РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)
22 декември 2008 година(*)
„Обжалване — Правилник за длъжностните лица — Възражение за незаконосъобразност на член 12, параграф 3 от приложение ХІІІ относно класирането на длъжностни лица, назначени след 1 май 2004 г. — Консултиране с Комитета по правилника за персонала — Ненарушаване на придобитите права и на принципа за равно третиране“
По дело C‑443/07 P
с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда, подадена на 21 септември 2007 г.,
Isabel Clara Centeno Mediavilla, длъжностно лице на Комисията на Европейските общности, с местоживеене в Севиля (Испания),
Delphine Fumey, длъжностно лице на Комисията на Европейските общности, с местоживеене в Брюксел (Белгия),
Eva Gerhards, длъжностно лице на Комисията на Европейските общности, с местоживеене в Брюксел,
Iona M. S. Hamilton, длъжностно лице на Комисията на Европейските общности, с местоживеене в Брюксел,
Raymond Hill, длъжностно лице на Комисията на Европейските общности, с местоживеене в Брюксел,
Jean Huby, длъжностно лице на Комисията на Европейските общности, с местоживеене в Брюксел,
Patrick Klein, длъжностно лице на Комисията на Европейските общности, с местоживеене в Брюксел,
Domenico Lombardi, длъжностно лице на Комисията на Европейските общности, с местоживеене в Брюксел,
Thomas Millar, длъжностно лице на Комисията на Европейските общности, с местоживеене в Лондон (Обединено кралство),
Miltiadis Moraitis, длъжностно лице на Комисията на Европейските общности, с местоживеене във Wezembeek-Oppem (Белгия),
Ansa Norman Palmer, длъжностно лице на Комисията на Европейските общности, с местоживеене в Брюксел,
Nicola Robinson, длъжностно лице на Комисията на Европейските общности, с местоживеене в Брюксел,
François-Xavier Rouxel, длъжностно лице на Комисията на Европейските общности, с местоживеене в Брюксел,
Marta Silva Mendes, длъжностно лице на Комисията на Европейските общности, с местоживеене в Kraainem (Белгия),
Peter van den Hul, длъжностно лице на Комисията на Европейските общности, с местоживеене в Tervuren (Белгия),
Fritz Von Nordheim Nielsen, длъжностно лице на Комисията на Европейските общности, с местоживеене в Charlottenlund (Дания),
Michaël Zouridakis, длъжностно лице на Комисията на Европейските общности, с местоживеене в Sint Stevens Woluwe (Белгия),
представлявани от адв. G. Vandersanden и адв. L. Levi, avocats,
жалбоподатели,
като другите страни в производството са:
Комисия на Европейските общности, за която се явяват г‑н J. Currall и г‑н H. Krämer, в качеството на представители,
ответник в първоинстанционното производство,
Съвет на Европейския съюз, за който се явяват г‑жа M. Arpio Santacruz и г‑н M. Bauer, в качеството на представители,
встъпила страна в първоинстанционното производство,
СЪДЪТ (втори състав),
състоящ се от: г‑н C. W. A. Timmermans, председател на състав, г‑н J.‑C. Bonichot, г‑н J. Makarczyk, г‑н P. Kūris и г‑жа C. Toader (докладчик), съдии,
генерален адвокат: г‑жа E. Sharpston,
секретар: г‑н M.‑A. Gaudissart, началник‑отдел,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 19 юни 2008 г.,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 4 септември 2008 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Със своята жалба г‑жа Centeno Mediavilla, г‑жа Fumey, г‑жа Gerhards, г‑жа Hamilton, г‑н Hill, г‑н Huby, г‑н Klein, г‑н Lombardi, г‑н Millar, г‑н Moraitis, г‑жа Palmer, г‑жа Robinson, г‑н Rouxel, г‑жа Silva Mendes, г‑н van den Hul, г‑н Von Nordheim Nielsen и г‑н Zouridakis искат отмяна на Решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 11 юли 2007 г. по дело Centeno Mediavilla и др./Комисия (T‑58/05, Сборник, стр. II‑2523, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което Първоинстанционният съд отхвърля жалбата им срещу решенията за назначаване на всеки от тях (наричани по-нататък „спорните решения“) в частта, която определя тяхното класиране съгласно преходните разпоредби от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности, изменен с Регламент (ЕО, Евратом) № 723/2004 на Съвета от 22 март 2004 година (OВ L 124, стр. 1, наричан по-нататък „Правилникът“).
Правна уредба
2 Регламент № 723/2004 влиза в сила на 1 май 2004 г.
3 Член 2, параграф 1 от приложение XIII към Правилника установява критериите за съответствие между степените на длъжностните лица, предвидени от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности в редакцията му, приложима към 30 април 2004 г. (наричан по-нататък „предишен правилник“), и степените, предвидени от Правилника. Тези критерии са посочени в следната таблица:
Стара степен | Нова (временна) степен | Стара степен | Нова (временна) степен | Стара степен | Нова (временна) степен | Стара степен | Нова (времена) степен |
A 1 | A *16 | | | | | | |
A 2 | A *15 | | | | | | |
A 3/LA 3 | A *14 | | | | | | |
A 4/LA 4 | A *12 | | | | | | |
A 5/LA 5 | A *11 | | | | | | |
A 6/LA 6 | A *10 | B 1 | B *10 | | | | |
| | | | | | | | |
A 7/LA 7 | A *8 | B 2 | B *8 | | | | |
A 8/LA 8 | A *7 | B 3 | B *7 | C 1 | C *6 | | |
| | | B 4 | B *6 | C 2 | C *5 | | |
| | | B 5 | B *5 | C 3 | C *4 | D 1 | D *4 |
| | | | | C 4 | C *3 | D 2 | D *3 |
| | | | | C 5 | C *2 | D 3 | D *2 |
| | | | | | | D 4 | D *1 |
4 Член 5, параграф 5 от Правилника предвижда:
„За длъжностните лица от една и съща функционална група се прилагат еднакви условия на назначаване и служебно развитие.“
5 Член 7, параграф 1 от Правилника гласи:
„Органът по назначаването [наричан по-нататък „ОН“] разпределя чрез назначаване или преместване, като действа единствено в интерес на службата и без оглед на националността, всяко длъжностно лице на длъжност в неговата функционална група, съответстваща на степента му.“
6 Член 10 от Правилника, чието съдържание съвпада с това на член 10 от предишния правилник, гласи, че „Комисията се консултира с комитета (съставен от представители на институциите и от представители на техните комитети на персонала) по всички предложения за ревизиране на правилника“.
7 Член 31, параграф 1, от Правилника гласи:
„1. Избраните кандидати се назначават в съответната степен от функционалната група, посочена в обявлението за конкурса, който са спечелили.“
8 Приложение XIII към Правилника, озаглавено „Преходни мерки, приложими по отношение на длъжностните лица на Общностите“, предвижда в своя член 1:
„1. За периода от 1 май 2004 г. до 30 април 2006 г. член 5, параграфи 1 и 2 от Правилника за персонала се заменят със следния текст:
„1. Длъжностите, обхванати от Правилника за персонала, се класифицират според характера и важността на присъщите им задължения в четири категории — A *, B*, C* и D*, в низходящ ред на степента.
2. Категория A * се състои от дванадесет степени, категория B* се състои от девет степени, категория C* — от седем, и категория D* — от пет.“
2. За дата на наемане се счита датата на постъпване на служба.“
9 Член 12 от приложение XIII към Правилника гласи:
„1. От 1 май 2004 г. до 30 април 2006 г. позоваването на степени във функционални групи AST и AD в параграфи 2 и 3 на член 31 от Правилника за персонала включва следните изменения:
– AST 1 до AST 4: C *1 до C *2 и B *3 до B *4
– AD 5 до AD 8: A *5 до A *8
– AD 9, AD 10, AD 11, AD 12: A *9, A *10, A *11, A *12.
2. В случая на длъжностни лица, наети от списъците с подходящи кандидати, съставени в резултат на конкурси, публикувани преди 1 май 2004 г., член 5, параграф 3 от Правилника за персонала не се прилага.
3. На длъжностни лица, които са били включени в списък с подходящи кандидати преди 1 май 2006 г. и са наети между 1 май 2004 г. и 30 април 2006 г., се определя:
– ако списъкът е съставен за категория A *, B* или C* — степента, обявена за съответния конкурс,
– ако списъкът е съставен за категория A, LA, B или C — степента според следната таблица:
Степен според конкурса | Степен при назначаване |
A 8/LA 8 | A *5 |
A 7/LA 7 и A 6/LA 6 | A *6 |
A5/LA 5 и A 4/LA 4 | A *9 |
A 3/LA 3 | A *12 |
A 2 | A *14 |
A 1 | A *15 |
B 5 и B 4 | B *3 |
B 3 и B 2 | B *4 |
C 5 и C 4 | C *1 |
C 3 и C 2 | C *2“ |
Обстоятелства, предхождащи спора
10 За периода от 11 април 2001 г. до 18 юни 2002 г. Комисията е публикувала в Официален вестник на Европейските общности редица обявления за конкурси на общо основание, които имат за цел набиране на резерви за назначаване като администратори с кариера A 7/A 6 (COM/A/6/01, COM/A/9/01, COM/A/10/01, COM/A/1/02, COM/A/3/02 и CC/A/12/02), младши администратори с кариера A 8 (COM/A/2/02) и младши асистенти с кариера B 5/B 4 (COM/B/1/02).
11 В частта, озаглавена „Условия за наемане“, тези обявления за конкурси са уточнявали, че включването на успелите кандидати в списъците с подходящи кандидати им дава възможност да бъдат наети според нуждите на службата.
12 В буква Г, озаглавена „Информации от общ характер“, от обявления за конкурси COM/A/l/02 и COM/A/2/02 е присъствал следният текст:
„Комисията е изпратила официално на Съвета предложение за изменение на Правилника. Това предложение предвижда по-специално нова кариерна система. Така на успелите кандидати от този конкурс би могло да бъде предложено назначение въз основа на новите разпоредби от Правилника след приемането на същите от Съвета.“
13 Обявлението за конкурс COM/A/3/02 е съдържало почти идентичен текст, който се е позовавал на „разпоредбите от Правилника“.
14 Списъците с подходящи кандидати, съставени вследствие на конкурси COM/A/6/01, COM/A/9/01 и COM/A/10/01 (наричани по-нататък „конкурсите от 2001 г.“), са публикувани в Официален вестник на Европейските общности съответно на 19 ноември 2002 г. (конкурс COM/A/6/01), на 8 март 2003 г. (конкурс COM/A/10/01) и на 2 юли 2003 г. (конкурс COM/A/9/01).
15 Писмата, с които успелите кандидати от конкурсите от 2001 г. са били информирани за включването им в списъците с подходящи кандидати, са указвали по-конкретно, че срокът на действие на тези списъци е трябвало да изтече на 31 декември 2003 г.
16 През декември 2003 г. генерална дирекция „Персонал и администрация“ в Комисията е изпратила писмо до всеки от успелите кандидати от конкурсите от 2001 г., в което им е посочила, че срокът на действие на различните списъци с успели кандидати е продължен до 31 декември 2004 г.
17 Списъците с подходящи кандидати, съставени вследствие на конкурси COM/A/1/02, COM/A/2/02, COM/A/3/02, COM/B/1/02 и CC/A/12/02, са публикувани в Официален вестник на Европейските общности съответно на 19 декември 2003 г. (конкурс CC/A/12/02), на 23 март 2004 г. (конкурси COM/A/1/02 и COM/A/2/02) и на 18 май 2004 г. (конкурси COM/A/3/02 и COM/B/1/02).
18 Седемнадесетте жалбоподатели са били включени преди 1 май 2004 г. в един от тези списъци с подходящи кандидати.
19 Г‑жа Fumey, г‑жа Gerhards и г‑жа Hamilton, както и и г‑н Millar, са получили писмо с предложение за назначаване преди 1 май 2004 г.
20 Всички жалбоподатели са били назначени като длъжностни лица в срок за изпитване със спорните решения, приети след 1 май 2004 г. и влизащи в сила в периода между тази дата и 1 декември 2004 г.
21 По силата на тези решения жалбоподателите са били класирани в степен в приложение на член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника, т.е. съответно в степени B *3 (конкурс COM/B/1/02), A *5 (конкурс COM/A/2/02) или A *6 (всички други конкурси).
22 В периода от 6 август до 21 октомври 2004 г. на основание член 90, параграф 2 от Правилника всеки от жалбоподателите е подал жалба срещу решението, с което съответният жалбоподател е назначен като длъжностно лице в срок за изпитване, доколкото съобразно член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника с това решение е класиран в степен, по-неблагоприятна от тази, посочена в обявлението за конкурс.
23 С решения, взети между 21 октомври и 22 декември 2004 г., ОН е отхвърлил подадените от жалбоподателите жалби.
Производството пред Първоинстанционния съд и обжалваното съдебно решение
Жалбата пред Първоинстанционния съд
24 С обща жалба, подадена в секретариата на Първоинстанционния съд на 3 февруари 2005 г., жалбоподателите искат отмяна на спорните решения в частта, която определя класирането им в степен съгласно член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника, както и възстановяване на тяхната кариера, присъждане на лихви за забава, дължими върху всички суми, съответстващи на разликата между заплатите, предвидени от предишния правилник, и приложените спрямо тях, и накрая, осъждане на Комисията да заплати съдебните разноски.
25 В подкрепа на исканията си за отмяна жалбоподателите, на първо място, повдигат възражение за незаконосъобразност на член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника, като се позовават на седем довода, основани съответно на нарушението на член 10 от предишния правилник, на нарушението на правата им, придобити преди влизането в сила на Правилника, както и на принципа за правната сигурност и на принципите за забрана на обратното действие, на нарушението на принципа за равно третиране и за недопускане на дискриминация, на нарушението на принципа за защита на оправданите правни очаквания, на нарушението на член 31, параграф 1 от Правилника и на нарушението на членове 5 и 7 от него.
26 На второ място, жалбоподателите поддържат, че със спорните решения Комисията е нарушила принципите за добра администрация, за полагане на грижа, на прозрачност, за защита на оправданите правни очаквания, за добросъвестност, за равно третиране и за недопускане на дискриминация, както и правилото за съответствие между степента и длъжността.
Обжалваното съдебно решение
27 Първоинстанционният съд отхвърля жалбата, като приема за необосновани всички доводи, изтъкнати от жалбоподателите.
28 На първо място, той отхвърля възражението за незаконосъобразност на член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника, като приема за лишени от основание всички доводи, посочени в подкрепа на възражението.
29 По нарушението на член 10, втора алинея, второ изречение от предишния правилник в точки 35—42 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд припомня, че Комисията има задължение за консултиране, което се разпростира освен върху официалните предложения и върху направени от нея съществени изменения на вече разгледани предложения. Характерът на въпросните изменения, бил той съществен или конкретен и ограничен, трябва според Първоинстанционния съд да бъде преценен от гледна точка на техния предмет и на мястото на изменените разпоредби в цялостната предложена за приемане система, а не от гледна точка на индивидуалните последици, които те могат да породят по отношение положението на лицата, които могат да бъдат засегнати от въвеждането им.
30 В настоящия случай замяната на степен A *7 със степен A *6, предвидена в проекта за бъдещия член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника, представлява частично съобразяване на преходните разпоредби с новата кариерна структура, като по този начин нито общата ѝ структура, нито самата ѝ същност се поставят под съмнение с това съобразяване, което да оправдае ново консултиране с Комитета по правилника за персонала.
31 Що се отнася до нарушението на правата, придобити от жалбоподателите преди влизането в сила на Правилника, както и на принципа за правната сигурност и за забрана на обратното действие, в точки 48—62 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд приема, че член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника няма обратно действие. В този смисъл той отхвърля доводите относно придобитите права, като потвърждава, че включването на успелите кандидати от конкурси на общо основание в списъците с подходящи кандидати, изготвени в резултат на дейности по подбор, поражда за заинтересованите лица единствено възможността да бъдат наети като длъжностни лица в срок за изпитване. Тази възможност по необходимост изключва каквито и да било придобити права, тъй като класирането в степен на успял кандидат, включен в списъка с подходящи кандидати от конкурс на общо основание, не може да се счита за придобито право, докато не стане предмет на надлежно решение за назначаване. Едва след като е бил адресат на такова решение, успелият кандидат от конкурс на общо основание може да изисква качеството „длъжностно лице“, и следователно да отстоява правото си да се ползва от разпоредбите на Правилника.
32 Що се отнася до нарушението на принципите за равно третиране и за недопускане на дискриминация вследствие на прилагането на различни критерии за класиране към успели кандидати от един и същ конкурс в зависимост от това дали са били наети преди или след влизането в сила на Правилника, в точки 75—90 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд констатира, че тези две категории лица не се намират в сходно положение. В този смисъл той приема, че доколкото длъжността, на която се назначава дадено длъжностно лице, се определя с решението за назначаване и че това решение може да се основава единствено на разпоредбите, приложими към датата на неговото приемане, класирането в степен на успели кандидати от конкурси на общо основание, включени в списъци с подходящи кандидати преди 1 май 2004 г., но назначени след тази дата, може да се осъществи по законосъобразен начин единствено като се прилагат новите критерии, които са в сила към датата на приемане на решението за назначаването им като длъжностни лица в срок на изпитване. Успелите кандидати от същите конкурси, назначени преди 1 май 2004 г., напротив, е трябвало задължително да бъдат класирани в степен въз основа на предишните критерии, които все още са били в сила към датата на тяхното назначаване, но са били отменени, считано от същата дата, поради влизането в сила на новите разпоредби на Правилника.
33 Що се отнася до нарушението на принципа за защита на оправданите правни очаквания, тъй като жалбоподателите са приели обявленията за съответните конкурси като гаранция, че към тях ще се приложи предишният правилник, в точки 95—99 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд се позовава на постоянната съдебна практика, съгласно която никой не може да се позове на нарушение на този принцип, когато липсват конкретни уверения, предоставени от администрацията, и е установил, че преписката не съдържа никакъв елемент, който да позволява на жалбоподателите да заключат, че общностните институции са им предоставили каквито и да е уверения, които могат да породят оправдани правни очаквания относно действието на предишните критерии от Правилника за класиране в степен на длъжностни лица при назначаването им. Противно на това, някои обявления за конкурси и някои писма на Комисията уточняват, че на успелите кандидати от посочените конкурси може да бъде предложено назначение въз основа на новите разпоредби на Правилника.
34 Що се отнася до нарушението на член 31, параграф 1 от Правилника относно принципа за съответствие между степента от функционалната група, посочена в обявлението за конкурса, и степента, определена при назначаването, в точки 108—115 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд приема, че за преходна разпоредба като член 12, параграф 3 от приложение ХІІІ към Правилника е свойствено да въвежда изключение от някои разпоредби на Правилника, чието прилагане по необходимост е засегнато от промяната в режима. Изключението, предвидено от тази разпоредба, не се простира извън рамките на това, което произтича от назначаването като длъжностни лица в рамките на новите разпоредби на Правилника на лицата, избрани съгласно процедури за конкурс, открити и приключили при действието на предишните разпоредби.
35 Що се отнася до нарушението на членове 5 и 7 от Правилника относно принципа за съответствие между степен и длъжност, в точки 124—131 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд приема, че член 12, параграф 3 от приложение ХІІІ към Правилника поради факта, че установява преходни мерки между предишния правилник и Правилника, има предимство в качеството си на lex specialis над общите разпоредби на Правилника относно класирането на длъжностни лица, и по-специално над членове 5 и 7 от него.
36 На второ място, относно твърдяното нарушение в спорните решения на общите принципи за добра администрация, прозрачност, защита на оправданите правни очаквания, за равно третиране и за недопускане на дискриминация, за съответствие между длъжност и степен, за добросъвестност и за полагане на грижа в точки 147—155 от обжалваното съдебно решение, Първоинстанционният съд установява, че нито обявленията за конкурси, нито адресираните до жалбоподателите писма за продължаване на срока на действие на списъците с подходящи кандидати посочват, че новите критерии за класиране в степен по време на назначаването могат да бъдат изменени, като се понижат степените на назначаване, съдържащи се в обявленията за конкурси.
Искания на страните пред Съда
37 С настоящата жалба жалбоподателите искат от Съда:
– да отмени обжалваното съдебно решение,
– вследствие на това да уважи исканията им, направени в рамките на първоинстанционното производство, и следователно
– да отмени класирането в степен, определено със спорните решения, доколкото това класиране се основава на член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника,
– да възстанови кариерата им, включително да признае техния опит в така коригираните степени, правото им на повишаване и правото им на пенсия от степените, в които е трябвало да бъдат назначени според обявленията за конкурси, съгласно които те са включени в списъците с подходящи кандидати било в степените, посочени в тези обявления за конкурси, било в степените, съответстващи на техните еквиваленти според класирането по Правилника, и в стъпка, която е подходяща според правилата, приложими преди 1 май 2004 г., считано от датата на назначаването им,
– да им присъди лихви за забава въз основа на определения от Европейската централна банка лихвен процент върху всички суми, съответстващи на разликата между заплатата според класирането им съгласно спорните решения и класирането, на което е трябвало да имат право, до датата на влизане в сила на решението за редовно класиране в степен, и
– да осъди ответника да заплати всички съдебни разноски, направени във връзка с първоинстанционното производство и производството по обжалване.
38 Комисията и Съветът искат от Съда:
– да отхвърли жалбата като неоснователна, и
– да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски, направени във връзка с производството по обжалване.
По допустимостта на жалбата
39 Съветът поддържа, че някои доводи на жалбоподателите са недопустими, тъй като не посочват нарушение на общностното право от Първоинстанционния съд, а целят единствено да бъдат преразгледани доводите, които те са изтъкнали в първоинстанционното производство.
40 Както отбелязва генералният адвокат в точка 31 от своето заключение, съгласно установената съдебна практика жалбата е недопустима, ако не съдържа доводи, насочени към установяване на грешка при прилагане на правото, която опорочава разглежданото съдебно решение, а само повтаря или възпроизвежда буквално вече изложени пред Първоинстанционния съд основания и доводи. За сметка на това, при положение че жалбоподателят оспорва тълкуването или прилагането на общностното право от страна на Първоинстанционния съд, разгледаните в първоинстанционното производство правни въпроси могат отново да бъдат обсъдени в хода на производството по обжалване. Всъщност, ако жалбоподателят не би могъл да основе жалбата си пред Съда на вече изложени пред Първоинстанционния съд основания и доводи, посоченото производство отчасти би се обезсмислило (вж. по-специално Решение от 29 ноември 2007 г. по дело de Bustamante Tello/Съвет, C‑10/06 P, Сборник, стр. I‑10381, точка 28).
41 В настоящия случай следва да се отбележи, че за всяко от правните основания за обжалване жалбоподателите са посочили предполагаемите грешки при прилагане на правото, допуснати от Първоинстанционния съд в различни части от обжалваното съдебно решение. Следователно фактът, че в този контекст те повтарят доводи, изтъкнати в първоинстанционното производство, по никакъв начин не засяга допустимостта на техните правни основания за обжалване.
42 От това следва, че всички правни основания, изтъкнати от жалбоподателите, трябва да бъдат приети за допустими.
По жалбата
43 В подкрепа на своята жалба жалбоподателите изтъкват някои грешки при прилагане на правото, които Първоинстанционният съд допуснал при разглеждане на възражението за незаконосъобразност на член 12, параграф 3 от приложение ХІІІ към Правилника. В това отношение те посочват по-специално нарушението на член 10 от предишния правилник, нарушението на правата им, придобити преди влизането в сила на Правилника, както и на принципа за правната сигурност и на принципа за забрана на обратното действие, нарушението на принципите за равно третиране и за недопускане на дискриминация, нарушението на принципа за защита на оправданите правни очаквания, нарушението на членове 5, 7 и член 31, параграф 1 от Правилника и по отношение на някои елементи от преценката на Първоинстанционния съд — нарушението на задължението за мотивиране.
44 Жалбоподателите оспорват и преценката на Първоинстанционния съд относно правните основания в подкрепа на незаконосъобразността на спорните решения. В това отношение те поддържат, че Първоинстанционният съд не се е съобразил с принципите за равно третиране и за недопускане на дискриминация и е допуснал грешка в мотивите при преценката на законосъобразността на тези решения.
По възражението за незаконосъобразност на член 12, параграф 3 от приложение ХІІІ към Правилника
По нарушението на член 10 от предишния правилник и по непълнотата на мотивите
– Доводи на страните
45 Жалбоподателите, като се позовават по-специално на Решение на Първоинстанционния съд от 30 септември 1998 г. по дело Losch/Съд на Европейските общности (T‑13/97, Recueil FP, стр. I‑A‑543 и II‑1633), поддържат, че противно на това, което е приел Първоинстанционният съд в точки 35—42 от обжалваното съдебно решение, изменението на предложението на Комисията за замяната в член 12, параграф 3 от приложение ХІІІ към Правилника на степен A *7 със степен A *6 като степен, която да бъде определена на лицата, включени в списъците с подходящи кандидати за степен A *7 преди 1 май 2004 г., засяга същността на нормите на Правилника.
46 В това отношение те поддържат, че ефектът на такова изменение спрямо предходното предложение трябва да бъде преценяван не само в зависимост от предмета и мястото на изменените разпоредби в цялостната реформа, но и с оглед на последиците по отношение на положението на заинтересованите длъжностни лица. В настоящия случай споменатите изменения оказвали, както било признато и в точка 42 от обжалваното съдебно решение, значително влияние както по отношение на кариерата, така и по отношение на възнаграждението на посочените длъжностни лица. Следователно изменението на предложението е трябвало да бъде представено на Комитета по правилника за персонала.
47 Освен това жалбоподателите смятат, че Първоинстанционният съд е пропуснал да мотивира надлежно извода, че замяната на степен A *7 със степен A *6 „е част от цялостната структура и от глобалната перспектива за еволюционно преструктуриране на кариерите“. Такова понижаване в степен обаче не можело да бъде счетено за правило, което позволява постепенното въвеждане на режима за еволюционно преструктуриране на кариерите.
48 Комисията и Съветът посочват, че изменението на предложението относно член 12, параграф 3 от приложение ХІІІ към Правилника няма „съществен“ характер по смисъла на цитираното по-горе Решение по дело Losch/Съд на Европейските общности. То представлявало незначително изменение на преходна разпоредба, приложима към ограничена група лица, и така се включвало в цялостната структура на еволюционното преструктуриране на кариерите, което е било един от основните стълбове на реформата за всички длъжностни лица.
– Съображения на Съда
49 По силата на член 283 ЕО Правилникът за длъжностните лица се приема от Съвета по предложение на Комисията и след консултация с останалите заинтересовани институции.
50 Член 10, както от предишния правилник, така и от Правилника, предвижда създаването на Комитет по правилника за персонала, съставен от представители на институциите на Общностите и равен брой представители на техните комитети на персонала. Той предвижда също, че този комитет се консултира по всички предложения за ревизиране на Правилника и че той може да внася предложения в рамките на такова ревизиране.
51 В това отношение в точки 36—40 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд, констатирайки, че условията по член 10 от Правилника са явно несъвместими с ограничително тълкуване, е заявил, че Комисията е длъжна да се консултира отново с Комитета по правилника за персонала преди приемането от Съвета на съответните нормативни разпоредби, в случай че измененията на предложение относно Правилника засягат по съществен начин структурата на предложението, но такова задължение не е налице по отношение на конкретните изменения и измененията с ограничено действие. В този смисъл той е приел, позовавайки се на Решение от 5 октомври 1994 г. по дело Германия/Съвет (C‑280/93, Recueil, стр. I‑4973), че същественият характер на изменение трябва да бъде преценяван от гледна точка на предмета и на мястото на изменените разпоредби в цялостната система, а не от гледна точка на индивидуалните последици, които те могат да породят по отношение на положението на съответните длъжностни лица.
52 Освен това Първоинстанционният съд е констатирал, че в настоящия случай изменението на предложението, въведено от общностния законодател, не е съществено, тъй като то представлява допълнителен елемент от реформата, който е част от цялостната структура и от глобалната перспектива за еволюционно преструктуриране на кариерите.
53 Такава преценка, противно на това, което изтъкват жалбоподателите, изобщо не е опорочена от грешка при прилагане на правото. Всъщност, тъй като това изменение не се отклонява съществено от текста, предоставен на Комитета по правилника за персонала, който следователно е могъл да изрази мнение относно възможността да се предвиди разлика в степените на назначаване между длъжностните лица, успели кандидати от конкурси, проведени преди влизане в сила на реформата, които са били назначени преди тази дата, и тези, които са били назначени след тази дата, не е било необходимо ново консултиране с посочения комитет.
54 Освен това доводът в жалбата за непълнота на мотивите на обжалваното съдебно решение е необоснован, тъй като мотивите на направения в точка 40 от това съдебно решение извод са изложени ясно в точка 39 от него, в която Първоинстанционният съд е посочил, че „разгръщането на новите степени на класиране и на размера на възнагражденията на длъжностните лица на Европейските общности, което произтича от въведена от общностния законодател реформа в кариерите, е имало за последица незабавно понижаване на степените на назначаване на новите длъжностни лица, съпътствано в крайна сметка от развитие на техните възможности за кариера“. Оттам в споменатата точка 40 Първоинстанционният съд стига до извода, „че замяната на първоначално предвидената степен A *7 със степен A *6 съставлява допълнителен елемент от реформата, който е част от цялостната структура и от глобалната перспектива за еволюционно преструктуриране на кариерите“.
55 От това следва, че изложените от жалбоподателите доводи трябва да бъдат приети за необосновани.
По нарушаването на придобитите от жалбоподателите права и по непълнотата на мотивите
– Доводи на страните
56 В подкрепа на довода, основан на нарушението на придобитите права, жалбоподателите твърдят, че Първоинстанционният съд погрешно е отрекъл, че преди датата на приемане на спорните решения те са придобили правото да бъде зачетено класирането, посочено в обявлението за конкурса. Според жалбоподателите, макар и обявлението за конкурса и включването в списъка с подходящи кандидати да не пораждат право на назначаване, те пораждат за всички участниците в конкурса, и a fortiori за тези от тях, които са включени в този списък, право да бъдат третирани съобразно това обявление (Решение от 20 юни 1985 г. по дело Spachis/Комисия, 138/84, Recueil, стр. 1939) както и да бъдат евентуално наети на нивото и за функциите, посочени в това обявление. Следователно кандидатите, фигуриращи в списъка с подходящи кандидати, в момента на тяхното евентуално назначаване придобивали право на зачитане на условията за назначаване. Освен това те посочват, че четирима от тях са получили решенията за назначаване преди 1 май 2004 г. и че тези решения попадат в приложното поле на предишния правилник. След като Първоинстанционният съд не е отговорил на тези доводи в обжалваното съдебно решение, той не спазил задължението си за мотивиране.
57 Комисията отговаря, че зачитането на придобити права е обвързващо за законодателя, когато определено правно положение е закрепено окончателно по силата на предходна правна уредба, и че материализирането на ефективното предимство, което то предоставя на заинтересования субект, вече изобщо не зависи от действието или бездействието на публичен орган, по отношение на които той разполага с дискреционно правомощие, и дори със свобода на преценка.
58 Правното положение, създадено с включването в списък с подходящи кандидати, съставен вследствие на конкурс на общо основание, не било придобито право, а възможност за назначаване, тъй като фактът, пораждащ правото на зачитане на условията на Правилника, бил актът за назначаване. Ето защо било нелогично да се твърди, както правят жалбоподателите, че лицата, фигуриращи в списъка с подходящи кандидати, нямат възможност да претендират maius, т.е. назначаването в качеството на длъжностно лице в срок за изпитване, а че имат право на minus, т.е. на определена степен при назначаване.
59 Съветът, който излага доводи, подобни на доводите, посочени от Комисията, добавя, че обявление за конкурс, което ако със сигурност обвързва ОН, не възпрепятства законодателя в рамките на реформа на кариерната система да определи съответствието между степените по конкурси и степните при назначаване съгласно новата система.
– Съображения на Съда
60 В това отношение следва да се напомни, че правната връзка между длъжностните лица и администрацията е от нормативен, а не от договорен характер (вж. в този смисъл Решение от 19 март 1975 г. по дело Gillet/Комисия, 28/74, Recueil, стр. 463, точка 4). От това следва, че правата и задълженията на длъжностните лица могат във всеки момент да бъдат изменени от законодателя.
61 По принцип законите, внасящи изменения в законодателна разпоредба, каквито са регламентите за изменение на Правилника, се прилагат, ако не е предвидено друго, спрямо бъдещите последици на положения, възникнали при действието на предишния закон (вж. в този смисъл Решение 29 юни 1999 г. по дело Butterfly Music, C‑60/98, Recueil, стр. I‑3939, точка 24).
62 Подходът е различен единствено при положения, възникнали и окончателно осъществени при действието на предишната правна норма, които създават придобити права (вж. в този смисъл Решение от 14 април 1970 г. по дело Brock, 68/69, Recueil, стр. 171, точка 7, Решение от 5 декември 1973 г. по дело SOPAD, 143/73, Recueil, стр. 1433, точка 8 и Решение от 10 юли 1986 г. по дело Licata/CES, 270/84, Recueil, стр. 2305, точка 31).
63 Правото се смята за придобито, когато правопораждащият факт е възникнал преди законодателната промяна. Не такъв обаче е случаят с право, чийто правопораждащ факт не се е осъществил при действието на измененото законодателство.
64 В настоящия случай към датата на влизане в сила на Правилника жалбоподателите са били успели кандидати от конкурси, включени в списъци с подходящи кандидати. В това си качество те не са имали придобито право, а единствено възможност да бъдат назначени. Тяхното класиране в степен се е обуславяло от назначаването им, което е правомощие на ОН.
65 От това следва, че тъй като положението, което поражда правото на жалбоподателите на зачитане на определени условия на назначаване, не е завършено преди влизането в сила на Правилника, те не могат да се позоват на никакво придобито право (вж. в този смисъл Решение по дело Gillet/Комисия, посочено по-горе, точка 5).
66 Подобни съображения важат и за тези от жалбоподателите, които са били назначени като длъжностни лица в срок за изпитване преди 1 май 2004 г. и като длъжностни лица след тази дата.
67 Така, като констатира в настоящия случай липсата на придобити права от успелите кандидати на съответните конкурси, обжалваното съдебно решение не нарушава посочения от жалбоподателите принцип и в достатъчна степен отговаря на въпросите, поставени от тях в първоинстанционното производство.
68 Следователно този довод трябва да бъде приет за необоснован.
По нарушението на принципите за равно третиране и недопускане на дискриминация, както и на принципите на разделение на властите и на йерархия на нормите, на правото на съдебна защита и по непълнотата на мотивите
– Доводи на страните
69 Относно нарушението на принципите за равно третиране и за недопускане на дискриминация жалбоподателите поддържат, че всички успели кандидати от конкурс съставляват една и съща категория с оглед спазването на тези принципи. Следователно, като приел, че не всички успели кандидати от един и същ конкурс имат право да бъдат класирани съгласно определените в обявлението за конкурса условия, Първоинстанционният съд не спазил посочените принципи.
70 Според жалбоподателите, достигайки до този извод Първоинстанционният съд е признал на законодателя правото да изменя разпоредбите на Правилника, без да е длъжен да спазва принципите за равно третиране и за недопускане на дискриминация. Така, от една страна, той изключил възможността за съдебен контрол върху правомощията на законодателя в противоречие с основите на правовата държава, и по-специално с принципа за разделение на властите, и от друга страна, нарушил правото на съдебна защита. Вместо това общностният съд следвало да прецени дали различното третиране, произтичащо от влизането в сила на изменение на правни норми, трябва да бъде счетено за обосновано.
71 Освен това Първоинстанционният съд пропуснал да обясни причините, на които се основавал изборът му да се отклони от Решението си от 30 септември 1998 г. по дело Ryan/Сметна палата (T‑121/97, Recueil, стр. II‑3885), с което е констатирал нарушение на принципа за равно третиране в областта на пенсионните права на членовете на Сметната палата на Европейските общности.
72 Накрая, жалбоподателите посочват грешка при прилагане на правото в точка 89 от обжалваното съдебно решение, тъй като Първоинстанционният съд изключил дискриминация, основана на възраст поради това, че заради прилагането на член 12, параграф 3 от приложение ХІІІ към Правилника жалбоподателите, и особено по-възрастните от тях били класирани в началното ниво на кариера, макар че в рамките на процедурата по назначаването им на степени А 7/А 6 или В 5/В 4 е отчетен професионалният им опит, който впрочем е бил едно от изискванията.
73 Комисията твърди, че съображенията на Първоинстанционния съд изобщо не се основават на предпоставката, че общностният законодател не бил обвързан от принципа за равно третиране. Вместо това те повдигали въпроса за последователното действие във времето на този принцип и се основавали на констатацията, че законодателят разполага с компетентност да приема за в бъдеще изменения на разпоредбите на Правилника, каквито счита за уместни в интерес на службата. Следователно според Комисията дори когато такива изменения водят до по-неблагоприятно положение за длъжностните лица от положението, произтичащо от предишните разпоредби, заинтересованите лица не могат да претендират за запазване на правно положение, от което са се ползвали в определен момент.
74 Всъщност принципът за равно третиране нямал последователно действие във времето в смисъл, че не възпрепятствал изменението на правните норми. Следователно не било в противоречие с този принцип нова правна уредба да уреди бъдещите последици на положение, възникнало при действието на предишната правна уредба, по начин, който е различен от този, по който то е било уредно преди нормативното изменение.
75 Съветът излага доводи, подобни на доводите, посочени от Комисията. Той добавя, че прилагането на принципа за равно третиране съгласно посочените от жалбоподателите критерии би имало за последица неравното третиране на различните длъжностни лица, назначени след 1 май 2004 г., в зависимост от това дали са успели кандидати от конкурси, проведени преди или след тази дата. За разлика от това според Съвета длъжностните лица, назначени след тази дата, са в една и съща категория, която има право на едно и също третиране по Правилника.
– Съображения на Съда
76 Както следва от практиката на Съда, нарушение на принципа за равно третиране, приложим към правото на общностната публична служба, е налице, когато две категории лица, чието фактическо и правно положение не се различават съществено, се третират различно при назначаването им и когато такова различно третиране не е обективно обосновано (вж. в този смисъл Решение от 11 януари 2001 г. по дело Martínez del Peral Cagigal/Комисия, C‑459/98 P, Recueil, стр. I‑135, точка 50).
77 В точки 79—83 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд се позовава на заключението, че класирането в степен на жалбоподателите може да се осъществи по законосъобразен начин единствено като се прилагат критериите, установени от Правилника, и по-специално от член 12, параграф 3 от приложение ХІІІ към него, в сила на датата на приемане на спорните решения. Оттам той прави извода, че не може да се приеме, че жалбоподателите са от същата категория като успелите кандидати от същите конкурси, назначени преди 1 май 2004 г., към които следва да се приложи правната уредба, която е била в сила преди реформата. Така той решава, че тази разпоредба, като предвижда за жалбоподателите режим, различен от този, приложим за останалите длъжностни лица, не нарушава принципа за недопускане на дискриминация.
78 В това отношение следва да се напомни, че по принцип при приемане на приложимите правни норми, най-вече в областта на общностната публична служба, законодателят е длъжен да спазва общия принцип за равно третиране.
79 В настоящия случай обаче следва да се констатира, че при приемане на член 12, параграф 3 от приложение ХІІІ към Правилника, от който произтича различно третиране между длъжностните лица, успели кандидати от един и същи конкурс, които са назначени съответно преди и след реформата, законодателят не е нарушил този принцип, тъй като различното третиране засяга длъжностни лица, които не са от една и съща категория.
80 Всъщност, както констатира Първоинстанционният съд, жалбоподателите в качеството си на длъжностни лица, назначени след 1 май 2004 г., не се намират в същото правно положение като длъжностните лица, назначени преди тази дата, тъй като в момента на влизане в сила на реформата, за разлика от вече назначените длъжностни лица, за тях е имало единствено възможност да бъдат назначени.
81 Освен това такава разлика в третирането се основава на елемент, който е обективен и независим от волята на общностния законодател, а именно датата на назначаването, определена от ОН. Следва още да се добави, че претегляйки интересите на различните категории длъжностни лица в рамките на постепенното въвеждане на новия режим по Правилника, общностният законодател е могъл валидно да реши, че назначаването на лица в конкретното положение на жалбоподателите ще се извърши съгласно условията на новия режим, като същевременно им се предостави третиране, което е по-благоприятно от това на длъжностните лица, които са успели кандидати от конкурси, проведени след 1 май 2004 г., и които са назначени след това.
82 От тези съображения следва, противно на поддържаното от жалбоподателите, че Първоинстанционният съд, от една страна, се е произнесъл относно спазването на принципа за равно третиране от гледна точка на член 12, параграф 3 от приложение ХІІІ към Правилника, и от друга страна, изобщо не е допуснал грешка при прилагане на правото при преценката относно спазването на този принцип.
83 Освен това, що се отнася до твърдяната дискриминация, основана на възраст, на която се позовават жалбоподателите предвид положението на по-възрастните от тях, следва да се посочи, че както правилно е приел Първоинстанционният съд, критериите за класиране, посочени в член 12, параграф 3 от приложение ХІІІ към Правилника, явно не отчитат по никакъв начин възрастта на успелите кандидати от конкурси и освен това предвиждат предвид категория А разграничение между базовата степен А *5 (предишна степен А 8) и по-високата степен А *6 (предишна степен А 7/А 6).
84 Следователно доводите на жалбоподателите, основани на нарушението на принципите за равно третиране и недопускане на дискриминацията, за разделение на властите и за йерархия на нормите, както и на правото на съдебна защита трябва да бъдат отхвърлени.
85 Освен това, след като обжалваното съдебно решение е в достатъчна степен мотивирано в това отношение, Първоинстанционният съд не може да бъде упрекнат, че не е обяснил в мотивите на това решение разликата между преценката си по настоящото дело и тази в неговото предишно решение по дело Ryan/Сметна палата, посочено по-горе.
86 От това следва, че Първоинстанционният съд не е нарушил задължението си за мотивиране и че този довод трябва да бъде отхвърлен.
По нарушението на оправданите правни очаквания, както и по изопачаването на доказателствата
– Доводи на страните
87 Според жалбоподателите, като е приел, че администрацията не е дала никаква конкретна гаранция относно класирането им, Първоинстанционният съд не е спазил принципа на оправданите правни очаквания и е изопачил доказателствата по делото. Те подчертават, че не само обявленията за конкурсите не споменавали изобщо за подготвяното изменение на предишния правилник и че цялата писмена документация, достъпна на сайтовете в Интернет, се позовавала на него, но че освен това при четирима от тях новият режим не бил изобщо споменат нито в писмата с предложение за работа, получени преди влизането в сила на реформата, нито по време на медицинския преглед при наемането им. Всъщност администрацията информирала г‑жа Fumey в деня на нейното встъпване в длъжност, а г‑жа Gerhards, г‑жа Hamilton, както и г‑н Millar, с писмо „за изменение“ на предложението за назначаване, получено четири дни преди встъпването им в длъжност.
88 Комисията и Съветът отговарят, че уверенията на административен орган не могат да бъдат взети предвид при преценка на законосъобразността на актове на общностния законодател. Така доводите, основани на фактическите елементи на жалбата, са неотносими в рамките на възражението за незаконосъобразност на член 12, параграф 3 от приложение ХІІІ към Правилника. Освен това те посочват, че уверения на администрацията, които не отчитат приложимите разпоредби, не можели да породят оправдано правно очакване в заинтересованото лице. Във всички случаи според тези институции Първоинстанционният съд отчел разликата в положението на различните жалбоподатели.
– Съображения на Съда
89 Що се отнася до твърдяното нарушение на принципа на оправданите правни очаквания, в точка 98 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд е счел, че преписката не съдържа никакъв елемент, който да позволява на жалбоподателите да заключат, че общностните институции са им предоставили каквито и да е уверения, които могат да породят оправдани правни очаквания за запазване на предишните критерии от Правилника за класиране в степен на длъжностни лица при назначаването им.
90 В настоящия случай е видно, че преди приемането на спорните решения някои от жалбоподателите са получили указания от страна на администрацията относно класирането им съгласно критериите, съдържащи се в обявлението за конкурса. Тези указания обаче са били придружени от предупреждение за възможността да им бъде предложено назначаване въз основа на новите разпоредби на Правилника.
91 Дори обаче тези указания да бъдат счетени за конкретни уверения, които могат да породят оправдани правни очаквания в получателите, следва да се изключи, както е направил Първоинстанционният съд в точка 95 от обжалваното съдебно решение, че жалбоподателите могат да се позоват на тези очаквания при оспорване на законосъобразността на правната норма, на която се основават спорните решения. Всъщност частноправните субекти не могат да се позовават на принципа за защита на оправданите правни очаквания, за да възразят срещу прилагането на новоприета нормативна разпоредба, особено в област, в която законодателят разполага с широко право на преценка (вж. по-специално Решение от 19 ноември 1998 г. по дело Испания/Съвет, С‑284/94, Recueil, стр. I‑7309, точка 43).
92 Както напомня генералният адвокат в точка 121 от своето заключение, административните актове на могат да ограничат свободата на действие на законодателя и не могат също така да бъдат параметър за законосъобразност, с който той да се съобразява.
93 От това следва, че доводите на жалбоподателите относно нарушението на оправданите правни очаквания са необосновани и доводите относно изопачаването на доказателствата от своя страна са неотносими.
По нарушението на член 31 от Правилника, както и по непълнотата на мотивите
– Доводи на страните
94 Според жалбоподателите член 12, параграф 3 от приложение ХІІІ към Правилника противоречи на член 31 от Правилника относно правото на кандидатите да бъдат назначени в степента от функционалната група, посочена в обявлението за конкурса. В това отношение те посочват, че по отношение на жалбоподателите и ОН критикуваните преходни разпоредби имат окончателно, а не преходно действие. Всъщност жалбоподателите били окончателно назначени в съответствие с т.нар. „преходни“ разпоредби и класирането, определено на датата на влизане в сила на тяхното назначаване, важало за цялата им кариера. Те посочват освен това, че Първоинстанционният съд не обяснил причината, поради която член 12, параграф 3 от приложение ХІІІ към Правилника дерогира преходните разпоредби, приложими към останалите длъжностни лица.
95 Според Комисията при квалифицирането като преходно или окончателно следва да се прави разграничение между разпоредба, от една страна, и правните последици на решение, което е прието въз основа на такава разпоредба, от друга страна. Всъщност трябвало да се считат за преходни разпоредби, чието приложно поле се ограничава до положения, които съществуват към определен момент или в продължение на определен период. Противно на това, правните последици на решение, прието въз основа на преходна разпоредба, биха могли наистина да имат окончателен характер. Преходният характер на член 12, параграф 3 от приложение ХІІІ към Правилника следователно бил напълно съвместим с окончателния характер на решението за класиране в степен.
96 Съветът добавя, че посоченият член 12, параграф 3 може да дерогира член 31 от Правилника, доколкото двете разпоредби се намират в един и същ законодателен акт и имат един и същ ранг и че освен това първата норма визира специфично положение, докато втората установява общо правило. Поради това фактът, че член 12, параграф 3 от приложение ХІІІ към Правилника бил lex specialis по отношение на член 31 от Правилника, бил достатъчен, за да се изключи всякакво несъответствие между тези две разпоредби.
– Съображения на Съда
97 По смисъла на член 31, параграф 1 от Правилника избраните кандидати „се назначават в съответната степен от функционалната група, посочена в обявлението за конкурса, който са спечелили“.
98 Първоинстанционният съд, като се произнася по доводите, основани на нарушението на тази разпоредба от Правилника, първоначално, в точка 109 от обжалваното съдебно решение, посочва, че дори от споменатата разпоредба непременно да се налага заключението, че успелите кандидати от конкурси на общо основание трябва да бъдат назначени като длъжностни лица в степента, посочена в обявлението за конкурса, в резултат на който те са били назначени, определянето на нивото на длъжността за заемане и на условията за назначаване на успели кандидати на тези длъжности, което Комисията е направила в рамките на разпоредбите на предишния правилник, като е изготвяла спорните обявления за конкурси, не е можело да остане в сила след 1 май 2004 г. — дата, определена от общностния законодател за влизането в сила на новата кариерна структура.
99 По-нататък в точки 110—113 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд посочва, че член 12, параграф 3 от приложение ХІІІ към Правилника е преходна разпоредба, която има за цел единствено да определи класирането на някои категории длъжностни лица и че е допустимо законодателят да приема с действие занапред в интерес на службата изменения на разпоредбите на Правилника, дори изменените разпоредби да са по-неблагоприятни от предишните.
100 Тези съображения не съдържат грешка при прилагане на правото. Всъщност, от една страна, ако успял кандидат от конкурс по принцип се ползва по силата на член 31, параграф 1 от Правилника от правото да му бъде присъдена съответната степен от функционалната група, посочена в обявлението за конкурса, в случай че бъде назначен, тази разпоредба може да се прилага само към неизменно във времето право, тъй като тя не може да задължи ОН да вземе решение, което не е в съответствие с Правилника, изменен от общностния законодател, и което следователно е незаконосъобразно. Освен това, както беше посочено в точки 64 и 65 от настоящото решение, жалбоподателите в качеството си на успели кандидати от конкурси, проведени преди влизането в сила на реформата на Правилника, не могат да се позоват на никакво право да бъдат назначени на определена степен, придобито преди влизането в сила на Правилника. Не може да има позоваване на такова право и въз основа на член 31 от Правилника.
101 От друга страна, член 12, параграф 3 от приложение ХІІІ към Правилника в качеството си на специална преходна разпоредба може да въведе дерогиране на общото правило, предвидено в член 31 от Правилника, приложим към определена категория длъжностни лица.
102 Следователно доводите на жалбоподателите, насочени към доказване на грешка при прилагане на правото при преценката на твърдяното нарушение на този член и на непълнота на мотивите, са неоснователни.
По нарушението на членове 5 и 7 от Правилника, както и по непълнотата на мотивите
– Доводи на страните
103 Според жалбоподателите Първоинстанционният съд е приел погрешно, че преходна разпоредба може да дерогира членове 5 и 7 от Правилника, които установяват принципа за съответствие между степента и длъжността на длъжностното лице. Така Първоинстанционният съд допуснал, че преходна разпоредба може да дерогира всяка разпоредба от Правилника, както и общите принципи на правото.
104 Комисията и Съветът считат, че жалбоподателите тълкуват погрешно обжалваното съдебно решение в смисъл, че Първоинстанционният съд постановил, че член 12, параграф 3 от приложение ХІІІ към Правилника дерогирал правилото, посочено в член 7, параграф 1 от Правилника. Обратно, при правилен прочит на това решение съответствието между степента и длъжността се запазвало.
– Съображения на Съда
105 Доводите на Комисията и на Съвета трябва да се счетат за основателни. Всъщност, противно на това, което посочват жалбоподателите, в точки 126—128 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд не приема че член 12, параграф 3 от приложение ХІІІ към Правилника дерогира членове 5 и 7 от Правилника, които прогласяват принципа за съответствие между степен и длъжност. Противно на това, в обжалваното съдебно решение, и по-специално в точки 126—131 от него, е посочено, че член 12, параграф 3 от приложение ХІІІ към Правилника определя критерии за прилагане на този принцип по отношение на длъжностните лица, назначени по време на преходен период.
106 Следователно доводите, основани на нарушението на членове 5 и 7 от Правилника и на непълнотата на мотивите, трябва да бъдат приети за лишени от всякакво основание.
107 От гореизложеното следва, че доводите на жалбоподателите, насочени към установяване на грешки при прилагане на правото, както и на непълнота на мотивите при преценката на Първоинстанционния съд относно възражението за незаконосъобразност на член 12, параграф 3 от приложение ХІІІ към Правилника, трябва да бъдат отхвърлени.
По нарушението на принципите за равно третиране и недопускане на дискриминация, както и по непълнотата на мотивите при преценката на законосъобразността на спорните решения
Доводи на страните
108 Жалбоподателите изтъкват, че като е отхвърлил правните основания за отмяна на спорните решения, Първоинстанционният съд е нарушил принципите за равно третиране и за недопускане на дискриминация, както и задължението си за мотивиране, тъй като имплицитно е счел за незаконосъобразни решенията за назначаване на някои успели кандидати от едни и същи конкурси, каквито са преминали жалбоподателите, постановени с приоритет преди 1 май 2004 г., и не e установил, че като третира успелите кандидати, назначени преди 1 май 2004 г., различно от жалбоподателите, Комисията е нарушила тези принципи.
109 Комисията твърди, че жалбоподателите тълкуват погрешно обжалваното съдебно решение.
Съображения на Съда
110 В обжалваното съдебно решение, по-специално в точки 150—152 от него, Първоинстанционният съд е приел, на първо място, че липсата на достатъчно предварителна информация за жалбоподателите не би могла да доведе сама по себе си до незаконосъобразност на спорните решения. На второ място, той припомня, че от постоянната съдебна практика следва, че законосъобразността на обжалван пред общностния съд индивидуален акт трябва да бъде преценявана в зависимост от фактическите и правните обстоятелства към датата, на която е бил приет актът, и че в това отношение всички спорни решения са били приети съгласно новите императивни разпоредби на член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника, чиято незаконосъобразност не е доказана.
111 Тези съображения, доколкото поставят преценката на спорните решения на правилна правна основа, а именно на правната уредба, която е в сила към датата на тяхното приемане (вж. Решение от 17 май 2001 г. по дело IECC/Комисия, C‑449/98 P, Recueil, стр. I‑3875, точка 87), не са засегнати от никаква грешка при прилагане на правото и мотивират в достатъчна степен отхвърлянето на доводите, изложени в първоинстанционното производство. Следователно доводите на жалбоподателите, изведени от нарушението на принципите за равно третиране и недопускане на дискриминацията, са неотносими, а този, основаващ се на непълнота на мотивите, е необоснован.
112 От гореизложеното следва, че жалбата трябва да бъде приета за неоснователна и да бъде отхвърлена.
По съдебните разноски
113 По смисъла на член 69, параграф 2 от Процедурния правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 118 от него, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. По силата на член 70 от същия правилник в спорове между Общностите и техни служители институциите понасят направените от тях разходи. От член 122, втора алинея от посочения правилник обаче произтича, че посоченият член 70 не се прилага за жалба, подадена срещу институция от нейно длъжностно лице или друг служител.
114 След като Комисията е направила искане за осъждането на жалбоподателите и нейният иск е уважен, жалбоподателите трябва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски.
115 В приложение на член 69, параграф 4, първа алинея от Процедурния правилник, приложим по силата на член 118 от същия правилник, встъпилата по делото страна понася направените от нея съдебни разноски.
По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда г‑жа Centeno Mediavilla, г‑жа Fumey, г‑жа Gerhards, г‑жа Hamilton, г‑н Hill, г‑н Huby, г‑н Klein, г‑н Lombardi, г‑н Millar, г‑н Moraitis, г‑жа Palmer, г‑жа Robinson, г‑н Rouxel, г‑жа Silva Mendes, г‑н van den Hul, г‑н Von Nordheim Nielsen и г‑н Zouridakis да заплатят съдебните разноски, направени в производството по обжалване.
3) Съветът на Европейския съюз понася направените от него съдебни разноски.
Подписи