Жалба, подадена на 17 август 2012 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено на 13 юни 2012 г. от Съда на публичната служба по дело F-63/11, Macchia/Комисия

(Дело T-368/12 P)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: J. Currall и D. Martin)

Друга страна в производството: Luigi Macchia (Брюксел, Белгия)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Общия съд:

да отмени Решение на Съда на публичната служба от 13 юни 2012 г. по дело F-63/11, Macchia/Комисия,

да отхвърли жалбата, подадена от г-н Macchia по дело F-63/11,

да постанови, че всяка от страните понася направените от нея съдебни разноски в настоящото производство и

да осъди г-н Macchia да заплати разноските, направени в производството пред Съда на публичната служба.

Правни основания и основни доводи

Комисията излага четири правни основания в подкрепа на жалбата си.

Първото правно основание е изведено от нарушение на забраната за произнасяне ultra petita, тъй като Съдът на публичната служба, от една страна, е разширил предмета на спора като е отменил решението на Комисията не само защото тя отказва да продължи договора на г-н Macchia, но и поради отказа ѝ да сключи с него нов договор, въпреки че в петитума на жалбата в първоинстанционното производство се посочва единствено отмяната на решението на Комисията да не поднови договора на заинтересованото лице и, от друга страна, е изопачил предмета на спора като е приел, че не следва да се разглежда оплакването на жалбоподателя в първоинстанционното производство, г-н Macchia, насочено срещу основанието за отказ, изведено от правилото за осемте години, въпреки че това оплакване заема централно място в първоинстанционното производство по обжалване.

Второто правно основание е изведено от нарушение на принципа на състезателност доколкото Съдът на публичната служба е разширил и изопачил предмета на спора, без да даде на Комисията възможност да се произнесе в това отношение.

Третото правно основание е изведено от нарушение на забраната за произнасяне ultra vires, тъй като Съдът на публичната служба, от една страна, е отменил решението на Комисията, защото тя не е разгледала въпроса дали не съществува друга длъжност, на която заинтересованото лице да е могло да бъде съответно назначено и, от друга страна, като е приел, че е компетентен да провели дали възприетите от администрацията основания за отказ да се поднови договор, не могат да поставят под съмнение критериите и условията, които са определени от законодателя в Правилника и чиято цел е да гарантират на служителите, наети въз основа на договор, възможността да се ползват за определено време от известна продължителност на заетостта, въпреки че тази компетентност не намира никаква опора в разпоредбите на Условията за работа на другите служители на Европейския съюз.

Четвъртото правно основание е изведено от изопачаване на интереса на службата и от незачитане на практиката на Съда, тъй като Съдът на публичната служба, от една страна, е приел, че интересът на службата трябва да се съчетава със задължението за полагане на грижа и изисква да се разгледа възможността за възлагане на нови функции на заинтересованото лице и, от друга страна, е направил погрешен извод от практиката на Съда, че Комисията не може надлежно да се позове на липсата на интерес за службата от подновяването на договора на заинтересованото лице, защото член 8 от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз трябва да се разбира в смисъл, че целта му е да се гарантира известна продължителност на заетостта на служителите, наети по срочен договор.

____________