Жалба, подадена на 1 март 2010 г. - Prionics/Комисия и EОБХ

(Дело T-112/10)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Prionics AG (представители: H. Janssen и M. Franz, Rechtsanwälte)

Ответници: Европейска комисия и Европейски орган за безопасност на храните (EОБХ)

Искания на жалбоподателя

да се отмени "Scientific Opinion on Analytical sensitivity of approved TSE rapid tests" [Научно становище относно аналитичната чувствителност на разрешените бързи тестове за ТСЕ] на EОБХ и на Комисията, доколкото в него се препоръчва понастоящем да не се използват два теста за мониторинг на СЕГ, произведени от жалбоподателя - Prionics(r)-Check LIA и Prionics(r)-Check PrioSTRIP;

да се осъдят EОБХ и Европейската комисия да заплатят съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят оспорва научното становище на EОБХ от 10 декември 2009 г. относно аналитичната чувствителност на разрешените бързи тестове за ТСЕ (наричано по-нататък "становището на ЕОБХ"). В това становище се препоръчва по-специално посредством подходящи експерименти да се преоцени аналитичната чувствителност на две тестови системи на жалбоподателя за СЕГ (Prionics(r)-Check LIA и Prionics(r)-Check PrioSTRIP).

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква четири правни основания.

В рамките на първото правно основание жалбоподателят се позовава на нарушение на принципа на добра администрация с мотива, че ответниците основават препоръката си, съдържаща се в становището на ЕОБХ, на погрешна преценка на фактите и на противоречиви сведения.

Като второ правно основание жалбоподателят се позовава на нарушение на принципа на право на защита в рамките на производства, които могат да доведат до увреждащ акт. В това отношение той поддържа също, че общите принципи на правото на равно третиране и на защита на оправданите правни очаквания са нарушени, тъй като EОБХ - в противоречие със собствените си публикувани административни разпоредби - не е предоставила възможност на жалбоподателя да бъде изслушан преди публикуването на становището на ЕОБХ.

На трето място, жалбоподателят се позовава на нарушение на общите принципи на правото на равно третиране и на защита на оправданите правни очаквания, тъй като ЕОБХ - в противоречие със собствените си публикувани административни разпоредби - не е посочила в становището си възможностите за неговото обжалване.

Накрая, жалбоподателят поддържа, че са нарушени основните му права на професионална свобода и на свобода на стопанската инициатива, тъй като становището на ЕОБХ е публикувано, без да се преценят вредните последици за жалбоподателя.

____________