ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
M. SZPUNAR
представено на 16 юни 2016 година(1)
Дело C‑174/15
Vereniging Openbare Bibliotheken
срещу
Stichting Leenrecht
(Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank Den Haag (Районен съд Хага, Нидерландия)
„Авторско право и сродни права — Право на отдаване под наем и в заем на защитени произведения — Директива 2001/29/ЕО — Директива 2006/115/ЕО — Електронни книги — Обществени библиотеки“
Въведение
1. Библиотеката е много старо творение на човечеството. Тя се е появила векове преди изобретяването на хартията и появата на книгата, каквато я познаваме в наши дни. Тя е съумяла да се приспособи към изобретяването на книгопечатането през ХV в., от което успява дори да се възползва, и именно с нея е трябвало да се съобрази авторското право, появило се през ХVIII в. Понастоящем сме свидетели на нова революция: дигитализацията. Ще надживее ли библиотеката това ново сътресение в окръжаващата я действителност? Без да се преувеличава значението на настоящото дело, не може да се отрече, че то дава истинска възможност да се спомогне не само за оцеляването на библиотеките, но и за техния подем.
2. Всъщност не е новина, че цифровите технологии и възходът на интернет разтърсиха дълбоко много сфери на дейност, включително създаването по-специално на литературни произведения. Появата на електронните книги силно промени както сектора на книгоиздаването, така и навиците на читателите, и това е само началото на този процес. Така, въпреки че електронната книга не е предназначена да измести хартиената книга, това не променя факта, че за някои категории книги и на определени пазари обемът на продажбите на електронни книги достига и дори надвишава този на хартиените книги и че някои книги се публикуват само в електронен вид(2). Също така някои читатели — и те стават все по-многобройни — са склонни да изоставят четенето на хартиен носител за сметка на електронния четец, а най-младите от тях дори никога не са привиквали към хартиени книги.
3. Ако библиотеките не се приспособят към това развитие, те рискуват да останат встрани и да загубят ролята си, която са имали от хилядолетия, да участват в разпространението на културата. Създаването на нормативна уредба, способстваща за модернизиране на начина на работа на библиотеките, от известно време е предмет на обсъждане както сред заинтересованите лица, така и в доктрината(3). Въпросът дали — и на какво правно основание — библиотеките имат право да отдават в заем електронни книги, е в центъра на тези обсъждания. Настоящото дело ще позволи на Съда да даде правораздавателен отговор на този въпрос.
Правна уредба
Правото на Съюза
Директива 2001/29/ЕО
4. Озаглавеният „Обхват“ член 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество(4) в своя параграф 2, буква б) предвижда:
„С изключение на случаите, посочени в член 11 [за приемане на технически изменения в някои директиви в областта на авторското право], настоящата директива запазва и не засяга по никакъв начин съществуващите разпоредби на Общността, отнасящи се до:
[…]
б) право на отдаване под наем, право на отдаване в заем и някои права, отнасящи се до авторското право в областта на интелектуалната собственост“.
5. Член 2 от тази директива, озаглавен „Право на възпроизвеждане“, в буква а) гласи:
„Държавите членки предвиждат изключителното право да разрешават или забраняват пряко или непряко, временно или постоянно възпроизвеждане по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, изцяло или частично:
a) за авторите — на техните произведения“.
6. Член 3 от същата директива, озаглавен „Право на публично разгласяване на произведения и право на предоставяне на публично разположение на други закриляни обекти“, предвижда в параграф 1:
„Държавите членки предоставят на авторите изключително право да разрешават или забраняват публичното разгласяване на техни произведения по жичен или безжичен път, включително предоставяне на публично разположение на техни произведения по такъв начин, че всеки може да има достъп до тях от място и във време, самостоятелно избрани от него“.
7. Член 4 от Директива 2001/29, озаглавен „Право на разпространение“, предвижда следното:
„1. Държавите членки предвиждат за авторите по отношение на оригинала на техните произведения или на техни копия изключителното право да разрешават или забраняват всякаква форма на публично разпространяване чрез продажба или по друг начин.
2. Правото на разпространение не се изчерпва в Общността по отношение на оригинала или копия от произведението, освен когато първата продажба или друго прехвърляне на собствеността в Общността на този обект се извършва от притежателя на права или с неговото съгласие“.
8. Накрая, член 5 от Директивата, озаглавен „Изключения и ограничения“, предвижда в параграф 1 и параграф 2, буква в):
„1. Временни действия на възпроизвеждане, посочени в член 2, които имат преходен или инцидентен характер, които представляват неразделна и съществена част от технологичния процес и чиято единствена цел е да позволи:
[…]
б) законно използване
на произведение или закрилян обект, и които нямат самостоятелно стопанско значение, се освобождават от правото на възпроизвеждане, предвидено в член 2.
2. Държавите членки могат да предвидят изключения или ограничения от правото на възпроизвеждане, предвидено в член 2, в следните случаи:
[…]
в) по отношение на специфични действия на възпроизвеждане, извършвани от общодостъпни библиотеки, учебни заведения или музеи, или от архивни учреждения, които нямат за цел пряка или непряка икономическа или търговска изгода“.
Директива 2006/115/ЕО
9. Член 1 от Директива 2006/115/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 12 декември 2006 година за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственост(5), озаглавен „Предмет на хармонизация“, гласи:
„1. В съответствие с разпоредбите на тази глава [Глава I, „Право на отдаване под наем и в заем“] и като спазват условията на член 6, държавите членки предвиждат право да се разрешава или забранява отдаването под наем и в заем на оригинали и екземпляри от произведения на авторското право, и на други обекти, посочени в член 3, параграф 1.
2. Правата, посочени в параграф 1, не се изчерпват чрез продажба или чрез друг акт на разпространение на оригиналите и екземплярите от произведения на авторското право и други обекти, посочени в член 3, параграф 1“.
10. Член 2 от тази директива, озаглавен „Дефиниции“, предвижда в параграф 1, буква б):
„За целите на настоящата директива се прилагат следните дефиниции:
[…]
б) „отдаване в заем“ означава предоставянето за използване за ограничен срок и без пряка или непряка икономическа или търговска изгода, когато се извършва чрез институции, достъпни за публиката“.
11. В съответствие с член 3 от същата директива, озаглавен „Носители и обекти на правата на отдаване под наем и даване на заем“, параграф 1, буква а) от него гласи:
„Изключителното право да се разрешава или забранява отдаването под наем и в заем принадлежи:
a) на автора, по отношение на оригинала и екземплярите от неговото произведение“.
12. Накрая, член 6 от същата директива, озаглавен „Дерогиране на изключителното право на публично отдаване в заем“, предвижда в параграфи 1 и 3:
„1. Държавите членки могат да дерогират изключителното право по член 1 по отношение на публичното отдаване в заем, при условие че авторите поне получават възнаграждение за такова отдаване в заем. Държавите членки са свободни да определят това възнаграждение, като вземат предвид целите за насърчаване на културата.
[…]
3. Държавите членки могат да освободят някои категории институции от заплащане на възнаграждението, посочено в параграфи 1 и 2“.
Нидерландското право
13. Законът за авторското право (Auteurswet) регламентира правото на отдаване в заем в член 12, параграф 1, точка 3 и параграф 3. Дерогацията относно публичното отдаване в заем е уредена в член 15с, параграф 1 от този закон.
Фактите, производство и преюдициални въпроси
14. Дискусията относно отдаването в заем на електронни книги от библиотеките се води в много държави членки, включително в Нидерландия. Вследствие на доклад, изготвен по искане на Министерството на образованието, културата и науката, е направено заключението, че отдаването в заем на електронни книги не попада в обхвата на изключителното право за отдаване в заем по смисъла на разпоредбите, с които Директива 2006/115 е транспонирана в нидерландското право. Следователно отдаването в заем на електронни книги от обществените библиотеки не може да се ползва от дерогацията, предвидена в член 6, параграф 1 от тази директива, която също е транспонирана в нидерландското право. Правителството е изготвило проектозакон за библиотеките, който се основава на тази предпоставка.
15. Въпреки това Vereniging Openbare Bibliotheken, асоциация, в която членуват всички обществени библиотеки в Нидерландия (наричана по-нататък „VOB“), ищец в главното производство, не споделя това становище. Тъй като е убедена, че приложимите разпоредби на нидерландското право следва да се прилагат и по отношение на електронното отдаване в заем, тя подава пред запитващата юрисдикция установителен иск срещу Stichting Leenrecht — фондация, на която е възложено събирането на авторските възнаграждения на основание дерогацията за публичното отдаване в заем — ответник в главното производство, като иска да бъде признато по същество, първо, че отдаването в заем на електронни книги попада в обхвата на правото на отдаване в заем, второ, че предоставянето на разположение на електронни книги за неограничено време представлява продажба по смисъла на разпоредбите относно правото на разпространение, и трето, че предоставянето в заем на електронни книги от обществените библиотеки срещу заплащане на справедливо възнаграждение на авторите не представлява нарушение на авторското право.
16. VOB добавя, че нейният иск се отнася до отдаването в заем според модела, който запитващата юрисдикция определя като „one copy one user“. При този модел електронната книга, с която библиотеката разполага, се изтегля от ползвателя за срока на заемането, през който тя не е достъпна за останалите ползватели на библиотеката. След изтичането на този срок книгата автоматично става неизползваема от съответния ползвател и вече може да бъде заемана от друг ползвател. От друга страна VОВ потвърждава, че иска да ограничи обхвата на своя иск до „романите, сборниците с разкази, биографиите, пътеписите, детските и юношеските книги“.
17. В главното производство в подкрепа на исканията на VOB са встъпили Stichting Lira, организация за колективно управление на права, която представлява авторите на литературни произведения (наричана по-нататък „Lira“), и Stichting Pictoright, организация за колективно управление на права, която представлява авторите на произведения на пластичните изкуства (наричана по-нататък „Pictoright“), а в подкрепа на исканията на насрещната страна — Vereniging Nederlands Uitgeversverbond, сдружение на издателите (наричано по-нататък „NUV“).
18. Тъй като счита, че отговорът на претенциите на VOB зависи от тълкуването на разпоредбите на правото на Съюза, Rechtbank Den Haag (Районен съд Хага, Нидерландия) сезира Съда със следните преюдициални въпроси:
„1. Следва ли член 1, параграф 1, член 2, параграф 1, буква б) и член 6, параграф 1 от Директива 2006/115 да бъдат тълкувани в смисъл, че под „отдаване в заем“ съгласно тези разпоредби трябва да се разбира и предоставянето за ползване на защитени с авторски права романи, сборници с разкази, биографии, пътеписи, детски и юношески книги, което предоставяне за ползване няма за цел извличането на пряка или непряка икономическа или търговска облага и се предлага от публично достъпна институция,
– при положение че цифров екземпляр от произведението е качен на сървъра на институцията (възпроизвеждане от тип А), което позволява на ползвателите да възпроизвеждат този екземпляр чрез изтеглянето му на техните собствени компютри (възпроизвеждане от тип Б), а
– възпроизведеният чрез изтегляне от ползвателя екземпляр (възпроизвеждане от тип Б) повече не може да бъде ползван след изтичането на определен срок и
– докато тече този срок, други ползватели не могат да изтеглят екземпляра (чрез възпроизвеждане от тип А) на техните компютри?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос, препятства(т) ли член 6 от Директива 2006/115/ЕО и/или други разпоредби от правото на Съюза възможността държавите членки да обвържат прилагането на ограничението на правото на отдаване в заем по член 6 от посочената директива с изпълнението на условието екземплярът от произведението (получен чрез възпроизвеждане от тип А) да бъде пуснат в обращение в Съюза чрез първа продажба на този екземпляр или друго първо по ред прехвърляне на правото на собственост върху този екземпляр от притежателя на правото или с неговото съгласие по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2001/29?
3. При отрицателен отговор на втория въпрос, поставя ли член 6 от Директива 2006/115/ЕО други изисквания по отношение на произхода на възпроизведените екземпляри, предоставени за ползване от посочената институция (вследствие на възпроизвеждане от тип А), като например изискването да е законен източникът, от който този екземпляр е възпроизведен?
4. При утвърдителен отговор на втория въпрос, следва ли член 4, параграф 2 от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че под „първа продажба“ на дадени обекти или под „друго първо по ред прехвърляне на правото на собственост“ върху този екземпляр по смисъла на тази разпоредба следва да се разбира и ограниченото във времето предоставяне за ползване на възпроизведени в цифров формат екземпляри от защитени романи, сборници с разкази, биографии, пътеписи, детски и юношески книги, което предоставяне за ползване се извършва онлайн — чрез изтегляне на тези екземпляри?“.
19. Преюдициалното запитване е постъпило в Съда на 17 април 2015 г. Писмени становища са представили VOB, NUV, Lira и Pictoright, германското, гръцкото, френското, италианското, латвийското, португалското правителство и правителството на Обединеното кралство, както и Европейската комисия. В проведеното на 9 март 2016 г. съдебно заседание се явяват представители на VOB, NUV, Lira и Pictoright, чешкото, гръцкото и френското правителство, както и на Комисията.
Анализ
20. Запитващата юрисдикция поставя четири преюдициални въпроса. Първият от тях е с основно значение, тъй като се отнася до това дали отдаването в заем на електронни книги може да попадне в обхвата на Директива 2006/115. В случай на отрицателен отговор на този първи въпрос останалите въпроси губят своето значение. Ето защо ще съсредоточа анализа си върху първия въпрос. Вторият, третият и четвъртият въпрос се отнасят до условията, на които трябва да отговарят електронните книги, за да могат евентуално да бъдат отдавани в заем в рамките на дерогацията за публично отдаване в заем. Ще ги разгледам заедно и сбито.
По първия преюдициален въпрос
Предварителни бележки
21. С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество пита дали член 1, параграф 1 от Директива 2006/115 във връзка с член 2, параграф 1, буква б) от тази директива трябва да бъде тълкуван в смисъл, че публичното предоставяне от обществени библиотеки за ползване на електронни книги за ограничен срок от време попада в обхвата на правото на отдаване в заем съобразно този член.
22. В съответствие с предмета на главното производство, очертан от подадения от VOB иск, запитващата юрисдикция ограничава въпроса си до „романите, сборниците с разкази, биографиите, пътеписите, детските и юношеските книги“. Същевременно, макар да приемам, че въпросите, които ни занимават по настоящото дело, се ограничават, измежду различните категории обекти, защитени от правото на отдаване в заем, само до електронните книги(6), ми се струва трудно да се огранича до тези въпроси, както прави запитващата юрисдикция. Всъщност отграничаваната от нея категория литературни произведения не почива по мое мнение на някакъв обективен критерий, който да оправдава тяхното различно правно третиране. Следователно разрешението, дадено от Съда в отговора на преюдициалния въпрос, ще трябва да се прилага без разлика по отношение на произведенията от всички литературни жанрове, които съществуват под формата на електронна книга.
23. По мое мнение е необходимо тълкуването на Директива 2006/115 да отговаря на нуждите на съвременното общество, като позволява съвместяване на различните засегнати интереси. В същото време това тълкуване трябва да съответства на международните задължения на Европейския съюз и да се вписва в логиката на останалите правни актове на Съюза в областта на авторското право. По-долу ще разгледам различните проблеми.
Относно ценностните основания, които изискват тълкуване на Директива 2006/115 в светлината на съвременните предизвикателства
24. Директива 2006/115 не е нов нормативен акт. Всъщност става въпрос за кодификация на Директива 92/100/ЕИО на Съвета от 19 ноември 1992 година относно правото на отдаване под наем и в заем и относно някои права, сродни на авторското право в областта на интелектуалната собственост(7), която е един от първите два акта на вторичното право в областта на авторското право(8). Тази директива никога не е била изменяна из основи по отношение на правото на отдаване в заем, нито при преработването ѝ с Директива 2006/115, нито по-рано. Следователно действащите разпоредби относно правото на отдаване в заем по същество са същите като приетите през 1992 г.
25. Според мен е неоспоримо, че по онова време законодателят на Съюза не е предвиждал включването в понятието за отдаване в заем по смисъла на Директива 92/100 на отдаването в заем на електронни книги, дори само защото годната за търговска експлоатация технология на електронните книги тогава е едва в началото си. От друга страна, когато Комисията в мотивите към тази директива изрично изключва последната да може да се прилага по отношение на публичното предоставяне за ползване на произведения посредством изтегляне, тя изтъква единствено аудио- и видеозаписите(9). Въпросът за изтеглянето на книги дори не се споменава в тях.
26. Означава ли това, че разпоредбите на Директива 2006/115 трябва дори и днес да продължават да се тълкуват по начин, който изключва отдаването в заем на електронните книги от понятието за отдаване в заем по смисъла на тази директива? Според мен не, за което има три вида причини.
27. Първо, по мое мнение е необходимо правните актове да бъдат тълкувани така, че да се отчита развитието на технологиите, пазара и поведението, и тези актове да не остават застинали в миналото заради твърде строго тълкуване(10).
28. По мое мнение такова тълкуване, което може да се квалифицира като „динамично“ или „еволютивно“, е необходимо по-специално в областите, които са силно засегнати от техническия прогрес, както е в случая с авторските права. Всъщност в наши дни този прогрес е толкова бърз, че без усилия изпреварва законодателния процес, като по този начин осъжда на неуспех опитите за адаптиране на правните разпоредби по този ред и така актовете остаряват още при самото им приемане или малко след това. Самата Директива 2006/115 е съвършен пример за това явление. Нейните разпоредби относно отдаването под наем, целящи да регламентират пазара за наемане на касети, компактдискове и DVD, днес вече не се прилагат, тъй като отдаването под наем на аудио- и видеозаписи, поне на европейския пазар, практически е изчезнало за сметка на предоставянето за ползване онлайн(11). Този анахронизъм на правните норми спрямо действителността често е източник на проблеми при тълкуването, несигурност или празноти в правото. В такива случаи единствено подходящо съдебно тълкуване е в състояние да гарантира ефикасността на съответната правна уредба, изправена срещу бързината на технологичното и икономическото развитие в този сектор.
29. Този подход изглежда в съответствие и с намеренията на законодателя при приемането на разпоредбите от правото на Съюза в областта на авторското право. Всъщност съображение 4 от Директива 2006/115 гласи, че „[з]акрилата на авторското право […] трябва да се приспособи към новото икономическо развитие […]“. Същата воля за приспособяване към новата технологическа и икономическа действителност е видна и от съображения 2, 5 и 8 от Директива 2001/29, която остава основният акт от правото на Съюза в областта на авторското право. Как обаче да се гарантира това приспособяване и „актуализиране“ на законодателните разпоредби освен чрез адекватното им тълкуване?
30. Отдаването в заем на електронни книги е съвременното съответствие на заемането на хартиени книги. Аз не споделям повдигнатия в рамките на настоящото дело довод, че има съществена разлика между електронната и традиционната книга или между отдаването в заем на електронна и на хартиена книга. Ясно е, че електронната книга е в различна форма, може да бъде по-удобна в някои ситуации (но и по-неудобна в други) и има определени функции като търсене на думи и превод, каквито хартиената книга няма. Тези характеристики обаче са вторични и тяхното значение зависи от субективните предпочитания на всеки ползвател. Същото се отнася и до довода, че основното предимство се състои в това, че заемането на електронна книга не изисква придвижване на потребителя до библиотеката, тъй като той го прави от разстояние. По същия начин на това би могло да се отговори, че някои хора предпочитат да отидат до библиотеката, за да осъществят човешки контакт.
31. Това, което според мен обаче е определящо в този случай, е обективният елемент: като заема електронна или традиционна книга от библиотеката, ползвателят желае да се запознае със съдържанието на тази книга, без да запазва копие от нея за себе си. От тази гледна точка хартиената и електронната книга не се различават съществено, както и условията за тяхното заемане.
32. Ето защо тълкуването на Директива 2006/115 трябва да вземе предвид тази действителност, като изравни правната рамка на отдаването в заем на електронни книги и на отдаването в заем на традиционни книги.
33. Второ, главната цел на авторското право е да закриля интересите на авторите. Неслучайно организациите, които представляват интересите на авторите, тоест Lira и Pictoright, встъпват в главното производство в подкрепа на исканията на VOB. Дори да изглежда парадоксално, това произтича от преобладаващата понастоящем логика на пазара в областта на отдаването в заем на електронни книги.
34. Всъщност такъв пазар съществува и библиотеките действително отдават в заем електронни книги. Въпреки това, като се има предвид, че тази форма на отдаване в заем се счита извън обхвата на понятието за отдаване в заем по смисъла на Директива 2006/115, тя не може да се ползва и от дерогацията за публичното отдаване в заем, предвидена в член 6, параграф 1 от тази директива. Ето защо отдаването в заем на електронни книги се организира под формата на лицензионни договори, сключени между библиотеките и издателите. Последните предоставят на разположение на библиотеките електронни книги на специално договорена за тази цел цена, които библиотеките след това имат право да заемат на абонатите. Според твърденията на Lira и Pictoright от тези договорни отношения се възползват основно издателите или другите посредници в търговията с електронни книги, без авторите да получават адекватно възнаграждение.
35. Обратно, ако се счита, че за електронното отдаване в заем се прилага Директива 2006/115, а следователно и предвидената в член 6, параграф 1 от нея дерогация, поради този факт авторите биха получавали — в съответствие с изискването по тази разпоредба — възнаграждение, което ще се прибави към това от продажбата на книгите и няма да зависи от договорите, сключени с издателите.
36. Тълкуване на Директива 2006/115, според което електронното отдаване в заем е обхванато от понятието „отдаване в заем“, не само няма да увреди интересите на авторите, но напротив, ще позволи да бъдат защитени техните интереси по-добре в сравнение с настоящото положение, което се регулира единствено от законите на пазара.
37. Накрая, трето, съображенията, които ме мотивират да подкрепя тълкуване на Директива 2006/115, което отчита технологичното развитие, са тези, които изложих във въведението към настоящото заключение. Библиотеките винаги са отдавали в заем книги, без да искат разрешение за това. Някои от тях даже не е трябвало да купуват собствен екземпляр, тъй като се ползват от депонирания екземпляр. Това се обяснява с факта, че книгата не се счита за обичайна стока, а създаването на литературни произведения не е просто икономическа дейност. Значението на книгите за съхраняването и достъпа до култура и научни знания винаги е било по-важно от съображенията от чисто икономически характер.
38. Понастоящем, в епохата на дигитализацията, библиотеките трябва да продължат да играят същата роля за съхранение и разпространение на културата, каквато са имали в епохата, когато книгата е била само на хартиен носител. В общество, управлявано единствено от законите на пазара обаче, това невинаги е така. От една страна, библиотеките, най-вече обществените библиотеки, невинаги имат достатъчно финансови средства, за да се снабдят с електронни книги с право за отдаване в заем на високата цена, искана от издателите. Това засяга особено библиотеките, които действат в най-необлагодетелстваните среди, тоест там, където тяхната роля е най-важна. От друга страна, издателите и посредниците в търговията с електронни книги често се въздържат да сключват с библиотеките договори, които да им позволяват електронно отдаване в заем. Всъщност те се страхуват, че такова отдаване в заем ще засегне интересите им, като намали продажбите или като не им позволи да развият своите собствени търговски модели за предоставяне за ползване за ограничен период от време. Вследствие на това те или ограничават по договорен път възможностите за отдаване в заем на електронни книги от страна на библиотеките, например като посочат максимален брой заемания или период след публикуването на книгата, през който не е възможно отдаване в заем, или отказват такива договорености с библиотеките(12).
39. Следователно, ако не могат да се възползват от предимствата, които произтичат от дерогация от изключителното право на отдаване в заем, библиотеките рискуват повече да не са в състояние да играят в дигиталното общество ролята, която винаги са имали в реалността на хартиената книга.
40. По изложените по-горе причини считам, че тълкуването на понятието „отдаване в заем“ по смисъла на Директива 2006/115 не трябва да се ограничава до това, което законодателят на Съюза е могъл да има предвид в момента на първоначалното приемане на тази директива (тоест Директива 92/100), а да му бъде дадена дефиниция, която да е в синхрон с развитието на технологиите и на пазара оттогава насам. Сега е уместно да анализирам дали такова тълкуване произтича от текста на разпоредбите на самата Директива 2006/115 и дали е съгласувано с други разпоредби от правото на Съюза в областта на авторското право, както и с международните задължения, поети от Съюза.
Относно релевантността на предлаганото тълкуване от гледна точка на действащите текстове
– Относно текста и общата структура на Директива 2006/115
41. За целите на анализа дали предложеното тълкуване произтича от текста и общата структура на Директива 2006/115 е уместно, на първо място, да се държи сметка за целта на изключителното право на отдаване в заем, от една страна, и на дерогацията от това право по отношение на публичното отдаване в заем, от друга страна. Що се отнася до изключителното право на отдаване в заем, неговата цел е да се гарантира на авторите адекватно възнаграждение за тази форма на използване на техните произведения. Като се има предвид, че използването на електронни книги посредством заемане е налице, ми се струва напълно логично тази форма на заем да бъде включена в приложното поле на това изключително право.
42. Що се отнася до целта на дерогацията за публично отдаване в заем, вече представих аргументите, които според мен са в полза на възможността обществените библиотеки да се ползват от тази дерогация по отношение на отдаването в заем на електронни книги(13).
43. На второ място, уместно е да си поставим въпроса дали текстът на Директива 2006/115 позволява тълкуване на разпоредбите му относно отдаването в заем, което да включва отдаването в заем на електронни книги. Припомням, че член 1, параграф 1 от тази директива гласи, че „държавите членки предвиждат право да се разрешава или забранява отдаването […] в заем на оригинали и екземпляри от произведения на авторското право […]“(14). При това положение може да се поддържа, че това споменаване на оригинали и екземпляри ограничава обхвата на правото на отдаване в заем само до произведенията на материален носител, заедно с който се отдават в заем. Това би изключило електронните книги, които обикновено се предоставят за ползване чрез изтегляне, тоест без връзка с материалния носител(15). Въпреки това аз не считам, че такова тълкуване би било правилно.
44. По мое мнение не трябва за екземпляр по смисъла на анализираната разпоредба да се счита единствено материалният екземпляр от произведението. Всъщност екземплярът е само резултат от акта на възпроизвеждане. Произведението съществува само под формата на оригинал и екземпляри, които са резултат от възпроизвеждане на оригинала. Макар при книгите на хартия традиционният екземпляр непременно да е на материален носител, при електронните екземпляри това не е така. Освен това е интересно да се отбележи, че френският текст на предложението за Директива 92/100 не използва термина „екземпляр“, а само „възпроизвеждане“(16). Да се твърди, че възпроизвеждането на произведението не се изразява в създаването на екземпляр от него, би било в противоречие с логиката на авторското право.
45. Не смятам също така, че фактът, че член 2, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115 използва термина „отдаване в заем [на обекти]“ може да попречи тази директива да се тълкува така, че да включва отдаването в заем на електронни книги. Всъщност, от една страна, добавената дума „обекти“ не се среща в текстовете на всички езици. Напротив, повечето от тях се задоволяват с „отдаване в заем“(17). От друга страна, Директива 2006/115 използва думата „обекти“, за да обозначи съвкупността от обектите на правото на отдаване в заем и под наем, изброени в член 3, параграф 1 от нея(18). Следователно, що се отнася до произведенията, този термин няма собствено значение, различно от предаденото с термините „оригинал“ и „екземпляри“.
46. На трето място, що се отнася до довода на френското правителство, според който принципът на стриктно тълкуване на изключенията не допуска разширяване на обхвата на понятието „отдаване в заем“ спрямо отдаването в заем на електронни книги, е уместно да отбележа, че тук става въпрос за тълкуване не на изключение, а на правилото, тоест обхвата на правото на отдаване в заем, предвидено в член 1, параграф 1 от Директива 2006/115.
47. Нещо повече, що се отнася до дерогацията, предвидена в член 6, параграф 1 от Директива 2006/115, е уместно да се припомни, че макар изключенията от авторските права да трябва да се тълкуват стриктно, това тълкуване все пак трябва да позволява да се запази полезното действие на изключението и да се зачете неговата цел(19). Същевременно твърде ограничително тълкуване на понятието за отдаване в заем би засегнало полезното действие и целта на посочената дерогация по отношение на отдаването в заем на електронни книги.
48. По изложените по-горе причини считам, че тълкуване на понятието за отдаване в заем, което обхваща отдаването в заем на електронни книги, не противоречи нито на целта, нито на текста на Директива 2006/115.
– Относно съгласуваността в системата на авторското право в правото на Съюза
49. В рамките на настоящото дело NUV, германското и френското правителство изтъкват, че разширяването на приложното поле на понятието „отдаване в заем“ по смисъла на Директива 2006/115 чрез включване на отдаването в заем на електронни книги е несъвместимо с останалите разпоредби на правото на Съюза в областта на авторското право, най-вече с Директива 2001/29. Първо, ставало въпрос за терминологична непоследователност, тъй като някои термини, например „екземпляр“ и „обект“ са употребени със значения, несъвместими с идеята за електронно отдаване в заем. Второ, такова широко тълкуване на понятието за отдаване в заем било в противоречие с правото на публично разгласяване и правото на предоставяне на публично разположение, прогласени в член 3 от Директива 2001/29. Според този довод отдаването в заем на електронни книги се обхваща от правото на предоставяне на публично разположение, от което дерогация като тази по член 6, параграф 1 от Директива 2006/115 не може да има. Следователно включването на електронното отдаване в заем в Директива 2006/115 и прилагането на тази дерогация било в нарушение на член 3 от Директива 2001/29.
50. Относно първия от тези доводи трябва да отбележа, че ако принципът на пълно терминологично съгласуване в рамките на авторското право на Съюза трябва да се прилага безусловно, това би означавало да се възприемат дефинициите на някои понятия, например „копие“, „продажба“ и „разпространение“, изведени от Съда в решение Usedsoft(20). Всъщност това решение, постановено от голям състав и отнасящо се до тълкуването на Директива 2009/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година относно правната закрила на компютърните програми(21), до момента е единственото решение, в което Съдът е тълкувал някои от понятията на авторското право в контекста на електронното общество.
51. Така въз основа на разпоредби, които по същество употребяват същата терминология както Директива 2001/29(22), Съдът постановява, че изтеглянето чрез интернет има за предмет именно копие от произведението, в случая компютърна програма(23), и че това изтегляне, заедно с лицензията за използване за неограничено време, представляват продажба на въпросното копие, като по този начин водят до изчерпване на правото на разпространение на това копие(24).
52. По силата на строго спазвания принцип за терминологична съгласуваност терминът „копие“, използван както в Директива 2001/29, така и в Директива 2006/115, трябва да се схваща като включващ цифровите копия, които нямат материален носител. Същият принцип би позволил впрочем лесно да се разреши широко обсъжданият в доктрината проблем относно изчерпването на правото на разпространение вследствие на продажба чрез изтегляне, който се поставя и в настоящото дело. Всъщност поради това, че член 4, параграф 2 от Директива 2001/29 по същество е формулиран идентично с член 4, параграф 2 от Директива 2009/24, той следователно би трябвало по принцип и да се тълкува идентично.
53. Обратно, ако се приеме, че едни и същи термини могат да бъдат тълкувани в рамките на Директива 2001/29 по начин, различен от възприетия от Съда в решение Usedsoft в рамките на Директива 2009/24, тогава не виждам защо в отношението между Директива 2001/29 и Директива 2006/115 да не може да се приложи същата „терминологична автономия“(25).
54. Трябва да добавя още, че според мен решение Art & Allposters International(26) не поставя под съмнение и по никакъв начин не ограничава изводите, произтичащи от решение Usedsoft. Всъщност първото решение се отнася до пренасяне на произведението чрез химичен, а не цифров процес, пряко от един материален носител (хартия) върху друг (платно). В тази хипотеза Съдът приема в това решение, че като предоставя правото на разпространение, законодателят на Съюза е искал да даде на авторите възможност да контролират първото пускане на пазара на всеки материален обект, в който е инкорпорирано произведението(27), докато подмяната на материалния носител води до създаването на нов (материален) обект(28), следователно не може да става въпрос за изчерпване на това право на разпространение(29). Нито един елемент от това дело обаче не се отнася до въпроса дали изчерпването на това право може да настъпи вследствие на прехвърлянето на правото на собственост върху електронно копие от дадено произведение.
55. Що се отнася до втория довод, посочен в точка 49 по-горе, изведен от правото на публично съобщаване и предоставяне на публиката, е достатъчно да отбележа, че Директива 92/100 предхожда Директива 2001/29 и че съобразно съображение 20 и член 1, параграф 2, буква б) от последната тя запазва — и не засяга по никакъв начин — действащите разпоредби на правото на Съюза, отнасящи се, наред с останалото, и до правото на отдаване в заем по Директива 92/100 (кодифицирана като Директива 2006/115). Така последната представлява lex specialis по отношение на Директива 2001/29. Същият довод впрочем е бил повдигнат в делото, по което е постановено решение Usedsoft, и Съдът е отговорил по аналогичен начин(30). Следователно, ако отдаването в заем на електронни книги бъде квалифицирано като „отдаване в заем“ по смисъла на Директива 2006/115, това няма да противоречи на член 3 от Директива 2001/29.
56. Изтъкнато беше още, че отдаването в заем на електронни книги освен самото отдаване в заем предполага и действия по възпроизвеждане, както от страна на библиотеката, така и от страна на ползвателя, което би могло да наруши изключителното право на авторите да разрешат или да забранят такова възпроизвеждане, прогласено в член 2 от Директива 2001/29.
57. Въпреки това, що се отнася до възпроизвеждането, извършвано от библиотеките, според мен то се обхваща от изключението от правото на възпроизвеждане, предвидено в член 5, параграф 2, буква в) от Директива 2001/29 във връзка с решението на Съда, известно като Technische Universität Darmstadt(31). Тази разпоредба предвижда изключение от правото на възпроизвеждане по отношение на „специфични действия на възпроизвеждане, извършвани от общодостъпни библиотеки […], които нямат за цел […] икономическа […] изгода“. В посоченото по-горе решение Съдът приема, че това изключение може да се прилага, за да се позволи на библиотеките да извършват действия по публично разгласяване по силата на друго изключение, предвидено в член 5, параграф 3, буква н) от Директива 2001/29(32). Изключението по член 5, параграф 2, буква в) от същата директива би трябвало да може да се прилага по аналогия, за да се позволи на библиотеките да се ползват от дерогацията от правото на отдаване в заем, предвидена в член 6, параграф 1 от Директива 2006/115.
58. Що се отнася до възпроизвеждането, което ползвателят извършва на своя компютър или друго оборудване за четене на електронни книги при изтеглянето на заетата от библиотеката книга, по мое мнение за него се прилага задължителното изключение по член 5, параграф 1 от Директива 2001/29. Всъщност това възпроизвеждане е временно, тъй като копието, създадено на оборудването на ползвателя, се премахва или дезактивира автоматично в края на периода на заемане. Освен това то е допълнение и неразделна част от технически способ, какъвто е изтеглянето. Накрая, неговата единствена цел е да позволи законно използване на произведението, тоест използване в рамките на електронното заемане, и няма самостоятелно икономическо значение. Ето защо това възпроизвеждане отговаря на условията по член 5, параграф 1 от Директива 2001/29, така както е тълкуван в практиката на Съда(33).
59. Накрая, в настоящото дело от страна по-специално на френското правителство беше изложен доводът, че различното третиране на книгите на материален носител и книгите, които се разпространяват чрез изтегляне, от гледна точка на данъка върху добавената стойност, което Съдът допуска в решения Комисия/Франция(34) и Комисия/Люксембург(35), показва, че тези два вида книги не са еквивалентни. Въпреки това трябва да отбележа, на първо място, че поставеният в настоящото дело въпрос не е дали хартиените книги и електронните книги са сравними сами по себе си, а дали отдаването в заем на електронни книги е равностойно на отдаването в заем на традиционни книги. От тази гледна точка обаче, както вече отбелязах в точка 31 от настоящото заключение, тези две форми на отдаване в заем според мен са равностойни по отношение на техните съществени и обективно релевантни характеристики.
60. На второ място трябва да се отбележи, че изведеното от Съда в тези две решения разрешение се основава на текста на разпоредбите на правото на Съюза в областта на данъка върху добавената стойност (ДДС), които, като приравняват предоставянето по електронен път на доставка на услуги, не позволяват прилагането на намалена ставка на ДДС за книгите без материален носител. Отдаването в заем обаче, независимо дали се отнася до електронна или хартиена книга, винаги е услуга. Следователно посоченото разграничение в съдебната практика е неприложимо.
61. Впрочем това разграничение между хартиени и електронни книги поставя от гледна точка на данъчното облагане сериозни въпроси, свързани с неговото съответствие с принципа на неутралност, който е изражение в данъчната област на принципа на равенство(36). Трябва да се подчертае, че Комисията публикува наскоро план за действие в областта на ДДС, в който изрично се предвижда да се изравни приложимата по отношение на електронните книги и периодични издания ставка на ДДС с тази за хартиените книги(37). Този подход потвърждава становището на Комисията, изложено също в рамките на настоящото дело, според което електронните и хартиените книги по същество са равностойни.
62. По гореизложените съображения правя извода, че тълкуване на понятието „отдаване в заем“ по смисъла на член 1, параграф 1 от Директива 2006/115, което обхваща отдаването в заем на електронни книги и по този начин позволява прилагане на дерогацията от правото на отдаване в заем, предвидена в член 6, параграф 1 от Директивата, не е несъвместимо или несъгласувано с останалите разпоредби на правото на Съюза в областта на авторското право.
– Относно съответствието с международните задължения
63. Съюзът е договаряща страна по редица международни конвенции в областта на авторското право, по-специално по Договора на Световната организация за интелектуална собственост за авторското право (ДАП), приет в Женева на 20 декември 1996 г.(38). Поради това актовете на вторичното право трябва да съответстват — както и да бъдат тълкувани в съответствие — с този договор(39). Следователно трябва да се провери дали тълкуване на понятието „отдаване в заем“ по смисъла на член 1, параграф 1 от Директива 2006/115, което включва отдаването в заем на електронни книги, може да се съвмести с Договора за авторското право.
64. Този договор не съдържа разпоредби относно правото на отдаване в заем. Той регламентира най-много правото на отдаване под наем с търговска цел по член 7 от него, тоест на отдаване под наем срещу възнаграждение на компютърни програми, кинематографични произведения и произведения, включени в звукозаписи(40). Тази разпоредба не засяга нито публичното отдаване в заем, нито електронните книги.
65. Ако отдаването в заем, и при всички положения заемането на електронни книги, е обхванато от Договора за авторското право, то е защото представлява специфична форма на използване на правото на публично разгласяване, прогласено в член 8 от този договор(41). По принцип това право е транспонирано в правото на Съюза в член 3 от Директива 2001/29. Директива 2006/115 обаче е lex specialis спрямо Директива 2001/29, включително спрямо член 3 от нея(42).
66. В член 10, параграф 1 от Договора за авторското право е уредена възможност за договарящите страни да предвиждат ограничения или изключения по отношение на правата по него „в някои особени случаи, които не противоречат на обичайното използване на произведението и не накърняват неоснователно законните интереси на автора“. Тези условия са известни като „теста на трите етапа“. Според мен дерогацията за публично отдаване в заем по член 6, параграф 1 от Директива 2006/115 по отношение на отдаването в заем на електронни книги отговаря на тези три условия.
67. Първо, що се отнася до условието изключението да се прилага в някои особени случаи, е уместно да отбележа, че дерогацията за публично отдаване в заем е ограничена по два начина. От една страна, тя не засяга всички форми на публично разгласяване, а само една специфична форма, каквато е отдаването в заем, тоест предоставянето на разположение за определен срок. От друга страна, ползващите тази дерогация са ограничени само до институции (библиотеки), които са отворени за публиката и които не формират печалба от дейността си по отдаване в заем. Впрочем дерогацията за публично отдаване в заем преследва законна цел от обществен интерес, каквато, най-общо казано, е всеобщият достъп до култура.
68. Второ, що се отнася до условието да не противоречи на обичайното използване на произведението, по-специално в становището на NUV(43) се твърди, че отдаването в заем на електронни книги посредством изтегляне, за разлика от традиционното заемане на хартиени книги, до такава степен се доближава до обичайните форми на разпространение на тези книги, че нарушава нормалното упражняване на авторските права, като твърде лесно замества придобиването на книгата на пазара. Това се дължало най-вече на обстоятелството, че електронното заемане не изисква физическо придвижване на ползвателя до библиотеката и по този начин се приравнява на покупка по интернет, както и че заетата от библиотеката електронна книга не се поврежда при употреба, изглежда идентична с купената книга, тоест тя винаги е „нова“. Нещо повече, лесното възпроизвеждане на електронните книги без влошаване на качеството увеличавало риска от употреба, надхвърляща позволеното в рамките на заемането.
69. Въпреки това тези доводи не отчитат останалите характеристики на отдаването в заем на електронна книга, които го отличават от придобиването. На първо място, заемането е ограничено във времето, поради което то позволява единствено запознаване със съдържанието на книгата без възможност за запазване на копие от нея. По-нататък, тъй като възможностите за такова заемане са ограничени от броя екземпляри (или електронни копия), с които разполага библиотеката, ползвателят не е сигурен, че ще може да заеме определена електронна книга, когато пожелае. Накрая, много проучвания показват, че заемането на книги, независимо дали традиционни или електронни, не намалява обема на техните продажби, а обратно, позволява неговото увеличаване, тъй като развива навиците за четене(44).
70. Фактът, че някои търговци на електронни книги са разработили търговски модели, които се доближават до електронното отдаване под наем, сам по себе си не може да е пречка за прилагане на дерогацията за публично отдаване в заем по отношение на електронните книги. Всъщност тази дерогация преследва легитимна цел от обществен интерес, която не може да се ограничава само до областите, които не са обхванати от икономическата дейност. С други думи, отдаването под наем с търговска цел, независимо дали се отнася до материални или нематериални обекти, би могло да измести всяко отдаване в заем, така че разглежданата дерогация би изгубила напълно полезното си действие.
71. Обратно, обстоятелството, че издателите и посредниците предлагат на библиотеките лицензионни договори за електронно отдаване в заем или развиват собствени модели за отдаване под наем, в смисъл на предоставяне на разположение за определен срок, показва, че електронното отдаване в заем само по себе си не вреди на използването на авторските права за разлика от това, което понякога се твърди.
72. Що се отнася до рисковете, свързани с отдаването в заем на електронни книги, следва да се отбележи, че техническите мерки за защита, които понастоящем се използват повсеместно, като автоматично дезактивиране на копието след изтичане на срока на заемане, невъзможността за отпечатване или блокирането на допълнителните копия, позволяват тези рискове да бъдат ограничени съществено.
73. Във всички случаи държавите членки ще имат в крайна сметка възможност, ако желаят, да въведат дерогация по отношение на публичното отдаване в заем на електронни книги, да създадат правилата за тази дерогация, така че тази форма на отдаване в заем наистина да бъде функционално равностойна на традиционното отдаване в заем и да не противоречи на обичайното използване на авторските права. Разрешения като модела „one copy one user“, разглеждан в главното производство, или задължителното използване на технически мерки за защита биха позволили постигането на този резултат.
74. Накрая, трето, съгласно последното условие дерогацията не трябва да накърнява неоснователно законните интереси на авторите. Що се отнася до използването на имуществените авторски права, тези интереси са главно икономически. В общество, регулирано единствено от законите на пазара, възможността на авторите да защитават интересите си е в зависимост от силата им при преговори с издателите. Някои от тях сигурно са в състояние да получат удовлетворителни условия, други — не, както се установява от становището на Lira и Pictoright по настоящото дело. В случай на въвеждане на дерогация за публичното отдаване в заем, член 6, параграф 1 от Директива 2006/115 предвижда възнаграждение за авторите. Тъй като това възнаграждение е независимо от преговорите между автор и издател, то не само позволява да бъдат защитени законните интереси на автора, а дори би могло да се окаже по-благоприятно за тях.
75. Ето защо според мен член 8 от Договора за авторското право във връзка с член 10 от същия договор допуска понятието за отдаване в заем по смисъла на член 1, параграф 1 от Директива 2006/115 да бъде тълкувано така, че да включва отдаването в заем на електронни книги.
76. Би могло да се възрази още, че термините „оригинал“ и „екземпляри“ по Директива 2006/115 трябва да бъдат разбирани по същия начин като аналогичните термини „оригинал“ и „екземпляри“, използвани в членове 6 и 7 от Договора за авторското право. Но според съвместната декларация по тези два члена, приложена към договора, тези термини „се отнасят изключително до записани екземпляри, които могат да бъдат пуснати в оборот като материални предмети“(45). Следователно това би изключило отдаването в заем на електронни книги от понятието „отдаване в заем на оригинали и екземпляри“ по Директива 2006/115.
77. Тези разпоредби от Договора за авторското право обаче се отнасят до правото на разпространение (член 6) и правото на отдаване под наем с търговска цел на обекти, различни от книги (член 7). Ето защо не мисля, че тази съвместна декларация, приложена по аналогия спрямо Директива 2006/115, изключва възможността тези аналогични термини да бъдат предмет на различно тълкуване, което се отнася до форма на използване, попадаща в обхвата на член 8 от този договор.
78. Освен това в решение Usedsoft(46) Съдът постановява във връзка с правото на разпространение на компютърни програми, което ясно попада в обхвата на разглежданата съвместна декларация, че правото на разпространение и принципът на неговото изчерпване се прилагат и по отношение на продажбата чрез изтегляне, поради което на още по-силно основание това би трябвало да важи и за отдаването в заем, което не се отнася нито към правото на разпространение, нито към правото на отдаване под наем.
Заключение по първия преюдициален въпрос
79. Изложените по-горе разсъждения могат да бъдат обобщени по следния начин. Отдаването в заем на електронни книги от страна на публичните библиотеки не е бъдещ проект, а още по-малко — благочестиво пожелание. Напротив, то е явление, което съществува в действителност. Въпреки това вследствие на ограничителното тълкуване на понятието за „право на отдаване в заем“, което преобладава в държавите членки, това явление е изцяло подчинено на законите на пазара за разлика от отдаването в заем на традиционни книги, което се ползва от благоприятна за библиотеките правна уредба. При това положение според мен е необходимо корективно тълкуване на съществуващата нормативна рамка, за да се позволи на библиотеките да се ползват от същите благоприятни условия в съвременното дигитално общество. Такова тълкуване не само ще съответства на обществения интерес от достъп до наука и култура, но и на интереса на авторите. В същото време то изобщо няма да противоречи нито на текста, нито на общата структура на действащите норми. Напротив, само такова тълкуване ще им позволи да играят пълноценно възложената им от законодателя роля, тоест да адаптират авторското право към реалностите на информационното общество.
80. Следователно предлагам на първия преюдициален въпрос да се отговори, че член 1, параграф 1 от Директива 2006/115 във връзка с член 2, параграф 1, буква б) от тази директива, трябва да се тълкува в смисъл, че в обхвата на правото на отдаване в заем, прогласено в този член, се включва публичното предоставяне от страна на библиотеките на електронни книги за ползване за ограничен срок. Държавите членки, които искат да въведат предвидената в член 6 от същата директива дерогация по отношение на отдаването в заем на електронни книги, трябва да гарантират, че условията на това отдаване в заем не противоречат на обичайното използване на произведението и не накърняват неоснователно законните интереси на авторите.
По втория, третия и четвъртия преюдициален въпрос
81. Вторият, третият и четвъртият преюдициални въпроси, които според мен следва да бъдат разгледани заедно, засягат евентуалните изисквания относно произхода на отдавания в заем от библиотеката екземпляр, които националният законодател би бил в правото си да установи при въвеждането на дерогация от правото на отдаване в заем по член 6, параграф 1 от Директива 2006/115 по отношение на отдаването в заем на електронни книги. Запитващата юрисдикция иска да разбере по същество дали тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че националният законодател има право да изисква екземплярът от електронната книга, отдаван в заем от библиотеката, да е бил пуснат в обращение посредством първа продажба или друго първо прехвърляне на собствеността върху този екземпляр в Съюза от притежателя на правото или с неговото съгласие по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2001/29. При утвърдителен отговор, запитващата юрисдикция иска да се установи дали публичното предоставяне за ползване на електронна книга представлява такава първа продажба или такова първо друго прехвърляне на собствеността. Обратно, в случай на отрицателен отговор на първия въпрос, запитващата юрисдикция пита Съда дали има възможност за въвеждане на други изисквания, например за законен произход на екземпляра, който е предмет на отдаването в заем.
82. Съгласно твърденията на самата запитваща юрисдикция, които се съдържат в акта за преюдициално запитване, тези въпроси са свързани с текста на действащите нидерландски разпоредби, които съдържат такова изискване в рамките на дерогацията за публично отдаване в заем на хартиени книги. Така, като се позовава на член 4, параграф 2 от Директива 2001/29, запитващата юрисдикция въвежда в настоящото дело въпроса за изчерпване на правото на разпространение. Аз обаче считам, че механизмът на изчерпването няма отношение към правото на отдаване в заем, което е предмет на настоящото дело.
83. Всъщност правото на отдаване в заем, така както е уредено в Директива 2006/115, е напълно независимо от изчерпването на правото на разпространение. От една страна, според член 1, параграф 2 от тази директива правото на отдаване в заем и под наем не се изчерпват с изчерпването на правото на разпространение. С други думи, не е достатъчно да се купи един екземпляр от дадено произведение, за да може то да се отдава в заем или под наем свободно. Трябва освен това да се придобие отделно и правото на отдаване в заем или под наем на този екземпляр, със съгласието на притежателя на правото, по договорен път или по силата на дерогацията за публично отдаване в заем, предвидена в член 6 от Директива 2006/115, ако той е транспониран в националното право.
84. От друга страна, придобиването на правото на отдаване в заем или под наем на дадено произведение по никакъв начин не е обусловено в Директива 2006/115 от изчерпването на правото на разпространение. Правото на отдаване в заем или под наем може да засегне например произведения, които не са били предназначени за публично разгласяване, например ръкописи, докторски дисертации и т.н.
85. Ако придобиването на правото на отдаване в заем или под наем се извършва със съгласието на автора, може да се предположи, че неговите интереси са достатъчно защитени. Обратно, ако правото на отдаване в заем произтича от дерогацията, неговото прилагане по отношение на произведения, които не са предназначени за публикуване, би могло да засегне законни, впрочем не само имуществени, интереси на авторите. Ето защо ми се струва оправдано държавите членки да могат да изискват в рамките на дерогацията, предвидена в член 6, параграф 1 от Директива 2006/115, електронните книги, които се отдават в заем, да бъдат предварително предоставени на разположение на публиката от притежателя на правото или с негово съгласие. Разбира се, това условие не трябва да бъде формулирано по начин, ограничаващ обхвата на дерогацията, включително по отношение на формàта, в който произведенията могат да бъдат отдавани в заем.
86. Накрая, що се отнася до въпроса за законния произход на екземпляра от произведението, във връзка с изключението за копие за лично ползване, предвидено в член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29, Съдът вече е постановил, че това изключение не задължава притежателите на авторското право да търпят евентуалните нарушения на правата им, съпътстващи копирането за лично ползване. Така тази разпоредба трябва да бъде тълкувана в смисъл, че тя не обхваща хипотезата на копиране за лично ползване от незаконен източник(47).
87. По мое мнение същото тълкуване следва да се възприеме по аналогия в случай на дерогация от правото на отдаване в заем по член 6, параграф 1 от Директива 2006/115 по отношение на електронните книги. Това е така на още по-силно основание, тъй като тази дерогация е в полза на институции, които в преобладаващата си част са обществени институции, от които следва да се очаква особено внимание към спазването на закона. Според мен по този въпрос няма нужда от повече мотиви.
88. Ето защо предлагам на втория, третия и четвъртия въпрос да се отговори, че член 6, параграф 1 от Директива 2006/115 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска държавата членка, която е въвела предвидената в тази разпоредба дерогация, да изисква електронните книги, предмет на отдаване в заем по силата на тази дерогация, да са били предварително предоставени на разположение на публиката от притежателя на правото или с негово съгласие, стига това ограничение да не е формулирано по такъв начин, че да ограничава обхвата на дерогацията. Същата разпоредба трябва да бъде тълкувана в смисъл, че тя се отнася само до електронните книги от законен източник.
Заключение
89. Предвид всичко изложено по-горе предлагам на Съда да отговори на поставените от Rechtbank Den Haag (Районен съд Хага) въпроси по следния начин:
„1) Член 1, параграф 1 от Директива 2006/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственост, във връзка с член 2, параграф 1, буква б) от тази директива, трябва да бъде тълкуван в смисъл, че в обхвата на правото на отдаване в заем, прогласено в този член, се включва публичното предоставяне от страна на библиотеките на електронни книги за ползване за ограничен срок. Държавите членки, които искат да въведат предвидената в член 6 от същата директива дерогация по отношение на отдаването в заем на електронни книги, трябва да гарантират, че условията на това отдаване в заем не противоречат на обичайното използване на произведението и не накърняват неоснователно законните интереси на авторите.
2) Член 6, параграф 1 от Директива 2006/115 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска държавата членка, която е въвела предвидената в тази разпоредба дерогация, да изисква електронните книги, предмет на отдаване в заем по силата на тази дерогация, да са били предварително предоставени на разположение на публиката от притежателя на правото или с негово съгласие, стига това ограничение да не е формулирано по такъв начин, че да ограничава обхвата на дерогацията. Същата разпоредба трябва да бъде тълкувана в смисъл, че се отнася само до електронните книги от законен източник“.