Дело C‑600/14
Федерална република Германия
срещу
Съвет на Европейския съюз
„Жалба за отмяна — Външна дейност на Европейския съюз — Член 216, параграф 1 ДФЕС — Член 218, параграф 9 ДФЕС — Установяване на позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза в рамките на орган, създаден с международно споразумение — Ревизионна комисия на Междуправителствената организация за международни железопътни превози (OTIF) — Изменение на Конвенцията за международни железопътни превози (COTIF) и притурките към нея — Споделена компетентност на Съюза и държавите членки — Външна компетентност на Съюза по въпрос, по който до този момент Съюзът не е приемал общи правила — Валидност на Решение 2014/699/ЕС — Задължение за мотивиране — Принцип на лоялно сътрудничество“
Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 5 декември 2017 г.
1. Европейски съюз — Предоставена компетентност — Вътрешни и външни правомощия — Спазване на принципа на предоставената компетентност
(член 5, параграф 2 ДЕС)
2. Международни споразумения — Сключване — Компетентност на Съюза — Изрично или имплицитно предоставена компетентност — Изключителна или споделена
(член 3, параграф 2 ДФЕС и член 216, параграф 1 ДФЕС)
3. Международни споразумения — Сключване — Компетентност на Съюза — Компетентност от гледна точка на необходимостта от сключване на споразумението за постигането на някоя от посочените в Договорите цели — Обхват — Изменение на Конвенцията за международни железопътни превози — Включване — Споделена компетентност между Съюза и държавите членки — Необходимост Съюзът вече да е упражнявал вътрешната си нормотворческа компетентност, преди да предприеме действия във външен план — Липса
(член 5, параграф 2 ДЕС; член 2, параграф 2 ДФЕС, член 4, параграф 2, буква ж) ДФЕС, член 91, параграф 1 ДФЕС и член 216, параграф 1 ДФЕС; Решение 2014/699 на Съвета)
4. Актове на институциите — Посочване на правното основание — Задължение — Обхват — Пропуск, който не съставлява съществен порок — Граници — Изрично посочване, необходимо за упражняването на съдебен контрол
(член 296 ДФЕС)
5. Международни споразумения — Сключване — Компетентност на Съюза — Компетентност от гледна точка на необходимостта от сключване на споразумението за постигането на някоя от посочените в Договорите цели — Изисквания за форма и процесуални правила във връзка с приемания акт
(член 216, параграф 1 ДФЕС и член 352 ДФЕС)
1. Принципът на предоставената компетентност, закрепен в член 5, параграф 2, първо изречение ДЕС, трябва да се спазва както по отношение на вътрешната, така и по отношение на международната дейност на Съюза.
(вж. т. 44)
2. Съюзът може да има външна компетентност и извън хипотезите по член 3, параграф 2 ДФЕС. Всъщност компетентността на Съюза да сключва международни споразумения може не само да бъде учредена с изрични овластяващи норми на Договорите, но и да следва имплицитно от други разпоредби на Договорите и приети на тяхно основание актове на институциите на Съюза. По-конкретно, винаги когато правото на Съюза учредява компетентност за тези институции във вътрешен план с оглед постигането на определена цел, Съюзът разполага с компетентност да поема необходимите международни ангажименти за постигането на тази цел, дори и да няма изрична разпоредба в този смисъл. Последната хипотеза вече е закрепена в член 216, параграф 1 ДФЕС.
Освен това въпросът дали е налице външна компетентност на Съюза трябва да се разграничава от въпроса дали тази евентуална компетентност е изключителна, или е споделена. Това разграничение е отразено в Договора за функционирането на ЕС. В това отношение от самия текст на член 216, параграф 1 ДФЕС, в който не е прокарано никакво разграничение според това дали компетентността на Съюза е изключителна, или е споделена, следва, че Съюзът разполага с такава компетентност в четири хипотези. Случаят, при който сключването на споразумение може да засегне общи правила или да измени техния обхват, случай, в който съгласно член 3, параграф 2 ДФЕС компетентността на Съюза е изключителна, съставлява само едната от тези хипотези. Също така сравнението между текста съответно на член 216, параграф 1 ДФЕС и на член 3, параграф 2 ДФЕС сочи, че случаите, в които Съюзът разполага с външна компетентност съгласно първата от тези разпоредби, не се ограничават до различните хипотези по втората от тези разпоредби, в които Съюзът разполага с изключителна външна компетентност.
(вж. т. 45—47 и 49—51)
3. В обхвата на външната компетентност на Съюза попадат точките от дневния ред на 25‑ата сесия на Ревизионната комисия на Междуправителствената организация за международни железопътни превози, отнасящи се до предложенията за изменение на Конвенцията за международни железопътни превози от 9 май 1980 г., по които Съветът е определил позициите, които трябва да се заемат от името на Съюза. Ето защо Съветът не е нарушил принципа на предоставената компетентност, закрепен в член 5, параграф 2, първо изречение ДЕС.
Всъщност спорните изменения се отнасят до частното право на договорите във връзка с международния железопътен превоз, въпрос, по който съществува политика на Съюза, а именно общата транспортна политика, уредена в част трета („Вътрешни политики и дейности на Съюза“), дял VI („Транспорт“) от Договора за функционирането на ЕС, и който съответно трябва да се смята за съответстващ на една от целите на Договора за функционирането на ЕС. В това отношение, при положение че разпоредбите на Конвенцията за международни железопътни превози и притурките към нея, до които се отнасят тези изменения, следва да установят хармонизирани норми на международно равнище, в това число за международния транспорт от и към територията на държави членки или преминаващ през територията на една или няколко държави членки, за разположените извън територията на Съюза части от маршрута, а по принцип и за разположените на територията на Съюза части от този маршрут, заемането на позиция от Съюза по тези изменения трябва да се разглежда като способстващо за постигането на целите на общата транспортна политика в рамките на компетентността, с която Съюзът разполага съгласно член 91, параграф 1 ДФЕС и която има и външен аспект. Следователно заемането на позиция е необходимо за постигането, в рамките на политиките на Съюза, на една от посочените в Договорите цели по смисъла на член 216, параграф 1 ДФЕС.
Освен това няма основание да се поддържа, че тъй като съгласно член 4, параграф 2, буква ж) ДФЕС компетентността в областта на транспорта е споделена между Съюза и държавите членки, Съюзът няма право да действа във външен план, преди да е предприел действия във вътрешен план чрез приемането на общи правила по въпросите, по които са поети международни ангажименти. Всъщност наличието на външна компетентност на Съюза в никакъв случай не зависи от предходното упражняване от страна на Съюза на вътрешната му нормотворческа компетентност в съответната област. В този смисъл член 2, параграф 2, първо изречение ДФЕС, който урежда областите на споделена компетентност, не обуславя наличието на външна компетентност за Съюза, споделена с държавите членки, от наличието на разпоредба в Договорите, изрично предоставяща такава външна компетентност на Съюза.
(вж. т. 56, 60, 62, 66, 67 и 72)
4. Вж. текста на решението.
(вж. т. 80—84)
5. Макар че наистина изброява различните хипотези, в които Съюзът е овластен да сключва международни споразумения, член 216, параграф 1 ДФЕС — за разлика от член 352 ДФЕС — не предвижда никакви изисквания за форма и процесуални правила в това отношение. Следователно формата на акта и следваната процедура трябва да бъдат определени, като се вземат предвид останалите разпоредби на Договорите.
(вж. т. 89)