Жалба, подадена на 28 ноември 2011 г. от Luigi Marcuccio срещу определението на Съда на публичната служба от 8 септември 2011 г. по дело F-69/10, Marcuccio/Комисия

(Дело T-616/11 P)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Luigi Marcuccio (Tricase, Италия) (представител: G. Cipressa, avvocato)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

като главно искане, да уважи всички искания, формулирани от него пред първата инстанция,

да осъди ответника да заплати в полза на жалбоподателя разноските, понесени от него в настоящото производство по обжалване.

при условията на евентуалност, да върне делото на друг състав на първоинстанционния съд за ново произнасяне по съществото на всяко от исканията по предходните точки на настоящия петитум.

Правни основания и основни доводи

Настоящата жалба е срещу определението от 8 септември 2011 г., постановено по дело F-69/10, с което се отхвърля като явно неоснователна жалба с предмет, от една страна, отмяната на решението на Комисията за отхвърляне на искането на жалбоподателя за обезщетение за вредите, които твърди, че са причинени поради изпращането на неговия представител по дело T-18/04, Marcuccio/Комисия, по което Съдът на публичната служба се е произнесъл с Решение от 10 юни 2008 г., на писмо относно плащането на съдебните разноски по това производство и, от друга страна, осъждането на Комисията да плати обезщетение за вреди.

Жалбоподателят излага две правни основания в подкрепа на жалбата си.

Първото правно основание е изведено от пълната липса на мотиви за "исканията за получаване на обезщетение" (между точки 21 и 22 от обжалваното определение), както и от явна обърканост, парадоксалност, липса на изследване и изопачаване и отклоняване от фактите, категоричност, нелогичност, неотносимост, неразумност, погрешно, неправилно, невярно и неразумно тълкуване и прилагане на правните норми относно пораждането на отговорността на институциите на Европейския съюз за вреди; на понятието за задължение за мотивиране, което има всяка институция на Европейския съюз и съдът на Европейския съюз; на понятието за аналогия и на понятието за незаконосъобразно поведение от страна на институция на Европейския съюз.

Второто правно основание е изведено от незаконосъобразност на постановеното от първата съдебна инстанция "по процесуалните разноски и по съдебните разноски" (между точки 28 и 29 от обжалваното определение).

____________