Language of document : ECLI:EU:T:2012:448

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (шести състав)

20 септември 2012 година(*)

„Конкуренция — Злоупотреба с господстващо положение — Гръцки пазари за доставка на лигнитни въглища и на електроенергия на едро — Решение, с което се установява нарушение на член 86, параграф 1 ЕО във връзка с член 82 ЕО — Предоставяне или запазване в сила от Република Гърция на права за добив на лигнитни въглища в полза на публично предприятие“

По дело T‑169/08

Dimosia Epicheirisi Ilektrismou AE (DEI), установено в Атина (Гърция), за което се явява адв. P. Anestis,

жалбоподател,

подпомаган от

Република Гърция, за която се явяват г‑н K. Boskovits и г‑н P. Mylonopoulos, в качеството на представители, подпомагани първоначално от адв. A. Komninos и адв. M. Marinos, впоследствие от адв. Marinos,

встъпила страна,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват г‑н T. Christoforou, г‑н A. Bouquet и г‑жа A. Antoniadis, в качеството на представители, подпомагани от адв. A. Oikonomou,

ответник,

подпомагана от

Energeiaki Thessalonikis AE, установено в Echedoros (Гърция), за което се явяват адв. P. Skouris и адв. E. Trova,

и от

Elliniki Energeia kai Anaptyxi AE (HE & DSA), установено в Kifissia (Гърция), за което се явяват адв. Skouris и адв. Trova,

встъпили страни,

с предмет искане за отмяна на Решение C(2008) 824 окончателен на Комисията от 5 март 2008 г. относно предоставянето или запазването в сила от страна на Република Гърция на права за добив на лигнитни въглища в полза на DEI,

ОБЩИЯТ СЪД (шести състав),

състоящ се от: г‑н H. Kanninen (докладчик), председател, г‑н N. Wahl и г‑н S. Soldevila Fragoso, съдии,

секретар: г‑жа S. Spyropoulos, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебните заседания от 6 април 2011 г. и от 2 февруари 2012 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства, предхождащи спора

1        Жалбоподателят, Dimosia Epicheirisi Ilektrismou AE (DEI), е публично предприятие, учредено с гръцки Закон № 1468 от 2/7 август 1950 г. (FEK A’ 169), което е собственост на Република Гърция и се ползва с изключителните права за производство, пренос и доставка на електроенергия в Гърция.

2        През 1996 г. гръцкият Закон № 2414/1996 за модернизиране на публичните предприятия (FEK A’ 135) позволява жалбоподателят да се преобразува в акционерно дружество, което остава собственост на държавата като единствен негов акционер.

3        На 1 януари 2001 г. жалбоподателят е преобразуван в акционерно дружество в съответствие, от една страна, с гръцкия Закон № 2773/1999 за либерализиране на пазара на електроенергия (FEK A’ 286), с който се транспонира Директива 96/92/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 1996 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия (ОВ L 27, 1997 г., стр. 20), и от друга страна, в съответствие с гръцкия Президентски указ № 333/2000 (FEK A’ 278).

4        Република Гърция притежава 51,12 % от акциите на жалбоподателя. Съгласно член 43, параграф 3 от Закон № 2773/1999 участието на държавата в капитала на жалбоподателя в никакъв случай не може да бъде по-малко от 51 % от акциите на дружеството с право на глас, дори и след увеличаване на капитала. От 12 декември 2001 г. акциите на жалбоподателя се котират на борсата в Атина (Гърция), както и на борсата в Лондон (Обединеното кралство).

5        Лигнитните въглища представляват въглищна руда. Това твърдо гориво се използва главно за производството на електроенергия.

6        В световен мащаб Гърция е петият производител на лигнитни въглища, а в Европейския съюз е втора след Германия. Според Institouto geologikon kai metallourgikon erevnon (Гръцки институт за геоложки и минни изследвания) към 1 януари 2005 г. лигнитните залежи, открити във всички находища в Гърция, се изчисляват на 4 415 милиона тона. Според Европейската комисията Гърция разполага с 4 590 милиона тона залежи на лигнитни въглища.

7        Република Гърция предоставя на жалбоподателя права за проучване и експлоатация на лигнитни въглища за мини, чиито залежи възлизат на около 2 200 милиона тона; 85 милиона тона от залежите на лигнитни въглища принадлежат на трети частни лица, а около 220 милиона тона залежи се намират в находища публична собственост, обект на проучване и експлоатация от трети частни лица, които обаче снабдяват частично електроцентралите на жалбоподателя. Все още не са предоставени никакви права за експлоатация на около 2 000 милиона тона залежи на лигнитни въглища в Гърция.

8        Всички гръцки електроцентрали, работещи с лигнитни въглища, принадлежат на жалбоподателя.

9        След влизане в сила на Директива 96/92/ЕО гръцкият пазар на електроенергия е отворен за конкуренция.

10      Предоставянето на лицензи за производство на електроенергия и за изграждане на електроцентрали се урежда от изменения Закон № 2773/1999.

11      Гръцкият Закон № 3175/2003 (FEK A’ 207) предвижда създаването на задължителен дневен пазар за всички продавачи и купувачи на електроенергия, опериращи в рамките на гръцката свързана мрежа, която обхваща континентална Гърция и някои гръцки острови. Този пазар се създава през май 2005 г.

12      Производителите и вносителите на електроенергия представят и продават на задължителния дневен пазар произведената или внесената от тях електроенергия на дневна база. По-конкретно, предходния ден подават оферти (като посочват цената и количеството електроенергия), а доставчиците и клиентите представят прогнозни данни за потреблението. Като отчита тези елементи, предложените цени, количествата електроенергия и работните часове на всяка централа, електроенергийният системен оператор с наименование Hellenic Transmission System Operator SA (HTSO) съставя почасови графици за натоварване на електроцентралите през следващия ден.

13      При съставянето на тези графици HTSO взема предвид прогнозните данни за задължително постъпилите количества електроенергия (като постъпилите количества електроенергия от централите, произвеждащи електроенергия от възобновяеми енергийни източници, произведените количества от централи за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия и от водноелектрическите централи, внесените и изнесените количества електроенергия). Следователно на пазара на електроенергия на едро се отдава предимство на тези продавачи; след тях се нареждат останалите продавачи (всички топлоелектрически централи, сред които и централите, захранвани с лигнитни въглища, с газ или с петрол).

14      За да се определи цената на пазара, се взема предвид най-високата от приетите оферти. Методът е следният: основният принцип е, че цените по прилаганите от производителите почасови тарифи трябва да бъдат най-малко равни на променливите разходи на централата; офертите на електроцентралите с най-ниски променливи разходи се включват първи в мрежата, с изключение на централите, използващи възобновяеми енергийни източници, които се включват с предимство; цената, по която се купува и продава електроенергията, винаги се определя от последната електроцентрала (най-скъпата), включена в графика за разпределение, за да се задоволи съответното търсене — наричана Периферна за мрежата централа (System Marginal Unit); когато се достигне баланс, при който предлагането съответства на търсенето, предложената цена е заплащаната цена на пазара, наречена „ценови таван на системата“.

15      През 2003 г. Комисията получава жалба от частноправен субект, пожелал да не се разкрива самоличността му, който я уведомява за факта, че съгласно гръцкия Законодателен декрет № 4029/1959 от 12 и 13 ноември 1959 г. (FEK A’ 250) и гръцкия Закон № 134/1975 от 23 и 29 август 1975 г. (FEK A’ 180) Република Гърция е предоставила на жалбоподателя изключителен лиценз за проучване и експлоатация на лигнитни въглища в Гърция. Според жалбата тези държавни мерки противоречат на член 86, параграф 1 ЕО във връзка с член 82 ЕО.

16      Комисията проучва фактическите обстоятелства и отправя искания за предоставяне на информация както до жалбоподателя, така и до Rythmistiki Archi Energias („RAE“, енергийния регулаторен орган). Първото дружество отговаря с писма от 23 и 30 май и от 11 юли 2003 г., а второто — с писмо от 25 юни 2003 г.

17      На 1 април 2004 г. Комисията изпраща на Република Гърция официално уведомително писмо, с което я информира за възприетите от нея предварителни твърдения за нарушения. Комисията се позовава по-конкретно на мерките, предприети в изпълнение на Законодателен декрет № 4029/1959 и на Закон № 134/1975, с които на жалбоподателя се предоставят права за проучване и експлоатация на находищата на лигнитни въглища в Мегаполис, в района на Птолемаис, в басейните на Аминтеон и на Флорина, които права се погасяват съответно през 2026 г., през 2024 г. и през 2018 г. Комисията изтъква също, че такива права са предоставени и за находищата в Драма и Еласона. Тя добавя, че тези мерки са бил взети в полза на жалбоподателя без каквото и да е насрещно финансово задължение, докато за останалите субекти, различни от последния, на които са предоставени такива права, е налице такова финансово задължение. Поради тези мерки, предоставящи привилегирован достъп на жалбоподателя до горивото, което е най-привлекателното за производство на електроенергия, Комисията счита, че Република Гърция е позволила на жалбоподателя да поддържа или да разшири господстващото си положение на пазара за доставка на лигнитни въглища или да разшири това положение към пазара на електроенергия на едро, в нарушение на член 86 ЕО във връзка с член 82 ЕО. В заключение Комисията посочва, че нарушението на споменатите разпоредби съществува поне от февруари 2001 г., тоест от датата, на която гръцката държава е трябвало да либерализира пазара на електроенергия съгласно Директива 96/92/ЕО.

18      На 3 май 2004 г. Комисията изпраща копие от това писмо на жалбоподателя, като му предоставя възможност да изложи становището си по този въпрос. Република Гърция и жалбоподателят отговарят с писма от 2 юли 2004 г. В отговорите си Република Гърция и жалбоподателят се позовават на новите законодателни промени, свързани с приемането на Закон № 3175/2003, на развитието на пазара на електроенергия след издаването на лицензи за изграждане на нови електроцентрали на субекти, различни от жалбоподателя, и посочват, че гръцкото законодателство не предоставя никакво изключително право на жалбоподателя нито по отношение на експлоатацията на лигнитни находища, нито по отношение на производството на електроенергия от това гориво.

19      С писмо от 21 септември 2005 г. Комисията иска някои уточнения от Република Гърция, която отговаря с писма от 22 и 28 ноември 2005 г. и от 19 юни 2006 г. В тези писма последната предоставя редица сведения и нови фактически обстоятелства. Тя споменава приемането на гръцкия Закон № 3426/2005 (FEK A’ 309) и за първи път седемте малки находища на лигнитни въглища, правата за проучване и експлоатация на които са предоставени на частноправни юридически лица и на физически лица след 1985 г., представя списък на издадените и отказани лицензи за изграждането на нови електроцентрали и посочва намерението си, първо, да измени Законодателен декрет № 4029/1959 и Закон № 134/1975, второ, да преотдаде правата за експлоатация на находищата във Веви, а в последствие и на тези във Вегора и трето, да предостави права за експлоатация на находищата в Драма и Еласона.

20      На 18 октомври 2006 г. Комисията изпраща допълнително официално уведомително писмо на Република Гърция, в което изяснява изводите, които прави въз основа на предоставените ѝ от последната нови данни. Тя посочва по-специално, че тези нови данни не променят изложените от нея в първото официално уведомително писмо от 1 април 2004 г. твърдения за нарушения. Така Комисията потвърждава позицията си, че като запазва в сила и предоставя квазимонополни права, даващи на жалбоподателя привилегирован достъп до лигнитните въглища, Република Гърция му е дала възможност да поддържа господстващо положение на пазара за производство на електроенергия, в ситуация на квазимонопол, като изключва или възпрепятства навлизането на нови участници на пазара.

21      В писмо от 19 януари 2007 г. жалбоподателят излага пред Комисията съображенията си във връзка с допълнителното официално уведомително писмо, като същевременно съобщава някои сведения, по-специално относно правата за експлоатация на някои находища на лигнитни въглища, относно производствените разходи на електроцентралите, работещи с лигнитни въглища или природен газ, относно пазара за доставка на лигнитни въглища, който разпростира извън националната територия, и относно евентуалната отмяна на разпоредбите на Законодателен декрет № 4029/1959 и на Закон № 134/1975. В това писмо жалбоподателят излага и възраженията си срещу следваната от Комисията линия на разсъждения и оспорва наличието на всякакво нарушение на правото на Съюза. На 4 април 2007 г. жалбоподателят изпраща ново писмо на Комисията, в което ѝ предоставя други данни, които се отнасят по-специално до добива и потенциалния внос на лигнитни въглища.

22      Република Гърция отговаря на допълнителното официално уведомително писмо с писмо от 24 януари 2007 г. В това писмо тя излага актуалното положение на експлоатираните от жалбоподателя и от други субекти находища на лигнитни въглища. По същество тя отхвърля юридическия анализ на Комисията, що се отнася до прилагането на „теорията за разширяване на господстващото положение“ в конкретния случай.

23      На 8 февруари 2008 г. жалбоподателят представя на Комисията данни относно гръцкия пазар на електроенергия за периода 2006—2007 г.

24      На 5 март 2008 г. Комисията приема Решение C(2008) 824 окончателен относно предоставянето или запазването в сила от страна на Република Гърция на права за добив на лигнитни въглища в полза на жалбоподателя (наричано по-нататък „обжалваното решение“).

25      В това решение Комисията посочва, че след приемането на Директива 96/92/ЕО, крайният срок за транспониране на която е предвиден за 19 февруари 2001 г., Република Гърция е знаела, че пазарът на електроенергия трябва да се либерализира (съображения 61 и 150).

26      Комисията счита, че Република Гърция е приела държавни мерки, които засягат два отделни пазара, първият е пазарът за доставка на лигнитни въглища, а вторият — на електроенергия на едро, който обхваща производството и доставката на електроенергия от електроцентрали и вноса на електроенергия посредством междусистемните електропроводи. Комисията посочва, че до май 2005 г., когато е създаден задължителният дневен пазар, вторият от тези пазари е бил пазарът за доставка до отговарящи на определени условия потребители на произведена в рамките на държавата и на внасяната електроенергия и че анализът на този пазар за периода до май 2004 г. води до същите изводи, до които води и анализът на пазара на електроенергия на едро, който е бил потенциален пазар към тази дата. По този начин и като взема предвид това развитие на гръцкия пазар, посочено от Република Гърция в писмото ѝ от 24 януари 2007 г., Комисията подчертава, че макар вторият пазар да трябва да се разглежда като пазар на електроенергия на едро, все пак трябва да се обсъдят изложените от Република Гърция доводи въз основата на първоначалното определяне на пазара (съображение 158 и сл.). Що се отнася до разглежданите географски пазари, пазарът за доставка на лигнитни въглища е с национален мащаб, докато пазарът на електроенергия на едро обхваща „територията на свързаната мрежа“ (съображения 167—172).

27      По-нататък Комисията изтъква, че жалбоподателят има господстващо положение на пазара за доставка на лигнитни въглища. След 2000 г. делът на жалбоподателя от общото количество добивани в Гърция лигнитни въглища винаги надхвърлял 97 %. Жалбоподателят имал господстващо положение и на пазара на електроенергия на едро, тъй като делът му на този пазар оставал над 85 %. Не се очаквало да навлизат на нови участници на пазара, които да отнемат от жалбоподателя значителен дял от пазара на електроенергия на едро, а вносът, който представлявал 7 % от общото потребление, не представлявал реална конкурентна заплаха за този пазар (съображение 177). Освен това пазарът на електроенергия на едро в свързаната гръцка мрежа, който представлява повече от 90 % от общото потребление на електроенергия в Гърция, представлявал съществена част от общия пазар (съображение 179).

28      По отношение на разглежданите държавни мерки Комисията отбелязва, че на основание на Законодателен декрет № 4029/1959 и на Закон № 134/1975 на жалбоподателя са предоставени права за експлоатацията на 91 % от всички находища на лигнитни въглища публична собственост, за които са предоставени определени права. Комисията уточнява, че тези мерки са били запазени в сила, тъй като независимо от предоставените възможности от Кодекса на минното дело, въведен в гръцкото право със Законодателен декрет № 210/1973 (FEK A’ 277), впоследствие изменен с гръцки Закон № 274/1976 (FEK A’ 50), за никое значимо находище не са били предоставени никакви права. Освен това Комисията посочва, че жалбоподателят е получил права за проучване, без да бъдат проведени процедури за възлагане на обществени поръчки на годните за експлоатация находища — главно в Драма и в Еласона, за които все още не са били предоставени права за експлоатация. Накрая Комисията добавя, че електроцентралите, работещи с лигнитни въглища, които са най-евтини в Гърция, се експлоатират в най-голяма степен, тъй като произвеждат 60 % от електроенергията, с която се захранва свързаната мрежа (съображения 185—187).

29      Следователно, като предоставяла и запазвала в сила определени квазимонополни права за експлоатация на лигнитни находища в полза на жалбоподателя, Република Гърция създавала неравенство във възможностите за икономическите оператори на пазара на електроенергия на едро и по този начин е нарушила конкуренцията, като е засилила господстващото положение на жалбоподателя.

30      Комисията заключава, че тъй като е предоставила и запазила в сила квазимонополни права за експлоатацията на лигнитни находища на дадено публично предприятие, каквото е жалбоподателят, Република Гърция е гарантирала на жалбоподателя привилегирован достъп до съществуващото в Гърция най-привлекателно гориво за производството на електроенергия. По този начин Република Гърция е дала на това предприятие възможността да поддържа господстващо положение на пазара на електроенергия на едро в ситуация на квазимонопол, като изключва или пречи на всяко навлизане на нови участници на пазара. Следователно Република Гърция е позволила на жалбоподателя, въпреки либерализирането на пазара на електроенергия на едро, да защитава своето квазимонополно положение на пазара и по този начин е поддържала и засилила господстващото положение на жалбоподателя на този пазар (съображение 238).

31      Накрая Комисията констатира, че Република Гърция не се е позовала на разпоредбите на член 86, параграф 2 ЕО, за да обоснове приемането на мерките за предоставяне на жалбоподателя на права за експлоатация на лигнитни въглища (съображения 239 и 240). Тя счита също, че държавните мерки засягат търговията между държавите, тъй като отклоняват всеки потенциален конкурент от инвестиране в производството и доставката на електроенергия в Гърция (съображения 241—244).

32      Съгласно член 1 от обжалваното решение член 22, параграф 1 от Законодателен декрет № 4029/1959, член 3, параграф 1 от Закон № 134/1975 и решенията на гръцкия министър на промишлеността, енергетиката и технологиите от 1976 г. (FEK B’ 282) от 1988 г. (FEK B’ 596) и от 1994 г. (FEK B’ 633) противоречат на член 86, параграф 1 ЕО във връзка с член 82 ЕО, доколкото предоставят и запазват в сила в полза на жалбоподателя на привилегировани права за експлоатация на лигнитни въглища в Гърция, като по този начин създават неравенство на възможностите между икономическите оператори по отношение на достъпа до първични горива за производство на електроенергия и позволяват на жалбоподателя да поддържа или да укрепва своето господстващо положение на пазара на електроенергия на едро в Гърция, като изключва или пречи на всяко навлизане на нови участници на пазара.

33      Следва да се посочи, че в член 1 от обжалваното решение е допусната грешка по същество, тъй като решението се позовава на член 3, параграф 1 от Закон № 134/1975. Всъщност от преписката по делото е видно, че разпоредбата, която се има предвид в обжалваното решение, е параграф 3 от споменатия член.

34      В член 2 от обжалваното решение Комисията иска от Република Гърция да я информира в срок от два месеца, считано от датата на уведомяване на това решение, за мерките, които възнамерява да предприеме, за да се преодолеят антиконкурентните последици от държавните мерки, посочени в член 1. Комисията посочва още, че тези мерки следва да се приемат и приложат в срок от осем месеца, считано от датата на това решение.

 Производство и искания на страните

35      Ищецът предявява настоящия иск с искова молба, подадена в секретариата на Общия съд на 13 май 2008 г.

36      С акт, подаден в секретариата на Общия съд на 5 септември 2008 г., Република Гърция иска да встъпи в подкрепа на исканията на жалбоподателя.

37      С актове, подадени в секретариата на Общия съд на 9 септември 2008 г., Elliniki Energeia kai Anaptyxi AE (HE & DSA) и Energeiaki Thessalonikis AE — акционерни дружества, които осъществяват дейност в областта на производството на електроенергия в Гърция (наричани по-нататък „встъпилите дружества“) — искат да встъпят в подкрепа на исканията на Комисията. Съгласно член 116, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд тези молби за встъпване са връчени на страните. Комисията представя своето становище на 23 октомври 2008 г. С актове, подадени в секретариата на Общия съд съответно на 7 и на 10 ноември 2008 г., жалбоподателят повдига възражения срещу всяка от тези две молби за встъпване.

38      С определение на председателя на седми състав на Общия съд от 3 декември 2008 г. Република Гърция е допусната да встъпи в настоящия спор в подкрепа на исканията на жалбоподателя.

39      С акт, подаден в секретариата на Общия съд на 19 декември 2008 г., в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от Процедурния правилник, жалбоподателят моли Общият съд да допусне замяната на определена формулировка в писмената защита на Комисията, в случай че тя самата не приеме да я измени по своя инициатива.

40      В становището си относно молбата за процесуално-организационни действия на жалбоподателя, подадено в секретариата на Общия съд на 23 януари 2009 г., Комисията приема да измени съответната формулировка в писмената защита, както предлага жалбоподателят.

41      На 18 февруари 2009 г. Република Гърция подава в секретариата на Общия съд писменото си становище при встъпване. В това становище тя посочва по-специално, че член 3, параграф 3 от Закон № 134/1975, разглеждан в член 1 от обжалваното решение, е бил отменен от член 36, параграф 3 от гръцки Закон № 3734/2009 (FEK A’ 8).

42      С определение на председателя на седми състав на Общия съд от 18 септември 2009 г. встъпилите дружества са допуснати да встъпят в настоящия спор в подкрепа на исканията на Комисията.

43      На 13 ноември 2009 г. встъпилите дружества подават в секретариата на Общия съд писмените си становища при встъпване.

44      Комисията, с писма от 23 октомври 2008 г., от 19 февруари и 16 март 2009 г., и жалбоподателят, с писма от 7 и 10 ноември 2008 г., от 8 януари и 23 юни 2009 г. и от 28 януари 2010 г., искат някои поверителни данни, съдържащи се в жалбата, в писмената защита, в репликата, в дупликата, в становищата относно писменото становище при встъпване на Република Гърция и в становищата относно писменото становище при встъпване на встъпилите дружества, да не се изпращат на последните. На встъпилите дружества е изпратен само неповерителният вариант на споменатите материали по делото, срещу което те не са възразили.

45      Жалбоподателят, подкрепян от Република Полша, моли Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

46      Комисията, подпомагана от встъпилите дружества, моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

47      Тъй като разпределението на съдиите в съставите на Общия съд е променено, съдията докладчик е включен като председател в шести състав, на който впоследствие е разпределено настоящото дело.

48      Въз основа на доклада на съдията докладчик Общият съд (шести състав) решава да започне устната фаза на производството.

49      В рамките на процесуално-организационните действия, предприети съгласно член 64 от Процедурния правилник, с писма от 14 декември 2010 г. Общият съд поканва главните страни и Република Гърция да представят статистически данни и таблици, свързани със задължителния дневен пазар, за периода от 2005 г. до приемане на обжалваното решение. Жалбоподателят и Република Гърция изпълняват това искане, като изпращат документи, постъпили в секретариата на Общия съд на 1 февруари 2011 г. С пратка, постъпила в секретариата на Общия съд на 7 март 2011 г., Комисията изпълнява искането на Общия съд, като изпраща документите в два варианта, единият — поверителен за жалбоподателя и за Република Гърция, а другият — неповерителен за встъпилите дружества. Страните са поканени да направят бележки по съдържанието на тези отговори по време на съдебното заседание.

50      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 6 април 2011 г.

51      Тъй като съдията докладчик е възпрепятстван да заседава, в приложение на член 32, параграф 3 от Процедурния правилник председателят на Общия съд определя себе си за попълване на състава в качеството си на съдия докладчик.

52      С определение от 18 ноември 2011 г. Общият съд (шести състав) в своя нов състав възобновява устната фаза на производството и страните са уведомени, че ще бъдат изслушани в ново съдебно заседание.

53      Впоследствие председателят на Общия съд преразпределя делото на новия председател на шести състав и го определя за съдия докладчик.

54      Страните са изслушани в ново съдебното заседание, проведено на 2 февруари 2012 г.

 От правна страна

55      В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква четири правни основания, изведени, първо, от грешка при прилагане на правото, а именно на разпоредбите на член 86, параграф 1 ЕО във връзка с член 82 ЕО, както и от явна грешка в преценката, второ, от нарушение на предвиденото в член 253 ЕО задължение за мотивиране, трето, от нарушение на принципите на правна сигурност, на защита на оправданите правни очаквания и на защита на частната собственост, от една страна, и от злоупотреба с власт, от друга страна, и четвърто, от нарушение на принципа на пропорционалност.

56      Първото правно основание се състои от пет части, изведени на първо място, от явна грешка в преценката при определяне на съответните пазари, на второ място, от липсата на разширяване на господстващото положение на пазара за доставка на лигнитни въглища към пазара на електроенергия на едро във връзка с тълкуване на условието за наличие на изключителни или специални права с оглед на нарушението на член 86, параграф 1 ЕО във връзка с член 82 ЕО, на трето място, от липсата на неравенство на възможностите във вреда на новите конкуренти, причинено от гръцката правна уредба, въз основа на която жалбоподателят е придобил права за експлоатация на лигнитни находища, на четвърто място, от липсата на разширяване на господстващото положение на пазара за доставка на лигнитни въглища към пазара на електроенергия на едро във връзка с твърдения привилегирован достъп до първично гориво и на пето място, от очевидна грешка в преценката при отчитане на развитието на гръцкия пазар на електроенергия.

57      В обжалваното решение Комисията достига до извода, че спорните държавни мерки засягат два отделни пазара: пазара нагоре по веригата, а именно пазара за доставка на лигнитни въглища, като се изключват другите горива, и пазара надолу по веригата, а именно пазара на електроенергия на едро, и по-конкретно пазара за производство и доставка на електроенергия на едро, като се изключват пазарите за пренос и разпределение на електроенергия (съображения 158—166). Що се отнася до разглежданите географски пазари, пазарът за доставка на лигнитни въглища бил с национален мащаб, а този на електроенергия на едро обхващал територията на гръцката свързана мрежа (съображения 167—171).

58      Според Комисията приетите от Република Гърция мерки, в резултат на които на жалбоподателя се предоставят права на експлоатация на лигнитни находища, като се изключва или препятства навлизането на нови участници на пазара, позволяват на жалбоподателя да поддържа или да засили господстващото си положение на пазара надолу по веригата, тоест на пазара на електроенергия на едро.

59      Общият съд счита, че на първо място трябва да разгледа втората и четвъртата част от първото правно основание, без да е необходимо на този етап да се произнася по основателността на определянето на съответните пазари, прието от Комисията в обжалваното решение, като противно на твърденията на жалбоподателя приема, че посоченото определяне не е опорочено от очевидна грешка в преценката.

 Доводи на страните

60      По същество жалбоподателят оспорва извода на Комисията, че упражняването на притежаваните от жалбоподателя права за експлоатация на лигнитни въглища е довело до разширяване на господстващото му положение на пазара за доставка на лигнитни въглища към пазара на електроенергия на едро в нарушение на разпоредбите на член 86, параграф 1 ЕО във връзка с член 82 ЕО.

61      На първо място, жалбоподателят посочва, че макар и що се отнася до общото приложно поле на член 86, параграф 1 ЕО, да е достатъчно предприятието да е публично, наличието на изключителни или специални права е необходимо условие, за да се установи нарушението на разпоредбите на член 86, параграф 1 ЕО във връзка с член 82 ЕО поради разширяване на господстващо положение на дадено публично предприятие от един към друг съседен, но различен пазар. Всъщност във всички съдебни решения, в които Съдът е установил съвместно нарушение на тези разпоредби вследствие на разширяването на господстващо положение, съответното предприятие е основавало поведението си върху дадено специално или изключително право, чието наличие е било определящо.

62      Жалбоподателят изтъква, че не притежава нито изключително право, тъй като не се ползва с изключителност при упражняването на дейността по добив на лигнитни въглища, нито специално право, защото в никое взето от държавата решение не се определя броят на бенефициерите, независимо че те по необходимост не могат да надвишават броя на съществуващите находища на територията на Гърция.

63      На второ място, жалбоподателят посочва, че не разполага с регулаторни правомощия, позволяващи му да определя по свое усмотрение дейността на неговите конкуренти и да ги задължи да зависят от него. Жалбоподателят изтъква също така и че не е нарушил конкуренцията, по-специално защото не натоварвал конкурентите си с големи разходи, а също така и не им доставял суровина, която да е по-неподходяща за тяхната дейност. Погрешно Комисията не уточнявала естеството на поведението, представляващо злоупотреба, към което смята, че жалбоподателят е подтикнат от твърдяното неравенство във възможностите.

64      На трето място, Комисията е следвало да обясни или най-малкото да провери доколко твърдяното нарушение на член 82 ЕО увреждало интересите на потребителите. В решенията си относно нарушенията на член 86, параграф 1 ЕО и на член 82 ЕО Съдът разглеждал въпроса доколко в резултат на националната правна уредба се стига до ситуация, увреждаща интересите на потребителите по смисъла на член 82, втора алинея, буква б) ЕО. В конкретния случай не било налице нито реално, нито потенциално увреждане на интересите на потребителите предвид обстоятелството, че цените на дребно са фиксирани от държавата и са в нисък размер поради социални причини.

65      На четвърто място, според жалбоподателя Комисията е определила лигнитните въглища като абсолютно необходим фактор за производството („essential facility“), без да е доказала, че лигнитните въглища са абсолютно необходими, за да може да се оперира на пазара на електроенергия на едро.

66      Комисията трябвало най-малкото да докаже, че лигнитните въглища са много по-евтини от всички останали горива до такава степен, че без достъп до лигнитни въглища би била изключена възможността за достъп до пазара на електроенергия на едро.

67      Като се позовава на Решение на Съда от 23 април 1991 г. по дело Höfner и Elser (C‑41/90, Recueil, стp. I‑1979) и на последващата съдебна практика, Република Гърция изтъква, че Комисията не споменава никакъв вид злоупотреба — било съществуваща, или потенциална — с господстващо положение от страна на жалбоподателя. В настоящото дело обаче наличието на такава злоупотреба било необходимо и предварително условие за прилагането на член 86, параграф 1 ЕО във връзка с член 82 ЕО. За Комисията не било достатъчно да докаже, че дадена държавна мярка създава неравенство във възможностите на пазара. Освен това Комисията не била доказала съществуването на силна причинно-следствена връзка между положението на жалбоподателя на пазара нагоре по веригата и твърдяното нарушение на пазара надолу по веригата.

68      Комисията оспорва твърденията на жалбоподателя и на Република Гърция.

69      Според Комисията не е юридически обоснован доводът на жалбоподателя, че от една страна, за да може да се установи наличието на нарушение на разпоредбите на член 86, параграф 1 ЕО във връзка с член 82 ЕО, предприятието с господстващо положение трябва също така да се ползва от специални или изключителни права, а от друга страна, че в конкретното дело на жалбоподателя не са предоставени такива специални или изключителни права. От една страна, приложното поле на тези мерки не се ограничавало до държавните мерки, с които се предоставят специални или изключителни права, а от друга страна, такива изключителни права били предоставени на жалбоподателя със самото предоставяне на лицензия за експлоатация на дадено находище на лигнитни въглища.

70      Комисията посочва в допълнение, че макар и в посочените от жалбоподателя решения предоставянето на специални или изключителни права да има определена роля при преценката на нарушението, това обстоятелство не представлява пречка да се приеме, че в хипотезата на публично предприятие една или повече държавни мерки могат да нарушат разпоредбите на член 86, параграф 1 ЕО във връзка с член 82 ЕО дори и без да е необходимо да е налице специално или изключително право. Освен това Съдът стига до този извод в Решение от 22 май 2003 г. по дело Connect Austria (C‑462/99, Recueil, стp. I‑5197). Комисията отбелязва също така, че обстоятелствата по посочените от жалбоподателя дела не са идентични с обстоятелствата по настоящото дело.

71      Комисията повтаря, че правата на експлоатация на находищата на лигнитни въглища в даден район, получени на основание на законовите разпоредби и на оспорваните министерски решения, предоставят по изключителен начин на жалбоподателя правото за експлоатиране на тези залежи. Макар и взето само по себе си, обстоятелството, че на жалбоподателя се предоставяли изключителни права за експлоатация на лигнитни находища, не представлявало нарушение на разпоредбите на член 86, параграф 1 ЕО във връзка с член 82 ЕО, разгледани общо, тези права предоставяли на жалбоподателя привилегирован и изключителен достъп, обхващащ почти всички залежи на лигнитни въглища в Гърция, публична собственост. Това бил резултатът, който Комисията квалифицирала в обжалваното решение като „привилегирован достъп“ и като „квазимонополни права“, за да опише положението на жалбоподателя, който има господстващо положение на разглеждания пазар.

72      В проведеното на 2 февруари 2012 г. съдебно заседание в отговор на въпрос на Общия съд Комисията посочва, че в настоящия случай прилагането на член 86, параграф 1 ЕО се основава на критерия „публично предприятие“.

73      Като се позовава на Решение по дело Connect Austria, посочено по-горе, Комисията изтъква, че, за да се приложи теорията за разширяване на господстващото положение, не е необходимо предприятието с господстващо положение да упражнява определена регулираща функция на съседен пазар.

74      Неоснователен бил доводът на жалбоподателят, според който Комисията е следвало да провери потенциалните вреди, причинени на потребителите в резултат на нарушението на член 86, параграф 1 ЕО във връзка с член 82 ЕО. Приемало се, че практиката, засягаща структурата на конкуренцията на пазара на едро на електроенергия в Гърция, е косвено във вреда на потребителите.

75      Комисията припомня, че при извода си, с който констатира, че е налице нарушение на разпоредбите на член 86, параграф 1 ЕО във връзка с член 82 ЕО, се позовава на Решение на Съда от 19 март 1991 г. по дело Франция/Комисия (C‑202/88, Recueil, стp. I‑1223), на Решение от 13 декември 1991 г. по дело GB-Inno-BM (C‑18/88, Recueil, стp. I‑5941), на Решение от 12 февруари 1998 г. по дело Raso и др. (C‑163/96, Recueil, стp. I‑533) и на Решение по дело Connect Austria, посочено по-горе. В тази съдебна практика се признава, че е налице нарушение на член 86, параграф 1 ЕО, тълкуван във връзка с член 82 ЕО, що се отнася до държавните мерки, с които се нарушава конкуренцията и се създава неравенство във възможностите между операторите, без същевременно да се изисква да се определи дали е налице конкретна практика, представляваща реална или потенциална злоупотреба. Следователно Комисията оборва аргумента, според който освен наличието на неравенство във възможностите е следвало да установи наличието на конкретна практика на жалбоподателя, представляваща злоупотреба.

76      Обратно на доводите Република Гърция, Комисията счита, че изисквания за позоваването на неравенство във възможностите съгласно Решение по дело Connect Austria, посочено по-горе, и критериите, установени от Съда в Решение по дело Höfner и Elser, посочено по-горе, не са кумулативно дадени изисквания.

77      Комисията оспорва твърдението на жалбоподателя, че трябвало да разглежда квазимонополния му достъп до лигнитни въглища като форма на „essential facility“, тъй като сама не е използвала това понятие.

78      Що се отнася до твърдението, че лигнитните въглища са непривлекателни като средство за производство на електроенергия, от една страна, Комисията припомня, че някои предприятия са подали заявления за участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка относно правото на експлоатация на мината за лигнитни въглища във Веви. От друга страна, жалбоподателят е трябвало да предвиди наличието на постоянен интерес за изграждането на нови работещи с лигнитни въглища електроцентрали или за замяната на вече съществуващите такива. Това било достатъчно, за да се оборят аргументите на жалбоподателя по този въпрос.

 Преценка на Общия съд

79      Съгласно член 86, параграф 1 ЕО в случаите на публични предприятия и на предприятия, на които държавите членки са предоставили специални или изключителни права, държавите членки нямат право нито да приемат, нито да запазят в сила съществуването на какъвто и да е акт, който противоречи на разпоредбите на Договора, и в частност на разпоредбите в областта на конкуренцията, освен в предвидените в член 86, параграф 2 ЕО случаи. Тази разпоредба не се прилага самостоятелно, а единствено във връзка с други разпоредби на Договора.

80      В конкретния случай Комисията се позовава на член 86, параграф 1 ЕО във връзка с член 82 ЕО. Последната разпоредба забранява на предприятията злоупотребата с господстващо положение на вътрешния пазар или в съществена част от него, доколкото тази злоупотреба може да повлияе на търговията между държавите членки.

81      В член 1 от обжалваното решение Комисията приема, че разглежданите държавни мерки противоречат на тези разпоредби, разгледани съвместно, доколкото предоставят и запазват в сила в полза на жалбоподателя привилегировани права за експлоатация на лигнитни находища в Гърция. Това създавало положение на неравенство във възможностите между икономическите оператори, що се отнася до достъпа до първични горива за производство на електроенергия, което позволява на жалбоподателя да поддържа или да засили господстващото си положение на пазара на електроенергия на едро, като се изключват или препятстват всички нови участници на пазара.

82      По същество жалбоподателят прави две оплаквания срещу този извод на Комисията.

83      В първото си оплакване жалбоподателят посочва, че макар и член 86, параграф 1 ЕО по принцип да е приложим към публичните предприятия, на които държавите членки не са предоставили специални или изключителни права, от съдебната практика следва, че за да се установи нарушение на тази разпоредба, прилагана във връзка с член 82 ЕО, поради разширяване на господстващото положение, съответното предприятие е необходимо да се ползва от изключително или специално право по смисъла на член 86, параграф 1 ЕО. Предоставените права за експлоатация на находища на лигнитни въглища обаче не представлявали такова право.

84      С второто си оплакване жалбоподателят изтъква, че в обжалваното решение Комисията не е установила наличието на реална или потенциална злоупотреба с господстващото положение на жалбоподателя на съответните пазари, при положение че е била длъжна да го направи, за да може да приложи член 86, параграф 1 ЕО във връзка с член 82 ЕО. На първо място е необходимо да се разгледа това оплакване.

85      В това отношение спорът между страните в конкретния случай се основава принципно върху въпроса дали Комисията е следвало да идентифицира наличието на реална или потенциална злоупотреба с господстващото положение на жалбоподателя на съответните пазари, или е било достатъчно да констатира, че разглежданите държавни мерки нарушават конкуренцията, като създават неравенство във възможностите между икономическите оператори в полза на жалбоподателя. Във връзка с това страните правят различни изводи въз основа на практиката на Съда, с която се тълкува член 86, параграф 1 ЕО, прилаган във връзка с член 82 ЕО.

86      Преди всичко следва да се отбележи, че адресати на установените в член 86, параграф 1 ЕО забрани са държавите членки, докато адресати на самия член 82 ЕО са предприятията, на които се забранява злоупотребата с господстващо положение. В хипотезата на съвместното прилагане на тези две разпоредби нарушението на член 86, параграф 1 ЕО от страна на дадена държава членка може да се установи единствено ако държавната мярка противоречи на член 82 ЕО. Следователно се поставя въпросът доколко следва да се идентифицира макар и единствено наличието на потенциална злоупотреба с господстващото положение на дадено предприятие, когато тази злоупотреба има връзка с държавната мярка.

87      Що се отнася до пазара за доставка на лигнитни въглища, от материалите по делото следва, че на основание на член 22 от Законодателен декрет № 4029/1959 и на член 3, параграф 3 от Закон № 134/1975 от около 4 500 милиона тона общи залежи на лигнитни въглища на нейна територия Република Гърция е предоставила на жалбоподателя права за експлоатация на лигнитни въглища от мини, чиито залежи възлизат на приблизително 2 200 милиона тона. Тези държавни мерки, предхождащи либерализирането на пазара на електроенергия, са запазени в сила и продължават да влияят на пазара за доставка на лигнитни въглища.

88      Също от материалите по делото следва, че въпреки интереса, който са проявили конкурентите на жалбоподателя, нито един икономически оператор не е могъл да получи от Република Гърция права за експлоатация на находища на лигнитни въглища, независимо че Гърция разполага с около 2 000 милиона тона все още неексплоатирани залежи на лигнитни въглища.

89      Въпреки това невъзможността на останалите икономически оператори да получат достъп до находищата на лигнитни въглища, които все още са в наличност, не може да се вменява на жалбоподателя. Както жалбоподателят основателно посочва по време на проведеното на 2 февруари 2012 г. съдебно заседание, непредоставянето на лицензии за експлоатация на лигнитни находища зависи изцяло от волята на Република Гърция. Ролята на жалбоподателя на пазара за доставка на лигнитни въглища се ограничава до експлоатацията на находища, за които разполага със съответни права, а Комисията не твърди, че жалбоподателят е злоупотребил с господстващото си положение на пазара, що се отнася до достъпа до лигнитни находища.

90      Според Комисията невъзможността за конкурентите на жалбоподателя да навлязат на пазара за доставка на лигнитни въглища има своите отражения върху пазара на едро на електроенергия. Тъй като лигнитните въглища били най-привлекателното гориво в Гърция, експлоатацията на находищата на лигнитни въглища позволявала да се произвежда електроенергия на ниска променлива цена, което според Комисията гарантирало, че произведената по този начин електроенергия можело да навлезе на задължителния дневен пазар с по-изгоден марж на печалбата, отколкото произведената електроенергия с други горива. Според Комисията в резултат на това жалбоподателят може да поддържа или да засили господстващото си положение на пазара на едро на електроенергия, като се изключва или препятства навлизането на всякакви нови участници на пазара.

91      В това отношение следва да се припомни, че вследствие на либерализирането на пазара на електроенергия на едро се създава задължителен дневен пазар и че правилата за неговото функциониране не се поставят под въпрос от обжалваното решение. Както следва от точки 11—14 по-горе, продавачите на пазара на електроенергия на едро, и по-специално жалбоподателят и неговите конкуренти, трябва да спазват тази система. Освен това жалбоподателят присъства на този пазар преди неговото либерализиране.

92      Комисията обаче не е установила дали привилегированият достъп до лигнитните находища би могъл да бъде в състояние да създаде ситуация, при която в резултат на самото упражняване на правата си на експлоатация жалбоподателят би могъл да извърши злоупотреби с господстващо положение на пазара на електроенергия на едро, или същата ситуация би довела до извършването на такава злоупотреба на този пазар. Комисията не упреква жалбоподателя също така, че без наличието на обективна причина е разширил господстващото си положение на пазара за доставка на лигнитни въглища към пазара на електроенергия на едро.

93      Като констатира единствено, че благодарение на предимството, което му дава привилегирован достъп до лигнитните находища, жалбоподателят — в миналото дружеството монополист — продължава да поддържа господстващо положение на пазара на електроенергия на едро, а и че тази ситуация създава неравенство във възможностите на пазара между жалбоподателя и останалите предприятия, Комисията нито идентифицира, нито доказва надлежно към какъв вид злоупотреба по смисъла на член 82 ЕО разглежданата държавна мярка е подтикнала или е можела да подтикне жалбоподателя.

94      Важно е да се добави, че като се позовава на Решение по дело Raso и др., посочено по-горе (в точка 27), Комисията посочва на първо място в обжалваното съдебно решение практиката на Съда, според която дадена държава членка нарушава забраните, установени в член 86, параграф 1 ЕО и в член 82 ЕО, когато самото упражняване на предоставените му изключителни или специални права води до това, разглежданото предприятие да злоупотребява с господстващото си положение, или когато тези права могат да създадат положение, водещо до това, предприятието да извърши подобна злоупотреба. Тази съдебна практика е постоянна, като Съдът я припомня в Решение по дело Höfner и Elser, посочено по-горе (точка 29), Решение от 10 декември 1991 г. по дело Merci convenzionali porto di Genova (C‑179/90, Recueil, стр. I‑5889, точка 17), Решение от 11 декември 1997 г. по дело Job Centre (C‑55/96, Recueil, стр. I‑7119, точка 31) и Решение от 1 юли 2008 г. по дело MOTOE (C‑49/07, Сборник, стp. I‑4863, точки 50 и 51).

95      От тези обсъждани пред Общия съд решения обаче следва, че след като припомня, че само по себе си обстоятелството, че дадена държавна мярка по смисъла на член 86, параграф 1 ЕО създава или засилва дадено господстващо положение, не е несъвместимо с член 82 ЕО, във всеки един от посочените в настоящото дело вече разгледани случаи Съдът проверява дали със самото упражняване на предоставеното му от държавната мярка изключително или специално право разглежданото предприятие е можело да бъде подтикнато към злоупотреба с господстващо положение.

96      Следва да се отбележи, че в Решение по дело Raso и др., посочено по-горе, Съдът признава, че доколкото разглежданата разпоредба от националното законодателство не само предоставя на дадено дружество за предоставяне на пристанищни услуги изключителното право да осигурява работници или служители на предприятията с право да осъществяват дейност в съответното пристанище, но същевременно и позволява на това дружество да се конкурира със същите предприятия на пазара на пристанищни услуги, посоченото дружество за предоставяне на пристанищни услуги би могло да бъде в положение на конфликт на интереси. Разглежданото дружество злоупотребява с изключителното си право, като налага на своите конкуренти на пазара на пристанищни услуги прекомерни цени за осигуряваните работници или служители или като предоставя на разположение на тези предприятия работници или служители без необходимия капацитет за изпълнение на поставяните задачи (Решение по дело Raso и др., посочено по-горе, точки 28 и 30).

97      В Решение по дело MOTOE, посочено по-горе, се поставя въпросът дали член 82 ЕО и член 86, параграф 1 ЕО допускат национална правна уредба, с която на юридическо лице, което може да възлага само на себе си организирането на мотоциклетни състезания и тяхното използване с търговска цел, се предоставя правомощието да дава становище по подадените заявления за разрешение за организиране на тези състезания, без за това правомощие да са предвидени ограничения, задължения и контрол. Съдът признава, че предоставянето на разглежданите права на този субект с дадена държавна мярка de facto е равносилно на това, да му се предостави правомощието да определя лицата, на които е разрешено да организират посочените състезания, както и да указва условията, при които се организират последните, като по този начин на това образувание се дава явно предимство спрямо неговите конкуренти, което може да го подтикне да възпрепятства достъпа на останалите оператори до съответния пазар (Решение по дело MOTOE, посочено по-горе, точка 51).

98      В Решение по дело Höfner и Elser, посочено по-горе, от Съда се иска да провери дали запазването в сила на монопол при намирането на работа за служители на ръководни постове в предприятията — дейност, осъществявана от публична служба по заетостта въз основата на предоставено изключително право, която по същество се състои в осъществяването на контакт между търсещите работа и работодатели — представлява нарушение на член 90, параграф 1 от Договора за ЕО (впоследствие член 86, параграф 1 ЕО) във връзка с член 86 от Договора за ЕО (впоследствие член 82 ЕО). Съдът признава, че би имало нарушение на член 86, параграф 1 ЕО, ако в резултат на самото упражняване на предоставеното ѝ изключително право публичната служба по необходимост е подтиквана към злоупотреба с господстващото си положение, а такъв е случаят, когато публичната служба очевидно не е в състояние да задоволи търсенето на пазара за този вид дейности и когато ефективното упражняване на тези дейности от частноправни дружества е невъзможно, тъй като е запазена в сила законова разпоредба, забраняваща осъществяването на тези дейности от други лица под страх от обявяване на съответните договори за недействителни (Решение по дело Höfner и Elser, посочено по-горе, точки 30, 31 и 34).

99      В това решение Съдът идентифицира определена държавна мярка, която насочва публичната служба към поведение, представляващо злоупотреба по смисъла на член 86, втора алинея, буква б) от Договора за ЕО (впоследствие член 82, втора алинея, буква б) ЕО), доколкото дейността на публичната служба би могло да съставлява ограничаване във вреда на получателите на разглежданата услуга.

100    В Решение по дело Job Centre, посочено по-горе, Съдът също така констатира, че националната мярка може да създаде ситуация, в която е налице ограничаване по смисъла на член 82, втора алинея, буква б) ЕО. Всъщност според Съда, ако под страх от налагане на наказание или на административни санкции дадена държава членка забранява всякакъв вид посредническа дейност между търсещите и предлагащите работа, която дейност не се осъществява от публичните служби за заетост, тази държава членка създава ситуация, в която е налице ограничаване по смисъла на член 82, втора алинея, буква б) ЕО, тъй като посочените служби не са в състояние да удовлетворят търсенето на работници или служители на пазара на труда за всички видове дейности (Решение по дело Job Centre, посочено по-горе, точки 32 и 35).

101    В Решение по дело Merci convenzionali porto di Genova, посочено по-горе, се разглежда национална правна уредба, съгласно която дадено предприятие се ползва от изключителни права за предоставянето на пристанищни услуги, и по-конкретно за товаренето, разтоварването и по принцип транспортирането на товари в рамките на пристанището.

102    В това решение Съдът постановява, че дадена държава членка нарушава член 86, параграф 1 ЕО, ако е създала такава ситуация, че предприятие, на което са предоставени изключителни права, е подтикнато поради това обстоятелство или да изисква заплащането на незаявени услуги, или да фактурира непропорционални цени, или да отказва да прилага съвременни технологии, или да предоставя намаления на цените на определени потребители, като същевременно с това увеличава цените, фактурирани на други потребители (точки 19 и 20). Във връзка с това Съдът се позовава изрично на член 86, втора алинея, букви а)—в) от Договора за ЕО (впоследствие член 82, втора алинея, букви а)—в) ЕО).

103    От припомнените в точки 96—102 по-горе решения следва, че злоупотребата с господстващо положение на предприятие, ползващо се с изключително или специално право, може да е следствие или от възможността за злоупотреба при упражняването на това право, или да е пряка последица от това право. Въпреки това от тази съдебна практика не следва, че само по себе си обстоятелството, че поради дадена държавна мярка разглежданото предприятие се намира в по-благоприятно положение, отколкото неговите конкуренти, представлява злоупотреба с господстващо положение.

104    Като се позовава по-специално на Решение по дело Франция/Комисия, Решение по дело GB-Inno-BM и Решение по дело Connect Austria, посочени по-горе, Комисията при все това изтъква, че основава извода си, с който констатира нарушение на член 86, параграф 1 ЕО във връзка с член 82 ЕО, по-специално на съдебната практика, според която система на ненарушена конкуренция като предвидената в Договора може да бъде гарантирана само ако се осигури равенство на възможностите на различните икономически оператори. Държавна мярка представлява нарушение на член 86, параграф 1 ЕО, във връзка с член 82 ЕО, когато поражда неравенство във възможностите между икономическите оператори и в резултат от това — нарушение на конкуренцията.

105    От тези съдебни решения обаче не следва, че за да се смята, че е извършено нарушение на член 86, параграф 1 ЕО, прилаган във връзка с член 82 ЕО, е достатъчно да се установи, че дадена държавна мярка нарушава конкуренцията, като създава неравенство на възможностите между икономическите оператори, без да е необходимо да се идентифицира наличието на злоупотреба с господстващо положение от страна на съответното предприятие.

106    В действителност в Решение по дело GB-Inno-BM, посочено по-горе, съгласно разпоредбите на белгийското право Régie des télégraphes et des téléphones („RTT“) разполага с монопол за изграждането и експлоатацията на обществената телекомуникационна мрежа, към което съгласно закона се прибавят и правомощията да разрешава или да отказва свързването на телефонни устройства към мрежата, да определя техническите норми, на които трябва да отговарят телефонните апарати, и да извършва проверки дали произведените от други субекти апарати съответстват на приетите от RTT спецификации. На първо място Съдът констатира, че обстоятелството, че за дадено предприятие, монополист на пазара за изграждане и експлоатация на мрежата, се запазва, без да е налице обективна необходимост, съседен, но различен пазар — в конкретния случай това е пазарът за внос, търговия, свързване, пускане в употреба и поддръжка на апаратите, предназначени да бъдат свързани към тази мрежа, — като по този начин елиминира всякаква конкуренция от страна на останалите предприятия, представлява нарушение на член 82 ЕО (Решение по дело GB-Inno-BM, посочено по-горе, точки 15 и 19).

107    По-нататък, след като припомня, че в член 82 ЕО се посочват единствено антиконкурентни действия, предприети по собствената инициатива на предприятията, а не държавните мерки, Съдът приема, че ако разширяването на господстващото положение на публичното предприятие или на предприятие, на което държавата е предоставила специални или изключителни права е резултат от дадена държавна мярка, тази държавна мярка би представлявала нарушение на член 90 от Договора за ЕО (впоследствие член 86 ЕО) във връзка с член 82 ЕО. В действителност според Съда член 86 ЕО забранява на държавите членки да поставят чрез законови, подзаконови или административни мерки тези предприятия в такова положение, в каквото сами биха могли да се окажат, без да нарушават разпоредбите на член 82 ЕО (точка 20).

108    В рамките на проведеното на 2 февруари 2012 г. съдебно заседание Комисията поддържа становището, че в точка 24 от посоченото съдебно решение Съдът приема в отговор на изложен от RTT довод, че не е необходимо да се установи наличието на поведение, представляващо злоупотреба от страна на предприятието.

109    Въпреки това Съдът се старае да отбележи, че възлагането на дадено предприятие, което търгува с крайни далекосъобщителни устройства, на задачата да състави формалните спецификациите, на които трябва да отговарят крайните далекосъобщителни устройства, да контролира прилагането на тези спецификации и да одобрява тези устройства, е равносилно на предоставяне на това предприятие на правомощието да определя по свое собствено усмотрение кои крайни далекосъобщителни устройства могат да бъдат свързвани към обществената мрежа, като по този начин на същото предприятие се предоставя очевидно предимство пред неговите конкуренти (точка 25). Съдът приема за забранено от член 86, параграф 1 ЕО във връзка с член 82 ЕО самото разширяването на монопола за изграждане и експлоатация на телефонната мрежа към пазара за телефонни апарати, за което разширяване не е налице обективно основание, в случай че това разширяване е следствие от дадена държавна мярка (Решение по дело GB-Inno-BM, посочено по-горе, точки 23—25).

110    В Решение по дело Connect Austria, посочено по-горе, на публично предприятие, което се ползва от изключителното право да експлоатира аналогова мобилна телекомуникационна мрежа, са отдадени безвъзмездно честотите DCS 1800, като това обстоятелство позволява на предприятието да бъде единственият оператор, който е в състояние да предложи пълната гама от технически възможните мобилни телекомуникационни услуги, докато на един от неговите конкуренти, Connect Austria, е издадена лицензия за предоставянето на мобилни телекомуникационни услуги в честотния обхват DCS 1800 срещу заплащане на определена такса (точки 43—45).

111    Съдът приема, че национална правна уредба, която позволява без заплащане на нарочна такса да се отдават за ползване допълнителни честоти в честотния обхват, запазен за стандарт DCS 1800 за дадено публично предприятие с господстващо положение, при положение че навлизащ на разглеждания пазар нов участник е следвало да заплати такса за издаването на неговата лицензия DCS 1800, е в състояние да подтикне публичното предприятие с господстващо положение да наруши разпоредбите на член 82 ЕО, за да разшири или засили господстващото си положение. Предвид обстоятелството, че в този случай нарушената конкуренция е резултат от държавна мярка, която създава определена ситуация, в която не се гарантира равенство на възможностите между различните икономически оператори, същата държавна мярка е в състояние да представлява нарушение на член 86, параграф 1 ЕО във връзка с член 82 ЕО (Решение по дело Connect Austria, посочено по-горе, точка 87). В това отношение Съдът уточнява, че публичното предприятие би могло да попадне в ситуация, в която по-специално да бъде подтикнато да предлага намалени тарифи по-конкретно на потенциалните абонати на системата DCS 1800, а и да предприеме интензивни рекламни кампании, при условията на които Connect Austria би имало затруднения да се конкурира с него (точка 86). Така Съдът взема също предвид и поведението на публичното предприятие на пазара.

112    По същия начин в Решение по дело Франция/Комисия, посочено по-горе (точка 51), след като посочва, че дадена система на ненарушена конкуренция като предвидената в Договора може да бъде гарантирана само ако се осигури равенство на възможностите на различните икономически оператори, Съдът отбелязва, че възлагането на дадено предприятие, търгуващо с крайни далекосъобщителни устройства, на задачата да състави формалните спецификации, на които трябва да отговарят крайните далекосъобщителни устройства, да контролира прилагането на тези спецификации и да одобрява тези устройства, е равносилно на предоставяне на това предприятие на правомощието да определя по свое собствено усмотрение кои крайни далекосъобщителни устройства могат да бъдат свързвани към обществената мрежа, като по този начин на същото предприятие се предоставя очевидно предимство пред неговите конкуренти.

113    Така, макар и да е вярно, че Съдът е използвал припомнените в точка 104 по-горе и посочени от Комисията формулировки, тя не би следвало да се позовава единствено на тези формулировки в решенията, като ги разглежда изолирано без оглед на техния контекст.

114    В рамките на проведеното на 2 февруари 2012 г. съдебно заседание в подкрепа на застъпваната теза Комисията посочва също така и Решение на Съда от 25 юни 1998 г. по дело Dusseldorp и др. (C‑203/96, Recueil, стp. I‑4075).

115    В делото, по което е постановено това решение, нидерландските власти определят дружеството AVR Chemie CV за единствения краен оператор за изгаряне на опасни отпадъци във високоефективна въртяща се пещ. На дружеството Chemische Afvalstoffen Dusseldorp BV е отказано издаването на разрешение да изнася в Германия маслените си филтри, които са опасни отпадъци, с мотива, че съгласно националните разпоредби AVR Chemie осигурявало третирането на тези отпадъци. Съдът приема, че забраната на Chemische Afvalstoffen Dusseldorp да изнася маслените си филтри на практика е равносилна на възлагане на това дружество на задължението да предоставя предназначените за оползотворяване отпадъци на националното предприятие, притежаващо изключителното право за изгаряне на опасни отпадъци, независимо че предлаганото в друга държава членка качество при третирането на отпадъците е сходно с качеството, предлагано от националното предприятие.

116    Съдът постановява, че подобно задължение, в резултат на което се облагодетелства националното предприятие, на което е позволено да третира предназначени за обработване от трето предприятие отпадъци, има за последица обстоятелството, че се ограничават пазарите по начин, който противоречи на член 86, параграф 1 ЕО във връзка с член 82 ЕО (Решение по дело Dusseldorp и др., посочено по-горе, точка 63).

117    Вярно е, както подчертава Комисията, че констатираното по това дело ограничаване на пазарите е последица от предоставяното от нидерландското право на предприятието AVR Chemie изключително право на третиране на опасните отпадъци — обстоятелство, което препятства всяка алтернативна възможност, с която се осигурява третирането на разглеждания продукт не по начина, по който това предприятие упражнява конкретното изключително право. Все пак Съдът идентифицира злоупотребата, към която нидерландското законодателство подтиква предприятието, намиращо се в ситуация на господстващо положение, а именно ограничаване на пазарите във вреда на потребителите по смисъла на член 82, второ изречение, буква б) ЕО. Освен това следва да се отбележи, че Съдът посочва, че основава разсъжденията си на съдебната практика, според която държава членка нарушава забраните, установени в член 86 във връзка с член 82 ЕО, ако приеме дадена мярка, с която подтиква предприятие, на което е предоставила изключителни права, към злоупотреба с господстващото си положение (точка 61).

118    Следователно изглежда, че съдебната практика, на която се позовава Комисията, не позволява да бъдат игнорирани посочените в точка 94 по-горе съдебни решения, а съответните изводи да се основават единствено на отговора на въпроса дали неравенството на възможностите между икономическите оператори, тоест в случай че е нарушена конкуренцията, е резултат от дадена държавна мярка. Така Комисията не би следвало да поддържа становището, че няма задължение да идентифицира и да констатира злоупотребата с господстващо положение, към която разглежданата държавна мярка е подтикнала или може да подтикне жалбоподателя. Както обаче беше констатирано в точки 87—93 по-горе, в обжалваното решение подобно доказване не е направено.

119    От това следва, че е основателно посоченото в точка 84 по-горе оплакване на жалбоподателя, повдигнато с втората и четвъртата част от първото правно основание. Поради тази причина обжалваното решение трябва да бъде отменено, без да е необходимо да се разглеждат останалите оплаквания, изтъкнатите правни основания и частите от тях.

 По съдебните разноски

120    По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е загубила делото, тя трябва да бъде осъдена да заплати освен направените от нея съдебни разноски, и съдебните разноски, направени от жалбоподателя.

121    Съгласно член 87, параграф 4, първа алинея от Процедурния правилник държавите членки, встъпили в делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Следователно Република Гърция понася направените от нея съдебни разноски. Освен това съгласно член 87, параграф 4, последна алинея от същия процедурен правилник встъпилите предприятия следва да бъдат осъдени да понесат направените от тях съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (шести състав)

реши:

1)      Отменя Решение C(2008) 824 окончателен на Комисията относно предоставянето или запазването в сила от страна на Република Гърция на права за добив на лигнитни въглища в полза на Dimosia Epicheirisi Ilektrismou AE (DEI).

2)      Осъжда Европейската комисия да понесе освен направените от нея съдебните разноски, и съдебните разноски, направени от DEI.

3)      Република Гърция, Elliniki Energeia kai Anaptyxi AE (HE & DSA) и Energeiaki Thessalonikis AE понасят направените от тях съдебни разноски.

Kanninen

Wahl

Soldevila Fragoso

Обявено в публично съдебно заседание в Люксембург на 20 септември 2012 година.

Подписи


* Език на производството: гръцки.