РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (пети състав)
21 декември 2021 година(*)
„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки, приети с оглед на положението в Украйна — Замразяване на средства — Списък на лицата, образуванията и органите, чиито финансови средства и икономически ресурси се замразяват — Запазване на името на жалбоподателя в списъка — Задължение на Съвета да провери дали решение на орган на трета държава е взето при зачитане на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита“
По дело T‑195/21
Oleksandr Viktorovych Klymenko, с местожителство в Москва (Русия), за когото се явява M. Phelippeau, адвокат,
жалбоподател,
срещу
Съвет на Европейския съюз, за който се явяват S. Lejeune и A. Vitro, в качеството на представители,
ответник,
с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение (ОВППС) 2021/394 на Съвета от 4 март 2021 година за изменение на Решение 2014/119/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на ситуацията в Украйна (ОВ L 77, 2021 г., стр. 29) и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/391 на Съвета от 4 март 2021 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 208/2014 относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Украйна (ОВ L 77, 2021 г., стр. 2) в частта им, с която тези актове запазват името на жалбоподателя в списъка на лицата, образуванията и органите, по отношение на които се прилагат тези ограничителни мерки,
ОБЩИЯТ СЪД (пети състав),
състоящ се от: D. Spielmann, председател, R. Mastroianni (докладчик) и M. Brkan, съдии,
секретар: E. Coulon,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства по спора
1 Настоящото дело е част от споровете във връзка с ограничителните мерки срещу определени лица, образувания и органи, приети с оглед на положението в Украйна след потушаването на протестите на площад „Независимост“ в Киев (Украйна) през февруари 2014 г.
2 Жалбоподателят, г‑н Oleksandr Viktorovych Klymenko, е заемал длъжността министър на приходите и вземанията на Украйна.
3 На 5 март 2014 г. Съветът на Европейския съюз приема Решение 2014/119/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на ситуацията в Украйна (ОВ L 66, 2014 г., стр. 26). На същата дата Съветът приема Регламент (ЕС) № 208/2014 относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Украйна (OВ L 66, 2014 г., стр. 1).
4 В съображения 1 и 2 от Решение 2014/119 се уточнява следното:
„(1) На 20 февруари 2014 г. Съветът осъди по най-категоричен начин използването на всички форми на насилие в Украйна. Съветът призова за незабавно прекратяване на насилието в Украйна и за пълно зачитане на правата на човека и основните свободи. Той прикани украинското правителство да прояви максимална сдържаност, а опозиционните лидери — да се разграничат от лицата, прибягващи до радикални действия, включително насилие.
(2) На 3 март 2014 г. Съветът постигна съгласие да насочи ограничителните мерки към замразяването и възстановяването на активи от лица, за които е установено, че са отговорни за присвояването на финансови средства на украинската държава, и на лица, отговорни за нарушения на правата на човека, с цел утвърждаване и подкрепа на правовата държава и зачитането на правата на човека в Украйна“.
5 Член 1, параграфи 1 и 2 от Решение 2014/119 гласи следното:
„1. Замразяват се всички финансови средства и икономически ресурси, принадлежащи на, притежавани, държани или контролирани от лица, за които е установено, че са отговорни за присвояване на финансови средства на украинската държава, и от лица, отговорни за нарушения на правата на човека, и от физически и юридически лица, образувания или органи, свързани с тях, така както са посочени в списъка в приложението.
2. Никакви финансови средства или икономически ресурси не могат да се предоставят пряко или непряко на разположение или в полза на посочените в списъка в приложението физически или юридически лица, образувания или органи“.
6 Редът и условията за това замразяване на средства са определени в член 1, параграфи 3—6 от Решение 2014/119.
7 В съответствие с Решение 2014/119 Регламент № 208/2014 налага приемането на предвидените в това решение мерки за замразяване на финансови средства и ресурси (наричани по-нататък „разглежданите ограничителни мерки“) и определя подробните правила за това замразяване, по същество идентични на установените с посоченото решение.
8 Имената на лицата, за които се прилагат Решение 2014/119 и Регламент № 208/2014, са включени в списъка, който се намира в приложението към посоченото решение и в приложение I към посочения регламент (наричан по-нататък „списъкът“) и съдържа по-специално основанията за включването им в него. Първоначално името на жалбоподателя не е в списъка.
9 Решение 2014/119 и Регламент № 208/2014 са изменени с Решение за изпълнение 2014/216/ОВППС на Съвета от 14 април 2014 година за прилагане на Решение 2014/119 (ОВ L 111, 2014 г., стр. 91) и с Регламент за изпълнение (ЕС) № 381/2014 на Съвета от 14 април 2014 година за прилагане на Регламент № 208/2014 (ОВ L 111, 2014 г., стр. 33) (наричани по-нататък заедно „актовете от април 2014 г.“).
10 С актовете от април 2014 г. името на жалбоподателя е добавено в списъка със следната информация за идентифициране: „бивш министър на приходите и вземанията“, и следните мотиви:
„Лице, което е обект на разследване в Украйна за участие в престъпления във връзка с присвояването на украински държавни средства и незаконното им прехвърляне извън Украйна“.
11 На 30 юни 2014 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд жалба, по която е образувано дело с номер T‑494/14, с която иска по-конкретно отмяна на актовете от април 2014 г. в частта им която се отнася до него.
12 На 29 януари 2015 г. Съветът приема Решение (ОВППС) 2015/143 за изменение на Решение 2014/119 (ОВ L 24, 2015 г., стр. 16) и Регламент (ЕС) 2015/138 за изменение на Регламент № 208/2014 (ОВ L 24, 2015 г., стр. 1).
13 Решение 2015/143 уточнява, считано от 31 януари 2015 г., критериите за включване в списъка на лицата, чиито финансови средства подлежат на замразяване, като текстът на член 1, параграф 1 от Решение 2014/119 е заменен със следния текст:
„1. Замразяват се всички финансови средства и икономически ресурси, принадлежащи на, притежавани, държани или контролирани от лица, за които е установено, че са отговорни за присвояване на финансови средства на украинската държава, и от лица, отговорни за нарушения на правата на човека, и от физически и юридически лица, образувания или органи, свързани с тях, така както са посочени в списъка в приложението.
За целите на настоящото решение лица, за които е установено, че са отговорни за присвояване на финансови средства на украинската държава, включват лица, по отношение на които украинските органи провеждат разследване:
a) за присвояване на украински публични финансови средства или активи или за съучастие в подобно деяние; или
б) за злоупотреба със служебно положение от страна на лице на публична длъжност с цел получаване на неправомерна облага за себе си или за трето лице, като по този начин се причиняват загуби на украински публични финансови средства или активи, или за съучастие в подобно деяние“.
14 Регламент 2015/138 изменя по сходен начин Регламент № 208/2014.
15 На 5 март 2015 г. Съветът приема Решение (ОВППС) 2015/364 за изменение на Решение 2014/119 (ОВ L 62, 2015 г., стр. 25) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/357 за прилагане на Регламент № 208/2014 (ОВ L 62, 2015 г., стр. 1) (наричани по-нататък заедно „актовете от март 2015 г.“). Решение 2015/364, от една страна, заменя член 5 от Решение 2014/119, като, що се отнася до жалбоподателя, се удължава до 6 март 2016 г. срокът за прилагане на ограничителните мерки, и от друга страна, заменя приложението към последното решение. Вследствие на това Регламент за изпълнение 2015/357 заменя приложение I към Регламент № 208/2014.
16 С актовете от март 2015 г. името на жалбоподателя е оставено в списъка със следната информация за идентифициране: „бивш министър на приходите и вземанията“, и следните нови мотиви:
„Лице, по отношение на което се провежда наказателно производство от украинските власти за присвояване на публични финансови средства или активи и за злоупотреба със служебно положение в качеството му на лице на публична длъжност с цел получаване на неправомерна облага за себе си или за трето лице, като по този начин се причиняват загуби на украински публични финансови средства или активи“.
17 На 15 май 2015 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд жалба, по която е образувано дело с номер T‑245/15, с която иска по-специално отмяна на актовете от март 2015 г. в частта им, която се отнася до него.
18 На 4 март 2016 г. Съветът приема Решение (ОВППС) 2016/318 за изменение на Решение 2014/119 (ОВ L 60, 2016 г., стр. 76) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/311 за прилагане на Регламент № 208/2014 (ОВ L 60, 2016 г., стр. 1) (наричани по-нататък заедно „актовете от март 2016 г.“).
19 С актовете от март 2016 г. срокът за прилагане на разглежданите ограничителни мерки е продължен, включително по отношение на жалбоподателя, до 6 март 2017 г., и то без основанието за посочване на същия да се изменя спрямо това в актовете от март 2015 г.
20 На 28 април 2016 г. в съответствие с член 86 от Процедурния правилник на Общия съд жалбоподателят изменя исканията си по дело T‑245/15, като включва отмяна и на актовете от март 2016 г. в частта им, която се отнася до него.
21 С определение от 10 юни 2016 г., Klymenko/Съвет (T‑494/14, EU:T:2016:360), постановено на основание член 132 от Процедурния правилник, Общият съд уважава жалбата, посочена в точка 11 по-горе, като я обявява за явно основателна, и вследствие на това отменя актовете от април 2014 г. в частта им, която се отнася до жалбоподателя.
22 На 3 март 2017 г. Съветът приема Решение (ОВППС) 2017/381 за изменение на Решение 2014/119 (ОВ L 58, 2017 г., стр. 34) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/374 за прилагане на Регламент № 208/2014 (ОВ L 58, 2017 г., стр. 1) (наричани по-нататък заедно „актовете от март 2017 г.“).
23 С актовете от март 2017 г. срокът за прилагане на разглежданите ограничителни мерки е продължен, включително по отношение на жалбоподателя, до 6 март 2018 г., и то без основанието за посочване на същия да се изменя спрямо това в актовете от март 2015 г.
24 На 27 март 2017 г. жалбоподателят отново изменя исканията си по дело T‑245/15, като включва отмяна и на актовете от март 2017 г. в частта им, която се отнася до него.
25 С решение от 8 ноември 2017 г., Klymenko/Съвет (T‑245/15, непубликувано, EU:T:2017:792) Общият съд отхвърля всички искания на жалбоподателя, посочени в точки 17, 20 и 24 по-горе.
26 На 5 януари 2018 г. жалбоподателят подава жалба пред Съда срещу решението от 8 ноември 2017 г., Klymenko/Съвет (T‑245/15, непубликувано, EU:T:2017:792), по която е образувано дело с номер C‑11/18 P.
27 На 5 март 2018 г. Съветът приема Решение (ОВППС) 2018/333 за изменение на Решение 2014/119 (ОВ L 63, 2018 г., стр. 48) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/326 за прилагане на Регламент № 208/2014 (ОВ L 63, 2018 г., стр. 5) (наричани по-нататък заедно „актовете от март 2018 г.“).
28 С актовете от март 2018 г. срокът за прилагане на разглежданите ограничителни мерки е продължен, включително по отношение на жалбоподателя, до 6 март 2019 г., и то без основанието за посочване на същия да се изменя спрямо това в актовете от март 2015 г.
29 На 30 април 2018 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд жалба, по която е образувано дело с номер T‑274/18, с която иска отмяна на актовете от март 2018 г. в частта им, която се отнася до него.
30 На 4 март 2019 г. Съветът приема Решение (ОВППС) 2019/354 за изменение на Решение 2014/119 (ОВ L 64, 2019 г., стр. 7) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/352 за прилагане на Регламент № 208/2014 (ОВ L 64, 2019 г., стр. 1) (наричани по-нататък заедно „актовете от март 2019 г.“).
31 С актовете от март 2019 г. срокът за прилагане на разглежданите ограничителни мерки е продължен до 6 март 2020 г., а името на жалбоподателя е оставено в списъка със същите мотиви като припомнените в точка 16 по-горе, като е добавено уточнение във връзка със зачитането на неговото право на защита и на ефективна съдебна защита в хода на наказателното производство, на което се е основал Съветът.
32 На 3 май 2019 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд жалба, по която е образувано дело с номер T‑274/19, с която иска отмяна на актовете от март 2019 г. в частта им, която се отнася до него.
33 С решение от 11 юли 2019 г., Klymenko/Съвет (T‑274/18, EU:T:2019:509) Общият съд отменя актовете от март 2018 г. в частта им, която се отнася до жалбоподателя.
34 С решение от 26 септември 2019 г., Klymenko/Съвет (C‑11/18 P, непубликувано, EU:C:2019:786) Съдът отменя, от една страна, решението от 8 ноември 2017 г., Klymenko/Съвет (T‑245/15, непубликувано, EU:T:2017:792) (вж. т. 25 по-горе) и от друга страна, актовете от март 2015 г., от март 2016 г. и от март 2017 г. в частта им, която се отнася до жалбоподателя.
35 На 5 март 2020 г. Съветът приема Решение (ОВППС) 2020/373 за изменение на Решение 2014/119 (ОВ L 71, 2020 г., стр. 10) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/370 за прилагане на Регламент № 208/2014 (ОВ L 71, 2020 г., стр. 1) (наричани по-нататък заедно „актовете от март 2020 г.“).
36 С актовете от март 2020 г. срокът за прилагане на разглежданите ограничителни мерки е продължен до 6 март 2021 г., а името на жалбоподателя е оставено в списъка със същите мотиви като припомнените в точка 16 по-горе, като е добавено уточнение във връзка със зачитането на неговото право на защита и на ефективна съдебна защита в хода на наказателното производство, на което се е основал Съветът.
37 Между ноември 2020 г. и януари 2021 г. Съветът и жалбоподателят си разменят няколко писма относно възможното продължаване на срока на действие на разглежданите ограничителни мерки по отношение на последния. По-конкретно Съветът препраща на жалбоподателя няколко писма от кабинета на главния прокурор на Украйна (наричан по-нататък „КГП“), по-конкретно относно наказателните производства, образувани срещу него и въз основа на които Съветът допуска посоченото продължаване.
38 С решение от 3 февруари 2021 г., Klymenko/Съвет (T‑258/20, EU:T:2021:52) Общият съд отменя актовете от март 2020 г. в частта им, която се отнася до жалбоподателя.
39 На 4 март 2021 г. Съветът приема Решение (ОВППС) 2021/394 за изменение на Решение 2014/119 (ОВ L 77, 2021 г., стр. 29) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/391 за прилагане на Регламент № 208/2014 (ОВ L 77, 2021 г., стр. 2) (наричани по-нататък заедно „обжалваните актове“).
40 С обжалваните актове срокът за прилагане на разглежданите ограничителни мерки е продължен, що се отнася до жалбоподателя, до 6 септември 2021 г., а името му е оставено в списъка със същите мотиви като припомнените в точка 16 по-горе. Освен това приложението към Решение 2014/119 и приложение I към Регламент № 208/2014 са подразделени на два раздела, вторият от които е озаглавен „Право на защита и право на ефективна съдебна защита“. В частта на този втори раздел, която се отнася до жалбоподателя, се посочва следното:
„Наказателното производство за присвояване на публични финансови средства или активи все още продължава. Информацията в преписката на Съвета показва, че правото на защита и правото на ефективна съдебна защита на г‑н Klymenko, включително основното право на разглеждане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, са били спазени в наказателното производство, на което се е позовал Съветът. За това свидетелстват по-специално решенията на съдия-следователя от 1 март 2017 г. и 5 октомври 2018 г., с които се дава разрешение за специално задочно разследване. Съветът отбелязва, че защитата е била уведомена за приключването на досъдебните производства съответно през 2017 г. и 2018 г. и оттогава е получавала материали от наказателното производство, необходими за запознаване с преписката. Понастоящем защитата анализира и разглежда големия обем налични материали във връзка с предварителното разследване в рамките на наказателното производство. Съветът счита, че отговорността за дългия период на запознаване е на защитата“.
41 С писмо от 5 март 2021 г. Съветът уведомява жалбоподателя, че разглежданите ограничителни мерки спрямо него се запазват. Той отговаря на възраженията на жалбоподателя, изложени в писмата му от 11 декември 2020 г., 22 и 27 януари 2021 г., и му изпраща обжалваните актове. Освен това той му указва и срока за представяне на становище преди приемането на решението относно евентуалното оставяне на името му в списъка.
Факти, настъпили след подаването на настоящата жалба
42 С писмо от 14 септември 2021 г. Съветът уведомява Общия съд, че срокът на разглежданите ограничителни мерки по отношение на жалбоподателя е изтекъл, поради което името му вече не е в списъка.
Производство и искания на страните
43 На 8 април 2021 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на обжалваните актове.
44 На 25 юни 2021 г. Съветът представя писмената си защита.
45 Тъй като един от членовете на пети състав е възпрепятстван да заседава, председателят на Общия съд определя друг съдия за попълване на състава.
46 Жалбоподателят не е подал реплика в определения срок.
47 На 31 август 2021 г. приключва писмената фаза на производството.
48 Съгласно член 106, параграф 3 от Процедурния правилник, в случай че в триседмичния срок, считано от връчването на съобщението за приключване на писмената фаза на производството, страните не са поискали да се насрочи съдебно заседание, Общият съд може да реши да се произнесе по иска или жалбата, без да провежда устна фаза на производството. Тъй като в настоящия случай не е направено такова искане, Общият съд реши да се произнесе, без да провежда устна фаза на производството, тъй като счита, че делото е достатъчно изяснено от доказателствата по преписката.
49 Жалбоподателят иска от Общия съд:
– да отмени обжалваните актове в частта им, която се отнася до него,
– да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.
50 Съветът иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– при условията на евентуалност — ако обжалваните актове бъдат отменени по отношение на жалбоподателя — да разпореди запазване на правните последици на Решение 2021/394 до момента, в който частичната отмяна на Регламент за изпълнение 2021/391 породи действие,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
51 В подкрепа на жалбата си за отмяна жалбоподателят изтъква четири основания: първо, нарушение на задължението за мотивиране, второ, явна грешка в преценката и злоупотреба с власт, трето, по същество нарушение на основните права при приемането на обжалваните актове и четвърто, липса на правно основание.
52 Най-напред следва да се разгледа второто основание, доколкото с него Съветът е упрекнат, че не е проверил надлежно дали украинските органи са спазили правото на защита и правото на ефективна съдебна защита на жалбоподателя, от което произтича явна грешка в преценката, допусната при приемането на обжалваните актове.
53 В рамките на това основание жалбоподателят твърди по-конкретно, че Съветът е пропуснал да провери дали образуваните срещу него наказателни производства — съответно с референтен номер 42017000000000113 (наричано по-нататък „производство № 113“) и с референтен номер 42014000000000521 (наричано по-нататък „производство № 521“) — на които се е основал, за да запази наложените му ограничителни мерки, са били проведени при зачитане на неговото право на защита и на ефективна съдебна защита.
54 Според жалбоподателя отговорите на КГП на поставените от Съвета въпроси относно зачитането на правото му на защита и на правото му на ефективна съдебна защита, включително спазването на разумен срок от страна на украинските органи, хода на засягащите го наказателни производства, както и компетентността на различните разследващи органи, отношенията между тези органи и прехвърлянето на разследването от един орган на друг не са задоволителни. При това положение той упреква Съвета по същество, че не е извършил достатъчно проверки и че не е взел предвид доказателствата, които той му е представил, за допуснатите от украинските органи процесуални нарушения и за липсата на независимост на тези органи.
55 Първо, той изтъква, че името му не фигурира в списъка на лицата, обявени за международно издирване, съставен от Международната организация на криминалната полиция (Интерпол) (наричан по-нататък „списъкът на издирваните от Интерпол лица“), както е установено в решението от 13 май 2020 г. на въззивното отделение на украинския висш антикорупционен съд (наричано по-нататък „решението от 13 май 2020 г.“), с което се отменя наложена му мярка за процесуална принуда задържане под стража, с мотива че не е изпълнено едно от условията, които трябва да са налице съгласно украинския наказателно-процесуален кодекс (наричан по-нататък „Наказателно-процесуалният кодекс“) за приемането на такова решение, а именно името на съответното лице да е включено в международен списък на издирваните лица. Това решение било важно и за преценката на решението на съдия-следователя към районен съд Petchersk в Киев (наричан по-нататък „районен съд Печерск“), постановено на 5 октомври 2018 г. (наричано по-нататък „решението на съдия-следователя от 5 октомври 2018 г.“), с което се разрешава образуването на специално задочно разследване срещу него, доколкото приемането на това решение предполага и в частност името на съответното лице да е включено в международен списък на издирваните лица.
56 Второ, жалбоподателят счита, че образуваните срещу него наказателни производства в Украйна не са приключили в разумен срок по смисъла на член 6, точка 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“), както е тълкуван от Европейския съд по правата на човека (наричан по-нататък „ЕСПЧ“), и че необичайно голямата продължителност на наказателните производства, на които Съветът се е основал, без да извърши каквато и да било проверка, можела да се вмени единствено на разследващите органи, които не били взели решение за предаване на делото на съд, за да удължат срока на замразяване на средствата.
57 Трето, жалбоподателят упреква Съвета, че не е проверил дали са били спазени правото му на защита и правото му на ефективна съдебна защита с оглед на прехвърлянето на предварителни разследвания, които вече са били приключени, на Националната служба на Украйна за борба с корупцията, и то повече от шест години след започването им, макар тази служба да действа от април 2015 г.
58 Четвърто, жалбоподателят изтъква, че при приемане на решението на съдия-следователя от 5 октомври 2018 г. не са били зачетени правото му на защита и правото му на ефективна съдебна защита.
59 Пето, жалбоподателят поддържа, че с оглед на нарушенията, допуснати от украинските органи, няма никаква гаранция, че разследванията са проведени при надлежно спазване на тези права, и че поради това Съветът не може да се основава само на информацията, изхождаща от КГП, който се назначава от правителството и който, в климат на политическо уреждане на сметки, е бил публично обвинен в повтарящи се нарушения на неговите основни права.
60 В крайна сметка Съветът не бил изпълнил задължението си да провери дали са били спазени правото на защита и правото на ефективна съдебна защита на жалбоподателя, въпреки че същият многократно е разкривал тяхното нарушаване.
61 Съветът изтъква, че от кореспонденцията с жалбоподателя е видно, че той е взел предвид становището на последния, че е проверил основателността на това становище, като е поставил конкретни въпроси и е получил разяснения от украинските органи, и че въз основа на получената от тях информация е приел, от една страна, че правото на защита и правото на ефективна съдебна защита на жалбоподателя не са нарушени и от друга страна, че има достатъчно основания за оставяне на името му в списъка.
62 Освен това жалбоподателят бил упражнил правото си да бъде представляван от адвокат в Украйна по образуваните срещу него производства и бил използвал отсъствието си от страната, за да се позове на процесуални нарушения и да избегне явяването си пред компетентните съдилища. По-нататък, Наказателно-процесуалният кодекс предоставял на жалбоподателя способи за възражение или оспорване и от преписката било видно, че той ги е ползвал надлежно, като понякога жалбите му са били уважавани.
63 Що се отнася до доводите на жалбоподателя, изведени от твърдяната прекомерна продължителност на предварителните разследвания и от липсата на обвинение срещу него, Съветът възразява, че е поискал и получил разяснения по този въпрос от украинските органи, че разследванията, свързани с производство № 113 и производство № 521, са приключили съответно през 2017 г. и през октомври 2018 г. и че понастоящем защитата на жалбоподателя се запознава с материалите по преписката, което свидетелствало, че по производството има развитие. В това отношение той изтъква, че този процес на запознаване с материалите по преписката е бил забавен поради сложността на делото, големия обем документи в преписката, здравната криза и отсъствието на жалбоподателя от Украйна. По-нататък, Съветът поддържа, че разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс не задължавали украинските органи да прекратят разглежданите наказателни производства, тъй като реформата на този кодекс от 2017 г., която установява максимален срок за провеждането на предварителните разследвания, е осъществена след включването на името на жалбоподателя в регистъра на заподозрените лица и следователно не се прилага за посочените производства.
64 Накрая, що се отнася до решението от 13 май 2020 г., Съветът поддържа, че то не засяга производство № 113 и че мярка за процесуална принуда задържане под стража е налице и в рамките на производство № 521, макар да не можела да се изпълни, тъй като жалбоподателят е напуснал страната. Във всички случаи посоченото решение потвърждава, че правата на жалбоподателя са защитени.
65 В самото начало следва да се отбележи, че второто основание трябва да се разглежда като грешка в преценката, а не като явна грешка в преценката. Всъщност Съветът не е имал никаква свобода на преценка, за да определи дали разполага с достатъчно сведения, за да оцени спазили ли са украинските органи правото на защита и правото на ефективна съдебна защита на жалбоподателя, и дали тези сведения са можели да породят основателни съмнения относно спазването на тези права (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 9 юни 2021 г., Yanukovych/Съвет, T‑303/19, непубликувано, EU:T:2021:334, т. 73 и цитираната съдебна практика).
66 Впрочем от постоянната съдебна практика следва, че при упражняване на контрол върху ограничителните мерки съдилищата на Европейския съюз трябва да осигуряват по принцип пълен контрол за законосъобразност на всички актове на Съюза с оглед на основните права, които са неделима част от правния ред на Съюза, сред които по-специално са зачитането на правото на ефективна съдебна защита и на правото на защита, предвидени в членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) (вж. решение от 3 февруари 2021 г., Klymenko/Съвет, T‑258/20, EU:T:2021:52, т. 64 и цитираната съдебна практика).
67 Ефективността на съдебния контрол, гарантиран от член 47 от Хартата, изисква в рамките на контрола за законосъобразност на съображенията, на които се основава решението за включване или за оставяне на името на лице в списък на лица, предмет на ограничителни мерки, съдът на Съюза да се увери, че това решение, което има индивидуален характер за посоченото лице, почива на достатъчно солидни факти. Това предполага проверка на твърдените фактически обстоятелства, съдържащи се в изложението на мотивите, което е в основата на посоченото решение, така че съдебният контрол да не се свежда до преценка на абстрактната вероятност на посочените мотиви, а да разгледа въпроса дали тези мотиви, или поне онзи от тях, считан сам по себе си за достатъчен да обоснове посочените актове, са обосновани (вж. решение от 3 февруари 2021 г., Klymenko/Съвет, T‑258/20, EU:T:2021:52, т. 65 и цитираната съдебна практика).
68 Приемането и запазването на ограничителни мерки като предвидените с Решение 2014/119 и Регламент № 208/2014, както са изменени, приети срещу лице, идентифицирано като виновно за присвояване на средства, принадлежащи на трета държава, по същество се основават на решение на орган на тази държава, който е компетентен да започне и да проведе наказателно разследване по отношение на това лице за престъпление присвояване на публични средства (вж. решение от 3 февруари 2021 г., Klymenko/Съвет, T‑258/20, EU:T:2021:52, т. 66 и цитираната съдебна практика).
69 Също, макар че по силата на критерий за включване в списъците като припомнения в точка 13 по-горе Съветът може да основе ограничителни мерки на решение на трета държава, задължението на тази институция да зачита правото на защита и правото на ефективна съдебна защита, предполага, че тя трябва да се увери, че тези права са зачетени от органите на третата държава, приели това решение (вж. решение от 3 февруари 2021 г., Klymenko/Съвет, T‑258/20, EU:T:2021:52, т. 67 и цитираната съдебна практика).
70 Целта на изискването Съветът да провери дали решенията на третите държави, на които смята да се основе, са приети при спазване на посочените права, е да се гарантира, че приемането или запазването на мерките за замразяване на средства се осъществява въз основа на достатъчно солидни факти, така че да бъдат защитени съответните лица или образувания. Така Съветът би могъл да приеме, че такива мерки са приети или запазени въз основа на достатъчно солидни факти, само след като сам провери дали правото на защита и правото на ефективна съдебна защита са зачетени при приемането на решението на съответната трета държава, на което той възнамерява да се основе (вж. решение от 3 февруари 2021 г., Klymenko/Съвет, T‑258/20, EU:T:2021:52, т. 68 и цитираната съдебна практика).
71 От друга страна, макар да е вярно, че обстоятелството, че третата държава е една от държавите, присъединили се към ЕКПЧ, предполага контрол от страна на ЕСПЧ за спазването на гарантираните от посочената конвенция основни права, които съгласно член 6, параграф 3 ДЕС са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи, такова обстоятелство все пак не може да направи излишно изискването за проверка, припомнено в точка 70 по-горе (вж. решение от 3 февруари 2021 г., Klymenko/Съвет, T‑258/20, EU:T:2021:52, т. 69 и цитираната съдебна практика).
72 Според съдебната практика Съветът е длъжен в изложението на мотивите към решението за приемане или запазване на ограничителните мерки спрямо лице или образувание да опише, дори и накратко, причините, поради които счита, че решението на третата държава, на което възнамерява да се основе, е прието при зачитане на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита. Затова, за да изпълни задължението си за мотивиране, Съветът трябва да покаже в решението за налагане на ограничителни мерки, че е проверил, че решението на третата държава, на което основава тези мерки, е прието при зачитане на посочените права (вж. решение от 3 февруари 2021 г., Klymenko/Съвет, T‑258/20, EU:T:2021:52, т. 70 и цитираната съдебна практика).
73 Накрая, когато основава приемането или запазването на ограничителни мерки като тези по настоящото дело на решението на трета държава за започване и провеждане на наказателно производство за присвояване на публични средства или активи от разследваното лице, Съветът трябва, от една страна, да се увери, че при приемането на това решение органите на тази трета държава са зачели правото на защита и правото на ефективна съдебна защита на лицето, срещу което е образувано наказателното производство, и от друга страна, да изложи в решението за налагане на ограничителни мерки причините, поради които смята, че при приемането на посоченото решение на третата държава тези права са били зачетени (вж. решение от 3 февруари 2021 г., Klymenko/Съвет, T‑258/20, EU:T:2021:52, т. 71 и цитираната съдебна практика).
74 В случая такива задължения изглеждат още по-наложителни, тъй като, както следва от съображение 2 от Решение 2014/119, това и последващите решения са приети в рамките на политика за утвърждаване и подкрепа на принципите на правовата държава и на зачитането на правата на човека в Украйна (вж. т. 4 по-горе), в съответствие с целите, които се съдържат в член 21, параграф 2, буква б) ДЕС. Следователно предметът на тези решения, който е в частност да се улесни установяването от украинските органи на случаи на присвояване на публични средства и да се запази възможността тези органи да си върнат присвоените средства, е ирелевантен с оглед на посочените цели, ако това установяване е опорочено поради отказ от правосъдие и дори произвол (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 28 октомври 2020 г., Ben Ali/Съвет, T‑151/18, EU:T:2020:514, т. 95).
75 Именно в светлината на тези принципи от съдебната практика трябва да се установи дали Съветът е спазил наложените му задължения при приемането на обжалваните актове в частта им, която се отнася до жалбоподателя.
76 В това отношение следва да се отбележи, че в обжалваните актове Съветът посочва причините, поради които е приел, че решението на украинските органи за започване и провеждане на наказателни производства срещу жалбоподателя за присвояване на публични финансови средства или активи е прието при зачитане на неговото право на защита и на ефективна съдебна защита (вж. т. 40 по-горе). Същевременно следва да се провери дали Съветът правилно е счел, че това е така.
77 Всъщност проверката на основателността на мотивите, която е свързана с материалноправната законосъобразност на обжалваните актове и която в случая се състои в проверка дали посочените от Съвета обстоятелства са доказани и дали от тях може да се установи, че е извършена проверка за зачитането на тези права от украинските органи, трябва да се разграничи от въпроса за мотивирането, който е съществено процесуално изискване и представлява единствено следствие от задължението на Съвета предварително да се увери, че тези права са зачетени (вж. решение от 3 февруари 2021 г., Klymenko/Съвет, T‑258/20, EU:T:2021:52, т. 74 и цитираната съдебна практика).
78 Приетите по-рано ограничителни мерки впрочем са продължени и оставени в сила по отношение на жалбоподателя с обжалваните актове въз основа на посочения в член 1, параграф 1 от Решение 2014/119 критерий за включване в списъка, така както е уточнен в Решение 2015/143 и в член 3 от Регламент № 208/2014, уточнен в Регламент 2015/138 (вж. т. 13 и 14 по-горе). Този критерий се отнася за лицата, идентифицирани като отговорни за присвояване на публични средства на украинската държава, включително за лицата, по отношение на които украинските органи провеждат разследване.
79 От мотивите на обжалваните актове, припомнени в точка 40 по-горе, и от писмото от 5 март 2021 г. следва, че за да вземе решение да остави името на жалбоподателя в списъка, Съветът се е основал на обстоятелството, че срещу него е имало наказателни производства, образувани от украинските органи за извършване на престъпления, които съставляват присвояване на публични средства или активи и са свързани със злоупотреба със служебно положение, което е било установено по-конкретно от писмата на КГП и от някои съдебни решения.
80 Следователно запазването на приетите срещу жалбоподателя ограничителни мерки се основава — както по делата, по които са постановени решения от 26 септември 2019 г., Klymenko/Съвет (C‑11/18 P, непубликувано, EU:C:2019:786), от 25 юни 2020 г., Klymenko/Съвет (T‑295/19, EU:T:2020:287) и от 3 февруари 2021 г., Klymenko/Съвет (T‑258/20, EU:T:2021:52) — на решението на украинските органи да образуват и проведат наказателни производства за престъплението присвояване на средства на украинската държава.
81 Следва също да се отбележи, че като е изменил с обжалваните актове приложението към Решение 2014/119 и приложение I към Регламент № 208/2014, Съветът е добавил към тях — както вече е направил при приемането на актовете от март 2019 г. и от март 2020 г. — нов раздел, изцяло посветен на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита, който се подразделя на две части.
82 В първата част има само общо припомняне на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита по силата на Наказателно-процесуалния кодекс. Най-напред се припомнят по-конкретно различните процесуални права, от които се ползва всяко лице, заподозряно или обвинено в рамките на наказателно производство по силата на член 42 от Наказателно-процесуалния кодекс. По-нататък се споменава член 303 от същия кодекс, който провежда разграничение между решения и бездействия, които могат да се оспорват в хода на предварителното производство, и решения, действия и бездействия, които могат да бъдат разгледани по съдебен ред по време на подготвителното производство. След това, от една страна, се припомня, че съгласно член 306 от посочения кодекс жалбите срещу решения, действия или бездействия на следовател или прокурор трябва да се разглеждат от съдия-следователя към местен съд в присъствието на жалбоподателя, на неговия защитник или на неговия законен представител. От друга страна, се указва по-специално, че член 309 от посочения кодекс уточнява решенията на съдия-следователя, които подлежат на обжалване. Накрая се уточнява, че определен брой процесуално-следствени действия, като изземването на вещи и мерките за задържане, могат да бъдат предприети само след решение на съдия-следовател или на съд.
83 Втората част от раздела се отнася до спазването на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита на всяко от лицата, чието име е включено в списъка. Що се отнася по-конкретно до жалбоподателя, се уточнява, че според данните в преписката на Съвета неговото право на защита и на ефективна съдебна защита, включително основното право делото му да бъде разгледано в разумен срок от независим и безпристрастен съд, са били спазени в хода на наказателните производства, на които се основава Съветът, за което свидетелстват по-конкретно „решенията на съдия-следователя от 1 март 2017 г. и 5 октомври 2018 г., с които разрешава образуването на специално задочно разследване“. По-нататък, Съветът отбелязва, че „защитата е била уведомена за приключването на предварителните разследвания съответно през 2017 г. и 2018 г. и оттогава е получавала документите от наказателното производство, необходими за запознаване с преписката“, че процесът на запознаване на защитата на жалбоподателя с материалите по преписката е в ход и че същата е отговорна за дългия период на запознаване (вж. т. 40 по-горе).
84 В писмото от 5 март 2021 г. до жалбоподателя (вж. т. 41 по-горе) Съветът посочва най-напред, че информацията от КГП и тази от преписката по делото установяват, че срещу жалбоподателя продължава да има наказателни производства в Украйна за присвояване на публични финансови средства или активи. След това, от една страна, Съветът посочва, че решението от 13 май 2020 г. потвърждавало, че становището за наличие на подозрение е връчено надлежно в рамките на производство № 113 и че следователно жалбоподателят има качеството на заподозрян. От друга страна, що се отнася до твърдяната прекомерна продължителност на предварителните разследвания, Съветът възразява, че разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс, които задължават прокурора да приключи производство след изтичане на срока на разследването, са влезли в сила на 3 октомври 2017 г., т.е. след включването на името на жалбоподателя в регистъра на заподозрените лица, поради което те не се прилагат в рамките на производства № 113 и № 521. Освен това Съветът уточнява, че фазата на запознаване на защитата с преписката не е част от срока на предварителното разследване, така че евентуалните забавяния в тази фаза на производството не могат да се вменят на украинските разследващи органи. Накрая Съветът заключава, че не може да проверява основателността на наказателните разследвания, а само дали е налице достатъчно основание за налагането на ограничителна мярка в светлината на документите, на които същата се основава.
85 Така от съвместния прочит на мотивите, изложени в обжалваните актове и в писмото от 5 март 2021 г., следва, че Съветът е удостоверил, че е извършил проверка за спазване на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита на жалбоподателя в двете производства, споменати в точка 84 по-горе.
86 В това отношение трябва да се отбележи в самото начало, че Съветът не е доказал доколко решенията на съдия-следователя към районен съд Печерск, посочени в точка 83 по-горе, свидетелстват за спазването на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита на жалбоподателя в хода на производство № 113 и производство № 521. Всъщност, както беше припомнено в точки 67—69 по-горе, в случая Съветът е бил длъжен, преди да реши да остави в сила разглежданите ограничителни мерки, да провери дали решението на украинската съдебна администрация за образуване и провеждане на наказателни разследвания за престъпления, свързани с присвояването на публични финансови средства или активи и със злоупотреба със служебно положение от лице на публична длъжност, за които се твърди, че са извършени от жалбоподателя, е прието при зачитане на посочените права на жалбоподателя (вж. в този смисъл решение от 3 февруари 2021 г., Klymenko/Съвет, T‑258/20, EU:T:2021:52, т. 83 и цитираната съдебна практика).
87 От тази гледна точка съдебните решения, споменати в точка 83 по-горе, не могат да се окачествят като решения да се образува и проведе производството по разследване, обосноваващи запазването на разглежданите ограничителни мерки. При това положение може да се приеме, че от материалноправна гледна точка, след като са били приети от юрисдикция, а именно от съдия-следователя към районен съд Печерск, те действително са били взети предвид от Съвета като фактическа основа, обосноваваща запазването на разглежданите ограничителни мерки (вж. в този смисъл решение от 3 февруари 2021 г., Klymenko/Съвет, T‑258/20, EU:T:2021:52, т. 84 и цитираната съдебна практика).
88 Следователно трябва да се провери дали Съветът правилно е счел, че такива решения, както и обстоятелството, че към момента на приемане на обжалваните актове е била в ход фазата на запознаване на защитата с преписката и че отговорността за нейната продължителност е основно на жалбоподателя, свидетелстват за зачитането на неговото право на защита и на ефективна съдебна защита.
89 Що се отнася, на първо място, до решенията на съдия-следователя от 1 март 2017 г. и от 5 октомври 2018 г., които се отнасят до образуването на специално задочно разследване в рамките съответно на производство № 113 и на производство № 521, трябва да се констатира, че те са приети съответно четири години и две години и половина преди приемането на обжалваните актове. От това следва, че те не са достатъчни, за да се установи, че посочените производства, на които Съветът се основава, за да запази разглежданите ограничителни мерки по отношение на жалбоподателя за периода от март до септември 2021 г., са протекли при зачитане на неговото право на защита и на ефективна съдебна защита.
90 Впрочем Общият съд вече е имал възможност да се произнесе както по решението на съдия-следователя от 1 март 2017 г., така и по решението му от 5 октомври 2018 г. в рамките на делата, по които са постановени решения от 25 юни 2020 г., Klymenko/Съвет (T‑295/19, EU:T:2020:287, т. 78—91) и от 3 февруари 2021 г. Klymenko/Съвет (T‑258/20, EU:T:2021:52, т. 83, 93 и 94), които не са обжалвани пред Съда, като е постановил, че тези решения не могат да докажат, че правото на защита и правото на ефективна съдебна защита на жалбоподателя са били зачетени в рамките на разглежданите производства. Същевременно следва да се подчертае, че Общият съд не може напълно да се абстрахира от съображенията, които е развил в тези две решения и които се отнасят до същите страни и в основни линии повдигат същите правни въпроси.
91 Що се отнася по-специално до решението на съдия-следователя от 5 октомври 2018 г., прието в рамките на производство № 521, следва да се припомни, първо, че Общият съд отбелязва, че Съветът не е проверил доколко това решение, което не подлежи на обжалване, е в съответствие с разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс, споменати в първата част на раздела от обжалваните актове, посветена на правото на защита и правото на ефективна съдебна защита (вж. т. 82 по-горе). Второ, Общият съд приема, че причините, поради които жалбоподателят не е бил представляван от упълномощените от самия него адвокати, не стават ясни от материалите в преписката и че Съветът не е изпълнил в това отношение задължението си да се увери, че правото на защита на жалбоподателя е спазено. Трето, Общият съд констатира, че въпреки всички предоставени му от жалбоподателя документи, от които се установява, че неговото име не фигурира в списъка на издирваните от Интерпол лица, Съветът е приел за достатъчни само твърденията на КГП и на съдия-следователя в това отношение, макар включването на името му в списъка на лица, издирвани на междудържавно или международно равнище, да е едно от двете условия, наличието на които трябва да бъде установено от прокурора, когато той иска разрешение да се проведе задочно производство (вж. в този смисъл решение от 25 юни 2020 г., Klymenko/Съвет, T‑295/19, EU:T:2020:287, т. 82—88).
92 Същото важи и за производство № 113. Всъщност относно това производство Общият съд също отбелязва, че Съветът не е обяснил причините, поради които е приел за достатъчни само твърденията на КГП и на съдия-следователя за включването на името на жалбоподателя в международен списък на издирвани лица, въпреки документите, доказващи, че името му не фигурира в списъка на издирваните от Интерпол лица. Според Общия съд информацията, с която е разполагал Съветът, не му е позволявала да провери дали прокурорът е спазил условието за такова включване, а поради това и дали при приемането на решението си съдия-следователят е спазил правото на защита и правото на ефективна съдебна защита на жалбоподателя. В това отношение Общият съд отбелязва също така, че от решението от 13 май 2020 г., което обаче е постановено след приемането на актовете от март 2020 г., но не и след приемането на обжалваните актове, следва, от една страна, че само фактът, че прокурорът е приел процедурно решение под формата на решение за включване на лице в списъка на издирваните от Интерпол лица, не е достатъчен, а трябва да се приемат и всички необходими мерки за изпълнението му, нещо, което прокурорът не е доказал, и от друга страна, че такова тълкуване на член 193‑6 от Наказателно-процесуалния кодекс вече е било дадено от въззивното отделение на украинския висш антикорупционен съд в няколко съдебни решения, постановени между септември 2019 г. и февруари 2020 г. (вж. в този смисъл решение от 3 февруари 2021 г., Klymenko/Съвет, T‑258/20, EU:T:2021:52, т. 86—92), и на още по-силно основание е трябвало да бъде известно на прокурора.
93 В случая се налага изводът, че макар решението от 3 февруари 2021 г., Klymenko/Съвет (T‑258/20, EU:T:2021:52) да е постановено преди приемането на обжалваните актове, в писмените си изявления Съветът не е посочил никакво доказателство, позволяващо на Общия съд да стигне до изводи, различни от направените в решения от 25 юни 2020 г., Klymenko/Съвет (T‑295/19, EU:T:2020:287), и от 3 февруари 2021 г., Klymenko/Съвет (T‑258/20, EU:T:2021:52), що се отнася до доказателствената стойност на решенията на съдия-следователя от 1 март 2017 г. и от 5 октомври 2018 г.
94 При всички положения трябва да се отбележи също, че съдебните решения, посочени в точка 83 по-горе, са приети в рамките на наказателните производства, обосновали вписването и оставянето в списъка на името на жалбоподателя, и са само инцидентни по отношение на същите, доколкото са от процесуално естество. Такива решения, които могат най-много да послужат за установяване на наличието на достатъчно солидна фактическа основа, тъй като, в съответствие с приложимия критерий, срещу жалбоподателя е имало наказателни производства в частност за престъпление присвояване на средства или активи на украинската държава, не са сами по себе си онтологически годни да докажат, че при приемането на решението на украинската съдебна администрация за образуване и провеждане на посочените наказателни производства, на които по същество се основава запазването на ограничителните мерки срещу жалбоподателя, са зачетени неговото право на защита и право на ефективна съдебна защита, както Съветът трябва да провери съгласно съдебната практика, припомнена в точка 70 по-горе (вж. в този смисъл решение от 3 февруари 2021 г., Klymenko/Съвет, T‑258/20, EU:T:2021:52, т. 94 и цитираната съдебна практика).
95 Впрочем Съветът не сочи никакво доказателство от преписката по производството, приключило с приемането на обжалваните актове, от което да личи, че е разгледал посочените съдебни решения и че въз основа на тях е могъл да заключи, че процесуалните права на жалбоподателя са били спазени в тяхната същност.
96 Самото позоваване от Съвета на многобройни писма и становища на украинските органи, в които те обясняват как са били спазени основните права на жалбоподателя и дават уверения в това отношение, не е достатъчно, за да се приеме, че решението за оставяне на името му в списъка почива на достатъчно солидни факти по смисъла на цитираната в точка 70 по-горе съдебна практика (вж. в този смисъл решение от 3 декември 2020 г., Saleh Thabet и др./Съвет, C‑72/19 P и C‑145/19 P, непубликувано, EU:C:2020:992, т. 44).
97 В това отношение трябва също да се отбележи, че Съветът е бил длъжен да извърши такава проверка независимо от всички доказателства, които жалбоподателят е представил, за да докаже, че в случая е било нарушено правото му на защита и правото му на ефективна съдебна защита, тъй като само възможността да се позове на нарушение на тези права пред украинските съдилища по силата на разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс, не е достатъчна, за да се докаже, че посочените права са били спазени от украинската съдебна администрация (вж. в този смисъл решение от 9 юни 2021 г., Yanukovych/Съвет, T‑303/19, непубликувано, EU:T:2021:334, т. 121 и цитираната съдебна практика).
98 Този извод не може да бъде оборен с довода на Съвета, че жалбоподателят не е представил доказателства, годни да установят, че личното му положение е било засегнато от твърдените проблеми на украинската съдебна система. Всъщност според постоянната съдебна практика, в случай на оспорване компетентният орган на Съюза е този, който трябва да докаже правилността на мотивите си по отношение на съответното лице, и не е нужно това лице да доказва отрицателен факт, а именно че тези мотиви са неправилни (вж. в този смисъл решение от 3 декември 2020 г., Saleh Thabet и др./Съвет, C‑72/19 P и C‑145/19 P, непубликувано, EU:C:2020:992, т. 45 и цитираната съдебна практика).
99 Що се отнася, на второ място, до процеса на запознаване на защитата с материалите по преписката, който към момента на приемане на обжалваните актове е бил в ход в рамките на двете производства, от преписката по делото е видно, че Съветът е приел за достатъчни лаконичните обяснения на КГП, който е направил извода, че продължителността на периода на запознаване зависела изключително от защитата, без да дава никаква обоснована информация относно естеството и максималната продължителност на този процес, макар същият да е в ход от 21 април 2017 г. — датата на приключване на предварителното разследване в рамките на производство № 113, и от 3 декември 2018 г. — датата на приключване на предварителното разследване в рамките на производство № 521.
100 Обратно на твърдяното от него, Съветът не е доказал по какъв начин притежаваната от него информация за посочения процес на запознаване на защитата с материалите по преписката в посочените производства и свързаните с тях съдебни решения са му позволили да приеме, че правото на защита и правото на ефективна съдебна защита на жалбоподателя са били спазени, при положение че, както същият изтъква, посочените производства, които засягат деяния, за които се твърди, че са извършени между 2011 г. и 2014 г., все още са във фазата на предварителното разследване, а освен това през ноември 2019 г. са били прехвърлени, вече приключени, на други разследващи органи, така че посочените дела все още не са предадени на украински съд за разглеждане по същество.
101 Същевременно член 47, втора алинея от Хартата, който представлява един от показателите, въз основа на които Съветът преценява дали е зачетено правото на ефективна съдебна защита (вж. решение от 3 февруари 2021 г., Klymenko/Съвет, T‑258/20, EU:T:2021:52, т. 98 и цитираната съдебна практика), предвижда, че всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон.
102 Доколкото Хартата съдържа права, които съответстват на права, гарантирани от ЕКПЧ, като предвидените в член 6 от нея, техният смисъл и обхват съгласно член 52, параграф 3 от Хартата са същите като тези, които им дава ЕКПЧ.
103 В това отношение следва да се припомни, че при тълкуването на член 6 от ЕКПЧ ЕСПЧ посочва, че целта на принципа на разумния срок е по-конкретно да се защити обвиненото лице от прекомерното забавяне на производството и да не се допусне то да остане твърде дълго в несигурност относно съдбата си, и че посоченият принцип подчертава колко е важно да се въздава правосъдие без забавяния, които биха могли да застрашат ефикасността и надеждността на правораздаването (вж. ЕСПЧ, 7 юли 2015 г., Rutkowski и др. с/у Полша, CE:ECHR:2015:0707JUD007228710, § 126 и цитираната съдебна практика). Освен това ЕСПЧ приема, че нарушението на този принцип може да се констатира в частност когато фазата на разследване в наказателно производство се характеризира с периоди на бездействие, за които са отговорни компетентните за това разследване органи (вж. в този смисъл ЕСПЧ, 6 януари 2004 г., Rouille c/у Франция, CE:ECHR:2004:0106JUD005026899, § 29—31, 27 септември 2007 г., Reiner и др. c/у Румъния, CE:ECHR:2007:0927JUD000150502, § 57—59 и 12 януари 2012 г., Borisenko с/у Украйна, CE:ECHR:2012:0112JUD002572502, § 58—62).
104 Впрочем от съдебната практика следва, че когато срещу дадено лице от няколко години се прилагат ограничителни мерки, и то поради наличието в основни линии на едни и същи предварителни разследвания, както в настоящия случай, Съветът е длъжен преди приемането на решение за продължаване на прилагането на тези мерки да се увери, че правото на това лице делото му да бъде разгледано в разумен срок, е спазено (вж. в този смисъл решения от 3 февруари 2021 г., Klymenko/Съвет, T‑258/20, EU:T:2021:52, т. 101 и от 9 юни 2021 г., Yanukovych/Съвет, T‑303/19, непубликувано, EU:T:2021:334, т. 127; вж. също в този смисъл и по аналогия решение от 28 октомври 2020 г., Ben Ali/Съвет, T‑151/18, EU:T:2020:514, т. 114 и цитираната съдебна практика).
105 В това отношение, както беше посочено в точка 74 по-горе, е важно да се припомни охранителният характер на замразяването на активите на жалбоподателя и неговата цел, а именно, както подчертава Съветът в писмените си изявления, да се улеснят украинските органи при установяването в образуваните от тях съдебни производства на случаите на присвояване на публични средства и да се запази възможността за тези органи в крайна сметка да си върнат присвоените средства. Следователно Съветът трябва да избягва ненужното продължаване на такава мярка — която се оправдава точно по силата на нейния временен характер — в ущърб на правата и свободите на жалбоподателя, върху които тя има значително негативно отражение, само поради факта, че наказателните производства, все още във фазата на предварителното разследване, на които тази мярка се основава, са оставени висящи по същество до безкрай и без реална обосновка (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 28 октомври 2020 г., Ben Ali/Съвет, T‑151/18, EU:T:2020:514, т. 115 и цитираната съдебна практика).
106 От практиката на ЕСПЧ, свързана с тълкуването на посочения член 6 от ЕКПЧ, също следва, че забавяния, причинени от спирания на производството от органите, решенията да съединят и разделят различните наказателни производства, както и връщанията на дадено дело за допълнително разследване в рамките на едно и също производство, могат да се считат за индиции, разкриващи сериозни недостатъци във функционирането на системата на наказателно правораздаване (вж. в този смисъл ЕСПЧ, 23 юни 2016 г., Krivoshey с/у Украйна, CE:ECHR:2016:0623JUD000743305, § 97 и цитираната съдебна практика). В случая, предвид продължителността на предварителните разследвания и липсата на напредък по тях, от посоченото в точка 104 по-горе следва, че преди приемането на обжалваните актове Съветът е бил длъжен да се увери, че неразумната продължителност на тези предварителни разследвания е оправдана. Така Съветът не е можел валидно да приеме за достатъчен мотива, изтъкнат от КГП, че понеже нямат обратна сила, новите разпоредби на Наказателно-процесуалния кодекс относно приключването на наказателните производства не могат да се приложат, тъй като нито е установено, нито дори се твърди, че приложимите по отношение на въпросните производства разпоредби на Наказателно-процесуалния кодекс не позволяват приключването на свързаните с тях предварителни разследвания.
107 Този извод не може да бъде оборен с доводите, които Съветът извежда от делото, по което е постановено решение от 5 октомври 2017 г., Mabrouk/Съвет (T‑175/15, EU:T:2017:694), наказателното разследване по което е спряно за няколко години. В това отношение, първо, трябва да се констатира, че решение от 5 октомври 2017 г., Mabrouk/Съвет (T‑175/15, EU:T:2017:694), е постановено преди решение от 19 декември 2018 г., Azarov/Съвет (C‑530/17 P, EU:C:2018:1031), което е внесло съществени разяснения относно задължението на Съвета да провери по-специално дали правото на разглеждане на делото в разумен срок, което, както беше подчертано в точка 101 по-горе, представлява съставна част от правото на ефективна съдебна защита, е било зачетено в рамките на наказателните производства, послужили като основание за приемането на ограничителни мерки. Второ, по делото, по което е постановено решение от 5 октомври 2017 г., Mabrouk/Съвет (T‑175/15, EU:T:2017:694), положението е различно от това в настоящия случай, доколкото документите, с които е разполагал Съветът, свидетелстват за едновременното наличие на ефективна процесуална дейност в рамките на разследването по делото, засягащо жалбоподателя, и по-конкретно на процесуални действия, извършени от съответните органи в рамките на международните съдебни поръчки (вж. в този смисъл решение от 9 юни 2021 г., Yanukovych/Съвет, T‑303/19, непубликувано, EU:T:2021:334, т. 130 и цитираната съдебна практика).
108 От това следва, че в случая Съветът е трябвало поне да прецени всички доказателства, представени от КГП и от жалбоподателя, и да посочи причините, поради които след самостоятелен и задълбочен анализ на тези доказателства е могъл да приеме, че правото на жалбоподателя на ефективна съдебна защита пред украинската съдебна администрация е било зачетено, що се отнася до неговото право делото му да бъде разгледано в разумен срок (вж. в този смисъл решение от 3 февруари 2021 г., Klymenko/Съвет, T‑258/20, EU:T:2021:52, т. 102).
109 Поради това с оглед на материалите по преписката не може да се заключи, че доказателствата, с които е разполагал Съветът при приемането на обжалваните актове, са му позволили да провери дали решението на украинската съдебна администрация за образуване и провеждане на разглежданите наказателни производства са били приети и изпълнени при зачитане на правата на жалбоподателя на ефективна съдебна защита, и в частност на правото делото му да бъде разгледано в разумен срок.
110 В това отношение следва също да се отбележи, че установената съдебна практика, според която при приемане на решение за замразяване на средства като приетото по отношение на жалбоподателя в рамките на обжалваните актове Съветът или съдът на Съюза трябва да провери обосноваността не на разследванията в Украйна срещу лицето, срещу което се приемат тези ограничителни мерки, а само на решението за замразяване на средства с оглед на документите, на които се основава това решение, не може да се тълкува в смисъл, че Съветът не е длъжен да провери дали при приемането на решението на третата държава, с което смята да обоснове приемането на посочените ограничителни мерки, са били зачетени правото на защита и правото на ефективна съдебна защита (вж. в този смисъл решение от 3 февруари 2021 г., Klymenko/Съвет, T‑258/20, EU:T:2021:52, т. 104 и цитираната съдебна практика).
111 С оглед на всички гореизложени съображения не е установено, че преди приемането на обжалваните актове Съветът се е уверил в спазването от украинската съдебна администрация на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита на жалбоподателя в рамките на наказателните производства, на които се е основал. От това следва, че като е решил да запази името на жалбоподателя в списъка, Съветът е допуснал грешка в преценката.
112 При тези обстоятелства обжалваните актове следва да се отменят в частта им, която се отнася до жалбоподателя, без да е необходимо да се разглеждат останалите повдигнати от него основания и доводи.
113 С оглед на искането, направено от Съвета при условията на евентуалност (вж. т. 50, второ тире по-горе), по същество да се запазят правните последици на Решение 2019/394 до изтичането на срока, предвиден за подаване на жалба срещу настоящото решение, доколкото то ще отмени Регламент за изпълнение 2021/391 в частта му, която се отнася до жалбоподателя, и ако такава бъде подадена в този смисъл, до постановяването на решение по нея, е достатъчно да се отбележи, че Решение 2019/394 поражда действие само до 6 септември 2021 г. Поради това отмяната му с настоящото решение няма последици за периода след тази дата, така че не е необходимо произнасяне по въпроса за запазването на правните последици на това решение (вж. в този смисъл решение от 23 септември 2020 г., Arbuzov/Съвет, T‑289/19, непубликувано, EU:T:2020:445, т. 98 и цитираната съдебна практика).
По съдебните разноски
114 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Съветът е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на жалбоподателя.
Поради изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (пети състав),
реши:
1) Отменя Решение (ОВППС) 2021/394 на Съвета от 4 март 2021 година за изменение на Решение 2014/119/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на ситуацията в Украйна, и Регламент за изпълнение (EС) 2021/391 на Съвета от 4 март 2021 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 208/2014 относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Украйна, в частта им, с която името на г‑н Oleksandr Viktorovych Klymenko е запазено в списъка на лицата, образуванията и органите, по отношение на които се прилагат тези ограничителни мерки.
2) Осъжда Съвета на Европейския съюз да заплати съдебните разноски.
Spielmann | Mastroianni | Brkan |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 21 декември 2021 година.
Подписи