РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)
2 август 2021 година(*)
„Преюдициално запитване — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по брачни дела и по дела, свързани с родителска отговорност — Регламент (ЕО) № 2201/2003 — Приложно поле — Член 2, точка 11 — Понятие за неправомерно отвеждане или задържане на дете — Хагска конвенция от 25 октомври 1980 г. — Искане за връщане на малко дете, чиито родители упражняват съвместно родителските права — Граждани на трети страни — Прехвърляне на детето и на майка му в държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила съгласно Регламент (ЕС) № 604/2013 (Дъблин III)“
По дело C‑262/21 PPU
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Korkein oikeus (Върховен съд, Финландия) с акт от 23 април 2021 г., постъпил в Съда на 23 април 2021 г., в рамките на производство по дело
А
срещу
В
СЪДЪТ (първи състав),
състоящ се от: J.–C. Bonichot (докладчик), председател на състава, L. Bay Larsen, C. Toader, M. Safjan и N. Jääskinen, съдии,
генерален адвокат: P. Pikamäe,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 28 юни 2021 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за A, от J. Kuusivaara, asianajaja,
– за B, от E. Wehka-aho, asianajaja, и A. Saarikoski, luvan saaneet oikeudenkäyntiavustajat,
– за финландското правителство, от H. Leppo, в качеството на представител,
– за шведското правителство, от O. Simonsson, J. Lundberg, C. Meyer-Seitz, A. M. Runeskjöld, M. Salborn Hodgson, H. Shev, H. Eklinder и R. Shahsavan Eriksson, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от M. Huttunen, W. Wils и A. Azema, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 14 юли 2021 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, точка 11 и член 11, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (ОВ L 338, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 183, наричан по-нататък „Регламент „Брюксел IIa“), на член 13, първа алинея, буква b) и член 20 от Конвенцията за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, сключена в Хага на 25 октомври 1980 г. (наричана по-нататък „Хагската конвенция“), както и на член 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между A и B, граждани на трета страна, съответно баща и майка на ненавършило пълнолетие дете, относно подаденото от бащата на основание на Хагската конвенция искане за връщане на детето в Швеция след прехвърлянето на детето и на майка му във Финландия съгласно решение, взето на основание Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство (ОВ L 180, 2013 г., стр. 31, наричан по-нататък „Регламент „Дъблин III“).
Правна уредба
Международното право
3 Член 1 от Хагската конвенция предвижда:
„Тази конвенция има за цел:
a) да осигури незабавното връщане на децата, [отведени] или задържани [неправомерно] в някоя от договарящите държави;
b) да гарантира ефективното спазване на законите, свързани с упражняването на родителските права и правото на лични отношения, на една договаряща държава от другите договарящи държави“.
4 Член 13, първа алинея от посочената конвенция гласи:
„Независимо от разпоредбите на предходния член съдебният или административният орган на замолената държава не е задължен да разпореди връщането на детето, ако лицето, институцията или организацията, които се противопоставят на неговото връщане, установят, че:
a) лицето, институцията или организацията, натоварени с грижата за детето, не са упражнявали ефективно родителските права по време на [отвеждането] или задържането или са дали своето съгласие, или впоследствие са приели [отвеждането] или задържането; или
b) съществува сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или по всякакъв друг начин да го постави в неблагоприятна ситуация“.
5 Член 20 от посочената конвенция предвижда:
„Връщането на детето съгласно разпоредбите на чл. 12 може да бъде отказано, ако това противоречи на основните принципи на замолената държава в областта на защитата на правата на човека и основните свободи“.
Правото на Съюза
Регламент „Брюксел IIа“
6 Съображения 5, 17 и 33 от Регламент „Брюксел IIа“ гласят:
„(5) За да се гарантира равенството на всички деца, настоящият регламент обхваща всички решения относно родителската отговорност, включително мерките за защита на детето, независимо от каквато и да е връзка с брачното производство.
[…]
(17) В случаите на неправомерно отвеждане или задържане на дете, връщането на детето трябва да се осъществи без закъснение, и за тази цел Хагската конвенция […] трябва да продължи да се прилага, както е допълнена от разпоредбите на този регламент и особено на член 11. […]
[…]
(33) Настоящият регламент зачита основните права и спазва принципите на [Хартата]. В частност, той желае да гарантира зачитането на основните права на детето, както са предвидени в член 24 на [Хартата]“.
7 Член 1 от този регламент е озаглавен „Обхват“ и параграфи 1 и 2 от него предвиждат:
„1. Настоящият регламент се прилага, независимо от характера на съда или правораздавателния орган, по граждански дела, отнасящи се до:
[…]
б) определяне, упражняване, делегиране, ограничаване или лишаване от родителската отговорност.
[…]
2. В делата по смисъла на параграф 1, буква б) може, по-специално, да се разглежда:
а) правото на упражняване на родителски права и правото на лични отношения;
б) настойничество, попечителство и други сходни институти;
в) определянето и действието на всяко лице или орган, който отговаря за личността на детето или неговото имущество, представляващо или подпомагащо детето;
г) поставянето на детето в семейство за отглеждане или по институционална грижа;
д) мерки за закрила на детето, свързани с управлението, запазването и разпореждането с неговото имуществото“.
8 Съгласно член 2 от посочения регламент:
„За целите на настоящия регламент:
[…]
7) терминът „родителска отговорност“ означава всички права и задължения, отнасящи се до [личността] или имуществото на детето, които са предоставени на физическо или юридическо лице по силата на [съдебно] решение, на закона или по силата на споразумение, имащо еднакъв правен ефект. Терминът включва правото на упражняване на родителски права и правото на лични отношения с детето;
[…]
11) терминът „неправомерно отвеждане или задържане“ означава или отвеждането, или задържането на детето, при което:
а) това се осъществява в нарушение на правото на упражняване на родителски права, придобито по силата на [съдебно] решение или по силата на закона, или по споразумение, което има същия правен ефект по силата на правото на държавата членка, в която детето обичайно пребивава непосредствено преди отвеждането или задържането;
и
б) при условие че по време на отвеждането или задържането правото на упражняване на родителски права е било ефективно упражнявано съвместно или поотделно или би било упражнявано по този начин, ако не е било извършено отвеждането или задържането. Приема се, че родителските права се упражняват съвместно, когато по силата на решение или поради действието на закона единият носител на родителската отговорност не може да вземе решение за мястото на пребиваване на детето без съгласието на другия носител на родителската отговорност“.
9 Съгласно член 11, параграфи 1 и 4 от същия регламент:
„1. Когато лице, институция или друг орган, които имат право на упражняване на родителски права, сезира компетентните органи в държавите членки за издаването на решение въз основа на Хагската конвенция […] за връщането на дете, което е било неправомерно отведено или задържано в държава членка, различна от държавата членка, където детето обичайно е имало местопребиваване непосредствено преди неправомерното отвеждане или задържане, се прилагат параграфи 2—8.
[…]
4. Съдът не може да откаже връщането на дете въз основа на член 13б от Хагската конвенция […], ако се установи, че са [взети] адекватни [мерки], осигуряващи защитата на детето след неговото завръщане“.
Регламент „Дъблин III“
10 Съгласно член 6, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“:
„Висшият интерес на детето следва да бъде от първостепенно значение за държавите членки по отношение на всички процедури, предвидени в настоящия регламент“.
11 Съгласно член 12, параграф 3 от Регламент „Дъблин III“:
„Когато кандидатът притежава повече от един валиден документ за пребиваване или виза, издадени от различни държави членки, компетентността за разглеждането на молбата за международна закрила се поема от държавите членки в следния ред:
а) държавата членка, която е издала документа за пребиваване, даващ право на най-дълъг срок на пребиваване[,] или — когато сроковете на валидност са идентични — държав[ата] членк[а], ко[я]то [е] издал[а] документа за пребиваване с най-късна дата на изтичане на валидността;
[…]“.
12 Член 29, параграфи 1 и 3 от този регламент предвижда:
„1. Предаването на кандидата или на друго лице, посочено в член 18, параграф 1, буква в) или г) от молещата държавата членка на компетентната държава членка се осъществява в съответствие с националното право на молещата държава членка след съгласуване между заинтересованите държави членки, веднага щом това бъде практически възможно и най-късно в шестмесечен срок от приемането на искането от друга държава членка да поеме отговорността или да приеме обратно въпросното лице или на крайното решение по обжалване или по преразглеждане в случай на суспензивно действие в съответствие с член 27, параграф 3.
[…]
3. Ако дадено лице е прехвърлено по погрешка или ако решението за прехвърляне е отменено вследствие на обжалване или на преразглеждане, след като прехвърлянето е било извършено, държавата членка, извършила прехвърлянето, следва бързо да приеме обратно лицето“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
13 През май 2019 г. A и B, граждани на трета страна, които от 2016 г. до онзи момент пребивават във Финландия, се преместват да живеят в Швеция. На 5 септември 2019 г. им се ражда дете. Обичайното местопребиваване на детето съответно е в Швеция и двамата му родители упражняват съвместно родителските права върху него.
14 На основание на разрешението за пребиваване, издадено на бащата като наемен работник, на майката е издадено, поради наличието на семейни връзки, едновременно разрешение за пребиваване във Финландия за периода от 28 декември 2017 г. до 27 декември 2021 г. и разрешение за пребиваване в Швеция за периода от 11 март 2019 г. до 16 септември 2020 г.
15 С решение от 11 ноември 2019 г. компетентните шведски органи поемат грижите за детето и заедно с майка му го настаняват в приемен дом в Швеция за пострадали от насилие жени до прехвърлянето им във Финландия на 24 ноември 2020 г. Това решение е потвърдено с решение на административния съд от 17 януари 2020 г., който изтъква упражняваното от бащата върху майката насилие, на което детето е било свидетел, реалната опасност за развитието и здравето на детето, както и опасността то да бъде отведено от бащата в страната на произход на родителите без съгласието на майката.
16 Съгласно допълнителните сведения, които шведското правителство предоставя по искане на Съда, на първо време след настаняването в приемния дом бащата е имал само право да вижда снимки и видеозаписи на детето. Впоследствие са организирани лични срещи между тях в присъствието на социален работник, но те се ограничават до много кратки контакти, тъй като детето е много малко и бащата не се счита за безопасен за детето.
17 На 21 ноември 2019 г. бащата подава заявление за издаване на разрешение за пребиваване на детето в Швеция поради семейната му връзка с него. На 4 декември 2019 г. майката също подава заявление за издаване на разрешение за пребиваване на детето в Швеция.
18 На 7 август 2020 г. майката подава молба за убежище в Швеция за себе си и за детето, като се позовава на проявите на домашно насилие срещу нея от страна на бащата и на сериозната опасност при връщане в страната ѝ на произход да стане жертва на насилие в защита на честта от страна на семейството на бащата.
19 На 27 август 2020 г. Република Финландия посочва, че е компетентна да разгледа молбите за убежище на майката и детето съгласно член 12, параграф 3 от Регламент „Дъблин III“, тъй като издаденото на майката разрешение за пребиваване в Република Финландия е с по-късна дата на валидност (27 декември 2021 г.) спрямо датата на валидност на издаденото в Швеция разрешение за пребиваване (16 септември 2020 г.).
20 С решение от 27 октомври 2020 г. шведските власти прекратяват производството по подаденото от бащата заявление за издаването на разрешение за пребиваване на детето, отхвърлят като недопустима подадената от майката за нея и за детето ѝ молба за убежище и разпореждат прехвърлянето на майката и детето във Финландия. От това решение е видно, че при приемането му висшият интерес на детето е бил преценен в съответствие с член 6, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“. В това отношение се приема, че бащата представлява заплаха за детето и че предвид факта, че то няма контакт с баща си, раздялата им за определен период от време не е в противоречие с висшия интерес на детето. Освен това се приема, че прехвърлянето на детето във Финландия не е пречка бащата да упражнява правото си на лични отношения с него, тъй като той има разрешително за пребиваване в тази държава.
21 На 24 ноември 2020 г. майката доброволно се съобразява с приетото от шведските власти съгласно член 29, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“ решение тя и детето ѝ да бъдат прехвърлени във Финландия.
22 На 7 декември 2020 г. бащата обжалва решението на шведските власти да прекратят производството по подаденото от него заявление за издаване на разрешение за пребиваване на детето и да прехвърлят последното във Финландия.
23 С решение от 21 декември 2020 г. Migrationsdomstolen i Stockholm (Имиграционен съд Стокхолм, Швеция) отменя това решение и връща делото на шведския имиграционен орган за ново разглеждане, тъй като бащата на детето не е бил изслушан в хода на производството.
24 С решение от 29 декември 2020 г. шведският имиграционен орган прекратява висящите пред него дела вследствие на прехвърлянето на детето във Финландия. На 19 януари 2021 г. бащата обжалва това решение пред Migrationsdomstolen i Stockholm (Имиграционен съд Стокхолм), който отхвърля жалбата с решение от 6 април 2021 г.
25 На 5 януари 2021 г. бащата отново подава пред шведските власти заявление за издаване на разрешение за пребиваване на детето поради наличието на семейната връзка. Производството по разглеждане на това заявление в Швеция още не е приключило.
26 На 11 януари 2021 г. майката подава молба за убежище за нея и за детето във Финландия. На 26 март 2021 г. финландските власти отнемат издаденото преди това във Финландия разрешение за пребиваване на майката, чийто срок е трябвало по принцип да изтече на 27 декември 2021 г. Производството по разглеждане на молбите за убежище във Финландия още не е приключило.
27 Що се отнася до упражняването на родителските права, през ноември 2020 г., тоест малко преди прехвърлянето на майката и на детето във Финландия, Västmanlands tingsrätt (Първоинстанционен съд Вестманланд, Швеция) запазва правото на съвместно упражняване на родителските права от двамата родители на детето. Майката на детето оспорва компетентността на този шведски съд да разгледа спора вследствие на прехвърлянето на детето във Финландия. На 29 април 2021 г. посоченият съд постановява развода на родителите, предоставя на майката упражняването на родителските права върху детето и отхвърля искането относно правото на лични отношения на бащата с детето. С решение на Svea hovrätt (Апелативен съд Стокхолм, Швеция) от 23 и 24 юни 2021 г. е отхвърлено искането на бащата да бъде допусната касационна жалба срещу решението на първоинстанционния съд.
28 На 21 декември 2020 г. бащата сезира Helsingin hovioikeus (Апелативен съд Хелзинки, Финландия) с искане да се разпореди незабавното връщане на детето в Швеция. В писмено становище от 26 януари 2021 г., изпратено на този съд от шведските власти, последните припомнят, че детето и майката нямат валидно разрешение за пребиваване в Швеция и следователно нямат право да влизат, нито да пребивават в Швеция.
29 С решение от 25 февруари 2021 г. Helsingin hovioikeus (Апелативен съд Хелзинки) отхвърля искането за връщане на детето, като посочва по-специално че няма основание да се счита, че майката е отвела неправомерно детето от страната му на пребиваване. Бащата подава касационна жалба за отмяна на това решение пред запитващата юрисдикция.
30 При това положение Korkein oikeus (Върховен съд, Финландия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли член 2, точка 11 от Регламент [„Брюксел IIa“], що се отнася до неправомерното отвеждане на дете, да се тълкува в смисъл, че така може се квалифицира случаят, при който единият от родителите, без съгласието на другия родител, отвежда детето от държавата по местопребиваването му в друга държава членка, която е компетентната държава членка съгласно прието от съответния орган решение за прехвърляне по Регламент [„Дъблин III“]?
2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, трябва ли член 2, точка 11 от Регламент „Брюксел IIa“, що се отнася до неправомерното задържане, да се тълкува в смисъл, че така може да се квалифицира случаят, при който съд на държавата по местопребиваването на детето е отменил решението на съответния орган да прехвърли компетентността за разглеждането на преписката, но детето, чието връщане е разпоредено, вече няма валидно разрешение за пребиваване в държавата по местопребиваването си, нито правото да влиза или пребивава във въпросната държава?
3) Ако с оглед на отговора на първия или втория въпрос Регламент „Брюксел IIa“ следва да се тълкува в смисъл, че е налице неправомерно отвеждане или задържане на детето и следователно то трябва да бъде върнато в държавата по местопребиваването му, трябва ли член 13, алинея 1, буква b) от Хагската конвенция […] да се тълкува в смисъл, че представлява пречка за връщането на детето:
i) поради наличието на сериозна опасност по смисъла на тази разпоредба връщането на дете в кърмаческа възраст, за което майката полага лични грижи, да го изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или по друг начин да го постави в неблагоприятна ситуация, ако то бъде върнато само; или
ii) поради това че в държавата по местопребиваването му за детето би била поета грижа и то би било настанено в приемен дом самò или с майка му, което би било белег за наличието на сериозна опасност по смисъла на тази разпоредба връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или по друг начин да го постави в неблагоприятна ситуация, или пък
iii) поради това че без валидно разрешение за пребиваване детето би било поставено в неблагоприятна ситуация по смисъла на тази разпоредба?
4) Ако с оглед на отговора на третия въпрос основанията за отказ по член 13, алинея 1, буква b) от Хагската конвенция […] могат да се тълкуват в смисъл, че е налице сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане, или по друг начин да го постави в неблагоприятна ситуация, трябва ли член 11, параграф 4 от Регламент „Брюксел IIa“ във връзка с понятието за висш интерес на детето, съдържащо се в член 24 от [Хартата] и в самия регламент, да се тълкува в смисъл, че в случай, при който нито майката, нито детето имат валидно разрешение за пребиваване в държавата по местопребиваването на детето, и следователно нямат нито право на влизане, нито право на пребиваване в тази държава, държавата по местопребиваването на детето трябва да вземе адекватни мерки, за да осигури законното пребиваване на детето и на майка му във въпросната държава членка? Ако държавата по местопребиваването на детето има такова задължение, следва ли принципът на взаимно доверие между държавите членки да се тълкува в смисъл, че държавата, която предава детето, може съгласно този принцип да изходи от презумпцията, че държавата по местопребиваването на детето ще изпълни тези задължения, или интересът на детето изисква от органите на държавата по местопребиваване да бъде поискана информация относно конкретните мерки, които са били или ще бъдат предприети за защитата на детето, за да може държавата членка, която го предава, да прецени в частност дали с оглед на интереса му тези мерки са адекватни?
5) Ако държавата по местопребиваването на детето няма посоченото в четвъртия преюдициален въпрос задължение да вземе адекватни мерки, следва ли член 20 от Хагската конвенция […], с оглед на член 24 от [Хартата], да се тълкува в смисъл, че в случаите, посочени по-горе в третия преюдициален въпрос, подточки i)—iii), представлява пречка за връщането на детето, тъй като би могло да се счита, че това връщане противоречи, по смисъла на тази разпоредба, на основните принципи в областта на защитата на правата на човека и основните свободи?“.
Производството пред Съда
31 На 21 май 2021 г. в отговор на искане на Съда за предоставяне на информация запитващата юрисдикция уточнява по-специално че искането на бащата за разпореждане на връщането на детето на основание Регламент „Дъблин III“ е отхвърлено като недопустимо.
32 При това положение запитващата юрисдикция уточнява формулировката на втория преюдициален въпрос по следния начин:
„Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, трябва ли член 2, точка 11 от Регламент „Брюксел IIa“, що се отнася до неправомерното задържане, да се тълкува в смисъл, че така може да се квалифицира случаят, при който съд на държавата по местопребиваването на детето е отменил решението на съответния орган да прехвърли компетентността за разглеждането на преписката, производството по която е прекратено, след като детето и майката са напуснали държавата им по местопребиваване, но детето, чието връщане се изисква, вече няма валидно разрешение за пребиваване в държавата по местопребиваването си, нито правото да влиза или пребивава в тази държава?“.
33 В становище от 31 май 2021 г. шведското правителство отговаря на поставените от Съда писмени въпроси и представя поисканите от него документи.
По спешното преюдициално производство
34 Запитващата юрисдикция отправя искане преюдициалното запитване по настоящото дело да бъде разгледано по реда на спешното производство, предвидено в член 107 от Процедурния правилник на Съда.
35 В подкрепа на искането си тя подчертава, че отговорите, които Съдът ще даде на преюдициалните въпроси, са определящи за разрешаването на спора, тъй като в зависимост от тях тя ще реши дали да разпореди връщането на детето в Швеция. Запитващата юрисдикция се позовава по-специално на съображение 17 от Регламент „Брюксел IIа“, съгласно което в случай на неправомерно отвеждане или задържане на дете връщането на детето трябва да се осъществи без закъснение, и уточнява, че предвид възрастта на детето, продължителността на престоя му във Финландия и факта, че удължаването на производството може да навреди на изграждането на взаимоотношения между бащата и детето, според нея е абсолютно необходимо да бъде приложено спешното производство.
36 В това отношение следва да се отбележи, на първо място, че преюдициалното запитване по настоящото дело се отнася до тълкуването на Регламент „Брюксел IIа“, приет по-специално на основание член 61, буква в) ЕО, понастоящем член 67 ДФЕС, който се съдържа в дял V от трета част на Договора за функционирането на ЕС, отнасящ се до пространството на свобода, сигурност и правосъдие. Следователно запитването може да бъде разгледано по реда на спешното преюдициално производство.
37 На второ място, искането по главното производство е подадено от баща, който от няколко месеца е разделен от своето ненавършило две години дете, и цели незабавното връщане на детето в Швеция на основание на Хагската конвенция.
38 При това положение на 6 май 2021 г., по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат, първи състав на Съда решава да уважи искането на запитващата юрисдикция за разглеждане на преюдициалното запитване по настоящото дело по реда на спешното преюдициално производство.
По преюдициалните въпроси
По първия и втория въпрос
39 С първия и втория преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 2, точка 11 от Регламент „Брюксел IIa“ трябва да се тълкува в смисъл, че може да съставлява неправомерно отвеждане или неправомерно задържане по смисъла на тази разпоредба случаят, при който единият от родителите следва, без съгласието на другия родител, да отведе детето от държавата по обичайното му местопребиваване в друга държава членка съгласно решение за прехвърляне, прието от първата държава членка на основание Регламент „Дъблин III“, и след това да остане във втората държава членка, след като решението за прехвърляне е отменено, без обаче властите на първата държава членка да са решили да поемат обратно прехвърлените лица или да им дадат разрешение за пребиваване.
40 На първо място, що се отнася до материалното приложно поле на Регламент „Брюксел IIa“, видно от член 1, параграф 1, буква б) от този регламент, той се прилага, независимо от характера на съда или правораздавателния орган, по граждански дела, отнасящи се по-специално до определяне, упражняване, делегиране, ограничаване или лишаване от родителска отговорност. В този контекст понятието „граждански дела“ трябва да се разглежда не ограничително, а като автономно понятие на правото на Съюза, което обхваща по-конкретно всички искания, мерки или решения в областта на „родителската отговорност“ по смисъла на същия регламент, в съответствие с целта, припомнена в съображение 5 от него (решение от 21 октомври 2015 г., Гогова, C‑215/15, EU:C:2015:710, т. 26 и цитираната съдебна практика).
41 Във връзка с това член 2, точка 7 от Регламент „Брюксел IIa“ съдържа широко определение на понятието „родителска отговорност“ в смисъл, че тя обхваща всички права и задължения, отнасящи се до личността или имуществото на детето, които са предоставени на физическо или юридическо лице по силата на съдебно решение, на закона или по силата на споразумение, пораждащо правни последици. Освен това, макар член 1, параграф 2 от този регламент да съдържа изброяване на въпросите във връзка с „родителската отговорност“, попадащи в обхвата на Регламента, изброяването не е изчерпателно, а само примерно, както сочи употребата на израза „по-специално“ (решение от 21 октомври 2015 г., Гогова, C‑215/15, EU:C:2015:710, т. 27 и цитираната съдебна практика).
42 За да се определи дали дадено искане попада в приложното поле на Регламент „Брюксел IIa“, следва да се разгледа неговият предмет (решение от 21 октомври 2015 г., Гогова, C‑215/15, EU:C:2015:710, т. 28 и цитираната съдебна практика).
43 От акта за преюдициално запитване е видно, че бащата е подал искане пред запитващата юрисдикция за незабавното връщане на детето в Швеция на основание на Хагската конвенция. Следователно, щом като искане като това в главното производство има за предмет родителската отговорност, Регламент „Брюксел IIa“ е приложим.
44 На второ място, що се отнася до квалифицирането на отвеждането или задържането на дете като неправомерно, от самия текст на член 2, точка 11 от Регламент „Брюксел IIa“ е видно, че отвеждането или задържането на дете трябва да се счита за неправомерно, когато е извършено в нарушение на правото на упражняване на родителски права, придобито по силата на съдебно решение, на закона или на споразумение, пораждащо правни последици, съгласно правото на държавата членка, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди отвеждането или задържането му, при условие че по време на отвеждането или задържането правото на упражняване на родителски права е било ефективно упражнявано съвместно или поотделно или би било упражнявано по този начин, ако не бе извършено отвеждането или задържането.
45 Както отбелязва генералният адвокат в точка 34 от заключението си, от тази разпоредба е видно, че за да бъде квалифицирано като неправомерно отвеждането или задържането на дете, е необходимо да са изпълнени две условия, а именно, от една страна, отвеждането да е извършено в нарушение на правото на упражняване на родителски права, предоставено съгласно правото на държавата членка, в която детето е имало обичайно местопребиваване, като за тази цел е необходимо да се установи обичайното местопребиваване на детето преди отвеждането му (вж. в този смисъл решение от 8 юни 2017 г., OL, C‑111/17 PPU, EU:C:2017:436, т. 53), и от друга, правото на упражняване на родителски права да е било ефективно упражнявано или е щяло да бъде упражнявано по този начин, ако не бе извършено отвеждането или задържането.
46 В подкрепа на посоченото е и преследваната с Регламент „Брюксел IIa“ цел. Всъщност, макар този регламент да има за цел, както е видно от преамбюла му, да създаде пространство на правосъдие, основано на принципа на взаимно признаване на съдебните актове, чрез установяването на правила относно компетентността, признаването и изпълнението на решенията по дела, свързани с родителската отговорност, а съгласно член 1, буква а) от Хагската конвенция тя да има за цел да осигури незабавното връщане на децата, неправомерно отведени или задържани в някоя от договарящите държави, между тези два акта съществува тясна връзка, като те преследват по същество общата цел да се предотврати отвличането на деца между държавите, а в случай на отвличане — да се осигури незабавното връщане на детето в държавата на обичайното му местопребиваване (решение от 19 септември 2018 г., C. E. и N.E., C‑325/18 PPU и C‑375/18 PPU, EU:C:2018:739, т. 47 и цитираната съдебна практика).
47 Процедурата за връщане, предвидена в Хагската конвенция и в Регламент „Брюксел IIa“, има за цел единият от родителите да не може да укрепи позицията си по въпроса за упражняването на родителските права върху детето, като с неправомерно поведение избегне компетентността на съдилищата, които по принцип са определени — в съответствие с предвидените по-специално в този регламент правила — да се произнасят по въпросите, свързани с родителската отговорност за детето (вж. в този смисъл решения от 23 декември 2009 г., Detiček, C‑403/09 PPU, EU:C:2009:810, т. 49, от 9 октомври 2014 г., C, C‑376/14 PPU, EU:C:2014:2268, т. 67 и от 8 юни 2017 г., OL, C‑111/17, EU:C:2017:436, т. 63 и цитираната съдебна практика).
48 Когато обаче родител, който има право да упражнява родителски права върху своето дете, се премества с последното в държава членка, различна от тази по обичайното местопребиваване на детето, за да се съобрази с решение за прехвърляне, прието както по отношение на този родител, така и на детето от компетентните национални органи в съответствие с Регламент „Дъблин III“, не може да се приеме, че това поведение е неправомерно по смисъла на посочената в предходната точка съдебна практика и съставлява неправомерно отвеждане по смисъла на член 2, точка 11 от Регламент „Брюксел IIa“, като не е необходимо предварително да се проверява дали са изпълнени условията, посочени в точка 45 от настоящото решение, и по-специално условието отвеждането да е извършено в нарушение на упражнявани ефективно родителски права.
49 Всъщност съответните родител и дете са длъжни да се съобразят с решението за прехвърляне, тъй като към датата на прехвърлянето то подлежи на изпълнение, доколкото към нея не е било отменено, нито изпълнението му е било спряно, поради което съобразяването с решението трябва да се разглежда просто като правна последица от това решение, която не може да бъде вменена на родителя.
50 Също така не може да се приеме, че оставането на територията на държавата членка, компетентна за разглеждането на молбата за международна закрила, съставлява неправомерно поведение, дори след отмяната на решението за прехвърляне, ако след датата на прехвърлянето властите на извършилата прехвърлянето държава членка не са взели решение на основание член 29, параграф 3 от Регламент „Дъблин III“ за обратно приемане на съответните родител и дете и ако на последните не е дадено разрешение да пребивават във втората посочена държава членка.
51 Всъщност в такъв случай задържането на детето се явява просто последица от административното му положение, определено с подлежащи на изпълнение решения на държавата членка, в която е било обичайното му местопребиваване.
52 На последно място, следва да се добави, че тълкуване в смисъл, че кандидатът за международна закрила, какъвто е майката в спора в главното производство, не трябва да се съобразява с решение за прехвърляне, тъй като поведението му може да се приеме за неправомерно от гледна точка на Регламент „Брюксел IIa“, би накърнило принципа на правна сигурност и постигането на целите на Регламент „Дъблин III“.
53 Ето защо на първия и втория преюдициален въпрос следва да се отговори, че член 2, точка 11 от Регламент „Брюксел IIa“ трябва да се тълкува в смисъл, че не може да съставлява неправомерно отвеждане или неправомерно задържане по смисъла на тази разпоредба случаят, при който единият от родителите следва, без съгласието на другия родител, да отведе детето от държавата по обичайното му местопребиваване в друга държава членка съгласно решение за прехвърляне, прието от първата държава членка на основание Регламент „Дъблин III“, и след това да остане във втората държава членка, след като решението за прехвърляне е отменено, без обаче властите на първата държава членка да са решили да поемат обратно прехвърлените лица или да им дадат разрешение за пребиваване.
По третия, четвъртия и петия въпрос
54 Предвид отговора на първите два въпроса не е необходимо да се отговаря на третия, четвъртия и петия въпрос.
По съдебните разноски
55 С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:
Член 2, точка 11 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, трябва да се тълкува в смисъл, че не може да съставлява неправомерно отвеждане или неправомерно задържане по смисъла на тази разпоредба случаят, при който единият от родителите следва, без съгласието на другия родител, да отведе детето от държавата по обичайното му местопребиваване в друга държава членка съгласно решение за прехвърляне, прието от първата държава членка на основание Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство, и след това да остане във втората държава членка, след като решението за прехвърляне е отменено, без обаче властите на първата държава членка да са решили да поемат обратно прехвърлените лица или да им дадат разрешение за пребиваване.
Подписи