно да се случи рядко, доколкото бутилката може да бъде държана както в долната, така и в горната част.

73      Освен това от точки 17—19, 21, 22 и 27 от обжалваното решение следва, че тази особеност на етикета няма да бъде възприета от потребителите като елемент, който може да му придаде отличителен характер. От една страна, тя представлява лека естетическа или декоративна вариация на присъстващите на пазара форми. От друга страна, средните потребители ще очакват етикетът да бъде носител на информация за въпросните стоки, включително за търговския им произход, а не сам по себе си, т.е. при липсата на какъвто и да било графичен или фигуративен елемент, да обозначава произхода. Следователно мотивите в точка 20 от обжалваното решение са изложени само за изчерпателност.

74      Трето, макар мотивите в точки 24 и 27 от обжалваното решение относно твърдяната функция на въпросния етикет да спира капки да са слабо убедителни, както впрочем признава EUIPO, те при всяко положение са изложени само за изчерпателност. Не само че от изложеното по-горе следва, че останалите мотиви на обжалваното решение вече са достатъчни, за да обосноват липсата на отличителен характер на спорния знак, но и въпросните констатации са въведени с изразите „също така“ и дори „или също“, което потвърждава второстепенното им значение в съображенията на апелативния състав. От това следва, че доводите на жалбоподателя, с които той оспорва тези мотиви, не трябва да бъдат вземани предвид, тъй като в случая са неотносими (вж. в този смисъл решение от 29 януари 2020 г., Vinos de Arganza/EUIPO — Nordbrand Nordhausen (ENCANTO), T‑239/19, непубликувано, EU:T:2020:12, т. 51).

75      Следователно потребителите на съответните стоки няма да възприемат спорния знак като обозначаващ търговския произход на тези стоки, така че този знак не притежава минимален отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001.

76      Констатацията за липса на минимален отличителен характер по смисъла на тази разпоредба се потвърждава в още по-голяма степен от това, че спорният знак се състои, освен от въпросния етикет, от тъмна бутилка и нейната капачка, чийто напълно обичаен спрямо стандартното за сектора характер, установен от апелативния състав, не е оспорен от жалбоподателя. Следователно спорният знак е само вариант на присъстващите на пазара форми на представяне.

77      От всичко изложено по-горе следва, че жалбоподателят не е доказал, че спорният знак се отклонява значително от стандартното или обичайното за сектора на пазар, характеризиращ се с голямо разнообразие на форми на опаковки. Следователно второто оплакване от третата част на основанието за отмяна също трябва да бъде отхвърлено.

78      От гореизложеното следва, че не е налице единственото основание за отмяна и съответно, че жалбата в нейната цялост трябва да се отхвърли.

 По съдебните разноски

79      Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като е загубил делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на EUIPO.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (трети състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда Brasserie St Avold да заплати съдебните разноски.

Collins

Kreuschitz

Steinfatt

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 25 ноември 2020 година.

Подписи


*      Език на производството: френски.