РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)

22 май 2007 година

Дело F-97/06

Adelaida López Teruel

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

„Длъжностни лица — Инвалидност — Отхвърляне на искането за съставяне на комисия по инвалидност“

Предмет: Жалба на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑жа López Teruel иска отмяна на решението на СХВП от 6 октомври 2005 г. за отхвърляне на искането ѝ за съставяне на комисия по инвалидност съгласно член 78 от Правилника за длъжностните лица

Решение: Отменя решението от 6 октомври 2005 г., с което СХВП отхвърля искането на жалбоподателя за съставяне на комисия по инвалидност. Осъжда СХВП да заплати съдебните разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Инвалидност — Започване на процедура за установяване на инвалидност — Условия

(член 59, параграф 4 и член 78, първа алинея от Правилника за длъжностните лица; член 13 от приложение VIII)

2.      Длъжностни лица — Инвалидност — Започване на процедура за установяване на инвалидност — Условия

(член 59, параграф 1 и член 78, първа алинея от Правилника за длъжностните лица; член 13 от приложение VIII)

1.      Правото на длъжностното лице на обезщетение за инвалидност, което е гарантирано от разпоредбите на член 78, първа алинея от Правилника за длъжностните лица и от член 13, параграф 1 от приложение VIII към него и което може да бъде признато само след приключване на процедурата за установяване на инвалидност, включва — имплицитно, но по необходимост — правото на това лице да бъде започната посочената процедура, ако то отговаря на предвидените в горепосочените разпоредби условия. Тези разпоредби не предвиждат, че органът по назначаването действа при условията на оперативна самостоятелност, и a fortiori не му предоставят само възможност да реши дали да започне процедурата за установяване на инвалидност или не, а предвиждат, че при вземането на това решение той действа при условията на обвързана компетентност, тоест компетентният орган е длъжен да започне процедурата за установяване на инвалидност, ако установи, че предвидените в тези разпоредби условия са изпълнени. Би било в противоречие с разпоредбите на член 78 от Правилника за длъжностните лица да се признае, че във всеки случай администрацията разполага само с възможност да сезира комисията по инвалидност, тъй като подобни условия за сезиране на посочената комисия по инвалидност биха лишили от ефективност признатото на длъжностното лице право. Следователно органът по назначаването има основание да откаже да започне процедурата по инвалидност само ако не е изпълнено едно от необходимите условия. Така длъжностно лице, което не е принудено да преустанови изпълнението на служебните си задължения поради инвалидността си — тъй като в предходен момент е придобило право на пенсия за осигурителен стаж или тъй като вече е подало оставка — няма право да иска започване на процедурата за установяване на инвалидност.

Член 59, параграф 4 от Правилника за длъжностните лица, съгласно който органът по назначаването може да сезира комисията по инвалидност със случая на длъжностно лице, чийто отпуск по болест надвишава дванадесет месеца за всеки период от три години, като в този случай е налице само възможност за сезиране на комисията по инвалидност, не е приложим за хипотезата, в която длъжностно лице е поискало свикването на комисията по инвалидност. Тази разпоредба урежда специално случая, в който администрацията взима инициатива за започване на процедурата за установяване на инвалидност. Именно затова с тази разпоредба се позволява на органа по назначаването да започне служебно процедура за установяване на инвалидност само когато продължителността на отсъствията на длъжностното лице поради отпуск по болест надхвърля определен период: подобно свързано с продължителността условие гарантира, че длъжностното лице разполага с разумен срок, за да се възстанови и да започне отново да изпълнява служебните си задължения, преди да бъде пенсионирано поради инвалидност. От това следва, че при искане от страна на заинтересованото лице органът по назначаването не може да откаже да започне процедура за установяване на инвалидност с мотив, че отпускът по болест на лицето не надвишава изискваните дванадесет месеца и че следователно не отговаря на свързаното с определен срок условие, предвидено в член 59, параграф 4 от Правилника за длъжностните лица, тъй като това свързано с определен срок условие не може да бъде противопоставено на искане, направено по реда на член 78 от Правилника.

(вж. точки 48—53 и 56)

Позоваване на:

Съд — 17 май 1984 г., Bähr/Комисия, 12/83, Recueil, стр. 2155, точки 12 и 13; 13 януари 2005 г., Nardone/Комисия, C‑181/03 P, Recueil, стр. I‑199, точка 39

Първоинстанционен съд — 16 юни 2000 г., C/Съвет, T‑84/98, Recueil FP, стр. I‑A‑113 и II‑497, точка 68; 21 октомври 2003 г., Birkhoff/Комисия, T‑302/01, Recueil FP, стр. I‑A‑245 и II‑1185, точка 38

Съд на публичната служба — 16 януари 2007 г., Gesner/СХВП, F‑119/05, все още непубликувано в Сборника, точка 33

2.      Разпоредбите на член 59, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица относно отпуска по болест и на член 78, първа алинея относно обезщетението за инвалидност уреждат отделни процедури, с които се преследват различни цели. При все това от недвусмисления текст на член 13 от приложение VIII към Правилника, който в съответствие с член 78 от него определя условията, при които длъжностно лице придобива право на пенсия за инвалидност, следва, че процедура за установяване на инвалидност може да се започне само за длъжностно лице, което трябва да прекрати служебното си правоотношение поради невъзможността да изпълнява служебните си задължения вследствие на инвалидност. Следователно когато здравословното състояние на длъжностно лице не възпрепятства изпълнението на служебните му задължения, то явно не може да претендира за пенсия за инвалидност.

Поради това и макар предвидените в член 59, параграф 1 и член 78, първа алинея от Правилника за длъжностните лица процедури да са отделни, администрацията може да се основава на заключението от допитването до независим лекар, съгласно което длъжностното лице е годно да изпълнява служебните си задължения, за да не позволи прегледа на последното от комисия по инвалидност, ако заболяването, за което длъжностното лице иска становището на комисията по инвалидност, е същото като разгледаното от независимия лекар. Администрацията може също така да основе отказа си да състави комисия по инвалидност на такова заключение, ако искането на длъжностното лице представлява злоупотреба с право, по-конкретно ако с него само се цели при липсата на нови данни да се оспори заключението на независимия лекар или неоснователно да се изтъква наличието на ново заболяване.

(вж. точки 59—61)

Позоваване на:

Съд — 9 юли 1975 г., Vellozzi/Комисия, 42/74 и 62/74, Recueil, стр. 871, точки 25—27; Bähr/Комисия, посочено по-горе, точка 12; Nardone/Комисия, посочено по-горе, точка 39