Дело T-539/08
Etimine SA и AB Etiproducts Oy
срещу
Европейска комисия
„Жалба за отмяна — Околна среда и опазване на здравето на хората — Класификация, опаковане и етикетиране на някои борати като опасни вещества — Директива 2008/58/ЕО — Директива 67/548/ЕИО — Регламент (ЕО) № 790/2009 — Регламент (ЕО) № 1272/2008 — Промяна на исканията — Прилагане във времето на член 263, четвърта алинея ДФЕС — Липса на лично засягане — Недопустимост“
Резюме на определението
1. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Възможност за подаване на жалба на основание член 263, четвърта алинея ДФЕС преди влизането в сила на Договора от Лисабон — Липса
(член 230, четвърта и пета алинея ЕО и член 263, четвърта алинея ДФЕС)
2. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Възможност да бъдат лично засегнати от акт с общ характер — Условия — Актове, които се отнасят до процедурите за оценка на рисковете и за класификация на опасните вещества
(член 230 ЕО)
3. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Възможност да бъдат лично засегнати от акт с общ характер — Условия — Актове, които се отнасят до процедурите за оценка на рисковете и за класификация на опасните вещества
(член 230, четвърта алинея ЕО)
1. Договорът за ФЕС не предвижда специална преходна разпоредба, уреждаща въпроса дали член 263, четвърта алинея ДФЕС се прилага за висящи към 1 декември 2009 г. съдебни производства. Що се отнася по-специално до въпроса за приложимостта във времето на правилата, установяващи условията за допустимост на жалба за отмяна, подадена от частноправен субект пред съд на Съюза, от една страна, в съответствие с максимата tempus regit actum въпросът за допустимостта на жалбата се решава въз основа на правилата, които са в сила към датата на подаването ѝ, а от друга страна, условията за допустимост на жалбата се преценяват към момента на подаването ѝ, като поправки на жалбата са възможни само когато са направени преди изтичането на срока за обжалване. Следователно, когато към момента на подаването на жалбата за отмяна, а именно на подаването както на първоначалната жалба, така и на молбата за промяна на исканията и на правните основания за отмяна, условията за допустимост на жалбата се уреждат от член 230 ЕО, въпросът дали жалбоподателите са процесуално легитимирани да искат отмяната на обжалваните актове трябва да се реши въз основа на този член.
(вж. точки 75, 76 и 78)
2. Когато едно решение засяга група лица, които са определени или са били определяеми към момента на приемане на акт с общ характер по смисъла на член 230 ЕО и в зависимост от присъщи за членовете на тази група критерии, тези лица могат да бъдат лично засегнати от посочения акт в качеството си на част от ограничен кръг икономически оператори. Въпреки това възможността да се определи с по-голяма или по-малка точност колко или дори кои са правните субекти, по отношение на които се прилага дадена мярка, изобщо не предполага, че същите трябва да бъдат разглеждани като лично засегнати от тази мярка, когато е безспорно, че това прилагане се осъществява по силата на обективно правно или фактическо положение, определено от въпросния акт. Поради това съществуването на изключителни права за внос и търговия в Съюза с борати с произход от трета държава не може само по себе си да индивидуализира титуляря на правото, по-специално когато други оператори могат да разполагат с аналогични права.
Тъй като не идентифицират други оператори, притежаващи аналогични права, не уточняват причините, поради които с оглед на особените им качества те могат да образуват ограничен кръг и също така не доказват, че въпросните класификации имат за предмет или последица засягане на обхвата на изтъкнатите изключителни права, или дори възпрепятстване на упражняването им, жалбоподателите — оператори с изключителни права за експлоатация на мини за добив на борат, засегнати от акта за класифициране на това вещество като опасно, не могат да се считат за лично засегнати от въпросния акт по смисъла на член 230 ЕО.
Всъщност въпросните класификации не накърняват изключителните права на жалбоподателите да внасят и търгуват в Съюза с вещества на основата на борат. Единствено фактът, че тези класификации са от естество да затруднят упражняването на посочените права не е достатъчен, за да индивидуализира жалбоподателите по смисъла на член 230, четвърта алинея ЕО, тъй като те засягат a priori по същия начин всички оператори, които упражняват или могат да упражняват дейности, включващи внос и/или търгуване с вещества на основата на борат в Съюза, независимо дали притежават или не изключителни права за това. В това отношение възможността жалбоподателите да понесат икономическо неудобство — дори тежко — поради оспорените класификации не е достатъчна, за да докаже, че посочените класификации ги индивидуализират по отношение на всички други оператори, които могат да понесат сходни последици. На последно място, обстоятелството, че даден жалбоподател е най-големият вносител на борати в Съюза, също не може да го индивидуализира по отношение на останалите вносители. Всъщност по-малък оператор с аналогични права за дистрибуция ще бъде изложен на сравними икономически затруднения, тъй като оспорените класификации засягат всички тези оператори в това им качество и пропорционално, в зависимост от техния размер и от обема на търговската им дейност, свързана с боратите.
(вж. точки 100, 101 и 104—107)
3. Участието на едно лице в процеса по приемане на акт на Съюза може да го индивидуализира по отношение на въпросния акт само в случай че в полза на това лице са предвидени процесуални гаранции от правната уредба на Съюза. Що се отнася до Директива 2008/58 за изменение с цел адаптиране към техническия прогрес за тридесети път на Директива 67/548 за сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества, релевантните процедурни правила, уреждащи процеса на приемането ѝ не предвиждат такива процесуални гаранции в полза на операторите, потенциално засегнати от резултата от процедура за адаптиране на Директива 67/548 към техническия прогрес. Освен това не са приложими към процедурата за класификация на дадено вещество като опасно вещество и следователно не могат да бъдат изтъкнати с оглед на активното участие на жалбоподателите в процедурата членове 6—10 от Регламент № 793/93 относно оценка и контрол на рисковете от съществуващите вещества, които се отнасят до процедурата за оценка на рисковете, различна от тази за класификация на дадено вещество. Тези разпоредби не предоставят процесуални гаранции, приложими за целите на класификацията на дадено вещество като опасно вещество съгласно Директива 67/548 или Регламент № 1272/2008 относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, за изменение и за отмяна на Директиви 67/548 и 1999/45 и за изменение на Регламент № 1907/2006. Следователно тези разпоредби не могат да индивидуализират жалбоподателите по отношение на класификациите, които са предмет на жалба за отмяна по реда на член 230 ЕО, тъй като последните не са резултат от процедурата за оценка на рисковете съгласно Регламент № 793/93, а от съответните отделни процедури за адаптиране на Директива 67/548 и на Регламент № 1272/2008 към техническия прогрес, в рамките на които жалбоподателите не разполагат с такива гаранции.
(вж. точки 109, 112 и 114—116)