Дело T‑239/17
(публикувани откъси)
Федерална република Германия
срещу
Европейска комисия
Решение на Общия съд (осми състав) от 7 май 2019 г.
„ЕФГЗ и ЕЗФРСР — Разходи, изключени от финансиране — Разходи, направени от Германия — Фиксирана финансова корекция, приложена поради недостатъчната честота на основните проверки — Задължение за изчисляване и ежегодно осчетоводяване на лихвите — Членове 31 и 32 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 — Член 6, буква з) от Регламент (ЕО) № 885/2006 — Задължение за мотивиране — Пропорционалност“
Селско стопанство — Финансиране от ЕФГЗ и ЕЗФРСР — Процедура по приключване на сметки — Суми, подлежащи на събиране от държавата членка — Несъбиране от държава членка в предвидените срокове на дължимите суми вследствие на нередности или небрежност — Финансови последици — Вземане предвид на главницата, лихвите и санкциите —Задължение за ежегодно изчисляване и осчетоводяване на лихвите върху невърнатите суми
(член 32, параграфи 1, 3 и 5 от Регламент № 1290/2005 на Съвета; член 6, буква з) от Регламент № 885/2006 на Комисията и приложение III към нея)
(вж. т. 36—38, 41—49 и 56)
Резюме
С решение Германия/Комисия (T‑239/17), постановено на 7 май 2019 г., Общият съд се произнася по жалбата за отмяна, подадена от Федерална република Германия, на Решение за изпълнение (EС) 2017/264(1) за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) в частта, засягаща тази държава членка. През април 2010 г., след изпълнение на задачата си за проверка на германските процедури за възстановяване на недължими плащания, започвани вследствие на нередности, Комисията установява нередности, допуснати от агенцията платец в тази държава членка. Тя съответно изисква от германските власти да преизчислят лихвите в тежест на Федерална република Германия съгласно принципа на разпределение на финансовата отговорност поравно между съответната държава членка и бюджета на Съюза (наричан по-нататък „правилото 50/50“), не на тригодишна база, както са го правили тези власти, а на годишна база. В обжалваното решение Комисията прилага корекция от 1 964 861,71 EUR към разходите, декларирани от Федерална република Германия за финансовата 2010 г.
Общият съд отхвърля жалбата, като приема, че съгласно член 31 и член 32, параграф 5, от Регламент № 1290/2005(2) във връзка с член 6, буква з) от Регламент № 885/2006(3), в редакциите им, приложими към фактите в разглеждания случай, на практика е съществувало ежегодно задължение — а не на три години, както твърди Германия — за изчисляване и осчетоводяване на лихвите върху невърнатите суми след нередности с оглед прилагането на принципа на разпределение на финансовата отговорност между държите членки и бюджета на Съюза при клиринга на сметките.
Според Общия съд отговорът на въпроса за ежегодното изчисляване и осчетоводяване на лихвите може всъщност да се изведе при буквално тълкуване на член 6, буква з) от Регламент № 885/2006. Това тълкуване съответства и на общата структура на процедурата по клиринг на сметките, която е ежегодна операция. Освен това при липса на ежегодно изчисляване и актуализиране на лихвите за забава в таблицата от приложение III към Регламент № 885/2006 — предназначена за изчисляване на сумите, които трябва да поемат държавите членки по правилото 50/50 — не е възможно да се узнае точната сума на лихвите за забава, която трябва да поеме съответната държава членка. Такава неточност на декларираните данни е несъвместима със защитата на финансовите интереси на бюджета на Съюза, който бюджет съответно има опасност да поеме лихви за забава.