Дело T‑383/11

Eyad Makhlouf

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Сирия — Замразяване на финансови средства и икономически ресурси — Ограничения за влизане и за транзитно преминаване през територията на Съюза — Право на защита — Задължение за мотивиране — Явна грешка в преценката — Основни права“

Резюме — Решение на Общия съд (шести състав) от 13 септември 2013 г.

1.      Съдебно производство — Решение или регламент, което/който заменя в хода на съдебното производство обжалвания акт — Ново обстоятелство — Разширяване на първоначалните искания и основания

2.      Право на Европейския съюз — Принципи — Право на защита — Право на изслушване — Право на справедлив съдебен процес и на ефективна съдебна защита — Решение за изпълнение, с което се прилага решение относно ограничителни мерки срещу Сирия — Забрана за влизане и за транзитно преминаване, както и замразяване на финансови средства и икономически ресурси на някои лица и образувания, отговорни за тежките репресии спрямо цивилното население — Несъобщаване на уличаващите доказателства на съответните лица и образувания и неизслушване на тези лица и образувания — Допустимост

(член 41, параграф 2, и член 47 от Харта на основните права на Европейския съюз; членове 3 и 4 и приложението към Решение на Съвета 2011/273/ОВППС, член 1 и приложението към Решение на Съвета 2011/302/ОВППС)

3.      Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Сирия — Забрана за влизане и за транзитно преминаване, както и замразяване на финансови средства и икономически ресурси на някои лица и образувания, отговорни за тежките репресии спрямо цивилното население — Право на защита — Съобщаване на уличаващите доказателства — Последващо решение, запазващо името на жалбоподателя в списъка на лицата, по отношение на които са наложени тези мерки — Нарушение на правото на изслушване — Липса

(Решение 2012/739/ОВППС на Съвета)

4.      Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Сирия — Забрана за влизане и за транзитно преминаване, както и замразяване на финансови средства и икономически ресурси на някои лица и образувания, отговорни за тежките репресии спрямо цивилното население — Право на защита — Право на ефективна съдебна защита — Задължително съобщаване на личните и конкретните причини, оправдаващи такива мерки — Обхват

(член 27, параграф 2 от Решение 2012/739/ ОВППС на Съвета)

5.      Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Ограничителни мерки срещу Сирия — Забрана за влизане и за транзитно преминаване, както и замразяване на финансови средства и икономически ресурси на някои лица и образувания, отговорни за тежките репресии спрямо цивилното население — Решение, вписващо се в познат за заинтересованото лице контекст — Допустимост на кратко изложение на мотивите

(член 296, ДФЕС; Решение 2011/273/ОВППС на Съвета)

6.      Европейски съюз — Съдебен контрол за законосъобразност на актовете на институциите — Ограничителни мерки срещу Сирия — Забрана за влизане и за транзитно преминаване, както и замразяване на финансови средства и икономически ресурси на някои лица и образувания, отговорни за тежките репресии спрямо цивилното население — Обхват на контрола

7.      Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Сирия — Забрана за влизане и за транзитно преминаване, както и замразяване на финансови средства и икономически ресурси на някои лица и образувания, отговорни за тежките репресии спрямо цивилното население — Ограничение на правото на собственост и на правото на личен живот — Нарушение на принципа на пропорционалност — Липса

(членове 7 и 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз; членове 3, параграфи 6—8, член 4, параграф 3, точка a) и член 25, параграф 3 от Решение 2011/273/ОВППС на Съвета и член 24, параграф 6 и член 25, параграф 3, точка д) от Решение 2012/739/ОВППС на Съвета)

1.      Вж. текста на решението.

(вж. точка 20)

2.      Що се отнася до ограничителни мерки за забрана за влизане и за транзитно преминаване на територията на държавите членки за лицата, отговорни за тежките репресии спрямо цивилното население в Сирия, както и до замразяване на финансови средства и икономически ресурси, собственост на тези лица, от гледна точка на правото на защита, и по-конкретно на правото на изслушване, когато става въпрос за ограничителни мерки, от органите на Съюза не би могло да се изисква да уведомяват за посочените мотиви преди първоначалното включване на дадено лице или образувание в списъка за налагане на ограничителните мерки. Такова предварително уведомяване всъщност би могло да застраши ефикасността на мерките за замразяване на средства и икономически ресурси, наложени с тези решения.

За постигане на преследваната с решенията за въвеждането на такива мерки цел те трябва по своето естество да бъдат изненадващи и да се прилагат незабавно. При тези условия, що се отнася до Решение за изпълнение 2011/302 за изпълнение на Решение 2011/273 относно ограничителни мерки срещу Сирия, с което името на жалбоподателя е включено в списъка, съдържащ се в приложението към Решение 2011/273 по съображения, които също са свързани с преследваната от него цел и с ефективността на предвидените в него мерки, органите на Съюза не са били длъжни да изслушат жалбоподателя преди първоначалното включване на неговото име в списъка, който се съдържа в приложението.

(вж. точки 38—41)

3.      При приемането на едно последващо решение като Решение 2012/739 относно ограничителни мерки срещу Сирия, запазващо името на жалбоподателя в списъка на лицата, по отношение на които са наложени ограничителни мерки срещу Сирия, доводът за ефекта на изненада на посочените мерки не може да бъде изтъкнат валидно.

След като, на първо място, Съветът не е събрал никакви нови доказателства, т.е. такива, които да не са били вече съобщени на жалбоподателя след неговото първоначално включване в списъка на лицата, които са обект на ограничителни мерки, в момента, в който името му е запазено в списъка на лицата, по отношение на които се приемат такива мерки, след като, на второ място, жалбоподателят може във всеки момент по своя инициатива да бъде изслушан от Съвета, без да бъде формулирана изрична покана преди приемането на всяко следващо решение, ако не са събрани нови доказателства срещу него, след като вследствие на това, на трето място, жалбоподателят е имал възможност в продължение на няколко месеца да оспори доказателствата, на които се основава неговото включване и запазването на неговото име в посочения списък, и след като, накрая, Съветът е публикувал известие в Официален вестник веднага след публикуването на Решение 2012/739, не би могло да се установи никакво нарушение на правото на жалбоподателя да бъде изслушан.

(вж. точки 42, 44—46)

4.      Щом като е необходимо по принцип лично уведомяване за решенията, с които се въвеждат някои ограничителни мерки в областта на външната политика и общата сигурност, и единствено публикуването в Официален вестник не е достатъчно, съдът следва във всяко производство да обсъди дали обстоятелството, че жалбоподателят не е запознат лично с мотивите на спорното решение, е имало за последица лишаването на последния от възможността да се запознае своевременно с мотивите на спорното решение и да прецени основателността на наложената му мярка за замразяване на финансовите средства и икономическите ресурси. Това условие не е изпълнено, когато от преписката по делото е видно, че жалбоподателят е получил възможност да се защити ефикасно срещу обжалваните актове след тяхното публикуване в Официален вестник, макар и Съветът да е трябвало да изпрати лично уведомление за мотивите, с които се обосновава запазването на името на жалбоподателя в списъка на лицата, засегнати от такива ограничителни мерки.

(вж. точки 48 и 50)

5.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 60—66, 71 и 72)

6.      Вж. текста на решението.

(вж. точка 80)

7.      Замразяването на финансови средства и на икономически ресурси в рамките на външната политика и общата сигурност на някои лица и образувания, отговорни за тежките репресии спрямо цивилното население, съставлява обезпечителна мярка, която не предполага лишаване на засегнатите лица от тяхната собственост или от правото им на зачитане на техния личен живот. Въпреки това тези ограничителни мерки безспорно водят до ограничаване на упражняването на правото на собственост и засягат личния живот.

Що се отнася до подходящия характер на тези мерки от гледна точка на една цел от общ интерес, която е толкова фундаментална за международната общност, каквато е защитата на цивилното население, изглежда, че замразяването на финансови средства, активи и други икономически ресурси, както и забраната за влизане на територията на Съюза на лицата, идентифицирани като участници в поддържането на сирийския режим, не биха могли сами по себе си да бъдат разглеждани като неподходящи.

Що се отнася до необходимостта от тези мерки, алтернативните и по-малко ограничителни мерки, каквито са система за предварително разрешение или задължение за обосноваване a posteriori на използването на прехвърлените средства, не позволяват преследваната цел, а именно борбата с финансирането на тероризма, да бъде постигната също толкова ефикасно, по-специално предвид възможността от заобикаляне на наложените ограничения.

Нещо повече, член 4 от Решение 2011/273 и член 25, параграфи 3—11 от Решение 2012/739 относно ограничителни мерки срещу Сирия предвиждат възможността, от една страна, да се разреши използването на замразените средства за посрещане на основни нужди или за плащане на определени задължения и от друга страна, дават възможност да се разрешава конкретно размразяване на финансови средства, на други финансови активи или на други икономически източници. Що се отнася до медицинското лечение, компетентният орган на държава членка може да разреши влизането на нейна територия и използването на замразените средства за медицински и хуманитарни цели.

Накрая, обстоятелството, че името на заинтересованото лице продължава да фигурира в приложението към обсъжданите решения, не би могло да бъде квалифицирано като непропорционално на основание на твърденията за потенциално неограничен характер, доколкото фигурирането на неговото име в списъка е предмет на периодично преразглеждане с цел да се гарантира, че лицата и образуванията, които вече не отговарят на критериите за включване в обсъждания списък, ще бъдат заличени от него.

(вж. точки 99—102, 104 и 105)