РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (трети състав)
11 септември 2008 година(*)
„Публична служба — Длъжностни лица — Общ конкурс — Невключване в списъка с резервите — Оценяване на писмения и устния изпит“
По дело F‑127/07
с предмет жалба за отмяна на основание член 236 ЕО и член 152 АЕ,
Juana Maria Coto Moreno, длъжностно лице в Комисията на Европейските общности, с местожителство в Габороне (Ботсуана), за която се явяват адв. K. Lemmens и адв. C. Doutrelepont,
жалбоподателка,
срещу
Комисия на Европейските общности, за която се явяват г‑жа B. Eggers и г‑жа M. Velardo, в качеството на представители,
ответник,
СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (трети състав),
състоящ се от: г‑н P. Mahoney, председател, г‑н H. Kanninen и г‑н S. Gervasoni (докладчик), съдии,
секретар: г‑н R. Schiano, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 11 юни 2008 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С жалба, постъпила в секретариата на Съда на публичната служба на 30 октомври 2007 г. по факс (оригиналът е получен на 6 ноември същата година), г‑жа Coto Moreno иска от Съда на публичната служба да отмени решението от 12 февруари 2007 г., с което конкурсната комисия по конкурс EPSO/AD/28/05 отказва да включи името ѝ в списъка с резерви; да постанови, че компетентните органи трябва да включат името ѝ в споменатия списък с резерви и да осъди Комисията на Европейските общности да заплати обезщетение за вредите с професионален, имуществен и неимуществен характер, които твърди че е претърпяла.
Обстоятелства в основата на спора
2 На 16 септември 2004 г. жалбоподателката е назначена за длъжностно лице със степен В*3 и е включена в делегацията на Комисията в Ботсвана.
3 Впоследствие жалбоподателката се явява на конкурс EPSO/AD/28/05, чиято цел е да се състави списък с резерви от 100 успели кандидати за набиране на администратори със степен AD 5 в област „Управление на финансовите ресурси“.
4 Видно от обявлението за конкурс EPSO/AD/28/05, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на 20 юли 2005 г. (ОВ С 178 А, стр. 3, наричано по-нататък „обявлението за конкурса“), конкурсът се състои от три етапа.
5 Първо, конкурсът започва с три теста за предварителен подбор на втория избран от кандидата език, състоящи се от въпроси с избор на един верен отговор. Кандидатите, получили необходимия минимум от точки на всеки от тестовете и класирани между 300-та най-добри кандидати, са допуснати до писмения изпит.
6 Второ, писменият изпит на основния език на кандидата е върху избрана от него тема, свързана с областта на конкурса, и целта му е да се оценят познанията на кандидата, способността му да разбира, анализира и обобщава, както и способността му да се изразява писмено. Изпитът се оценява от 0 до 50 точки, като необходимият минимум е 25 точки. Кандидатите, получили необходимия минимум на писмения изпит и класирани между 150-те най-добри кандидати, са поканени да се явят на устния изпит.
7 Трето, устният изпит, отново на основния за кандидата език, трябва да позволи на конкурсната комисия да оцени неговата способност да изпълнява функциите, съответстващи на длъжностите, предвидени за заемане чрез конкурса. Този изпит е свързан със специфични познания в областта на конкурса и с познания за Европейския съюз и неговите институции и политики. Познанията по втория език също се оценяват, както и възможността за приспособяване към работа в характерната за европейската публична служба мултикултурна среда. Изпитът се оценява от 0 до 50 точки, като необходимият минимум е 25 точки.
8 Тестовете за предварителен подбор и писменият изпит се провеждат на 31 март 2006 г. Жалбоподателката ги преминава успешно и е поканена на устния изпит, който се провежда на 10 януари 2007 г. в Брюксел.
9 С писмо от 12 февруари 2007 г. Службата за подбор на персонал на Европейските общности (EPSO) уведомява жалбоподателката, че конкурсната комисия не е включила името ѝ в списъка с резервите, тъй като нейният резултат не е между 100-те най-добри резултата (наричано по-нататък „спорното решение“). Всъщност, докато последният приет кандидат получава оценка от 56,1 точки, жалбоподателката има само 54 точки, от които 25/50 на писмения изпит и 29/50 на устния изпит.
10 В електронно съобщение, изпратено до EPSO на 22 февруари 2007 г., жалбоподателката изразява учудването си от получената на устния изпит оценка, излага възражения по отношение на изпита и накрая иска преразглеждане на нейния писмен и устен изпит от конкурсната комисия.
11 С писмо от 22 март 2007 г. председателят на конкурсната комисия отговаря на жалбоподателката, че след преразглеждане на писмения и устния изпит, конкурсната комисия потвърждава нейния резултат и ѝ изпраща писмената ѝ работа и оценъчния лист на конкурсната комисия за същата работа.
12 От оценъчния лист за работата на жалбоподателката се вижда, че конкурсната комисия оценява нейния отговор на първия въпрос като „достатъчен, но неизчерпателен“, що се отнася до оценката на познанията, и „добър“, що се отнася до оценката на способността за анализ, обобщаване и писмено изразяване. По отношение на отговора на въпрос № 3, избран от жалбоподателката като изпитна тема измежду въпроси № 2, № 3 и № 4, конкурсната комисия установява, че в него „липсват някои понятия“, като въпреки това определя отговора като „достатъчен“, що се отнася до оценката на познанията, и като „добър“, що се отнася до оценката на способността за анализ, обобщаване и писмено изразяване.
13 На 29 март 2007 г. жалбоподателката изпраща ново писмо на ЕPSO, в което заявява, че не е получила задоволителен отговор на възраженията си по отношение на устния изпит и че счита коментарите на конкурсната комисия за доста оскъдни. Освен това тя иска изразяване в точки на коментарите „достатъчен“ и „добър“. Накрая, жалбоподателката оспорва оценката на отговора на въпрос № 3 от писмения изпит.
14 С писмо от 2 май 2007 г. председателят на конкурсната комисия отговаря отново на жалбоподателката. В частност той защитава оценката на конкурсната комисия за писмената работа на жалбоподателката. Той отбелязва, че четирите критерия за оценяване на този изпит не са имали еднаква стойност, като познанията в областта на изпита имат по-голяма тежест от способността за анализ, обобщаване и писмено изразяване. Председателят на конкурсната комисия обяснява, че що се отнася до първия въпрос, непълнотите в съдържанието на писмената работа са били компенсирани с качеството на анализа, обобщението и писменото изразяване, което е позволило жалбоподателката да получи оценка 25/50.
15 Що се отнася до оценяването на отговора на въпрос № 3, в писмото си от 2 май 2007 г. председателят на конкурсната комисия дава следните обяснения:
„Тъй като поискахте допълнителни подробности относно отговора Ви на въпрос 3, мнението на конкурсната комисия е, че Вашият отговор съдържа редица слабости. Преди всичко критериите за подбор не са нито обяснени, нито обосновани. Какви са целите на предложените пределни размери? Защо оборотът трябва да е десет пъти по-голям от стойността на поръчката? Защо 50 % от оборота трябва е реализиран в областта на поръчката? Защо 50 % от персонала трябва е зает в областта на поръчката? И така нататък.
Що се отнася до критериите за възлагане, не са посочени производственият капацитет и качеството на оборудването. Не са споменати и критерии като степен на амортизация и съотношение между разходи за закупуване и разходи за поддръжка. Очевидно критериите опит на персонала и на дружеството са критерии за подбор, а не критерии за възлагане. Дори ключовата дата за доставка не е упомената.
Освен това посочените договорни клаузи не са винаги относими (например гаранцията за предварително финансиране) към такава поръчка, докато други по-важни възможни клаузи липсват като клаузата за санкции в случай на забава или неизпълнение, за договорна отговорност при виновно причинени вреди, за сключване на застраховка за професионална отговорност. Клаузи за прекратяване на договора в случай на служебно нарушение също не се споменават“.
(„As you specifically requested more detail as regards your answer to question 3, the opinion of the Board is that your answer contained many weaknesses. First, the selection criteria were not explained or justified. What were the purposes of the proposed ceilings ? Why would the turnover have to be 10 times the value of the market ? Why did 50 % of the turnover have to come from the tender domain? Why would 50 % of the personnel have to be dedicated to the tender domain ? etc.
As regards the award criteria there was no mention of performance and quality of the equipment. Criteria such as the rate of becoming obsolete and the purchase cost versus maintenance, for example, were not mentioned. The criteria on the experience of the personnel and the company are clearly selection criteria and not award criteria ; the simple but crucial date of delivery was also not mentioned.
Further the contractual clauses given were not always pertinent (e.g. Pre-financing guarantee) for such a market, but other more important possible clauses were missing such as a clause for the sanctions in case of delay or non-function, the contractual responsibility for damages resulting from faults, the obligation to subscribe a professional insurance. Clauses for cancelling the contract in case of professional misconduct were also not mentioned.“)
16 На 3 май 2007 г. жалбоподателката подава жалба срещу спорното решение. С решение от 31 юли същата година органът по назначаването (наричан по-нататък „ОН“) отхвърля тази жалба.
Искания на страните
17 Жалбоподателката моли Съда на публичната служба:
– да отмени спорното решение,
– да осъди Комисията да ѝ заплати обезщетение в размер на 25 000 EUR за неимуществените вреди, които твърди, че е претърпяла,
– да осъди Комисията да ѝ заплати обезщетение в размер на 8 000 EUR, съответстващо на размера на възнаграждението на нейните адвокати,
– като главно искане — да постанови, че компетентните органи са длъжни да включат името ѝ в списъка с резерви, или при условията на евентуалност, при липса на такова включване, да ѝ заплатят обезщетение в размер на 384 000 EUR за имуществените вреди, които твърди, че е претърпяла,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
18 Комисията моли Съда на публичната служба:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателката да заплати съдебните разноски.
По искането за отмяна
19 В подкрепа на искането си за отмяна жалбоподателката излага четири правни основания:
– първото правно основание е изведено от допусната от конкурсната комисия явна грешка при оценяването на отговорите на жалбоподателката на писмения и устния изпит,
– второто правно основание е изведено от нарушаване на обявлението за конкурса, на принципа за равенство и на „принципа на разумността“,
– третото правно основание е изведено от нарушаване на задължението за мотивиране,
– четвъртото правно основание е изведено от явна грешка при оценяването, свързана с липсата на съответствие между оценката с цифри на писмения изпит и оценката с думи на конкурсната комисия.
По първото и четвъртото правно основание, изведени от допуснати от конкурсната комисия явни грешки при оценяването
Доводи на страните
– По първото правно основание, изведено от допусната от конкурсната комисия явна грешка при оценяването на отговорите на жалбоподателката на писмения и устния изпит
20 На първо място, жалбоподателката поддържа, че конкурсната комисия допуснала явна грешка при оценяването, позовавайки се на „редица слабости“ в отговора на въпрос № 3 от писмения изпит. От една страна, жалбоподателката не можело да бъде укорявана, че не е обяснила и обосновала критериите за подбор, свързани с икономическите и технически възможности на предприятията оференти, щом като от кандидатите се искало да определят критерии за подбор, а не да обосновават техния избор. Освен това изведените от жалбоподателката критерии за подбор били толкова очевидни, че мотивирането или обосноваването на техния избор били излишни. От друга страна, изведените от жалбоподателката критерии за подбор били едновременно подходящи и редовно прилагани в практиката, тъй като били включени в „Практическо ръководство за договорни процедури в рамките на външни дейности“ на Комисията. При положение че жалбоподателката споменала критериите от това ръководство на Комисията, конкурсната комисия нe можела да приеме, че отговорът ѝ съдържа „редица слабости“.
21 На второ място, конкурсната комисия допуснала явна грешка при оценяването, приемайки, че опитът на персонала и този на предприятието били погрешно посочени от жалбоподателката като критерии за възлагане на поръчка, докато това били критерии за подбор. В действителност „Практическо[то] ръководство за договорни процедури в рамките на външни дейности“ на Комисията споменавало автобиографията на предлаганите експерти измежду критериите за възлагане на поръчки за услуги. По този начин конкурсната комисия не спазила правилата, които Комисията е установила за себе си, като вследствие на това нарушила принципа patere legem quam ipse fecisti.
22 На трето място, конкурсната комисия погрешно приела, че договорните клаузи, предложени от жалбоподателката, за да се обезпечи качеството на стоките и услугите и за да се ограничат финансовите рискове, не винаги били подходящи. Напротив, гаранцията за предварително финансиране, посочена като пример от конкурсната комисия в писмото ѝ от 2 май 2007 г., не само била подходяща, но дори била задължителна в договорите на Европейския фонд за развитие (ЕФР).
23 Накрая, на поставения по време на устния изпит въпрос, а именно как би могъл да се ограничи рискът от финансови загуби вследствие на промените в обменните курсове при договори, сключени между страни от две държави с различни валути, жалбоподателката отговорила съобразно практиката на ЕФР: цената да се заплаща при използване на двете валути, като се предвидят договорни клаузи, позволяващи преразглеждане на цените. Следователно конкурсната комисия погрешно счела отговора за недостатъчен.
24 Комисията обръща внимание на ограничения по своя характер контрол, упражняван от Съда на публичната служба върху оценките на конкурсната комисия.
25 Що се отнася до писмения изпит, Комисията счита, че множеството позовавания на „Ръководство[то] на Службата за сътрудничество „EuropAid“, направени от жалбоподателката в жалбата, за да докаже обосноваността на своите отговори, разкривали объркване на контекста. Това ръководство се отнасяло до поръчки за услуги, сключвани от ЕФР, докато в съдържанието на въпросите на писмения изпит не се споменавал ЕФР и същото се отнасяло до поръчки за доставки.
– По четвъртото правно основание, изведено от явната липса на съответствие между оценката с цифри на писмения изпит и оценката с думи на конкурсната комисия
26 Жалбоподателката поддържа, че конкурсната комисия допуснала явна грешка при оценяването, придавайки цифров израз на оценката ѝ от писмения изпит. При положение че приела нейните отговори за „достатъчни“, що се отнася до оценката на познанията, и „добри“, що се отнася до оценката на способността за разбиране, анализ, обобщаване и писмено изразяване, за което самите те свидетелствали, конкурсната комисия явно допуснала грешка, давайки ѝ оценка 25/50, т.е. минималната необходима оценка за допускане на устния изпит.
27 Давайки на жалбоподателката оценка 25/50, конкурсната комисия освен това нарушила принципа за равенство. Всъщност конкурсната комисия третирала жалбоподателката като всеки друг кандидат, получил два пъти оценка „достатъчен“ за познанията си и два пъти оценка „достатъчен“ за способностите си да анализира, да обобщава и да се изразява писмено. За всички критерии, които не се отнасяли до познанията, жалбоподателката счита, че оценката ѝ трябвало да съответства на бележка „добър“.
28 При всички положения оценката с цифри, получена на писмения изпит, не била пропорционална на оценката с думи, отразена в оценъчния лист.
29 Комисията отговаря, че няма никакво несъответствие между оценката с цифри 25/50 и коментарите. Всъщност, както било обяснено от председателя на конкурсната комисия в писмото му от 2 май 2007 г., познанията в областта на конкурса имали преобладаващо значение при оценяването на кандидатите. Дори да се допусне, че е имало несъответствие между оценката с цифри и коментарите, то било незначително и в никакъв случай явно.
Съображения на Съда на публичната служба
30 Жалбоподателката извежда две явни грешки при оценяването, първата, опорочаваща оценката на конкурсната комисия за представянето на кандидатите, и втората, засягаща съответствието между оценката с цифри на писмения изпит и оценката с думи на конкурсната комисия.
31 В началото трябва да се припомни обхватът на контрола, упражняван от Съда на публичната служба по отношение на решение, с което конкурсната комисия отказва да включи кандидат в списъка на приетите.
32 Когато пред него се оспорва законосъобразността на подобно решение, Съдът на публичната служба проверява спазването на приложимите правила, т.е по-конкретно процесуалните правила, съдържащи се в правилника и в обявлението за конкурса, както и тези, от които се ръководи в работата си конкурсната комисия, в частност задължението ѝ за безпристрастност и за равно третиране на кандидатите (Решение на Първоинстанционния съд от 5 март 2003 г. по дело Staelen/Парламент, Т‑24/01, Recueil FP, стр. I‑A‑79 и II‑423, точки 47—52, Решение на Първоинстанционния съд от 25 юни 2003 г. по дело Pyres/Комисия, Т‑72/01, Recueil FP, стр. I‑A‑169 и II‑861, точки 32—42 и Решение на Първоинстанционния съд от 10 ноември 2004 г. по дело Vonier/Комисия, Т‑165/03, Recueil FP, стр. I‑A‑343 и II‑1575, точка 39), както и за недопускане на злоупотреба с власт (Решение на Съда от 9 октомври 1974 г. по дело Campogrande и др./Комисия, 112/73, 144/73 и 145/73, Recueil, стр. 957, точки 34—53; Решение на Първоинстанционния съд от 11 февруари 1999 г. по дело Jiménez/СХВП, Т‑200/97, Recueil FP, стр. I‑A‑19 и II‑73, точки 43—57). В някои хипотези, в които конкурсната комисия не разполага с право на преценка, контролът може да се отнася до точността на фактите, на които конкурсната комисия се е основала, за да вземе своето решение (Решение на Първоинстанционния съд от 12 март 2008 г. по дело Giannini/Комисия, Т‑100/04, все още непубликувано в Сборника, точки 277 и 278).
33 В замяна на това оценяването, което извършва конкурсна комисия, когато преценява познанията и качествата на кандидатите, е извън контрола на Съда на публичната служба (Решение по дело Campogrande и др./Комисия, посочено по-горе, точка 53; Решение на Първоинстанционния съд от 26 януари 2005 г. по дело Roccato/Комисия, Т‑267/03, Recueil FP, стр. І‑А‑1 и ІІ‑1, точка 42).
34 Това обаче не важи за съответствието между оценката с цифри и оценката с думи на конкурсната комисия. Всъщност това съответствие — гаранция за равното третиране на кандидатите, е едно от правилата, от които се ръководи конкурсната комисия в своята работа и чието спазване съдът е длъжен в съответствие със споменатата съдебна практика да провери. Нещо повече, независимо че не упражнява контрол върху оценката на конкурсната комисия за представянето на кандидатите, Съдът на публичната служба може да упражнява контрол върху съответствието между оценката с цифри и оценката с думи, стига този контрол да се ограничава до проверка за липса на явно несъответствие. Ето защо в Решение от 13 декември 2007 г. по дело Van Neyghem/Комисия (F‑73/06, все още непубликувано в Сборника, точка 87) Съдът на публичната служба е проверил предвид оценката с думи, отразена в оценъчния лист, дали конкурсната комисия не е допуснала явна грешка при определяне на оценката на писмена работа.
35 На първо място, от съдебната практика, припомнена в точка 33 от настоящото решение, следва, че жалбоподателката не може надлежно да се позове пред Съда на явна грешка при оценяването, опорочаваща според нея оценката на конкурсната комисия за представянето на кандидатите, и поради това първото основание трябва да бъде отхвърлено.
36 На второ място, от точка 34 от настоящото решение обаче следва, че Съдът на публичната служба е длъжен да провери дали конкурсната комисия не е поставила на жалбоподателката оценка с цифри, явно несъответстваща на оценката с думи, отразена в оценъчния лист за писмената ѝ работа.
37 По същество жалбоподателката изтъква, че конкурсната комисия е допуснала явна грешка при оценяването, давайки ѝ 25/50 на писмения изпит, т.е. най-ниската оценка, необходима за допускане до устния изпит, и в същото време приемайки нейните отговори на два от въпросите на писмения изпит за „достатъчни“, що се отнася до оценката на познанията, и за „добри“, що се отнася до оценката на способностите за анализ, обобщаване и писмено изразяване.
38 Трябва да се уточни, че при провеждане на конкурс качеството на представянето на кандидатите се оценява относително, като няма пречка единствено кандидатите, преценени като добре подготвени, да бъдат допуснати да се явят на устния изпит. Ето защо жалбоподателката няма основание да заключи от получената от нея оценка на писмения изпит (25/50), която е минималната, за да бъде допусната до устния изпит, че конкурсната комисия не е оценила нейната писмена работа като задоволителна. При тези условия фактът, че жалбоподателката е получила минималната оценка, позволяваща ѝ да се яви на устния изпит, въпреки че писмените ѝ отговори общо са били оценени като повече от достатъчни, не е признак за явно несъответствие между оценката с цифри и оценката с думи. Следователно в случая, при сравняването на получената оценка с цифри на писмената работа с оценката с думи на конкурсната комисия за същата работа не може да се установи явна грешка при оценяването.
39 Ето защо четвъртото правно основание следва да бъде отхвърлено.
По второто правно основание, изведено от нарушаване на обявлението за конкурса, на принципа за равенство и на „принципа на разумността“
Доводи на страните
40 Според жалбоподателката, въпреки че обявлението за конкурса предвиждало писменият изпит да провери „познанията на кандидата, неговите способности да разбира, да анализира и да обобщава, както и способността му да се изразява писмено“, конкурсната комисия оценила само нейните познания. При всички положения критерият за познанията бил предпочетен в ущърб на останалите критерии.
41 Според жалбоподателката, доколкото спазването на обявлението за конкурса цели да осигури равно третиране на всички кандидати, ако това обявление не бъде спазено, няма да бъде осигурено и равно третиране.
42 Оценката, получена от жалбоподателката на писмения изпит, която е минималната, за да бъде допусната до устния изпит, отразявала единствено оценката „достатъчен“, дадена от конкурсната комисия на нейните познания, но не и благоприятната оценка от писмената ѝ работа, що се отнася до способността за анализ, обобщаване и писмено изразяване. Несъответствието между оценката с цифри и оценката с думи показвало, че критерият за познанията имал прекомерна относителна тежест, или даже само той бил взет под внимание. По този начин конкурсната комисия нарушила „принципа на разумността“.
43 Комисията твърди, че писменият изпит е оценяван въз основа на всички предвидени критерии, и счита, че щом като става въпрос за конкурс, организиран за набиране на длъжностни лица със специални умения в областта на управление на финансови средства, е основателно да се даде преимуществена тежест на познанията на кандидата в тази област.
Съображения на Съда на публичната служба
44 Жалбоподателката представя два довода в подкрепа на правното основание, изведено от нарушение на обявлението за конкурс, на принципа за равенство и на „принципа на разумността“.
45 На първо място, тя твърди, че конкурсната комисия взела под внимание единствено познанията на кандидатите в областта на конкурса, а именно управлението на финансови средства, а не другите критерии за оценка на писмения изпит, посочени в обявлението за конкурса. Това твърдение очевидно противоречи на оценките с думи, отразени от конкурсната комисия в оценъчния лист на писмената работа на жалбоподателката. Всъщност тези оценки с думи се отнасят както до познанията на жалбоподателката, преценени като „достатъчни“, така и до нейните способности за анализ, обобщаване и писмено изразяване, определени като „добри“.
46 На второ място, не без противоречие с горния довод, жалбоподателката счита, че между критериите за подбор, изброени в обявлението за конкурса, конкурсната комисия незаконно дала преимуществена тежест на критерия за познанията в областта на конкурса. Не се спори по това, че конкурсната комисия действително е възприела този критерии като най-важен.
47 При все това, степенуването на критериите, извършено от конкурсната комисия, не противоречи на обявлението за конкурса, щом като в него не се упоменава, че изброените критерии ще имат еднаква тежест при оценяването на кандидатите.
48 Нещо повече, степенуването на критериите само по себе си не противоречи на принципа за равно третиране на кандидатите. Впрочем жалбоподателката не твърди, че конкурсната комисия е приложила различно тези критерии спрямо останалите кандидати.
49 Накрая, жалбоподателката се обосновава изключително с несъответствието, според нея явно, между оценката с цифри, която е получила на писмения изпит, и оценката с думи, поставена от конкурсната комисия за писмената ѝ работа, за да твърди, че конкурсната комисия придава явно непропорционална тежест на критерия за познанията. Както бе уточнено в точка 38 от настоящото решение обаче и обратно на твърдяното от жалбоподателката, не може да се установи никакво явно несъответствие между получената от жалбоподателката оценка с цифри на писмения изпит и поставената от конкурсната комисия оценка с думи.
50 От гореизложеното следва, че второто правно основание трябва да бъде отхвърлено.
По третото правно основание, изведено от нарушаването на задължението за мотивиране
Доводи на страните
51 Според жалбоподателката председателят на конкурсната комисия твърди в писмото си от 2 май 2007 г., че нейният отговор на въпрос № 3 от писмения изпит съдържа „редица слабости“, докато върху оценъчния лист, конкурсната комисия отбелязва, че посоченият отговор пропуска някои понятия, но е достатъчен. Имайки предвид тези противоречия, оценяването от конкурсната комисия не можело да се счита за обосновано.
52 В никой от отговорите на изпратените от жалбоподателката писма конкурсната комисия не обяснила поради какво устният отговор на въпроса, свързан с финансовите рискове, дължащи се на промени във обменните курсове, не бил достатъчен. По този начин конкурсната комисия нарушила задължението си за мотивиране.
53 Комисията изтъква, че както Съдът е отсъдил в Решение от 4 юли 1996 г. по дело Парламент/Innamorati (C‑254/95 P, Recueil, стр. І‑3423, точка 31), съобщаването на получените оценки от различните изпити се явява достатъчно мотивиране на решенията на конкурсната комисия. От това институцията прави извода, че липсата на мотиви не можело да се основава на твърдение за наличието на несъответствие между два документа, съставени след определяне на оценката. Освен това жалбоподателката получила всички необходими разяснения по време на процедурата по преразглеждане и по време на досъдебната процедура. Комисията твърди, че жалбоподателката получила не само писмената си работа, но и оценъчния лист за нея.
54 Що се отнася до въпроса, поставен на жалбоподателката по време на устния изпит, относно начина за предпазване от финансов риск, свързан с промените в обменните курсове, конкурсната комисия вече обяснила на жалбоподателката, че нейният отговор не бил напълно погрешен, но имало по-подходящи и по-обосновани отговори от него.
Съображения на Съда на публичната служба
55 От една страна, задължението за мотивиране на решението на конкурсната комисия трябва да бъде съобразено с тайната на разискванията на тази комисия. Зачитането на тази тайна не допуска както оповестяването на изразените от отделните членове на конкурсната комисия мнения, така и разкриването на каквито и да било обстоятелства, свързани с изказването на оценки от личен или сравнителен характер по отношение на кандидатите (Решение по дело Парламент/Innamorati, посочено по-горе, точка 24).
56 От друга страна, важно е задължението за мотивиране да не утежнява по недопустим начин дейността на конкурсната комисия и работата на службите по управление на персонала (Решение на Съда от 28 февруари 1980 г. по дело Bonu/Съвет, 89/79, Recueil, стр. 553, точка 6 и в обратен смисъл, Решение на Съда от 28 февруари 2008 г. по дело Neirinck/Комисия, С‑17/07 P, все още непубликувано в Сборника, точка 58). Ето защо в конкурс с множество участници съобщаването на получените на различните изпити оценки съставлява достатъчно мотивиране на решенията на конкурсната комисия (Решение по дело Парламент/Innamorati, посочено по-горе, точка 31).
57 В случая, след изпитите за предварителен подбор 300 кандидати са допуснати да участват в писмения изпит на конкурса, като накрая е съставен списък с резерви от 100 кандидати. Ето защо конкурсът, в който е участвала жалбоподателката, се явява конкурс с множество участници. При тези условия, така както бе припомнено в предходната точка, съобщаването на получените от различните изпити оценки съставлява достатъчно мотивиране на приетите от конкурсната комисия решения по отношения на всеки кандидат. Безспорно е, че жалбоподателката е получила съобщение с оценките си. Отделно от това жалбоподателката е получила и други документи, позволяващи ѝ да се запознае по-подробно с причините за нейния неуспех на конкурса, като писмената ѝ работа, оценъчния лист за тази работа и разяснителното писмо от 2 май 2007 г., изпратено до нея от председателя на конкурсната комисия. Оттук следва, че третото правно основание, изведено от липсата на мотиви на обжалваното решение, не може да бъде прието.
58 Следователно искането за отмяна на споменатото решение трябва да се отхвърли.
По исканията за обезщетение
59 Жалбоподателката иска да бъде обезщетена за претърпените имуществени и неимуществени вреди, причинени ѝ от спорното решение. Отхвърлянето на искането за отмяна на това решение налага да се отхвърлят и изложените в жалбата искания за обезщетение.
60 От всичко изложено по-горе следва, че жалбата трябва да бъде отхвърлена.
По съдебните разноски
61 Съгласно член 122 от процедурния правилник разпоредбите на глава осма от дял втори от същия правилник относно съдебните разноски и разходите, свързани с производството, се прилагат само по отношение на делата, образувани пред Съда на публичната служба, считано от влизането в сила на този процедурен правилник, а именно от 1 ноември 2007 г. Съответните разпоредби на Процедурния правилник на Първоинстанционния съд продължават да се прилагат mutatis mutandis към висящите дела пред Съда на публичната служба преди тази дата.
62 Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд загубилата делото страна се осъжда за заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Въпреки това съгласно член 88 от същия правилник в спорове между Общностите и техните служители институциите понасят направените от тях разходи. След като жалбоподателката е загубила делото, следва да се приеме, че всяка от страните понася собствените си съдебни разноски.
По изложените съображения
СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (трети състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата на г‑жа Coto Moreno.
2) Всяка от страните понася направените от нея съдебни разноски.
Mahoney | Kanninen | Gervasoni |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 11 септември 2008 година.
Текстовете на настоящото решение и на цитираните в него решения на съдилищата на Общността, които все още не са публикувани в Сборника, са достъпни на уебсайта на Съда: www.curia.europa.eu