Дело T‑593/11

Fares Al-Chihabi

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Сирия — Замразяване на средства — Право на защита — Задължение за мотивиране — Грешка в преценката — Право на собственост — Право на зачитане на личния живот — Пропорционалност“

Резюме — Решение на Общия съд (седми състав) от 30 април 2015 г.

1.      Право на Европейския съюз — Принципи — Право на защита — Право на ефективна съдебна защита — Ограничителни мерки срещу Сирия — Замразяване на средства на лица, образувания или органи, свързани със сирийския режим — Задължение за предоставяне на информация за индивидуалните и специфични причини, обосноваващи взетите решения — Обхват — Съобщаване на заинтересованото лице чрез публикуване в Официален вестник — Допустимост

(член 296, втора алинея ДФЕС; член 41, параграф 2, член 47 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; Решение 2011/522/ОВППС на Съвета; Регламент № 878/2011 на Съвета)

2.      Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Сирия — Замразяване на средства на лица, образувания или органи, свързани със сирийския режим — Право на защита — Съобщаване на уличаващите доказателства — Последващо решение, запазващо името на жалбоподателя в списъка на лицата, по отношение на които са наложени тези мерки — Липса на нови мотиви — Нарушение на правото на изслушване — Липса

(Решения 2011/782/ОВППС, 2012/739/ОВППС и 2013/255/ОВППС на Съвета; Регламенти № 36/2012, № 1117/2012 и № 363/2013 на Съвета)

3.      Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Ограничителни мерки срещу Сирия — Замразяване на средства на лица, образувания или органи във връзка с положението в Сирия — Решение, вписващо се в познат за заинтересованото лице контекст, който му позволява да разбере обхвата на наложената му мярка — Допустимост на кратки мотиви

(член 296 ДФЕС; Решения 2011/273/ОВППС, 2011/522/ОВППС, 2011/782/ОВППС, 2012/739/ОВППС и 2013/255/ОВППС; Регламенти № 878/2011, № 36/2012, № 1117/2012 и № 363/2013 на Съвета)

4.      Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Ограничителни мерки срещу Сирия — Замразяване на средства на лица, образувания или органи във връзка с положението в Сирия — Предели на посоченото задължение — Изключително важни съображения, свързани със сигурността на Съюза и на неговите държави членки — Засягане на легитимните интереси на съответното лице

(член 296 ДФЕС; Решения 2011/522/ОВППС, 2011/782/ОВППС, 2012/739/ОВППС и 2013/255/ОВППС на Съвета; Регламенти № 878/2011, № 36/2012, № 1117/2012 и № 363/2013 на Съвета)

5.      Съдебно производство — Жалба в първоинстанционно производство — Изисквания за форма — Определяне на предмета на спора — Ясно и точно изложение на посочените основания — Липса на яснота и точност — Недопустимост

(член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд)

6.      Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Сирия — Забрана за влизане и за транзитно преминаване, както и замразяване на средства на някои лица и образувания, отговорни за тежките репресии срещу цивилното население — Ограничения на правото на собственост и на правото на зачитане на личния живот — Нарушение на принципа на пропорционалност — Липса

(член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз; Решения 2011/522/ОВППС, 2011/782/ОВППС, 2012/739/ОВППС и 2013/255/ОВППС на Съвета; Регламенти № 878/2011, № 36/2012, № 1117/2012 и № 363/2013 на Съвета)

1.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 36—43, 54 и 55)

2.      Що се отнася до решенията, които се изразяват в запазване на името на дадено лице в списъка на лицата, по отношение на които са предвидени ограничителни мерки, противно на случая при първоначално включване, компетентният орган на Съюза по принцип е длъжен да уведоми съответното лице за доказателствата, с които този орган разполага, за да обоснове своето решение и с цел това лице да може да защити своите права.

Когато обаче Съветът допълва мотивите за включването на името на заинтересованото лице в списък на лица, по отношение на които се прилагат ограничителни мерки, следва да се прави разграничение според разглежданите актове.

Макар и всяко последващо решение за замразяване на средства по принцип да трябва да се предхожда от съобщаване на новите уличаващи доказателства и от изслушване, случаят не е такъв, когато мотивите на последващо решение за замразяване на средства по същество са същите като изтъкнатите при приемането на предходно решение. В този случай може да бъде достатъчно обикновено изявление за тази цел.

Затова обстоятелството, че не е изпратено индивидуално уведомление за такова решение, при което Съветът се ограничава да възпроизведе мотивите за първоначалното включване, без да добавя или да променя нищо, не нарушава правото на защита.

Що се отнася обаче до решение, за което Съветът е променил мотивите за първоначалното включване на името на заинтересованото лице в разглеждания списък, в рамките на такива актове уведомяването за нови уличаващи доказателства и правото на лицето да бъде изслушано трябва да бъдат гарантирани преди приемането на тези актове.

(вж. точки 44—48)

3.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 61—67, 71 и 76)

4.      Що се отнася до включването на името на дадено лице в списъците на лицата, до които се отнасят ограничителните мерки срещу Сирия, за да изпълни правилно задължението си за мотивиране на акт, с който се налагат ограничителни мерки, Съветът трябва да посочи фактическите и правните обстоятелства, от които зависи правната обоснованост на тези мерки, и съображенията, поради които е решил да ги вземе. От това следва, че по принцип мотивите на такъв акт трябва да се отнасят не само до законовите условия за прилагане на ограничителните мерки, но и до специфичните и конкретните причини, поради които Съветът при упражняване на правото си на преценка е приел, че спрямо заинтересованото лице трябва да се вземат такива мерки.

Същевременно обаче публикуването с подробности на твърденията за извършени от заинтересованите лица нарушения би могло не само да е недопустимо поради съображения от общ интерес, свързани със сигурността в Европейския съюз и членуващите в него държави или с развитието на международните им отношения, но и да накърни легитимните интереси на въпросните лица и образувания, доколкото е в състояние да увреди тежко тяхната репутация, поради което по изключение следва да се приеме, че от решението за замразяване на средства в Официален вестник трябва да се публикуват само разпоредителната му част и общи мотиви, като се има предвид, че специфичните и конкретни мотиви на това решение трябва да бъдат изложени във формален вид и да бъдат сведени до знанието на заинтересованите лица по всякакъв друг подходящ начин.

(вж. точки 72 и 73)

5.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 94—96)

6.      Правото на собственост е част от общите принципи на правото на Съюза и то е записано в член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Същевременно правата, прогласени в Хартата на основните права, не се ползват в правото на Съюза с абсолютна защита, но те трябва да бъдат отчитани от гледна точка на функцията им в обществото. Следователно върху упражняването на тези права могат да се налагат ограничения, при условие че тези ограничения действително отговарят на преследваните от Съюза цели от общ интерес и че не представляват по отношение на преследваната цел непропорционална и нетърпима намеса, която би могла да накърни самата същност на гарантираните по този начин права.

В това отношение приемането на ограничителни мерки срещу дадено лице, което оказва икономическа подкрепа на сирийския режим, придобива подходящ характер, когато се вписва в една толкова фундаментална за международната общност цел от общ интерес, каквато е защитата на цивилното население. Всъщност замразяването на финансови средства и на други икономически ресурси, както и забраната за влизане на територията на Съюза, наложени на лицата, за които е установено, че участват в подкрепянето на сирийския режим, не могат да бъдат разглеждани като неподходящи.

По-нататък, такива ограничителни мерки също така придобиват характер на необходимост, когато алтернативните и по-малко ограничителни мерки като система на предварително разрешение или задължение за последващо обосноваване на използването на прехвърлените средства не позволяват да бъде постигната също толкова ефикасно преследваната цел, а именно борбата с финансирането на сирийския режим, по-специално с оглед на възможността от заобикаляне на наложените ограничения.

Нещо повече, актовете, с които името на заинтересованото лице е включено в списъците на лицата, по отношение на които се прилагат ограничителните мерки срещу Сирия или с които се запазва неговото име в тези списъци, предвиждат възможността да се разрешава използването на замразени средства за посрещане на основни нужди или за плащане на определени задължения, да се издават конкретни разрешения за размразяване на финансови средства, на други финансови активи или на други икономически ресурси, и периодично да се преразглежда включването в списъка с цел да се гарантира, че лицата и образуванията, които вече не отговарят на критериите, за да фигурират в спорния списък, са заличени от него.

И накрая, посочените актове предвиждат също така, че компетентният орган на държава членка може да разреши влизането на нейна територия по-конкретно поради неотложни причини от хуманитарно естество.

От това следва, че като се има предвид първостепенното значение на защитата на цивилното население в Сирия и на предвидените в обжалваните решения дерогации, ограниченията на правото на собственост и на правото на зачитане на личния живот на заинтересованото лице, причинени от посочените по-горе актове, не са непропорционални от гледна точка на преследваната цел.

(вж. точки 97—100 и 102—104)