Language of document : ECLI:EU:F:2013:111

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(трети състав)


2 юли 2013 година


Дело F‑64/12 DEP


Guillermo Martinez Erades

срещу

Европейска служба за външна дейност (ЕСВД)

„Публична служба — Производство — Определяне на съдебните разноски“

Предмет:      Искане за определяне на съдебните разноски, подлежащи на възстановяване съгласно член 92 от Процедурния правилник, с което г‑н Martinez Erades моли Съда на публичната служба да бъдат определени съдебните разноски по реда на член 92, параграф 1 от Процедурния правилник

Решение:      Определя размера на подлежащите на възстановяване на г‑н Martinez Erades съдебни разноски от Европейската служба за външна дейност по дело F‑64/12 на 5 700 EUR, увеличен с евентуално дължимия върху тази сума ДДС. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски в рамките на настоящото производство по определяне на съдебните разноски.


Резюме


1.      Съдебно производство — Съдебни разноски — Определяне — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Понятие — Направени от страните необходими разходи — Представяне на доказателства за реалното извършване на разходите

(член 91, буква б) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

2.      Съдебно производство — Съдебни разноски — Определяне — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Понятие — Данък върху добавената стойност — Включване в случая на незадължено лице

(член 91, буква б) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

3.      Съдебно производство — Съдебни разноски — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Съдебни разноски, направени по производството за определяне на съдебните разноски — Липса на основание за произнасяне

(членове 86 и 92 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

1.      Съгласно член 91, буква б) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба подлежащите на възстановяване съдебни разноски са ограничени, от една страна, до направените за целите на производството пред Съда на публичната служба съдебни разноски, и от друга страна, до съдебните разноски, които са били необходими за тези цели.

Безспорно жалбоподателят следва да представи доказателства за реалното извършване на разходите, чието възстановяване е поискал, но от факта, че даден адвокат е подал жалбата и е представил акт за отказ или оттегляне на жалбата вследствие на споразумение между страните, може да се заключи, че той действително е извършил необходимите действия във връзка с производството пред Съда на публичната служба. При тези обстоятелства Съдът на публичната служба може да определи каква част от сумата, която адвокатът е поискал от едната страна за покриване на разходите, може да бъде възстановена от осъдената да заплати съдебните разноски страна.

(вж. точки 16, 20 и 21)


Позоваване на:

Съд на публичната служба — 10 ноември 2009 г., X/Парламент, F‑14/08 DEP, точка 21; 8 ноември 2011 г., U/Парламент, F‑92/09 DEP, точка 37 и посочената съдебна практика; 22 март 2012 г., Brune/Комисия, F‑5/08 DEP, точка 19

2.      Жалбоподател, който не е данъчнозадължено лице по данъка върху добавената стойност, няма възможност да си възстанови този данък, платен върху фактурираните от неговия адвокат услуги. Така данъкът върху добавената стойност, който евентуално е бил платен върху приетите за необходими хонорари, представлява за него направени за целите на производството съдебни разноски по смисъла на член 91, буква б) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба.

(вж. точка 28)


Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 8 юли 2004 г., De Nicola/ЕИБ, T‑7/98 DEP, T‑208/98 DEP и T‑109/99 DEP, точка 37

Съд на публичната служба — 25 октомври 2012 г., Missir Mamachi di Lusignano/Комисия, F‑50/09 DEP, точка 31

3.      За разлика от член 86 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, в член 92 от същия, който се отнася до споровете относно съдебните разноски, не е предвидено Съдът на публичната служба да се произнася по съдебните разноски в съдебното решение или в определението, с което слага край на производството. Всъщност, ако Съдът на публичната служба, който се произнася в рамките на искане, предявено на основание член 92 от Процедурния правилник във връзка със спор относно съдебните разноски в главното производство, се произнесе относно оспорваните съдебни разноски и отделно относно новите съдебни разноски, направени в рамките на това оспорване на съдебните разноски, той би могъл евентуално впоследствие да бъде сезиран с нов спор за новите съдебни разноски.

Следователно няма основание за отделно произнасяне по разходите и възнагражденията, изплатени за целите на производството по определяне на съдебните разноски пред Съда на публичната служба. Когато обаче определя подлежащите на възстановяване съдебни разноски, Съдът на публичната служба следва да отчита всички обстоятелства по делото до момента на приемане на определението за определяне на съдебните разноски.

(вж. точки 33—35)


Позоваване на:

Съд на публичната служба — 12 декември 2012 г., Kerstens/Комисия, F‑12/10 DEP, точка 49; U/Парламент, посочено по-горе, точка 65