РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти състав)

12 март 2019 година(*)

„ФЕОГА — Секция „Гарантиране“ — ЕФГЗ — Захар — Временна схема за преструктуриране на захарната индустрия в Общността — Регламент (ЕО) № 320/2006 — Регламент (ЕО) № 968/2006 — Разходи, изключени от финансиране — Разходи, направени от Унгария — Условия за предоставянето на помощта за пълно демонтиране и на помощта за частично демонтиране — Понятие „производствени съоръжения“ — Преценка на използването на силозите към датата на подаване на заявлението за отпускане на помощта — Понятие „пълно демонтиране“ — Приложение 2 към документ VI/5330/97 — Трудности при тълкуване на правната уредба на Съюза — Лоялно сътрудничество“

По дело T‑139/15

Унгария, за която се явяват първоначално M. Fehér, G. Koós, A. Pálfy, а впоследствие М. Fehér, G. Koós, Z. Biró-Tóth и E. Tóth, в качеството на представители,

жалбоподател,

подпомагана от

Френска република, за която се явява D. Colas, в качеството на представител,

и

Италианска република, за която се явява G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от C. Colelli, avvocato dello Stato,

встъпили страни,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват P. Ondrůšek и B. Béres, в качеството на представители,

ответник,

с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за частична отмяна на Решение за изпълнение (ЕС) 2015/103 на Комисията от 16 януари 2015 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 16, 2015 г., стр. 33), в частта, в която сумата от 11 709 400 EUR е изключена от финансирането от ЕФГЗ на помощите, предоставени от Унгария за преструктуриране в сектора на захарта,

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),

състоящ се от: H. Kanninen, председател, J. Schwarcz и C. Iliopoulos (докладчик), съдии,

секретар: N. Schall, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 8 май 2017 г.,

постанови настоящото

Решение

 Правна уредба

 Регламент (ЕО) № 320/2006

1        Съветът на Европейския съюз приема Регламент (ЕО) № 320/2006 от 20 февруари 2006 година за установяване на временна схема за преструктуриране на захарната индустрия в Общността и за изменение на Регламент (EО) № 1290/2005 относно финансиране на Общата селскостопанска политика (ОВ L 58, 2006 г., стр. 42; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 70, стр. 118). Регламент № 320/2006 е изменян многократно, като за последно това става с Регламент (ЕО) № 72/2009 на Съвета от 19 януари 2009 г. относно промени в Общата селскостопанска политика, за изменение на регламенти (ЕО) № 247/2006, (ЕО) № 320/2006, (ЕО) № 1405/2006, (ЕО) № 1234/2007, (ЕО) № 3/2008 и (ЕО) № 479/2008 и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1883/78, (ЕИО) № 1254/89, (ЕИО) № 2247/89, (ЕИО) № 2055/93, (ЕО) № 1868/94, (ЕО) № 2596/97, (ЕО) № 1182/2005 и (ЕО) № 315/2007 (ОВ L 30, 2009 г., стр. 1). Регламент № 320/2006 в редакцията му след изменението с Регламент № 72/2009 е приложим към разглежданите в настоящото дело обстоятелства.

2        В съображения 1 и 5 от Регламент № 320/2006 е предвидено следното:

„(1)      […] За да бъде приведена системата на Общността за производство и търговия на захар в съответствие с международните изисквания и да се осигури нейната конкурентоспособност в бъдеще, е необходимо да започне процес на основно преструктуриране [с цел значително намаляване на нерентабилния производствен] капацитет в Общността. За тази цел като предпоставка за въвеждането на функционираща нова организация на пазара на захар би следвало да бъде внедрена самостоятелна и автономна временна схема за преструктурирането на захарната промишленост в [Европейската] Общност[…]. […]

(5)      Би трябвало да бъде въведен [значителен] икономически стимул, под формата на адекватна помощ за преструктуриране, за предприятията от захарната промишленост с най-ниска продуктивност, [така че те да преустановят производството си в рамките на квота]. За тази цел би трябвало да бъде въведена такъв вид помощ за преструктуриране, която да създава стимул за [прекратяване на] производството на захар в рамките на квота и [за отказ от] съответните квоти, като същевременно да дава възможност надлежно да се изпълняват поетите социални ангажименти и ангажименти [в областта] на околната среда, свързани с [прекратяването на] производство[то]. Помощта следва да бъде отпускана в продължение на четири пазарни години с цел намаляване на производството [в степента, необходима за постигане на равновесие на пазара] в Общността“.

3        Член 1 от Регламент № 320/2006, озаглавен „Временен фонд за преструктуриране“, предвижда:

„1.      Създава се временен фонд за преструктуриране на захарната промишленост в Общността (наричан по-нататък „фондът за преструктуриране“). […]

Фондът за преструктуриране съставлява част от секция „Гарантиране“ на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието. Считано от 1 януари 2007 г., той съставлява част от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ).

2.      Фондът за преструктуриране ще финансира разходите във връзка с мерките, предвидени в членове 3, 6, 7, 8 и 9.

[…]

4.      Настоящият регламент не се прилага за най-отдалечените региони, упоменати в член 299, параграф 2 от Договора“.

4        Член 3 от Регламент № 320/2006, озаглавен „Помощ за преструктуриране“, предвижда:

„1.      Всяко предприятие, произвеждащо захар, изоглюкоза или инулинов сироп, на което е отпусната квота до 1 юли 2006 г.[…], има право да получи помощ за преструктуриране за всеки тон отказана квота, при условие че през една от пазарните години 2006[/]2007, 2007[/]2008, 2008[/]2009 и 2009[/]2010 предприятието:

а)      откаже възложената от него квота на една или повече от неговите фабрики и демонтира изцяло производствените съоръжения на въпросните фабрики;

[или]

б)      откаже възложената от него квота на една или повече от неговите фабрики, частично демонтира производствените съоръжения на въпросните фабрики и не използва останалите производствени съоръжения на същите фабрики за производството на продуктите, обхванати от общата организация на пазара на захар,

[…]

3.      Пълното демонтиране на производствените съоръжения изисква:

а)      окончателно и цялостно прекратяване на производството на захар, изоглюкоза и инулинов сироп с въпросните производствени съоръжения;

б)      затварянето на фабриката или фабриките и демонтирането на производствените им съоръжения в срока по член 4, параграф 2, буква г)

и

в)      възстановяването на добрите екологични условия в околността на фабриката и улесняването на пренаемането на работната сила в срока по член 4, параграф 2, буква е). […]

4.      Частичното демонтиране на производствените съоръжения изисква:

а)      окончателно и цялостно прекратяване на производството на захар, изоглюкоза и инулинов сироп с въпросните производствени съоръжения;

б)      демонтирането на производствените съоръжения, които няма да бъдат използвани за новия вид производство и които са били предназначени […] за производството на продуктите, упоменати в буква а) […];

в)      възстановяването на добрите екологични условия в околността на фабриката и улесняването на пренаемането на работната сила в срока по член 4, параграф 2, буква е) […].

5.      Размерът на помощта за преструктуриране за един тон отказана квота е:

а)      в случая по параграф 1, буква а):

–        730 EUR за 2006[/]2007 пазарна година,

–        730 EUR за 2007[/]2008 пазарна година,

–        625 EUR за 2008[/]2009 пазарна година,

–        520 EUR за 2009[/]2010 пазарна година,

б)      в случая по параграф 1, буква б):

–        547,50 EUR за 2006[/]2007 пазарна година,

–        547,50 EUR за 2007[/]2008 пазарна година,

–        468,75 EUR за 2008[/]2009 пазарна година,

–        390 EUR за 2009[/]2010 пазарна година,

[…]“.

5        Освен това съгласно член 4 от Регламент № 320/2006, озаглавен „[Молби за отпускане] на помощта за преструктуриране“:

„1.      [Молби за отпускане] на помощта за преструктуриране се [подават до] заинтересованата държава членка до 31 януари преди началото на пазарната година, през която ще бъде отказана квотата.

[…]

2.      Молбите за отпускане на помощ за преструктуриране следва да включват:

а)      план за преструктуриране;

[…]

в)      поемане на ангажимент да се откаже съответната квота през въпросната пазарна година;

г)      в случая по член 3, параграф 1, буква а) поемане на ангажимент да бъдат напълно демонтиран[и] производствените съоръжения в срока, който ще бъде определен от съответната държава членка;

д)      в случая по член 3, параграф 1, буква б) поемане на задължение да бъдат частично демонтирани производствените съоръжения в срока, който ще бъде поставен от съответната държава членка, и производствената площадка, заедно с останалите производствени съоръжения, да не бъдат използвани за производството на продукти, обхванати от общата организация на пазара на захар;

[…]

3.      Планът за преструктуриране по параграф 2, буква а) съдържа най-малко следните елементи:

[…]

в)      пълно техническо описание на съответните производствени съоръжения;

г)      бизнес план, описващ подробно модалитетите, графика и разноските по закриването на фабриката или фабриките и по пълното или частично демонтиране на производствените съоръжения;

[…]

з)      финансов план, описващ подробно всички разходи във връзка с плана за преструктуриране“.

6        Член 5 от Регламент № 320/2006, озаглавен „Вземане на решение за отпускане на помощта за преструктуриране и контрол над усвояването ѝ“, предвижда:

„1.      До края на февруари през предходната пазарна година, упомената в член 3, параграф 2, държавите членки следва да вземат решение дали да отпуснат помощта за преструктуриране. Независимо от това решението за пазарната година 2006[/]2007 се приема до 30 септември 2006 г.

[…]

2.      Помощта за преструктуриране се отпуска, ако държавата членка е установила, след обстойна проверка, че: —

–        подадената молба за отпускане на помощта съдържа елементите, упоменати в член 4, параграф 2,

–        планът за преструктуриране съдържа елементите, упоменати в член 4, параграф 3,

–        мерките и дейностите, описани в плана за преструктуриране, са съобразени със съответните закони на Общността и национални закони;

–        […]

3.      Ако едно или повече от условията, установени в първите три тирета на точка 2, не са изпълнени, молбата за отпускане на помощ за преструктуриране се връща на кандидата. Кандидатът бива уведомен за условията, които не са изпълнени. Кандидатът може впоследствие или да оттегли, или да допълни молбата си

[…]“.

 Регламент (ЕО) № 968/2006

7        Европейската комисия приема Регламент (ЕО) № 968/2006 от 27 юни 2006 година относно формулиране на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 320/2006 (ОВ L 176, 2006 г., стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 73, стр. 52). Регламент № 968/2006 е изменян многократно, като това става за последен път с Регламент за изпълнение (ЕС) № 672/2011 на Комисията от 13 юли 2011 година за изменение на Регламент № 968/2006 (ОВ L 184, 2011 г., стр. 1). Регламент № 968/2006 в редакцията му след изменението с Регламент № 672/2011 е приложим към разглежданите в настоящото дело обстоятелства.

8        Съображение 4 от Регламент № 968/2006 гласи:

„Във връзка с отказа от квоти член 3 от Регламент […] № 320/2006 определя възможностите за пълно или частично демонтиране на производствените мощности, които дават право за получаване на различен размер на помощта за преструктуриране. Въпреки че при определянето на приложимите за тези две възможности условия трябва да бъде отчетено, че по-високият размер на помощта за преструктуриране се предоставя за пълно демонтиране поради по-високия размер на свързаните с това разходи, също така е уместно да се даде възможност за запазване на части от завода, които не са част от производствената линия, при условие че те могат да се използват за други цели, предвидени в плана за преструктуриране особено когато тяхното използване осигурява заетост. От друга страна съоръженията, които не са пряко свързани с производството на захар, трябва да бъдат демонтирани, в случай че не съществува възможност за тяхното алтернативно използване в рамките на разумен период от време и запазването им би увредило околната среда“.

9        Член 4 от Регламент № 968/2006, озаглавен „Демонтиране на производствени мощности“, предвижда:

„1.      В случая на пълно демонтиране, съгласно член 3, параграф 1, буква а) от Регламент […] № 320/2006, изискването за демонтиране на производствени мощности се отнася до:

а)      всички мощности, които са необходими за производството на захар, изоглюкоза и инулинов сироп, като например: съоръжения за съхранение, извършване на анализ, измиване и нарязване на захарно цвекло, тръстика, зърнени храни или цикория; всички съоръжения, които са необходими за извличане и преработка или концентриране на захар от захарно цвекло или тръстика, нишесте от зърнени храни, глюкоза от нишесте или инулин от цикория;

б)      частта от съоръженията, различни от посочените в буква а), които са пряко свързани с производството на захар, изоглюкоза или инулинов сироп и са необходими за обслужване на производството в рамките на квотата, от която производителят се е отказал дори когато тези съоръжения могат да се използват във връзка с производството на други продукти, включително: съоръжения за загряване или преработка на вода или за производство на енергия; съоръжения за обработка на пулп от захарно цвекло или меласа; съоръжения за вътрешен транспорт;

в)      всички „други съоръжения“, като например „пакетираща техника, които няма да бъдат използвани и които трябва да бъдат демонтирани и премахнати с оглед опазване на околната среда.

2.      В случая на частично демонтиране, съгласно член 3, параграф 1, буква б) от Регламент […] № 320/2006, изискването за демонтиране на производствени мощности се отнася само до тези от съоръженията, посочени в параграф 1 от настоящия член, които не са предназначени за използване за друг вид производство или друго използване на територията на завода съгласно плана за преструктуриране“.

10      Съгласно член 6 от Регламент № 968/2006, озаглавен „Задължения на държавите членки“:

„1.      Не по-късно от двадесет дни след получаване на екземпляр от поканата за съгласуване по член 2, параграф 3, държавата членка информира засегнатите от плана за преструктуриране страни за своето решение относно:

[…]

б)      сроковете за демонтиране на производствените мощности и за изпълнение на социалните и екологичните задължения посочени в член 3, параграф 3, буква в) и параграф 4, буква в) от Регламент […] № 320/2006, които не могат да изтичат след 30 септември 2010 г.;

[…]

Чрез дерогация от [параграф 1, буква б)] след мотивирано искане от страна на съответното предприятие държавите членки могат да разрешат удължаване на определения в [параграф 1, буква б)] срок най-късно до 31 март 2012 г. В такъв случай предприятието представя изменен план за преструктуриране в съответствие с член 11 [от Регламент № 968/2006].[…]“.

11      Член 9 от Регламент № 968/2006, озаглавен „Съответствие с изискванията за получаване на помощ за преструктуриране“, гласи:

„[…]

2.      Заявлението ще се разглежда като отговарящо на изискванията, когато планът за преструктуриране:

а)      съдържа резюме на основните цели, мерки и действия, както и прогнозна оценка на разходите за изпълнение на тези мерки и действия, финансовия план и сроковете за изпълнение;

б)      посочва за всеки завод размера на квотата, от която се отказва заявителят, който трябва да бъде по-нисък или равен на капацитета за производство, който трябва да бъде изцяло или частично демонтиран;

в)      съдържа декларация, че производствените мощности ще бъдат изцяло или частично демонтирани и отстранени от мястото на производство;

[…]

д)      ясно определя всички действия и разходи, които се финансират от фонда за преструктуриране, и, когато съществуват такива, и други свързани с плана елементи, които се предвижда да бъдат финансирани от други фондове на Общността.

3.      Когато не са спазени условията, посочени в параграф 2, държавата членка уведомява заявителя за причините за това и определя краен срок в рамките на срока по член 4, параграф 1 от Регламент […] № 320/2006 за съответно изменение на плана за преструктуриране.

Държавата членка взима решение за съответствието на измененото заявление с изискванията в срок от 15 работни дни след изтичането на срока, посочен в първа алинея, но не по-малко от 10 работни дни преди крайния срок, посочен в член 5, параграф 1 от Регламент […] № 320/2006.

Когато измененото заявление не е представено в срок или не отговаря на изискванията, заявлението за помощ за преструктуриране се отхвърля и държавата членка уведомява заявителя и Комисията за това в срок от 5 работни дни. При подаване на ново заявление от същия заявител то се разглежда по реда на неговото постъпване съгласно член 8.

[…]“.

12      Член 11 от Регламент № 968/2006, озаглавен „Изменения в плана за преструктуриране“, предвижда:

„1.      Веднага след предоставянето на помощта за преструктуриране бенефициерът следва да пристъпи към изпълнението на изброените в одобрения план за преструктуриране мерки, като спазва поетите в заявлението за помощ за преструктуриране задължения.

2.      Всяко изменение в одобрения план за преструктуриране подлежи на одобрение от държавата членка въз основа на подадено от съответното предприятие заявление, в което:

а)      се посочват причините и възникналите проблеми с прилагането;

б)      се представят измененията и новите мерки, които се предлагат и очакваните резултати;

в)      се посочват финансовите последици и сроковете за изпълнение на плана.

Измененията не могат да променят общия размер на помощта за преструктуриране, която следва да бъде предоставена или на временните помощи за преструктуриране, които следва да бъдат изплатени съгласно член 11 от Регламент […] № 320/2006.

Държавата членка уведомява Комисията за изменения план за преструктуриране“.

13      Член 16 от Регламент № 968/2006, озаглавен „Изплащане на помощите за преструктуриране“, гласи:

„1.      Изплащането на всяка от частите на помощта за преструктуриране, посочени в член 10, параграф 4 от Регламент […] № 320/2006, се извършва след внасянето на гаранция в размер, равен на 120 % от размера на съответната част.

[…]“.

14      Съгласно член 22 от Регламент № 968/2006, озаглавен „Освобождаване на гаранциите“:

„1.      Посочените в член 16, параграф 1 […] и член 18, параграф 2 гаранции се освобождават, когато:

а)      са изпълнени всички мерки и действия, предвидени съответно в плана за преструктуриране, националните програми за преструктуриране и бизнес плановете;

б)      е подаден окончателния доклад, посочен в член 23, параграф 2;

в)      държавите членки са извършили контрол съгласно член 25;

[…]

3.      Освен в случаите на форсмажорни обстоятелства гаранцията се задържа, когато условията по параграф 1 не са били изпълнени най-късно на 30 септември 2012 г.“.

15      Член 25 от Регламент № 968/2006, озаглавен „Контрол“, гласи:

„1.      Всяко предприятие и място на производство, по отношение на което е предоставена помощ за преструктуриране от фонда за преструктуриране, следва да бъде проверено от компетентния орган на държавата членка в срок от три месеца след изтичането на срока по член 23, параграф 2.

Проверката има за цел да установи спазването на плана за преструктуриране или бизнес плана и точността и пълнотата на подадената от предприятието в доклада за напредъка информация. Първата проверка по отношение на план за преструктуриране също така има за цел да установи верността на всяка допълнителна информация, предоставена от предприятието в неговото заявление за помощ за преструктуриране, по-специално относно потвърждението по член 4, параграф 2, буква б) от Регламент […] № 320/2006.

2.      Във всички случаи проверката има за цел да покрие всички елементи на плана за преструктуриране, посочени в член 4, параграф 3 от Регламент […] № 320/2006. […]“.

16      Освен това член 26 от Регламент № 968/2006, озаглавен „Възстановяване“, гласи:

„1.      Независимо от разпоредбата на параграф 3, когато бенефициерът не спази едно или повече свои задължения съответно съгласно плана за преструктуриране, бизнес плана или националната програма за преструктуриране, частта от предоставената помощ по отношение на това задължение подлежи на възстановяване, с изключение на случаите на форсмажорни обстоятелства.

[…]“.

17      Накрая, съгласно член 27 от Регламент № 968/2006, озаглавен „Глоби“:

„1.      Когато бенефициерът не изпълни едно или повече от своите задължения съответно съгласно плана за преструктуриране, бизнес плана или националната програма за преструктуриране, той е длъжен да плати сума, равна на 10 % от сумата, която трябва да бъде възстановена съгласно член 26.

[…]“.

 Обстоятелства, предхождащи спора

18      В периода между 16 и 19 март 2010 г. службите на Комисията извършват проверка в Унгария на три от четирите стари обекта за производство на захар, които са получили помощ за преструктуриране за пълно демонтиране съгласно член 3 от Регламент № 320/2006 в приложимата му към тези дати редакция.

19      Вследствие на тази проверка с писмо от 20 юли 2010 г. (наричано по-нататък „първото съобщение от 20 юли 2010 г.“) Комисията изпраща на унгарските власти резултатите от извършената проверка и уточнява, че това съобщение се изпраща в съответствие с член 11 от Регламент (ЕО) № 885/2006 на Комисията от 21 юни 2006 година относно реда и начина на прилагане на Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета по отношение на акредитирането на агенциите платци и други стопански субекти, както и по отношение на клиринга на счетоводните сметки на ЕФГЗ и ЕЗФРСР (ОВ L 171, 2006 г., стр. 90; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 2, стр. 37).

20      От първото съобщение от 20 юли 2010 г. следва, че според Комисията унгарските власти не са спазили изцяло изискванията на правната уредба на Съюза относно условията за предоставяне на помощи за преструктуриране на захарната промишленост за пазарните години 2007/2008 и 2008/2009. Всъщност тя установява, че в посетените промишлени обекти, принадлежащи съответно на дружеството Eastern Sugar в Каба (Унгария) и дружеството Matra Cukor в Солнок (Унгария), са запазени силози и поради това посочените дружества не могат да ползват помощ за преструктуриране за пълно демонтиране, а само помощ за преструктуриране за частично демонтиране, чийто размер е с 25 % по-нисък от този на помощта за преструктуриране за пълно демонтиране. В това отношение Комисията посочва, че споменатите дружества не отговарят на условията за получаване на помощта за преструктуриране за пълно демонтиране, ако не приложат напълно плана за преструктуриране и ако другите свързани с производствената дейност сгради, сред които силозите, не са разрушени. Накрая, Комисията иска от унгарските власти информация за все още съществуващите сгради в обектите за производство на захар, които нейните служители не са посетили.

21      С писмо от 20 септември 2010 г. унгарските власти отговарят на възраженията в първото съобщение от 20 септември 2010 г. и посочват на Комисията, че силозите, намиращи се в производствения обект на Eastern Sugar в Каба, са били отдадени под наем за съхранение на насипна захар с цел нейното пакетиране.

22      На двустранна среща на службите на Комисията и унгарските власти, която се провежда в Брюксел (Белгия) на 6 декември 2010 г., последните декларират по-специално, че в обектите все още има силози, от една страна, на Eastern Sugar в Каба и от друга страна, на Magyar Cukor в Петьохаза (Унгария) и че силозите в обекта на Matra Cukor в Солнок се в процес на разрушаване. Освен това те посочват по същество, че задължението за демонтиране на силозите няма правно основание и че отказът от производствена квота и демонтирането на производствените съоръжения са достатъчни, за да изпълнят унгарските захарни предприятия условията за получаване на помощ за преструктуриране за пълно демонтиране.

23      От своя страна Комисията признава, че макар регламенти № 320/2006 и № 968/2006 да не посочват демонтирането на силози, от структурата на разглежданата правна уредба следва, че последните трябва да се демонтират, доколкото представляват неразделна част от производствените съоръжения. Освен това Комисията отбелязва, че захарните предприятия, които са поискали помощ за преструктуриране за пълно демонтиране, са могли да изберат да направят частично демонтиране, което е щяло да доведе до помощ с 25 % по-нисък размер от отпусканата в случай на пълно демонтиране. Накрая, тя посочва, че унгарските власти разполагат със срок до септември 2011 г., за да отстранят нередностите и да запазят помощта за преструктуриране за пълно демонтиране.

24      На 3 март 2011 г. унгарските власти представят становището си по протокола от двустранната среща от 6 декември 2010 г. По-специално те декларират, че само захарните предприятия, получатели на помощта за преструктуриране за пълно демонтиране, могат да поискат удължаване на срока за завършване на демонтирането, което те обаче не са направили.

25      С писмо от 8 ноември 2012 г., изпратено на основание член 11, параграф 2, трета алинея от Регламент № 885/2006, Комисията уведомява унгарските власти, че предвижда да изключи сумата от 11 709 400 EUR от финансиране от страна на Съюза, като тази сума е изчислена въз основа на разликата между размера на предоставената в случай на пълно демонтиране помощ и този на помощта, предоставена при частично демонтиране.

26      На 18 декември 2012 г. унгарските власти искат започване на помирителна процедура на основание член 16 от Регламент № 885/2006.

27      На 25 април 2013 г. помирителният орган представя доклад, в началото на който посочва, че помирителната процедура между страните е била неуспешна и че същественият въпрос, по който страните са в разногласие, е висящ пред Съда. На следващо място той изтъква по същество, от една страна, че неколкократно Комисията е пропуснала да уведоми унгарските власти за задължението за демонтиране на силозите и от друга страна, че няколко държави членки, както и самата Комисия са имали затруднения при тълкуването на разглежданата правна уредба. Накрая, помирителният орган приканва Комисията да вземе предвид обстоятелството, че съгласно Документ VI/5330/97 на Комисията от 23 декември 1997 г., озаглавен „Указания за изчисляване на финансовите последици при изготвянето на решението за приключване на сметките на ФЕОГА — секция „Гарантиране“ (наричан по-нататък „Документ VI/5330/97“), „ако нередностите могат да бъдат свързани с тълкуването на общностните правни норми, […] това смекчаващо обстоятелство може да се вземе предвид и да се предложи по-ниска ставка на корекция или липса на корекция“.

28      В решение от 14 ноември 2013 г., SFEI и др. (C‑187/12—C‑189/12, EU:C:2013:737) Съдът приема по същество, че понятието „производствени съоръжения“ по смисъла на членове 3 и 4 от Регламент № 320/2006 и на член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 968/2006 обхваща предназначените за съхраняване на захар силози на получателя на помощта за преструктуриране. При все това Съдът счита, че това не е така в два случая: от една страна, когато е доказано, че силозите се използват единствено за съхраняването на захар, произведена в рамките на квота и оставена на съхранение от други производители или закупена от тях, и от друга страна, когато те са използвани само за разфасоването или пакетирането на произведена другаде захар за целите на търговското ѝ разпространение.

29      С писмо от 8 януари 2014 г. унгарските власти повтарят пред Комисията причините, поради които считат, че с оглед на решение от 14 ноември 2013 г., SFIR и др. (C‑187/12—C‑189/12, EU:C:2013:737) силозите, запазени в старите обекти за производство на захар на Eastern Sugar в Kaba и на Magyar Cukor в Петьохаза (наричани по-нататък „спорните силози“), не се обхващат от понятието „производствени съоръжения“.

30      С писмо от 28 март 2014 г. Комисията дава на унгарските власти срок от два месеца, за да представят убедителни доказателства, че преди подаването на заявленията за получаване на помощ за преструктуриране спорните силози са служели изключително за съхраняване и опаковане на захар, произведена в рамките на квота от други производители.

31      С писмо от 26 май 2014 г. унгарските власти оспорват позицията на Комисията, че за да се прецени дали спорните силози попадат в рамките на понятието „производствени съоръжения“, следва да се вземе предвид начинът на тяхното използване към датата на подаване на заявлението за отпускане на помощта за преструктуриране.

32      Тъй като счита, че унгарските власти все още не са посочили данни, от които да може да се заключи, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на помощта за преструктуриране спорните силози са били използвани изключително за съхраняване и опаковане на захар, произведена в рамките на квота от други производители, на 6 октомври 2014 г. Комисията изпраща писмо до унгарските власти, в което отново изразява позицията, представена в предишното ѝ писмо от 8 ноември 2012 г.

33      В обобщаващия доклад, представен на събранието от 18 ноември 2014 г. на Комитета по земеделските фондове, до който е направено допитване в съответствие с член 31, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика (ОВ L 209, 2005 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 1, стр. 193) и с член 41, параграф 3 от същия регламент, Комисията посочва, че позицията ѝ по установените нарушения оставала непроменена.

34      При тези условия Комисията приема разглежданото в настоящото производство Решение за изпълнение (ЕС) 2015/103 на Комисията от 16 януари 2015 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 16, 2015 г., стр. 33, наричано по-нататък „обжалваното решение), сред които са и направените от Унгария разходи в размер на 11 709 400 EUR за помощи за преструктуриране в сектора на захарната промишленост, които са обект на разглеждане в настоящото дело.

 Производството и исканията на страните

35      На 27 март 2015 г. Унгария подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

36      С молби, постъпили в секретариата на Общия съд съответно на 22 юни и на 3 юли 2015 г., Френската и Италианската република искат да встъпят в настоящото производство в подкрепа на исканията на Унгария. С решение от 21 август 2015 г. председателят на втори състав на Общия съд допуска тези встъпвания. На 21 октомври 2015 г. Френската република подава в секретариата на Общия съд писменото си становище при встъпване.

37      На 16 декември 2015 г. и 6 януари 2016 г. съответно Комисията и Унгария представят становищата си по становището по встъпване на Френската република.

38      Унгария иска от Общия съд:

–        да отмени частично обжалваното решение в частта му, в която сумата от 11 709 400 EUR се изключва от финансиране от ЕФГЗ на предоставените от Унгария помощи за преструктуриране в сектора на захарната промишленост,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

39      Комисията иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди Унгария да заплати съдебните разноски.

40      Френската република иска от Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

41      По предложение на съдията докладчик Общият съд (четвърти състав) решава да започне устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89 от Процедурния правилник на Общия съд, поставя на страните писмени въпроси и ги приканва да представят някои документи. С изключение на Италианската република страните изпълняват процесуално-организационните действия в срок.

42      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд устни въпроси са изслушани в съдебното заседание от 8 май 2017 г.

43      Тъй като Италианската република не присъства в съдебното заседание, устната фаза на производството не е обявена за приключена, за да ѝ се даде възможност да представи писмено своето становище в едноседмичен срок от връчването на протокола на съдебното заседание. Италианската република представя писменото си становище в определения срок, в което посочва, че жалбата на Унгария следва да се уважи.

44      На 16 юни 2017 г. Унгария и Комисията депозират в секретариата на Общия съд становищата си по представеното след съдебното заседание становище на Италианската република.

 От правна страна

45      В подкрепа на жалбата си Унгария изтъква по същество две основания, първото от които е изведено от нарушение на членове 3 и 4 от Регламент № 320/2006 и на член 4 от Регламент № 968/2006, а второто — от нарушение на установените в Документ VI/5330/97 насоки и на принципа на лоялно сътрудничество.

 По първото основание: нарушение на членове 3 и 4 от Регламент № 320/2006 и на член 4 от Регламент № 968/2006

46      Унгария, подкрепяна от Френската и Италианската република, счита по същество, че обжалваното решение нарушава членове 3 и 4 от Регламент № 320/2006 и член 4 от Регламент № 968/2006 в частта, в която Комисията е приела, че унгарските захарни предприятия не отговарят на условията, за да ползват помощ за преструктуриране за пълно демонтиране, тъй като са запазили силози и следователно не са демонтирали всички свои производствени съоръжения. В това отношение Унгария посочва, че Комисията е допуснала грешка, като е приела, че за да прецени дали силозите представляват производствени съоръжения по смисъла на Регламент № 320/2006 и оттам дали те се обхващат от установените от Съда в решение от 14 ноември 2013 г., SFIR и др. (C‑187/12—C‑189/12, EU:C:2013:737) изключения, от значение е използването им към датата на подаване на заявлението за отпускане на помощта за преструктуриране (наричано по-нататък „определеният от Комисията критерий“). Освен това Унгария претендира по същество, че задължението за пълно демонтиране на производствените съоръжения може да бъде изпълнено дори и силозите да бъдат продадени, вместо да бъдат разрушени, при условие че е имало отказ от квотата за захар и че в края на процеса по преструктуриране запазените съоръжения вече не могат да се използват от получателя на помощта за производството на захар.

47      Комисията оспорва доводите на Унгария, Френската и Италианската република.

48      В самото начало следва да се припомни, че след като установява, че понятието „производствени съоръжения“ не е дефинирано в регламенти № 320/2006 и № 968/2006, в решение от 14 ноември 2013 г., SFIR и др. (C‑187/12—C‑189/12, EU:C:2013:737) Съдът изтъква, на първо място, че понятието „производство“ може да включва и други етапи от създаването на продукт, предхождащи или следващи химическия или физическия процес на преработка, и че следователно може да включва съхранението на захарта, която не е разфасована непосредствено след извличането ѝ от суровината. Така той стига до заключението, че съхранението може да бъде „пряко свързано с производството на захар“ по смисъла на член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 968/2006 (решение от 14 ноември 2013 г., SFIR и др., C‑187/12—C‑189/12, EU:C:2013:737, т. 26). На второ място, Съдът приема, че силозите могат да повлияят пряко на количествата захар, които могат да бъдат произведени, и на производствените процеси, които са зависими от близостта на съоръжение за съхранение, доколкото позволяват по-специално да се отложат частично или изцяло продажбите на количеството произведена захар през дадена пазарна година и така да се повлияе върху пазарната обстановка по смисъла на съображение 5 от Регламент № 320/2006 (решение от 14 ноември 2013 г., SFIR и др., C‑187/12—C‑189/12, EU:C:2013:737, т. 27—29). На трето място, Съдът приема по същество, че съгласно член 3, параграф 3, букви а) и б) от Регламент № 320/2006, за да може да се ползва помощ за преструктуриране за пълно демонтиране, по принцип съответният промишлен комплекс трябва да бъде изцяло изведен от употреба и че възможността да не се демонтират или дори да се продължи използването в бъдеще на съоръжения, различни от тези за производство, като същевременно се запази правото на пълна помощ, представлява изключение, което трябва да се тълкува тясно (решение от 14 ноември 2013 г., SFIR и др., C‑187/12—C‑189/12, EU:C:2013:737, т. 30).

49      С оглед на горепосочените съображения в точка 31 от решение от 14 ноември 2013 г., SFIR и др. (C‑187/12—C‑189/12, EU:C:2013:737) Съдът постановява, че силозите, предназначени за съхраняването на захар от получателя на помощта, трябва да се считат за производствени съоръжения, и то независимо от факта, че са използвани и за други дейности.

50      Съдът обаче допуска две изключения от този принцип. Той приема по същество, че силозите не могат да се квалифицират като „производствени съоръжения“ и следователно към тях не се прилага задължението за демонтиране, от една страна, когато е доказано, че те се използват единствено за съхраняването на захар, произведена в рамките на квота и оставена на съхранение от други производители или закупена от тях (решение от 14 ноември 2013 г., SFIR и др., C‑187/12—C‑189/12, EU:C:2013:737, т. 32 и 35), и от друга страна, когато те са използвани само за разфасоването или пакетирането на произведена другаде захар за целите на търговското ѝ разпространение (решение от 14 ноември 2013 г., SFIR и др., C‑187/12—C‑189/12, EU:C:2013:737, т. 33 и 35) (наричани по-нататък „установените от Съда изключения“).

51      В настоящия случай Унгария, Френската и Италианската република не оспорват обстоятелството, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на помощ за преструктуриране за пълно демонтиране за спорните силози не се е прилагало някое от установените от Съда изключения. Освен това Унгария не оспорва и обстоятелството, че след процеса по преструктуриране спорните силози са били запазени в производствените обекти на унгарските захарни предприятия, които са получили помощ за преструктуриране за пълно демонтиране.

52      Унгария обаче счита, че Комисията е допуснала грешка, като е приела, че горепосочените обстоятелства обосновават приложената спрямо нея финансова корекция от 25 %. От значение според Унгария, подкрепяна от Френската и Италианската република, е, че в края на процеса по преструктуриране силозите вече не представляват свързани с производството на захар съоръжения. Поради това Комисията погрешно била приела, че преценката дали за силозите се прилага някое от установените от Съда изключения, трябва да се направи към датата на подаване на заявлението за отпускане на помощта за преструктуриране.

53      Доводите на Унгария, които се подкрепят и от Френската и Италианската република, обаче не са в съответствие с разглежданата правна уредба.

54      В самото начало, видно от съображения 1 и 5 от Регламент № 320/2006, целта на разглежданата правна уредба е да се намали нерентабилният капацитет за производство на захар в Съюза, като се стимулират предприятията с най-ниска производителност да преустановят производството си в рамките на квота и да се откажат от съответните квоти.

55      Освен това от съображение 5 от Регламент № 320/2006 следва, че схемата за преструктуриране почива върху доброволното участие на захарното предприятие, доколкото цели въвеждането на значителен икономически стимул под формата на адекватна помощ за преструктуриране (в този смисъл вж. решение от 14 ноември 2013 г., SFIR и др., C‑187/12—C‑189/12, EU:C:2013:737, т. 44).

56      За да се постигне преследваната с разглежданата правна уредба цел за намаляване на нерентабилния капацитет за производство на захар в Съюза, законодателят на Съюза е предвидил две различни схеми за преструктуриране в зависимост от вида на извършеното демонтиране, а именно пълно или частично демонтиране, които водят до различен размер на помощта за преструктуриране, както е видно от член 3, параграф 5, букви а) и б) от Регламент № 320/2006 във връзка със съображение 4 от Регламент № 968/2006.

57      Първо, що се отнася до условията, които трябва да бъдат изпълнени за предоставяне на помощ за преструктуриране за пълно демонтиране, в член 3, параграф 1, буква а) и параграф 3, буква б) от Регламент № 320/2006 се предвижда изискване захарното предприятие, което подава заявление за получаване на помощ, да се откаже от квотата, отпусната от него на една или няколко от неговите фабрики, и да предприеме затварянето на фабриката и пълното демонтиране на производствените съоръжения. За сметка на това за предоставянето на помощ за преструктуриране за частично демонтиране в член 3, параграф 1, буква б) и параграф 4, буква б) от Регламент № 320/2006 се предвижда изискване захарното предприятие, което подава заявление за получаване на помощ, да се откаже от квотата, отпусната на една или няколко от неговите фабрики, да демонтира частично производствените съоръжения на съответните фабрики и повече да не използва останалите производствени съоръжения за производството на продукти, обхванати от общата организация на пазара на захар (наричана по-нататък „ООП на захар“).

58      Второ, обхватът на задължението за демонтиране на производствените съоръжения е уточнен в член 4 от Регламент № 968/2006.

59      Според член 4, параграф 1 от Регламент № 968/2006 изискването за пълно демонтиране по член 3, параграф 1, буква а) от Регламент № 320/2006 се отнася до съоръженията, които са необходими за производството на захар, изоглюкоза и инулинов сироп (член 4, параграф 1, буква а) от Регламент № 968/2006), до съоръженията, които са пряко свързани с производството на захар, изоглюкоза или инулинов сироп и са необходими за обслужване на производството в рамките на квотата, от която производителят се е отказал, дори когато тези съоръжения могат да се използват във връзка с производството на други продукти (член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 968/2006), както и всички други съоръжения, като например пакетираща техника, които няма да бъдат използвани и които трябва да бъдат демонтирани и премахнати с оглед опазване на околната среда (член 4, параграф 1, буква в) от Регламент № 968/2006).

60      Следователно съгласно член 4, параграф 1, буква в) от Регламент № 968/2006 във връзка с член 3, параграф 1, буква а) от Регламент № 320/2006 и със съображение 4 от Регламент № 968/2006 в случай на пълно демонтиране по изключение могат да бъдат запазени всички съоръжения, които не са необходими за производството на захар, изоглюкоза и инулинов сироп или които не са пряко свързани с производството на посочените продукти, като пакетиращата техника, ако се използват и не са предназначени за демонтиране и премахване с оглед на опазване на околната среда.

61      Освен това член 4, параграф 2 от Регламент № 968/2006 предвижда, че при частично демонтиране задължението за демонтиране се отнася за тези съоръжения, посочени в параграф 1 от същия член (вж. т. 59 по-горе), които не са предназначени за използване за друг вид производство или друго използване на територията на завода съгласно плана за преструктуриране. В допълнение от член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 320/2006 следва, че производствените съоръжения, които могат да бъдат запазени, не трябва да бъдат използвани за производството на продукти, обхванати от ООП на захар. Следователно съгласно член 4, параграф 2 от Регламент № 968/2006 във връзка с член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 320/2006 могат да бъдат запазени съоръженията, които са необходими за производството на захар, изоглюкоза и инулинов сироп или които са пряко свързани с производството на посочените продукти, ако вече не се използват за производството на продукти, обхванати от ООП на захар, и са предназначени за използване за друг вид производство или друго използване на територията на завода съгласно плана за преструктуриране.

62      Трето, изборът между пълно и частично демонтиране трябва да се направи от захарните предприятия при подаването на заявлението за отпускане на помощ за преструктуриране.

63      Всъщност от съвместния прочит на член 4, параграф 2, букви а), в), г) и д) и на член 4, параграф 3, букви в) и з) от Регламент № 320/2006, както и на член 9, параграф 2, букви а) и в) от Регламент № 968/2006 следва, че заявлението за получаване на помощ за преструктуриране трябва по-специално да включва ангажимент, от една страна, за отказ от въпросната квота и от друга страна, за пълно или частично демонтиране на производствените съоръжения в определен от съответната държава членка срок, както и план за преструктуриране, който съдържа в частност пълно техническо описание на съответните производствени съоръжения, резюме на мерките и действията, както и прогнозна оценка на разходите за изпълнение на тези мерки и действия, финансовия план и сроковете за изпълнение на различните предвидени мерки.

64      Следователно съгласно посочените в точка 63 по-горе разпоредби най-късно към датата на подаване на заявлението за отпускане на помощта за преструктуриране за пълно или частично демонтиране получателят на помощта трябва да е определил всички производствени инсталации, които се задължава да демонтира в съответствие в плана за преструктуриране. Ето защо, що се отнася до силозите, това предполага още от момента на подаване на заявлението за отпускане на помощта да определи дали те представляват производствени съоръжения, чието демонтиране трябва задължително да бъде предвидено в плана за преструктуриране, когато се иска предоставяне на помощ за преструктуриране за пълно демонтиране, или те се обхващат от установените от Съда изключения.

65      Всяко тълкуване в обратния смисъл би лишило от съдържание изискванията, предвидени в член 4 от Регламент № 320/2006 и в член 9 от Регламент № 968/2006, и освен това би отрекло разграничението между частично и пълно демонтиране, което се прави в разглежданата правна уредба.

66      От една страна, в хипотезата, в която към датата на подаване на заявлението за отпускане на помощта за преструктуриране захарните предприятия не знаят дали наличните в техните производствени обекти силози представляват или не производствени съоръжения, в нарушение на член 4, параграф 3, буква в) от Регламент № 320/2006 те няма да бъдат споменати в плана за преструктуриране като производствени съоръжения, които трябва да бъдат демонтирани.

67      Освен това задължението за демонтиране на всички производствени съоръжения, документ за поемането на което трябва да се приложи към заявлението за отпускане на помощта за преструктуриране за пълно демонтиране (вж. т. 63 по-горе), би било опорочено, тъй като по допускане то не би се отнасяло до всички производствени съоръжения, които са налице към деня на поемане на това задължение.

68      От друга страна, ако квалификацията на силозите като производствени съоръжения се преценява в края на процеса по преструктуриране, в случаи както на пълно, така и на частично демонтиране, това би позволило запазването на силози, които към датата на подаване на заявлението за отпускане на помощта представляват производствени съоръжения, с мотива, че след преструктурирането те вече няма да се използват като съоръжения за производството на захар. Поради това възможността за запазване на част от производствените съоръжения вече не би била типична за частичното демонтиране, а би се разпростряла и към пълното такова, макар че в последния случай операторите ще получат с 25 % по-голям размер на помощта за преструктуриране в сравнение с предоставената за частично демонтиране предвид по-големите разходи за пълното демонтиране, както е видно от член 3, параграф 5, букви а) и б) от Регламент № 320/2006 във връзка със съображение 4 от Регламент № 968/2006.

69      С оглед на гореизложените съображения, когато към датата на подаване на заявлението за отпускане на помощта за преструктуриране за пълно демонтиране силозът представлява производствено съоръжение, той трябва да бъде споменат в това заявление и да бъде демонтиран в съответствие с плана за преструктуриране, иначе условията за отпускане на такава помощ не биха били изпълнени.

70      Ето защо, противно на твърденията на Унгария, Френската и Италианската република, Комисията не е допуснала грешка, като е приела, че квалификацията на силозите трябва да се прецени към датата на подаване на заявлението за отпускане на помощта за преструктуриране.

71      Горепосоченото заключение не може да се обезсили от доводите на Унгария, Френската и Италианската република.

72      На първо място, Унгария посочва по същество, че определеният от Комисията критерий е в нарушение на структурата на схемата за преструктуриране на захарната промишленост. Според тази държава членка от определящо значение за осъществяване на присъщата на помощите за преструктуриране цел е, че в края на процеса по преструктуриране вече не съществуват производствени съоръжения, които да могат да се използват за производството на захар.

73      В това отношение от точки 56, 57 и 68 по-горе следва, че за да се постигне преследваната с разглежданата правна уредба цел за намаляване на нерентабилния капацитет за производство на захар в Съюза, законодателят на Съюза е предвидил две различни схеми за преструктуриране в зависимост от вида на извършеното демонтиране, които водят до различен размер на помощта за преструктуриране. Освен това, както бе посочено в точки 62—64 по-горе, изборът между пълно и частично демонтиране изисква още при подаване на заявлението за отпускане на помощ за преструктуриране предприятието, което иска тази помощ, да посочи всички налични в съответния обект производствени съоръжения, които се задължава да унищожи напълно или частично най-късно в края на процеса по преструктуриране.

74      С оглед на всички изложени съображения установеният от Комисията критерий се вписва в логиката на въведената от законодателя на Съюза система и не противоречи на структурата на схемата за преструктуриране на захарната промишленост.

75      Следователно доводът на Унгария трябва да бъде отхвърлен.

76      На второ място, Френската република счита, че от предвиденото в член 4, параграф 2 от Регламент № 320/2006 задължение в заявленията за отпускане на помощта да бъде включен ангажимент за демонтиране на производствените съоръжения в определен от държавата членка срок Комисията не може да направи извода, че датата, към която следва да се прецени използването на силозите, би била тази на подаване на заявлението за отпускане на помощта. Всъщност според тази държава членка посочената разпоредба не се отнася до условията за отпускане на помощта за преструктуриране, а само до съдържанието на заявленията за отпускане на помощите за преструктуриране и до датата, на която те трябва да бъдат подадени.

77      От текста на член 9 от Регламент № 968/2006 изрично следва, че предвидените в член 4 от Регламент № 320/2006 условия се отнасят до допустимостта на заявленията за отпускане на помощ за преструктуриране. Освен това следва да се посочи, че тези условия за допустимост се различават от материалноправните условия за предоставянето на помощта за преструктуриране за пълно демонтиране, които от своя страна са установени в член 3, параграф 1, буква а) от Регламент № 320/2006, а именно, първо, отказ от квотата, отпусната на един или няколко завода на получателя на помощта, и второ, пълно демонтиране на производствените съоръжения и затваряне на съответните заводи (вж. т. 57 по-горе).

78      При все това, ако в заявлението за отпускане на помощта за преструктуриране за пълно демонтиране не се посочват всички производствени съоръжения, които трябва да бъдат демонтирани в съответствие с плана за преструктуриране, би могла да се оспори не само допустимостта на посоченото заявление, но и правото на предприятието, което е подало заявление за помощ, да получи такава. Всъщност, ако съоръжение или сграда не е споменато/а в плана за преструктуриране като производствено съоръжение, неговото/нейното демонтиране няма да бъде предвидено в плана за преструктуриране и поради това предвиденото в член 3, параграф 1, буква а) от Регламент № 320/2006 условие за пълно демонтиране няма да бъде изпълнено.

79      Във всички случаи да се приемат доводите на Френската република, би означавало, че упражняваният от държавата членка контрол върху заявленията за отпускане на помощи за преструктуриране би се отнасял само до спазването на условията за допустимост на тези заявления, което не може да се допусне, тъй като съгласно член 5, параграф 2 от Регламент № 320/2006 предоставянето на помощта за преструктуриране за пълно демонтиране се решава от държавата членка след провеждането на тази първа проверка. В това отношение в член 5, параграф 2 от Регламент № 320/2006 се уточнява, че преди да предостави помощта за преструктуриране, държавата членка трябва да направи „обстойна проверка“ на съдържанието на заявлението за отпускане на помощ и на плана за преструктуриране, както и на съответствието на мерките и дейностите, описани в плана за преструктуриране, с правото на Съюза и съответните национални закони. Така, когато разглежда заявление за отпускане на помощ за преструктуриране за пълно демонтиране, държавата членка не може да се ограничи само до формална проверка, сведена до установяване дали са налице различните елементи, които трябва да се съдържат, от една страна, в заявлението за отпускане на помощта и от друга страна, в плана за преструктуриране, а трябва също да провери дали тези елементи дават възможност да се направи извод, най-малкото на пръв поглед, че условията за предоставяне на помощ за преструктуриране за пълно демонтиране са изпълнени и поради това след преструктурирането в демонтирания обект вече няма да има производствени съоръжения.

80      Освен това от съвместния прочит на членове 25 и 26 от Регламент № 968/2006 следва, че проверките, извършени след процеса по преструктуриране в съответствие с член 25 от посочения регламент, имат за цел да се провери правилното прилагане на плана за преструктуриране, а не спазването за материалноправните условия за предоставянето на помощта за преструктуриране, тъй като последните са проверени ex ante, т.е. преди предоставянето на помощта.

81      Ето защо доводът на Френската република трябва да се отхвърли.

82      На трето място, Унгария посочва по същество, че установеният от Комисията критерий лишава от действие член 4, параграф 1, буква в) от Регламент № 968/2006, тъй като пречи на запазването на силозите, предназначени за складиране на захар за пакетиране, ако са били използвани преди това от получателя на помощта за съхраняване на собствената му продукция.

83      От една страна, както бе посочено в точки 59 и 60 по-горе, от член 4, параграф 1, буква в) от Регламент № 968/2006 във връзка с член 3, параграф 1, буква а) от Регламент № 320/2006 и съображение 4 от Регламент № 968/2006 следва, че при пълно демонтиране по изключение могат да бъдат запазени всички съоръжения, с изключение на тези, които са необходими за производството на захар, изоглюкоза или инулинов сироп или които са пряко свързани с производството на посочените продукти, като например пакетиращата техника, ако се използват и не са предназначени за демонтиране и премахване с оглед на опазване на околната среда.

84      От друга страна, следва да се припомни, че в решение от 14 ноември 2013 г., SFIR и др. (C‑187/12—C‑189/12, EU:C:2013:737) Съдът е приел, че силоз, който е служел за съхраняването на захарта на получателя на помощта, представлява пряко свързано с производството на захар съоръжение по смисъла на член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 968/2006 (решение от 14 ноември 2013 г., SFIR и др., C‑187/12—C‑189/12, EU:C:2013:737, т. 26 и 31) и следователно не попада сред другите съоръжения, в частност пакетиращите такива, посочени в член 4, параграф 1, буква в) от Регламент № 968/2006, чието запазване може да бъде допуснато при пълно демонтиране, ако се използват и не са предназначени за демонтиране и премахване с оглед на опазване на околната среда.

85      Ето защо, обратно на твърдяното от Унгария, член 4, параграф 1, буква в) от Регламент № 968/2006 не може да позволи запазването на силоз, който е бил използван за съхраняването на продукцията на получателя на помощта, тъй като подобно запазване е възможно само при частично демонтиране и при условие че след преструктурирането въпросният силоз вече не се използва за производството на продукти, обхванати от ООП на захар.

86      С оглед на гореизложеното следва да се отхвърли доводът на Унгария, както и този, който тя посочва в отговора си на писмен въпрос на Общия съд, че сред производствените съоръжения съображение 4 от Регламент № 968/2006 разграничавало подгрупа съоръжения, „които не са част от производствената линия“, която подгрупа обхващала силозите са съхраняване на захар и чието запазване се допускало независимо от пълния или частичния характер на демонтирането.

87      На четвърто място, Унгария, подкрепяна от Френската република, посочва по същество, че установеният от Комисията критерий не следва от решение от 14 ноември 2013 г., SFIR и др. (C‑187/12—C‑189/12, EU:C:2013:737) и не произтича и от изложените от Съда в това решение съображения.

88      Най-напред следва да се изтъкне, че в решение от 14 ноември 2013 г., SFIR и др. (C‑187/12—C‑189/12, EU:C:2013:737) Съдът не е взел отношение по въпроса към кой момент следва да се прецени дали силозите представляват производствени съоръжения, обхванати от задължението за демонтиране. Всъщност в това дело Съдът само отговаря на поставените му от Consiglio di Stato (Държавен съвет, Италия) въпроси, които се отнасят, от една страна до критериите, позволяващи да се определи дали силозите представляват производствени съоръжения, и от друга страна, до валидността на членове 3 и 4 от Регламент № 320/2006 и на член 4 от Регламент № 968/2006 с оглед на нормите от по-висш ранг и принципите на първичното право на Съюза.

89      При все това обстоятелството, че в решение от 14 ноември 2013 г., SFIR и др. (C‑187/12—C‑189/12, EU:C:2013:737) Съдът не се е произнесъл по въпроса относно момента, в който следва да се прецени използването на силозите, не може да засегне законосъобразността на установения от Комисията критерий, тъй като в това отношение беше припомнено, че посоченият критерий произтича имплицитно, но несъмнено, от съвместния прочит на член 3, параграфи 1, 3, 4 и 5 от Регламент № 320/2006, член 4, параграфи 2 и 3 от Регламент № 320/2006, член 5, параграфи 2 и 3 от същия регламент, член 4 от Регламент № 968/2006 и член 9, параграфи 2 и 3 от последния регламент (вж. т. 57—68 по-горе).

90      Ето защо доводът на Унгария и на Френската република трябва да бъде отхвърлен.

91      На пето място, Италианската република твърди по същество, че установеният от Комисията критерий засяга целта за запазване на заетостта, преследвана с разглежданата правна уредба, доколкото водел до разрушаване на силозите, които преди подаване на заявлението за отпускане на помощта за преструктуриране са били използвани законосъобразно и за разфасоване и пакетиране на произведената на място захар, и следователно до закриване на работни места.

92      В това отношение следва да се изтъкне, че няколко разпоредби от регламенти № 320/2006 и № 968/2006 удостоверяват значението, което законодателят на Съюза отдава на трудовата заетост в районите, засегнати от преструктурирането на захарната промишленост. Като пример, от член 3, параграф 3, буква в) и параграф 4, буква в) от Регламент № 320/2006 следва, че за пълното и частичното демонтиране на производствените съоръжения е необходимо приемането на мерки за улесняване на пренаемането на работната сила. Освен това при частично демонтиране член 4, параграф 2 от Регламент № 968/2006 във връзка с член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 320/2006 разрешава запазването на производствените съоръжения, за да ги пренасочи към производството на стоки, различни от обхванатите от ООП на захарта (вж. т. 61 по-горе), като по този начин позволява запазването на работните места в старите обекти за производство на захар. По същия начин член 4, параграф 1, буква в) от Регламент № 968/2006, разгледан във връзка със съображение 4 от същия регламент, разрешава при пълно демонтиране запазването на съоръжения, с изключение на тези, които са необходими за производството на захар, изоглюкоза или инулинов сироп или които са пряко свързани с производството на посочените продукти, като например пакетиращата техника, които се използват и не са предназначени за демонтиране и премахване с оглед на опазване на околната среда (вж. т. 60 по-горе).

93      Въпреки това целта за защита на заетостта и на дейността на засегнатите от преструктурирането предприятия трябва да се преценява заедно с основната цел на разглежданата правна уредба, а именно намаляването на нерентабилния капацитет за производство на захар в Съюза в съответствие със съображения 1 и 5 от Регламент № 320/2006 (вж. т. 54 по-горе).

94      Освен това посочените от Италианската република съображения от социален порядък не могат да обосноват предлаганото от нея тълкуване на разглежданата правна уредба, накърняващо същественото разграничение, което законодателят на Съюза е възнамерявал да въведе между пълно и частично демонтиране (вж. т. 56, 57 и 68 по-горе), и поради това то противоречи на посочената правна уредба.

95      Ето защо доводът на Италианската република следва да се отхвърли.

96      На шесто място, Унгария, подкрепяна от Френската република, посочва, че установеният от Комисията критерий не отчита сезонния характер на производството на захар и поставя под въпрос практическата приложимост на установените от Съда изключения. В това отношение тя припомня, че съгласно член 4, параграф 1 от Регламент № 320/2006 заявленията за отпускане на помощ за преструктуриране е трябвало да се подават до държавата членка до 31 януари преди началото на пазарната година, през която е трябвало да бъде отказана квотата. Тъй като обаче тази дата е била в рамките на сезонния цикъл на производството на захар, като се имат предвид техните характеристики на експлоатация и използване, твърде вероятно било към този момент силозите все още да са участвали в производството на захар в рамките на квота на заявителя на помощта за преструктуриране. Ето защо Унгария поддържа, че за да се ползват от помощ за преструктуриране за пълно демонтиране, като запазят силозите, за да ги използват за в бъдеще за съхраняване на произведена другаде захар, предприятията трябва или да съхраняват в силозите произведена другаде захар, и то от пазарната година, предшестваща отказа от квотата, или да ги изведат от експлоатация, евентуално като прекратят производството на собствената си захар дори преди да са се отказали от производствената квота. В това отношение Френската република допълва, че рядко предприятията разполагат на едно и също място със съоръжение за производство на захар в рамките на тяхната квота и със силози, служещи за съхранение, разфасоване или пакетиране на захар, произведена в рамките на квота от други производители.

97      От една страна, обстоятелството, че условията, определени с установените от Съда изключения, са трудно изпълними към датата на подаване на заявлението за отпускане на помощта за преструктуриране, не означава, че тези условия не могат да бъдат изпълнени. Комисията впрочем представя Решение № 2966 от 15 юни 2015 г. на Consiglio di Stato (Държавен съвет, Италия), от което следва, че от три силоза, налични към деня на подаване на заявлението за отпускане на съответната помощ за преструктуриране за пълно демонтиране, един силоз е бил използван за съхранение на захар, произведена в производствения обект на предприятието, получател на помощта, докато два други силоза са служели за съхранение и пакетиране на захар, произведена от други производители.

98      От друга страна, както правилно отбелязва Комисията, запазването на силози, които не представляват производствени съоръжения, е изключение от правилото, припомнено от Съда в точка 30 от решение от 14 ноември 2013 г., SFIR и др. (C‑187/12—C‑189/12, EU:C:2013:737), че за предоставянето на помощта за преструктуриране за пълно демонтиране съответният промишлен комплекс трябва да бъде изцяло изведен от употреба. Ето защо обстоятелството, че преценката на използването на силозите към деня на подаване на заявлението за отпускане на помощта за преструктуриране рядко води до изключване на тяхната квалификация като производствени съоръжения, е само последица от факта, че възможността да не се демонтират или дори да се продължи използването в бъдеще на съоръжения, различни от тези за производство, като същевременно се запази правото на помощ за пълно демонтиране, представлява изключение от припомненото от Съда правило, което трябва да се тълкува тясно (в този смисъл вж. решение от 14 ноември 2013 г., SFIR и др., C‑187/12—C‑189/12, EU:C:2013:737, т. 30).

99      Ето защо доводите на Унгария и на Френската република трябва да се отхвърлят.

100    На седмо място, според Унгария, подкрепяна от Италианската република, доводът на Комисията, че било неуместно да се взема предвид използването на силозите в края на процеса по преструктуриране, тъй като по допускане на тази дата преструктурирането би било приключено и следователно вече не би имало производство на захар в рамките на квотата, от която производителят се е отказал, не е логичен: всъщност той предполагал по същество, че целта на преструктурирането е била постигната дори преди то да е започнало.

101    Както бе обяснено в точки 57—68 по-горе, целта на проверката на използването на силозите към датата на подаване на заявлението за отпускане на помощта за преструктуриране е да се определи дали тези силози представляват съоръжения, свързани с производството, които задължително трябва да бъдат демонтирани за предоставянето на помощ за преструктуриране за пълно демонтиране, или несвързани с производството на захар съоръжения, за които получателят на помощта има избор дали да запази, или да демонтира. Противно на твърдяното от Унгария, извършването на проверка на използването на силозите към датата на подаване на заявлението за отпускане на помощта изобщо не предполага, че целта на преструктурирането вече е била постигната и че силозите вече са били демонтирани към тази дата. Освен това според член 6 от Регламент № 968/2006 срокът за извършване на демонтирането на производствените съоръжения изтичал най-късно на 31 март 2012 г. Ето защо, ако даден силоз представлява съоръжение за производство на захар към деня на подаване на заявлението за отпускане на помощта, неговото действително демонтиране не се изисква незабавно, а може да бъде извършено в последващ момент, но най-късно до 31 март 2012 г.

102    Във всеки случай от точки 57—60 по-горе следва, че в края на преструктурирането в напълно демонтирания обект не може да останат производствени съоръжения, в това число силозите, които са били предназначени за съхранение на произведената от получателя на помощта захар, освен когато планът за преструктуриране не е бил изпълнен правилно, което обаче би изложило получателя на опасността да възстанови помощта в съответствие с член 26 от Регламент № 968/2006, както и да му бъдат наложени предвидените в член 27 от този регламент санкции.

103    Ето защо доводът на Унгария трябва да се отхвърли.

104    Предвид изложеното в точки 101 и 102 по-горе следва да се отхвърли и доводът на Френската република, че не е сигурно и че в края на преструктурирането запазените силози непременно се обхващат от установените от Съда изключения.

105    На осмо място, Унгария твърди по същество, че установеният от Комисията критерий противоречи на свободата на действие при установяването и прилагането на плановете за преструктуриране, с която разполагали захарните предприятия съгласно приложимата правна уредба, и по-специално съгласно член 4, параграф 1, буква в) от Регламент № 968/2006. От своя страна Френската република твърди, че от предвидената в член 11 от Регламент № 968/2006 възможност за изменение на плана за преструктуриране произтича, че точното използване на запазените силози можело да претърпи развитие в процеса по демонтиране. Така според нея динамичният характер на процеса по демонтиране не допуска преценка на използването на силозите към датата на подаване на заявлението за отпускане на помощта.

106    От една страна, свободата на действие при изготвянето на плана за преструктуриране, с която разполагат получателите на помощта, и свободата да изменят този план съгласно член 11 от Регламент № 968/2006, не може да засегне разпоредбите на Регламент № 320/2006 и на Регламент № 968/2006, и по-специално същественото задължение за демонтиране на производствените съоръжения, предвидено в член 3, параграф 1, букви а) и б) от Регламент № 320/2006, което при пълно демонтиране означава разрушаването на всяко производствено съоръжение, съществуващо към деня на подаване на заявлението за отпускане на помощта.

107    От друга страна, доводите на Унгария и на Френската република не държат сметка за разграничението между пълно и частично демонтиране, което обаче е неразделна част от разглежданата правна уредба (вж. т. 56, 57 и 68 по-горе). Възможността да се запазят производствени съоръжения, включително силози, може обаче да съществува само при частично демонтиране и при по-нисък размер на помощта в сравнение с този, който би бил получен, ако всички производствени съоръжения бъдат демонтирани.

108    Ето защо доводите на Унгария и на Френската република трябва да се отхвърлят.

109    На девето място, Френската република посочва по същество, че от употребата на бъдеще време на изявителното наклонение в редакцията на френски език на израза „производствените съоръжения, които няма да бъдат използвани“ в член 3, параграф 4, буква б) от Регламент № 320/2006 следва, че условието относно използването на запазените в производствения обект съоръжения не може да бъде преценено към датата на подаване на заявлението за отпускане на помощта за преструктуриране.

110    Следва да се припомни, че съгласно член 3, параграф 4, буква б) от Регламент № 320/2006 в случай на частично демонтиране е допустимо да се запазят част от производствените съоръжения и да се демонтират тези, които по допускане вече няма да бъдат използвани от получателя на помощта след приключване на преструктурирането. Освен това в член 4, параграф 2 от Регламент № 968/2006 се уточнява в това отношение, че трябва да бъдат демонтирани всички съоръжения, „[…] които не са предназначени за използване за друг вид производство или друго използване на територията на завода съгласно плана за преструктуриране“.

111    Следователно от съвместния прочит на посочените в точка 110 по-горе разпоредби произтича, че получателят на помощ за преструктуриране за частично демонтиране трябва да знае още към момента на подаване на заявлението за отпускане на помощта за преструктуриране кои производствени съоръжения вече не възнамерява да използва след края на преструктурирането и да ги спомене в плана за преструктуриране.

112    При тези условия употребата на бъдеще време на изявителното наклонение в редакцията на френски език на член 3, параграф 4, буква б) от Регламент № 320/2006 не може да е пречка за установения от Комисията критерий.

113    Ето защо доводът на Френската република трябва да се отхвърли.

114    На десето и последно място, Унгария твърди, че решение от 14 ноември 2013 г., SFIR и др. (C‑187/12—C‑189/12, EU:C:2013:737) оставя несигурност относно възможността за съхраняване в силоз на захарта, произведена от получателя на помощта в рамките на квота, различна от квотата, от която производителят се е отказал, без да се стигне до квалификация като производствено съоръжение. В това отношение Унгария твърди по същество, че заключенията на Съда в точки 32 и 40 от решение от 14 ноември 2013 г., SFIR и др. (C‑187/12—C‑189/12, EU:C:2013:737) не са съгласувани помежду си, освен ако се приеме, че запазените силози могат да бъдат използвани за производството на продукти, обхванати от ООП на захар, например доколкото са предназначени за складирането на захарта, произведена от получателя на помощта в друг производствен обект и в рамките на друга квота.

115    От една страна, заключенията на Съда в точки 32 и 40 от решение от 14 ноември 2013 г., SFIR и др. (C‑187/12—C‑189/12, EU:C:2013:737) са напълно съгласувани помежду си. Всъщност в точка 32 от това решение Съдът предвижда случая, в който силозите не представляват производствени съоръжения, тъй като се използват единствено за съхраняването на захар, произведена в рамките на квота от други производители или закупена от тях. За сметка на това в точка 40 от това решение Съдът разглежда хипотезата, в която силоз, който към датата на подаване на заявлението за отпускане на помощта представлява производствено съоръжение, продължи да бъде използван за съхраняването на захар, произведена от получателя в другите му производствени обекти съгласно друга квота. В това отношение Съдът посочва, че производителят „поначало няма право на помощ за преструктуриране“ поради забраната по член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 320/2006 при частично демонтиране недемонтираните производствени съоръжения да се използват за производството на продукти, обхванати от ООП на захар.

116    От друга страна, въпросът дали понятието „производствени съоръжения“ обхваща силозите, използвани за съхранението на захар, произведена от получателя в другите му производствени обекти съгласно друга производствена квота, не се отразява по никакъв начин на определянето на момента, в който следва да се прецени използването на силозите.

117    Ето защо доводът на Унгария трябва да се отхвърли.

118    Тъй като нито един от доводите, изтъкнати от Унгария, Френската и Италианската република, не са основателни, първото основание следва да се отхвърли.

 По второто основание: нарушение на определените в Документ VI/5330/97 насоки и на принципа на лоялно сътрудничество

119    Второто основание на Унгария се разделя по същество на две части, първата от които е изведена от нарушение на определените в Документ VI/5330/97 насоки, а втората — от нарушение на принципа на лоялно сътрудничество.

120    В самото начало следва да се уточни, че в рамките на първата част на второто основание Унгария твърди по същество, че предвид породените от разглежданата правна уредба трудности при тълкуването, Комисията е трябвало да се въздържи от прилагането на финансова корекция или е трябвало да приложи по-ниска ставка на корекция в съответствие с Документ VI/5330/97. За сметка на това в рамките на втората част Унгария упреква Комисията, че в хода на прилагането на схемата за преструктуриране на захарната промишленост не ѝ е представила своето тълкуване на разглежданата правна уредба, и по-специално що се отнася до задължението за демонтиране на силозите с цел получаване на помощ за преструктуриране за пълно демонтиране, като по този начин е нарушила принципа на лоялно сътрудничество.

 По първата част: нарушение на определените в Документ VI/5330/97 насоки

121    Унгария, подкрепяна от Френската република, упреква Комисията в нарушение на определените в Документ VI/5330/97 насоки, тъй като по същество, от една страна, предвид трудностите при тълкуване на регламенти № 320/2006 и № 968/2006 по въпроса как трябва да се третират силозите при пълно демонтиране на производствен обект, както и предвид трудностите при тълкуване, свързани с решение от 14 ноември 2013 г., SFIR и др. (C‑187/12—C‑189/12, EU:C:2013:737) и от друга страна, предвид липсата на навременно предоставена от Комисията информация относно нейното тълкуване на разглежданата правна уредба последната е трябвало да намали размера на финансовата корекция за преструктурирането на захарната промишленост и дори да се въздържи от прилагането на каквато и да е финансова корекция в съответствие с определените в Документ VI/5330/97 насоки.

122    Комисията оспорва доводите на Унгария.

123    Съгласно приложение 2 към Документ VI/5330/97, озаглавено „Финансови последици за уравняването на сметките на секция [„Гарантиране“] на ФЕОГА от неосъществяването на проверки от държавите членки“, финансови корекции трябва да се прилагат, когато Комисията установи, че държавите членки не са направили специфичните проверки, изисквани от приложимите регламенти или при всички положения съществени за гарантиране на законосъобразността на разходите, направени в рамките на секция „Гарантиране“ на ФЕОГА.

124    Алинея втора на текста под заглавие „Гранични случаи“ на приложение 2 към Документ VI/5330/97 (наричана по-нататък „граничният случай, предвиден в приложение 2 към Документ VI/5330/97“) предвижда следното:

„Когато пропуските се дължат на трудности при тълкуването на общностните правни норми, освен ако може разумно да се предположи, че държавата членка ще преодолее тези трудности с Комисията, и ако националните органи са направили необходимото за отстраняване на пропуските веднага след откриването им, тези фактори могат да бъдат взети предвид при претеглянето и да доведат до прилагане на по-ниска ставка на корекция или до липса на корекция“.

125    В самото начало следва да се припомни, че като приема правила за административно поведение, целящи да породят външни последици, като насоките, които са предмет на Документ VI/5330/97, и като обявява посредством публикуването или, както в настоящия случай, посредством изпращането им на държавите членки, че ще ги прилага занапред към съответните случаи, въпросната институция, в случая по настоящето дело — Комисията, се самоограничава в упражняването на своето право на преценка и не може да се отклонява от тези норми, за да не бъде евентуално санкционирана за нарушение на общи принципи на правото, като принципите на равно третиране, правна сигурност или защита на оправданите правни очаквания. Следователно не би могло да се изключи, че при определени условия и в зависимост от тяхното съдържание подобни норми за поведение с общо приложение могат да пораждат правни последици и че по-специално в определен случай администрацията не може да се отклонява от тях, без да изложи причини, които да са съвместими с общите принципи на правото, като принципите на равно третиране или на защита на оправданите правни очаквания, при условие че този подход не е в противоречие с други норми на правото на Съюза от по-висш порядък (в този смисъл вж. решения от 9 септември 2011 г., Гърция/Комисия, T‑344/05, непубликувано, EU:T:2011:440, т. 192, от 16 септември 2013 г., Испания/Комисия, T‑3/07, непубликувано, EU:T:2013:473, т. 84 и цитираната съдебна практика и от 10 юли 2014 г., Гърция/Комисия, T‑376/12, EU:T:2014:623, т. 106 (непубликувано).

126    Освен това следва да се отбележи, както е направила Комисията, че граничният случай, предвиден в приложение 2 към Документ VI/5330/97, е фактор при претеглянето, който не следва да се прилага автоматично. Всъщност, както се вижда от текста на Документ VI/5330/97, в който той е предвиден, неговото прилагане зависи от условията, от една страна, установената от Комисията в процедурата по уравняване нередност да произтича от трудности при тълкуването на правната уредба на Съюза и от друга страна, националните власти да са направили необходимото за отстраняване на пропуска веднага щом той е бил открит от Комисията.

127    Що се отнася до първото условие за прилагането на граничния случай, предвиден в приложение 2 към Документ VI/5330/97, най-напред следва да се изтъкне, че Комисията не е оспорила твърдението на Френската република, че девет държави членки са изпитали трудности с оглед на тълкуването на понятието „производствени съоръжения“ и на въпроса за запазване на силозите за съхранение при пълното демонтиране на обект за производство на захар. На следващо място, в своя доклад от 25 април 2013 г. помирителният орган изрично признава наличието на проблеми при тълкуването на разглежданата правна уредба, пред които са изправени не само държавите членки, но и службите на Комисията (вж. т. 27 по-горе). Накрая, трябва да се посочи, че в решение от 14 ноември 2013 г., SFIR и др. (C‑187/12—C‑189/12, EU:C:2013:737) Съдът се е произнесъл само по въпроса при какви условия силозите не следва да се квалифицират като производствени съоръжения, за които се прилага задължението за демонтиране, но не е взел отношение нито по въпроса за момента, към който следва да се прецени използването на силозите, нито по въпроса дали задължението за демонтиране непременно означава разрушаването на производствените съоръжения.

128    С оглед на припомнените в точка 127 по-горе обстоятелства и противно на твърдяното от Комисията, трябва да се посочи, че разглежданата правна уредба поражда трудности при тълкуването във връзка с въпроса за запазването на силозите в случай на пълно демонтиране.

129    Тази констатация не би могла да бъде оборена с довода на Комисията, че тя винаги е предоставяла напълно последователна информация относно задължението за демонтиране на силозите на държавите членки, които са ѝ поставяли въпроса. Всъщност доводът на Комисията не само не е обоснован, но във всички случаи е погрешен от фактическа страна, тъй като в дупликата Комисията признава, че никога не е отговаряла на писмото, изпратено ѝ от унгарските власти през ноември 2006 г. и получено от нея на 15 декември 2006 г., в което унгарските власти ѝ задават точно въпроса за запазването на силозите при пълно демонтиране.

130    Следователно в настоящия случай е изпълнено първото условие за прилагане на граничния случай, предвиден в приложение 2 към Документ VI/5330/97.

131    Що се отнася до второто условие за прилагането на граничния случай, предвиден в приложение 2 към Документ VI/5330/97, според което държавата членка трябва да е предприела мерки за отстраняване на пропуска веднага след откриването му, в писмените си изявления Унгария посочва по същество, че при липсата на сигурност относно правилното тълкуване на разглежданата правна уредба от нея не може да се очаква незабавно да е взела корективни мерки.

132    В отговор на въпрос, поставен от Общия съд в съдебното заседание, Унгария потвърждава, че не е приела мерки за отстраняване на пропуска, установен от Комисията в първото ѝ съобщение от 20 юли 2010 г.

133    За да бъде обаче изпълнено второто условие за прилагане на граничния случай, предвиден в приложение 2 към Документ VI/5330/97, Унгария не е трябвало непременно да пристъпи към разрушаването на спорните силози, а е можело да сътрудничи на Комисията, като приеме мерки по отношение на получателите на помощите за преструктуриране, даващи възможност да се отстрани пропускът или поне да се предотврати настъпването на повече вреди за Фонда от посочения пропуск, по-специално като откаже да освободи гаранциите, предоставени от получателите на помощите за преструктуриране в съответствие с член 16 от Регламент № 968/2006, което тя не е направила.

134    Тъй като второто условие за прилагането на граничния случай, предвиден в приложение 2 към Документ VI/5330/97, не е изпълнено, противно на исканията на Унгария, подкрепяна от Френската република, Комисията не е била длъжна да се въздържи от прилагането на каквато и да е финансова корекция или да намали нейния размер.

135    Ето защо първата част на второто основание следва да се отхвърли.

 По втората част: нарушение на принципа на лоялно сътрудничество

136    Унгария, подкрепяна от Френската република, твърди, че предвид трудностите при тълкуването на разглежданата правна уредба, в приложение на принципа на лоялно сътрудничество Комисията е трябвало ясно да представи становището си на всички държави членки, в частност като отговори на въпросите, поставени в първоначалната фаза на схемата за преструктуриране, и да привлече вниманието им върху наличието на възможен риск запазването на силозите да не е в съответствие със задължението за пълно демонтиране, което обаче тя не е направила. Освен това Унгария упреква Комисията в това, че никога не е отговорила на писмото, което ѝ е изпратила през ноември 2006 г. с цел да разбере дали задължението за демонтиране се отнася до силозите.

137    Комисията оспорва доводите на Унгария. В това отношение, на първо място, тя посочва, че повечето държави членки не са срещнали проблеми при тълкуването на разглежданата правна уредба и че тези, които са имали проблеми и които са се обърнали към нея с въпроси в това отношение, винаги са получавали ясен и последователен отговор от нейна страна. На второ място, що се отнася до писмото, което Унгария ѝ е изпратила през ноември 2006 г., Комисията посочва, че то не е било получено от компетентната административна единица и че макар липсата на отговор на получено от нея писмо да представлявало „неизвиним пропуск“ от нейна страна, Унгария е трябвало да прояви предпазливост, като изрази отново своите съмнения пред Комисията.

138    Съгласно член 4, параграф 3 ДЕС по силата на принципа на лоялното сътрудничество Съюзът и държавите членки при пълно взаимно зачитане си съдействат при изпълнението на задачите, произтичащи от Договорите.

139    По своето естество принципът на лоялно сътрудничество има реципрочен характер. Това е така, защото той задължава държавите членки да вземат всички мерки, които могат да гарантират обхвата и ефективността на правото на Съюза, и налага на институциите на Съюза взаимни/насрещни задължения за лоялно сътрудничество с държавите членки (решение от 16 октомври 2003 г., Ирландия/Комисия, C‑339/00, EU:C:2003:545, т. 71 и 72 и от 6 ноември 2014 г., Гърция/Комисия, T‑632/11, непубликувано, EU:T:2014:934, т. 34).

140    На първо място, от припомнената в точка 139 по-горе съдебна практика следва, че съгласно принципа на лоялно сътрудничество държавите членки трябва да вземат мерки за премахване на всякаква несигурност относно правилното прилагане на разглежданата правна уредба, като евентуално поставят въпроси на Комисията относно възможността на предприятия, които възнамеряват да запазят силози, да се предостави помощ за преструктуриране за пълно демонтиране.

141    В допълнение Комисията посочва, без това да бъде оспорено от Унгария, че от 23 държави членки, които са участвали в схемата за преструктуриране, само шест държави членки, сред които Унгария, са ѝ задали въпроси относно силозите. Ето защо Комисията с основание е могла да приеме, че преобладаващата част от държавите членки са разбрали, че разглежданата правна уредба налага разрушаването на силозите за предоставянето на помощ за преструктуриране за пълно демонтиране и че следователно не е било необходимо да представи на всички държави членки своето тълкуване на разглежданата правна уредба.

142    Поради това, противно на твърдяното от Унгария и Френската република, в съответствие с принципа на лоялно сътрудничество от Комисията не е могло да се изисква да представи на всички държави членки своето становище относно задължението за демонтиране на силозите.

143    На второ място, макар да е жалко, че Комисията не е отговорила на писмото на Унгария от ноември 2006 г., тази липса на реакция, която самата Комисия квалифицира като „неизвиним пропуск“, не може да се характеризира като нарушение на принципа на лоялно сътрудничество при разглежданите в настоящото дело обстоятелства.

144    Това е така, защото в съответствие с принципа на лоялно сътрудничество Унгария е трябвало да вземе мерки за премахване на всякаква несигурност относно задължението за демонтиране на силозите с цел получаване на помощта за преструктуриране за пълно демонтиране, евентуално като отново отправи въпроси до Комисията или писмено, или по време на месечните заседания на компетентния управителен комитет, което обаче тя не е направила.

145    При всички положения липсата на реакция на Комисията след писмото на Унгария от ноември 2006 г. не може да се приравни на становище на институцията, с което се одобрява тълкуването на разглежданата правна уредба, възприето от унгарските власти. Само изричното и ясно произнасяне от страна на Комисията е могло да позволи на унгарските власти да заключат, че тази институция е одобрила запазването на спорните силози в случай на пълно демонтиране (в този смисъл и по аналогия вж. решение от 14 декември 2011 г., Испания/Комисия, T‑106/10, непубликувано, EU:T:2011:740, т. 69 и цитираната съдебна практика).

146    На трето място, от една страна, трябва да се изтъкне, че в първото съобщение от 20 юли 2010 г. Комисията посочва на Унгария, че силозите са пряко свързани с производството на захар и че следователно трябва да бъдат демонтирани от промишлените обекти, за които е била поискано предоставянето на помощ за преструктуриране за пълно демонтиране.

147    От друга страна, в първото съобщение от 20 юли 2010 г. Комисията изрично припомня на Унгария, че унгарските захарни предприятия не могат да получат помощ за преструктуриране за пълно демонтиране, ако плановете за преструктуриране не са напълно приложени и ако свързаните с дейностите по производство на захар сгради, и в частност силозите, не са разрушени. В това отношение Комисията припомня, че срокът за приключване на действията по демонтиране, предвиден в член 6, параграф 1, алинея втора от Регламент № 968/2006 в приложимата му към този момент редакция, изтича на 30 септември 2011 г.

148    Ето защо след получаването на първото съобщение от 20 юли 2010 г. Унгария все още е имала възможност да избегне оспорваната корекция, като изиска от унгарските захарни предприятия да спазят разглежданата правна уредба, както е тълкувана от Комисията.

149    При все това, макар вече да познава становището на Комисията по въпроса за демонтирането на силозите, Унгария не предприема никакви мерки, за да се съобрази с него. Напротив, както следва от точка 3.2.2 от обобщаващия доклад, представен на събранието от 18 ноември 2014 г. на Комитета по земеделските фондове (вж. т. 33 по-горе), Унгария настоява да приложи разглежданата правна уредба в съответствие със собственото си тълкуване, тъй като два дни след двустранната среща на Комисията и Унгария, която се провежда на 6 декември 2010 г. (вж. т. 22 по-горе), в приложение на член 22 от Регламент № 968/2006 последната освобождава двете последни гаранции, представени от получателите на помощите за преструктуриране за пълно демонтиране, макар в притежаваните от тях бивши обекти за производство на захар все още да има силози.

150    С оглед на изложените съображения втората част на второто основание, свързана са нарушението на принципа на лоялно сътрудничество от страна на Комисията, следва да се отхвърли.

151    Тъй като нито едно от основанията, изтъкнати от Унгария, не е обосновано, жалбата следва да се отхвърли в нейната цялост.

 По съдебните разноски

152    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

153    Същевременно съгласно член 135, параграф 1 от Процедурния правилник по изключение, когато справедливостта изисква това, Общият съд може да реши страна, която е загубила делото, да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, само част от съдебните разноски на другата страна. Освен това съгласно член 135, параграф 2 от същия правилник Общият съд може да осъди дори спечелила делото страна да заплати част от или всички съдебни разноски, ако това е оправдано от поведението на спечелилата страна, включително преди образуване на съдебното производство.

154    Унгария е загубила делото. Същевременно в точка 143 по-горе бе установено, че Комисията не е отговорила на писмото на Унгария от ноември 2006 г. При тези обстоятелства Общият съд счита, че е правилно и справедливо, освен своите съдебни разноски, Унгария да понесе само половината от направените от Комисията съдебни разноски, а Комисията да понесе половината от своите съдебни разноски.

155    На последно място, съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник държавите членки, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски.

156    Поради това Френската и Италианската република понасят направените от тях съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),

реши

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Унгария понася направените от нея съдебни разноски, както и половината от съдебните разноски на Европейската комисия.

3)      Комисията понася половината от собствените си съдебни разноски.

4)      Френската и Италианската република понасят направените от тях съдебни разноски.

Kanninen Schwarcz Iliopoulos

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 12 март 2019 година.

Подписи

Съдържание

*      Език на производството: унгарски.