Language of document : ECLI:EU:T:2020:402

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти разширен състав)

9 септември 2020 година(*)

„Земеделие — Регламент (ЕС) № 1308/2013 — Наименования за произход в лозаро-винарския сектор — Eтикетиране на вина — Посочване на наименование на винен сорт грозде, което съдържа или се състои от защитено наименование за произход — Забрана — Дерогиране — Делегиран регламент (ЕС) 2017/1353 — Вписване на наименованието на винения сорт грозде „teran“ в списъка в част A от приложение XV към Регламент (ЕС) № 607/2009 — Обратно действие към датата на присъединяване на Република Хърватия към Съюза — Словенско защитено наименование за произход „Teran“ — Правна сигурност — Оправдани правни очаквания — Пропорционалност — Право на собственост — Акт относно условията за присъединяване на Хърватия към Съюза — Междуинституционално споразумение за по-добро законотворчество — Институционално равновесие“

По дело T‑626/17

Република Словения, за която се явяват V. Klemenc и T. Mihelič Žitko, в качеството на представители, подпомагани от R. Knaak, адвокат,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват B. Eggers, I. Galindo Martín и B. Rous Demiri, в качеството на представители,

ответник,

подпомагана от

Република Хърватия, за която се явява G. Vidović Mesarek, в качеството на представител, подпомагана от I. Ćuk, адвокат,

встъпила страна,

с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Делегиран регламент (ЕС) 2017/1353 на Комисията от 19 май 2017 година за изменение на Регламент (ЕО) № 607/2009 по отношение на винените сортове грозде и техните синоними, които могат да фигурират върху етикетите на вина (ОВ L 190, 2017 г., стр. 5),

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти разширен състав),

състоящ се от: H. Kanninen, председател, J. Schwarcz, L. Madise, C. Iliopoulos и I. Reine (докладчик), съдии,

секретар: S. Bukšek Tomac, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 3 декември 2019 г.,

постанови настоящото

Решение

I.      Правна уредба

1.      Общи разпоредби относно закрилата на наименованията за произход в лозаро-винарския сектор

1.      По Регламенти № 479/2008 и № 1234/2007

1        В член 51 от Регламент (ЕО) № 479/2008 на Съвета от 29 април 2008 година относно общата организация на пазара на вино, за изменение на регламенти (ЕО) № 1493/1999, (ЕО) № 1782/2003, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 3/2008 и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 2392/86 и (ЕО) № 1493/1999 (ОВ L 148, 2008 г., стр. 1 и поправка в ОВ L 220, 2008 г., стр. 35), който се прилага от 1 август 2009 г. и се отнася до наименования на вина, които вече се ползват от закрила по силата на предходни регламенти, се предвижда следното:

„1. Наименованията на вино, които са защитени в съответствие с членове 51 и 54 от Регламент (ЕО) № 1493/1999 […], се ползват автоматично със закрила по настоящия регламент. Комисията ги вписва в регистъра, предвиден в член 46 от настоящия регламент.

[…]

4. […]

До 31 декември 2014 г., по инициатива на Комисията и в съответствие с процедурата, посочена в член 113, параграф 2 [от регламента], може да се вземе решение за отмяна на закрилата на съществуващи защитени наименования на вино, посочени в параграф 1, ако те не отговарят на условията, предвидени в член 34 [от този регламент]“.

2        Регламент № 479/2008 е отменен с Регламент (ЕО) № 491/2009 на Съвета от 25 май 2009 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1234/2007 за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (ОВ L 154, 2009 г., стр. 1). По този повод разпоредбите на Регламент № 479/2008, които се отнасят до лозаро-винарския сектор, са включени в Регламент (ЕО) № 1234/2007 от 22 октомври 2007 година за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти (ОВ L 299, 2007 г., стр. 1).

3        В този контекст разпоредбите на член 51, параграфи 1 и 4 от Регламент № 479/2008 са възпроизведени в член 118т, параграфи 1 и 4 от Регламент № 1234/2007.

2.      По Регламент № 1308/2013

4        Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (ОВ L 347, 2013 г., стр. 671) се прилага, считано от 1 януари 2014 г.

5        Член 107 от Регламент № 1308/2013 възпроизвежда разпоредбите на член 118т, параграфи 1 и 4 от Регламент № 1234/2007 относно закрилата на съществуващите наименования по следния начин:

„1. Наименования на вина, които са посочени в членове 51 и 54 от Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета […], се ползват автоматично с правна закрила по настоящия регламент. Комисията ги вписва в [електронния] регистър [E-Bacchus], предвиден в член 104 от настоящия регламент.

3. […] До 31 декември 2014 г. Комисията може по своя собствена инициатива да приема актове за изпълнение за отмяна на правната закрила на съществуващите защитени наименования на вина, посочени в параграф 1 от настоящия член, ако те не отговарят на условията, предвидени в член 93 [от настоящия регламент] […]“.

2.      Разпоредби относно използването на наименование на винен сорт грозде, което съдържа или се състои от ЗНП за етикетирането на вината

1.      По Регламент № 753/2002

6        Регламент (ЕО) № 753/2002 на Комисията от 29 април 2002 година относно определяне на някои правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета по отношение на описанието, обозначаването, представянето и защитата на определени лозаро-винарски продукти (ОВ L 118, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 43, стр. 3), в редакцията му в сила до 1 август 2009 г., въвежда специален режим в областта на етикетирането на вината. В член 19, параграф 1, буква в) от посочения регламент се предвижда по-специално следното:

„1. Наименованията на сортове грозде, използвани за произвеждането на трапезно вино с географско указание или на качествено вино от определен район [(v.q.p.r.d.)], или съответно техните синоними, може да бъде представено върху етикета на въпросните вина, при условие че:

[…]

в) името на сорта или на един от неговите синоними не включва географско указание, използвано за означаването на качествено вино от определен район […]“.

7        Забраната за етикетиране обаче е предмет на специално изключение в член 19, параграф 2, буква б) от Регламент № 753/2002, който гласи следното.

„2. Чрез дерогация от параграф 1, буква в) [от член 19 от Регламент № 753/2002]:

[…]

б) наименованията на сортовете грозде и техните синоними, представени в приложение II [от регламента], могат да бъдат използвани съгласно действащите национални и общностни правила към датата на влизане в сила на настоящия регламент“.

2.      По Регламенти № 479/2008, № 1234/2007 и № 1308/2013

8        В член 42, параграф 3 от Регламент № 479/2008 се посочва следното:

„Освен ако не е предвидено друго в мерките за прилагане на Комисията, когато наименованието на винен сорт лоза съдържа или се състои от защитено наименование за произход или защитено географско указание, то това наименование не се използва при етикетирането на продуктите, обхванати от настоящия регламент“.

9        Член 118й, параграф 3 от Регламент № 1234/2007 възпроизвежда разпоредбите на член 42, параграф 3 от Регламент № 479/2008. В редакцията си, приложима към 1 юли 2013 г., той гласи следното:

„Освен ако не е предвидено друго в мерките за прилагане на Комисията, когато наименованието на винен сорт лоза съдържа или се състои от защитено наименование за произход или защитено географско указание, това наименование не се използва за целите на етикетирането на продуктите, обхванати от настоящия регламент“.

10      Член 100, параграф 3 от Регламент № 1308/2013, който заменя Регламент № 1234/2007 считано от 1 януари 2014 г., вече гласи следното:

„Когато наименованието на винен сорт лоза съдържа или се състои от защитено наименование за произход или защитено географско указание, това наименование не се използва за целите на етикетирането на селскостопански продукти.

За да се вземат предвид съществуващите практики на етикетиране, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 227 [от Регламент № 1308/2013], определящи изключенията от това правило“.

11      Освен това член 227 от Регламент № 1308/2013 предоставя на Европейската комисия правомощието да приема делегирани актове при спазване на предвидените в този член условия.

12      В член 232, параграф 1, втора алинея от Регламент № 1308/2013 се предвижда, че този регламент се прилага от 1 януари 2014 г.

3.      По Регламент № 607/2009

13      В член 62, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 607/2009 на Комисията от 14 юли 2009 година за определяне на някои подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 479/2008 на Съвета по отношение на защитените наименования за произход и защитените географски указания, традиционните наименования, етикетирането и представянето на определени лозаро-винарски продукти (ОВ L 193, 2009 г., стр. 60) в редакцията му, приложима към спора, се предвижда следното:

„Чрез дерогация от член 42, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 479/2008, наименованията на винените сортове лози и техните синоними, изброени в част А от приложение XV към настоящия регламент, които са съставени от или съдържат защитено наименование за произход или географско указание, могат да фигурират само върху етикета на продукт със защитено наименование за произход […], ако са одобрени съгласно общностните правила, които са били в сила към 11 май 2002 г. или към датата на присъединяването на държавата членка, която от двете дати е по-късна“.

14      Част A от приложение XV към Регламент № 607/2009 съдържа списък на винените сортове грозде и на техните синоними, които могат да фигурират върху етикетите на вината в съответствие с член 62, параграф 3 от посочения регламент.

15      Регламент № 607/2009 е отменен с Делегиран регламент (ЕС) 2019/33 на Комисията от 17 октомври 2018 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на заявленията за предоставяне на закрила на наименования за произход, географски указания и традиционни наименования в лозаро-винарския сектор, процедурата за предявяване на възражения, ограниченията на употребата, измененията на спецификациите на продуктите, отмяната на закрилата и етикетирането и представянето (ОВ L 9, 2019 г., стр. 2). Текстът в член 62, параграф 3 от Регламент № 607/2009 по същество е възпроизведен в член 50, параграф 3 от Регламент 2019/33. Освен това част A от приложение XV към Регламент № 607/2009 вече е включена в приложение IV към Регламент 2019/33.

3.      Разпоредби в областта на етикетирането, приети след присъединяването на Република Хърватия към Съюза

1.      По Регламент за изпълнение № 753/2013

16      След присъединяването на Република Хърватия към Европейския съюз на 1 юли 2013 г. Комисията приема Регламент за изпълнение (ЕС) № 753/2013 от 2 август 2013 година за изменение на Регламент № 607/2009 (ОВ L 210, 2013 г., стр. 21).

17      Съображения 2, 3 и 5 от Регламент за изпълнение № 753/2013 гласят следното:

„(2) Законодателството относно лозаро-винарския сектор, действащо в Хърватия до присъединяването ѝ към Европейския съюз, не предвиждаше разпоредби относно защитените наименования за произход и защитените географски указания, нито за етикетирането на определени лозаро-винарски продукти, които попадат в обхвата на правото на Съюза, и по-специално на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 607/2009 на Комисията. Целесъобразно е да се предостави възможност на установените в Хърватия стопански субекти да продължат да предлагат на пазара продуктите, произведени преди присъединяването на Хърватия към Съюза, с цел да могат да изчерпят наличните количества лозаро-винарски продукти, произведени съгласно правилата, действали преди присъединяването.

(3) С оглед на присъединяването си към Европейския съюз на 1 юли 2013 г. Хърватия поиска, в съответствие с член 62, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 607/2009, наименованията на винените сортове грозде „Alicante Bouschet“, „Burgundac crni“, „Burgundac sivi“, „Burgundac bijeli“, „Borgonja istarska“ и „Frankovka“, традиционно използвани при търговията с вина, произведени на нейна територия, които са съставени от или съдържат защитено наименование за произход или географско указание в Съюза, да продължат да фигурират върху етикета на хърватските вина със защитено наименование за произход или защитено географско наименование. При направената проверка е установено, че е уместно името Хърватия да бъде вписано, считано от датата на присъединяването ѝ, в част А от приложение ХV към същия регламент във връзка с посочените винени сортове грозде.

[…]

(5) Поради това Регламент (ЕО) № 607/2009 следва да бъде съответно изменен“.

18      Член 1 от Регламент за изпълнение № 753/2013 гласи, че вината, произведени в Хърватия до 30 юни 2013 г. включително, отговарящи на действащите към тази дата разпоредби в Хърватия, могат, от една страна, да продължат да се предлагат на пазара до изчерпване на количествата, и от друга страна, могат да продължат да бъдат етикетирани в съответствие с хърватските разпоредби в сила към 30 юни 2013 г. Член 1 също така предвижда по същество, че името на Република Хърватия се вписва в приложение XV към Регламент № 607/2009, считано от датата на присъединяването ѝ към Съюза, във връзка с посочените от тази държава винени сортове грозде.

2.      По обжалвания регламент

19      На 19 май 2017 г. Комисията приема Делегиран регламент (ЕС) 2017/1353 за изменение на Регламент (ЕО) № 607/2009 по отношение на винените сортове грозде и техните синоними, които могат да фигурират върху етикетите на вина (ОВ L 190, 2017 г., стр. 5, наричан по-нататък „обжалваният регламент“). В съображения 2—5 от този регламент се посочва следното:

(2) В контекста на присъединяването си към Европейския съюз на 1 юли 2013 г. [Република] Хърватия поиска националният ѝ списък на признатите винени сортове грозде да бъде включен в списъка на винените сортове грозде с географско указание, които могат да бъдат обозначавани върху етикетите на вина, които се съдържаха в приложение II към Регламент (ЕО) № 753/2002 на Комисията, а понастоящем се съдържат в приложение XV към Регламент (ЕО) № 607/2009 на Комисията. Съгласно Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Европейския парламент и на Съвета Комисията уведоми [Република] Хърватия, че не е необходимо националният списък на сортовете да бъде одобряван на равнището на Съюза и че всяка държава членка взема решение относно своя списък. Комисията също така уведоми [Република] Хърватия, че в съответствие с практиката, следвана при предишни присъединявания, и по-специално с Регламент (ЕО) № 1429/2004 на Комисията за изменение на приложение II към Регламент (ЕО) № 753/2002, вписването на наименованията на винените сортове грозде в списъка в приложение XV към Регламент (ЕО) № 607/2009 ще се извърши след присъединяването. Въз основа на тази информация [Република] Хърватия оттегли това свое искане от позицията си в преговорите.

(3) Приложение XV към Регламент (ЕО) № 607/2009 беше изменено с Регламент за изпълнение (ЕС) № 753/2013 на Комисията, за да бъдат включени по-специално наименованията на винени сортове грозде, традиционно използвани при търговията с вина, произведени на територията на Хърватия, които наименования са съставени от или съдържат защитено наименование за произход или защитено географско указание, така че да могат да продължат да фигурират върху етикетите на хърватските вина със защитено наименование за произход или защитено географско указание. С оглед на това, че за [Република] Словения въпросът е от чувствителен характер, наименованието на винения сорт грозде „Teran“, омоним на словенското защитено наименование за произход „Teran“ (PDO-SI-A1581), не беше включено в посочения регламент в очакване на съгласие по въпроса между [Република] Хърватия и [Република] Словения.

(4) [Република] Хърватия ограничи искането си за използване на наименованието на винения сорт грозде „Teran“ до вината със защитено наименование за произход „Hrvatska Istra“ (PDO-HR-A1652). Въпреки териториалното ограничение на исканото разрешение и на постоянните усилия на Комисията, се оказа невъзможно [Република] Хърватия и [Република] Словения да постигнат компромисно решение.

(5) Поради липсата на съгласие, въпреки усилията на Комисията да сближи позициите на [Република] Хърватия и [Република] Словения, и след проверка на информацията, с която разполага Комисията относно съществуващата практика за етикетиране при винения сорт грозде „Teran“, наименованието на този сорт следва да бъде вписано в част А от приложение XV към Регламент (ЕО) № 607/2009 във връзка със защитеното наименование за произход „Hrvatska Istra“.

20      От съображение 8 от обжалвания регламент също така следва, че на вписването трябва да се придаде обратно действие от датата на присъединяване на Република Хърватия към Съюза на 1 юли 2013 г. поради следните мотиви:

„Вписването на [Република] Хърватия в част А от приложение XV към Регламент (ЕО) № 607/2009 по отношение на използването на наименованието на винения сорт грозде „Teran“ следва да поражда действие от датата на присъединяването ѝ, 1 юли 2013 г., тъй като искането на [Република] Хърватия е било подадено преди тази дата, традиционното използване на наименованието „Teran“ като винен сорт грозде при предлагането на пазара на вина, произведени на територията на Хърватия, е било съществуваща практика към момента на присъединяването ѝ, както и поради факта, че приемането на настоящия регламент беше отложено в очакване на постигането на компромисно решение. Поради същите причини следва да се предвиди преходна разпоредба относно вината, произведени преди влизането в сила на настоящия регламент“.

21      По силата на член 1 от обжалвания регламент в част A от приложение XV към Регламент № 607/2009 е добавен допълнителен ред с номер 55, в който се уточнява, че наименованието „Teran“ може да се посочва като винен сорт грозде върху етикета на произведените в Хърватия вина, но само за наименованието за произход „Hrvatska Istra“ (PDO-HR-A 1652), и при условие че „Hrvatska Istra“ и „Teran“ са разположени в едно и също зрително поле и че наименованието „Teran“ се изписва с букви, чийто размер е по-малък от използваните за „Hrvatska Istra“.

22      В член 2 от обжалвания регламент обаче се предвижда следната преходна мярка:

„Вината със защитено наименование за произход „Hrvatska Istra“ (PDO-HR-A1652), произведени преди датата на влизане в сила на настоящия регламент съгласно действащото законодателство, могат да бъдат предлагани на пазара до изчерпване на количествата, дори и ако не отговарят на изискванията за етикетиране, предвидени в ред 55 от част А от приложение XV към Регламент (ЕС) № 607/2009, който се добавя с член 1 от настоящия регламент“.

23      Съгласно член 3, първа алинея от обжалвания регламент той влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз, тоест на 21 юли 2017 г. Във втората алинея от този член обаче се предвижда, че обжалваният регламент се прилага от 1 юли 2013 г.

II.    Обстоятелствата по спора

1.      Относно присъединяването на Република Словения към Съюза и защитеното наименование за произход „Teran“

24      На 1 май 2004 г. Република Словения се присъединява към Съюза.

25      Вследствие на това присъединяване Комисията приема Регламент (ЕО) № 1429/2004 от 9 август 2004 година за изменение на Регламент № 753/2002 (ОВ L 236, 2004 г., стр. 11; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 59, стр. 161). Съгласно член 3 от Регламент № 1429/2004 същият се прилага с обратна сила, считано от датата на присъединяване на Република Словения към Съюза.

26      Съгласно приложение II към Регламент № 1429/2004 в списъка, предвиден в член 19, параграф 2 от Регламент № 753/2002, за Република Словения са включени различни наименования на сортове лози, които включват географско указание и могат да бъдат поставяни върху етикетите на вина. Що се отнася до наименованието „Teran“, то е посочено за Република Словения в списъка на „допълнителните традиционни наименования“ в Съюза, т.е. в списъка с традиционно използвани наименования за обозначаване на вина в държавите членки производителки, които посочват метода на производство, на приготвяне, на отлежаване, или качеството, цвета, типа на мястото или събитие, свързано с историята на въпросното вино, и което е определено в законодателството на държавите членки производителки за нуждите на обозначаването на въпросните вина, произведени на тяхна територия. Така допълнителното традиционно наименование „Teran“ се свързва с виното от Крас (Kras) като „качествено вино, произведено в определен регион“ (v.q.p.r.d.).

27      На 17 февруари 2006 г. в съответствие с член 54, параграф 5 от Регламент № 1493/1999 Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз (ОВ C 41, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 28, стр. 190) актуализиран списък на качествените вина, произведени в определен район, изготвен въз основа на предоставените от държавите членки данни. В този списък за Словения е посочено името „Kras, teran“.

28      С електронно писмо от 7 юли 2009 г. Република Словения изпраща на Комисията нов национален списък на своите качествени вина, произведени в определен район, в който този път са посочени наименованията „Teran, Kras“ и „Kras“. Този нов списък, който отразява положението в Словения към 31 юли 2009 г., е публикуван в Официален вестник на 8 август 2009 г. (ОВ C 187, 2009 г., стр. 1). В приложение на член 51, параграф 1 от Регламент № 479/2008 имената в този списък се ползват от автоматична закрила по силата на новия регламент. Република Словения обаче е длъжна да представи на Комисията техническите досиета, както и националните решения за одобряване на тези наименования.

29      На 6 декември 2011 г. Република Словения представя на Комисията техническото досие по член 118в от Регламент № 1234/2007 (съответстващ на член 35 от Регламент № 479/2008) относно наименованието на вино „Teran“ с оглед на закрилата на това наименование като защитено наименование за произход (ЗНП) по смисъла на член 118б от този регламент.

30      На 17 декември 2014 г. в Съобщение C (2014) 9593 окончателен, адресирано до Комисията, членът на Комисията, отговарящ за земеделието и развитието на селските райони, приканва колегиума на членовете на Комисията да одобри резултатите от проверката, извършена от генерална дирекция (ГД) „Земеделие и развитие на селските райони“, и техническите досиета относно съществуващите наименования на вина, получени от Комисията в съответствие с член 118т, параграф 2 от Регламент № 1234/2007 (съответстващ на член 51 от Регламент № 479/2008). Словенското наименование „Teran“ фигурира в списъка на съществуващите наименования на вина, за които закрилата като ЗНП е потвърдена. В бележка под линия обаче се уточнява, че използването на наименованието „Teran“ от Република Словения не засяга правата на хърватските производители да използват това наименование, за да обозначават винен сорт грозде, в съответствие с делегирания акт, който Комисията възнамерява да приеме съгласно член 100, параграф 3 от Регламент № 1308/2013.

2.      Относно наименованието на винения сорт грозде „teran“ в Хърватия

31      С оглед на присъединяването си към Съюза на 8 септември 2008 г. Република Хърватия представя позицията си в преговорите. На страница 51 от този документ в глава 11, която се отнася до земеделието, Република Хърватия иска по-специално „[н]ационалният ѝ списък на признатите винени сортове грозде да бъде включен в списъка на сортовете лози или техните синоними, които съдържат географско указание и могат да бъдат поставяни върху етикетите на вина, към който списък се прави препращане в приложение II към Регламент № 753/2002 на Комисията“.

32      На 28 януари 2011 г. в допълнение към позицията си в преговорите относно глава 11, озаглавена „Земеделие и развитие на селските райони“, Република Хърватия посочва, че желае да оттегли искането си, посочено в точка 31 по-горе. Тя подчертава, че е уведомена, че националният списък на сортовете лози или техните синоними, които съдържат географско указание и могат да бъдат поставяни върху етикетите на вина, трябва да бъде изготвен от всяка държава членка съгласно изискванията на Регламент № 1234/2007 и че Комисията ще състави списък на тези сортове в съответствие с член 62, параграф 4 от Регламент № 607/2009.

33      В своята Обща позиция AD 12‑11 от 15 април 2011 г. относно глава 11, посветена на земеделието и развитието на селските райони, Съюзът отбелязва, че Република Хърватия „се е отказала от искането си националният ѝ списък на признатите винени сортове грозде да бъде включен в списъка на сортовете лози или техните синоними, които съдържат географско указание и могат да бъдат поставяни върху етикетите на вина, към който списък препраща член 62, параграф 4 от Регламент № 607/2009“.

3.      По процеса на приемане на обжалвания регламент

34      В писмо до Комисията от 13 май 2013 г. Република Хърватия изразява загрижеността си относно възможността да продължи да използва наименованието на винения сорт грозде „teran“ при етикетирането на вината ѝ след присъединяването ѝ към Съюза на 1 юли 2013 г., поради факта че това наименование вече е регистрирано като словенско ЗНП. Освен това тя иска от Комисията да намери решение, което да удовлетвори всички засегнати страни. В този контекст тя приканва Комисията да преразгледа статута на словенското ЗНП „Teran“.

35      С второ писмо, изпратено същия ден на Комисията, Република Хърватия представя предложение за преразглеждане на списък А от приложение XV към Регламент № 607/2009. Това предложение не се отнася до наименованието „teran“.

36      С писмо от 5 юли 2013 г. Комисията отговаря на Република Хърватия, че регистрацията на ЗНП „Teran“ представлява деликатен въпрос, който е бил разгледан внимателно от нейните служби.

37      С писмо от 16 април 2014 г., изпратено до Комисията, Република Хърватия отново изразява загрижеността си относно невъзможността да използва наименованието „teran“ при етикетирането на вината си поради наличието на словенско ЗНП със същото име. Тя предлага наименованието „teran“ да бъде включено в част A от приложение XV към Регламент № 607/2009. Република Хърватия посочва също така, че Комисията е предложила да се намери компромисно решение с Република Словения и че за тази цел на 11 февруари 2014 г. е била проведена среща между хърватския и словенския министър.

38      Комисията подготвя проект на делегиран регламент, чиято цел е да се измени част A от приложение XV към Регламент № 607/2009, за да се включи в него наименованието на винения сорт грозде „teran“. Този проект, който е трябвало първоначално да бъде обсъден на заседанието на експертната група на държавите членки GREX WINE на 8 септември 2014 г., в крайна сметка е бил оттеглен от дневния ред на заседанието.

39      С писмо от 11 ноември 2014 г. Република Словения благодари на Комисията за проведената с нейно участие двустранна среща по въпроса за виното „Teran“. Тя добавя, че този въпрос е от решаващо значение за нейните производители на вино и че е много изненадана да научи, че Комисията подготвя проект на делегиран регламент с цел да се разреши на Република Хърватия да използва това наименование при етикетирането на нейните вина, като се имат предвид изявленията в обратен смисъл, които Комисията е направила публично през април 2013 г.

40      На 4 декември 2014 г. Комисията отговаря на Република Словения, че действително словенското наименование „Teran“ е защитено, но че Република Хърватия е повдигнала въпроса за използването на наименованието на винения сорт грозде „teran“ в хода на преговорите, предхождащи присъединяването към Съюза, че последната не е имала възможност да се противопостави на регистрацията на наименованието „Teran“ като словенско ЗНП и че Комисията има право да предвиди дерогации от абсолютната закрила на ЗНП в съответствие с действащите текстове.

41      Впоследствие са проведени няколко срещи и са изпратени няколко писма между Комисията и Република Словения.

42      На 24 януари 2017 г. в рамките на експертната група GREX WINE е обсъден проектът на делегиран регламент, с който се цели да се позволи на Република Хърватия да използва наименованието „Teran“ при етикетирането на нейните вина. Република Словения и Република Хърватия представят становищата си пред горепосочената експертна група.

43      От 17 март до 14 април 2017 г. посоченият в точка 42 по-горе проект на делегиран регламент е публикуван на портала на Комисията за по-добро законотворчество. Различни участници, включително производители и сдружения на словенски производители на вина, представят гледната си точка по този проект на регламент.

44      На 19 май 2017 г. Комисията приема обжалвания регламент.

III. Производството и исканията на страните

45      На 15 септември 2017 г. Република Словения подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

46      Комисията депозира писмената си защита в секретариата на Общия съд на 4 декември 2017 г.

47      С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 29 декември 2017 г., Република Хърватия иска да встъпи в настоящото производство в подкрепа на исканията на Комисията.

48      На 23 февруари 2018 г. Република Словения подава писмена реплика в секретариата на Общия съд.

49      С решение от 1 март 2018 г. председателят на четвърти състав на Общия съд допуска встъпването на Република Хърватия в подкрепа на исканията на Комисията.

50      На 16 май 2018 г. Комисията подава писмена дуплика в секретариата на Общия съд.

51      На 16 май 2018 г. Република Хърватия подава в секретариата на Общия съд писменото си становище при встъпване.

52      На 26 юли 2018 г. Република Словения представя в секретариата на Общия съд становището си по писменото становище при встъпване.

53      Комисията не представя становище по писменото становище при встъпване.

54      В писмо от 3 август 2018 г. Република Словения посочва, че желае да бъде изслушана в съдебно заседание.

55      По предложение на четвърти състав Общият съд взема решение на основание член 28 от Процедурния правилник на Общия съд да преразпредели делото на разширен състав.

56      По предложение на съдията докладчик Общият съд решава да започне устната фаза на производството.

57      С писмо на секретариата от 10 октомври 2019 г. Общият съд в рамките на процесуално-организационните действия поставя на страните въпроси, на които трябва да бъде даден писмен отговор преди съдебното заседание. Страните отговарят в определените срокове.

58      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на 3 декември 2019 г.

59      Република Словения иска от Общия съд:

–        да отмени изцяло обжалвания регламент,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

60      Комисията иска от Общия съд:

–        да обяви жалбата за неоснователна,

–        да осъди Република Словения да заплати съдебните разноски.

61      Република Хърватия иска по същество от Общия съд да отхвърли жалбата.

IV.    От правна страна

62      В подкрепа на жалбата си Република Словения изтъква осем основания:

–        първо — нарушение на член 232 от Регламент № 1308/2013 във връзка с член 100, параграф 3, втора алинея от посочения регламент,

–        второ — нарушение на принципите на правна сигурност, на зачитане на придобитите права, на защита на оправданите правни очаквания и на пропорционалност,

–        трето — нарушение на член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и на член 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (наричана по-нататък „ЕКПЧ“),

–        четвърто — нарушение на член 41 от Акта относно условията за присъединяване на Република Хърватия към Съюза в частта, в която обжалваният регламент предвижда преходен период за предлагането на пазара на вино, произведено преди 1 юли 2013 г.,

–        пето — нарушение на член 100, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1308/2013 предвид значението, което основните принципи на правото на Съюза, както и член 17 от Хартата и член 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ придават на тази разпоредба,

–        шесто — нарушение на член 13, параграф 2 ДЕС и на член 290 ДФЕС, доколкото Комисията е превишила пределите на предоставеното с Договорите оправомощаване за приемането на делегирани актове,

–        седмо — нарушение на член 100, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1308/2013 и на член 62, параграф 3 от Регламент № 607/2009 във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС и член 49, параграф 2 ДЕС, доколкото Република Хърватия не е подала искане за включване на наименованието на винения сорт грозде „teran“ в част А от приложение XV към Регламент № 607/2009 преди присъединяването ѝ към Съюза и Република Словения не е била уведомена за такова искане с оглед на преговорите за присъединяване,

–        осмо — нарушение на глава V, точка 28 от Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 година между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия за по-добро законотворчество (ОВ L 123, 2016 г., стр. 1, наричано по-нататък „междуинституционалното споразумение“) и на глава II, точка 7 от Общото споразумение между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно делегираните актове (наричано по-нататък „общото споразумение“), както и на принципа на институционално равновесие.

1.      По първото основание — нарушение на член 232 от Регламент № 1308/2013 във връзка с член 100, параграф 3, втора алинея от посочения регламент

63      На първо място, Република Словения твърди, че правното основание на обжалвания регламент, а именно член 100, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1308/2013, се прилага едва от 1 януари 2014 г. съгласно член 232 от горепосочения регламент. От член 3 от обжалвания регламент обаче следвало, че той се прилага от 1 юли 2013 г., т.е. преди датата, на която регламентът, въз основа на който той е бил приет, е започнал да се прилага. Следователно, като е придала на обжалвания регламент обратно действие, което обхваща период преди влизането в сила и дори преди съществуването на Регламент № 1308/2013, Комисията е превишила пределите на оправомощаването, предвидено в член 100, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1308/2013 във връзка с член 232 от посочения регламент.

64      На второ място, Република Словения твърди, че съгласно член 62, параграф 3 от Регламент № 607/2009 вписването на наименованието „teran“ в част А от приложение XV към посочения регламент трябва да бъде одобрено съгласно правилата на Съюза, които са били в сила към датата на присъединяване на Република Хърватия, а именно към 1 юли 2013 г. На 1 юли 2013 г. Регламент № 1308/2013, който представлява правното основание за приемането на обжалвания регламент, обаче все още не е бил влязъл в сила. Така че разпоредбите, които са се прилагали към тази дата, са били разпоредбите на Регламент № 1234/2007, и по-специално член 118й от него, които спират да се прилагат на 1 януари 2014 г. Следователно според Република Словения Регламент № 1308/2013 не може да се счита за регламент, който е влязъл в сила към датата на присъединяването на Република Хърватия към Съюза по смисъла на член 62, параграф 3 от Регламент № 607/2009.

65      Комисията оспорва доводите на Република Словения.

1.      По нарушението на член 100, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1308/2013 във връзка с член 232 от посочения регламент

66      Следва да се констатира, че обжалваният регламент е приет на 19 май 2017 г. и е влязъл в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз, тоест на 21 юли 2017 г. В член 3 от този регламент обаче се предвижда, че той се прилага с обратна сила, считано от 1 юли 2013 г. Както подчертава Република Словения, тази дата предхожда датата, на която Регламент № 1308/2013, който представлява правното основание на обжалвания регламент, е започнал да се прилага, а именно 1 януари 2014 г.

67      Поради това следва да се провери дали, както по същество твърди Република Словения, Комисията е превишила правомощията, които са ѝ предоставени с член 100, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1308/2013 във връзка с член 232 от посочения регламент, доколкото тези разпоредби по никакъв начин не ѝ позволяват да прилага с обратно действие делегираните ѝ с тях правомощия.

68      В това отношение съгласно постоянната съдебна практика, за да се гарантира спазването на принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, материалноправните норми следва да се тълкуват в смисъл, че се отнасят до заварени при влизането им в сила положения само доколкото от формулировката, предназначението или структурата им ясно личи, че трябва да им бъде придадено именно такова действие (решения от 24 септември 2002 г., Falck и Acciaierie di Bolzano/Комисия, C‑74/00 P и C‑75/00 P, EU:C:2002:524, т. 119 и от 19 юни 2015 г., Италия/Комисия, T‑358/11, EU:T:2015:394, т. 112).

69      В случая съгласно член 232 от Регламент № 1308/2013 член 100, параграф 3, втора алинея от посочения регламент се прилага едва от 1 януари 2014 г. В нито едно съображение или друга разпоредба от този регламент не се посочва, че началният момент, в който горепосочената разпоредба поражда действие, следва да се определи на дата, различна от тази съгласно член 232 от посочения регламент. Макар от член 100, параграф 3, втора алинея от Регламента да следва, че тази разпоредба има за цел да защити съществуващите практики на етикетиране, тя по никакъв начин не предвижда, че тези практики могат да бъдат защитени още преди датата на прилагане на разглежданото делегиране на правомощия. В този контекст оправомощаването на Комисията по член 100, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1308/2013 не може да се счита като даване право на Комисията да използва делегираните ѝ правомощия, за да предостави дерогация, която да обхваща период преди 1 януари 2014 г.

70      Поради това, като се е основала на оправомощаването по член 100, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1308/2013, за да предостави дерогация в областта на етикетирането, като предвидената в обжалвания регламент, за периода от 1 юли 2013 г. до 1 януари 2014 г., Комисията е приложила с обратно действие член 100, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1308/2013, което не е било предвидено в посочения регламент.

71      Следва обаче да се разгледа и въпросът дали подобно прилагане с обратно действие на делегирането на правомощия, предвидено в член 100, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1308/2013, опорочава обжалвания регламент със съществен порок, който може да доведе до отмяната му, що се отнася до действието му преди 1 януари 2014 г. (вж. по аналогия решение от 19 юни 2015 г., Италия/Комисия, T‑358/11, EU:T:2015:394, т. 121).

72      В това отношение следва да се отбележи, че както следва от точка 2 по-горе, член 42, параграф 3 от Регламент № 479/2008 е бил включен впоследствие в Регламент № 1234/2007 и по този начин е бил заменен с член 118й, параграф 3 от Регламент № 1234/2007, който се е прилагал към момента на присъединяването на Република Хърватия към Съюза. Тези разпоредби вече са предвиждали правило, подобно на това по член 100, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1308/2013, а именно че наименованието на винен сорт грозде, което съдържа или се състои от ЗНП и което не е посочено в приложението към съответния регламент, не може да бъде посочвано върху етикетите на вината, освен ако Комисията не приеме мерки, предвиждащи обратното. По този начин член 100, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1308/2013 не създава ново правомощие в полза на Комисията, а непосредствено следва от член 118й, параграф 3 от Регламент № 1234/2007, който е бил в сила и се е прилагал към 1 юли 2013 г. — датата на присъединяване на Република Хърватия към Съюза.

73      Също така от член 230 от Регламент № 1308/2013 е видно, че позоваванията на Регламент № 1234/2007 се считат за позовавания на Регламент № 1308/2013 и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение XIV към този регламент. В тази таблица на съответствието обаче се посочва, че член 118й от Регламент № 1234/2007 съответства на член 100 от Регламент № 1308/2013.

74      Освен това, запитани в рамките на процесуално-организационни действия, страните се съгласяват, че правомощията, които се предоставят на Комисията с член 100, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1308/2013, не се различават съществено от тези, които произтичат от член 118й, параграф 3 от Регламент № 1234/2007.

75      Несъмнено специфичното при член 100, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1308/2013 е, че с него изрично се задължава Комисията да взема предвид съществуващите практики на етикетиране. Това пояснение обаче не може да доведе до извода, че правомощията, които се предоставят на Комисията с тази разпоредба, се различават съществено от предвидените в член 42, параграф 3 от Регламент № 479/2008, а впоследствие и от предвидените в член 118й, параграф 3 от Регламент № 1234/2007, доколкото с нея единствено се цели да се направи по-ясно това оправомощаване, като ѝ се наложи да бъдат взети предвид съществуващите практики на етикетиране. Освен всичко друго това позволява да се предложи по-голяма гаранция на производителите, ползващи се от ЗНП, че решението на Комисията няма да бъде прието на произволно основание, без същевременно да се промени естеството или обхватът на оправомощаването, което законодателят е предоставил на Комисията.

76      Впрочем между страните не се спори, че към датата на присъединяването на Хърватия към Съюза са съществували практики на етикетиране във връзка с наименованието на винения сорт грозде „teran“. Независимо дали се прилага Регламент № 1234/2007 или Регламент № 1308/2013, тази констатация не се променя.

77      Следователно, макар Комисията да прилага член 100, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1308/2013 с обратно действие, което не е било предвидено от законодателя, по същество тя не е използвала по отношение на Република Хърватия ново правомощие за периода от 1 юли 2013 г. до 1 януари 2014 г., което да не е било известно на Република Словения. Освен това не се спори, че макар и Комисията да е можела да се позове на член 118й от Регламент № 1234/2007, за да приеме обжалвания регламент, тя би постигнала същия резултат, а именно предоставянето на дерогация в областта на етикетирането за хърватските вина от датата на присъединяването на Република Хърватия към Съюза.

78      Следователно първата част от първото основание трябва да се отхвърли по същество.

2.      По нарушението на член 62, параграф 3 от Регламент № 607/2009 във връзка с член 100, параграф 3, втора алинея и член 232 от Регламент № 1308/2013

79      По отношение на член 62, параграф 3 от Регламент № 607/2009, следва да се припомни, че съгласно тази разпоредба наименованията на винените сортове лози и техните синоними, изброени в част А от приложение XV към посочения регламент, които са съставени от или съдържат ЗНП, могат да фигурират само върху етикета на продукт със ЗНП, ако са одобрени съгласно правилата на Съюза, които в случая са били в сила към датата на присъединяване на Република Хърватия към Съюза.

80      Ето защо следва да се провери дали, както твърди Република Словения, член 62, параграф 3 от Регламент № 607/2009 във връзка с член 100, параграф 3, втора алинея и член 232 от Регламент № 1308/2013 не допуска Комисията да приеме обжалвания регламент на основание член 100, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1308/2013, който се прилага от 1 януари 2014 г.

81      В това отношение, първо, следва да се констатира, че при липса на указание в обратен смисъл в текста на член 62, параграф 3 от Регламент № 607/2009, посочените в тази разпоредба „правила [на Съюза], които са били в сила“, по необходимост обхващат правилата относно оправомощаването на Комисията, които се съдържат в член 118й, параграф 3 от Регламент № 1234/2007, но и в член 100, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1308/2013.

82      Всъщност, макар да е вярно, че Регламент № 1308/2013 все още не е бил в сила, нито дори е бил приет към момента на присъединяването на Република Хърватия към Съюза на 1 юли 2013 г., както е видно от точка 72 по-горе, към тази дата вече е съществувало изрично оправомощаване на Комисията, съдържащо се в член 118й, параграф 3 от Регламент № 1234/2007, позволяващо ѝ да приема дерогации в областта на етикетирането, което не се различава съществено от оправомощаването, съдържащо се в член 100, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1308/2013.

83      Следователно, като е приела обжалвания регламент на основание член 100, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1308/2013, Комисията не е приложила материалноправна норма, различна от тази, която е била в сила към момента на присъединяването на Република Хърватия към Съюза, както самата Словения признава в отговорите си в рамките на процесуално-организационните действия.

84      Освен това Република Словения не посочва друга норма в сила към 1 юли 2013 г., която Комисията неправилно да е пропуснала да вземе предвид при приемането на обжалвания регламент. Тя също така не твърди, че Комисията не е могла да вземе предвид положението към датата на присъединяване на Република Хърватия към Съюза, за да прецени съществуващите практики на етикетиране в тази държава по отношение на наименованието „teran“.

85      Второ, съгласно трайно установената съдебна практика разпоредбата, която представлява правно основание на определен акт и оправомощава институция на Съюза да приеме въпросния акт, трябва да бъде в сила към момента на неговото приемане (решение от 4 април 2000 г., Комисия/Съвет, C‑269/97, EU:C:2000:183, т. 45; вж. в този смисъл също решение от 1 юли 2009 г., ThyssenKrupp Stainless/Комисия, T‑24/07, EU:T:2009:236, т. 74).

86      На 19 май 2017 г. — денят на приемане на обжалвания регламент — са били в сила обаче разпоредбите на Регламент № 1308/2013. Следователно към тази дата Комисията повече не би могла да използва като основание за обжалвания регламент член 118й от Регламент № 1234/2007, доколкото последният е бил отменен и следователно вече не е бил в сила. Следователно единственото правно основание, на което Комисията може да се позове, за да приеме обжалвания регламент, е член 100, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1308/2013, без тя да разполага с каквото и да било право на преценка в това отношение (вж. по аналогия решение от 21 ноември 2012 г., Испания/Комисия, T‑76/11, EU:T:2012:613, т. 31 и 32).

87      Трето, член 118й от Регламент № 1234/2007, както и член 100, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1308/2013, предоставя правомощие на Комисията да приема дерогация в областта на етикетирането, за да позволи на ЗНП и на съществуващите практики на етикетиране да съществуват безпроблемно едновременно след регистрацията или прилагането на ЗНП. Освен това тези разпоредби не предвиждат никакво изрично ограничение във времето на действията на Комисията.

88      В случая следва да се констатира, че Комисията не би могла да приеме обжалвания регламент преди присъединяването на Република Хърватия към Съюза, тъй като не е имала никаква компетентност ratione loci да приеме такъв регламент преди посочената дата. В този контекст, като е приела обжалвания регламент с обратно действие към датата на присъединяване на Република Хърватия към Съюза, Комисията правилно е взела предвид момента, в който е започнал да се поставя конкретно въпросът за едновременното съществуване на словенското ЗНП „Teran“ и хърватските практики на етикетиране, а именно към момента на присъединяването. Следователно с оглед на обстоятелствата в настоящия случай Комисията е действала в съответствие със структурата и текста на разглежданите разпоредби.

89      Следователно оплакването, че Комисията е нарушила член 62, параграф 3 от Регламент № 607/2009 във връзка с член 100, параграф 3, втора алинея и член 232 от Регламент № 1308/2013, трябва да се отхвърли като неоснователно.

90      Следователно първото основание трябва да се отхвърли.

2.      По второто основание — нарушение на принципите на правна сигурност, на зачитане на придобитите права, на защита на оправданите правни очаквания и на пропорционалност

91      Република Словения по същество твърди, че като е придала обратно действие от близо четири години на обжалвания регламент, Комисията е нарушила, първо, принципите на правна сигурност и nemo potest venire contra factum proprium, второ, принципите на зачитане на придобитите права и на защита на оправданите правни очаквания, и трето, принципа на пропорционалност. В рамките на настоящото основание Република Словения изтъква по същество и нарушение на член 100, параграф 3 от Регламент № 1308/2013 и на член 62, параграф 3 от Регламент № 607/2009.

92      Всъщност, на първо място, нито от разпоредбите на Регламент № 607/2009, нито от тези на Регламент № 1308/2013 следвало, че намерението на законодателя е било на изключението по член 100, параграф 3, втора алинея от посочения регламент да се признае обратно действие по начин и при обстоятелства като предвидените в обжалвания регламент. По-нататък, основното изискване за правна сигурност не допускало Комисията да може да отлага неограничено упражняването на правомощията си. Освен това приемане на обжалвания регламент повече от четири години след присъединяването на Република Хърватия към Съюза чувствително се отклонявало от практиката, която Комисията е следвала при предишни присъединявания, и е накърнило оправданите правни очаквания на словенските производители на вино, които са били подхранени от направените от 2013 г. няколко изявления на службите на Комисията. В този контекст Република Словения предлага на Общия съд да изслуша като свидетел A, длъжностно лице в словенското министерство на земеделието. Накрая, като е приела обжалвания регламент с обратно действие, Комисията е нарушила всички извършени в Република Словения процедури за проверка срещу лицата, отговорни за нарушения във връзка със словенското ЗНП „Teran“.

93      Република Словения не излага конкретни доводи във връзка с нарушението на принципа на пропорционалност. С оглед на това в светлината на точка 28 и сл. от жалбата следва да се разбира, че по същество тя твърди, че Комисията е надхвърлила границите на необходимото, като е придала обратно действие от близо четири години на обжалвания регламент.

94      Комисията, подкрепяна от Република Хърватия, оспорва доводите на Република Словения.

1.      По нарушението на принципите на правна сигурност, на зачитане на придобитите права и на защита на оправданите правни очаквания, както и по същество по нарушението на член 100, параграф 3 от Регламент № 1308/2013 и на член 62, параграф 3 от Регламент № 607/2009

95      В самото начало следва да се припомни, че принципът на правната сигурност изисква, от една страна, правните норми да бъдат ясни и точни, а от друга страна, прилагането им да е предвидимо за правните субекти (решение от 10 септември 2009 г., Plantanol, C‑201/08, EU:C:2009:539, т. 46).

96      От своя страна принципът на защита на оправданите правни очаквания се определя като право, принадлежащо на всяко лице, намиращо се в положение, при което администрацията е породила у него основателни надежди (вж. в този смисъл решения от 19 май 1983 г., Mavridis/Парламент, 289/81, EU:C:1983:142, т. 21 и от 26 юни 1990 г., Sofrimport/Комисия, C‑152/88, EU:C:1990:259, т. 26). На принципа на защита на оправданите правни очаквания може да се позоват и държавите членки (решение от 26 юни 2012 г., Полша/Комисия, C‑335/09 P, EU:C:2012:385, т. 180 и 181, вж. в този смисъл също решение от 6 октомври 2009 г., Комисия/Испания, C‑562/07, EU:C:2009:614, т. 18—20).

97      Съгласно съдебната практика никой не може да се позовава на нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания, ако администрацията не му е дала конкретни уверения (вж. решения от 18 януари 2000 г., Mehibas Dordtselaan/Комисия, T‑290/97, EU:T:2000:8, т. 59 и цитираната съдебна практика и от 9 юли 2003 г., Cheil Jedang/Комисия, T‑220/00, EU:T:2003:193, т. 33).

98      Освен това даден икономически оператор не може да се позовава на придобито право или дори само на оправдано правно очакване за запазването на съществуващо преди това положение, което може да бъде изменено с решения, взети от институциите на Съюза в рамките на тяхното право на преценка (решение от 5 октомври 1994 г., Германия/Съвет, C‑280/93, EU:C:1994:367, т. 80).

99      Що се отнася по-специално до обратното действие на акт на Съюза, следва да се уточни, че принципът на правната сигурност по принцип не допуска началото на времевия обхват на акт на Съюза да се определя към момент отпреди публикуването му. Тази забрана обаче не е абсолютна и по изключение може да бъде отхвърлена, когато поставената цел го изисква и когато оправданите правни очаквания на заинтересованите лица са надлежно зачетени (решения от 24 септември 2002 г., Falck и Acciaierie di Bolzano/Комисия, C‑74/00 P и C‑75/00 P, EU:C:2002:524, т. 119 и от 10 ноември 2010 г., СХВП/Simões Dos Santos, T‑260/09 P, EU:T:2010:461, т. 48 и цитираната съдебна практика).

100    Именно в светлината на тези принципи следва да се провери дали като е придала обратно действие от близо четири години на обжалвания регламент, Комисията е нарушила принципите на правна сигурност, на защита на оправданите правни очаквания и на зачитане на правата, придобити от словенските производители на вино, които се ползват от ЗНП „Teran“, както и по същество разпоредбите на Регламент № 607/2009 и на Регламент № 1308/2013. В това отношение следва да се разгледа всеки от доводите на Република Словения, първо, че разпоредбите на Регламент № 607/2009 и на Регламент № 1308/2013 не позволявали да се придаде обратно действие по начин и при обстоятелства като предвидените в обжалвания регламент, второ, че с оглед на принципа на правна сигурност Комисията не можела да отлага неограничено упражняването на правомощията си, трето, че Комисията се е отклонила от следваната при предишните присъединявания практика и е накърнила оправданите правни очаквания на словенските производители на вино, и четвърто, че Комисията е нарушила всички извършени в Република Словения процедури за проверка срещу лицата, отговорни за нарушения във връзка със словенското ЗНП „Teran“.

1)      По твърдението за нарушение на член 100, параграф 3 от Регламент № 1308/2013 и на член 62, параграф 3 от Регламент № 607/2009

101    Доводите на Република Словения, изведени от нарушение на член 100, параграф 3 от Регламент № 1308/2013 и на член 62, параграф 3 от Регламент № 607/2009, както и на задължението, което тези разпоредби налагат на Комисията да действа възможно най-рано след присъединяването на дадена държава към Съюза, по същество целят да докажат, че съгласно тези разпоредби действията на Комисията са ограничени във времето.

102    В случая член 100, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1308/2013 налага единствено да се вземат предвид съществуващите практики на етикетиране, за да се предостави дерогация. От своя страна в член 62, параграф 3 от Регламент № 607/2009 се прави позоваване на правилата на Съюза, които са били в сила към датата на присъединяване на съответната държава членка.

103    Ето защо приемането на дерогация в областта на етикетирането изисква да се установи съществуването на практики на етикетиране, които при необходимост следва да бъдат запазени. Следователно такива практики непременно трябва да съществуват към датата, на която започва да се прилага такава дерогация. Когато, както в настоящия случай, такива практики съществуват към момента на присъединяването на дадена държава към Съюза и могат да засегнат ЗНП от момента на това присъединяване, Комисията трябва, ако счита, че такива практики трябва да бъдат запазени съгласно член 100, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1308/2013, да се увери в съществуването на такива практики на етикетиране към момента на присъединяването, тоест към момента, в който тези практики влизат в противоречие с разглежданото ЗНП.

104    Следователно в случай на предоставяне на дерогация в областта на етикетирането към момента на присъединяване на дадена държава към Съюза, какъвто е настоящият случай, член 100, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1308/2013 във връзка с член 62, параграф 3 от Регламент № 607/2009 задължава Комисията да вземе предвид момента на присъединяването, за да прецени наличието на такива практики на етикетиране, а не последващ период, и да се съобрази с действащите към тази дата правила. За сметка на това, от текста на тези две разпоредби не може да се направи извод, че с тях на Комисията се налага определен срок за приемане на дерогация в областта на етикетирането на вината, тъй като посочените разпоредби не съдържат никакво указание в този смисъл.

105    За сметка на това, член 100, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1308/2013 и член 62, параграф 3 от Регламент № 607/2009 не предоставят правно основание, което да позволи на Комисията да приеме делегиран регламент като обжалвания регламент преди присъединяването на дадена държава към Съюза. Доколкото разглежданата държава е трета страна, Комисията не разполага на това основание с никаква компетентност ratione loci. От това следва, че когато предоставянето на дерогация в областта на етикетирането посредством такъв делегиран регламент е свързано с подобно присъединяване, Комисията непременно трябва да изчака датата на посоченото присъединяване, преди да започне процеса по приемане на делегиран регламент на основание член 100, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1308/2013. С оглед на необходимостта от спазване на процедурата по член 290 ДФЕС относно приемането на делегирани актове, както това се изисква от член 227 от Регламент № 1308/2013, такъв процес може да отнеме повече или по-малко време в зависимост от обстоятелствата по случая.

106    Следователно настоящото твърдение за нарушение, изведено по същество от ограничението във времето, което се съдържа в член 100, параграф 3 от Регламент № 1308/2013 и в член 62, параграф 3 от Регламент № 607/2009, е неоснователно.

107    При това положение липсата на изрично предвиден в приложимата правна уредба срок за приемането на делегиран регламент, предвиждащ дерогация в областта на етикетирането, ни най-малко не означава, че Комисията може да се отклони от общите принципи, уреждащи действията на институциите на Съюза във времето, и по-специално от задължението да спазва принципа на разумния срок, както и принципите на правна сигурност, на зачитане на придобитите права и на защита на оправданите правни очаквания. Именно в този контекст следва да се разгледат и останалите твърдения за нарушения на Република Словения.

2)      По твърдението за нарушение, изведено от това, че Комисията е забавила прекомерно упражняването на правомощията си

108    Както твърди Република Словения, дори и при липсата на определен срок, основното изискване за правна сигурност не допуска Комисията да може да отлага неограничено упражняването на правомощията си (решение от 15 януари 2013 г., Испания/Комисия, T‑54/11, EU:T:2013:10, т. 29).

109    Поради това следва да се разгледа развитието на процедурата по приемане на обжалвания регламент и да се провери доколко обстоятелствата по случая биха могли да обосноват нейната продължителност.

110    Както следва от точки 31 и 32 по-горе, в позицията си в преговорите от 8 септември 2008 г. Република Хърватия е поискала националният ѝ списък на признатите винени сортове грозде да бъде включен в списъка на сортовете лози или техните синоними, които съдържат географско указание и могат да бъдат поставяни върху етикетите на вина. Впоследствие на 28 януари 2011 г. в допълнението към позицията си в преговорите тя оттегля това искане с мотива, че този списък ще бъде изготвен от Комисията след присъединяването ѝ към Съюза.

111    Както е посочено в точка 29 по-горе, едва на 6 декември 2011 г., тоест след оттеглянето на искането на Република Хърватия, посочено в точка 110 по-горе, Република Словения представя пред Комисията техническото досие по член 118в от Регламент № 1234/2007 (съответстващ на член 35 от Регламент № 479/2008) относно наименованието на вино „Teran“ като такова с оглед на закрилата на това наименование като ЗНП по смисъла на член 118б от Регламента. Както следва от точки 27 и 28 по-горе, преди тази дата наименованието „Teran“, като допълнително наименование, се свързва с наименованието „Kras“ в списъка на словенските качествени вина, произведени в определен район, най-напред като „Kras, teran“, а впоследствие като „Teran, Kras“.

112    В това отношение, първо, от преписката по настоящото дело е видно, че последно с писмо от 13 май 2013 г. Република Хърватия е изразила пред Комисията загрижеността си относно възможността да продължи да използва наименованието на винения сорт грозде „teran“ след присъединяването ѝ към Съюза. Това писмо е довело до размяна на голям брой писмени становища, както и до провеждането на няколко двустранни срещи между Комисията и Република Словения, които са били осъществени по-специално на 24 септември, на 11 ноември и на 4 декември 2014 г., на 26 януари, на 8, 14 и 16 юли 2015 г. и през януари 2017 г.

113    Освен това Република Словения неколкократно е изпращала документи, както и допълнителна информация до Комисията относно ЗНП „Teran“. На 20 януари 2016 г. тя представя и писмени отговори на поставените от Комисията въпроси относно посоченото ЗНП, практиките на етикетиране и правната уредба на Съюза.

114    Посочените в точки 110—113 по-горе обстоятелства показват, че през целия период, предхождащ приемането на обжалвания регламент, Комисията не е останала пасивна. От преписката също така не следва, че тя е отложила началото на обсъжданията със засегнатите страни или че е допуснала забавяне при тези обсъждания. Напротив, тя се е опитала да събере цялата необходима информация и да намери компромисно решение на проблема, който е изложен в посоченото в точка 112 по-горе писмо на Република Хърватия от 13 май 2013 г.

115    Второ, от член 107, параграф 3 от Регламент № 1308/2013 (съответстващ на член 118т, параграф 4 от Регламент № 1234/2007) следва, че до 31 декември 2014 г. Комисията е можела по своя инициатива да реши да отмени автоматично предоставената закрила на съществуващите наименования на вина, декларирани от държавите членки, включително на словенското ЗНП „Teran“, ако те не отговарят или вече не отговарят на условията, за да се ползват от ЗНП, посочени в член 93 от същия регламент. Доколкото дерогация в полза на Република Хърватия в областта на етикетирането за наименованието „teran“, се налага единствено поради съществуването на словенско ЗНП със същото наименование, Комисията следователно е могла законосъобразно да изчака резултата от разглеждането на представеното от Република Словения досие за ЗНП „Teran“, преди да приеме обжалвания регламент.

116    Трето, в писмото си от 18 януари 2017 г. до Република Словения Комисията посочва, че преди 30 юни 2017 г. трябва да приеме и решение относно техническото досие на хърватското ЗНП „Hrvatska Istra“, което по-конкретно има отношение към наименованието на винения сорт грозде „teran“. В изпълнение на процесуално-организационните действия Комисията сочи, че в техническото досие на посоченото хърватско ЗНП изрично се предвижда, че се разрешава наименованието „teran“ да се поставя върху етикетите с оглед на пускане на пазара, при условие че това наименование е разположено в едно и също зрително поле с наименованието на ЗНП „Hrvatska Istra“. Комисията уточнява също, че предвид продължителността на обсъжданията и липсата на положително развитие по въпроса за наименованието „teran“, тя единствено е могла да достигне до заключението, че между съответните държави не може да се постигне споразумение, и е решила да приеме обжалвания регламент, като възпроизведе правилата за етикетиране, предвидени в техническото досие на хърватското ЗНП „Hrvatska Istra“, без да изчака да изтече срока, определен за разглеждане на това досие.

117    Четвърто, както следва от съображение 3 от обжалвания регламент, Комисията очаква Република Словения и Република Хърватия да намерят компромисно решение, което в крайна сметка се оказва невъзможно въпреки положените от Комисията усилия в това отношение.

118    От гореизложените съображения следва, че през четирите години, предхождащи приемането на обжалвания регламент, Комисията е продължила активно да разглежда досието „teran“, чийто чувствителен характер се подчертава неколкократно от нея, както и от Република Словения, и че тя не е забавила неопределено във времето упражняването на правомощията си. Напротив, както следва от точка 116 по-горе, тя дори е предпочела да не изчака на 30 юни 2017 г. да изтече срокът за разглеждането на техническото досие на хърватското ЗНП „Hrvatska Istra“, за да приеме обжалвания регламент.

119    Следователно твърдението за нарушение на Република Словения, че Комисията е забавила прекомерно упражняването на правомощията си, трябва да се отхвърли като неоснователно.

3)      По твърдението за нарушение, изведено от незаконосъобразния обхват на обратното действие на обжалвания регламент

120    Както следва от цитираната в точка 99 по-горе съдебна практика, принципът на правна сигурност по принцип не допуска придаването на обратно действие на актовете на Съюза. Тази забрана обаче може да бъде отхвърлена, когато са изпълнени две кумулативни условия, а именно, първо, преследваната с обжалвания акт цел да изисква да му се придаде обратно действие, и второ, оправданите правни очаквания на заинтересованите лица да са надлежно зачетени.

121    Ето защо следва да се провери дали обхватът на обратното действие на обжалвания регламент отговаря на двете условия, припомнени в точка 120.

1)      По преследваната с обжалвания регламент цел

122    От съдебната практика следва, че актовете на Съюза, които имат обратно действие, трябва да съдържат в мотивите си по ясен и недвусмислен начин указания, които обосновават търсеното обратно действие (решение от 1 април 1993 г., Diversinte и Iberlacta, C‑260/91 и C‑261/91, EU:C:1993:136, т. 10). Също така е необходимо актът, който има такова обратно действие, да може да постигне преследваната цел (вж. в този смисъл решение от 11 юли 1991 г., Crispoltoni, C‑368/89, EU:C:1991:307, т. 18).

123    В случая от съображение 8 от обжалвания регламент следва, че той трябва да влезе в сила, считано от датата на присъединяване на Република Хърватия към Съюза — 1 юли 2013 г. — с мотива, че искането за вписване на наименованието на винения сорт грозде „teran“ в част A от приложение XV към Регламент № 607/2009 е подадено преди датата на присъединяване, че е съществувала практика на етикетиране с наименованието „teran“ в тази държава към момента на присъединяването ѝ и че приемането на обжалвания регламент е било отложено в очакване на постигането на компромисно решение с Република Словения.

124    Така обжалваният регламент по същество има за цел да защити и съществуващите практики на етикетиране в Хърватия към 30 юни 2013 г., които впрочем не са оспорени, вследствие на направено от тази държава искане в този смисъл. Всъщност става дума за уреждане на спорно положение между, от една страна, тези законосъобразни към онзи момент практики, и от друга страна, правата, произтичащи от словенското ЗНП „Teran“, придобито преди датата на присъединяване на Република Хърватия към Съюза, считано от датата, на която е възникнал посоченият конфликт.

125    От една страна обаче, както е посочено в точка 105 по-горе, Комисията не би могла да приеме делегиран регламент, с който се предоставя дерогация за разглежданите хърватски практики на етикетиране преди датата на присъединяване на Република Хърватия към Съюза, тъй като тя няма компетентност ratione loci да приеме такъв акт по отношение на трета страна.

126    Освен това, както бе посочено в точка 103 по-горе, от член 100, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1308/2013 следва, че Комисията, която не може да започне процеса на приемане на обжалвания регламент преди присъединяването на Република Хърватия към Съюза, трябва да вземе предвид момента на присъединяване на Република Хърватия към Съюза, а не по-късен момент, за да прецени дали съществуват национални практики на етикетиране, въз основа на които може да се допусне дерогация от общите правила на Съюза в областта на етикетирането.

127    От друга страна, като се има предвид, че за двете засегнати държави въпросът за наименованието „teran“ е с чувствителен характер, Комисията основателно е можела да се опита да постигне компромисно решение между тях от датата на възникване на разглеждания конфликт — 1 юли 2013 г. — което изисквало известно време. Както беше констатирано в точка 118 по-горе, от тази дата до приемането на обжалвания регламент Комисията е разглеждала активно досието „teran“.

128    Освен това страните не спорят, че член 100, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1308/2013 цели именно да позволи на Комисията да предвиди дерогации, за да може съществуващите практики на етикетиране да продължат да се прилагат след присъединяването на дадена държава към Съюза. Както самата Република Словения признава в отговорите си в рамките на процесуално-организационните действия, такова обратно действие се налага от необходимостта да продължат да се прилагат законоустановени практики в областта на етикетирането, така че не може да бъде отменен единствено член 3, втора алинея от обжалвания регламент, без да се измени същността на този регламент.

129    В този контекст налагането на задължение на Комисията да вземе предвид момента на присъединяването на дадена държава към Съюза, за да прецени дали съществуват конкретни практики на етикетиране, без да ѝ се позволи да прилага с обратна сила дерогация за същите тези практики на етикетиране към датата на присъединяване, въпреки че тя не разполага със законова и материалноправна възможност да приеме регламент в деня на присъединяването на тази държава към Съюза, би означавало да се лиши предвиденото в член 100, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1308/2013 делегиране от всякакво полезно действие.

130    Ето защо следва да се заключи, че обжалваният регламент преследва цел от общ интерес, която изисква да му се придаде обратно действие като предвиденото в член 3 от посочения регламент.

2)      По зачитането на оправданите правни очаквания на словенските производители на вина

131    Що се отнася до зачитането на оправданите правни очаквания на словенските производители на вина, следва да се провери дали съгласно цитираната в точка 96 по-горе съдебна практика Комисията е породила у тях основателни надежди, че на Република Хърватия няма да бъде предоставена дерогация с обратно действие във връзка с посочването на наименованието „teran“ върху етикета на вината, произведени на нейна територия. В това отношение следва да се припомни, че такива уверения, независимо от формата, в която са предадени, представляват конкретните, безусловни и непротиворечиви сведения (вж. решение от 22 ноември 2018 г., Португалия/Комисия, T‑31/17, EU:T:2018:830, т. 86 и цитираната съдебна практика), произтичащи от оправомощени и достоверни източници (решение от 9 март 2018 г., Португалия/Комисия, T‑462/16, непубликувано, EU:T:2018:127, т. 20).

132    За да докаже, че Комисията е породила оправдани правни очаквания у словенските производители на вина, Република Словения основно се позовава на приемането на Регламент за изпълнение № 753/2013, който предвижда дерогации в областта на етикетирането в полза на Република Хърватия няколко месеца след присъединяването ѝ към Съюза, както и на изявление на B от 22 април 2013 г. — пресаташе на член на Комисията, отговарящ за земеделието и развитието на селските райони, съгласно което нито едно хърватско вино не би могло да се предлага на пазара, като се използва наименованието „teran“. Тя се основава и на липсата на каквото и да било искане от страна на Република Хърватия за вписване на наименованието „teran“ в списъка в част А от приложение XV към Регламент № 607/2009.

133    Най-напред, що се отнася до Регламент за изпълнение № 753/2013, приет малко след присъединяването на Република Хърватия към Съюза, от съображение 3, както и от член 1, точка 2 от този регламент действително е видно, че е било необходимо част A от приложение XV към Регламент № 607/2009 да бъде изменено, след като Република Хърватия е направила искане в този смисъл, и че това изменение не се отнася до наименованието „teran“. От Регламент за изпълнение № 753/2013 обаче по никакъв начин не следва, че разглежданото искане на Република Хърватия е изчерпателно и че с приемането на този регламент Комисията е потвърдила пред словенските производители на вина, че на Република Хърватия не може да се предостави никаква друга дерогация в областта на етикетирането. Следователно в този контекст не може да става въпрос за нарушение на принципа nemo potest venire contra factum proprium.

134    В това отношение направеното от Република Словения тълкуване на член 62, параграф 3 от Регламент № 607/2009, което твърди, че е ясно, и според което всяка дерогация трябва да бъде приета към момента на присъединяването, не е предложено от самата Комисия. В преписката не се съдържа доказателство, от което да може да се установи, че Комисията публично е възприела тълкуването на Република Словения още при присъединяването на Република Хърватия към Съюза и по този начин е възнамерявала да изключи възможността за всякаква дерогация в областта на етикетирането на наименованието „teran“.

135    По-нататък, що се отнася до твърдението, че липсва искане от страна на Република Хърватия за вписване на наименованието „teran“ в списъка в част А от приложение XV към Регламент № 607/2009, както и че по този въпрос не са проведени преговори преди присъединяването, тези обстоятелства, дори да се приемат за доказани, не могат да се считат за произтичащи от Комисията конкретни уверения или за положение, което самата Комисия е създала предварително.

136    Следва да се добави, че както е видно от точка 111 по-горе, едва на 6 декември 2011 г. Република Словения е представила пред Комисията техническото досие по член 118в от Регламент № 1234/2007 (съответстващ на член 35 от Регламент № 479/2008) относно наименованието на вино „Teran“ като такова с оглед на закрилата на това наименование като ЗНП по смисъла на член 118б от този регламент. Както следва от точки 28 и 29 по-горе, преди тази дата наименованието „Teran“ е било допълнително наименование, което се е свързвало с наименованието „Kras“ в списъка на словенските качествените вина, произведени в определен район, най-напред като „Kras, teran“, а впоследствие като „Teran, Kras“.

137    Освен това от преписката е видно, че на 22 април 2013 г. е проведена среща между словенския и хърватския министър на земеделието, тоест след подаването на техническото досие за словенското наименование „teran“, посочено в точка 136 по-горе, и преди присъединяването на Република Хърватия към Съюза. В протокола от тази среща, включен в приложение 6 към писменото становище при встъпване на Република Хърватия, се посочва, че тази двустранна среща е имала за цел провеждането на обсъждане по въпроса за „виното teran“ и намирането на евентуално съвместно решение, което би позволило на хърватските производители на вина да продължат да използват наименованието „teran“ върху вината си след 1 юли 2013 г. въпреки словенското ЗНП за същото наименование. Така след тази среща Република Словения не би могла да пренебрегне желанието на Република Хърватия да защити своите практики на етикетиране от момента на присъединяването си към Съюза.

138    Освен това с оглед на позицията на Република Хърватия в преговорите през 2008 г., а също така и на допълнението към позицията на Република Хърватия в преговорите от 28 септември 2011 г., в която Република Хърватия посочва, че очаква въпросът за евентуалните дерогации в областта на етикетирането да бъде решен след присъединяването ѝ към Съюза, Република Словения не би могла да пренебрегне възможността Комисията да използва оправомощаването, което ѝ е предоставено съгласно член 118й от Регламент № 1234/2007, а впоследствие с член 100, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1308/2013, за да предостави такива дерогации. Това важи в още по-голяма степен за въпроса за наименованието „teran“, който изрично е бил повдигнат от Република Хърватия по време на посочената в точка 137 по-горе среща.

139    Накрая, що се отнася до изявлението на B от 22 април 2013 г. — пресаташе на член на Комисията, отговарящ за земеделието и развитието на селските райони — съгласно което нито едно хърватско вино не би могло да се предлага на пазара, като се използва наименованието „teran“, следва да се констатира, че това изявление е възпроизведено накратко в статия на хърватския вестник HRT от 23 април 2013 г. Дори да се предположи обаче, че това изявление произхожда от източник, за който се счита, че има право да представлява Комисията, само по себе си то не може да се разглежда като „конкретни и непротиворечиви“ уверения от страна на Комисията.

140    Впрочем по-късно това изявление е било опровергано, когато след запознаване с опасенията на Република Хърватия относно използването на наименованието „teran“ и разглеждане на съществуващото положение, както и на различните възможни варианти, Комисията е уведомила държавите членки за проект на регламент за заседанието на експертната група GREX WINE от 8 септември 2014 г. Следователно от този момент, т.е. доста преди изтичането на срока на 31 декември 2014 г., посочен в точка 115 по-горе, вече не може да става въпрос за конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения на Комисията, че словенското ЗНП „Teran“ ще продължи да се ползва от „абсолютна закрила“.

141    Към това се добавя фактът, както отбелязва Комисията, че по силата на член 118т от Регламент № 1234/2007, понастоящем член 107, параграф 3 от Регламент № 1308/2013, до 31 декември 2014 г. Комисията може да реши да отмени закрилата, предоставена автоматично на закриляните дотогава наименования, ако установи, че те не отговарят на критериите за ЗНП, предвидени последователно в член 118б от Регламент № 1234/2007, а след това в член 93 от Регламент № 1308/2013. В това отношение Република Словения не може да твърди, че Комисията не е имала никакво основание да отмени закрилата, предоставена на наименованието „Teran“. При липса на доказателства, позволяващи да се установи, че Комисията е дала изрично такова уверение на Република Словения, това субективно възприятие всъщност не може да се приравни на предоставено от Комисията конкретно и безусловно уверение.

142    Следователно Република Словения не е доказала по никакъв начин, че Комисията е породила у нейните производители на вина оправдани правни очаквания, че обжалваният регламент няма да бъде приет.

143    Освен това, що се отнася по-конкретно до обратното действие на обжалвания регламент, следва да се констатира, че малко след присъединяването си към Съюза на 1 май 2004 г. самата Република Словения се е ползвала от дерогации в областта на етикетирането благодарение на това, че на 9 август 2004 г. е бил приет Регламент № 1429/2004. Както обаче е видно от член 3 от посочения регламент, в него вече е било предвидено, че предоставените дерогации ще се прилагат с обратно действие към датата на присъединяване на Република Словения.

144    Освен това, както посочва Република Словения в точки 53 и 54 от жалбата, след присъединяването на Република България и на Румъния към Съюза на 1 януари 2007 г. Комисията също е приела два регламента, с които се разрешават дерогации в областта на етикетирането с обратно действие в полза на тези държави. Става въпрос, от една страна, за Регламент (ЕО) № 382/2007 на Комисията от 4 април 2007 година за изменение на Регламент № 753/2002 (ОВ L 95, 2007 г., стр. 12), който се прилага, считано от 1 април 2007 г., и от друга страна, за Регламент (ЕО) № 1207/2007 на Комисията от 16 октомври 2007 година за изменение на Регламент № 753/2002 (ОВ L 272, 2007 г., стр. 23), който се прилага, считано от 1 юли 2007 г.

145    Следователно не може да се достигне до заключението, че Комисията е дала на словенските производители на вина конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения, че на Република Хърватия няма да бъде предоставена с обратно действие дерогация относно етикетирането в полза на наименованието „teran“, въпреки че това обратно действие е било за по-продължителен период от предвидения в другите регламенти, посочени в точки 143 и 144 по-горе.

146    Освен това, както следва от точка 130 по-горе и както признава самата Република Словения, предоставянето на обратно действие с обжалвания регламент се е налагало с оглед на обстоятелствата по случая.

147    Следователно Република Словения не е доказала, че обхватът и условията за обратното действие на обжалвания регламент са накърнили оправданите правни очаквания на словенските производители на вина, като не е необходимо да се разпитва предложеният от нея свидетел.

4)      По оплакването, изведено от нарушаване на проведените в Словения процедури за проверка срещу лицата, отговорни за нарушения във връзка със словенското ЗНП „Teran“

148    Що се отнася до твърдяното нарушаване на проведените в Словения процедури за проверка срещу лицата, отговорни за нарушения във връзка със словенското ЗНП „Teran“, от преписката действително е видно, че между 2013 г. и 2016 г. словенските власти са извършили различни проверки, в резултат на които е можело да бъдат наложени глоби за посочването на наименованието „teran“ върху бутилки с вино с произход от Република Хърватия.

149    С оглед на изложеното в точки 133—145 по-горе обаче словенските органи не са могли да пренебрегнат нито факта, че въпросът за използването на наименованието „teran“ от Република Хърватия остава открит, нито факта, че от септември 2014 г. Комисията е изразила намерение да приеме регламент като обжалвания.

150    В този контекст Комисията не може да бъде упреквана, че е нарушила принципа на правна сигурност или на защита на оправданите правни очаквания на словенските органи във връзка с извършването на проверки, които тя нито е наложила, нито пък е взела решение да бъдат осъществени.

5)      По твърдението за нарушение във връзка с неспазване на придобитите права

151    Както следва от точка 141 по-горе, на основание член 118т от Регламент № 1234/2007, понастоящем член 107, параграф 3 от Регламент № 1308/2013, до 31 декември 2014 г. Комисията е можела да реши да отмени предоставената на словенското ЗНП „Teran“ закрила, ако установи, че то не отговаря на критериите, за да се ползва от закрила като ЗНП. Предвид припомнената в точка 98 по-горе съдебна практика и с оглед на правото на преценка на Комисията да приема дерогации в областта на етикетирането съгласно член 100, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1308/2013, Република Словения не може да твърди, че в настоящия случай е налице нарушение на необходимостта да бъдат зачетени придобитите права.

152    Поради това следва да се отхвърлят и твърденията за нарушение на Република Словения във връзка с незачитането на придобитите права.

153    Така от точки 101—152 по-горе следва, че всички оплаквания на Република Словения, изведени от нарушение на принципите на правна сигурност, на защита на оправданите правни очаквания и на зачитане на придобитите права, трябва да се отхвърлят като неоснователни.

2.      По нарушението на принципа на пропорционалност

154    Следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, за да се установи дали дадена разпоредба е в съответствие с принципа на пропорционалност, е важно да се провери дали използваните в нейните рамки средства са годни да постигнат преследваната цел и дали не надхвърлят необходимото за постигането ѝ (решение от 22 ноември 2001 г., Нидерландия/Съвет, C‑301/97, EU:C:2001:621, т. 131; вж. също решение от 15 март 2006 г., Италия/Комисия, T‑226/04, непубликувано, EU:T:2006:85, т. 86 и цитираната съдебна практика).

155    В случая, както бе посочено в точка 124 по-горе, обжалваният регламент цели по същество да защити законосъобразните практики, съществуващи в областта на етикетирането в Хърватия към 30 юни 2013 г., и да уреди конфликта между тези практики и закрилата на словенското ЗНП „Teran“.

156    Доколкото обаче, както бе посочено по-специално в точка 105 по-горе, Комисията не е могла да започне процеса по приемане на обжалвания регламент преди присъединяването на Република Хърватия към Съюза, тъй като не е компетентна ratione loci за тази цел, тя непременно е трябвало да придаде обратно действие на обжалвания регламент, за да гарантира закрила на съществуващите в Хърватия практики на етикетиране, считано от 1 юли 2013 г., както бе посочено в точка 130 по-горе.

157    Освен това не би могла да се гарантира закрила на съществуващите в Хърватия практики на етикетиране към момента на присъединяването ѝ към Съюза, ако обратното действие на обжалвания регламент бъде ограничено само до няколко месеца, без да обхване целия изминал период от присъединяването на Република Хърватия към Съюза до приемането на този регламент. Следователно, въпреки че това обратно действие обхваща период от няколко години, което всъщност е по-скоро изключение, обратно действие за по-кратък период от време не би позволило да се постигне преследваната с него цел.

158    Освен това продължителността на обратното действие в конкретния случай може да се дължи на особено чувствителния характер на досието, който беше посочен в точка 118 по-горе, както и на продължителността на водените от Комисията преговори за доброволно уреждане на спора между съответните държави. В това отношение, както бе посочено в точка 114 по-горе, през целия период, предхождащ приемането на обжалвания регламент, Комисията не е останала пасивна. Освен това не е доказано, че тя е отложила началото на обсъжданията със засегнатите страни или че е допуснала забавяне при тези обсъждания. Напротив, тя се е опитала да събере цялата необходима информация и да намери компромисно решение между съответните страни, и то още от момента, в който е била компетентна ratione loci да приложи член 118й от Регламент № 1234/2007, понастоящем член 100, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1308/2013, а именно от момента на присъединяването на Република Хърватия към Съюза.

159    Така независимо от неговия обхват обратното действие на обжалвания регламент позволява да се изпълни преследваната цел и не надхвърля необходимото за постигането ѝ.

160    Следователно доводите на Република Словения за нарушение на принципа на пропорционалност трябва да се отхвърлят като неоснователни.

161    Ето защо второто основание следва да се отхвърли изцяло.

3.      По третото основание — нарушение на член 17 от Хартата и на член 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ

162    Република Словения твърди, че с приемането на обжалвания регламент Комисията е засегнала непропорционално правата на интелектуална и търговска собственост на словенските производители на вино, а следователно и основното им право на собственост, защитено с член 17 от Хартата и с член 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ. В това отношение тя изтъква редица доводи.

163    Първо, за разлика от правото на интелектуална собственост, свързано със ЗНП „Teran“, използването от хърватските производители на наименование на винения сорт грозде „teran“ не представлявало право на собственост по смисъла на член 17 от Хартата или на член 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ. По този начин Комисията е трябвало да претегли два правни интереса, които по никакъв начин не са равностойни.

164    На второ място, използването от хърватските производители на вино на наименованието на винения сорт грозде „teran“, който е пълен омоним на ЗНП „Teran“, създавало риск потребителите да бъдат лесно заблудени, както се вижда по-специално от решение от 21 януари 2016 г., Viiniverla (C‑75/15, EU:C:2016:35), и от приемането на Регламент (ЕО) № 1166/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 година за изменение и поправка на Регламент (ЕО) № 606/2009 на Комисията относно определяне на някои правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 479/2008 на Съвета по отношение на категориите лозаро-винарски продукти, енологичните практики и приложимите ограничения (ОВ L 314, 2009 г., стр. 27).  Подобно използване на наименованието „teran“ било в противоречие и с член 100, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1308/2013 и позволявало на хърватските производители да се възползват по неправомерен начин от репутацията на разглежданото словенско ЗНП. Освен това обжалваният регламент можел да доведе до изпразване на ЗНП „Teran“ от неговото съдържание, като му придаде родови характеристики, лишаващи го от закрила, в противоречие с изричната забрана по член 103, параграф 3 от Регламент № 1308/2013.

165    Трето, обжалваният регламент надхвърлял това, което е разумно и необходимо за постигане на целите, преследвани от правната уредба в областта на ЗНП, тъй като хърватските производители можели да използват синоним на наименованието „teran“, а именно наименованието „istrijanac“. В това отношение Република Словения се позовава на решение от 12 май 2005 г., Regione autonoma Friuli-Venezia Giulia и ERSA (C‑347/03, EU:C:2005:285). Освен това обжалваният регламент би могъл да причини значителна икономическа вреда на словенските производители на вина.

166    Република Словения добавя, че член 100, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1308/2013 не допуска автоматична дерогация за всички съществуващи практики на етикетиране, както се установявало от практиката на самата Комисия, по-специално що се отнася до наименованията на хърватските сортове грозде „Barbera“ и „Portugizac“, както и „Montepulciano“. В това отношение Република Словения счита, че Комисията е нарушила общия принцип на равно третиране, тъй като е третирала по различен начин сходни положения.

167    Четвърто, приемането на обжалвания регламент близо четири години след присъединяването на Република Хърватия към Съюза нарушавало принципа на пропорционалност. Освен това Комисията действала непоследователно по отношение на предходната си практика в сходни положения, като не е имало никаква обективна причина за тази разлика в подхода.

168    Пето, Република Словения освен това твърди, че възможността Комисията да предостави дерогация при присъединяването на нова държава членка към Съюза зависи от съгласието на държавата членка, чиито производители се ползват от ЗНП, както следвало от член 49, втора алинея ДЕС. Комисията е трябвало поне да вземе предвид становището на съответната държава членка, преди да приеме делегирания акт.

169    Комисията, подкрепяна от Република Хърватия, оспорва доводите на Република Словения.

1.      Припомняне на принципите

170    Правото на собственост представлява основно право, закрепено в член 17 от Хартата. Това право обаче не е абсолютно. Всъщност, както следва от член 52, параграф 1 от Хартата, упражняването на правото на собственост може да бъде предмет на определени ограничения, при условие че тези ограничения са предвидени от закона, че действително отговарят на преследваните от Съюза цели от общ интерес и не представляват с оглед на преследваната цел непропорционална и нетърпима намеса, която би могла да накърни самата същност на гарантираните права (вж. в този смисъл решение от 20 септември 2016 г., Ledra Advertising и др./Комисия и ЕЦБ, C‑8/15 P—C‑10/15 P, EU:C:2016:701, т. 70).

171    Що се отнася до съдебния контрол за спазване на принципа на пропорционалност, Съдът е признал на законодателя на Съюза в рамките на упражняването на възложените му правомощия широко право на преценка в областите, в които той трябва да направи избор от политическо, икономическо или социално естество и в които е призван да извършва комплексни преценки. Това е особено вярно за общата селскостопанска политика — област, в която законодателят на Съюза има широко право на преценка, което съответства на политическите отговорности, възложени му от членове 40—43 ДФЕС (решения от 17 март 2011 г., AJD Tuna, C‑221/09, EU:C:2011:153, т. 80 и от 14 март 2013 г., Agrargenossenschaft Neuzelle, C‑545/11, EU:C:2013:169, т. 43).

172    Освен това посоченото широко право на преценка не е запазено за законодателя. Всъщност се приема, че в областта на общата селскостопанска политика Съветът може да предостави на Комисията широка свобода на преценка (вж. определение от 22 март 2010 г., SPM/Съвет и Комисия, C‑39/09 P, непубликувано, EU:C:2010:157, т. 38 и цитираната съдебна практика).

173    С оглед на факта, че в настоящия случай Комисията разполага с широко право на преценка, което е свързано с вземането предвид на съществуващите практики на етикетиране, както е видно от точки 171 и 172 по-горе, единствено явно неподходящият характер на приета в тази област мярка с оглед на целта, която Комисията възнамерява да постигне, може да засегне законосъобразността на подобна мярка (вж. в този смисъл решения от 13 декември 1994 г., SMW Winzersekt, C‑306/93, EU:C:1994:407, т. 21 и от 2 юли 2009 г., Bavaria и Bavaria Italia, C‑343/07, EU:C:2009:415, т. 81). Следователно единственият критерий, който трябва да се приложи в този контекст, е този, който позволява да се установи не дали приетата от законодателя мярка е била единствената или най-добрата възможна, а дали е била явно неподходяща (вж. в този смисъл решения от 21 юли 2011 г., Beneo-Orafti, C‑150/10, EU:C:2011:507, т. 77 и от 28 юли 2011 г., Agrana Zucker, C‑309/10, EU:C:2011:531, т. 44).

174    Ограниченият съдебен контрол обаче не означава, че юрисдикциите на Съюза не могат да подлагат оспорваните мерки на строга проверка, за да преценят дали са пропорционални. В това отношение юрисдикциите на Съюза трябва по-специално да се уверят, че съответната институция на Съюза е отчела напълно всички засегнати интереси, различни от основната преследвана цел (решение от 12 юли 2012 г., Association Kokopelli, C‑59/11, EU:C:2012:447, т. 40; вж. също в този смисъл решение от 12 юли 2001 г., Jippes и др., C‑189/01, EU:C:2001:420, т. 85), и — в този контекст — че интересите на понеслите неблагоприятни последици лица са надлежно взети предвид (вж. в този смисъл решение от 17 юли 1997 г., Affish, C‑183/95, EU:C:1997:373, т. 43).

2.      Прилагане в конкретния случай

175    В конкретния случай обжалваният регламент предвижда дерогация от забраната за етикетиране на хърватските вина с посочване на винения сорт грозде „teran“. Следователно този регламент няма за цел да възпрепятства всяко предлагане на пазара на вина, ползващи се от словенското ЗНП „Teran“, нито, a fortiori, то да бъде преустановено. За сметка на това, Комисията е разширила обхвата на групата лица, които имат право да използват наименованието „teran“ върху етикетите на техните вина, за да включи в нея хърватските производители на вина. В този смисъл Комисията е ограничила обхвата на произтичащата от правото на собственост закрила, която е предоставена на бенефициерите на словенското ЗНП „Teran“, доколкото поради обжалвания регламент тези бенефициери са загубили монопола по отношение на използването на наименованието „Teran“ върху етикетиране на техните вина.

176    В този контекст следва да се провери дали са били спазени условията, установени с цитираната в точки 170—173 по-горе съдебна практика.

177    Най-напред, не се оспорва, че разглежданата дерогация в областта на етикетирането е предвидена в делегиран регламент на Комисията, който от своя страна е приет въз основа на делегиране, предвидено в член 100, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1308/2013. Следователно в случая е изпълнено условието засягането на правото на собственост да е било предвидено от закона. Впрочем това изобщо не се оспорва от страните.

178    По-нататък, що се отнася до преследваната с обжалвания регламент цел, в точки 123 и 124 по-горе вече бе посочено, че този регламент има за цел да защити съществуващите практики на етикетиране в Хърватия към 30 юни 2013 г. и да уреди възникналия към момента на присъединяването ѝ към Съюза конфликт между, от една страна, тези практики на етикетиране, и от друга страна, словенското ЗНП „Teran“. Тази цел се придружава от необходимостта да се съчетаят несъвместимите искания на Република Хърватия и на Република Словения, а следователно и различните интереси на хърватските и словенските производители. Такава цел, която е насочена към постигането на равновесие между законните интереси на бенефициерите на словенското ЗНП „Teran“ и тези на хърватските производители на вина, може да се счита за законосъобразна цел от общ интерес, което впрочем не се оспорва от Република Словения.

179    Накрая, що се отнася до пропорционалния характер на разглежданата дерогация по отношение на преследваната цел, от съображение 5 от обжалвания регламент следва, че Комисията не само е предоставила единствено дерогация, а е проверила наличието на законосъобразни практики на етикетиране в Република Хърватия към момента на присъединяването ѝ към Съюза. Освен това, както се уточнява в съображение 6 от обжалвания регламент, тя е предвидила към спорната дерогация особени условия, за да се вземат предвид именно изразените от Република Словения резерви.

180    Така, за да не бъде заблуден потребителят, Комисията е уточнила, че наименованието на винения сорт грозде „teran“ би могло да фигурира единствено върху етикета на хърватските вина, обхванати от ЗНП „Hrvatska Istra“, при условие че думите „Hrvatska Istra“ и „teran“ са разположени в едно и също зрително поле и наименованието „teran“ се изписва с букви, чийто размер е по-малък от използваните за посочването на ЗНП „Hrvatska Istra“. В хода на съдебното заседание Комисията е посочила, че такова условие за етикетиране представлява изключение, доколкото за нито един друг винен сорт грозде не са предвидени специални условия за етикетиране и това условие е било прието именно за да се вземат предвид опасенията на Република Словения.

181    В този контекст следва да се провери с оглед на доводите на Република Словения дали Комисията е действала по явно непропорционален начин спрямо преследваната цел, припомнена в точка 178 по-горе.

1)      По липсата на равностойност на засегнатите интереси

182    Що се отнася до обстоятелството, че интересът на хърватските производители на вина да могат да продължат да етикетират вината си, като посочват наименованието „teran“, по никакъв начин не е равностоен на правото на словенските производители на вина, бенефициери на защитеното от различни нормативни актове ЗНП „Teran“, следва подобно на Комисията да се приеме, че този елемент несъмнено вече е бил взет предвид от законодателя на Съюза, когато той е направил политическия избор да приеме член 100, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1308/2013.

183    Всъщност член 100, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1308/2013 цели именно да позволи изключения от монопола за използване, произтичащ от ЗНП, когато съществуват други засегнати интереси, а именно тези на производителите на вина, които не се ползват от ЗНП, и на потребителите, които са свикнали с присъствието на някои обозначения върху етикетите на произвежданите от тези производители вина. Следователно самият законодател е въвел възможността за предвиждане на такава дерогация, за да се позволи омоним на дадено ЗНП, като наименованието „teran“, да бъде използван при етикетирането на вина, които не се ползват от това ЗНП.

184    В този контекст, противно на твърденията на Република Словения, обстоятелството, че в член 100, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1308/2013 се предвижда само възможност, а не задължение за Комисията да предостави дерогация, или пък че посочването на ЗНП върху етикета на вината трябва да е задължително, противно на посочването на използвания винен сорт грозде, не е достатъчно, за да се докаже, че съдържащата се в обжалвания регламент дерогация е явно непропорционална спрямо преследваната цел от общ интерес.

2)      По отношение на омонимията на наименованието на винения сорт грозде „teran“ и на ЗНП „Teran“

185    Що се отнася до омонимията на наименованието на винения сорт грозде „teran“ и на словенското ЗНП „Teran“, на първо място, от текста на член 100, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1308/2013 по никакъв начин не следва, че подобно обстоятелство изключва всякаква възможност за дерогация в областта на етикетирането. Единственото условие за предоставянето на такава дерогация е наличието на законосъобразни практики на етикетиране към момента на присъединяване на съответната държава към Съюза.

186    Впрочем от текста на член 100, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1308/2013 следва, че той се отнася до положение, при което наименованието на винен сорт грозде „се състои“ от ЗНП, така че омонимията представлява предвидена в тази разпоредба хипотеза.

187    Освен това принципната забрана, предвидена в член 100, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1308/2013, на която се позовава Република Словения, се отнася единствено до регистрацията на наименование, което изцяло или частично е омоним на наименование, което вече е регистрирано. Тази хипотеза обаче се различава от хипотезата по настоящия случай. Всъщност от преписката по никакъв начин не следва, че за наименованието на винения сорт грозде „teran“ е била подадена заявка за регистрация като ЗНП, което е конкурентно на словенското ЗНП със същото наименование.

188    По-нататък следва да се констатира, от една страна, че Комисията специално е взела предвид риска потребителите да бъдат въведени в заблуждение за хърватските вина, произведени след влизането в сила на обжалвания регламент, тъй като, както бе посочено в точка 179 по-горе, този регламент по изключение налага специфични условия за етикетиране за посочените вина, което не се оспорва от Република Словения. По този начин потребителят винаги ще трябва да прочита наименованието на хърватския винения сорт грозде „teran“ едновременно с обозначението на хърватското ЗНП „Hrvatska Istra“ (хърватската част на Истрия), което трябва да се изписва с букви, чийто размер е по-голям от използваните за наименованието „teran“.

189    От друга страна, що се отнася до вината с хърватско ЗНП „Hrvatska Istra“, произведени преди влизането в сила на обжалвания регламент, е вярно, че тези вина могат да бъдат предлагани на пазара до изчерпване на количествата съгласно член 2 от посочения регламент, без обаче да са длъжни да спазват наложените от същия регламент специфични условия за етикетиране за произведеното вино от момента на влизането му в сила, които са припомнени в точка 188 по-горе. Става въпрос обаче за обикновен преходен режим, който освен това се отнася само до вината с хърватско ЗНП „Hrvatska Istra“. Следователно вероятността евентуално те да бъдат объркани с вината със словенско ЗНП „Teran“ е ограничена до определени вина, произведени през даден период от време и произхождащи от точно определен район.

190    Освен това, както обяснява Комисията в отговорите си в рамките на процесуално-организационните действия, наименованието „Hrvatska Istra“ вече е било защитено в Хърватия към момента на присъединяването ѝ към Съюза. За да запази тази закрила като ЗНП, както е видно от член 118т, параграфи 4 и 5 от Регламент № 1234/2007, Република Хърватия е била длъжна да представи техническо досие, с което да може да докаже, че това наименование действително отговаря на условията по член 118б от същия регламент. Комисията изтъква, без това да се оспорва, че в представеното от Република Хърватия техническо досие се посочва, че използването на наименованието „teran“ върху етикетите на виното „Hrvatska Istra“ е било разрешено само при условие че наименованието „teran“ е разположено в същото зрително поле като наименованието „Hrvatska Istra“ и е изписано с букви, чийто размер е с по-малък шрифт от използваните за последно посоченото наименование. С оглед на тези съществуващи условия за етикетиране обаче вероятността от объркване между виното „teran“, произведено в Хърватия преди датата на влизане в сила на обжалвания регламент, и словенското вино с омонимно ЗНП „Teran“ изглежда ограничена, по-специално тъй като, що се отнася до вината, за които се отнася оспорваната преходна разпоредба, т.е. вината, произведени между юли 2013 г. и юли 2017 г., тази вероятност може да се отнася единствено до вина, използващи наименованието „Hrvatska Istra“, чието етикетиране не съответства напълно на горепосоченото техническо досие.

191    Освен това, що се отнася до решение от 21 януари 2016 г., Viiniverla (C‑75/15, EU:C:2016:35), следва да се отбележи, че то се отнася до тълкуването на член 16, буква б) от Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 година относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1576/89 на Съвета (ОВ L 39, 2008 г., стр. 16). Освен факта, че се отнася единствено до „спиртните напитки“, които са определени в член 2 от Регламента и не включват вината, тази разпоредба защитава географските указания срещу всяка злоупотреба, имитация или пресъздаване и не предвижда никаква възможност за дерогиране в областта на етикетирането. Следователно това решение се отнася до разпоредба и контекст, които са различни от разглежданите в настоящия случай.

192    Ето защо Република Словения не би могла да се позовава и на решение от 21 януари 2016 г., Viiniverla (C‑75/15, EU:C:2016:35), за да докаже, че използването на наименованието на винения сорт грозде „teran“ от хърватските производители на вина ще създаде у съзнанието на потребителите асоциация относно произхода на продукта, позволявайки по този начин на тези производители да се възползват неоснователно от репутацията на словенското ЗНП „Teran“. Всъщност, от една страна, страните по никакъв начин не оспорват, че към момента на присъединяването на Република Хърватия към Съюза са съществували законосъобразни практики на етикетиране, свързани с посочването на думата „teran“ в тази държава, така че не може да се счита, че разглежданото посочване води до „неоснователно“ извличане на полза от репутацията на словенското ЗНП „Teran“. От друга страна, за разлика от положението по делото, по което е постановено решение от 21 януари 2016 г., Viiniverla (C‑75/15, EU:C:2016:35), при което етикетирането на разглежданите напитки не се допълва с конкретно наименование, в обжалвания регламент Комисията е взела предвид вероятността от объркване на потребителя, като е изискала на етикета на хърватските вина „teran“ ясно да се посочва, че виното е произведено в хърватската част на Истрия (ЗНП „Hrvatska Istra“).

193    Освен това, що се отнася до довода на Република Словения, изведен от Регламент № 1166/2009, следва да се констатира, от една страна, че този регламент няма за цел прилагането на член 118й от Регламент № 1234/2007 (понастоящем член 100 от Регламент № 1308/2013). Напротив, той се основава на член 113г, параграф 2 и на член 121, трета и четвърта алинея от същия регламент, които не се разглеждат в настоящия случай.

194    От друга страна, Република Словения не е представила никакво доказателство, че обстоятелствата около приемането на Регламент № 1166/2009 са сходни с тези в настоящия случай. Напротив, от съображение 2 от този регламент следва, че решението да се наложи в Италия използването на думата „glera“ за обозначаване на разглеждания сорт лоза, е взето от самите италиански органи. Комисията се е ограничила с това да вземе предвид посоченото решение и вследствие на това да измени Регламент № 606/2009, за да избегне несъответствие между италианската правна уредба и правната уредба на Съюза. В разглеждания случай обаче Комисията е трябвало да съчетае противоречиви национални интереси и да разгледа съществуващите в Хърватия практики на етикетиране.

195    На последно място, Република Словения неоснователно твърди, че посочването на наименованието на винения сорт грозде „teran“ за вината от хърватската част на Истрия изпразвало словенското ЗНП „Teran“ от всякакво съдържание до степен да му придаде родов характер и да го лиши от закрила.

196    Несъмнено от член 101, параграф 1 от Регламент № 1308/2013 следва, че закрилата под формата на ЗНП се отказва на наименование, когато е видно, че то е станало родово в Съюза. Тази разпоредба обаче се отнася до условията, приложими към заявление за предоставяне на закрила под формата на ЗНП. За сметка на това, член 103 от посочения регламент урежда от своя страна обхвата на закрилата на ЗНП след нейното предоставяне. Така от параграф 3 от посочената разпоредба следва, че когато се приеме, че дадено наименование отговаря на условията за получаване на статут на ЗНП по смисъла на член 93, параграф 1 от Регламент № 1308/2013, това ЗНП не може след това да загуби този статут, дори ако изглежда, че е придобило родов характер в Съюза.

3)      По наличието на синоним на наименованието „teran“ и липсата на последователност в действията на Комисията

197    Както отбелязва Република Словения, от приложенията към писмото на Република Хърватия до Комисията от 13 май 2013 г., съдържащо искане за преразглеждане на посочения в част А от приложение XV към Регламент № 607/2009 списък, следва, че в Хърватия наименованието на винения сорт грозде „teran“ може да бъде означено и чрез синонима „istrijanac“.

198    При приемането на обжалвания регламент обаче Комисията е взела предвид съществуващите в Хърватия практики на етикетиране към момента на присъединяването ѝ към Съюза, както това се изисква от член 100, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1308/2013. След задълбочена проверка на досието тя стигнала до извода, че наименованието „teran“ се използва в посочената държава за обозначаване на винен сорт грозде и че вследствие на това използване би трябвало да се допусне дерогация в областта на етикетирането по отношение на наименованието на този сорт грозде.

199    От досието обаче по никакъв начин не следвало, че Република Хърватия е направила подобно искане относно използването на наименованието „istrijanac“. В досието също така липсват доказателства, от които може да се установи, че наименованието „istrijanac“ действително е било използвано в областта на етикетирането в Хърватия към момента на присъединяването ѝ към Съюза, така че при приемането на обжалвания регламент Комисията е трябвала да вземе това предвид.

200    Наистина в решение от 12 май 2005 г., Regione autonoma Friuli-Venezia Giulia и ERSA (C‑347/03, EU:C:2005:285, т. 133), което се отнася до забрана за използване на италианските наименования на сортове грозде „Tocai friulano“ и „Tocai italico“ поради наличието на унгарско географско указание „Tokaj“, Съдът, за да обоснове пропорционалния характер на разглежданата забрана, подчертава, че съществуват синоними, с които да се заменят наименованията „Tocai friulano“ и „Tocai italico“.

201    Въпреки това фактът, че дадена забрана за етикетиране е приета за пропорционална поради наличието на синоними, не означава, че обжалваният регламент, чиято цел, напротив, е да разреши използването на наименование на винен сорт грозде в областта на етикетирането въз основа на законосъобразно оправомощаване за тази цел (член 100, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1308/2013), е непропорционален, тъй като съществуват синоними на наименованието на разглеждания сорт. Всъщност пропорционалният характер на обжалвания регламент трябва да се преценява с оглед на преследваната в настоящия случай цел, а именно вземането предвид на съществуващите в Хърватия практики на етикетиране към датата на присъединяването ѝ към Съюза и постигането на баланс между противоречивите интереси на двете държави. Като е разрешила използването на наименованието на винения сорт грозде „teran“ посредством спазването на специални условия за етикетиране, Комисията обаче очевидно не е надхвърлила необходимото за постигането на тази цел.

202    Що се отнася до прекомерните икономически последици, които обжалваният регламент би могъл да има за словенските производители на вина, както посочва Комисията, този довод се основава на изтъкнатата от Република Словения предпоставка, че потребителите ще бъдат въведени в заблуждение относно действителния произход на хърватското вино, произведено от винения сорт грозде „teran“, и че ще предпочетат да закупят това хърватско вино, което е в по-големи количества и е по-евтино от словенското вино, ползващо се от ЗНП „Teran“.

203    Както обаче следва от точка 188 по-горе, Комисията е взела предвид риска потребителите да бъдат въведени в заблуждение относно произхода на съответните вина и е предвидила достатъчни специфични условия за етикетиране, за да се избегне подобна грешка.

204    Във всеки случай от преписката по никакъв начин не се установява, че ще се осъществят изтъкнатите от Република Словения катастрофични прогнози. В това отношение обстоятелството, че Република Хърватия разполага с доста по-голям потенциал за производството на вино „teran“ в сравнение с този на Република Словения, по никакъв начин не означава, че производителите на вина от хърватската част на Истрия ще изоставят отглеждането на определени сортове грозде в полза на винения сорт грозде „teran“ или че ще предпочетат да засадят по-скоро този сорт грозде вместо друг такъв. Посочените от Република Словения данни за производството и обработваемите площи безспорно показват значението, което има в тази държава производството на вино „Teran“ (за 88 % от словенските производители на Teran ЗНП „Teran“ представлява повече от половината от производството), но не доказват, че разрешението за етикетиране на хърватското вино с означението „teran“ ще доведе до също толкова значителни загуби за словенските производители.

205    Що се отнася до довода на Република Словения за липсата на последователност в действията на Комисията, която е третирала по различен начин сходни положения, следва да се припомни, че общият принцип на равно третиране, който е един от основните принципи на правото на Съюза, изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (решение от 13 февруари 2014 г., Унгария/Комисия, C‑31/13 P, EU:C:2014:70, т. 73). Така, за да се установи нарушение на този принцип, следва преди всичко да се провери дали изтъкнатите в случая положения са сходни.

206    В това отношение от писмото от 13 май 2013 г. на Република Хърватия относно изменението на списъка, съдържащ се в част А от приложение XV към Регламент № 607/2009, е видно, че тази държава е поискала от Комисията включването на наименованията „barbera“, „montepuliciano“ и „portugizac“ в този списък и че въпреки това с Регламент за изпълнение № 753/2013 не е предоставена никаква дерогация по отношение на етикетирането за наименованията на тези сортове грозде.

207    Само това обстоятелство обаче не е достатъчно, за да се докаже, че за всички посочени в точка 206 по-горе наименования е съществувала практика на етикетиране, която е сходна с тази за „teran“ в Хърватия към момента на присъединяването ѝ към Съюза. В преписката липсват каквито и да са доказателства в този смисъл. Следователно, тъй като не е доказала съществуването на сходни положения, Република Словения не може да упреква Комисията, че в случая не е спазила принципа на равно третиране, нито че е действала непоследователно в това отношение.

4)      По срока, предхождащ приемането на обжалвания регламент

208    Що се отнася до твърдението, че срокът за приемане на обжалвания регламент е непропорционален, следва да се приеме, че Република Словения изтъква по същество същия довод като изложения в рамките на второто основание, а именно че Комисията е забавила незаконосъобразно упражняването на правомощията си.

209    Поради изложените в точки 112—118 по-горе съображения и предвид чувствителния характер на досието Комисията обаче не може да бъде упрекната, че са ѝ били необходими близо четири години, за да разгледа досието „teran“, нито че е насърчила постигането на компромисно решение между страните.

210    От всичко изложено по-горе следва, че Република Словения не е доказала по никакъв начин, че Комисията явно непропорционално е засегнала правото на собственост на словенските производители на вино със ЗНП „Teran“. Следователно третото основание трябва да се отхвърли. Този извод обаче не засяга разглеждането на посочените в точка 168 по-горе доводи на Република Словения, които се отнасят до седмото основание и ще бъдат разгледани в рамките на това основание.

4.      По четвъртото основание — нарушение на член 41 от Акта за присъединяване на Република Хърватия

211    Република Словения посочва, че съгласно член 41 от Акта относно условията за присъединяване на Република Хърватия и промените в Договора за Европейския съюз, Договора за функционирането на Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия (ОВ L 112, 2012 г., стр. 21, наричан по-нататък „Актът за присъединяване на Република Хърватия“) евентуалните преходни мерки в областта на общата селскостопанска политика, които имат за цел да улеснят присъединяването на Република Хърватия към Съюза, могат да се приемат само в рамките на период от три години от датата на присъединяването и тяхното прилагане се ограничава до този период.

212    Според Република Словения обаче предвидената в член 2 от обжалвания регламент преходна мярка, доколкото позволява да се изчерпят наличните количества хърватско вино, произведено преди присъединяването на Република Хърватия към Съюза на 1 юли 2013 г., макар да не отговарят на новите условия за етикетиране, посочени в член 1 от същия регламент, се прилагала за по-дълъг период от трите години, предвидени в член 41 от Акта за присъединяване на Република Хърватия, поради близо четиригодишното обратно действие на този регламент. По този начин Комисията е предвидила нов преходен период за това вино, повече от три години след посоченото присъединяване, което е в противоречие с член 41 от Акта за присъединяване на Република Хърватия.

213    Комисията оспорва доводите на Република Словения.

214    В случая член 41 от Акта за присъединяване на Република Хърватия следва да се разглежда във връзка с член 2, първа алинея от посочения акт за присъединяване. Последната разпоредба предвижда, че от датата на присъединяване разпоредбите на Договорите и актовете, приети от институциите преди присъединяването, са обвързващи за Хърватия и се прилагат в тази държава при условията, предвидени в тези договори и в посочения акт за присъединяване. От това следва, че от момента на присъединяването ѝ към Съюза на 1 юли 2013 г. по отношение на Република Хърватия по принцип са се прилагали всички действащи разпоредби в областта на етикетирането на лозаро-винарски продукти, включително забраната за етикетиране, установена в член 118й, параграф 3 от Регламент № 1234/2007 (понастоящем член 100, параграф 3 от Регламент № 1308/2013), и възможността за дерогиране от тази забрана, предвидена в член 62, параграф 3 от Регламент № 607/2009.

215    Именно в този контекст член 41 от Акта за присъединяване на Република Хърватия разрешава приемането на преходни разпоредби в областта на общата селскостопанска политика, за да се улесни преходът на тази държава от действащия преди това национален режим към този на Съюза. Следователно с посочените преходни мерки се цели за ограничен период от време да се дерогира от текстовете на Съюза в сила към 1 юли 2013 г., които без наличието на тези разпоредби към тази дата биха се прилагали незабавно по отношение на Република Хърватия.

216    Преходната мярка, съдържаща се в член 2 от обжалвания регламент, обаче не се вписва в рамката, определена в точки 214 и 215 по-горе. Всъщност тази разпоредба има за цел не да дерогира от действащата към момента на присъединяването на Република Хърватия към Съюза правна уредба, а от нови изисквания в областта на етикетирането, предвидени в регламент, който е приет от Комисията след присъединяването, въз основа на изрично оправомощаване, предоставено с член 100, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1308/2013 във връзка с член 62, параграф 3 от Регламент № 607/2009.

217    Следователно четвъртото основание следва да се отхвърли по същество.

5.      По петото основание — нарушение на член 100, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1308/2013, като се има предвид смисълът, който основните принципи на правото на Съюза, както и член 17 от Хартата и член 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ придават на тази разпоредба, и по шестото основание — нарушение на член 13, параграф 2 ДЕС и на член 290 ДФЕС

218    В подкрепа на петото си основание Република Словения твърди, че член 100, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1308/2013 трябва да се тълкува ограничително в съответствие с основните принципи на правото на Съюза, и по-специално с принципите на правна сигурност, на зачитане на придобитите права, на защита на оправданите правни очаквания и на пропорционалност, както и с член 17 от Хартата и с член 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ. Като е приела обжалвания регламент, който не бил съобразен с тези принципи, Комисията била превишила пределите на предвиденото в член 100, параграф 3, втора алинея от посочения регламент оправомощаване.

219    С шестото си основание Република Словения поддържа също, че Комисията е превишила правомощията си, като е накърнила самата същност на Регламент № 1308/2013, чиято основна цел е закрила на законните интереси на производителите и потребителите от въвеждането в заблуждение и правилното функциониране на вътрешния пазар. По този начин тя нарушила член 13 ДЕС и член 290 ДФЕС.

220    Комисията оспорва доводите на Република Словения и препраща към отговорите, които е изложила в рамките на първите три основания.

221    В случая следва да се констатира, че доводите на Република Словения относно вземането предвид на принципите на правна сигурност, на защита на придобитите права, на защита на оправданите правни очаквания и на пропорционалност вече бяха разгледани в рамките на второто основание в точки 95—161 по-горе и вече бяха приети за неоснователни. Ето защо, доколкото петото основание съвпада с второто, то следва да се отхвърли по същите съображения като последно посоченото.

222    Що се отнася до доводите за нарушение на член 17 от Хартата и на член 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ, следва да се констатира, че те са свързани със защитата на потребителите от въвеждането им в заблуждение, с пълната омонимия на словенското ЗНП „Teran“ и наименованието на хърватския винен сорт грозде „teran“ и със съществуването на синонима „istrijanac“ за обозначаване на този винен сорт грозде. Тези доводи обаче също бяха разгледани в рамките на третото основание в точки 185—210 по-горе. Доколкото петото основание съвпада с третото основание, то следва да се отхвърли по същество по същите съображения.

223    Освен това, като се има предвид фактът, че доводите, изтъкнати в подкрепа на нарушението на член 13 ДЕС и на член 290 ДФЕС в рамките на шестото основание по същество съвпадат с тези на петото основание, те също следва да се отхвърлят по същите съображения.

224    Следователно петото и шестото основание трябва да се отхвърлят по същество.

6.      По седмото основание — липса на искане от страна на Република Хърватия за включване на наименованието на винения сорт грозде „teran“ в част А от приложение XV към Регламент № 607/2009 преди присъединяването ѝ към Съюза и липса на предоставяне на информация на Република Словения за такова искане за целите на преговорите за присъединяване

225    Република Словения твърди, че съгласно член 100, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1308/2013 и член 62, параграф 3 от Регламент № 607/2009 Република Хърватия е трябвало да поиска вписването на името на винения сорт грозде „teran“ в списъка, съдържащ се в част А от приложение XV към Регламент № 607/2009 преди присъединяването ѝ към Съюза, което тя не е направила. Освен това съгласно принципа на лоялно сътрудничество, предвиден в член 4 ДЕС, Комисията била длъжна да уведоми Република Словения за такова искане, ако то бъде направено. Като се има предвид, че този въпрос безспорно попада в обхвата на преговорите за присъединяване на дадена държава към Съюза, Република Словения е трябвало да има възможност да избере дали да приеме, или да откаже такова вписване, както това следвало по-специално от член 49, втора алинея ДЕС.

226    Комисията, подкрепяна от Република Хърватия, оспорва доводите на Република Словения.

227    Що се отнася, първо, до твърдяното задължение на Република Хърватия да представи преди присъединяването си към Съюза искане за вписване на наименованието на винения сорт грозде „teran“ в списъка, съдържащ се в част А от приложение XV към Регламент № 607/2009 (предишно приложение II към Регламент № 753/2002), следва да се констатира, че в глава III.B.3 от позицията в преговорите от 2008 г. относно „Специални култури, вина и спиртни напитки“ Република Хърватия ясно е посочила, че желае националният списък на признатите винени сортове грозде да бъде включен в съществуващия списък на сортовете лози или техните синоними, които съдържат географско указание и могат да бъдат поставяни върху етикетите на вина, съдържащ се в приложение II към Регламент № 753/2002.

228    Наистина впоследствие това искане е било оттеглено в допълнението към позицията в преговорите на Република Хърватия от 28 септември 2011 г. Това оттегляне обаче се основава изрично на предпоставката, че списъкът с наименованията на сортовете, които могат да фигурират върху етикета на вината, ще бъде съставен не в рамките на преговорите за присъединяване, а по-късно на основание член 62 от Регламент № 607/2009.

229    Освен това следва да се отбележи, че едва на 6 декември 2011 г. при представянето на техническото досие относно наименованието „Teran“, посочено в член 118в от Регламент № 1234/2007, Република Словения за първи път уведомява Комисията, че наименованието „Teran“, взето самостоятелно, трябва да бъде защитено като ЗНП. Към тази дата обаче вече е било прието Решението на Съвета на Европейския съюз от 5 декември 2011 година за приемането на Република Хърватия в Европейския съюз (ОВ L 112, 2012 г., стр. 6), към което е приложен Актът за присъединяване на Република Хърватия.

230    Именно в този контекст в едно от трите писма, изпратени на Комисията на 13 май 2013 г., което се отнася по-конкретно до въпроса за словенското ЗНП „Teran“, Република Хърватия е поискала от Комисията да намери подходящо решение, за да позволи на нейните производители на вина да продължат да използват наименованието на винения сорт грозде „teran“ при етикетирането на техните вина. Макар да не става въпрос за изрично искане за включване на наименованието на винения сорт грозде „teran“ в списъка по член 62, параграф 3 от Регламент № 607/2009, вярно е също, че Република Хърватия очевидно е поискала Комисията да се намеси, за да се намери решение във връзка с възможността за използване на наименованието „teran“ за етикетиране на нейните вина.

231    Във всеки случай от текста на член 100, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1308/2013 във връзка с член 62, параграф 3 от Регламент № 607/2009 по никакъв начин не следва, че Република Хърватия е била длъжна да подаде искане за дерогация в полза на винения сорт грозде „teran“ в хода на преговорите за присъединяване към Съюза.

232    Напротив, от член 100, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1308/2013 следва, че в рамките на тази разпоредба решението за предоставяне на дерогация в областта на етикетирането по отношение на наименование на винен сорт грозде на дадена държава членка се взема изключително от Комисията в рамките на упражняване на делегирани правомощия. Така подобна дерогация се основава не на споразумение между държавите членки преди присъединяването към Съюза, а на изрично оправомощаване, предоставено от законодателя на Комисията, което вече е съществувало към момента на присъединяването на Република Хърватия към Съюза (вж. член 118й, параграф 3 от Регламент № 1234/2007).

233    С други думи, решението за вписване на наименованието на винен сорт грозде в списъка, съдържащ се в част А от приложение XV към Регламент № 607/2009, само по себе си не е част от „условията за приемане на дадена държава и налагащите се от това приемане изменения на Договорите, върху които се основава Съюзът“ (член 49, втора алинея ДЕС), а е свързано с обикновеното прилагане на регламент, който е част от достиженията на правото на Съюза, към които се присъединява нова държава.

234    Второ, що се отнася до факта, че Република Словения не е била уведомена за искане на Република Хърватия за вписване на наименованието на винения сорт грозде „teran“ в списъка, съдържащ се в част А от приложение XV към Регламент № 607/2009, преди присъединяването ѝ към Съюза, и нарушаването на произтичащото от него задължение за лоялно сътрудничество, следва да се припомни, че този принцип на лоялно сътрудничество, който е закрепен в член 4, параграф 3, първа алинея ДЕС, води до задължение за държавите членки да вземат всички мерки, които могат да гарантират обхвата и ефективното действие на правото на Съюза, и налага на неговите институции взаимни задължения за зачитане и подпомагане спрямо държавите членки при изпълнението на задачите, произтичащи от Договорите (вж. решение от 1 март 2018 г., Полша/Комисия, T‑402/15, EU:T:2018:107, т. 53, непубликувано, и цитираната съдебна практика).

235    В това отношение е достатъчно да се припомни, че въпросът дали да се разреши наименованието на винения сорт грозде „teran“ да бъде посочено на бутилките с хърватско вино, не попада в обхвата на преговорите за присъединяване. Напротив, той е бил уреден въз основа на законосъобразно оправомощаване на Комисията за тази цел в отделна от тези преговори рамка след присъединяването на Република Хърватия към Съюза, за което Република Словения е знаела и в границите на която, както следва от точки 112 и 113 по-горе, е била уведомена и пряко е участвала. Следователно Комисията не може да бъде упрекната, че в рамките на преговорите за присъединяване не е изпълнила задължението си за зачитане и подпомагане по отношение на Република Словения.

236    Освен това от писмото на словенския министър на земеделието, изпратено до члена на Комисията, отговарящ за земеделието и развитието на селските райони на 11 ноември 2014 г., става ясно, че Република Словения е била уведомена за искането на Република Хърватия след присъединяването ѝ към Съюза и че е имала възможност да представи становището си пред Комисията по въпроса за „teran“ по време на двустранна среща с нея. Освен това, както правилно се посочва в съображения 3, 4 и 5 от обжалвания регламент, след това с Република Словения неколкократно са провеждани консултации по въпроса за „teran“, за да може да се достигне до компромисно решение с Република Хърватия.

237    Трето, предвид факта, че възможността за дерогиране в областта на етикетирането по отношение на наименованието на винения сорт грозде „teran“ е била предоставена от Комисията въз основа на законосъобразно оправомощаване, което не е свързано с преговорите за присъединяване, доводът на Република Словения, че в рамките на преговорите за присъединяване се е изисквало нейното съгласие за предоставянето на такава дерогация, също е лишен от всякакво основание.

238    Освен това необходимостта от получаване на предварително съгласие от държавите членки, за да може да бъде приета дерогация, не произтича от член 100, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1308/2013. Тълкуването по различен начин на тази разпоредба би означавало да се предостави право на вето на всяка от тези държави и по този начин да се лиши от съдържание делегирането на правомощия, предоставено на Комисията с посочената разпоредба.

239    Следователно седмото основание следва да се отхвърли по същество.

7.      По осмото основание — нарушение на глава V, точка 28 от Междуинституционалното споразумение, и на глава II, точка 7 от общото споразумение, както и от нарушение на принципа на институционално равновесие

240    Република Словения твърди, че в проекта на делегиран регламент, представен на 24 януари 2017 г. на срещата на експертната група за виното GREX WINE, Комисията е предвиждала да разреши на хърватските производители на вина да посочват наименованието „teran“ на бутилките си, при условие че бъдат спазени точно определени условия за етикетиране. В приетата окончателна редакция обаче обжалваният регламент предвиждал освен това преходен период за продажбата на складовите количества от хърватски вина, които не отговарят на новите условия за етикетиране. Ставало въпрос за съществено изменение спрямо проекта на делегиран регламент, по което експертите и държавите членки не са имали възможност да се произнесат.

241    Следователно Комисията не е изпълнила ангажимента, посочен в глава V, точка 28 от междуинституционалното споразумение и в приложеното към него общо споразумение. Тя също така е нарушила принципа на институционално равновесие.

242    Комисията оспорва доводите на Република Словения.

243    В случая доводите на Република Словения се основават на предпоставката, че добавянето на преходната разпоредба, предвидена в член 2 от обжалвания регламент, представлява съществено изменение на проекта на регламент, обсъждан на 24 януари 2017 г. в рамките на експертната група за виното GREX WINE, по смисъла на глава II, точка 7 от общото споразумение.

244    В това отношение следва да се припомни, че съгласно глава V, точка 28, първа алинея от междуинституционалното споразумение, Комисията се ангажира да събере, преди приемането на делегирани актове, всички необходими експертни становища, включително чрез консултации с експерти от държавите членки и чрез консултации с обществеността. Освен това глава II, точка 7 от общото споразумение гласи, че „[а]ко съдържанието на проект на делегиран акт бъде променено по някакъв начин, Комисията дава на експертите от държавите членки възможността да реагират при необходимост в писмена форма на изменения вариант на проекта на делегиран акт“.

245    От съвместния прочит на двете разпоредби, цитирани в точка 244 по-горе, следва, че Комисията се е ангажирала, преди да приеме делегиран акт, да събере всички необходими експертни становища, което предполага по-специално консултации с експерти от държавите членки по всички съществени аспекти на текста преди приемането му.

246    Що се отнася до проекта на делегиран регламент, обсъждан на 24 януари 2017 г. на срещата на експертната група за виното GREX WINE, е вярно, че този текст не съдържа преходна разпоредба като тази, която в крайна сметка е била включена в член 2 от обжалвания регламент. Безспорно е също така, че окончателният вариант на обжалвания регламент не е обсъждан в рамките на тази експертна група.

247    Следва обаче да се припомни, че целта на обжалвания регламент, както се посочва в съображение 5, е да се вземат предвид съществуващите практики на етикетиране в Хърватия към момента на присъединяването ѝ към Съюза, и като изключение да се разреши използването на наименованието „teran“ за етикетирането на хърватските вина при спазването на определени условия. В това отношение Комисията действително е спазила ангажимента, предвиден в глава V, точка 28, първа алинея от междуинституционалното споразумение, тъй като не се оспорва, че действително е събрала необходимите експертни становища, включително становищата на експертите по смисъла на тази точка, за да оцени разглежданите практики на етикетиране.

248    В този контекст преходната разпоредба, съдържаща се в член 2 от обжалвания регламент, не променя нито предоставената дерогация, нито условията, при които тя може да се приложи. С тази разпоредба само се предвижда преходна норма, ограничена до вината със ЗНП „Hrvatska Istra“, произведени преди влизането в сила на обжалвания регламент, за да може самият регламент да не налага с обратна сила на хърватските производители нови задължения за етикетиране по отношение на тези вина. В това отношение Комисията, която е действала въз основа на делегиране на правомощия по смисъла на член 290 ДФЕС, се е възползвала от правото на преценка, което подобно делегиране включва, в наложените от законодателя рамки. По-конкретно тя е действала в съответствие с член 100, параграф 3 от Регламент № 1308/2013 във връзка с член 62, параграф 3 от Регламент № 607/2009, който предоставя на Комисията широко право на преценка при предвиждането на дерогации в областта на етикетирането. Ето защо включването на преходна разпоредба като член 2 в обжалвания регламент представлява неразделна част от правомощията, с които разполага Комисията.

249    При всички положения, дори да се приеме, че Комисията не е спазила задължението, предвидено в глава V, точка 28, първа алинея от междуинституционалното споразумение във връзка с глава II, точка 7 от общото споразумение, Република Словения не е доказала как такава консултация би могла да измени съдържанието на обжалвания регламент. Напротив, следва да се приеме, че приемането на преходната мярка по член 2 от обжалвания регламент се е налагало с оглед на принципа на правна сигурност, припомнен в точка 99 по-горе. Всъщност с приемането на тази разпоредба Комисията е гарантирала, че сам по себе си обжалваният регламент не налага с обратно действие нови задължения за етикетиране на хърватските производители на вина.

250    Поради това доводите на Република Словения, изведени от нарушението на глава V, точка 28 от междуинституционалното споразумение и на глава II, точка 7 от общото споразумение, не могат да бъдат приети.

251    Що се отнася до довода на Република Словения, изведен от принципа на институционално равновесие, той следва да се отхвърли по същите мотиви като изложените в точки 247—251 по-горе.

252    От гореизложеното следва, че осмото основание трябва да се отхвърли по същество.

253    Следователно, тъй като всички основания са отхвърлени по същество, жалбата следва да се отхвърли.

V.      По съдебните разноски

254    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като е загубила делото, Република Словения следва да бъде осъдена да понесе направените от нея съдебни разноски, както и тези на Комисията, в съответствие с исканията на последната.

255    Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник държавите членки, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Поради това Република Хърватия понася направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти разширен състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда Република Словения да понесе направените от нея съдебни разноски, както и съдебните разноски на Европейската комисия.

3)      Република Хърватия понася направените от нея съдебни разноски.

Kanninen

Schwarcz

Madise

Iliopoulos

 

      Reine

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 9 септември 2020 година.

Подписи


Съдържание


I. Правна уредба

А. Общи разпоредби относно закрилата на наименованията за произход в лозаро-винарския сектор

1. По Регламенти № 479/2008 и № 1234/2007

2. По Регламент № 1308/2013

Б. Разпоредби относно използването на наименование на винен сорт грозде, което съдържа или се състои от ЗНП за етикетирането на вината

1. По Регламент № 753/2002

2. По Регламенти № 479/2008, № 1234/2007 и № 1308/2013

3. По Регламент № 607/2009

В. Разпоредби в областта на етикетирането, приети след присъединяването на Република Хърватия към Съюза

1. По Регламент за изпълнение № 753/2013

2. По обжалвания регламент

II. Обстоятелствата по спора

А. Относно присъединяването на Република Словения към Съюза и защитеното наименование за произход „Teran“

Б. Относно наименованието на винения сорт грозде „teran“ в Хърватия

В. По процеса на приемане на обжалвания регламент

III. Производството и исканията на страните

IV. От правна страна

А. По първото основание — нарушение на член 232 от Регламент № 1308/2013 във връзка с член 100, параграф 3, втора алинея от посочения регламент

1. По нарушението на член 100, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1308/2013 във връзка с член 232 от посочения регламент

2. По нарушението на член 62, параграф 3 от Регламент № 607/2009 във връзка с член 100, параграф 3, втора алинея и член 232 от Регламент № 1308/2013

Б. По второто основание — нарушение на принципите на правна сигурност, на зачитане на придобитите права, на защита на оправданите правни очаквания и на пропорционалност

1. По нарушението на принципите на правна сигурност, на зачитане на придобитите права и на защита на оправданите правни очаквания, както и по същество по нарушението на член 100, параграф 3 от Регламент № 1308/2013 и на член 62, параграф 3 от Регламент № 607/2009

а) По твърдението за нарушение на член 100, параграф 3 от Регламент № 1308/2013 и на член 62, параграф 3 от Регламент № 607/2009

б) По твърдението за нарушение, изведено от това, че Комисията е забавила прекомерно упражняването на правомощията си

в) По твърдението за нарушение, изведено от незаконосъобразния обхват на обратното действие на обжалвания регламент

1) По преследваната с обжалвания регламент цел

2) По зачитането на оправданите правни очаквания на словенските производители на вина

г) По оплакването, изведено от нарушаване на проведените в Словения процедури за проверка срещу лицата, отговорни за нарушения във връзка със словенското ЗНП „Teran“

д) По твърдението за нарушение във връзка с неспазване на придобитите права

2. По нарушението на принципа на пропорционалност

В. По третото основание — нарушение на член 17 от Хартата и на член 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ

1. Припомняне на принципите

2. Прилагане в конкретния случай

а) По липсата на равностойност на засегнатите интереси

б) По отношение на омонимията на наименованието на винения сорт грозде „teran“ и на ЗНП „Teran“

в) По наличието на синоним на наименованието „teran“ и липсата на последователност в действията на Комисията

г) По срока, предхождащ приемането на обжалвания регламент

Г. По четвъртото основание — нарушение на член 41 от Акта за присъединяване на Република Хърватия

Д. По петото основание — нарушение на член 100, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1308/2013, като се има предвид смисълът, който основните принципи на правото на Съюза, както и член 17 от Хартата и член 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ придават на тази разпоредба, и по шестото основание — нарушение на член 13, параграф 2 ДЕС и на член 290 ДФЕС

Е. По седмото основание — липса на искане от страна на Република Хърватия за включване на наименованието на винения сорт грозде „teran“ в част А от приложение XV към Регламент № 607/2009 преди присъединяването ѝ към Съюза и липса на предоставяне на информация на Република Словения за такова искане за целите на преговорите за присъединяване

Ж. По осмото основание — нарушение на глава V, точка 28 от Междуинституционалното споразумение, и на глава II, точка 7 от общото споразумение, както и от нарушение на принципа на институционално равновесие

V. По съдебните разноски


*      Език на производството: словенски.