Дело T‑164/14

Calberson GE

срещу

Европейска комисия

„Арбитражна клауза — Програма за снабдяване на Русия със селскостопански продукти — Доставка на говеждо месо — Неизпълнение на договора от интервенционната агенция — Приложимо право — Погасителна давност — Късно освобождаване на някои гаранции за доставка — Частично плащане по фактура за превоз — Непълно заплащане в чуждестранни валути по някои фактури — Мораторни лихви“

Резюме — Решение на Общия съд (седми състав) от 18 февруари 2016 г.

1.      Съдебно производство — Сезиране на Общия съд на основание арбитражна клауза — Договор за превоз на стоки — Приложимо право

(Римска конвенция от 19 юни 1980 г.; членове 3 и 5 от Регламент № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета; Регламенти № 111/1999 и № 1799/1999 на Комисията)

2.      Съдебно производство — Жалба в първоинстанционно производство — Изисквания за форма — Определяне на предмета на спора — Кратко изложение на посочените основания — Общо препращане към други приложени към жалбата документи — Недопустимост

(член 21, първа алинея и член 53, първа алинея от Статута на Съда; член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд (1991г.)

3.      Съдебно производство — Сезиране на Общия съд на основание арбитражна клауза — Искане за плащане на мораторни лихви — Допустимост — Условия

(член 10, параграф 2 от Регламент № 111/1999 на Комисията и Регламент № 1799/1999 на Комисията)

1.      Правото, приложимо към сключения от институция на Съюза договор, е изрично посоченото в него, тъй като договорните разпоредби изразяват общата воля на страните, която следва да има предимство пред всеки друг критерий, евентуално приложим единствено при непълнота на договора по този въпрос. При непълнота на договора съдът на Съюза трябва да определи приложимото право, имайки предвид общоприетите в държавите членки принципи и използвайки правилата на международното частно право, по-специално тези на Римската конвенция от 19 юни 1980 г. за приложимото право към договорните задължения, заменена от Регламент № 593/2008 (Рим I).

В това отношение, що се отнася до договор за превоз на стоки, сключен между Комисията и предприятие, избрано след тръжна процедура, образувана по реда на Регламент № 1799/1999 относно доставката на говеждо месо в Русия, в съответствие с Регламент № 111/1999 относно определяне на основните правила за прилагане на Регламент № 2802/98, при положение че превозвачът е с местопребиваване във Франция и че съгласно приложение II към Регламент № 1799/1999 предназначеното за износ в Русия говеждо месо е било натоварено във Франция, спорът относно този договор трябва да се разреши въз основа на неговите клаузи, тоест с оглед на разпоредбите на Регламенти № 111/1999 и № 1799/1999, а за всеки неуреден от тези регламенти въпрос — с оглед на френското право.

(вж. т. 23 и 25—28)

2.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 61)

3.      В областта на плащането на мораторните лихви по договор, свързан с обществена поръчка, забавянето на плащане може да се приеме за налично едва от момента на предявяването му на длъжника, когато съгласно договора предявяването не настъпва автоматично със самото изтичане на срока.

Освен това, що се отнася до договор, сключен между Комисията и предприятието, избрано след тръжна процедура, образувана по реда на Регламент № 1799/1999 относно доставката на говеждо месо в Русия, в съответствие с Регламент № 111/1999 относно определяне на основните правила за прилагане на Регламент № 2802/98, член 10, параграф 2 от Регламент № 111/1999 предвижда, че искането за плащане трябва да се придружава от различни оправдателни документи, при липсата на които не може да се осъществи никакво плащане. Поради това само съставянето на дадена фактура не предоставя право на плащане.

(вж. т. 74 и 77)