РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти състав)
8 октомври 2014 година(*)
„Държавни помощи — Алуминий — Намалена тарифа за електроенергия, предоставена по договор — Решение, с което помощта се обявява за незаконна и несъвместима с вътрешния пазар — Прекратяване на договора — Спиране от съда при обезпечително производство на последиците от прекратяването на договора — Нова помощ“
По дело T‑542/11
Alouminion AE, установено Маруси (Гърция), за което се явяват G. Dellis, N. Korogiannakis, E. Chrysafis, D. Diakopoulos и N. Keramidas, адвокати,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват D. Triantafyllou и É. Gippini Fournier, в качеството на представители, подпомагани от V. Chatzopoulos, адвокат,
ответник,
подпомагана от
Dimosia Epicheirisi Ilektrismou AE (DEI), установено Атина (Гърция), за което се явяват E. Bourtzalas, D. Waelbroeck, A. Oikonomou, E. Salaka и C. Synodinos, адвокати,
встъпила страна,
с предмет искане за отмяна на Решение 2012/339/ЕС на Комисията от 13 юли 2011 г. относно държавна помощ SA.26117 — C 2/10 (ex NN 62/09), предоставена от Гърция на Aluminium of Greece SA (ОВ L 166, 2012 г., стр. 83),
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),
състоящ се от: M. Prek, председател, I. Labucka (докладчик) и V. Kreuschitz, съдии,
секретар: S. Spyropoulos, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 4 юни 2014 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 През 1960 г. Alouminion tis Ellados AE (наричано по-нататък „AtE“), чийто правоприемник от юли 2007 г. по отношение на производството на алуминий в Гърция е жалбоподателят Alouminion AE, сключва договор (наричан по-нататък „договорът“) с встъпилата страна, публично електрическо дружество, Dimosia Epicheirisi Ilektrismou AE (DEI), съгласно който по отношение на него се прилага преференциална тарифа за електричество (наричана по-нататък „преференциалната тарифа“).
2 Член 2, параграф 3 от договора в различите му редакции предвижда продължаване на срока за последователни периоди от пет години, освен ако не бъде прекратен от една от страните с двегодишно предизвестие с препоръчано писмо с обратна разписка, отправено до другата страна.
3 Съгласно споразумението, сключено между AtE и гръцката държава, потвърдено официално със законодателен декрет от 1969 г., измененият договор изтича на 31 март 2006 г., освен ако не бъде продължен в съответствие с разпоредбите на декрета.
4 В решение SG (92) D/867 от 23 януари 1992 г. относно спорна помощ в полза на предприятието A[tE], помощ NN 83/91, Комисията на Европейските общности приема, че преференциалната тарифа не представлява държавна помощ.
5 През февруари 2004 г. DEI отправя предизвестие до AtE за прекратяване на договора (наричано по-нататък „прекратяването“) и преустановява, считано от края на март 2006 г., прилагането на преференциалната тарифа.
6 AtE оспорва прекратяването пред компетентните национални юрисдикции.
7 С определение № 80/2007 от 5 януари 2007 г. Monomeles Protodikeio Athinon (Едноличен окръжен съд Атина, Гърция) в обезпечително производство спира като привременна мярка занапред последиците от прекратяването до произнасянето по същество (наричано по-нататък „първото определение за обезпечителни и привременни мерки“ или „въпросната мярка“).
8 В първото определение за обезпечителни и привременни мерки Monomeles Protodikeio Athinon приема, че прекратяването е невалидно с оглед на условията на договора и приложимата национална правна уредба.
9 DEI оспорва първото определение за обезпечителни и привременни мерки пред Polymeles Protodikeio Athinon (Окръжен съд Атина), който в обезпечително производство уважава занапред жалбата с определение № 72/2008 от март 2008 г. (наричано по-нататък „второто определение за обезпечителни и привременни мерки“).
10 Така, от една страна, между прекратяването и първото определение за обезпечителни и привременни мерки, както и след второто определение за обезпечителни и привременни мерки DEI не прилага преференциалната тарифа. От друга страна, между първото определение за обезпечителни и привременни мерки и второто определение за обезпечителни и привременни мерки (наричан по-нататък „въпросният период“) AtE и впоследствие жалбоподателят се ползват от преференциална тарифа.
11 През юли 2008 г. Комисията е сезирана с жалби относно предполагаеми мерки за държавни помощи в полза на жалбоподателя, състоящи се по-специално в предоставяне на преференциална тарифа.
12 С писмо от 27 януари 2010 г. Комисията уведомява Република Гърция за решението си да открие процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС, по отношение на мерките, по-специално преференциалната тарифа, с което поканва заинтересованите страни да представят мненията си по мерките в едномесечен срок от датата на публикуване на решението (наричано по-нататък „решение за откриване“).
13 Решението за откриване е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на 16 април 2010 г. (ОВ C 96, стр. 7).
14 В решението за откриване Комисията изразява съмнения относно това дали преференциалната тарифа, по която DEI фактурира на AtE, а впоследствие на жалбоподателя във въпросния период, е на същото равнище като тарифата, прилагана към другите големи индустриални потребители на електричество с високо напрежение, като се има предвид, че преференциалната тарифа е трябвало да бъде прекратена през март 2006 г., но е била продължена с първото определение за обезпечителни и привременни мерки.
15 Комисията получава мнението на Република Гърция на 31 март 2010 г.
16 Комисията получава мнението на жалбоподателя на 12 май 2010 г., на 3 март и на 4 май 2011 г., както и мнението на DEI на 17 май 2010 г. Комисията представя тези мнения на Република Гърция, на която е дадена възможност да отговори, като тя отговаря на 16 юли 2010 г., 6 август 2010 г. и 16 май 2011 г.
17 На 1 декември 2010 г. Комисията иска допълнителна информация от гръцките органи. Република Гърция отговаря на това искане с писмо от 11 февруари 2011 г.
18 Комисията получава допълнителни мнения от жалбоподателя на 31 май и на 4 юли 2011 г.
19 На 13 юли 2011 г. Комисията приема Решение 2012/339/ЕС относно държавна помощ SA.26117 — C 2/2010 (ex NN 62/09), предоставена от Гърция на AtE и Alouminion (ОВ L 166, 2012 г., стр. 83, наричано по-нататък „обжалваното решение“).
20 В член 1 от обжалваното решение Комисията приема, че Република Гърция е предоставила неправомерно на AtE и жалбоподателя, негов приемник, държавна помощ в размер на 17,4 милиона евро чрез прилагане на преференциална тарифа във въпросния период, а именно от януари 2007 г. до март 2008 г. в нарушение на член 108, параграф 3 ДФЕС.
21 Комисията приема също, че посочената помощ е несъвместима с вътрешния пазар, и разпорежда на Република Гърция да възстанови помощта от жалбоподателя (вж. член 1 и член 2, параграф 1 от обжалваното решение).
Производство и искания на страните
22 На 6 октомври 2011 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
23 В жалбата си жалбоподателят иска от Общия съд да допусне експертиза като действие за събиране на доказателства съгласно член 65, буква г) от процедурния си правилник.
24 С молба, постъпила в секретариата на Общия съд на 30 януари 2012 г., DEI моли да встъпи в производството в подкрепа на исканията на Комисията.
25 Молбата за встъпване на DEI е уважена с определение на председателя на трети състав на Общия съд от 27 март 2012 г.
26 Встъпилата страна представя писменото си становище при встъпване на 11 юни 2012 г.
27 Комисията и жалбоподателят представят писмените си бележки по посоченото становище съответно на 19 и 23 ноември 2012 г.
28 След промяна в съставите на Общия съд съдията докладчик е включен в четвърти състав, на който съответно е разпределено настоящото дело.
29 Съгласно член 64, параграф 2, буква a) от Процедурния правилник Общият съд приканва Комисията да представи определени документи. Комисията изпълнява това искане в определения срок.
30 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
31 Комисията, подкрепена от встъпилата страна, моли Общия съд:
– да отхвърли изцяло жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
32 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква десет основания, с които оспорва, на първо място и като главно искане, на квалификацията на въпросната мярка като нова помощ (първо, второ, трето и четвърто основание), на второ място и при условията на евентуалност — квалификацията на преференциалната тарифа като държавна помощ (пето, шесто, седмо и осмо основание), и на трето място и при условията на евентуалност спрямо предходното искане — задължението за възстановяване на новата помощ, произтичаща от въпросната мярка (девето и десето основание).
33 Следва най-напред да се разгледа първото основание за обжалване, изведено от грешки относно съществуването на нова помощ.
34 Що се отнася до квалификацията на въпросната мярка като нова помощ, в обжалваното решение Комисията приема следното:
„8 A[tE] е създадена през 1960 г. с привилегии, предоставени от гръцката държава, включително и снабдяване с електроенергия на намалени цени. Съгласно условията на устава, в който са предвидени привилегиите, срокът за снабдяване с електроенергия на намалени цени изтича през март 2006 г., при условие че [DEI] даде на A[tE] предизвестие за това две години предварително. На 26 февруари 2004 г. (т.е. повече от две години преди изтичане на срока на привилегията) [DEI] даде на A[tE] надлежно предизвестие, след което в края на март 2006 г. [DEI] преустанови прилагането на преференциални [тарифа].
9 Следователно от март 2006 г. до януари 2007 г. A[tE] заплаща [стандартна] тарифа.
10 През януари 2007 г. обаче A[tE] подава жалба в съда срещу прекратяването на преференциалната тарифа, като съдът от първа инстанция разпорежда като временна мярка преференциалната тарифа да бъде възстановена до приемане на решение по същество. [DEI] на свой ред обжалва това временно решение и то е отменено през март 2008 г. (решението по същество все още предстои).
11 Практическото последствие от решенията на съда се състои в това, че преференциалната тарифа отново се прилага по отношение на A[tE и впоследствие на жалбоподателя] от януари 2007 г. до март 2008 г. Според данни, представени от гръцките власти, през [въпросния] период A[tE и впоследствие на жалбоподателят] изплаща[т] 17,4 милиона EUR по-малко в сравнение със сумата, която би била платена по „стандартната“ тарифа[…].
[…]
е) [Въпросната] мярка представлява неправомерна помощ
34 [Жалбоподателят] поддържа, че първото [определение за обезпечителни и привременни мерки] не представлява съществено изменение на преференциалн[ата] [тарифа], [уговорена с договора]. Следователно според [жалбоподателя] с [първото определение за обезпечителни и привременни мерки] не се предоставя на [жалбоподателя] нова помощ и мярката за преференциална [тарифа] […] на електроенергия остава като съществуваща мярка.
35 Комисията не може да приеме аргумента на [жалбоподателя]. Съгласно първоначалните условия на преференциалната [тарифа], която представлява съществуваща помощ, действието ѝ приключва през март 2006 г., след като [DEI] представи надлежно предизвестие. Впоследствие съществуващата помощ се прекратява съгласно изискванията на условията на първоначалното отпускане на преференциалната [тарифа]. Всякакво предоставяне на намалена цена за електроенергия, което отговаря на определението за държавна помощ (както е в настоящия случай) представлява нова помощ независимо от факта, че условията вероятно са подобни на предходна мярка за съществуваща помощ. Съдебната практика на Съда ясно сочи, че удължаването на съществуваща помощ представлява нова помощ и подлежи на уведомяване [решения от 12 юли 1973 г. Комисия/Германия, 70/72, EU:C:1973:87, т. 14, и от 11 септември 2003 г. Белгия/Комисия, C‑197/99 P, EU:C:2003:444, т. 109]. По аргумент за по-силното основание това е и случаят, при който прекратена съществуваща помощ се възобновява няколко месеца по-късно.
36 Тъй като Комисията не е уведомена за новата помощ съгласно член 108 от ДФЕС, то тя е неправомерна“.
35 Според жалбоподателя обжалваното решение е опорочено от явна грешка в преценката, тъй като, на първо място, Комисията е приела, че договорът е изтекъл през март 2006 г., като се има предвид, че той предвижда и възможност за продължаването му за периоди от пет години, освен ако не бъде прекратен в точно определени срок и форма, и следователно не би изтекъл автоматично през март 2006 г.
36 Прекратяването обаче би противоречало на националното законодателство, което предвижда задължение за доставка на електроенергия, и би представлявало злоупотреба с господстващо положение.
37 На второ място, обжалваното решение било опорочено от явна грешка в преценката, тъй като Комисията приема, че с първото определение за обезпечителни и привременни мерки е продължена преференциалната тарифа, докато посоченото определение по никакъв начин не предрешава спора по същество и се ползва само временно със сила на пресъдено нещо, чиито последици се изразяват в спиране занапред на действието на прекратяването.
38 На трето място, обжалваното решение било опорочено от явна грешка в преценката, тъй като Комисията приема, че първото определение за обезпечителни и привременни мерки е „отменено“ с второто определение за обезпечителни и привременни мерки, докато съгласно националното процесуално право второто определение за обезпечителни и привременни мерки „обезсилва“ първото, т.е. без обратно действие.
39 На четвърто място, обжалваното решение било опорочено от явна грешка в преценката, тъй като Комисията приела, че въпросната мярка е приета съгласно правен режим, който „е сходен с“ режима на съществуваща помощ, докато въпросната мярка запазва по идентичен начин преференциалната тарифа и следователно въпросната мярка не можела да представлява нова помощ.
40 От своя страна Комисията поддържа, че в обжалваното решение е установила, че първото определение за обезпечителни и привременни мерки представлява нова помощ, която, за да е правомерна, е трябвало да бъде съобщена.
41 Така, на първо място, съгласно условията на договора същият действително изтича през март 2006 г., обратно на извода, направен в първото определение за обезпечителни и привременни мерки, който произтичал от неправилно тълкуване на приложимото национално право.
42 На второ място, първото определение за обезпечителни и привременни мерки представлявало мярка, макар и временна и в разглеждания случай фактически ограничена по време, която обаче предоставяла права с действие занапред и следователно представлявала нова помощ.
43 На трето място, макар да приема, че начинът на изчисляване на преференциалната тарифа не се е променил, Комисията изтъква няколко довода, за да установи новия характер на помощта, а именно, на първо място, правното и договорно основание на помощта е станало съдебно, на второ място, фактическата основа на помощта вече не произтича от споразумение между страните, а е наложена едностранно от ползващото се предприятие на държавата косвено (чрез рикошет) посредством гражданскоправен спор, на трето място, мотивите, свързани с общ интерес, съществуващи през 1960 г., са отпаднали и се касае единствено за печалбата на ползващото се предприятие, и на четвърто място, продължителността на помощта е несигурна и при всички положения няма връзка с икономическата логика, надделяла при определяне на първоначалния срок на валидност на договора.
44 В светлината на съдебната практика от това следвало, че доколкото продължава действието на преференциалната тарифа, първото определение за обезпечителни и привременни мерки представлява мярка за нова помощ.
45 В писменото си становище при встъпване встъпилата страна изтъква различни факти в подкрепа на доводите на Комисията.
46 От една страна, тя твърди, че обратно на твърдяното от жалбоподателя, условията на договора му позволяват да го прекрати, считано от 31 март 2006 г., както следвало от второто определение за обезпечителни и привременни мерки, което се явява окончателно по отношение на спора относно привременните мерки.
47 От друга страна, Комисията правилно приела, че въпросната мярка продължава действието на съществуваща помощ и следователно с посочената мярка се предоставя нова помощ.
48 В началото, от една страна, Общият съд припомня, че съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС всеки проект за нова помощ трябва да бъде съобщен на Комисията, преди привеждането му в действие, като всяка нова помощ, отпусната без разрешението на Комисията, е неправомерна.
49 От друга страна, съгласно член 1, букви в) и б) от Регламент (EО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [108 ДФЕС] (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41) „нова помощ“ означава „всяка помощ, т.е. схеми за помощ и индивидуална помощ, които не са съществуваща помощ, включително измененията на съществуваща помощ“, а „съществуваща помощ“ означава „разрешена помощ, т.е. схеми за помощ и индивидуална помощ, които са били разрешени от Комисията или от Съвета“.
50 За нови помощи трябва да се считат мерките, приети след влизането в сила на Договора, целящи въвеждане или изменение на помощи, с уточнението че измененията могат да се отнасят до съществуващи помощи (решение от 20 май 2010 г., Todaro Nunziatina & C., C‑138/09, EU:C:2010:291, т. 46).
51 В разглеждания случай в съображение 35 от обжалваното решение Комисията е признала, че преференциалната тарифа, предвидена с договора, сключен през 1960 г., т.е. много преди присъединяването на Република Гърция към Европейските общности, представлява съществуваща помощ, най-малкото до приемането на въпросната мярка, т.е. преди постановяването на първото определение за обезпечителни и привременни мерки.
52 В същото съображение 35 от обжалваното решение обаче Комисията е приела, че въпросната мярка продължава действието на съществуващата помощ, тъй като променя срока на договора и следователно продължителността на предимството, предоставено с преференциалната тарифа.
53 Безспорно от съдебната практика следва, че удължаването на съществуваща схема за помощи създава нова помощ, различна от удължената схема, и че промяната на срока на съществуваща схема за помощи трябва да се счита за нова схема за помощи (вж. в този смисъл решения от 4 декември 2013 г., Комисия/Съвет, C‑111/10, EU:C:2013:785, т. 58 и Комисия/Съвет, C‑121/10, EU:C:2013:784, т. 59 и цитираната съдебна практика; решение от 6 март 2002 г. Diputación Foral de Álava и др./Комисия, Τ‑127/99, T‑129/99 и T‑148/99, EU:T:2002:59, т. 175)
54 Въпреки това е постановено също, че за прилагането на член 108, параграфи 1 и 3 ДФЕС възникването на нова схема за помощи или изменението на съществуваща схема за помощи трябва да се преценява с оглед на разпоредбите, в които е предвидена, на техните условия и ограничения (вж. в този смисъл решение от 9 август 1994 г., Namur-Les assurances du crédit, C‑44/93, EU:C:1994:311, т. 28). Следователно само когато изменението засяга първоначалната схема в нейното същество, се оказва, че тази схема е преобразувана в нова схема за помощи (вж. в този смисъл решение Todaro Nunziatina & C., EU:C:2010:291, т. 46 и 47).
55 В разглеждания случай обаче е безспорно, че първото определение за обезпечителни и привременни мерки спира действието на прекратяването на договора, съгласно който е предоставена преференциалната тарифа, и по този начин фактически първото определение за обезпечителни и привременни мерки временно е запазило действието на преференциалната тарифа през въпросния период. Налага се обаче констатацията, че тази намеса на съда по обезпечителното производство няма нито за предмет, нито за цел да изменя съществото на съществуващата схема за помощи. Действително тя не изменя договорните или законови разпоредби относно преференциалната тарифа, нито условията или ограниченията на посочената тарифа, а се изразява единствено в преценка на редовността на прекратяването на договора.
56 Следователно съдът по обезпечителното производство не е предоставил нова помощ, както приема Комисията, а по-скоро се е ограничил с временно разрешаване на спора, с който е сезиран, а именно дали договорът, който е в основата на преференциалната тарифа, е престанал да произвежда действие. От това по необходимост следва, че спирането на прекратяването на договора вследствие на първото определение за обезпечителни и привременни мерки не представлява ново предимство, различно от съществуващата помощ.
57 Поради това първото определение за обезпечителни и привременни мерки не може да се счита за създаване или изменение на схема за помощи по смисъла на член 108, параграф 3 ДФЕС.
58 Да се приеме обратното в действителност би означавало де факто и де юре, че националната юрисдикция, която се произнася по обезпечително производство по спор относно договор като този в разглеждания случай, е принудена да уведоми Комисията и да представи за превантивен контрол от нейна страна не само новата помощ или измененията на същински помощи, отпуснати на предприятие, получаващо съществуваща помощ, но и всички мерки, които засягат тълкуването и изпълнението на посочения договор, които могат да имат въздействие върху функционирането на вътрешния пазар, върху конкуренцията или просто върху действителното времетраене на помощ за даден период, която помощ по принцип продължава да съществува, при положение че Комисията не е приела решение за разрешаване или за несъвместимост.
59 Ето защо следва да се приеме, че квалификацията на въпросната мярка като нова помощ води до незаконосъобразност на обжалваното решение на Комисията.
60 Доводите на Комисията и встъпилата страна в техните писмени становища пред Общия съд не могат да опровергаят този извод.
61 Действително, на първо място, в решението, постановено по дело Diputación Foral de Álava и др./Комисия (EU:T:2002:59), Общият съд безспорно приема, че макар разглежданите предимства да представляват само продължаване на действието на мярка, съставляваща съществуваща помощ, това не променя факта, че поради промяната на времетраенето на въпросната помощ тя трябва също да бъде считана за нова помощ.
62 По същия начин в решението от 1 юли 2010 г., постановено по дело Италия/Комисия (Τ‑53/08, EU:T:2010:267), във връзка с продължаване на преференциална тарифа, предоставена в полза на предприятие, Общият съд безспорно е приел, че посочените продължения представляват „нова“ помощ.
63 Въпреки това Общият съд стига до тези преценки само защото посочените удължавания на срока на действие, които изобщо не са автоматични, налагат законодателна намеса, за да се измени първоначално установеното предимство (решения Diputación Foral de Álava и др./Комисия, EU:T:2002:59, т. 11—20 и Италия/Комисия, EU:T:2010:267, т. 70).
64 Налага се обаче констатацията, че в разглеждания случай не е налице законодателна намеса с цел изменение на преференциалната тарифа и че първото определение за обезпечителни и привременни мерки по никакъв начин не променя първоначалната национална правна уредба.
65 На следващо място, в решението от 20 септември 2011 г., Regione autonoma della Sardegna/Комисия (T‑394/08, T‑408/08, T‑453/08 и T‑454/08, EU:T:2011:493), Общият съд безспорно е приел, че помощите, отпуснати на съществено различно правно основание от одобрената с решението за одобряване схема, трябва да се разглеждат като нови помощи.
66 Това не променя факта, че по посоченото дело, от една страна, първоначалната помощ е одобрена от Комисията, и от друга страна, новата помощ е отпусната с нормативен акт, противоречащ на решението за одобрение на Комисията (решение Regione autonoma della Sardegna/Комисия, EU:T:2011:493, точки 175—177).
67 По разглежданото дело обаче не може основателно да се възрази, че предметът на въпросната мярка не е изменение на правната уредба на преференциалната тарифа в сравнение с одобрената с решение на Комисията, независимо от въпроса за въздействието върху настоящото дело на решението от 23 януари 1992 г. (вж. точка 4 по-горе) по отношение на съществуваща помощ, не доколкото същата е разрешена от Комисията, а доколкото е била отпусната преди влизането в сила на Договора.
68 На последно място, не само правното и договорното основание на помощта не са станали съдебни предвид последиците от първото определение за обезпечителни и привременни мерки, но те продължават да бъдат приложимият договор и национално право, в тълкуването им, дадено временно в първото определение за обезпечителни и привременни мерки, независимо от въпроса за преобладаващия икономически контекст при сключването на договора и въпроса за възможността и редовността на прекратяването, който към момента на приемането на обжалваното решение не е изяснен в съдебно решение по същество.
69 Следователно първото основание за обжалване трябва да бъде уважено, а обжалваното решение — отменено, без да е необходимо произнасяне по другите основания за обжалване, нито по искането на жалбоподателя за събиране на доказателства.
По съдебните разноски
70 По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е загубила делото, следва тя да се осъди за заплати направени от нея съдебни разноски и разноските на жалбоподателя в съответствие с исканията на последния.
71 На основание член 87, параграф 4, трета алинея от Процедурния правилник встъпилата страна следва да понесе направените от нея съдебни разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)
реши:
1) Отменя Решение 2012/339/ЕС на Комисията от 13 юли 2011 г. относно държавна помощ SA.26117 — C 2/2010 (ex NN 62/09), предоставена от Гърция на Aluminium of Greece SA.
2) Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски, както и разноските на Alouminion AE.
3) Dimosia Epicheirisi Ilektrismou AE (DEI) понася направените от него съдебни разноски.
Постановено в публично съдебно заседание в Люксембург на 8 октомври 2014 година.
Подписи