Language of document : ECLI:EU:T:2021:933

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (девети състав)

21 декември 2021 година(*)

„Извъндоговорна отговорност — Споразумения за отпускане на безвъзмездни средства, сключени по различни програми на Съюза — Нарушение на договорните клаузи от дружеството получател — Допустими разходи — Разследване на OLAF — Ликвидация на дружеството — Събиране на дължимите суми от съдружниците на посоченото дружество — Принудително изпълнение — Твърдения на представителите на Комисията пред националните юрисдикции — Определяне на ответника — Неспазване на изискванията за форма — Частична недопустимост — Достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти“

По съединени дела T‑721/18 и T‑81/19

Zoï Apostolopoulou, с местожителство в Атина (Гърция),

Anastasia Apostolopoulou-Chrysanthaki, с местожителство в Атина,

представлявани от D. Gkouskos, адвокат,

ищци,

срещу

Европейска комисия, представлявана от J. Estrada de Solà и T. Adamopoulos,

ответник,

с предмет искове на основание член 268 ДФЕС, с които по същество се претендира поправяне на вредите, които ищците твърдят, че са претърпели поради твърденията на представителите на Комисията в рамките на производството по възражение срещу принудителното изпълнение срещу ищците на решения от 16 юли 2014 г., Isotis/Комисия (T‑59/11, EU:T:2014:679), и от 4 февруари 2016 г., Isotis/Комисия (T‑562/13, непубликувано, EU:T:2016:63), пред Protodikeio Athinon (Районен съд Атина, Гърция) и Efeteio Athinon (Апелативен съд Атина, Гърция),

ОБЩИЯТ СЪД (девети състав),

състоящ се от: M. J. Costeira, председател, M. Кънчева (докладчик) и T. Perišin, съдии,

секретар: I. Pollalis, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 20 май 2021 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелствата по спора

1        Първата ищца по дела T‑721/18 и T‑81/19, г‑жа Zoï Apostolopoulou, е адвокат, вписан в адвокатската колегия на Атина (Гърция). Втората ищца по същите дела, г‑жа Anastasia Apostolopoulou-Chrysanthaki, която впрочем е майка на първата ищца, понастоящем е пенсионирано бивше длъжностно лице.

 Обстоятелства, предхождащи предявяването на иска по дело T721/18

2        Ищците са единствените двама съдружници в Koinonia Tis Pliroforias Anoichti Stis Eidikes Anagkes — Isotis (наричано по-нататък „Isotis“), което е гражданско дружество с нестопанска цел по смисъла на член 741 от гръцкия Граждански кодекс, учредено на 7 януари 2004 г.

3        Гражданското дружество, уредено от членове 741—743 от гръцкия Граждански кодекс, е замислено главно като форма на сдружение на лица, което няма собствена правосубектност. Такова гражданско дружество обаче може да придобие собствена правосубектност в съответствие с член 784 от гръцкия Граждански кодекс, когато извършва икономическа дейност, която може да не преследва стопанска цел, и когато по отношение на него са изпълнени предвидените за събирателните дружества условия относно публичността, а именно, съставяне на устав и неговото публикуване. Дружеството е с икономически характер, когато осъществяването на неговата цел има за необходима или евентуална последица ангажирането на договорна или деликтна отговорност или може да доведе до престации, за които по правило се получава възнаграждение съгласно обичайните практики. Ако предвидените в член 784 от гръцкия Граждански кодекс условия не са изпълнени и следователно гражданското дружество няма собствена правосубектност, всеки съдружник в него отговаря до размера на своя дружествен дял за задълженията, които са възникнали по отношение на трети лица във връзка с управлението или представителството на дружеството в съответствие с член 759 от горепосочения кодекс.

4        За сметка на това към датата на учредяване на Isotis, когато са били изпълнени предвидените в член 784 от гръцкия Граждански кодекс условия и съответно гражданското дружество е имало собствена правосубектност, кредиторите на това дружество са можели да предявят иск срещу съдружниците за вземанията си едва след прекратяването и ликвидацията на дружеството, и то при условие че активите на дружеството не са достатъчни за удовлетворяването им.

5        На 11 април 2012 г. влиза в сила Nómos 4072/2012 — Veltíosi epicheirimatikoú perivállontos (Закон 4072/2012 за подобряване на бизнес средата) (FEK A’86/11.4.2012), член 249, параграф 1 и член 270, параграф 1 от който установяват паралелна, неограничена и солидарна отговорност на съдружниците в гражданското дружество, притежаващо собствена правосубектност във връзка със задълженията на дружеството.

6        Съгласно член 2 от учредителния договор на Isotis, публикуван в търговския регистър на Protodikeio Athinon (Първоинстанционен съд Атина, Гърция), това дружество има за цел да насърчава равното третиране и интегрирането на лицата със специфични нужди в информационното общество чрез предоставяне на информация и разпространение на признатите и релевантни международни правила и насоки относно достъпността, както и да оказва съдействие под формата на консултации при съставянето и прилагането на съответното законодателство.

7        Съгласно член 5 от учредителния договор на Isotis първата ищца ръководи сама всички дружествени дела, представлява дружеството пред всички органи и го обвързва с подписа си, положен под фирмата и печата на дружеството.

8        Съгласно член 8 от същия учредителен договор Isotis, в качеството си на юридическо лице с нестопанска цел, носи отговорност до размера на имуществото си за поетите от него задължения и за своите дългове. Съдружниците не носят отговорност за дълговете на дружеството или за другите задължения на дружеството към трети лица, които надхвърлят направените от тях вноски, съставляващи част от имуществото на дружеството.

9        Isotis сключва с Европейската общност, представлявана от Комисията на Европейските общности, редица договори за изпълнение на определени проекти. Тези договори са сключени между Общността, представлявана от Комисията, от една страна, и от друга страна, координатор и членовете на консорциум, сред които е и Isotis.

10      В периода от 8 до 12 февруари 2010 г. Комисията извършва финансов одит на девет от тези договора. В окончателния одиторски доклад, приет от Комисията и изпратен на Isotis на 22 декември 2010 г., се установява следното:

–        няколко години поред, в нарушение на съответните разпоредби на гръцкото законодателство, Isotis не е отразявало точните приходи в счетоводните си книги и архиви; в резултат на това счетоводните записи не са били надеждни и не е било възможно пряко сравняване между разходите и приходите във връзка с изпълнението на програмите и общото състояние на неговите счетоводни отчети,

–        в значителен процент от присъствените листове на персонала последователно са нанасяни ръкописни поправки; въпросните поправки са правени от програмния директор на по-късен етап, без съгласието на персонала; това обстоятелство се отразява съществено на декларираното изработено време и поражда съмнения в записаните като изработени часове,

–        присъствените листове на програмния директор показват завишен брой изработени часове, които се застъпват с часовете, използвани за други професионални занимания,

–        Isotis е направило невярно изявление, че програмният директор не е участвал в изпълнението на друг договор за финансиране, сключен с Комисията (ETSI STF 333),

–        обосновката на пътните разходи не дава надеждна и обективна представа при какви условия и във връзка с какви дейности са извършени съответните пътувания, доколкото по-голямата част от тези пътувания не са били пряко свързани с въпросните програми.

11      В резултат на това в одиторския доклад се заключава, че всички разходи, направени от Isotis по време на изпълнението на договорите, които са предмет на осъществения през февруари 2010 г. одит, са недопустими и че Isotis трябва да върне предоставените му съответни суми в пълен размер.

12      В одиторския доклад се препоръчва също така, предвид тежестта на установените нарушения, да се прекратят всички действащи договори, сключени между Isotis и Комисията.

13      В писмо от 22 декември 2010 г. Комисията посочва сумата, която трябва да се възстанови по всеки от договорите, които са предмет на одита от февруари 2010 г., като уточнява, че корекциите, които е необходимо да се направят поради изплатените на Isotis недължими суми, биха могли да се отразят на бъдещите плащания по посочените договори или да доведат до издаването на нареждане за събиране на вземания. Освен това Комисията уведомява Isotis, че наред с тези корекции службите ѝ могат да изчислят размера на неустойката, дължима на Европейския съюз съгласно член II.30 от общите условия на договорите, предмет на извършения през февруари 2010 г. одит, и евентуално да издадат разпореждане за събиране на тази неустойка.

14      Съгласно споразумение, сключено на 28 декември 2010 г. и публикувано на 17 януари 2011 г. в търговския бюлетин на Protodikeio Athinon (Районен съд Атина), Isotis е обявено в ликвидация. По този повод г‑н A, който освен това е съпруг на първата ищца и до посочената дата е отговарял за европейските програми в рамките на Isotis, е бил определен за ликвидатор на дружеството.

15      На 31 януари 2011 г. Isotis предявява иск на основание член 272 ДФЕС, заведен в секретариата на Общия съд под номер на дело T‑59/11, с който претендира Общият съд да установи, че дружеството не е било длъжно да възстановява разходите, направени във връзка с договорите, предмет на извършения през февруари 2010 г. одит, тъй като тези разходи били допустими, и че Комисията е била длъжна да му изплати последната част от безвъзмездните средства, предвидени в някои от посочените договори, ведно с лихви за забава.

16      На 29 април 2011 г. Комисията издава девет дебитни известия, в които се посочва сумата, подлежаща на връщане по всеки един от договорите, предмет на одита от февруари 2010 г., и на Isotis се определя срок от 45 дни за връщане на дължимите суми, изтичащ на 14 юни 2011 г., от която дата нататък върху тези суми ще се начисляват мораторните лихви, предвидени в посочените договори, при лихвения процент на Европейската централна банка (ЕЦБ), увеличен с 3,5 пункта.

17      На 20 юни 2011 г. Комисията издава шест дебитни известия на основание на договорите, които са предмет на одита от февруари 2010 г., в които известия определя сума в размер общо на 70 471,47 EUR, дължима от Isotis като неустойка по член II.30 от общите условия на посочените договори.

18      Освен това, по искане на Комисията Европейската служба за борба с измамите (OLAF) осъществява разследване относно възможни измами, засягащи финансовите интереси на Съюза, извършени от Isotis, от първата ищца и от A. Това разследване приключва с доклад от 15 ноември 2011 г. с препоръка на OLAF за приемане на подходящи мерки и за информиране на гръцките съдебни органи поради подозрения за наличието на измама, която засяга финансовите интереси на Съюза. Комисията изпраща окончателния доклад от разследването, изготвен от OLAF, на Eisangelia Plimmeleiodikon Athinon (прокурорска служба към Наказателния съд Атина).

19      С решение от 16 юли 2014 г., Isotis/Комисия (T‑59/11, EU:T:2014:679), Общият съд отхвърля исканията на Isotis и уважава насрещния иск на Комисията, като осъжда Isotis да възстанови на Комисията сумата от 999 213,45 EUR ведно с лихвите, считано от 15 юни 2011 г., при лихвения процент на ЕЦБ, увеличен с 3,5 пункта, която сума се равнява на получените от него финансови помощи въз основа на договорите, предмет на одита от февруари 2010 г., както и да заплати сумата от 70 471,47 EUR, съответстваща на дължимата по тези шест договора неустойка, считано от 5 август 2011 г., ведно с мораторните лихви при лихвения процент на ЕЦБ, увеличен с 3,5 пункта.

20      На 25 септември 2014 г. Isotis подава жалба срещу решение от 16 юли 2014 г., Isotis/Комисия (T‑59/11, EU:T:2014:679), регистрирана в секретариата на Съда под номер на дело C‑450/14 P. Съдът отхвърля тази жалба с определение от 31 май 2016 г., Isotis/Комисия (C‑450/14 P, непубликувано, EU:C:2016:477).

21      Успоредно с договорите, предмет на одита от февруари 2010 г., Общността сключва с Intelligence for Environment and Security — IES Solutions Srl и с 21 други съдоговорители, установени в различни държави — членки на Съюза, сред които е и Isotis, договор № 238940 „REsponding to All Citizens needing Help (REACH112)“. Предмет на договора е изпълнението на проекта REACH112, който e част от изпълнението на Програмата за подкрепа на политиката в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ), която е част от рамковата програма за конкурентоспособност и иновации (ПКИ). Целта на този проект е да се предложат алтернативни приложения на традиционната гласова телефония, които да бъдат достъпни за всички.

22      На 13 септември 2013 г. Комисията издава дебитно известие № 3241310346 за възстановяване на сумата от 47 197,93 EUR поради прекратяване на участието на Isotis в проекта REACH112, считано от 1 юли 2010 г. В дебитното известие се уточнява, че тази сума съответства на предварителното финансиране, което ищецът е получил от координатора по посочения проект, и че разходите, приети от Комисията вследствие на осъществения през февруари 2010 г. одит, възлизат на 0 EUR.

23      На 24 октомври 2013 г. Isotis подава пред Общия съд нов иск на основание на член 272 ДФЕС, с който претендира Общият съд да установи, че то не е длъжно да възстанови на Комисията посочената по-горе сума в размер на 47 197,93 EUR и че във всички случаи искането на Комисията за възстановяване е неоснователно, що се отнася до декларираните разходи за първия референтен период на проекта REACH112 за сумата от 13 821,12 EUR. В отговор Комисията предявява насрещен иск, с който претендира Общият съд да осъди ищеца да ѝ заплати сумата от 47 197,93 EUR, ведно с лихви за забава.

24      С решение от 4 февруари 2016 г., Isotis/Комисия (T‑562/13, непубликувано, EU:T:2016:63), Общият съд уважава иска на Isotis, що се отнася до декларираните от него разходи за първия референтен период на проекта REACH112, и отхвърля иска в останалата му част. В резултат от това Общият съд отхвърля насрещния иск на Комисията, що се отнася до декларираните от Isotis разходи за първия референтен период на проекта REACH112, и осъжда Isotis да заплати на Комисията сумата от 33 376,81 EUR, заедно с лихви за забава в размер на 4 % годишно, считано от 29 октомври 2013 г. до окончателното изплащане на тази сума.

25      На 23 май 2016 г. прокурорът при Наказателен съд Атина приема, че няма данни първата ищца или A да са виновни за извършването на измама, засягаща финансовите интереси на Съюза, и прекратява образуваното срещу тях разследване. В доклада на прокурора се уточнява, че нищо в преписката не позволява да се направи извод за съществено участие на първата ищца в каквато и да е дейност, извършвана от нейния съпруг, свързана с финансирането на разглежданите договори, което се потвърждавало изрично от доклада на OLAF.

26      На 7 септември 2017 г. Комисията уведомява ищците за изпълнителни основания № 692/2016 и № 693/2016, издадени от Monomeles Protodikeio Athinon (Първоинстанционен съд Атина, Гърция, заседаващ в състав от един съдия) въз основа съответно на определение от 31 май 2016 г., Isotis/Комисия (C‑450/14 P, непубликувано, EU:C:2016:477), и на решение от 16 юли 2014 г., Isotis/Комисия (T‑59/11, EU:T:2014:679), както и за покана от 20 юли 2017 г. за възстановяване на сумата от общо 1 090 055,42 EUR най-късно до 22 февруари 2017 г., заедно с лихви за забава до окончателното изплащане на посочената сума.

27      Същия ден Комисията уведомява ищците и за изпълнителен лист № 553/2016, издаден от Monomeles Protodikeio Athinon (Първоинстанционен съд Атина, заседаващ в състав от един съдия) въз основа на решение от 4 февруари 2016 г., Isotis/Комисия (T‑562/13, непубликувано, EU:T:2016:63), както и за покана от 20 юли 2017 г. за възстановяване на сумата от 33 376,81 EUR, заедно с лихви за забава в размер на 4 % годишно, считано от 29 октомври 2013 г. до окончателното изплащане на тази сума.

28      На 11 септември 2017 г. ищците подават възражение срещу принудителното изпълнение и приемането на временни мерки пред Monomeles Protodikeio Athinon (Първоинстанционен съд Атина, заседаващ в състав от един съдия).

29      На 1 ноември 2017 г. ищците подават пред Monomeles Protodikeio Athinon (Първоинстанционен съд Атина, заседаващ в състав от един съдия) молба, която отново цели спиране на принудителното изпълнение, както и молба за закрила на личността им до постановяването на окончателно решение по възражението.

30      На 12 декември 2017 г. Monomeles Protodikeio Athinon (Първоинстанционен съд Атина, заседаващ в състав от един съдия) изслушва в открито заседание представителите на Комисията, както и ищците по повод на подадените от последните молби за спиране на принудителното изпълнение и за закрила на тяхната личност. По време на това съдебно заседание служител на OLAF дава показания в подкрепа на Комисията.

31      На 14 декември 2017 г. Комисията подава до Monomeles Protodikeio Athinon (Първоинстанционен съд Атина, заседаващ в състав от един съдия) две „писмени обяснения“, които се отнасят съответно до молбата за спиране на принудителното изпълнение и до молбата за постановяване на временни мерки.

32      Молбите на ищците за спиране на принудителното изпълнение и за закрила на личността на ищците са отхвърлени с решения на Monomeles Protodikeio Athinon (Първоинстанционен съд Атина, заседаващ в състав от един съдия) съответно на 11 и на 18 януари 2018 г.

33      На 17 април 2018 г. представителите на Комисията подават писменото си становище по повод на възражението срещу принудителното изпълнение, повдигнато от ищците на 11 септември 2017 г. пред Monomeles Protodikeio Athinon (Първоинстанционен съд Атина, заседаващ в състав от един съдия).

34      На 20 април 2018 г. представителите на Комисията подават допълнително становище пред Monomeles Protodikeio Athinon (Първоинстанционен съд Атина, заседаващ в състав от един съдия).

35      На 4 юли 2018 г. Monomeles Protodikeio Athinon (Първоинстанционен съд Атина, заседаващ в състав от един съдия) уважава частично възражението на ищците срещу искането на Комисията за принудително изпълнение и отменя поканата за плащане от 20 юли 2017 г., която се съдържа в долната част на копията на изпълнителни листове № 692/2016 и № 693/2016, изготвени след постановяването на определение от 31 май 2016 г., Isotis/Комисия (C‑450/14 P, непубликувано, EU:C:2016:477), и на решение от 16 юли 2014 г., Isotis/Комисия (T‑59/11, EU:T:2014:679). Възражението е отхвърлено в останалата му част.

36      На 12 септември 2018 г. ищците подават пред Efeteio Athinon (Апелативен съд Атина, Гърция) въззивна жалба срещу решението на Monomeles Protodikeio Athinon (Първоинстанционен съд Атина, заседаващ в състав от един съдия).

37      На 20 септември 2018 г. на основание на разпоредбите на приложимия гръцки граждански процесуален кодекс Комисията иска съответно за сумата от 1 222 233,91 EUR и за сумата от 271 407,61 EUR да бъдат наложени два запора върху средствата, притежавани от ищците в пет гръцки банкови институции. Разглежданите банкови институции посочват, че ищците не притежават банкова сметка при тях или че съществуващите сметки не съдържат депозити, като само в една от тези институции е налице депозит, който не подлежи на запор. След проверка Комисията констатира също така, че ищците не притежават недвижими имоти на свое име.

 Факти, настъпили след подаването на иска по дело T721/18

38      На 12 декември 2018 г. представителите на Комисията подават до Efeteio Athinon (Апелативен съд Атина) писменото си становище по повод на въззивната жалба, подадена от ищците срещу решението от 4 юли 2018 г. на Monomeles Protodikeio Athinon (Първоинстанционен съд Атина, заседаващ в състав от един съдия).

39      На 18 декември 2018 г. представителите на Комисията представят допълнително становище пред Efeteio Athinon (Апелативен съд Атина).

40      С решение от 31 юли 2019 г. Efeteio Athinon (Апелативен съд Атина) отменя решението от 4 юли 2018 г. на Monomeles Protodikeio Athinon (Първоинстанционен съд Атина, заседаващ в състав от един съдия) и уважава възражението на ищците срещу искането на Комисията за принудително изпълнение. По същество решението на Efeteio Athinon (Апелативен съд, Атина) е мотивирано от обстоятелството, че приложимото гръцко право не позволява принудителното изпълнение на определение от 31 май 2016 г., Isotis/Комисия (C‑450/14 P, непубликувано, EU:C:2016:477), както и на решения от 16 юли 2014 г., Isotis/Комисия (T‑59/11, EU:T:2014:679), и от 4 февруари 2016 г., Isotis/Комисия (T‑562/13, непубликувано, EU:T:2016:63), срещу ищците, тъй като такова принудително изпълнение можело да бъде насочено само срещу юридическото лице Isotis, макар ищците да са били единствените съдружници в Isotis и към момента на подаване на молбата за принудително изпълнение това дружество да е било в ликвидация. Със същото решение Efeteio Athinon (Апелативен съд Атина) отменя поканата за плащане от 20 юли 2017 г., съдържаща се в изпълнителния лист, изготвен след постановяването на определение от 31 май 2016 г., Isotis/Комисия (C‑450/14 P, непубликувано, EU:C:2016:477), и на решение от 16 юли 2014 г., Isotis/Комисия (T‑59/11, EU:T:2014:679), както и поканата за плащане от същия ден, съдържаща се в изпълнителния лист, изготвен след постановяването на решение от 4 февруари 2016 г., Isotis/Комисия (T‑562/13, непубликувано, EU:T:2016:63).

41      На 6 август 2019 г. Комисията уведомява съответните банкови институции за отмяната на запорите, наложени на 20 септември 2018 г.

 Производството и исканията на страните

42      С искова молба, подадена в секретариата на Общия съд на 7 декември 2018 г., ищците претендират по-специално обезщетение за вредите, които твърдят, че са претърпели поради накърняването на доброто им име и на достойнството им от страна на представителите на Комисията и на един служител на OLAF в рамките на проведеното пред Monomeles Protodikeio Athinon (Първоинстанционен съд Атина, заседаващ в състав от един съдия), производство по възражение срещу принудителното изпълнение на определение от 31 май 2016 г., Isotis/Комисия (C‑450/14 P, непубликувано, EU:C:2016:477), и на решения от 16 юли 2014 г., Isotis/Комисия (T‑59/11, EU:T:2014:679), и от 4 февруари 2016 г., Isotis/Комисия, T‑562/13, EU:T:2016:63). По този иск е образувано дело под номер T‑721/18.

43      С искова молба, подадена в секретариата на Общия съд на 12 февруари 2019 г., ищците претендират по-специално обезщетение за вредите, които твърдят, че са претърпели поради накърняването на репутацията и достойнството им от представителите на Комисията в рамките на проведеното пред Efeteio Athinon (Апелативен съд Атина) производство по обжалване на решение от 4 юли 2018 г. на Monomeles Protodikeio Athinon (Първоинстанционен съд Атина, заседаващ в състав от един съдия), с което частично се уважава тяхното възражение срещу принудителното изпълнение на определение от 31 май 2016 г., Isotis/Комисия (C‑450/14 P, непубликувано, EU:C:2016:477), и на решения от 16 юли 2014 г., Isotis/Комисия (T‑59/11, EU:T:2014:679), и от 4 февруари 2016 г., Isotis/Комисия (T‑562/13, непубликувано, EU:T:2016:63). По този иск е образувано дело под номер T‑81/19. В исковата си молба ищците молят това дело да бъде съединено с дело T‑721/18 на основание член 68 от Процедурния правилник на Общия съд.

44      На 1 август 2019 г., в рамките на процесуално-организационно действие, предприето на основание член 89, параграф 3, буква б) от Процедурния правилник, Общият съд приканва страните да представят становищата си относно наличието на висящ процес, което може да възникне вследствие на предявяването на иска по дело T‑81/19, с оглед на вече предявения по дело T‑721/18 иск. Комисията и ищците изпълняват процесуално-организационното действие съответно на 30 август 2019 г. и на 3 септември 2019 г.

45      След промяна в съставите на Общия съд в съответствие с член 27, параграф 5 от Процедурния правилник съдията докладчик е включен в девети състав, на който впоследствие са разпределени и настоящите дела.

46      По дело T‑721/18 нито една от страните не е поискала провеждане на съдебно заседание за изслушване на устните състезания в триседмичния срок, считано от връчването на съобщението за приключване на писмената фаза на производството. По дело T‑81/19 на 20 февруари 2020 г. ищците отправят искане да бъде проведено съдебно заседание в съответствие с член 106 от Процедурния правилник.

47      На 11 май 2020 г., в рамките на процесуално-организационни действия, Общият съд поставя въпроси на ищците по дело T‑721/18 и по дело T‑81/19, както и на Комисията по дело T‑81/19. Комисията и ищците отговарят на въпросите на Общия съд съответно на 8 и на 15 юни 2020 г.

48      С решение на председателя на девети състав на Общия съд от 26 юни 2020 г. на основание член 68 от Процедурния правилник дела T‑721/18 и T‑81/19 са съединени за целите на устната фаза на производството и на съдебния акт, с който се слага край на производството.

49      Въз основа на доклад на съдията докладчик Общият съд (девети състав) решава да започне устната фаза на производството по дела T‑721/18 и T‑81/19. На 28 септември 2020 г. поради санитарното състояние, свързано с предизвиканата от COVID‑19 криза, ищците отправят искане на основание на член 107, параграф 2 от Процедурния правилник за отлагане на първоначално насроченото за 9 октомври 2020 г. съдебно заседание, на което те са били надлежно призовани. На 18 ноември 2020 г. по същите причини ищците искат отлагане на насроченото за 4 декември 2020 г. съдебно заседание. Отново по същите причини на 28 януари 2021 г. ищците искат отлагане на съдебното заседание, насрочено за 4 февруари 2021 г. Освен това ищците уточняват, че не желаят да се ползват от възможността да участват в съдебното заседание чрез видеоконференция. На 4 февруари 2021 г. секретариатът на Общия съд уведомява страните, че съдебното заседание за изслушване на устните състезания ще се проведе на 20 май 2021 г.

50      С писма от 29 април 2021 г. ищците искат, от една страна, съдията докладчик да не участва в решаването на настоящите дела на основание член 18 от Статута на Съда на Европейския съюз и на член 16 от Процедурния правилник, и от друга страна, съдебното заседание за изслушване на устните състезания да бъде отложено отново в очакване на назначаването на нов съдия докладчик.

51      С решение от 12 май 2021 г., прието след изслушване на съдията докладчик, председателят на Общия съд отхвърля искането на ищците съдията докладчик да не участва в разрешаването на настоящите дела.

52      Устните състезания и отговорите на страните на зададените им въпроси от Общия съд са изслушани в съдебното заседание от 20 май 2021 г.

53      По дело T‑721/18 ищците молят Общия съд:

–        да осъди Комисията и Съюза, съвместно и солидарно, да заплатят на всяка от ищците сумата от 500 000 EUR, а именно за всяка от следните вреди:

–        100 000 EUR поради накърняване на личността на всяка една от ищците посредством „писмените обяснения“ на Комисията, представени на 14 декември 2017 г. пред Monomeles Protodikeio Athinon (Първоинстанционен съд Атина, заседаващ в състав от един съдия) след приключване на устните състезания на 12 декември 2017 г. по искането на ищците от 11 септември 2017 г. за спиране на принудителното изпълнение срещу тях,

–        100 000 EUR поради накърняване на личността на всяка от ищците посредством „писмените обяснения“ на Комисията, представени на 14 декември 2017 г. пред Monomeles Protodikeio Athinon (Първоинстанционен съд Атина, заседаващ в състав от един съдия) след приключване на устните състезания на 12 декември 2017 г. относно молбата на ищците от 1 ноември 2017 г. за спиране на принудителното изпълнение и за закрила на личността им,

–        100 000 EUR поради накърняване на личността на всяка от ищците, допуснато в съдебното заседание от 12 декември 2017 г. посредством свидетелските показания, дадени и разисквани в хода на устните състезания пред Monomeles Protodikeio Athinon (Първоинстанционен съд Атина, заседаващ в състав от един съдия) в рамките на обезпечителното производство във връзка с молбата на ищците от 11 септември 2017 г. за спиране на принудителното изпълнение срещу тях, както и във връзка с молбата им от 1 ноември 2017 г. за спиране на принудителното изпълнение и за закрила на личността им,

–        100 000 EUR поради накърняване на личността на всяка от ищците посредством писменото становище на Комисията от 17 април 2018 г., представено пред Monomeles Protodikeio Athinon (Първоинстанционен съд Атина, заседаващ в състав от един съдия) в хода на устните състезания по възражението от 11 септември 2017 г., подадено от ищците пред горепосочения съд,

–        100 000 EUR поради накърняване на личността на всяка от ищците посредством допълнителното писмено становище от 20 април 2018 г., подадено от Комисията пред Monomeles Protodikeio Athinon (Първоинстанционен съд Атина, заседаващ в състав от един съдия) след приключване на устните състезания по възражението от 11 септември 2017 г., повдигнато от ищците пред същия съд,

–        да осъди Комисията и Съюза да се въздържат от всякакво накърняване на личността на ищците в бъдеще,

–        да осъди Комисията да възстанови честта и доброто им име посредством изявление пред Efeteio Athinon (Апелативен съд Атина), пред който е висящо производството по възражението срещу принудителното изпълнение,

–        да осъди Комисията и Съюза да заплатят съдебните разноски.

54      Комисията моли Общия съд:

–        да отхвърли иска като недопустим,

–        при условията на евентуалност, да отхвърли иска като неоснователен,

–        да осъди ищците да заплатят съдебните разноски.

55      По дело T‑81/19 ищците молят Общия съд:

–        да осъди Комисията и Съюза, съвместно и солидарно, да заплатят на всяка от тях по 1 100 000 EUR обезщетение за неимуществените вреди, които са претърпели поради накърняването на личността им посредством неверните твърдения, изтъкнати от Комисията в писменото ѝ становище и в нейното допълнително становище — писмена защита пред Efeteio Athinon (Апелативен съд Атина), а именно:

–        50 000 EUR поради упоменаването, че „единственият начин да бъдат събрани европейските средства е да се приеме мярка за принудително изпълнение срещу имуществото на ответниците (които са били и физическите лица, осъществяващи дейност зад фасадата на [Isotis], т.е. неговите съдружници)“, доколкото това упоменаване сочи ясно и непосредствено, че ищците са управлявали сами европейските програми, че са действали непрозрачно, че са си присвоили европейски средства и че според тези инсинуации Isotis е било фиктивно юридическо лице,

–        50 000 EUR поради упоменаването, че „ответниците се опитват по напълно незаконосъобразен и непристоен начин да избегнат всякаква отговорност и да се разграничат от упражнявана от тях дейност, която те са ръководели пряко от десет години насам с посредничеството на лице от непосредственото им семейно обкръжение“,

–        50 000 EUR поради упоменаването: „доказано е също така, че последната твърди, че е претърпяла значителна вреда, която е пряка последица от действието и бездействието в продължение на много години от страна на ръководителите на гражданското дружество ответник“,

–        50 000 EUR поради упоменаването, че става въпрос за дълг, „който не е бил договорен от несвързан с тях правен субект, а от учреденото от тях гражданско дружество с нестопанска цел, под фасадата на което от самото начало действат единствено ответниците, както и лице от непосредственото им семейно обкръжение“, доколкото това упоменаване предполага явно и непосредствено, че ищците са ръководели сами европейските програми, че са действали по непрозрачен начин, че са си присвоили европейски средства и че според тези институции Isotis е било фиктивно юридическо лице,

–        50 000 EUR поради упоменаването, че „ответниците са останали единствените съдружници в гражданското дружество и през цялото време са били в течение на управлението, извършвано под техен контрол, на публичните европейски средства, от които се е ползвало тяхното дружество“,

–        50 000 EUR поради упоменаването, че „[те] евентуално вече са си давали сметка, че не могат безкрайно да бягат от отговорностите си и да се крият зад твърдението, че тяхното гражданско дружество е „самостоятелно“ юридическо лице“, доколкото това упоменаване предполага явно и непосредствено, че ищците са ръководели сами европейските програми, че са действали по непрозрачен начин, че са си присвоили европейски средства и че според тези институции Isotis е било фиктивно юридическо лице,

–        50 000 EUR поради упоменаването, че „с това твърдение ответниците се опитват отново да избягат от отговорност, прикривайки се зад твърдяната „правосубектност“ на тяхното гражданско дружество с нестопанска цел“, доколкото това упоменаване предполага явно и непосредствено, че ищците са ръководели сами европейските програми, че са действали по непрозрачен начин, че са си присвоили европейски средства и че според тези институции Isotis е било фиктивно юридическо лице,

–        50 000 EUR поради упоменаването „ние подчертаваме категорично, отхвърляйки довода относно ответната страна, че Европейската комисия никога не е признала „Koinonia Tis Pliroforias Anoichti Stis Eidikes Anagkes“ — Isotis“ за самостоятелно юридическо лице“,

–        50 000 EUR поради упоменаването, че „с други думи, става въпрос за гражданско дружество, което преследва благотворителна цел и постигането на социална и хуманитарна солидарност по отношение на лицата със специфични нужди, задължавайки се да насърчава равното третиране в областта на информационното общество[;] няма стопанска цел[;] самият му учредителен договор предвижда изрично, че „[п]ри всички случаи дружеството действа като юридическо лице с нестопанска цел“ (член 2, последна алинея)“.

–        50 000 EUR поради упоменаването, че „дружество с такъв предмет на дейност съгласно учредителния договор няма юридическа правосубектност, тъй като услугите, предоставяни от гражданско дружество с нестопанска цел, което има „идеологическа“ или „морална“ насоченост […] не могат да се считат за услуги от икономическо естество[; в]прочем именно поради този предмет на дейност дружеството е субсидирано от Комисията[; в] резултат на това съгласно член 759 от гръцкия Граждански кодекс задълженията на гражданското дружество към Европейската комисия трябва да бъдат изпълнени от ответниците, които са съдружници в него“,

–        50 000 EUR поради упоменаването, че „[и]менно [първата ищца] е била единият от двамата съдружници в гражданското дружество Isotis, а също така и негов единствен управител, законен представител и материално отговорно лице, а [втората ищца] е била вторият съдружник в това гражданско дружество“,

–        50 000 EUR поради упоменаването, че „[с]тава въпрос за гражданско дружество, което е персонално дружество, чието седалище според учредителния договор е седалището на ответниците“,

–        50 000 EUR поради упоменаването, че „ответниците (макар че е имало участие и на други лица като [А], който е съпругът на първата [ищца]) по дефиниция са били единствените лица, компетентни да вземат всички решения във връзка с тяхното дружество, да управляват всички дела на дружеството, да водят преговори и да сключват договори с трети лица[; е]динствено двамата съдружници […] са можели да вземат самостоятелни решения[; с]ъществуването на тяхното дружество е било чисто формално“,

–        50 000 EUR поради упоменаването, че „[в]сичко, изложено по-горе, логично води до заключението, че ликвидацията на гражданското дружество с нестопанска цел [Isotis], продължаваща продължителен период от време, е извършена неправомерно, с явна цел да се избегнат предвидените в закона последици относно отговорността на това дружество и на неговите съдружници спрямо кредиторите на дружеството“,

–        50 000 EUR поради упоменаването, че „[Isotis] е малко гражданско дружество с нестопанска цел, което не преследва икономически цели и не разполага с персонал“,

–        50 000 EUR поради упоменаването, че Isotis е дружество, „което не е извършило сделки с голям брой трети лица“,

–        50 000 EUR поради упоменаването, че Isotis е дружество, „което не е било длъжно да спазва счетоводни стандарти и да води сложни търговски книги“,

–        50 000 EUR поради упоменаването, че „функционирането и организацията на съответното гражданско дружество не се характеризират със сложност, която евентуално да води до забавяне при ликвидацията и която обичайно е налице при големите търговски дружества с ежедневна и разнообразна дейност[; с]амо в последната хипотеза би имало основания за продължителна ликвидация след прекратяването на съответното дружество“,

–        50 000 EUR поради упоменаването, че „[о]свен това [Isotis] има специфичен предмет на дейност, свързан с благотворителност“,

–        50 000 EUR поради упоменаването, че „неговата дейност е била напълно завършена към момента на прекратяването му“,

–        50 000 EUR поради упоменаването, че ищците „очевидно носят отговорност, тъй като в качеството си на единствени съдружници в гражданско дружество с нестопанска цел, което няма юридическа правосубектност, по силата на закона те имат съществено участие в управлението и функционирането на тяхното гражданско дружество“ и че „очевидно носят отговорност, тъй като в качеството си на единствени съдружници в гражданско дружество с нестопанска цел, което няма юридическа правосубектност, съгласно закона те имат съществено участие в управлението и функционирането на тяхното гражданско дружество,

–        50 000 EUR поради упоменаването, че „тъй като ищците имат качеството на съдружници в гражданското дружество с нестопанска цел [Isotis], се презумира, че управлението на дружеството се осъществява от тях, а не от трето лице, което и да е то“,

–        да задължи Комисията и Съюза да се въздържат от всякакво накърняване на тяхната личност в бъдеще,

–        да задължи Комисията да възстанови честта и доброто им име посредством изявление,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

56      Комисията моли Общия съд:

–        да отхвърли иска като недопустим и във всички случаи като неоснователен,

–        да осъди ищците да заплатят съдебните разноски.

 От правна страна

 По допустимостта

57      Комисията повдига няколко основания за недопустимост на исковете по настоящите дела. Тя повдига възражение за недопустимост на исковете по дела T‑721/18 и T‑81/19 поради неточността на исковите молби, както що се отнася до предмета на исковете и изтъкнатите от ищците доводи, така и до идентифицирането на ответниците и обхвата на второто и третото искане. Освен това Комисията изтъква, че искът по дело T‑81/19 е недопустим поради наличие на висящ процес в резултат от подаването от същите ищци на иска по дело T‑721/18.

 По неточността на исковите молби

58      Без формално да повдига възражение за недопустимост по смисъла на член 130, параграф 1 от Процедурния правилник, Комисията изтъква, че исковите молби по дела T‑721/18 и T‑81/19 не отговарят на изискванията за яснота и точност, установени в член 76 от Процедурния правилник, що се отнася до предмета на спора, на изтъкнатите доводи, както и на второто и третото искане и на идентифицирането на ответниците.

–       По спазването на изискванията за яснота и точност по отношение на предмета на спора и на доводите на ищците

59      Комисията поддържа, че е невъзможно да се определи предметът на спора, тъй като всички основания и доводи на ищците били свързани било с предмета на спорове, по които съдът на Съюза се е произнесъл окончателно, или с предмета на спорове, по които единствено гръцкият съд е компетентен да се произнесе съгласно член 299 ДФЕС. Комисията поддържа също така, че исковите молби не ѝ позволяват да разбере за кое нейно поведение се твърди по двете дела, че е неправомерно, следователно да разбере дали и в каква степен съществува причинно-следствена връзка между нейните действия и твърдените от ищците вреди. Според Комисията исковите молби са неточни и поради обстоятелството че не съдържат никакво указание относно реда и условията или относно параметрите, съгласно които ищците оценяват претърпените от тях вреди и определят размера на обезщетенията. Комисията изтъква също така, че е невъзможно да се определи срещу коя от институциите на Съюза са формулирани някои доводи, отнасящи се до Общия съд на Европейския съюз или до Monomeles Protodikeio Athinon (Първоинстанционен съд Атина, заседаващ в състав от един съдия). Исковите молби не били ясни и поради това че не уточнявали връзката между изтъкнатите от ищците разпоредби и правни принципи и обстоятелствата в основата на иска. Всички тези неточности пречели на Комисията да представи своята писмена защита по ефикасен начин по настоящите дела.

60      Освен това по дело T‑721/18 Комисията поддържа, че с исковата си молба ищците се опитват, от една страна, да възобновят спора относно дълга, чийто размер е бил окончателно определен и чието събиране тази институция е осъществила по силата на закона, и от друга страна, ищците се опитват да компенсират дълга си с обезщетението за неимуществени вреди, които претендират в рамките на второто си искане. Според Комисията искът, предявен от ищците, нарушава принципа на силата на пресъдено нещо.

61      Ищците оспорват доводите на Комисията.

62      В това отношение следва да се припомни, че по силата на член 21, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, приложим за производството пред Общия съд по силата на член 53, първа алинея от посочения статут и на член 76, буква г) от Процедурния правилник, всяка искова молба или жалба трябва да включва информация за предмета на спора, изтъкнатите основания и доводи, както и кратко изложение на посочените основания. Съгласно постоянната съдебна практика това посочване трябва да е достатъчно ясно и точно, за да позволи на ответника да подготви защитата си, а на Общия съд — да се произнесе по иска или жалбата, ако е необходимо, без да разполага с други данни. С оглед да се гарантира правната сигурност и доброто правораздаване, за да бъде допустим един иск или жалба, е необходимо основните фактически и правни елементи, на които се основава, да следват поне обобщено, но съгласувано и разбираемо, от текста на самия иск или жалба (вж. решение от 12 декември 2019 г., Tàpias/Съвет, T‑527/16, EU:C:2019:856, т. 64 и цитираната съдебна практика).

63      В настоящия случай, първо, що се отнася до дело T‑721/18, следва да се отбележи, че в точки 1—9 от исковата молба се съдържа критична преценка на поведението на Комисията в рамките на споровете ѝ с Isotis, по които е постановено определение от 31 май 2016 г., Isotis/Комисия (C‑450/14 P, непубликувано, EU:C:2016:477), както и решения от 16 юли 2014 г., Isotis/Комисия (T‑59/11, EU:T:2014:679), и от 4 февруари 2016 г., Isotis/Комисия (T‑562/13, непубликувано, EU:T:2016:63). Следва също така да се отбележи, че исковата молба съдържа множество позовавания на протичането на производството по възражение, образувано от ищците във връзка с принудителното изпълнение на посочените по-горе решения, образувано по почин на Комисията пред Monomeles Protodikeio Athinon (Първоинстанционен съд Атина, заседаващ в състав от един съдия). Противно на твърденията на Комисията обаче, от исковата молба по достатъчно ясен начин следва, че настоящият иск няма за цел да постави под въпрос силата на пресъдено от Съда нещо на определение от 31 май 2016 г., Isotis/Комисия (C‑450/14 P, непубликувано, EU:C:2016:477), и силата на пресъдено от Общия съд нещо на решения от 16 юли 2014 г., Isotis/Комисия (T‑59/11, EU:T:2014:679), и от 4 февруари 2016 г., Isotis/Комисия (T‑562/13, непубликувано, EU:T:2016:63), нито да оспори решенията на (Първоинстанционен съд Атина, заседаващ в състав от един съдия) в рамките на принудителното изпълнение на тези решения. Всъщност от исковата молба е видно, че с този иск се цели поправяне на неимуществените вреди, за които се твърди, че са причинени на всяка една от ищците посредством действията на адвокатите, представляващи Комисията, и на един представител на OLAF, в рамките на производството по възражение срещу въпросното принудително изпълнение.

64      Що се отнася до поведението, в което Комисията е упрекната в рамките на производството по възражение срещу принудителното изпълнение, следва да се отбележи, че то е изложено достатъчно точно в точки 15—30 от исковата молба, в които ищците упрекват адвокатите на Комисията, както и един представител на OLAF, изслушан като свидетел, че съзнателно са направили неправилни изявления в писмените си становища пред Monomeles Protodikeio Athinon (Първоинстанционен съд Атина, заседаващ в състав от един съдия), както и в съдебното заседание от 12 декември 2017 г., от една страна, че самите ищци са се намесвали в управлението на европейските програми, ползващи се от съфинансиране, в които е участвало Isotis, както и в спора относно тези програми, и от друга страна, че те са причинили сериозни вреди на Съюза.

65      По същия начин в точки 41—84 от исковата молба ищците излагат достатъчно точно причините, поради които считат, че поведението, в което е упрекната Комисията, е неправомерно. Така от иска е видно, че според ищците поведението, в което се упреква Комисията, е неправомерно, тъй като е накърнило по-специално правото им на достойнство по смисъла на член 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и по смисъла на практиката на Европейския съд по правата на човека, на член 2 ДЕС и на преамбюла на Всеобщата декларация за правата на човека, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 10 декември 1948 г., а освен това посоченото поведение е накърнило принципа на добра администрация, принципите на законност, на добросъвестност и на защита на оправданите правни очаквания, както и правото им на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес и че във всички случаи това поведение представлява злоупотреба с право.

66      Следва да се отхвърли и доводът на Комисията относно твърдяната липса на яснота в исковата молба относно начина, по който ищците са изчислили размера на неимуществените вреди, за които претендират обезщетение. Всъщност независимо от въпроса за основателността на претенцията на ищците за обезщетение и на преценката ѝ ex æquo et bono от страна на Общия съд, се налага изводът, че първото искане, съдържащо се в исковата молба, уточнява достатъчно ясно начина, по който ищците са изчислили сумата от 500 000 EUR, която съответства на причинените на всяка от тях вреди. Всъщност се посочва, че тази сума представлява равностойността на вредите, причинени в резултат от пет твърдения, формулирани от представителите на Комисията в писмените изявления пред Monomeles Protodikeio Athinon (Първоинстанционен съд Атина, заседаващ в състав от един съдия) в производството по възражение срещу принудителното изпълнение и в обезпечителното производство пред същата юрисдикция, като за всяко от тези твърдения ищците искат да получат обезщетение в размер на 100 000 EUR.

67      Второ, що се отнася до дело T‑81/19, следва да се отбележи, че както в случая по дело T‑721/18, точки 1—9 от исковата молба съдържат критична преценка на поведението на Комисията в рамките на споровете ѝ с Isotis, довели до постановяване на определение от 31 май 2016 г., Isotis/Комисия (C‑450/14 P, непубликувано, EU:C:2016:477), и на решения от 16 юли 2014 г., Isotis/Комисия (T‑59/11, EU:T:2014:679), и от 4 февруари 2016 г., Isotis/Комисия (T‑562/13, непубликувано, EU:T:2016:63). Следва също да се отбележи, че исковата молба съдържа множество позовавания на протичането на производството по възражение срещу принудителното изпълнение на горепосочените решения, образувано по почин на Комисията пред Monomeles Protodikeio Athinon (Първоинстанционен съд Атина, заседаващ в състав от един съдия), както и пред Efeteio Athinon (Апелативен съд Атина). Противно на поддържаното от Комисията обаче, от исковата молба по достатъчно ясен начин следва, че настоящият иск няма за цел да постави под въпрос силата на пресъдено от Съда нещо на определение от 31 май 2016 г., Isotis/Комисия (C‑450/14 P, непубликувано, EU:C:2016:477), и силата на пресъдено от Общия съд нещо на решения от 16 юли 2014 г., Isotis/Комисия (T‑59/11, EU:T:2014:679), и от 4 февруари 2016 г., Isotis/Комисия (T‑562/13, непубликувано, EU:T:2016:63), нито да оспори решенията на Monomeles Protodikeio Athinon (Първоинстанционен съд Атина, заседаващ в състав от един съдия), приети в рамките на производството по принудително изпълнение.

68      Така от исковата молба е видно, че с този иск се цели поправяне на неимуществените вреди, които всяка от ищците твърди, че е претърпяла вследствие на действията на адвокатите, представляващи Комисията в рамките на въззивното производство по обжалване на решението от 4 юли 2018 г. на Monomeles Protodikeio Athinon (Първоинстанционен съд Атина, заседаващ в състав от един съдия), относно възможността в полза на Комисията да бъде постановено принудително изпълнение срещу ищците на определение от 31 май 2016 г., Isotis/Комисия (C‑450/14 P, непубликувано, EU:C:2016:477), и на решения от 16 юли 2014 г., Itis/Комисия (T‑59/11, EU:T:2014:679), и от 4 февруари 2016 г., Isotis/Комисия (T‑562/13, непубликувано, EU:T:2016:63).

69      Що се отнася до поведението, в което се упреква Комисията, свързано с протичането на производството пред Efeteio Athinon (Апелативен съд Атина), следва да се отбележи, че то е изложено достатъчно точно в точки 34—62 от исковата молба, в които ищците упрекват адвокатите на Комисията не само че са повторили в писмените си изявления пред Efeteio Athinon (Апелативен съд Атина) неверните твърдения, изложени в писмените им изявления пред Monomeles Protodikeio Athinon (Първоинстанционен съд Атина, заседаващ в състав от един съдия), които са предмет на иска по дело T‑721/18, но и съзнателно са формулирали многобройни нови неверни твърдения с цел да въведат в заблуждение Efeteio Athinon (Апелативен съд Атина) относно определени обстоятелства и съответно да създадат условия ищците да бъдат държани лично отговорни за дълговете на Isotis към Комисията.

70      По същия начин в точки 63—92 от иска ищците излагат достатъчно точно причините, поради които считат, че деянията, извършени от адвокатите на Комисията, представляват неправомерно поведение. Така от исковата молба е видно, че според ищците поведението, в което се упреква Комисията, е незаконосъобразно, тъй като, първо, накърнява задължението на страните за честност и лоялност, основния принцип на справедливо правораздаване, както и правото на справедлив съдебен процес, второ, накърнява правото на човешко достойнство и принципа на добра администрация, и трето, принципите на законност, добросъвестност и защита на оправданите правни очаквания.

71      Освен това следва да се отбележи, че исковата молба е достатъчно ясна относно начина, по който ищците са изчислили размера на неимуществените вреди, за които искат да бъдат обезщетени. Всъщност независимо от въпроса за основателността на претенцията на ищците за обезщетение и на преценката ѝ ex æquo et bono от страна на Общия съд, се налага изводът, че първото искане, съдържащо се в исковата молба, посочва достатъчно точно начина, по който ищците са изчислили сумата от 1 100 000 EUR, съответстваща на претърпените от всяка от тях вреди.

72      С оглед на изложените по-горе съображения следва да се приеме, че съдържанието на исковите молби не прави невъзможно, нито дори прекомерно трудно упражняването от страна на Комисията на правото ѝ на защита и следователно отговаря на условието за яснота, наложено с член 76, буква г) от Процедурния правилник по смисъла на цитираната в точка 62 по-горе съдебна практика.

73      Ето защо трябва да се отхвърли повдигнатото от Комисията възражение за недопустимост, в рамките на което се твърди неточност на исковите молби, що се отнася до предмета на спора и на доводите, изтъкнати от ищците по настоящите дела.

–       По идентифицирането на ответниците

74      Комисията поддържа, че исковете са недопустими, тъй като от исковите молби не следва ясно кои са ответниците, срещу които са предявени посочените искове.

75      Ищците оспорват доводите на Комисията. В отговора си на процесуално-организационните действия от 11 май 2020 г. те посочват, че исковете по дела T‑721/18 и T‑81/19 са насочени срещу Комисията в качеството ѝ на институция със собствена правосубектност и срещу Комисията в качеството ѝ на представител на Съюза. В същия отговор ищците уточняват, че употребеният в исковите молби израз, съгласно който исковете са подадени срещу „Европейския съюз, законно представляван“, трябва да се разглежда като означаващ, че исковете са предявени не само срещу Комисията в качеството ѝ на институция, но и срещу Съюза, който е законно представляван от Комисията.

76      Следва да се припомни, че съгласно член 76, буква в) от Процедурния правилник исковата молба или жалбата трябва да съдържа посочване на главната страна, срещу която е предявен искът или е подадена жалбата.

77      В случая от исковите молби по дела T‑721/18 и T‑81/19, както и от отговорите на ищците на процесуално-организационните действия от 11 май 2020 г. е видно, че и двата иска се основават на член 268 ДФЕС и на член 340, втора алинея ДФЕС и са предявени, от една страна, срещу Съюза, който е „законно представляван“ от Комисията, и от друга страна, срещу Комисията, „в качеството ѝ на отделен правен субект“.

78      Както бе констатирано в точки 63 и 68 по-горе, от исковите молби по настоящите дела следва също така, че с исковете си ищците целят да получат обезщетение за вредите, които са претърпели поради твърдяното поведение на законните представители на Комисията и на един служител на OLAF.

79      В това отношение трябва да се напомни, че съгласно член 340, втора алинея ДФЕС „[в] случай на извъндоговорна отговорност, Съюзът, в съответствие с основните принципи на правото, които са общи за държавите членки, е длъжен да поправи вредите, причинени от неговите институции или служители при изпълнението на техните задължения“.

80      Важно е също да се припомни, че член 47 ДЕС предоставя правосубектност на Съюза, а не на Комисията.

81      Така съгласно практиката на Съда и на Общия съд ищец по иск за обезщетение, предявен въз основа на член 268 ДФЕС и на член 340, втора алинея ДФЕС, има основание да насочи иска си срещу Съюза, който притежава юридическа правосубектност (вж. определение от 2 февруари 2015 г., Gascogne Sack Deutschland и Gascogne/Европейски съюз, T‑577/14, непубликувано, EU:T:2015:80, т. 16 и цитираната съдебна практика).

82      При все това, от постоянната съдебна практика както на Съда, така и на Общия съд, следва, че когато е ангажирана отговорността на Европейския съюз поради акт на една от неговите институции, той се представлява пред Общия съд от институцията или институциите, на които се приписва пораждащото отговорността поведение (вж. определение от 2 февруари 2015 г., Gascogne Sack Deutschland и Gascogne/Европейски съюз, T‑577/14, непубликувано, EU:T:2015:80, т. 23 и цитираната съдебна практика).

83      От това следва, че настоящите искове са недопустими, доколкото са насочени срещу Комисията „в качеството ѝ на отделен правен субект“.

–       По обхвата на второто и третото искане

84      Комисията изтъква, че второто искане, съдържащо се във всяка от исковите молби по дела T‑721/18 и T‑81/19, е недопустимо, тъй като явно надхвърля предмета на спора по тези две дела. Третото искане, което се съдържа в исковите молби по дела T‑721/18 и T‑81/19, също било недопустимо поради неточния му характер, тъй като ищците не са посочили какъв вид изявление Комисията е можела да направи и съгласно коя процедура.

85      Ищците оспорват доводите на Комисията.

86      Първо, що се отнася до второто искане, което се съдържа във всяка от исковите молби по дела T‑721/18 и T‑81/19, с което ищците претендират Общият съд да осъди Комисията да се въздържа от всякакво накърняване на личността им в бъдеще, следва да се отбележи, че то трябва да се разглежда като искане да се издаде разпореждане за бездействие.

87      В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 268 ДФЕС и член 340, втора алинея ДФЕС, отнасящи се до извъндоговорната отговорност на Съюза, съдът на Съюза може евентуално да допусне обезщетение в натура в съответствие с основните принципи на правото, които са общи за държавите членки в областта на извъндоговорната отговорност, и че това обезщетение може да бъде под формата на разпореждане за действие или за бездействие, което може да застави Комисията да възприеме определено поведение (вж. в този смисъл определения от 3 септември 2013 г., Idromacchine и др./Комисия, C‑34/12 P, непубликувано, EU:C:2013:552, т. 29 и от 20 декември 2019 г., Dragomir/Комисия, T‑297/19, непубликувано, EU:T:2019:902, т. 66).

88      Освен това следва да се отбележи, че второто искане, което се съдържа във всяка от исковите молби по дела T‑721/18 и T‑81/19, е пряко свързано с предмета на спора по тези две дела, доколкото с настоящите искове ищците целят поправяне на неимуществени вреди, състоящи се в накърняване на доброто им име, за което считат Комисията за отговорна.

89      Ето защо, противно на твърденията на Комисията, следва да се приеме, че второто искане, съдържащо се във всяка от исковите молби по дела T‑721/18 и T‑81/19, е допустимо. Следва обаче да се припомни, че при необходимост подобно разпореждане за бездействие може да се конкретизира, освен в случай на постановяване на временни мерки на основание на членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС, само ако извъндоговорната отговорност на Съюза вече е установена (определение от 20 декември 2019 г., Dragomir/Комисия, T‑297/19, непубликувано, EU:T:2019:902, т. 66).

90      Второ, що се отнася до третото искане, съдържащо се във всяка от исковите молби по дела T‑721/18 и T‑81/19, с което ищците претендират по същество Общият съд да осъди Комисията да направи публично изявление, за да възстанови репутацията им, следва да се отбележи, че то трябва да се разглежда като искане за издаване на разпореждане за действие.

91      В това отношение следва да се отбележи, че макар съгласно цитираната в точка 87 по-горе съдебна практика да не може да се изключи възможността обезщетението в натура да бъде под формата на разпореждане за действие, отправено от съда на Съюза до Комисията, това искане за издаване на разпореждане трябва също така да отговаря на изискванията за яснота и точност, наложени с член 76, буква г) от Процедурния правилник.

92      В случая обаче трябва да се приеме за установено, че в исковите си молби ищците не уточняват нито формата, нито реда и условията за издаване на изявлението, с което се цели възстановяване на доброто им име. Освен това следва да се отбележи, че в това отношение не са достатъчни обясненията на ищците, дадени в отговорите им в рамките на процесуално-организационните действия от 11 май 2020 г., относно точния обхват на третото искане, съдържащо се в исковите им молби. Всъщност ищците действително уточняват формата, която трябва да приеме това изявление, като посочват, че става въпрос за изпратено до всяка от тях извънсъдебно изявление, в което Комисията трябва ясно и безусловно да декларира, че никоя от ищците не е участвала във финансиране, предоставено от Съюза, и че не е участвала в действителното управление на финансираните проекти, както това е било признато от OLAF. Ищците обаче посочват също така, че не само трябва да бъдат уведомени за това изявление, но то трябва да бъде съобщено на всеки орган, банка и физическо лице, които пряко или непряко са узнали за твърденията на Комисията и нейните представители, които са неточни и набедяващи, така както са описани в настоящите искови молби. Налага се обаче изводът, че такова искане само по себе си е твърде неточно, за да се счита, че отговаря на изискванията за точност и яснота, наложени с член 76, буква г) от Процедурния правилник.

93      От това следва, че третото искане, съдържащо се във всяка от исковите молби по дела T‑721/18 и T‑81/19, трябва да се отхвърли като недопустимо.

 По наличието на висящ процес

94      Комисията изтъква, че твърденията на ищците по дело T‑81/19 са идентични с тези по дело T‑721/18 и че доколкото тези твърдения се отнасят до производството по възражение срещу принудителното изпълнение и до доводите, изтъкнати от Комисията в рамките на това производство преди предявяването на иска по дело T‑721/18, предявяването на втори иск не е обосновано.

95      Комисията, която е приканена от Общия съд да вземе отношение по евентуалното наличие на висящ процес, регистриран под номер T‑721/18, уточнява в отговора си, даден в рамките на процесуално-организационното действие от 1 август 2019 г., че са налице условията за установяване на наличието на висящ процес. В това отношение Комисията отбелязва, че по двете дела ищците искат обезщетение за една и съща вреда, по-точно твърдят накърняване на тяхната личност вследствие на едно и също вредоносно събитие, изразяващо се в твърденията на Комисията в писмените ѝ становища в първоинстанционното и във второинстанционното производство пред гръцките съдилища в рамките на един и същ спор. Комисията подчертава, че в точки 15—33 от исковата молба по дело T‑81/19 ищците са възпроизвели доводи, свързани с формулираните от нея твърдения в рамките на обезпечителното производство и в първоинстанционното производство, които вече са били оспорили в рамките на иска по дело T‑721/18. Комисията подчертава също, че в производството по обжалване се е ограничила до това да повтори вече изложените в обезпечителното и в първоинстанционното производство твърдения, тъй като излагането на нови твърдения било недопустимо. Повторението на тези твърдения не представлявало отделна практика, която може да причини на ищците вреда, различна от тази, за която се твърди, че е причинена в резултат от същите твърдения в първоинстанционното производство. Същото се отнасяло и до твърдяната незаконосъобразност на поведението ѝ, тъй като ищците по дело T‑81/19 изтъквали нарушение на принципите на законност, добросъвестност, защита на оправданите правни очаквания, човешко достойнство и добра администрация, на които те вече се били позовали в исковата си молба по дело Τ-721/18. Накрая Комисията отбелязва, че самите искания също са еднакви, тъй като по двете дела ищците претендират тя да ги обезщети за неимуществени вреди и да бъде осъдена да се въздържа от всякакво накърняване на личността им в бъдеще, както и да възстанови честта и доброто им име посредством изявление в това отношение. Освен това сумата от отделните фиксирани суми, претендирани от ищците по двете дела, възлизала приблизително на размера на вземането на Комисията. Поради това Комисията счита, че искът по дело T‑81/19 трябва да бъде отхвърлен като недопустим, тъй като е налице висящ процес с оглед на предявения по дело T‑721/18 иск.

96      Ищците поддържат, че двата иска не се отнасят до едни и същи деяния. В това отношение те твърдят, че докато искът по дело T‑721/18 цели получаването на обезщетение за неимуществени вреди, които са им били причинени от „лъжливите и клеветнически“ твърдения на Комисията в рамките на обезпечителното и на първоинстанционното производство, то искът по дело T‑81/19 има за цел поправянето на неимуществените вреди, които са им били причинени от повтарянето на тези твърдения от страна на Комисията и от добавянето на нови „лъжливи и клеветнически“ твърдения в писмените становища, представени от адвокатите на Комисията на 13 и 18 декември 2018 г. пред Efeteio Athinon (Апелативен съд Атина), пред който те са подали жалба срещу решението от 4 юли 2018 г. на Monomeles Protodikeio Athinon (Първоинстанционен съд Атина, заседаващ в състав от един съдия).

97      Ищците изтъкват също така, че правното основание на двата иска също не е идентично. В това отношение ищците отбелязват, че в исковата молба по дело T‑721/18 те поддържат, че поведението, в което упрекват Комисията, е незаконосъобразно, по-специално защото накърнява правото им на ефективни правни средства за защита и на безпристрастен съд и представлява злоупотреба с право, докато тези основания за незаконосъобразност не са били изтъкнати в исковата молба по дело T‑81/19. По същия начин ищците отбелязват, че исковата молба по дело T‑81/19 съдържа основание за незаконосъобразност, а именно нарушение на задължението на страните за честност и лоялност, което не се съдържа в исковата молба по дело T‑721/18. Освен това ищците подчертават, че общите за двете искови молби основания за незаконосъобразност не подкрепят едни и същи искания. Освен това според ищците доводът на Комисията, че поправянето на изтъкнатите по дело T‑721/18 неимуществени вреди не би могло да се претендира отново в рамките на дело T‑81/19, не се отнася до хипотезата на висящ процес, а до хипотезата, в която ищец иска да оспори силата на пресъдено нещо, което не е налице в настоящия случай.

98      В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика иск, който противопоставя същите страни и има същите цели, базирайки се на същите основания като предявен по-рано иск, трябва да се отхвърли като недопустим (определение от 14 юни 2007 г., Landtag Schleswig-Holstein/Комисия, T‑68/07, непубликувано, EU:T:2007:180, т. 16; вж. също в този смисъл решения от 19 септември 1985 г., Hoogovens Groep/Комисия, 172/83 и 226/83, EU:C:1985:355, т. 9 и от 22 септември 1988 г., Франция/Парламент, 358/85 и 51/86, EU:C:1988:431, т. 12).

99      В настоящия случай следва да се отбележи, че и двата иска по дела T‑721/18 и T‑81/19 са предявени на основание член 268 ДФЕС и член 340, втора алинея ДФЕС и противопоставят едни и същи страни.

100    Налага се обаче изводът, че макар и двата иска да се отнасят до обезщетяването на неимуществените вреди, за които се твърди, че са причинени на всяка една от ищците от Комисията, вредите, чието поправяне се иска, не са идентични, доколкото произтичат от различни факти.

101    Всъщност, от една страна, не може a priori да се изключи възможността повтарянето на твърдения, за които се посочва, че са лъжливи и клеветнически, само по себе си да доведе до вреда, различна от първоначално причинената, единствено поради това че въпросното повтаряне е осъществено в рамките на въззивното производство.

102    От друга страна, следва да се отбележи, противно на твърденията на Комисията, че последната не се е ограничила до това във въззивното производство да повтори твърденията, които вече са били изложени в обезпечителното и в първоинстанционното производство. Така в точки 40—56 от исковата молба ищците посочват 17 нови твърдения. В това отношение Комисията само поддържа, че не е формулирала нови твърдения в рамките на производството по обжалване. Все пак е от съществено значение обстоятелството, че тази институция не обяснява в кой момент твърденията, идентифицирани от ищците като нови, вече са били формулирани в обезпечителното производство или в производството по възражение в първоинстанционното производство.

103    Следователно не може да се изключи възможността тези нови твърдения, ако се предположи, че са увреждащи, да могат да породят неимуществени вреди, различни от тези, на които се позовават ищците по дело T‑721/18.

104    Освен това следва да се отбележи, че основанието, в рамките на което се твърди нарушение на задължението на страните за честност и лоялност, посочено от ищците по дело T‑81/19, само по себе си не е изтъкнато в исковата молба по дело T‑721/18.

105    Тъй като двата иска нямат напълно идентичен предмет по смисъла на припомнената в точка 98 по-горе съдебна практика, не може да се приеме, че е налице висящ процес, поради което искът по дело T‑81/19 следва да се приеме за допустим по отношение на искането за обезщетение за неимуществените вреди, за които се твърди, че са причинени на всяка от ищците посредством твърденията, съдържащи се в писмените изявления на адвокатите на Комисията пред Efeteio Athinon (Апелативен съд Атина).

 По същество

106    Съгласно член 340, втора алинея ДФЕС в случай на извъндоговорна отговорност Съюзът, в съответствие с основните принципи на правото, които са общи за държавите членки, е длъжен да поправи вредите, причинени от негови институции или служители при изпълнението на техните задължения.

107    Съгласно постоянната съдебна практика, за да се ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза по смисъла на член 340, втора алинея ДФЕС за неправомерно поведение на неговите органи, трябва да са изпълнени определени кумулативни условия, а именно неправомерност на поведението, в което се упреква институцията, наличие на вреда и наличие на причинно-следствена връзка между твърдяното поведение и претендираната вреда (вж. в този смисъл решения от 29 септември 1982 г., Oleifici Mediterranei/ЕИО, 26/81, EU:C:1982:318, т. 16 и от 14 декември 2005 г., Beamglow/Парламент и др., T‑383/00, EU:T:2005:453, т. 95).

108    Щом едно от трите условия за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза не е изпълнено, исканията за обезщетение трябва да се отхвърлят, без да е необходимо да се проверява дали са изпълнени другите две условия (вж. в този смисъл решения от 15 септември 1994 г., KYDEP/Съвет и Комисия, C‑146/91, EU:C:1994:329, т. 81 и от 20 февруари 2002 г., Förde-Reederei/Съвет и Комисия, T‑170/00, EU:T:2002:34, т. 37). Освен това съдът на Съюза не е длъжен да разгледа тези условия в определен ред (решение от 9 септември 1999 г., Lucaccioni/Комисия, C‑257/98 P, EU:C:1999:402, т. 13).

 По неправомерното поведение, в което е упрекната Комисията

109    По дело T‑721/18 ищците упрекват Комисията, че в рамките на проведеното пред Monomeles Protodikeio Athinon (Първоинстанционен съд Атина, заседаващ в състав от един съдия) производство по възражение срещу принудителното изпълнение на определение от 31 май 2016 г., Isotis/Комисия (C‑450/14 P, непубликувано, EU:C:2016:477), и на решения от 16 юли 2014 г., Isotis/Комисия (T‑59/11, EU:T:2014:679), и от 4 февруари 2016 г., Isotis/Комисия (T‑562/13, непубликувано, EU:T:2016:63), посредством твърдения, които са се съдържали в писменото становище на Комисията и свидетелските показания на един служител на OLAF, за които Комисията е знаела, че са неверни, тази институция е представила ищците като лица, участвали пряко в управлението на средствата на Съюза, които Isotis е било осъдено да възстанови на Комисията съгласно посочените съдебни решения. Така в очите на третите лица Комисията е представила ищците като неплатежоспособни и ненадеждни, извършващи измамливи действия, което било накърнило сериозно доброто им име. Това сериозно накърняване на доброто им име било равностойно на неимуществени вреди в размер на 500 000 EUR за всяка една от тях.

110    По дело T‑81/19 ищците упрекват Комисията, че нейните представители съзнателно са изложили пред Efeteio Athinon (Апелативен съд Атина) погрешни твърдения, някои от които вече са били формулирани в първоинстанционното производство от същите представители, които по същество целят да въведат тази юрисдикция в заблуждение относно участието на първата ищца в управлението на европейските програми от Isotis и относно обстоятелството, че правосубектността на Isotis е фиктивна. Според ищците целта на това поведение е била да убеди Efeteio Athinon (Апелативен съд Атина), че не следва да се прилагат разпоредбите на националното право, които не допускат ищците да носят лична отговорност, в качеството си на съдружници, за задълженията на Isotis към Комисията, което обосновавало принудителното изпълнение на съдебните решения срещу ищците.

111    Комисията оспорва обстоятелството, че поведението, в което тя е била упрекната, действително е било налице, защото тя не била представила ищците пред гръцките съдилища като измамници, а само била изтъкнала фактически доводи, за да докаже, че в настоящия случай по отношение на ищците са били изпълнени предвидените в гръцкото законодателство условия за принудителното изпълнение на определение от 31 май 2016 г., Isotis/Комисия (C‑450/14 P, непубликувано, EU:C:2016:477), както и на решения от 16 юли 2014 г., Isotis/Комисия (T‑59/11, EU:T:2014:679), и от 4 февруари 2016 г., Isotis/Комисия (T‑562/13, непубликувано, EU:T:2016:63).

112    В това отношение, първо, що се отнася до поведението, в което се упреква Комисията по дело T‑721/18, следва да се отбележи, че ищците се позовават на конкретни пасажи от писмените обяснения от 14 декември 2017 г., на писменото становище от 17 април 2018 г. и на допълнителното писмено становище от 20 април 2018 г., представени от адвокатите на Комисията пред Monomeles Protodikeio Athinon (Първоинстанционен съд Атина, заседаващ в състав от един съдия), както и на дадените на 12 декември 2017 г. свидетелски показания на служител на OLAF пред същата юрисдикция, възпроизведени в едно от писмените обяснения от 14 декември 2017 г.

113    Следва да се отбележи, че писменото обяснение от 14 декември 2017 г., представено в отговор на молбата на ищците от 11 септември 2017 г. за спиране на принудителното изпълнение, съдържа следното твърдение:

„В производствата по двата иска ответниците се стремят напълно незаконосъобразно и злоумишлено да избягат от всякаква отговорност и да се разграничат от дейност, която те упражняват и ръководят пряко от десет години насам сами и с посредничеството на лице от непосредственото им семейно обкръжение“.

114    Същото това писмено обяснение съдържа и следното твърдение:

„[…] първата ответница е била назначена за управител, законен представител и материално отговорно лице на дружеството и е управлявала сама всички дела на дружеството на основание на член 748 и сл. от Гражданския кодекс“.

115    Във въпросното писмено обяснение се прави уточнение и относно задължението на Isotis, установено в решения от 16 юли 2014 г., Isotis/Комисия (T‑59/11, EU:T:2014:679), и от 4 февруари 2016 г., Isotis/Комисия (T‑562/13, непубликувано, EU:T:2016:63), че „става въпрос за задължение, което не е било договорено от несвързано с тях юридическо лице, а по силата на договор, сключен от дружество, чиято правосубектност се оспорва, зад чиято фасада действат ответниците, както и едно лице от тяхното непосредствено семейно обкръжение.

116    Освен това в същите писмени обяснения адвокатите на Комисията посочват, „[…] че в съответствие с правните разпоредби [било] доказано също така, че [Комисията] е претърпяла значителна вреда, която е пряка последица от действията и бездействията, извършвани в продължение на много години от ръководителите на гражданското дружество“.

117    Освен това, в същите писмени обяснения адвокатите на Комисията посочват твърденията на служителя на OLAF, изложени в съдебното заседание от 12 декември 2017 г., както следва:

„единственият начин да се съберат европейските средства е да се приеме мярка за принудително изпълнение върху имуществото на ответниците (които са били и физическите лица, извършващи дейност зад фасадата на e-Isotis). […] По-специално първата ответница е била начело на e-Isotis, организирала е дейността му и го е ръководила (с помощта на съпруга си)“.

118    Следва да се отбележи, че пасажите, цитирани в точки 113—117 по-горе, са били възпроизведени във второто писмено обяснение от 14 декември 2017 г. на адвокатите на Комисията относно молбата на ищците от 1 ноември 2017 г. за спиране на принудителното изпълнение и за закрила на тяхната личност, както и в писменото становище на посочените адвокати от 17 април 2018 г.

119    Следва също да се отбележи, че допълнителното писмено становище, представено на 20 април 2018 г. от адвокатите на Комисията пред Monomeles Protodikeio Athinon (Първоинстанционен съд Атина, заседаващ в състав от един съдия), съдържа следното твърдение:

„[…] ответниците са останали единствените съдружници в гражданското дружество и през цялото време са били в течение на управлението, извършвано под техен контрол, на публичните европейски средства, от които се е ползвало тяхното дружество“.

120    От цитираните по-горе пасажи от писмените изявления на представителите на Комисията, чиято автентичност не се оспорва от Комисията, е видно, че посочените представители са поддържали пред Monomeles Protodikeio Athinon (Първоинстанционен съд Атина, заседаващ в състав от един съдия), че ищците са играли много активна роля в управлението на Isotis, включително що се отнася до финансирането от Съюза, от което се ползва Isotis в рамките на програмите, ръководени от A, съпруг на първата и зет на втората ищца.

121    Следва обаче да се отбележи, че в доклада на OLAF от 15 ноември 2011 г. относно проведеното по почин на Комисията разследване относно възможни измами от страна на Isotis, засягащи финансовите интереси на Съюза, се посочва следното във връзка с първата ищца и с A:

„[Първата ищца] изобщо не се е намесвала в предоставеното от Комисията финансиране, тъй като на практика тя никога не е участвала в управлението на проектите [и] е била законен представител на дружеството, докато [А] е отговарял за управлението, и по-специално за изпълнението на европейските програми. [Първата ищца] е участвала като юридически съветник/сътрудник по някои европейски проекти, за които [А] е изпълнявал функции по координиране и управление. Основната дейност на [първата ищца] се е състояла в мониторинг и гарантиране на законосъобразността на специфичните процедури, необходими за изпълнението на европейските проекти като защитата на личните данни, характера на участващите в проекта крайни/пилотни потребители, въпросите на интелектуалната собственост и използването на предоставените резултати“.

122    Следва също да се отбележи, че в доклада си от 23 май 2016 г. прокурорът към Наказателен съд Атина, на който Комисията е изпратила доклада от разследването на OLAF от 15 септември 2011 г., заключава, че не е налице измама, засягаща финансовите интереси на Съюза, като по отношение на първата ищца посочва следното:

„На последно място, що се отнася до [първата ищеца], в преписката не се съдържа нито едно доказателство, което позволява да се направи извод за същественото ѝ участие в каквато и да е дейност, извършвана от съпруга ѝ във връзка с финансирането на разглежданите договори, което впрочем изрично се потвърждава от OLAF във въпросния доклад, и дори възнаграждението ѝ за предоставянето на правни услуги съответства на законоустановените ѝ хонорари, за които тя е била надлежно обложена с данък и които не са ѝ били изплатени под формата на дивиденти, а освен това посоченото възнаграждение не е било забранено от учредителния договор на [Isotis]“.

123    От констатациите на OLAF и на гръцката прокуратура е видно, че първата ищца не е играла водеща роля, що се отнася до управлението на средствата от Съюза, от които се е ползвало Isotis.

124    Ето защо се налага изводът, че даденото от Комисията пред Monomeles Protodikeio Athinon (Първоинстанционен съд Атина, заседаващ в състав от един съдия) описание на твърдяната активна роля на ищците в управлението на Isotis противоречи на констатациите, съдържащи се в доклада на OLAF от 15 септември 2011 г. и в доклада на прокурора на Атина от 23 май 2016 г., що се отнася до първата ищца.

125    От тази обикновена констатация обаче не може да се направи извод, че Комисията съзнателно е представила пред Monomeles Protodikeio Athinon (Първоинстанционен съд Атина, заседаващ в състав от един съдия) ищците като лица, извършили измами, засягащи финансовите интереси на Съюза.

126    Всъщност следва да се отбележи, че в писмените си изявления пред Monomeles Protodikeio Athinon (Първоинстанционен съд Атина, заседаващ в състав от един съдия) представителите на Комисията са упрекнали ищците не за това, че са виновни в извършването на измамливи действия, а за това, че са играли активна роля при управлението на Isotis, съответно при неизпълнението на договорните задължения на това дружество по отношение на Комисията, в резултат от което с решение от 16 юли 2014 г., Isotis/Комисия (T‑59/11, EU:T:2014:679), Общият съд осъжда Isotis да възстанови изцяло предварителното финансиране, получено въз основа на новите договори за отпускане на безвъзмездни средства, заедно с лихви за забава и с обезщетение с фиксиран размер, а с решение от 4 февруари 2016 г., Isotis/Комисия (T‑562/13, непубликувано, EU:T:2016:63), Общият съд осъжда дружеството да възстанови част от предварителното финансиране, получено на основание на втори договор за отпускане на безвъзмездни средства, заедно с лихви за забава.

127    Освен това е важно да се припомни, че в доклада си от 23 май 2016 г. прокурорът на Атина приема, че няма данни A, който е пряко натоварен с управлението на европейските програми, в които участва Isotis, включително на тези, които са предмет на договорите за отпускане на безвъзмездни средства, за които се отнася одитът от февруари 2010 г., да е извършил измама, засягаща финансовите интереси на Съюза. При тези условия самото твърдение, че ищците са играли активна роля в управлението на Isotis, включително що се отнася до управлението на финансирането от Съюза, не може да се разглежда като обвинение в измама, повдигнато срещу тях.

128    Второ, що се отнася до поведението, в което се упреква Комисията по дело T‑81/19, следва да се отбележи, че ищците препращат към конкретни пасажи от писменото становище и от допълнителното писмено становище на представителите на Комисията пред Efeteio Athinon (Апелативен съд Атина), възпроизведени в точка 55 по-горе, като част от тези пасажи възпроизвеждат вече формулираните в първоинстанционното производство твърдения относно активната роля на ищците в управлението на Isotis, а друга част поставят под въпрос действителното упражняване на дейност от Isotis и съответно неговата правосубектност.

129    В това отношение следва да се отбележи, че изложените в точки 126 и 127 по-горе съображения относно поведението, за което е упрекната Комисията по дело T‑721/18, важат mutatis mutandis, що се отнася до поведението, за което е упрекната по дело T‑81/19.

130    Освен това следва да се отбележи, че независимо от основателността на твърденията, които се съдържат в писмените изявления на представителите на Комисията пред Efeteio Athinon (Апелативен съд Атина) и целят да поставят под въпрос действителния характер на дейността на Isotis и следователно неговата правосубектност, сами по себе си тези твърдения не предполагат обвинение на ищците в измама, която засяга финансовите интереси на Съюза.

131    При тези условия следва да се провери дали обстоятелството, че представителите на Комисията са поддържали неправилно, че ищците са играли активна роля в управлението на Isotis, а също така са изложили редица фактически твърдения пред Monomeles Protodikeio Athinon (Първоинстанционен съд Атина, заседаващ в състав от един съдия) или пред Efeteio Athinon (Апелативен съд Атина), целящи да поставят под въпрос действителния характер на дейността на Isotis и следователно наличието на правосубектност, съставлява незаконосъобразно поведение, което може да ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза.

 По незаконосъобразния характер на поведението, в което е упрекната Комисията

132    Следва да се припомни, че що се отнася до условието за незаконосъобразно поведение, в което е упрекната съответната институция или орган, което условие бе посочено в точка 107 по-горе, съдебната практика изисква да е установено достатъчно съществено нарушение на правна норма на Съюза, която има за цел да се предоставят права на частноправните субекти (вж. в този смисъл решение от 10 септември 2019 г., HTTS/Съвет C‑123/18 P, EU:C:2019:694, т. 36). Такова нарушение се констатира, когато е налице явно и значително неспазване от страна на съответната институция на ограниченията, които са наложени на нейното право на преценка, като факторите, които трябва да се вземат под внимание в това отношение, са по-конкретно сложността на ситуациите, които трябва да се уредят, степента на яснота и прецизност на нарушената правна норма, както и обхватът на свободата на преценка, която нарушената норма предоставя на институцията на Съюза (вж. решение от 10 септември 2019 г., HTTS/Съвет, C‑123/18 P, EU:C:2019:694, т. 33 и цитираната съдебна практика).

133    В случая по дело T‑721/18 ищците твърдят, че поведението, в което Комисията е упрекната пред Monomeles Protodikeio Athinon (Първоинстанционен съд Атина, заседаващ в състав от един съдия), представлява сериозно и явно нарушение на норми, предоставящи права на частноправните субекти. Така в исковата си молба ищците поддържат, че Комисията е нарушила правото им на човешко достойнство, закрепено в член 1 от Хартата на основните права, в член 2 ДЕС, в преамбюла на Всеобщата декларация за правата на човека, както и в практиката на Европейския съд по правата на човека. Те изтъкват също така, че това поведение противоречи на принципа на добра администрация, установен в член 41 от Хартата на основните права, в Кодекса за добро административно поведение на персонала на Европейската комисия при неговото отношение с обществеността (ОВ L 267, 2000 г., стр. 63), както и в членове 4, 7 и 11 от Европейския кодекс за добро административно поведение.

134    Важно е да се подчертае, че в исковата си молба си ищците поддържат също, че в своите опити да постигне принудително изпълнение срещу тях на определение от 31 май 2016 г., Isotis/Комисия (C‑450/14 P, непубликувано, EU:C:2016:477), и на решения от 16 юли 2014 г., Isotis/Комисия (T‑59/11, EU:T:2014:679), и от 4 февруари 2016 г., Isotis/Комисия (T‑562/13, непубликувано, EU:T:2016:63), Комисията е нарушила принципа на законосъобразност, който включва принципа pacta sunt servanda, установен в член 216, параграф 2 ДФЕС, принципа на добросъвестност, принципа на защита на оправданите правни очаквания, правото им на ефективна съдебна защита, както и правото им на изслушване и на справедлив съдебен процес, установени в член 47 от Хартата на основните права. Освен това ищците поддържат, „при условията на евентуалност“, че дори да се предположи, че Комисията е имала право да прибегне до принудително изпълнение срещу тях, тя е направила това неправомерно и незаконосъобразно.

135    Така, първо, що се отнася до засягането посредством поведението на Комисията на принципа на добросъвестност и на принципа на защита на оправданите правни очаквания, ищците отбелязват, от една страна, че съгласно разпоредбите на Регламент (ЕО) № 2321/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 година относно правилата за участие на предприятия, изследователски центрове и университети, както и за разпространяването на резултатите от изследванията при изпълнението на Шестата рамкова програма на Европейската общност (2002—2006 г.) (ОВ L 355, 2002 г., стр. 23), Комисията е била длъжна да провери дали образуванията, с които е възнамерявала да сключи договор за финансиране в рамките на Шестата рамкова програма, са били юридически лица, и от друга страна, сключването на договорите за финансиране между Комисията и Isotis е било предхождано, за всеки един от посочените договори, от приемането от страна на Комисията на учредителен договор на Isotis, в който да се изключи изрично отговорността на неговите съдружници, която надхвърля вноската им в капитала, в случай че Isotis не изпълнява своите договорни задължения. Ищците подчертават също, че Комисията е знаела за член 784 от гръцкия Граждански кодекс, който изключва отговорността на съдружниците в гражданско дружество като Isotis във връзка с неизпълнението на договорните задължения на последното, и че до започване на производството по принудително изпълнение Комисията никога не е предявила иск срещу ищците, изисквайки от тях плащането на претендираните от Isotis суми, нито намеква в това отношение за какъвто и да било етап от производството пред Общия съд, а след това и пред Съда, в рамките на споровете между нея и Isotis.

136    Ищците поддържат, че при тези условия, след като неколкократно сключва договори за финансиране с Isotis в рамките на Шестата рамкова програма и впоследствие участва в тяхното изпълнение, Комисията ги е потвърдила многократно и без резерви всеки път, признавайки правосубектността на Isotis. Следователно, посочвайки в писмените изявления на адвокатите си пред Monomeles Protodikeio Athinon (Първоинстанционен съд Атина, заседаващ в състав от един съдия), че е оспорена юридическата правосубектност на Isotis, че това дружество няма стопанска цел и че следователно условията за прилагане на член 784 от гръцкия Граждански кодекс не са изпълнени, Комисията е нарушила принципа на защита на оправданите правни очаквания и принципа за добросъвестно изпълнение на договорите.

137    Второ, що се отнася до засягането от страна на Комисията на принципа на законност, ищците поддържат, че Комисията е започнала принудителното изпълнение спрямо тях, без да спази досъдебната процедура, предвидена в член 80 от Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията от 29 октомври 2012 година относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (ОВ L 362, 2012 г., стр. 1). Ищците поддържат също, че Комисията е нарушила принципа на законност, като се е опитала да събере дълг, който при липсата на дебитно известие, за което да са били уведомени, е бил погасен по давност, считано от 2016 г. в съответствие с член 93, параграф 1 от Делегиран регламент № 1268/2012 и с член 252 от гръцкия Граждански кодекс.

138    Трето, що се отнася до нарушението на правото на ефективна съдебна защита, на правото на изслушване и на правото на справедлив съдебен процес, закрепени в член 47 от Хартата на основните права, ищците подчертават, че предвид изключителния характер на арбитражните клаузи, съдържащи се в договорите за отпускане на безвъзмездни средства, които са били предмет на одита от 10 февруари 2010 г., те не са имали възможност да изтъкнат пред Съда или пред Общия съд в рамките на делата, по които са постановени определение от 31 май 2016 г., Isotis/Комисия (C‑450/14, непубликувано в Сборника, EU:C:2016:477), и решения от 16 юли 2014 г., Isotis/Комисия (T‑59/11, EU:T:2014:679), и от 4 февруари 2016 г., Isotis/Комисия (T‑562/13, непубликувано, EU:T:2016:63), нито пред национална юрисдикция, че не са можели да бъдат държани лично отговорни за дълговете на Isotis в качеството си на съдружници.

139    Четвърто, накрая, що се отнася до доводите за злоупотреба с право, ищците изтъкват по същество, че Комисията се е възползвала от резултатите от проектите, за които е осъществила съфинансиране и които е използвала за своите цели, че е реализирала икономии от съфинансирането на проектите Ask-It и EU4ALL, които никога не са били изплатени на Isotis, че се е възползвала от личното имущество на ищците в размер на 200 600 EUR, което последните са били предоставили за изпълнението на проектите, че е знаела, че съфинансирането, отпуснато на Isotis, впоследствие е било изплащано в размер на повече от 85 % под формата на данъци на гръцката държава, на социални осигуровки на заплати за служителите на Isotis и че Комисията не е опитала да намали вземането си посредством удържане от средствата на консорциума, натоварен с проектите, на сумите, които е считала, че ѝ дължи Isotis, което е имала право да направи. При тези условия ищците считат, че като иска от тях да ѝ възстановят всички суми, които е платила на Isotis, ведно със съответните лихви, Комисията иска да получи прекомерна, неправомерна и съответно незаконосъобразна печалба.

140    По дело T‑81/19 ищците изтъкват, че поведението, в което се упреква Комисията, е накърнило правото им на човешко достойнство и принципа на добра администрация, както и принципите на законност, добросъвестност и защита на оправданите правни очаквания, по същия начин както по дело T‑721/18.

141    Освен това ищците поддържат, че поведението, за което се упреква Комисията по дело T‑81/19, е накърнило задължението на страните за честност и лоялност и на основния принцип на справедливо правораздаване.

142    В това отношение ищците посочват, че с поведението си Комисията е нарушила явно задължението си за честност и лоялност, което е била длъжна да спазва по време на спора си с тях в съответствие с разпоредбите на членове 116 и 261 от гръцкия Граждански процесуален кодекс, както и основния принцип, който налага на адвокатите и представителите ad litem на Комисията по силата на гръцкия Етичен кодекс на адвоката да допринасят за справедливото провеждане на съдебното производство, като спазват изискването за честност, приложимо в процедурата по възражение на принудителното изпълнение по силата на член 299 ДФЕС. Според ищците тези принципи са възпроизведени в Хартата на основните принципи на юридическата професия в Европа, приета на пленарното заседание на Conseil des barreaux (CCBE) в Брюксел (Белгия) на 24 ноември 2006 г., която съдържа правни принципи, уреждащи професията на адвоката в държавите членки.

143    Комисията оспорва допустимостта на доводите на ищците, тъй като те се отнасяли до въпроси, които вече били окончателно разгледани от гръцкия съд, чиято компетентност в това отношение произтича от член 299 ДФЕС.

144    Освен това Комисията изтъква, че поведението ѝ в производството по възражение срещу принудителното изпълнение пред Monomeles Protodikeio Athinon (Първоинстанционен съд Атина, заседаващ в състав от един съдия) и пред Efeteio Athinon (Апелативен съд Атина) не е засегнато от никаква незаконосъобразност, която да може да ангажира отговорността на Съюза.

145    В това отношение, на първо място, следва да се отбележи, че доводите на ищците, изложени в точки 135—139 по-горе, не се отнасят до твърденията, съдържащи се в писмените изявления на представителите на Комисията пред Monomeles Protodikeio Athinon (Първоинстанционен съд Атина, заседаващ в състав от един съдия) в рамките на производството по възражение срещу принудителното изпълнение на определение от 31 май 2016 г., Isotis/Комисия (C‑450/14 P, непубликувано, EU:C:2016:477), и на решения от 16 юли 2014 г., Isotis/Комисия (T‑59/11, EU:T:2014:679), и от 4 февруари 2016 г., Isotis/Комисия (T‑562/13, непубликувано, EU:T:2016:63), нито до свидетелските показания на служител на OLAF в рамките на същата тази процедура, с които е можела да бъде накърнена репутацията на ищците, а до самото обстоятелство, че Комисията е започнала производство за принудително изпълнение на посочените решения срещу ищците.

146    Важно е също така да се отбележи, че в отговор на въпрос на Общия съд ищците посочват в съдебното заседание, че исканията им за обезщетение имат за цел единствено поправянето на вредите, които са им причинени от твърденията, съдържащи се в писмените изявления на представителите на Комисията и свидетелските показания на служител на OLAF пред Monomeles Protodikeio Athinon (Първоинстанционен съд Атина, заседаващ в състав от един съдия), а впоследствие и пред Efeteio Athinon (Апелативен съд Атина), в рамките на производството по възражение срещу принудителното изпълнение на определението от 31 май 2016 г., Isotis/Комисия (C‑450/14 P, непубликувано, EU:C:2016:477), и на решение от 16 юли 2014 г., Isotis/Комисия (T‑59/11, EU:T:2014:679), и от 4 февруари 2016 г., Isotis/Комисия (T‑562/13, непубликувано, EU:T:2016:63). Ищците уточняват, че те упрекват Комисията не за това, че се е опитала да постигне срещу тях принудително изпълнение на тези решения, а че умишлено е изложила пред гръцките съдилища погрешни твърдения, за да оспори правосубектността на Isotis.

147    Освен това в съдебното заседание ищците уточняват също така, че исканията им за обезщетение не се основават на нарушение на принципа pacta sunt servanda и че според тях правото им на справедлив съдебен процес е било спазено от гръцките съдилища в рамките на производството по възражение срещу принудителното изпълнение на определение от 31 май 2016 г., Isotis/Комисия (C‑450/14 P, непубликувано, EU:C:2016:477), и на решения от 16 юли 2014 г., Isotis/Комисия (T‑59/11, EU:T:2014:679), и от 4 февруари 2016 г., Isotis/Комисия (T‑562/13, EU:T:2016:63), и че в рамките на настоящото производство те нямало да изтъкват нарушение на правото си на справедлив процес.

148    Ето защо следва да се приеме, че доводите на ищците, изведени от нарушение на принципа на добросъвестност, на принципа на защита на оправданите правни очаквания, на принципа на законност, на правото на справедлив процес, на принципа pacta sunt servanda, на правото на ефективна съдебна защита и на правото на изслушване, както и на злоупотребата с право, изложени в точки 135—139 по-горе, трябва да се отхвърлят като неотносими, тъй като, както признават самите ищци, те не подкрепят исканията им за обезщетение.

149    На второ място, що се отнася до твърдяното нарушение на принципа на добра администрация, закрепен в правния ред на Съюза в член 41 от Хартата на основните права, трябва да се констатира, че ищците само най-общо твърдят, че поведението, за което е упреквана Комисията по дела T‑721/18 и T‑81/19, е нарушило принципа на добра администрация, без изобщо да подкрепят доводите си. Ето защо следва да се приеме, че тези доводи трябва да се отхвърлят като недопустими, тъй като самото позоваване на принципа от правото на Съюза, чието нарушение се твърди, без да се посочат фактическите и правните обстоятелства, на които се основава това твърдение, не отговаря на изискванията на член 76, буква г) от Процедурния правилник (вж. в този смисъл решение от 24 октомври 2018 г., Deza/Комисия, T‑400/17, непубликувано, EU:C:2018:712, т. 102).

150    На трето място, що се отнася до довода на ищците, изведен от нарушение на правото на човешко достойнство, следва да се припомни, че член 1 от Хартата на основните права, който предвижда, че човешкото достойнство е ненакърнимо и трябва да се зачита и защитава, представлява правна норма на Съюза, която има за цел да предостави права на частноправните субекти (вж. в този смисъл решение от 3 май 2017 г., Sotiropoulou и др./Съвет, T‑531/14, непубликувано, EU:C:2017:297, т. 75 и 76). Ето защо следва да се провери дали в случая евентуалното му нарушение може да ангажира отговорността на Съюза.

151    Следва да се отбележи, че в съдебното заседание ищците уточняват, че Комисията е накърнила тяхното достойнство, като ги е представила пред Monomeles Protodikeio Athinon (Първоинстанционен съд Атина, заседаващ в състав от един съдия) и пред Efeteio Athinon (Апелативен съд Атина) като измамници по отношение на Комисията и Съюза.

152    В този контекст следва да се припомни, както бе констатирано в точки 126 и 127 по-горе, че доводите на ищците почиват на погрешната предпоставка, че Комисията ги е представила като лица, извършили измами, засягащи финансовите интереси на Съюза.

153    Във всички случаи е важно да се припомни, че възможността за предявяване на права по съдебен ред и съдебният контрол, който това предполага, са израз на общ принцип на правото, който е залегнал в основата на общите конституционни традиции на държавите членки и който е прогласен и в членове 6 и 13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (решения от 15 май 1986 г., Johnston, 222/84, EU:C:1986:206, т. 17 и 18 и от 17 юли 1998 г., ITT Promedia/Комисия, T‑111/96, EU:T:1998:183, т. 60), и в член 47 от Хартата на основните права (решение от 4 април 2019 г., Rodriguez Prieto/Комисия, T‑61/18, EU:T:2019:217, т. 75).

154    Следва обаче да се отбележи, че доводите на ищците водят до това да се приеме, че представянето от Комисията на какъвто и да било довод, целящ да се докаже измамливо поведение от тяхна страна в рамките на производството по възражение срещу принудителното изпълнение на определение от 31 май 2016 г., Isotis/Комисия (C‑450/14 P, непубликувано, EU:C:2016:477), и на решения от 16 юли 2014 г., Isotis/Комисия (T‑59/11, непубликувано, EU:T:2014:679), и от 4 февруари 2016 г., Isotis/Комисия (T‑562/13, непубликувано, EU:T:2016:63), непременно би довело до нарушение на правото им на достойнство, което може да ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза, доколкото въпросният довод е щял да бъде отхвърлен от гръцките юрисдикции.

155    От това следва, че ако доводите на ищците бъдат уважени, това би означавало да се ограничи процесуалната легитимация на Комисията да постигне пред националните юрисдикции на основание член 299 ДФЕС принудителното изпълнение на решение на Общия съд, с което ѝ се признава вземане, в съответствие със задълженията ѝ по член 317 ДФЕС да следи за правилното управление на ресурсите на Съюза и член 325 ДФЕС да се бори с измамите и с всяка друга незаконна дейност, която засяга финансовите интереси на Съюза.

156    Ето защо следва да се отхвърлят доводите на ищците, изведени от нарушение на правото им на човешко достойнство.

157    На четвърто място, що се отнася до довода на ищците по дело T‑81/19, че в настоящия случай Комисията е нарушила принципа на процесуална лоялност, следва да се отбележи, че в това отношение ищците не се позовават на нарушение на правна норма на Съюза, предоставяща права на частноправните субекти, което е едно от условията за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза, изисквани съгласно припомнената в точка 132 по-горе съдебна практика, а нарушение на член 116, параграф 1 и на член 216 от гръцкия Граждански процесуален кодекс, както и на разпоредбите на гръцкия Етичен кодекс на адвоката. Освен това следва да се отбележи, че доколкото принципът на процесуална лоялност може да се разглежда като общ за правните системи на няколко държави членки, този принцип досега не е утвърден в правото на Съюза.

158    По-нататък следва да се припомни, от една страна, че съгласно член 299, втора алинея ДФЕС „[п]ринудителното изпълнение се урежда от разпоредбите на гражданскопроцесуалните норми, които са в сила в държавата членка, на чиято територия се осъществява“, и от друга страна, съгласно член 299, четвърта алинея ДФЕС контролът относно правомерността на изпълнителните мерки е от компетентност на националните юрисдикции.

159    В това отношение е важно да се подчертае, че компетентността на националните юрисдикции да упражняват контрол относно правомерността на мерките за изпълнение обхваща не само споровете във връзка с принудителното изпълнение на актовете на Съвета на Европейския съюз, на Комисията или на ЕЦБ, които налагат парично задължение за субекти, различни от държавите, представляващи изпълнително основание, но и споровете във връзка с принудителното изпълнение на решенията на Общия съд, в съответствие с член 280 ДФЕС и с член 60 от Статута на Съда на Европейския съюз.

160    Следователно, както правилно изтъква Комисията, следва да се констатира, че в случая Efeteio Athinon (Апелативен съд Атина) е трябвало да се увери, че поведението на представителите на Комисията в рамките на производството по възражение срещу принудителното изпълнение на определение от 31 май 2016 г., Isotis/Комисия (C‑450/14 P, непубликувано, EU:C:2016:477), и на решения от 16 юли 2014 г., Isotis/Комисия (T‑59/11, EU:T:2014:679), и от 4 февруари 2016 г., Isotis/Комисия (T‑562/13, EU:T:2016:63), е било в съответствие с принципа на процесуална лоялност, и по-специално с член 116, параграф 1 и с член 216 от гръцкия Граждански кодекс, както и с разпоредбите на гръцкия Етичен кодекс на адвоката.

161    Тази констатация не може да бъде поставена под въпрос от довода, изтъкнат от ищците в съдебното заседание, че Общият съд е този, който трябва да прецени нарушението на принципа на процесуална лоялност от страна на Комисията пред Efeteio Athinon (Апелативен съд Атина), доколкото в настоящия случай единствено Общият съд е бил компетентен да разглежда искове за извъндоговорна отговорност срещу Съюза или неговите служители.

162    Всъщност действително Общият съд е компетентен, в съответствие с член 268 ДФЕС, да разглежда спорове относно обезщетения за вредите, посочени в член 340, втора алинея ДФЕС, съгласно който „[в] случай на извъндоговорна отговорност, Съюзът в съответствие с основните принципи на правото, които са общи за държавите членки, е длъжен да поправи вредите, причинени от неговите институции или служители, при изпълнението на техните задължения“.

163    В рамките на производство по иск, предявен на основание член 268 ДФЕС и на член 340, втора алинея ДФЕС, Общият съд обаче не може да се произнесе по твърдяното нарушение от страна на Комисията на национална процесуалноправна норма в рамките на спор, свързан с принудителното изпълнение на решение на Общия съд пред национална юрисдикция, без да засегне правомощията, изрично запазени за националната юрисдикция съгласно член 299 ДФЕС, и следователно без да засегне разпределението на правомощията между съда на Съюза и националните юрисдикции, установено в Договора за функционирането на ЕС.

164    От това следва, че доводът на ищците, че поведението, за което се упреква Комисията в настоящия случай, е неправомерно, тъй като нарушава принципа на процесуална лоялност, трябва да се отхвърли като неоснователен.

165    С оглед на изложените по-горе съображения следва да се констатира, че ищците не са успели да докажат, че поведението, за което е упреквана Комисията по дела T‑721/18 и T‑81/19, представлява достатъчно съществено нарушение на правна норма, която има за цел да се предоставят права на частноправните субекти по смисъла на цитираната в точка 132 по-горе съдебна практика.

166    При тези условия съгласно цитираната в точка 108 по-горе съдебна практика първото искане за обезщетение и второто искане за обезщетение, представени от ищците по всяко от делата T‑721/18 и T‑81/19, трябва да се отхвърлят, без да е необходимо да се разглеждат останалите условия за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза.

167    Следователно исковете трябва да бъдат отхвърлени отчасти като недопустими и отчасти като неоснователни.

 По съдебните разноски

168    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като ищците са загубили делото, те трябва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски в съответствие с искането на Комисията.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (девети състав)

реши:

1)      Отхвърля иска.

2)      Осъжда Zoï Apostolopoulou и Anastasia Apostolopoulou-Chrysanthaki да заплатят съдебните разноски.

Costeira

Кънчева

Perišin

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 21 декември 2021 година.

Подписи


*      Език на производството: гръцки.