Жалба, подадена на 15 февруари 2013 г. - Обединено кралство/ЕЦБ
(Дело T-93/13)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представители: K. Beal, QC, и E. Jenkinson)
Ответник: Европейска централна банка
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
Да отмени частично Решение на Европейската централна банка от 11 декември 2012 година за изменение на Решение ЕЦБ/2007/7 относно условията на TARGET2 - ЕЦБ (Решение ЕЦБ/2012/31) (ОВ L 13, стр. 8);
да отмени частично Насоките на Европейската централна банка от 5 декември 2012 г. относно Трансевропейската автоматизирана система за брутен сетълмент на експресни преводи в реално време (TARGET2) (Насоки ЕЦБ/2012/27) (ОВ L 30, стр. 1);
да осъди ответника да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага седем основания.
Първото основание е изведено от това, че ЕЦБ не е била компетентна да публикува обжалваните актове по принцип или без да използва законодателен инструмент, като регламент, приет или от Съвета, или от самата ЕЦБ;
Второто правно основание е изведено от това, че с обжалваните актове de jure или de facto ще бъде наложено изискване за място на установяване на системите за клиринг посредством централни контрагенти, желаещи да извършват сделки по клиринг или плащане в евро, надвишаващи дневно определена сума. Освен това или при условията на евентуалност те ограничават или поставят пречки пред естеството и/или значимостта на услугите или на капитала, които могат да бъдат предоставени на системите за клиринг посредством централни контрагенти, установени в държави членки, които не са членове на еврозоната. Обжалваният акт нарушава членове 48, 56 и/или член 63 ДФЕС, или само някои от тези членове, доколкото:
Системите за клиринг посредством централни контрагенти, установени в неучастващи в еврозоната държави членки, подобно на Обединеното кралство, ще бъдат длъжни да преместят своите центрове за управление и контрол в държави членки, които участват в Евросистемата. Те също ще бъдат длъжни да учредят повторно юридически лица, които са признати по вътрешното право на друга държава членка;
в случай, че подобни системи за клиринг посредством централни контрагенти не променят своето място на установяване, както се изисква, ще им бъде отказан достъпа до финансовите пазари на държавите членки от Евросистемата, при същите условия като системите за клиринг на централните контрагенти, установени в тези страни, или по принцип;
системите за клиринг посредством централни контрагенти, които не са местни лица, няма да имат право на улесненията, които предлагат ЕЦБ или националните централни банки (НЦБ) на Евросистемата при същите условия или по принцип;
вследствие на това се ограничава или напълно забранява възможността на подобни системи за клиринг посредством централни контрагенти да предлагат услуги по клиринг и плащане в евро на потребители от Съюза.
Третото правно основание е изведено от това, че обжалваният акт нарушава членове 101 и/или 102 ДФЕС във връзка с член 106 ДФЕС и член 13 ДЕС, доколкото:
с него действително се изисква всички клиринг сделки, които се извършват в евро и надвишават известно ниво, да се сключват от системите за клиринг посредством централните контрагенти, установени в държава членка от еврозоната;
с него действително се нарежда на ЕЦБ и/или на еврозоната и/или на НЦБ да не подхранват резервите в евро валута на системите за клиринг посредством централни контрагенти, установени в държави членки, които не са членове на еврозоната, ако те надвишават установените в това решение граници.
Четвъртото правно основание е изведено от това, че изискването системите за клиринг посредством централни контрагенти, установени в държави членки извън еврозоната, да приемат различна юридическа правосубектност и място на установяване е равнозначно на пряка или непряка дискриминация, основана на гражданството. С него се нарушава и общия принцип на ЕС на равенство, доколкото системите за клиринг посредством централни контрагенти, установени в различни държави членки, са предмет на различно третиране, което не е обективно обосновано.
Петото основание е изведено от това, че оспорваните актове нарушават релевантни разпоредби от Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции (ОВ L 201, стр. 1).
Шестото правно основание е изведено от това, че обжалваният акт нарушава членове II, XI, XVI и XVII от Общото споразумение по търговията с услуги (GATS) или само някои от тези членове.
Седмото правно основание е изведено от това, че без да поема доказателствената тежест във връзка с твърдението, че тези ограничения не са обосновани със съображения от обществен интерес (ЕЦБ е длъжна да обоснове своето мнение в полза на дерогация, ако такъв подход бъде възприет), Обединеното кралство твърди, че каквото и да е съображение от обществен ред, изтъкнато от ЕЦБ, няма да отговори на изискването за пропорционалност, доколкото съществуват по-малко ограничителни мерки за гарантиране на контрола на финансовите институции, които са установени в Съюза, но извън еврозоната.
____________