РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (трети състав)

11 септември 2008 година

Дело F-127/07

Juana Maria Coto Moreno

срещу

Комисия на Европейските общности

„Публична служба — Длъжностни лица — Конкурс на общо основание — Невключване в списъка с резервите — Оценяване на писмения и устния изпит“

Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑жа Coto Moreno иска по същество да се отмени решението на конкурсната комисия по конкурс EPSO/AD/28/05 от 12 февруари 2007 г., с което се отказва името ѝ да бъде включено в списъка с резерви, да се постанови, че компетентните органи трябва да включат името ѝ в посочения списък с резерви, и да се осъди Комисията да заплати обезщетение за вредите от професионален, имуществен и неимуществен характер, които жалбоподателката твърди, че е претърпяла

Решение: Отхвърля жалбата. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Конкурс — Оценка на способностите на кандидатите

(член 5 от приложение III към Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Конкурс — Конкурсна комисия — Зачитане на тайната на разискванията

(член 6 от приложение III към Правилника за длъжностните лица)

1.      Оценяването, което извършва конкурсна комисия, когато преценява познанията и качествата на кандидатите, е извън контрола на общностния съд. Това обаче не важи за съответствието между оценката с цифри и оценката с думи на конкурсната комисия. Всъщност това съответствие — гаранция за равното третиране на кандидатите, е едно от правилата, от които се ръководи конкурсната комисия в своята работа и чието спазване съдът е длъжен да провери. Нещо повече, независимо че не упражнява контрол върху оценката на конкурсната комисия за представянето на кандидатите, общностният съд може да упражнява контрол върху съответствието между оценката с цифри и оценката с думи, стига този контрол да се ограничава до проверка за липса на явно несъответствие. Ето защо общностният съд следва да провери предвид оценката с думи, отразена в оценъчния лист, дали конкурсната комисия не е допуснала явна грешка при определяне на оценката на писмена работа.

Фактът, че кандидатът е получил минималната оценка, позволяваща му да се яви на устния изпит, въпреки че писмените му отговори общо са били оценени като повече от достатъчни, не е признак за явно несъответствие между оценката с цифри и оценката с думи. Следователно при сравняването на получената оценка с цифри на писмената работа с оценката с думи на конкурсната комисия за същата работа не може да се установи явна грешка при оценяването.

(вж. точки 33, 34 и 38)

2.      От една страна, задължението за мотивиране на решението на конкурсната комисия трябва да бъде съобразено с тайната на разискванията на тази комисия. Спазването на тази тайна не допуска както оповестяването на изразените от отделните членове на конкурсната комисия мнения, така и разкриването на каквито и да било обстоятелства, свързани с изказването на оценки от личен или сравнителен характер по отношение на кандидатите.От друга страна, задължението за мотивиране не трябва да утежнява по недопустим начин дейността на конкурсната комисия и работата на службите по управление на персонала. Ето защо в конкурс с множество участници съобщаването на получените на различните изпити оценки съставлява достатъчно мотивиране на решенията на конкурсната комисия.

(вж. точки 55—57)

Позоваване на:

Съд — 28 февруари 1980 г., Bonu/Съвет, 89/79, Recueil, стр. 553, точка 6; 4 юли 1996 г., Парламент/Innamorati, C‑254/95 P, Recueil, стр. I‑3423, точки 24 и 31; 28 февруари 2008 г., Neirinck/Комисия, C‑17/07 P, все още непубликувано в Сборника, точка 58