РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (пети състав)
9 юли 2008 година(*)
„Марка на Общността — Процедура за обявяване на недействителност — Словна марка на Общността „Mozart“ — Предмет на спора — Абсолютно основание за отказ — Описателен характер — Задължение за мотивиране — Оправдани правни очаквания — Равно третиране — Принцип на законност — Член 7, параграф 1, буква в), член 51, параграф 1, буква а), член 73, първо изречение и член 74, параграф 1, първо изречение от Регламент (ЕО) № 40/94“
По дело T‑304/06,
Paul Reber GmbH & Co. KG, установено във Bad Reichenhall (Германия), за което се явява адв. O. Spuhler, Rechtsanwalt
жалбоподател,
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП), за която се явява г‑н G. Schneider, в качеството на представител,
ответник,
като другата страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Първоинстанционния съд, е
Chocoladefabriken Lindt & Sprüngli AG, установено в Kilchberg (Швейцария), за което се явяват адв. R. Lange, Rechtsanwalt и адв. G. Hild, Rechtsanwalt,
с предмет жалба, подадена срещу решение на втори апелативен състав на СХВП от 8 септември 2006 г. (преписка R 97/2005‑2) относно процедура за обявяване на недействителност между Chocoladefabriken Lindt & Sprüngli AG и Paul Reber GmbH & Co. KG,
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ (пети състав),
състоящ се от: г‑н M. Vilaras (докладчик), председател, г‑н M. Prek и г‑н V. Ciucă, съдии,
секретар: г-жа K. Andová, администратор,
предвид жалбата, подадена в секретариата на Първоинстанционния съд на 10 ноември 2006 г.,
предвид писмения отговор на СХВП, подаден в секретариата на Първоинстанционния съд на 12 март 2007 г.,
предвид писмения отговор на встъпилата страна, подаден в секретариата на Първоинстанционния съд на 23 февруари 2007 г.,
след съдебното заседание от 5 март 2008 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 На 8 март 1996 г. жалбоподателят Paul Reber GmbH & Co. KG подава заявка за марка на Общността до Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП) съгласно изменения Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146).
2 Марката, чиято регистрация се иска, е словният знак „Mozart“.
3 Стоките, за които се иска регистрацията, спадат към клас 30 по смисъла на Ницската спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г., ревизирана и допълнена, и отговарят на следното описание: „Сладкиши и захарни изделия, шоколадови продукти и захарни сладкарски изделия“.
4 Заявката за марка на Общността е публикувана в Бюлетин на марките на Общността № 25/98 от 6 април 1998 г.
5 На 27 май 1998 г. встъпилата страна Chocoladefabriken Lindt & Sprüngli AG, в качеството на трето лице по смисъла на член 41 от Регламент № 40/94, изпраща на СХВП писмени съображения, в които уточнява, че според нея трябва да бъде отказана регистрацията на спорната марка на основание член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94, тъй като споменатата марка е описателна за стоките, обхванати от заявката за регистрация.
6 При все това на 26 януари 2000 г. спорната марка е регистрирана като марка на Общността под номер 21 071.
7 С писмо от 21 септември 2000 г., получено от СХВП на 27 септември 2000 г., Landgericht München I (Германия) [провинциален съд], в качеството си на съд за марките на Общността по смисъла на член 91 от Регламент № 40/94, информира СХВП съгласно член 96, параграф 4 от същия регламент, че в рамките на висящ пред него спор между жалбоподателя и Conditorei Coppenrath & Wiese GmbH & Co. KG (наричано по-нататък „Coppenrath“) на 30 август 2000 г. последното дружество подава насрещен иск за обявяване на недействителност на спорната марка.
8 С писмо от 17 ноември 2000 г., получено от СХВП на 22 ноември 2000 г., Landgericht München I изпраща на СХВП копие от своето решение от 15 ноември 2000 г., с което горепосоченият насрещен иск се уважава и спорната марка се обявява за недействителна.
9 На 14 ноември 2002 г. съгласно член 55 от Регламент № 40/94 встъпилата страна подава до СХВП искане за обявяване на недействителност на спорната марка, на основание че тя била регистрирана в нарушение на член 7, параграф 1, буква в) във връзка с член 51, параграф 1, буква а) от посочения регламент.
10 С писмо от 14 август 2003 г. СХВП информира Landgericht München I, че предявяването на насрещен иск за обявяване на недействителност на спорната марка е вписано в регистъра на марките на Общността на 13 август 2003 г. и ще бъде публикувано скоро в Бюлетин на марките на Общността.
11 С писмо от 2 септември 2003 г., получено от СХВП на 8 септември 2003 г., Oberlandesgericht München (Върховен провинциален съд) предава на СХВП копие от своето решение от 26 юли 2001 г., с което отменя решението от 15 ноември 2000 г. на Landgericht München I и отхвърля предявения от Coppenrath насрещен иск за обявяване на недействителност на спорната марка. Според същото това писмо решението от 26 юли 2001 г. станало окончателно.
12 С решение от 21 декември 2004 г. отделът по заличаването уважава искането на встъпилата страна за обявяване на недействителност и вследствие от това обявява спорната марка за недействителна.
13 Най-напред отделът по заличаването установява, че разпоредбата на член 55, параграф 3 от Регламент № 40/94, според която „[и]скането […] за обявяване на недействителност е недопустимо, ако по искане, което се отнася до същия предмет и същото основание между същите страни, има произнесено решение от съда на дадена държава-членка и ако това решение има сила на окончателно решение“, допуска спорното искане за обявяване на недействителност. Наистина ако е вярно, че решението на Oberlandesgericht München от 26 юли 2001 г. се отнасяло до същата марка на Общността и до същото основание за недействителност, това не променя факта, че страните по този спор не са били същите като тези в конкретния случай, тъй като разрешеният с въпросното решение спор е бил между жалбоподателя и Coppenrath, а не между него и встъпилата страна (точка 8 от решението на отдела по заличаването).
14 Отделът по заличаването приема по същество, че спорната марка е описателна по смисъла на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94 за всички посочени стоки, тъй като се състояла предимно от означение на вида и на качеството на тези стоки. Той се обосновава по същество с обстоятелствата, че от една страна, в Германия и в Австрия думата „Mozartkugel“ (топка Mozart) се използвала за означение на топки от марципан и от карамелизирани бадеми и лешници с шоколадова обвивка, а от друга страна, взета отделно, думата „Mozart“ оставала описателна за посочената стока, поради факта че ставало въпрос за „Kugel“ (топка), както веднага се виждало от нейната външна форма. Отделът по заличаването също отказва да приеме разрешението, възприето в решението на Oberlandesgericht München, посочено по-горе, и обяснява основанията, поради които счита, че решението на трети апелативен състав на СХВП от 10 април 2002 г. (преписка R 953/2001‑3), на което жалбоподателят се позовава, не е релевантно в конкретния случай. Освен това той анализира резултатите от представено от жалбоподателя проучване на общественото мнение и стига до извода, че те не могат да оборят неговия извод относно описателния характер на спорната марка.
15 На 25 януари 2005 г. жалбоподателят подава жалба до СХВП на основание членове 57—62 от Регламент № 40/94 срещу решението на отдела по заличаването.
16 С решение от 8 септември 2006 г., съобщено на жалбоподателя на 11 септември 2006 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“), втори апелативен състав отхвърля жалбата. Апелативният състав приема по същество, че заявената марка била „напълно описателно обективно обозначение на заявените стоки“. В това отношение той изтъква, че решението на отдела по заличаването било „подробно мотивирано“ и че самият апелативен състав „споделя неговите мотиви и единствено добавя малко елементи“ (точка 16 от обжалваното решение). След като жалбоподателят признал, че в Германия и в Австрия словосъчетанието „Mozartkugeln“ имало родов и описателен характер, било „трудно да се повярва, че когато видят името „Mozart“ върху опаковката на стока в сладкарница или на щанда за шоколади в супермаркет, германските и австрийските потребители няма да предположат, че им се предлага именно „Mozartkugeln“ (топки Mozart)“ (точки 21 и 22 от обжалваното решение).
Искания на страните
17 Жалбоподателят моли Първоинстанционния съд:
– да отмени обжалваното решение,
– при условията на евентуалност да отмени обжалваното решение, доколкото това е необходимо за ограничаване на описанието на стоките, за които спорната марка е регистрирана по следния начин: „сладкиши и захарни изделия, шоколадови продукти и захарни сладкарски изделия, всички горепосочени стоки с изключение на специалитета, известен като „Mozartkugeln“, т.е. топки от марципан и от карамелизирани бадеми и лешници с шоколадова обвивка“,
– да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.
18 СХВП моли Първоинстанционния съд :
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
19 Встъпилата страна моли Първоинстанционния съд да отхвърли жалбата.
По допустимостта на евентуалното искане на жалбоподателя
Доводи на страните
20 СХВП, подкрепяна от встъпилата страна, изтъква, че евентуалното искане на жалбоподателя е недопустимо. На първо място, това искане изменяло предмета на спора и поради това било в разрез с член 135, параграф 4 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд. На второ място, до СХВП не била подадена никаква молба по смисъла на член 44, параграф 1 от Регламент № 40/94 за ограничаване на списъка на обхванати от спорната марка стоки. На трето място, не можело да се приеме, че когато е поискана регистрацията на марка за определени стоки или услуги, компетентният орган може да регистрира марката само доколкото посочените стоки или услуги нямат определена характеристика.
21 Жалбоподателят счита, че неговото евентуално искане е допустимо. От една страна, това искане зависело окончателно от присъщо за процедурата условие, върху което страните не можели да повлияят, а именно евентуалното потвърждаване от Първоинстанционния съд на обжалваното решение. От друга страна, притежателят на марка на Общността можел във всеки момент да ограничи списъка на обхванатите от неговата марка стоки. Така, тъй като евентуалното искане било изложено в жалбата, то не можело да се счита за закъсняло.
Съображения на Първоинстанционния съд
22 Следва да се напомни, че според съдържанието на член 26, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94 заявката за марка на Общността трябва да съдържа списък на стоките и на услугите, за които се иска регистрацията. Съгласно правило 2, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността (ОВ L 303, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189) списъкът на стоките и услугите трябва да бъде съставен така, че ясно да посочва тяхното естество. Накрая, член 44, параграф 1 от Регламент № 40/94 предвижда, че заявителят може по всяко време да оттегли своята заявка за марка на Общността или да ограничи списъка на стоки или услуги, който се съдържа в нея.
23 От горепосочените разпоредби произтича, че този, който иска регистрация на даден знак като марка на Общността, трябва да посочи в своята заявка списъка на стоки или услуги, за които се иска регистрацията, и да предостави за всяка от посочените стоки или услуги описание, което ясно да показва тяхното естество. От своя страна, СХВП трябва да разгледа заявката по отношение на всички стоки или услуги, посочени в съответния списък, като при необходимост отчита ограниченията по смисъла на член 44, параграф 1 от Регламент № 40/94 в същия този списък. Ако в списъка на обхванатите от заявката за марка на Общността стоки или услуги са включени една или повече категории стоки или услуги, СХВП не е длъжна да анализира всяка от тези стоки или услуги, които са част от всяка категория, а трябва да разгледа въпросната категория в качеството ѝ на такава (вж. в този смисъл Определение на Първоинстанционния съд от 15 ноември 2006 г. по дело Anheuser-Busch/СХВП — Budĕjovický Budvar (BUDWEISER), T‑366/05, Recueil, стр. II‑89*, точка 35, резюме).
24 Освен това трябва да се напомни, че Първоинстанционният съд може да отмени или измени решение на апелативен състав на СХВП само ако към момента на постановяването му то е страдало от някой от пороците, съставляващи основания за отмяна или изменение по член 63, параграф 2 от Регламент № 40/94. За сметка на това той не би могъл да отмени или измени посоченото решение по причини, възникнали след неговото постановяване (Решение на Съда от 11 май 2006 г. по дело Sunrider/СХВП, C‑416/04 P, Recueil, стр. I‑4237, точка 55).
25 От това следва, че по принцип ограничаване по смисъла на член 44, параграф 1 от Регламент № 40/94 на списъка на стоки или услуги в заявката за марка на Общността, извършено след приемане на обжалваното пред Първоинстанционния съд решение, не може да окаже влияние върху законосъобразността на това решение, което е единственото оспорвано пред Първоинстанционния съд решение (вж. в този смисъл Определение по дело BUDWEISER, точка 23 по-горе, точки 40—48 и Решение на Първоинстанционния съд от 20 ноември 2007 г. по дело Tegometall International/СХВП — Wuppermann (TEK), T‑458/05, Сборник, стp. II‑4721, точка 23).
26 При все това следва също да се отбележи, че решението на апелативен състав на СХВП може да се оспори пред Първоинстанционния съд единствено по отношение на някои от стоките или услугите от списъка, посочен в заявката за регистрация на съответната марка на Общността. В подобен случай това решение става окончателно за другите посочени в същия този списък стоки или услуги.
27 Като отчита тази възможност, Първоинстанционният съд тълкува изявлението на заявителя на марката, направено пред него след решението на апелативния състав, според което той оттегля своята заявка за някои обхванати от първоначалната заявка стоки, като изявление, че се оспорва обжалваното решение само доколкото то се отнася до останалата част от съответните стоки (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 8 юли 2004 г. по дело Telepharmacy Solutions/СХВП (TELEPHARMACY SOLUTIONS), T‑289/02, Recueil, стр. II‑2851, точки 13 и 14) или като частичен отказ в случая, когато тази декларация е направена в напреднал стадий от производството пред Първоинстанционния съд (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 5 март 2003 г. по дело Unilever/СХВП (Яйцевидна таблетка), T‑194/01, Recueil, стр. II‑383, точки 13—17).
28 Впрочем подобно тълкуване на ограничаването пред Първоинстанционния съд на списъка на стоки или услуги, обхванати от заявката за марка на Общността, е възможно единствено когато заявителят се задоволява да извади от този списък една или няколко стоки или услуги или една или няколко категории стоки или услуги, които били посочени като такива в списъка. Всъщност очевидно е, че в подобен случай от Първоинстанционния съд на практика се иска да не проверява законосъобразността на решението на апелативния състав в частта му относно извадените от списъка стоки или услуги, а единствено доколкото то се отнася за другите стоки или услуги, които остават в същия списък.
29 Тази хипотеза трябва да се разграничава от ограничаване пред Първоинстанционния съд на списъка на обхванатите в заявка за марка на Общността стоки или услуги, което има за цел да измени напълно или частично описанието на тези стоки или услуги. В последния случай е възможно това изменение да окаже влияние върху разглеждането на марката на Общността, извършено от отделите на СХВП в хода на административното производство. При тези обстоятелства допускането на това изменение на етапа на обжалването пред Първоинстанционния съд е равнозначно на изменение на предмета на спора в хода на производството, което е забранено с член 135, параграф 4 от Процедурния правилник. (вж. в този смисъл Решение по дело TEK, точка 25 по-горе, точка 25).
30 В конкретния случай жалбоподателят е поискал регистрацията на спорната марка за четири категории стоки, а именно стоки с наименование „сладкиши и захарни изделия, шоколадови продукти и захарни сладкарски изделия“. Ограничаването, направено в евентуалното искане на жалбоподателя, не предполага оттегляне на една или на няколко от тези четири категории от списъка на обхванатите от спорната марка стоки, а има за цел да измени описанието на цялата категория на съответните стоки, като уточнява, че спадащите към тези категории стоки не трябва да бъдат представени под формата на топки от марципан и от карамелизирани бадеми и лешници с шоколадова обвивка, наречени на немски език „Mozartkugeln“ (топки Mozart). Впрочем както беше изтъкнато по-горе, да се приеме посоченият извод на етапа на обжалването пред Първоинстанционния съд е равнозначно на недопустимо изменение на предмета на спора (вж. в този смисъл Решение по дело TEK, точка 25 по-горе, точка 27).
31 Вследствие на това евентуалното искане на жалбоподателя трябва да се отхвърли като недопустимо.
По съществото на спора
32 Жалбоподателят изтъква две правни основания в подкрепа на своята жалба. Първото правно основание е изведено от нарушението на член 73, първо изречение и на член 74, параграф 1, първо изречение от Регламент № 40/94, както и на принципите на защита на оправданите правни очаквания, на равно третиране и на законност. Второто правно основание е изведено от нарушението на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94.
По първото правно основание, изведено от нарушение на член 73, първо изречение и на член 74, параграф 1, първо изречение от Регламент № 40/94, както и на принципите на защита на оправданите правни очаквания, на равно третиране и на законност
Доводи на страните
33 Жалбоподателят изтъква, на първо място, че апелативният състав е нарушил член 73, първо изречение от Регламент № 40/94, тъй като не е изложил достатъчно мотиви в обжалваното решение.
34 Първо, въпреки че признал значимостта на принципа на правовата държава в Австрия, апелативният състав не посочил никакви мотиви за своето решение да не вземе предвид решението на Österreichisches Patentamt (австрийското патентно ведомство) от 12 септември 1985 г., на което жалбоподателят се позовава пред отделите на СХВП, от което следвало, че знакът „Mozart“ можел да бъде защитен в качеството му на марка.
35 Второ, апелативният състав не мотивирал и своето решение да не вземе предвид решението на Bundespatentgericht (Федерален патентен съд) по дело 32 W (pat) 265/01, в което тази юрисдикция стигнала до извода, че знакът „Wolfgang Amadeus Mozart-MOZART-KUGELN“ можел да бъде защитен в качеството му на марка, който мотивирала с факта, че добавянето на името на известния композитор не привнасяло никаква обективна информация. В точка 12, пето тире от обжалваното решение само се напомнял този довод на жалбоподателя, без обаче да се разгледа по същество, нито да се изложат причините за неговото отхвърляне.
36 Жалбоподателят приема, че решенията на компетентните за регистрирането на марките органи на държавите-членки или на националните юрисдикции имат единствено стойност на насоки за прилагането на Регламент № 40/94. При все това в миналото апелативните състави на СХВП вече били върнали преписка за ново разглеждане на низшестоящ отдел, тъй като в своето решение същият пренебрегнал решение на национален орган. Жалбоподателят счита, че апелативният състав е трябвало да приеме подобно решение и в конкретния случай.
37 Трето, жалбоподателят сочи, че е изтъкнал пред отделите на СХВП решението на трети апелативен състав от 10 април 2002 г. (вж. точка 14 по-горе). В това решение апелативният състав бил установил, че въпреки наличието в немскоговорещите страни на няколко думи за описание на захарни изделия, съдържащи думата „Mozart“, каквато е „Mozartkugeln“, взета отделно, същата тази дума не била описателна. След като обжалваното решение представлявало радикален обрат по отношение на възприетата в посоченото по-горе решение от 10 април 2002 г. правна позиция, апелативният състав е трябвало поне да изложи в него основанията, които са го накарали да се отклони напълно от тази правна позиция.
38 Четвърто, жалбоподателят изтъква, че в обжалваното решение не е направен разграничителен, точен и конкретен анализ на описателния характер на спорната марка, който се твърди, по отношение на всяка от четирите обхванати от тази марка категории стоки. От друга страна, в него не се уточнявало към коя от тези категории спадала стоката, наречена „Mozartkugeln“, което според него било от решаващо значение. Впрочем от постоянната съдебна практика произтичало, че отхвърлянето на заявката за регистрация на марка на Общността трябва да се мотивира индивидуално за всяка съответна стока и услуга. Тъй като в обжалваното решение не бил направен такъв анализ, то било опорочено от липса на мотиви или от недостатъчно мотивиране.
39 Пето, жалбоподателят сочи, че обжалваното решение се ограничавало само с повторение по напълно механичен начин на мотивите на обжалваното пред него решение на отдела по заличаването, без да поправи допуснатите грешки в последното, които жалбоподателят извел на преден план. По този начин обжалваното решение пропуснало да добави множество елементи в изпълнение на изискванията за надлежно излагане на мотивите и дори влошило състоянието, произтичащо от недостатъчно мотивиране на решението на отдела по заличаването.
40 На второ място, жалбоподателят изтъква, че като пропуска да вземе предвид горепосочените решения на Österreichisches Patentamt, на Bundespatengericht и на трети апелативен състав на СХВП, апелативният състав нарушава и член 74, параграф 1, първо изречение от Регламент № 40/94, който прогласява принципа за служебна проверка на фактите от СХВП.
41 На последно място, жалбоподателят изтъква, че с решението на трети апелативен състав от 10 април 2002 г. се признавало по ясен и недвусмислен начин, че взет отделно, словният елемент „Mozart“ можел да представлява марка на Общността и по този начин породил съответни оправдани правни очаквания. Следователно като се отклонява от това решение в разрез със задължението за мотивиране и като обявява недействителността на спорната марка апелативният състав нарушава принципа на защита на оправданите правни очаквания, както и принципите на равно третиране и на законност.
42 СХВП и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.
Съображения на Първоинстанционния съд
43 По силата на член 73, първо изречение от Регламент № 40/94 решенията на СХВП съдържат мотивите, на които се основават. Според съдебната практика това задължение има същия обхват като задължението по член 253 ЕО и неговата цел е, от една страна, да даде възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за приетата мярка, за да защитят правата си, а от друга страна, да даде възможност на общностния съд да упражни контрол за законосъобразност на решението (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 3 декември 2003 г. по дело Audi/СХВП (TDI), T‑16/02, Recueil, стр. II‑5167, точки 87 и 88 и Решение на Първоинстанционния съд от 28 април 2004 г. по дело Sunrider/СХВП — Vitakraft-Werke Wührmann (VITATASTE и METABALANCE 44), T‑124/02 и T‑156/02, Recueil, стр. II‑1149, точки 72 и 73 и цитираната съдебна практика).
44 От същата съдебна практика произтича, че въпросът дали мотивите на дадено решение отговарят на изискванията следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. Решение по дело VITATASTE и METABALANCE 44, точка 43 по-горе, точка 73 и цитираната съдебна практика).
45 Колкото до приложимите правни норми в областта на марките на Общността, следва да се напомни, че решенията относно регистрацията на знак като марка на Общността, които апелативните състави приемат по силата на Регламент № 40/94, спадат към обвързаната компетентност, а не към оперативната самостоятелност. Поради това годността на даден знак да бъде регистриран като марка на Общността трябва да се преценява единствено въз основа на този регламент, според неговото тълкуване от общностния съд, а не въз основа на по-ранната практика на апелативните състави. Впрочем тъй като правният режим на марките на Общността е автономна система, то СХВП и евентуално общностният съд не са обвързани от решение, постановено на ниво държава-членка, с което се приема, че същият този знак е годен да бъде регистриран като национална марка. Вече извършените в държавите-членки регистрации представляват само обстоятелства, които без да имат решаващо значение, могат единствено да бъдат взети предвид. Същите съображения важат a fortiori за регистрациите на други марки (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 21 април 2004 г. по дело Concept/СХВП (ECA), T‑127/02, Recueil, стр. II‑1113, точки 70 и 71 и цитираната съдебна практика).
46 От гореизложените съображения произтича, че когато СХВП отказва регистрацията на даден знак като марка на Общността, за да мотивира своето решение, тя трябва да посочи абсолютно или относително основание за отказа, което не допуска тази регистрация, както и разпоредбата, от която това основание е изведено, и да изложи приетите от нея за доказани факти, които според нея обосновават прилагането на посочената разпоредба. По принцип подобно мотивиране е достатъчно, за да се спазят споменатите в точки 43 и 44 по-горе изисквания.
47 От друга страна, следва да се посочи, че когато апелативният състав потвърждава изцяло решението на по-низшестоящ отдел на СХВП, това решение, както и неговите мотиви стават неделима част от контекста по приемането на решението на апелативния състав, който контекст е известен на страните и позволява на съда да упражни напълно своя контрол на законосъобразност по отношение на основателността на оценката на апелативния състав (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 21 ноември 2007 г. по дело Wesergold Getränkeindustrie/СХВП — Lidl Stiftung (VITAL FIT), T‑111/06, Сборник, 2007 г., стр.II-159,, точка 64).
48 Следва също по-общо да се посочи, че дадено решение може да се разглежда като достатъчно мотивирано, ако изрично препраща към друг предоставен на жалбоподателя документ (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 24 април 1996 г. по дело Industrias Pesqueras Campos и др./Комисия, T‑551/93 и T‑231/94—T‑234/94, Recueil, стр. II‑247, точки 142—144, Решение на Първоинстанционния съд от 17 септември 2003 г. по дело Stadtsportverband Neuss/Комисия, T‑137/01, Recueil, стр. II‑3103, точки 55—58 и Решение на Първоинстанционния съд от 22 декември 2005 г. по дело Gorostiaga Atxalandabaso/Парламент, T‑146/04, Recueil, стр. II‑5989, точки 135 и 136).
49 Именно в светлината на тези съображения следва да се разгледа обосноваността на настоящото правно основание.
50 На първо място, относно оплакването, изведено от нарушението на задължението за мотивиране, следва най-напред да се установи, че от точка 16 от обжалваното решение ясно произтича, че апелативният състав е възприел мотивите на решението на отдела по заличаването, които по този начин стават неделима част от мотивите на обжалваното решение. С оглед на съдебната практика, посочена в точки 47 и 48 по-горе, в това препращане към мотивите на решението на отдела по заличаването, което предварително било предоставено на жалбоподателя и му е било напълно познато, няма нищо нередно, още повече че в точка 5 от обжалваното решение е направено достатъчно подробно резюме на решението на отдела по заличаването. Като последица от това и противно на изтъкнатото от жалбоподателя, само по себе си препращането не е достатъчно за доказване на наличието на липса на мотиви или на недостатъчно мотивиране на обжалваното решение. Поради това следва да се разгледа дали обжалваното решение е достатъчно мотивирано, като се вземат предвид и мотивите на решението на отдела по заличаването.
51 От съвместния прочит на двете решения произтича, че апелативният състав е приел, че спорната марка била регистрирана, без да се зачита абсолютното основание за отказ по член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94. Този извод е основан на факта, който е приет и доказан с позоваване на речници, че най-малкото за средния немскоговорeщ потребител думата „Mozartkugel“ е описателна за десерт с формата на топка от марципан и от карамелизирани бадеми и лешници с шоколадова обвивка (точка 5, трето тире и точка 21 от обжалваното решение). Апелативният състав стига до извода, че след като от втората („Kugel“, т.е. топка) от двете съставни части на думата „Mozartkugel“ очевидно се позовава на формата на съответния десерт, то е трудно да се повярва, че когато същият този потребител прочете наименованието „Mozart“ върху опаковката на стока в сладкарница или на рафта за шоколади в супермаркет, няма да предположи, че му се предлагат „Mozartkugeln“ (точка 5, седмо тире и точка 22 от обжалваното решение).
52 Тези мотиви са достатъчни за постигане на уточнената в съдебната практика двойна цел на задължението за мотивиране (вж. точка 43 по-горе). От друга страна, обратно на изтъкнатото от жалбоподателя, от решението на отдела по заличаването, към чиито мотиви се присъединява апелативният състав, ясно произтича (точка 38), че възприетото абсолютно основание за отказ, а именно посоченото в член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/90, се прилага за всички обхванати от спорната марка стоки, „щом като става въпрос за общите категории, които включват „Mozartkugeln“. От това следва, че доводът на жалбоподателя, изведен от това, че апелативният състав не бил мотивирал своето решение по отношение на всяка от обхванатите от спорната марка стоки, трябва да се отхвърли.
53 Жалбоподателят поддържа също, че апелативният състав е трябвало да мотивира конкретно обстоятелството, че се отклонил както от решенията на Österreichisches Patentamt и на Bundespatentgericht, така и от решението на трети апелативен състав от 10 април 2002 г. В това отношение следва да се напомни, че съгласно съдебната практика, посочена в точка 45 по-горе, решенията на националните органи и юрисдикции, както и практиката от решения на самата СХВП представляват само обстоятелства, които без да имат решаващо значение, могат единствено да бъдат взети предвид при преценката дали даден знак може да бъде регистриран като марка на Общността.
54 Вярно е, че контекстът на приемане на едно решение, който по-конкретно се отличава с обмен на информация между неговия автор и засегнатата страна, при определени обстоятелства може да доведе до повишени изисквания към задълженията за излагане на мотиви (Решение по дело TDI, точка 43 по-горе, точка 89). Поради това не е изключено в някои случаи изтъкнатите от едната от страните по производството пред СХВП доводи, включително и изведените от наличието на национално решение или решение на СХВП по сходна преписка, да изискват специфичен отговор, който надхвърля посочените в точка 46 по-горе изисквания.
55 Не може обаче да се изисква от апелативните състави да направят изчерпателно изложение, в което да посочат поединично всички съображения по спора, който страните са отнесли пред тях. Мотивите могат да бъдат и имплицитни, при условие че дават възможност на заинтересованите лица да се запознаят с причините, поради които е прието решението от апелативния състав, а на компетентния съд — да разполага с достатъчно елементи, за да упражни своя контрол (вж. по аналогия Решение на Съда от 7 януари 2004 г. по дело Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, Recueil, стр. I‑123, точка 372 и Решение на Съда от 8 февруари 2007 г. по дело Groupe Danone/Комисия, C‑3/06 P, Сборник, стр. I‑1331, точка 46).
56 От това следва, че по принцип СХВП не е длъжна да предоставя в своето решение специфичен отговор на всеки довод, изведен от наличието в други сходни дела на решения на нейните собствени отдели или на национални инстанции и юрисдикции, който навежда към определен извод, ако мотивите на приетото от СХВП решение в рамките на конкретна, висяща пред нейните отдели преписка, показват, макар и имплицитно, но по ясен и недвусмислен начин, причините, поради които тези други решения не са релевантни и не са взети предвид при нейната преценка.
57 В конкретния случай, като възприема мотивите на решението на отдела по заличаването, апелативният състав ясно излага не само поради какви причини абсолютното основание за отказ, посочено в член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94, не допуска регистрирането на спорната марка, но също и защо той е достигнал до различен извод от този на Oberlandesgericht München в своето решение от 26 юли 2001 г. Посоченият в това решение мотив за отхвърляне на насрещния иск на Coppenrath за отмяна на спорната марка, а именно твърдението, според което знакът „Mozart“ напомня по-конкретно известния композитор, а не определена рецепта (точка 5, четиринадесето тире от обжалваното решение), е по същество същият като посочените в решенията на Österreichisches Patentamt и на Bundespatentgericht, на които жалбоподателят се позовава, а от друга страна, представлява просто отричане на описателния характер на спорната марка за съответните стоки. При тези условия и с оглед на автономността на общностния правен режим на марките апелативният състав не може да бъде упрекнат, че не е обяснил достатъчно и подробно причините, поради които е решил да не следва тези решения.
58 Същите съображения важат a fortiori за довода на жалбоподателя, изведен от решението на трети апелативен състав от 10 април 2002 г. От една страна, този довод също представлява просто отричане на описателния характер на спорната марка за съотевтните стоки.
59 От друга страна, и най-вече в точка 29 от своето решение, отделът по заличаването изрично посочва въпросното решение на трети апелативен състав и излага мотивите, поради които счита, че не е обвързан от съображенията на това решение, свързани с годността на знака „MOZART-BONS“ да бъде регистриран в рамките на висящата пред него преписка inter partes. При тези условия и независимо от нерелевантността на по-ранната административна практика на СХВП, след като апелативният състав е възпроизвел мотивите на решението на отдела по заличаването, при всички случаи въобще не може да става въпрос за липса на мотиви в тази връзка.
60 От всичко изложено дотук следва, че противно на изтъкнатото от жалбоподателя, обжалваното решение е надлежно мотивирано.
61 На второ място, относно доводът на жалбоподателя, според който апелативният състав е нарушил член 74, параграф 1, първо изречение от Регламент № 40/94, като не е взел предвид решенията на Österreichisches Patentamt и на Bundespatengericht, както и решението на трети апелативен състав от 10 април 2002 г., следва да се посочи, че от съдебната практика и от посочените съображения в точки 45 и 53 по-горе произтича, че тези три решения не представляват факти, които могат да бъдат проверени служебно от отделите на СХВП.
62 Във всеки случай следва да се напомни, че жалбоподателят е посочил първите две решения в своите изявления пред апелативния състав, така че не може да става въпрос за тяхното служебно разглеждане от СХВП. Колкото до третото решение, то било посочено и разгледано в решението на отдела по заличаването. Освен това, както вече беше посочено, от мотивите на обжалваното решение имплицитно, но ясно, произтича, че апелативният състав е разгледал и отхвърлил довода, който жалбоподателят възнамерявал да изведе от тези три решения.
63 На последно място, не може да се приемат и оплакванията на жалбоподателя, изведени от твърдяно нарушение на принципите на защита на оправданите правни очаквания, на равно третиране и на законност.
64 Според съдебната практика възможността за позоваване на принципа на защита на оправданите правни очаквания се простира по отношение на всяко частно лице, намиращо се в положение, при което като му е предоставила конкретни, безусловни и безпротиворечиви сведения, произтичащи от оправомощени и достоверни източници, администрацията на Общността е породила у него основателни надежди (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 6 юли 1999 г. по дело Forvass/Комисия, T‑203/97, Recueil FP, стр. I‑A‑129 и II‑705, точка 70 и цитираната съдебна практика и Решение на Първоинстанционния съд от 26 септември 2002 г. по дело Borremans и др./Комисия, T‑319/00, Recueil FP, стр. I‑A‑171 и II‑905, точка 63). Тези сведения трябва обаче да бъдат съобразени с приложимите разпоредби и норми, поради което обещания, които не отчитат тези разпоредби, не могат да породят оправдани правни очаквания у заинтересованото лице (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 5 ноември 2002 г. по дело Ronsse/Комисия, T‑205/01, Recueil FP, стр. I‑A‑211 и II‑1065, точка 54 и Решение на Първоинстанционния съд от 16 март 2005 г. по дело Ricci/Комисия, T‑329/03, Recueil FP, стр. I‑A‑69 и II‑315, точка 79 и цитираната съдебна практика; вж. също така в този смисъл Решение на Съда от 6 февруари 1986 г. по дело Vlachou/Сметна палата, 162/84, Recueil, стр. 481, точка 6).
65 Освен това спазването на принципа на равно третиране трябва да се съчетава със спазването на принципа на законност, на който жалбоподателят също се позовава. Съгласно последния принцип никой не може да се позовава в своя полза на незаконосъобразност, допусната в полза на другиго (Решение на Съда от 4 юли 1985 г. по дело Williams/Сметна палата, 134/84, Recueil, стр. 2225, точка 14; вж. също така в този смисъл Решение на Съда от 9 октомври 1984 г. по дело Witte/Парламент, 188/83, Recueil, стр. 3465, точка 15).
66 В конкретния случай следва да се установи, че жалбоподателят не е посочил ясно в своята жалба дали счита, че съображенията на решението на трети апелативен състав от 10 април 2002 г., изтъкнати в подкрепа на неговите доводи, са съобразени с критериите за прилагане на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94.
67 Щом като доводите на жалбоподателя трябва да се схващат в такъв смисъл, че с оглед на изложените съображения в решението на трети апелативен състав от 10 април 2002 г. в конкретния случай апелативният състав бил длъжен да не прилага член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94, макар това прилагане да е било обосновано, то подобни доводи не могат да се приемат. Всъщност от посочената по-горе в точки 64 и 65 съдебна практика следва, че ако по предходна преписка апелативен състав на СХВП е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че даден знак е годен за регистрация като марка на Общността, то нито един от посочените от жалбоподателя принципи не забранява в рамките на последваща преписка, сходна на първата, да се приеме решение в обратния смисъл (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 27 февруари 2002 г. по дело Streamserve/СХВП (STREAMSERVE), T‑106/00, Recueil, стр. II‑723, точка 67 и Решение на Първоинстанционния съд от 30 ноември 2006 г. по дело Camper/СХВП — JC (BROTHERS by CAMPER), T‑43/05, Recueil, 2006 г., стр. II‑95*, резюме, точка 95).
68 Като последица от това в подобна хипотеза трябва да се отхвърлят доводите на жалбоподателя, изведени от твърдяното нарушение на принципите на защита на оправданите правни очаквания, на равно третиране и на законност, при това без дори да е необходимо да се проучва дали решенията на апелативните състави на СХВП по предходните преписки могат да се разглеждат като предоставили сведения, произтичащи от службите на СХВП, по смисъла на посочената в точка 64 по-горе съдебна практика.
69 Ако доводите на жалбоподателя трябва да се разбират в смисъл, че в конкретния случай следвало да се възприеме същата позиция като тази на трети апелативен състав в неговото решение от 10 април 2002 г., тъй като тя била съобразена с критериите за прилагане на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент №40/94, то тези доводи са нерелевантни. Всъщност в хипотеза като предвидената в рамките на второто правно основание, изтъкнато от жалбоподателя и разгледано по-нататък, обжалваното решение трябвало да бъде отменено поради нарушение на горепосочената разпоредба, без да е необходимо да се разглежда дали са нарушени и споменатите по-горе принципи, на които жалбоподателят се позовава (вж. в този смисъл Решение по дело STREAMSERVE и Решение по дело BROTHERS by CAMPER, точка 67 по-горе, съответно точки 67 и 94).
70 С оглед на гореизложеното първото правно основание трябва да се отхвърли.
По второто правно основание, изведено от нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94
Доводи на страните
71 Жалбоподателят изтъква, че обжалваното решение е основано на неправилно прилагане на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94, тъй като спорната марка не може да служи в търговията, за да се означи вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход или момента на производство на посочените стоки или други техни характерни особености.
72 Според жалбоподателя в обжалваното решение апелативният състав е приел, че този член се прилага за спорната марка, след като в Германия и в Австрия „Mozartkugel“ било родово наименование, с което се обозначавал шоколадов специалитет. Впрочем с тези доводи не се отчитало, че спорната марка е съставена само от думата „Mozart“, а не от думата „Mozartkugel“.
73 Жалбоподателят изтъква, че в обжалваното решение не се посочват самостоятелни основания, за да се оправдае изводът относно описателния характер на спорната марка, а само се прави препращане към решението на отдела по заличаването. Последният бил приел, че ако спорната марка се използвала за обозначаване на една „Mozartkugel“ (топка Mozart) с типична форма, то тя се възприемала като описателно означение, тъй като било очевидно от формата на съответната стока, че става въпрос за топка.
74 Според жалбоподателя тази теза се оказва несъстоятелна след правен анализ. Не било възможно съответният кръг от потребители — средния съобразителен и нормално информиран потребител, да установи незабавно и без други разсъждения пряка връзка между спорната марка и посочените стоки.
75 Знаците, състоящи се от имена на известни личности, сред които Mozart, имали качеството да представляват марки на Общността по член 4 от Регламент № 40/94 и никоя друга разпоредба от същия този регламент не забранявала тяхното регистриране. Така, щом като тези имена притежавали абстрактни отличителни белези, то само в очевидните случаи тяхната регистрация можело да бъде отказана въз основа на абсолютното основание по член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94, което условие не било налице в конкретния случай. Впрочем съгласно постоянната съдебна практика, за да бъде регистриран даден знак като марка на Общността, е достатъчно той да притежава минимум отличителни белези.
76 Според жалбоподателя в случая трябва да се изследва конкретно дали спорната марка представлява описателно означение за всяка от обхванатите стоки. Вследствие на това тази мярка може да бъде заличена само ако посочената в обжалваното решение стока, а именно „Mozartkugel“, може да се разглежда като принадлежаща към една от тези четири категории стоки, за които марката е регистрирана. Впрочем обжалваното решение дори не уточнявало категорията стоки, към които спадали „Mozartkugeln“.
77 При все това дори в случая на „Mozartkugeln“ на спорната марка не може да се признае никакъв описателен характер. Жалбоподателят сочи, че в съзнанието на съответните потребители спорната марка поражда представи относно известния композитор със същото име и относно неговите музикални произведения. Обратно, не може да се приеме, че когато възприемат посочената марка, същите тези потребители ще я свържат пряко и незабавно с „Mozartkugeln“. Да се приеме противното означавало да се отрече напълно елементарната музикална култура на потребителите от Общността.
78 Във всеки случай спорната марка представлявала внушение, напомняне или загатване за „Mozartkugeln“, което обаче не било пречка за нейното регистриране.
79 Обжалваното решение възпроизвеждало точка 27 от решението на отдела по заличаването, която потвърждавала предходните съображения. Ето защо страните приели за установено, че спорната марка напомня в съзнанието на съответните потребители на първо място композитора Моцарт, а не контекста на захарните изделия. Впрочем приемайки по-нататък, че спорната марка е описателна за посочените стоки, обжалваното решение си противоречало.
80 Наличието в немскоговорещите страни на голям брой марки, регистрирани за стоки от клас 30 и съдържащи думата „Mozart“, потвърждавало също, че взета отделно, тази дума не се считала за описателна за подобни стоки в тези страни. Марка „Mozart“ дори била регистрирана в Австрия. Всичко това произтичало от документи, които жалбоподателят вече представил в хода на производството пред СХВП.
81 Решението на Oberlandesgericht München от 26 юли 2001 г. също потвърждавало, че спорната марка не се възприема като описателна за посочените стоки. Жалбоподателят се присъединява към част от мотивите на това решение, която е цитирана дословно в жалбата. Според тези мотиви Mozart е най-напред фамилно име, което се използва във всекидневния език за означаване на известния композитор с това име и в немския език не притежава никакъв описателен характер за обхванатите от спорната марка стоки нито първоначално, нито дори след като през 1890 г. залцбургският сладкар Paul Fürst създал десерт, наречен „Mozartkugel“. Наистина вярно е, че когато наименованието „Mozart“ се използва за означаване на стоки като обхванатите от спорната марка, по-конкретно върху тяхната опаковка, това напомня у съответните потребители представата за „Mozartkugeln“. Дори и в този случай обаче думата „Mozart“ не се възприемала като очевидно или изключително описателна за посочените стоки или като чисто родово наименование, тъй като използването отделно на обозначението „Mozart“ за такива цели било напълно необичайно.
82 Жалбоподателят счита, че точки 37 и 39 от решението на трети апелативен състав на СХВП от 10 април 2002 г. също потвърждават тезата, според която спорната марка не била описателна за посочените стоки.
83 Накрая, жалбоподателят се позовава на проучването на общественото мнение, проведено през февруари 2001 г. от института Ipsos. От това проучване ставало ясно, че само 18,2 % от съответните потребители виждали в думата „Mozart“ обозначение на известна рецепта, което доказвало, че това не било така за по-голямата част от германските потребители (81,8 %). Жалбоподателят счита, че тези резултати са валидни и за другата немскоговореща страна в Европейския съюз — Австрия, с което се обяснявало регистрацията в последната страна на словната марка „Mozart“ за стоки от клас 30.
84 СХВП и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.
Съображения на Първоинстанционния съд
85 Член 51, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94 гласи, че марка на Общността се обявява за недействителна, когато е била регистрирана в противоречие с разпоредбите на член 7 от същия регламент. Според текста на член 7, параграф 1, буква в) от посочения регламент се отказва регистрацията на „марките, които се състоят предимно от знаци или от означения, които могат да служат, в търговията, за да се означи вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход или момента на производство на стоките или на предоставянето на услуга, или други техни характерни особености“. Освен това член 7, параграф 2 от Регламент № 40/94 гласи, че „параграф 1 се прилага, независимо, че мотивите за отказ съществуват само в една част на Общността“.
86 Съгласно постоянната съдебна практика член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94 не допуска знаците или означенията, посочени в него, да бъдат запазени само за едно предприятие, поради регистрирането им като марка. Тази разпоредба преследва цел от общ интерес, която изисква такива знаци или означения да могат да бъдат свободно използвани от всички (вж. Решение по дело TEK, точка 25 по-горе, точка 77 и цитираната съдебна практика).
87 Освен това знаците по член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94 са знаци, които се считат за негодни да осъществяват основната функция на марката, а именно да установяват търговския произход на стоката или услугата, за да дадат възможност на потребителя, който придобива обозначената с марката стока или услуга, при едно последващо придобиване да направи същия избор, ако опитът му се окаже положителен, или да направи друг избор, ако опитът се окаже отрицателен (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 27 ноември 2003 г. по дело Quick/СХВП (Quick), T‑348/02, Recueil, стр. II‑5071, точка 28 и цитираната съдебна практика).
88 Знаците и означенията по член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94 са тези, които при обикновена употреба от гледна точка на съответните потребители могат да служат за обозначаване на стоката или услугата, за които се иска регистрация, пряко или чрез споменаване на една от нейните същностни характерни особености (Решение на Съда от 20 септември 2001 г. по дело Procter & Gamble/СХВП, C‑383/99 P, Recueil, стр. I‑6251, точка 39 и Решение на Първоинстанционния съд от 22 юни 2005 г. по дело Metso Paper Automation/СХВП (PAPERLAB), T‑19/04, Recueil, стр. II‑2383, точка 24).
89 За да откаже СХВП регистрация на основание на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94, не е необходимо посочените в този член знаци и означения, съставящи марката, към момента на заявката за регистрация да бъдат действително използвани за описание на стоките или услугите, за които заявката е подадена, или на характерните особености на тези стоки или услуги. Достатъчно е, както дори посочва буквата на тази разпоредба, тези знаци и означения да могат да бъдат използвани с такава цел (Решение на Съда от 23 октомври 2003 г. по дело СХВП/Wrigley, C‑191/01 P, Recueil, стр. I‑12447, точка 32).
90 От гореизложените съображения следва, че за да попадне в приложното поле на забраната, прогласена в член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94, знакът трябва да има достатъчно пряка и определена връзка със съответните стоки или услуги, която да даде възможност на заинтересованите потребители да получат незабавно и без други разсъждения описание на съответните стоки или услуги или на някоя от техните характерни особености (Решение по дело TEK, точка 25 по-горе, точка 80).
91 Поради това преценката на описателния характер на даден знак може да бъда направена само, от една страна, по отношение на съответните стоки или услуги, а от друга страна, по отношение на възприемането от потенциалния кръг от потребители, който се състои от хората, които ползват тези стоки или тези услуги (Решение на Първоинстанционния съд от 20 март 2002 г. по дело DaimlerChrysler/СХВП (CARCARD), T‑356/00, Recueil, стр. II‑1963, точка 25 и Решение на Първоинстанционния съд от 12 януари 2005 г. по дело Wieland-Werke/СХВП (SnTEM, SnPUR, SnMIX), T‑367/02—T‑369/02, Recueil, стр. II‑47, точка 17).
92 В това отношение следва да се уточни, че обстоятелството, че даден знак е описателен само по отношение на част от стоките или услугите, които спадат към дадена категория, спомената като такава в заявката за регистрация, не е пречка да се откаже регистрацията на този знак (Решение по дело TEK, точка 25 по-горе, точка 94; вж. също така в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 7 юни 2001 г. по дело DKV/СХВП (EuroHealth), T‑359/99, Recueil, стр. II‑1645, точка 33 и Решение на Първоинстанционния съд от 20 март 2002 г. по дело DaimlerChrysler/СХВП (TELE AID), T‑355/00, Recueil, стр. II‑1939, точка 40). Всъщност ако в подобен случай въпросният знак беше регистриран като марка на Общността за посочената категория, нищо не би попречило на нейния притежател да го използва и за стоки или услуги от тази категория, за които той е описателен.
93 В конкретния случай най-напред следва да се отбележи, че както отделът по заличаването, така и апелативният състав основават правилно своята преценка върху възприемането на спорната марка от широкия кръг потребители, за които очевидно са предназначени посочените стоки. Жалбоподателят също развива своите доводи, като отчита възприемането на спорната марка от същия този кръг потребители.
94 По-нататък, следва да се напомни, както вече беше посочено в точки 50 и 51 по-горе, че като се възприемат мотивите на решението на отдела по заличаването, с обжалваното решение се прави изводът, че за немскоговорещите спорната марка е описателна за захарни изделия и сладкиши, шоколадови продукти и захарни сладкарски изделия, за които тя е била регистрирана, тъй като представлявала обозначение на рецептата, по която тези стоки са произведени и следователно обозначавала техния вид и тяхното качество. Този извод почива върху съществуването, надлежно доказано с позоваване на речници, на родовото немско наименование „Mozartkugel“, което се използва за шоколадовия десерт, описан в точка 51 по-горе.
95 Следва да се отбележи, че от гледна точка на обичайните за немския език правила думата „Mozartkugel“ е съставна дума, състояща се от двете думи „Mozart“ и „Kugel“ (топка). Особеност на немския език представлява обстоятелството, че за разлика от другите езици, по-конкретно френския, комбинацията от тези две думи се изписва слято. Това не променя факта, че когато срещне сложната дума „Mozartkugel“, всеки немскоговорещ без особено интелектуално усилие идентифицира двете съставящи я думи и ги разбира веднага.
96 Тъй като „Mozartkugel“ има сферична форма, то втората съставна част на думата, с която тя се обозначава, се възприема от немскоговорещите като описание на формата на съответната стока. Впрочем „Mozartkugel“ се приготвя по определена рецепта, която я различава от всеки друг десерт под формата на топка с шоколадова обвивка. Друг десерт с такава форма, приготвен по различна рецепта, също би могъл да се опише на немски с „Kugel“ (топка), но няма да бъде „Mozartkugel“. От това следва, че немскоговорещият кръг от потребители задължително възприема думата „Mozart“ като позоваване на типичната рецепта на десерт, наречен „Mozartkugel“.
97 Както вече беше посочено в рамките на разглеждането на първото правно основание, както отделът по заличаването, така и апелативният състав, който се присъединява към мотивите на решението на отдела по заличаването, са приели че „Mozartkugel“ спадат към всички четири категории стоки, обхванати от спорната марка. В това отношение следва да се установи, че както е описана в точка 51 по-горе, типичната „Mozartkugel“ представлява захарно сладкарско изделие, приготвено по-специално с шоколад и със захар, и в този смисъл тя е едновременно захарно сладкарско, шоколадово и захарно изделие.
98 В замяна на това, в по-малка степен е очевидно тя да може да се квалифицира като „сладкиш“. Наистина, макар да съдържа марципан, който представлява бадемово тесто, тя не се приготвя във фурна, което се посочва на немски с израза „feine Backwaren“, използван в заявката за регистрация на спорната марка. Това не променя факта, че е напълно вероятно и възможно печен във фурна сладкиш под формата на топка с шоколадова обвивка, който съдържа сред своите съставки марципан и карамелизирани бадеми и лешници, да бъде квалифициран също като „Mozartkugel“ в немскоговорещите страни.
99 От тези съображения произтича, че най-малко за „сладкиши и захарни изделия, шоколадови продукти и захарни сладкарски изделия“ с формата на шоколадова топка, т.е. за част от стоките, спадащи към категориите, споменати като такива в заявката за регистрация на спорната марка, тази последна марка може да се използва с описателни цели в част от Общността, т.е. в немскоговорещите страни (Германия и Австрия). Всъщност когато възприема шоколадова топка, обозначена с наименованието „Mozart“, средният потребител от тези две страни ще види в тази дума по-скоро позоваване на характерната рецепта на „Mozartkugeln“, отколкото информация относно търговския произход на съответната стока. Пропускането на думата „Kugel“ не би довело до различно заключение, тъй като тя представлява позоваване не на рецептата, а на формата на въпросната стока, която е очевидна поради външната форма на стоката.
100 Този извод не може да се обори с изтъкнатите от жалбоподателя доводи. На първо място, следва да се посочи, че жалбоподателят неправилно посочва член 4 от Регламент № 40/94 в подкрепа на твърдението, че регистрацията на спорната марка може да бъде отказана в напълно очевидни случаи. Регистрацията на знак, който не е съобразен с член 4 от Регламент № 40/94, вече била в разрез с абсолютното основание за отказ по член 7, параграф 1, буква а) от същия регламент и не било необходимо да се разглежда нейния евентуален описателен характер. От това следва, че абсолютното основание за отказ по член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94 се отнася само за знаци, които са съобразени с член 4 от същия регламент. Следователно обратно на това, което жалбоподателят поддържа, обстоятелството, че даден знак е съобразен с последния член, не е релевантно при преценката на неговия евентуален описателен характер.
101 Освен това трябва да се посочи, че жалбоподателят неправилно се позовава на съдебната практика, според която, за да може един знак да бъде регистриран като марка на Общността, е достатъчно той да притежава минимум отличителни белези, след като в конкретния случай не се обсъжда евентуалната липса на отличителни белези на спорната марка по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94, а евентуалният описателен характер на посочената марка по смисъла на буква в) от параграф 1 от същия този член.
102 На второ място, посоченото от жалбоподателя обстоятелство, че съответният кръг от потребители ще види в думата „Mozart“ преди всичко позоваване на известния композитор Волфганг Амадеус Моцарт, не е пречка тази дума да представлява обозначение с описателен характер на съответните стоки.
103 В тази връзка следва да се посочи, че подобен характер не трябва да се преценява абстрактно, а по отношение на стоки, за чието обозначаване въпросната дума ще се използва в бъдеще в качеството на марка на Общността. Наистина дори и в подобен контекст е вероятно, когато срещнат думата „Mozart“, съответните потребители да помислят за композитора със същото име. След като обаче посочените стоки нямат никаква връзка с музиката, позоваването на известен композитор има качеството да бъде носител, освен на напълно нерелевантното напомняне на посочения композитор, на друга информация, свързана с въпросните стоки. Самият жалбоподател имплицитно приема, че случаят е такъв, щом като иска регистрирането на знака „Mozart“ като марка на Общността, т.е. като обозначение на информация относно посочените стоки, а именно на информация относно техния търговски произход.
104 Следователно се поставя въпросът каква информация относно въпросните стоки ще изведат съответните потребители от позоваването на композитора Моцарт в контекста на обхванатите от спорната марка стоки. Впрочем поради изложени по-горе причини в дадения случай става въпрос за информация относно рецептата на посочените стоки, а не относно техния търговски произход.
105 На трето място, както вече беше изтъкнато при разглеждането на първото правно основание, нито обстоятелството, че друг апелативен състав на СХВП по друга преписка е достигнал до различен извод относно описателния характер на знака „Mozart“ за аналогични стоки, нито решението на Oberlandesgericht München от 26 юли 2001 г., с което се отхвърля насрещен иск за отмяната на спорната марка, представляват пречка апелативният състав да уважи спорното искане за обявяване на недействителност.
106 При всички случаи следва да се посочи, че Oberlandesgericht München не е достигнал до различен извод от изложения в точка 99 по-горе относно възприемането на спорната марка от германските потребители. Напротив, тази юрисдикция също приема, че когато марката се използва за обозначаване на разглежданите в конкретния случай стоки, по-конкретно върху тяхната опаковка, тя ще породи в съзнанието на съответния кръг от потребители представи за „Mozartkugeln“ (вж. точка 81 по-горе). По този начин отхвърлянето от същата юрисдикция на насрещния иск, с който се цели отмяната на спорната марка, е основано единствено върху обстоятелството, че употребата с описателни цели на отделната дума „Mozart“ била необичайна.
107 Впрочем от посочената в точка 89 по-горе съдебна практика на Съда произтича, че за прилагането на абсолютното основание за отказ по член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94 не се изисква да е налице настояща или обичайна употреба на съответната дума с описателна цел. Достатъчно е подобна употреба да е възможна.
108 На последно място, що се отнася до посоченото от жалбоподателя проучване на общественото мнение, от прочита на резултатите от въпросното проучване, което жалбоподателят представя пред СХВП и което се намира в документите от процедурата пред апелативния състав, предадени на Първоинстанционния съд, следва, че в отговор на спонтанен и открит въпрос, т.е. без подсказване на възможни отговори, две трети от участващите в проучването лица свързали наименованието „Mozart“ в контекста на стоките, обхванати от спорната марка, с „Mozartkugeln“.
109 От същите резултати произтича, че когато от участващите в проучването лица било поискано да изберат от няколко предложени отговора, почти три четвърти от тях (73,4 %) избрали отговора, според който в контекста на посочените стоки те свързват думата „Mozart“ с „карамелизирани бадеми и лешници под формата на топка — „Mozartkugel“. Като отговор на същия въпрос по-малка част от участващите в проучването лица (18,2 %) избрали отговора, според който те свързват думата „Mozart“ с определена рецепта. В своите доводи жалбоподателят се позовава именно на този последен резултат.
110 Следва обаче да се установи, че прочитът на всички резултати от въпросното проучване на общественото мнение с нищо не оборва направения в точка 99 по-горе извод, а напротив, потвърждава го, доколкото голяма част от участващите в проучването лица свързват думата „Mozart“, когато тя се използва по отношение на обхванатите от спорната марка стоки, или с „Mozartkugeln“, или с определена рецепта. По този начин и в двата случая изводът, който се налага, е, че тази дума е описателна за тези стоки.
111 От изложените по-горе съображения става ясно, че с пълно право обжалваното решение стига до извода, че спорната марка е била регистрирана в разрез с разпоредбите на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94 и че трябва да се обяви за недействителна по силата на член 51, параграф 1, буква а) от същия регламент. Следователно трябва да се отхвърли като необосновано второто правно основание, както и жалбата в нейната цялост.
По съдебните разноски
112 По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник всяка страна, загубила делото, се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
113 В конкретния случай, тъй като жалбоподателят е загубил делото, следва да бъде осъден да понесе направените от него съдебни разноски, както и направените от СХВП, в съответствие с искането на същата в този смисъл. Тъй като встъпилата страна не представя искане относно съдебните разноски, следва да бъде осъдена да понесе направените от нея съдебни разноски.
По изложените съображения
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД (пети състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Paul Reber GmbH & Co. KG да понесе направените от него съдебни разноски, както и направените от Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП).
3) Chocoladefabriken Lindt & Sprüngli AG понася направените от него съдебни разноски.
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 9 юли 2008 година.