РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)
9 юли 2020 година(*)
„Преюдициално запитване — Авторско право и сродни права — Онлайн видео платформа — Качване на филм без съгласието на притежателя на правата — Производство за нарушаване на право върху интелектуална собственост — Директива 2004/48/ЕО — Член 8 — Право на ищеца на информация — Член 8, параграф 2, буква а) — Понятието „адреси“ — Адрес на електронна поща, IP адрес и телефонен номер — Изключване“
По дело C‑264/19
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд на Германия) с акт от 21 февруари 2019 г., постъпил в Съда на 29 март 2019 г., в рамките на производство по дело
Constantin Film Verleih GmbH
срещу
YouTube LLC,
Google Inc.,
СЪДЪТ (пети състав),
състоящ се от: E. Regan, председател на състава, I. Jarukaitis, E. Juhász, M. Ilešič (докладчик) и C. Lycourgos, съдии,
генерален адвокат: H. Saugmandsgaard Øe,
секретар: M. Krausenböck, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 12 февруари 2020 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за Constantin Film Verleih GmbH, от B. Frommer, R. Bisle и M. Hügel, Rechtsanwälte,
– за YouTube LLC и Google Inc., от J. Wimmers и M. Barudi, Rechtsanwälte,
– за Европейската комисия, от G. Braun, T. Scharf, S. L. Kalėda и H. Kranenborg, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 2 април 2020 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 8, параграф 2, буква а) от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост (ОВ L 157, 2004 г., стр. 45; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 2, стр. 56).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Constantin Film Verleih GmbH, установено в Германия дружество за разпространение на филми, от една страна, и YouTube LLC и Google Inc., установени в Съединените щати, от друга страна, по повод поисканата от Constantin Film Verleih информация от тези две дружества, свързана с адресите на електронната поща, IP адресите и номерата на мобилните телефони на потребители, извършили нарушение на неговите права върху интелектуална собственост.
Правна уредба
Правото на Съюза
Директива 2004/48
3 Съображения 2, 10, 15 и 32 от Директива 2004/48 предвиждат следното:
„(2) […]Защитата на интелектуалната собственост следва да не възпрепятства свободата на словото, свободното движение на информацията или защитата на личните данни, включително и по интернет.
[…]
(10) Настоящата директива има за цел да сближи законодателните системи, за да се гарантира висока, равностойна и еднаква степен на закрила във вътрешния пазар.
[…]
(15) Настоящата директива не засяга […] Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. относно защитата на физическите лица при обработването на лични данни и свободното движение на тези данни [(OВ L 281, 1995 г., стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 10)] […]
[…]
(32) Настоящата директива спазва основните права и съблюдава принципите, установени по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз. По-специално настоящата директива има за цел да гарантира пълното спазване на интелектуалната собственост в съответствие с член 17, параграф 2 от посочената харта“.
4 Член 1 („Предмет“) предвижда, че посочената директива „се отнася за мерките, процедурите и средствата за защита, които са необходими за гарантиране спазването на правата върху интелектуална собственост“.
5 Член 2 („Обхват“) от тази директива предвижда в параграф 1 и параграф 3, буква а):
„1. Без да се засягат средствата, които са или могат да бъдат предвидени в законодателството на Общността или в националното законодателство, доколкото тези средства могат да са по-благоприятни за притежателите на права, мерките, процедурите и средствата за защита, предвидени в настоящата директива, се прилагат в съответствие с член 3 за всички нарушения на права върху интелектуална собственост, както е предвидено в законодателството на Общността и/или в националното законодателство на съответната държава членка.
[…]
3. Настоящата директива не засяга:
а) разпоредбите на Общността, които регулират материалното право върху интелектуалната собственост [и] Директива 95/46 […]“.
6 Член 8 („Право на информация“) от същата директива гласи:
„1. Държавите членки гарантират, че във връзка с производството за нарушаване на право върху интелектуална собственост и в отговор на основателно и пропорционално искане на предявителя компетентните съдебни органи могат да постановят информацията за произхода и мрежите за разпространение на стоките или услугите, с които се нарушава правото върху интелектуална собственост, да се предостави от нарушителя и/или от всеки друг, за когото:
а) е установено, че притежава в търговски мащаб стоките, обект на нарушението;
б) е установено, че използва в търговски мащаб услугите, обект на нарушението;
в) е установено, че в търговски мащаб оказва услугите, използвани за действията по извършване на нарушение;
или
г) е посочено от лицето, посочено в букви а), б) или в), като участващо в изработването, производството или разпространението на стоките или предоставянето на услугите.
2. Информацията, посочена в алинея 1, съдържа съответно:
а) имената и адресите на производителите, фабрикантите, разпространителите, доставчиците и други предишни държатели на стоките или услугите, както и предполагаемите търговци на едро и дребно;
б) сведения за количествата изработени, произведени, доставени, получени или поръчани, както и получената цена за въпросните стоки или услуги.
3. Параграфи 1 и 2 се прилагат, без да се накърняват други законови разпоредби, с които:
а) на притежателя на права се предоставят права да получи по-пълна информация;
б) се урежда използването на информацията, съобщена по реда на настоящия член, в граждански и наказателни производства;
в) се урежда отговорността за злоупотреба с правото на информация; или
г) се дава възможност за отказ да се предостави информация, която би принудила лицето, посочено в параграф 1, да признае собственото си участие или това на негови близки роднини в нарушаване на право върху интелектуална собственост;
или
д) се урежда опазването на поверителния характер на източниците на информация или на обработването на лични данни“.
Германското право
7 Член 101, параграф 1, първо изречение от Gesetz über Urheberrecht und verwandte Schutzrechte — Urheberrechtsgesetz (Закон за авторското право и сродните му права) от 9 септември 1965 г. (BGBl. 1965 I, p. 1273) в редакцията му, приложима към спора по главното производство (наричан по-нататък „UrhG“), предвижда, че който наруши в търговски мащаб авторското право или друго защитено от този закон право, по искане на увреденото лице може да бъде задължен да предостави незабавно информация за произхода и за канала за разпространение на копията, нарушаващи правата, или на други стоки.
8 В случай на явно нарушение, без да се засяга член 101, параграф 1 от UrhG, това право на информация може да се упражни съгласно член 101, параграф 2, първо изречение, точка 3 от този закон и срещу онзи, който в търговски мащаб е предоставял услуги, използвани за извършване на нарушения.
9 Съгласно член 101, параграф 3, точка 1 от UrhG лицето, длъжно да предостави информацията, трябва да посочи имената и адресите на производителите, на доставчиците и на други предишни държатели на копия или други стоки, на ползвателите на услугите, както и на търговците на едро и дребно.
10 Член 111, параграф 1, първо изречение, точки 2 и 3 от Telekommunikationsgesetz (Закон за далекосъобщенията) от 22 юни 2004 г. (BGBl. 2004 I, p. 1190), в редакцията му, приложима към спора по главното производство (наричан по-нататък „TKG“) предвижда, че когато му се определя телефонен номер абонатът на телефонния пост съобщава името и адреса си, а когато е физическо лице — и датата на раждането си. Тези данни се съхраняват.
11 Член 111, параграф 1, трето изречение от TKG предвижда, че що се отнася до предплатените услуги, посочените данни трябва освен това да бъдат проверени.
12 Член 111, параграф 2 от TKG гласи, че когато се създава адрес на електронна поща, не е задължително тези данни да се проверяват и съхраняват.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
13 Constantin Film Verleih притежава изключителните права да използва за Германия кинематографичните произведения „Parker“ и „Scary movie 5“.
14 През 2013 г. и 2014 г. тези произведения са качени на интернет сайта www.youtube.com — управлявана от YouTube платформа, в която потребителите могат да публикуват, да гледат и да споделят видеоматериали (наричана по-нататък „платформата YouTube“). Така там въпросните произведения са гледани десетки хиляди пъти.
15 Constantin Film Verleih изисква от YouTube и Google, дружеството майка на YouTube, да му предоставят набор от данни за всеки от качилите тези произведения потребители (наричани по-нататък „съответните потребители“).
16 В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва, че за да качат видеоматериали на платформата YouTube, потребителите трябва първо да регистрират в Google свой потребителски профил, за създаването на който от тях се изисква само да посочат име, адрес на електронна поща и дата на раждане. Тези данни обикновено не се проверяват и не се изисква пощенският адрес на потребителя. За да може обаче да публикува на платформата YouTube видеоматериали с продължителност над 15 минути, потребителят трябва да въведе номер на мобилен телефон, на който получава код за активиране, необходим за да осъществи това публикуване. Освен това съгласно общите условия за използване и за защита на съвместните за YouTube и Google данни, потребителите на платформата YouTube дават разрешение за съхраняването на регистрационните файлове на сървъра, в това число IP адреса, датата и часа на използване, както и отделните заявки, и за използването на тези данни в цялата група.
17 След като страните в спора по главното производство единодушно заявяват, че спорът в първоинстанционното дело относно имената и пощенските адреси на съответните потребители е официално уреден, Constantin Film Verleih, което получило само фиктивни потребителски имена, иска YouTube и Google да бъдат задължени да му предоставят допълнителна информация.
18 Тази допълнителна информация се отнася, от една страна, до адресите на електронната поща и номерата на мобилните телефони, както и до IP адресите, използвани от съответните потребители за качване на файловете, заедно с точния момент на това качване, с посочени дата и час, вкл. минути, секунди и часова зона, т.е. времето на качването, а от друга страна, до IP адреса, последно използван от тези потребители за достъп до техния профил в Google, за да получат достъп до платформата YouTube, също с точния момент на достъпа, с посочени дата и час, вкл. минути, секунди и часова зона, т.е. времето на достъпа.
19 Със своето решение от 3 май 2016 г. Landgericht Frankfurt am Main (Областен съд Франкфурт на Майн, Германия) отхвърля искането на Constantin Film Verleih. С решение от 22 август 2018 г., постановено по неговата жалба, Oberlandesgericht Frankfurt am Main (Висш областен съд Франкфурт на Майн, Германия) обаче уважава частично искането на Constantin Film Verleih и осъжда YouTube и Google да му предоставят адресите на електронната поща на съответните потребители; жалбата е отхвърлена в останалата ѝ част.
20 С ревизионната си жалба, подадена пред запитващата юрисдикция, Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия), Constantin Film Verleih продължава да иска YouTube и Google да бъдат осъдени да му предоставят номерата на мобилните телефони, както и IP адресите на съответните потребители. От своя страна в ревизионната си жалба YouTube и Google молят искането на Constantin Film Verleih да бъде отхвърлено изцяло, включително що се отнася до разкриването на адресите на електронната поща на съответните потребители.
21 Запитващата юрисдикция счита, че изходът от двете ревизионни обжалвания зависи от тълкуването на член 8, параграф 2, буква a) от Директива 2004/48, и в частност от отговора на въпроса дали поисканата от Constantin Film Verleih допълнителна информация попада в обхвата на понятието „адреси“ по смисъла на тази разпоредба.
22 При тези условия Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Обхващат ли посочените в член 8, параграф 2, буква а) от Директива [2004/48] адреси на производителите, фабрикантите, разпространителите, доставчиците и други предишни държатели на стоките или услугите, както и предполагаемите търговци на едро и дребно, до които в зависимост от случая се отнася информацията по член 8, параграф 1 от Директива [2004/48], и:
a) електронните адреси на ползвателите на услугите и/или
б) телефонните номера на ползвателите на услугите, и/или
в) IP адресите, които са използвани от ползвателите на услугите за качването на данни, които нарушават правата, заедно с точното време на качването?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, буква в):
Включва ли информацията, която следва да се предостави по член 8, параграф 2, буква а) от Директива [2004/48], и IP адресите, които ползвателят, качил преди това данните, нарушаващи права, е ползвал последно за достъп до потребителския си профил в Google/YouTube, заедно с точното време на достъпа, независимо от това дали при този последен достъп са извършени нарушения на права [на интелектуалната собственост]?“.
По преюдициалните въпроси
23 С въпросите си, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 8, параграф 2, буква а) от Директива 2004/48 трябва да се тълкува в смисъл, че ще отнася до потребител, качил файлове в нарушение на право на интелектуална собственост, понятието „адреси“ включва неговия адрес на електронната поща, телефонния му номер, както и IP адреса, използван за качването на тези файлове или IP адреса, използван при последния му достъп до потребителския профил.
24 В случая е безспорно, че YouTube и Google предоставят в търговски мащаб услуги, използвани от съответните потребители, за да извършват действия, които представляват нарушения и които се състоят в качване на платформата YouTube на файлове, съдържащи защитени произведения, в ущърб на Constantin Film Verleih. Спорът в главното производство е относно отказа на тези дружества да предоставят определена информация, изискана от Constantin Film Verleih, свързана с тези потребители, в частност адресите на електронната им поща и телефонните номера, както и IP адресите, използвани от тях както в момента на качването на съответните файлове, така и в момента на последния достъп до техния профил в Google/YouTube. От акта за преюдициално запитване е видно, и това впрочем не се оспорва в рамките на настоящото дело, че изходът на спора в главното производство зависи от това дали тази информация попада в обхвата на понятието „адреси“ по смисъла на член 8, параграф 2, буква а) от Директива 2004/48.
25 В това отношение в самото начало следва да се припомни, че видно от текста на член 8, параграф 1, буква в) от Директива 2004/48, държавите членки гарантират, че във връзка с производство за нарушаване на право върху интелектуална собственост и в отговор на основателно и пропорционално искане на ищеца компетентните съдебни органи могат да изискат информация за произхода и мрежите за разпространение на стоките или услугите, с които се нарушава правото върху интелектуална собственост, от нарушителя и/или от всяко друго лице, за което е установено, че в търговски мащаб предоставя услугите, използвани за действията по извършване на нарушението.
26 Член 8, параграф 2, буква а) от Директива 2004/48 уточнява, че информацията, посочена в параграф 1 от този член, съдържа съответно имената и адресите на производителите, фабрикантите, разпространителите, доставчиците и други предишни държатели на стоките или услугите, както и предполагаемите търговци на едро и дребно.
27 Следователно съгласно член 8 от Директива 2004/48 държавите членки трябва да гарантират, че в случай като разглеждания в главното производство компетентните юрисдикции могат да изискат от оператора на онлайн платформата имената и адресите на всяко лице, посочено в параграф 2, буква а) от този член, което е качило филм на платформата без съгласието на притежателя на авторското право.
28 Що се отнася до това дали понятието „адреси“ по смисъла на член 8, параграф 2, буква а) от Директива 2004/48 включва също и адресите на електронната поща, телефонните номера и IP адресите на тези лица, следва да се приеме, че доколкото тази разпоредба не съдържа изрично препращане към правото на държава членка с оглед на определяне на нейния смисъл и обхват, понятието „адреси“ е понятие на правото на Съюза, което по принцип трябва да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Съюза (вж. по аналогия решение от 29 юли 2019 г., Spiegel Online, C‑516/17, EU:C:2019:625, т. 62 и цитираната съдебна практика).
29 Освен това, тъй като Директива 2004/48 не дефинира това понятие, неговото значение и обхват следва да се определят в съответствие с обичайното му значение в общоупотребимия език, като се държи сметка за контекста, в който то се използва, и за целите, преследвани от правната уредба, от която е част, както и евентуално за неговия генезис (вж. в този смисъл решения от 29 юли 2019 г., Spiegel Online, C‑516/17, EU:C:2019:625, т. 65 и от 19 декември 2019 г., Nederlands Uitgeversverbond и Groep Algemene Uitgevers, C‑263/18, EU:C:2019:1111, т. 38 и цитираната съдебна практика).
30 Що се отнася, на първо място, до обичайното значение на думата „адрес“, следва да се констатира, както отбелязва генералният адвокат в точки 30 и 33 от заключението си, че в общоупотребимия език тя се отнася само до пощенския адрес, с други думи, до местоживеенето или местопребиваването на лицето. Ето защо, когато се използва без друго уточнение, както е в член 8, параграф 2, буква а) от Директива 2004/48, тази дума не се отнася до адреса на електронната поща, телефонния номер или IP адреса.
31 На второ място, подготвителните работи, довели до приемането на Директива 2004/48, и в частност Предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно мерките и процедурите, целящи да осигурят спазването на правата върху интелектуална собственост от 30 януари 2003 година (COM(2003) 46 окончателен), Становището на Европейския икономически и социален комитет от 29 октомври 2003 г. (ОВ C 32, 2004 г., стр. 15) и Докладът на Европейския парламент от 5 декември 2003 г. (A5 0468/2003) по посоченото предложение подкрепят тази констатация. Всъщност, както отбелязва генералният адвокат в точка 37 от заключението си и както твърди Европейската комисия пред Съда, в тях няма нищо, което да предполага, че думата „адрес“, използвана в член 8, параграф 2, буква a) от тази директива, трябва да се разбира в смисъл, че се отнася не само до пощенския адрес, но и до адреса на електронната поща, телефонния номер или IP адреса на съответните лица.
32 На трето място, контекстът, в който се използва въпросното понятие, подкрепя подобно тълкуване.
33 Всъщност, както отбелязва генералният адвокат в точка 35 от заключението си, анализът на други актове от правото на Съюза, които се отнасят до адреса на електронната поща или до IP адреса сочи, че никой от тях не използва думата „адрес“ без допълнително уточнение, за да обозначи телефонния номер, IP адреса или адреса на електронната поща.
34 На четвърто място, изложеното в точки 31—33 от настоящото решение тълкуване съответства и на целта на член 8 от Директива 2004/48, като се има предвид общата цел на посочената директива.
35 В това отношение е вярно, че с предвиденото в член 8 право на информация се цели да се направи приложимо и да се конкретизира основното право на ефективни правни средства за защита, гарантирано с член 47 от Хартата на основните права, и така да се осигури ефективното упражняване на основното право на собственост, от което е част правото на интелектуална собственост, закриляно с член 17, параграф 2 от нея (решение от 16 юли 2015 г., Coty Germany, C‑580/13, EU:C:2015:485, т. 29), като същевременно се дава на носителя на право на интелектуална собственост възможност да установи лицето, което го нарушава, и да вземе необходимите мерки, за да защити това право (вж. в този смисъл решение от 18 януари 2017 г., NEW WAVE CZ, C‑427/15, EU:C:2017:18, т. 25).
36 При приемането на Директива 2004/48 обаче законодателят на Съюза е избрал да извърши минимална хармонизация, що се отнася до спазването на правата върху интелектуална собственост като цяло (вж. в този смисъл решение от 9 юни 2016 г., Hansson, C‑481/14, EU:C:2016:419, т. 36). Така в член 8, параграф 2 от посочената директива тази хармонизация е ограничена до точно определена информация.
37 Освен това следва да се отбележи, че целта на Директива 2004/48 е да установи подходящо равновесие между, от една страна, интереса на притежателите на права от защита на тяхното право на интелектуална собственост, гарантирана с член 17, параграф 2 от Хартата на основните права, и от друга страна, защитата на интересите и основните права на ползвателите на закриляни обекти, както и на обществения интерес (вж. по аналогия решения от 29 юли 2019 г., Funke Medien NRW, C‑469/17, EU:C:2019:623, т. 57, от 29 юли 2019 г., Pelham и др., C‑476/17, EU:C:2019:624, т. 32 и от 29 юли 2019 г., Spiegel Online, C‑516/17, EU:C:2019:625, т. 42).
38 Що се отнася по-конкретно до член 8 от Директива 2004/48, Съдът вече е имал възможност да постанови, че целта на тази разпоредба е да съчетае спазването на различни права, по-специално правото на притежателите на права на информация и правото на защита на личните данни на потребителите (вж. в този смисъл решение от 16 юли 2015 г., Coty Germany, C‑580/13, EU:C:2015:485, т. 28).
39 Накрая трябва да се уточни, че макар от изложените по-горе съображения да следва, че съгласно член 8, параграф 2, буква a) от Директива 2004/48 държавите членки не са длъжни да предвиждат възможността компетентните съдебни органи да изискат адреса на електронната поща, на телефонния номер или на IP адреса на посочените в тази разпоредба лица във връзка с производство за нарушаване на право върху интелектуална собственост, така или иначе държавите членки могат да направят това. Всъщност, както произтича от самия текст на член 8, параграф 3, буква a) от тази директива, законодателят на Съюза изрично е предвидил възможността за държавите членки да предоставят на притежателите на права върху интелектуална собственост правото да получат по-пълна информация, стига обаче да бъде осигурено подходящо равновесие между разглежданите различни основни права, и спазването на другите общи принципи на правото на Съюза, като принципа на пропорционалност (вж. в този смисъл определение от 19 февруари 2009 г., LSG-Gesellschaft zur Wahrnehmung von Leistungsschutzrechten, C‑557/07, EU:C:2009:107, т. 29 и решение от 19 април 2012 г., Bonnier Audio и др., C‑461/10, EU:C:2012:219, т. 55).
40 По изложените по-горе съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че член 8, параграф 2, буква a) от Директива 2004/48 трябва да се тълкува в смисъл, че що се отнася до потребител, качил файлове в нарушение на право на интелектуална собственост, посоченото в този член понятие „адреси“ не включва неговия адрес на електронната поща, телефонния му номер или IP адреса, използван за качването на тези файлове, нито IP адреса, използван при последния му достъп до потребителския профил.
По съдебните разноски
41 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:
Член 8, параграф 2, буква a) от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост трябва да се тълкува в смисъл, че що се отнася до потребител, качил файлове в нарушение на право на интелектуална собственост, посоченото в този член понятие „адреси“ не включва неговия адрес на електронната поща, телефонния му номер или IP адреса, използван за качването на тези файлове, нито IP адреса, използван при последния му достъп до потребителския профил.
Подписи