РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)
8 юли 2010 година
Дело F-64/06
Ragnar Bergström
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Назначаване — Срочно наети служители, назначени като длъжностни лица — Кандидати, вписани в списък с резерви преди влизането в сила на новия Правилник — Преходни правила за класиране в степен при назначаването — Класиране в степен в приложение на новите по-неблагоприятни правила — Член 5, параграф 4 и член 12, параграф 3 от приложение ХІІІ към Правилника“
Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 ЕА, с която г‑н Bergström, издържал успешно конкурс, публикуван преди 1 май 2004 г., иска отмяната на решението на Комисията от 10 август 2005 г., с което той е назначен като длъжностно лице „администратор“ в изпитателен срок, считано от 16 септември 2005 г., тъй като с това решение е класиран в степен, по-ниска от посочената в споменатото обявление за конкурса
Решение: Отхвърля жалбата. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Назначаване — Назначаване в степен — Въвеждане на нова кариерна структура с Регламент № 723/2004 — Преходни разпоредби за класиране в степен
(член 31, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица; член 5, параграфи 2 и 4, член 12, параграф 3 и член 13, параграф 1 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица; Регламент № 723/2004 на Съвета)
2. Длъжностни лица — Назначаване — Назначаване в степен — Въвеждане на нова кариерна структура с Регламент № 723/2004 — Преходни разпоредби за класиране в степен
(член 5, параграф 4 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица; Регламент № 723/2004 на Съвета)
1. Член 5, параграф 4 от приложение XIII към Правилника се отнася за срочно наетите служители, вписани „в списъка на кандидатите за преминаване от една категория в друга“, както и за тези, вписани „в списъка на успелите на вътрешен конкурс кандидати“. Макар конкурс за „преминаване в категория“ да е също по естеството си вътрешен конкурс, разглежданата разпоредба следва да се тълкува по начин, който ѝ придава полезно действие, като се избягва, доколкото е възможно, всяко тълкуване, което би довело до извода, че тази разпоредба е излишна. Видно е, че законодателят е искал да обозначи с понятието „вътрешни конкурси“ т.нар. конкурси за титуляризиране, които имат за предмет да се позволи при спазването на съвкупността от уреждащи достъпа до европейската публична служба разпоредби на Правилника назначаването като длъжностни лица на служители, които вече имат определен опит в съответната институция и които са доказали способностите си да заемат съответните длъжности. Това тълкуване се потвърждава от текста на член 5, параграф 2 от приложение XIII към Правилника, в който се посочват само длъжностните лица, вписани „в списъка на кандидатите за преминаване от една категория в друга“, без да се споменават длъжностните лица, вписани „в списъка на успелите на вътрешен конкурс кандидати“. Такова споменаване не би било обосновано, тъй като по-конкретно няма основание за титуляризиране на служители, които вече са длъжностни лица.
За да бъде приложим член 5, параграф 4 от приложение XIII към Правилника, следва да е налице преминаване от „стара категория“ в „нова категория“ след конкурс, който води до съставянето на „списък[…] на кандидатите за преминаване от една категория в друга“, или след вътрешен конкурс за титуляризиране, довел до такова преминаване в категория. Така законодателят се е отклонил — в рамките на упражняването на широкото си право на преценка в областта едновременно на преходните разпоредби и на критериите за класиране — от общото правило в областта на класирането на новоназначени длъжностни лица, посочено в член 31, параграф 1 от Правилника, допълнен с член 12, параграф 3 или с член 13, параграф 1 от приложение XIII към посочения правилник, що се отнася до издържалите успешно конкурс кандидати, които са били включени в списък с подходящи кандидати преди 1 май 2006 г. и са назначени съответно между 1 май 2004 г. и 30 април 2006 г., и след 1 май 2006 г., като е запазил за служителите, назначени като длъжностни лица в изпитателен срок, които вече имат опит в съответната институция и са доказали след провеждането на горепосочените конкурси способността си да заемат длъжност от по-висока категория, възможността да се ползват от класиране в степен, различна от посочената в обявлението за конкурса.
(вж. точки 43, 44, 47 и 48)
Позоваване на:
Общ съд — 6 март 1997 г., de Kerros и Kohn-Bergé/Комисия, T‑40/96 и T‑55/96, Recueil FP, стр. I‑A‑47 и II‑135, точки 45 и 46; 12 ноември 1998 г., Carrasco Benítez/Комисия, T‑294/97, Recueil FP, стр. I‑A‑601 и II‑1819, точка 51
2. Няма никакво основание да се счита, при липсата на конкретно указание в този смисъл, че законодателят е искал да разшири възможността за ползване на режима по член 5, параграф 4 от приложение XIII към Правилника, като обхване и кандидатите, издържали успешно общ конкурс, насочен към външни за институциите на Съюза кандидати, както и към длъжностни лица и служители, които също могат да бъдат допуснати да се явят на такъв конкурс. Освен това широко тълкуване на член 5, параграф 4 от приложение XIII към Правилника, което има за цел да се включат и издържалите успешно общ конкурс кандидати, не се налага и за да се гарантира равното третиране между срочно наетите служители, издържали успешно общ или вътрешен конкурс. Всъщност следва да се приеме, че срочно наетите служители, издържали успешно конкурс, организиран за заемане на длъжности от категорията, към която те вече принадлежат, не се намират в същото положение като това на кандидатите, издържали успешно конкурс, който има за цел или резултат да позволи преминаването в по-висока категория и следователно решително напредване в кариерата им. Обстоятелството, че законодателят е следил, приемайки член 5, параграф 4 от приложение XIII към Правилника, за това, тези срочно наети служители да могат да бъдат назначавани само като длъжностни лица в изпитателен срок в степента, която са притежавали в старата категория, не води до осъществяването на произволно или явно неподходящо разграничаване, с оглед на преследваната от законодателя цел, спрямо срочно наетите служители, назначени като длъжностни лица след провеждането на общ конкурс в категорията, към която са принадлежали.
Освен това широко тълкуване на член 5, параграф 4 от приложение XIII към Правилника би могло да наруши равното третиране между издържалите успешно един и същ конкурс кандидати, които според съдебната практика се намират в сходно фактическо и правно положение и трябва — при липсата на обективни причини, обосноваващи разграничение — да могат да се ползват от същото третиране именно в областта на класирането. Разлика в третирането обаче, осъществявана в зависимост от това дали назначаването е преди или след влизането в сила на реформата на Правилника, може обективно да бъде обоснована с необходимостта да се запази свободата на законодателя на Съюза да приема във всеки един момент изменения на нормите на Правилника, които счита, че са в интерес на службата, дори ако тези разпоредби се окажат по-неблагоприятни за длъжностните лица от предходните.
(вж. точки 52—54)
Позоваване на:
Съд — 5 декември 1974 г., Van Belle/Съвет, 176/73, Recueil, стр. 1361, точка 8; 22 декември 2008 г., Centeno Mediavilla и др./Комисия, C‑443/07 P, Recueil, стр. I‑10945, точка 79
Общ съд — 9 юли 1997 г., Monaco/Парламент, T‑92/96, Recueil FP, стр. I‑A‑195 и II‑573, точка 55; 16 март 2004 г., Afari/ЕЦБ, T‑11/03, Recueil FP, стр. I‑A‑65 и II‑267, точка 65; 11 юли 2007 г., Centeno Mediavilla и др./Комисия, T‑58/05, Сборник, стр. II‑2523, точка 86