Дело C‑589/10

Janina Wencel

срещу

Zakład Ubezpieczeń Społecznych w Białymstoku

(Преюдициално запитване, отправено от Sąd Apelacyjny w Białymstoku)

„Член 45 ДФЕС — Регламент (ЕИО) № 1408/71 — Член 10 — Обезщетения за старост — Обичайно местопребиваване в две различни държави членки — Получаване на наследствена пенсия в едната от тези държави и на пенсия за осигурителен стаж и възраст в другата — Отнемане на едното от тези обезщетения — Възстановяване на обезщетенията, за които се твърди, че са получени без правно основание“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 16 май 2013 г.

1.        Социална сигурност — Работници мигранти — Регламент № 1408/71 — Приложно поле ratione temporis

(Регламент № 1408/71 на Съвета)

2.        Социална сигурност — Работници мигранти — Регламент № 1408/71 — Материален обхват

(Регламент № 1408/71 на Съвета)

3.        Социална сигурност — Работници мигранти — Лице, което има едновременно две места на обичайно пребиваване на територията на две различни държави членки — Недопустимост

(член 10 от Регламент № 1408/71 на Съвета)

4.        Социална сигурност — Работници мигранти — Обезщетения — Национални правила за ненатрупване — Получаване на наследствена пенсия в една държава членка и на пенсия за осигурителен стаж и възраст в друга държава членка — Отнемане с обратна сила на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст и искане за възстановяване на пенсиите, за които се твърди, че са изплатени без правно основание — Недопустимост — Намаляване на размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст със сума до размера на обезщетенията, получавани в другата държава членка — Допустимост

(член 12, параграф 2 и член 46а от Регламент № 1408/71 на Съвета)

5.        Социална сигурност — Работници мигранти — Обезщетения — Национални правила за ненатрупване — Намаляване на размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст със сума до размера на обезщетенията, получавани в другата държава членка — Допустимост — Условия — Проверка, която трябва да бъде направена от запитващата юрисдикция

(член 45 ДФЕС)

1.        Вж. текста на решението.

(вж. точки 30—34)

2.        Вж. текста на решението.

(вж. точки 35—40)

3.        Член 10 от Регламент № 1408/71, изменен и актуализиран с Регламент № 118/97, последно изменен с Регламент № 592/2008, трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на прилагането на посочения регламент едно лице не може да има едновременно две места на обичайно пребиваване на територията на две различни държави членки.

Доколкото обаче член 10 не дава отговор на въпроса дали този регламент допуска наличието на две места на обичайно пребиваване в две различни държави членки, последният въвежда система за координиране на националните схеми за социална сигурност и в дял II от него установява правила за определяне на приложимото законодателство. Целта на тези разпоредби е не само да не се допусне заинтересованите лица да се окажат без социалноосигурителна защита поради липса на приложимо към тях законодателство, но и заинтересованите лица да се подчиняват на схемата за социална сигурност на една-единствена държава членка, за да се избегне припокриване на приложимите национални законодателства и усложненията, които биха могли да произтекат от това.

Доколкото въведената с Регламент № 1408/71 система използва местопребиваването като фактор за привръзка с оглед на определянето на приложимото законодателство, няма как да се приеме, че за целите на същия регламент едно лице може едновременно да има няколко местожителства в различни държави членки, защото иначе цитираните по-горе разпоредби биха били лишени от всякакво полезно действие.

(вж. точки 45, 46, 48, 51 и 73 и диспозитива)

4.        Съгласно разпоредбите на Регламент № 1408/71, изменен и актуализиран с Регламент № 118/97, последно изменен с Регламент № 592/2008, и по-специално на член 12, параграф 2 и член 46а от него, компетентната институция на държава членка не може законно да отнеме с обратна сила правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст на съответния получател и да изиска той да възстанови пенсиите, за които се твърди, че са изплатени без правно основание, с довода че той получава наследствена пенсия в друга държава членка, на чиято територия също е пребивавал. Размерът на изплащаната в първата държава членка пенсия за осигурителен стаж и възраст обаче може да бъде намален със сума до размера на обезщетенията, получавани в другата държава членка, в приложение на евентуално национално правило за ненатрупване.

Всъщност, от една страна, съгласно член 12, параграф 1 от Регламент № 1408/71 този регламент по принцип не може нито да предоставя, нито да запазва правото на няколко обезщетения от един и същи вид за един и същи период на осигуряване. От друга страна, от член 12, параграф 2 от същия регламент следва, че предвидените от законодателството на държава членка разпоредби за намаляване могат — освен ако в този регламент не е предвидено друго — да бъдат приложени спрямо лицата, които получават обезщетение от тази държава членка, ако същите имат право на други социалноосигурителни обезщетения, и то дори когато правото да се получават такива обезщетения е придобито съгласно законодателството на друга държава членка. Следователно Регламент № 1408/71 допуска прилагане на национална правна уредба, в резултат на която размерът на пенсията, на която има право осигуреното лице, се намалява, тъй като то получава обезщетение за старост в друга държава членка, стига все пак да са спазени наложените с този регламент ограничения.

(вж. точки 57, 59, 60 и 73 и диспозитива)

5.        Член 45 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска решение за намаляване на размера на изплащаната в първата държава членка пенсия за осигурителен стаж и възраст със сума до размера на обезщетенията, получавани в другата държава членка, в приложение на евентуално правило за ненатрупване, стига посоченото решение да не поставя в по-неблагоприятно положение получателя на тези обезщетения спрямо лицето, чието положение не е с презграничен елемент, а ако се установи, че е налице такова по-неблагоприятно положение — то да е обосновано с обективни съображения и да е пропорционално на легитимно преследваната с националното право цел, нещо, което следва да бъде проверено от запитващата юрисдикция.

(вж. точка 73 и диспозитива)